Националните парламенти и вземането на решения в ЕС

Съгласно Договора от Лисабон на националните парламенти на държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), бяха дадени редица нови права и правомощия.

Член 12 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Протокол № 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) дават на националните парламенти правото да получават информация директно от институциите на ЕС относно законодателни програми, консултативни документи, протоколи на Съвета на Европейския съюз и т.н., в допълнение към законодателните актове на ЕС.

Член 5 от ДЕС и Протокол № 2 от ДФЕС им дават правото да възразяват срещу предложенията на ЕС въз основа на принципа на субсидиарност. Когато националните парламенти считат, че законодателните актове, предложени от Европейската комисия, не са в съответствие с принципа на субсидиарност, те имат право да изпратят мотивирано становище до Комисията в рамките на осем седмици от предаването на проекта на всички официални езици на ЕС.

На националния парламент на всяка държава членка се разпределят два гласа. Ако Комисията получи мотивирани становища, представляващи най-малко една трета от гласовете разпределени на националните парламенти (или една четвърт в случай на предложения по отношение на пространството на правосъдие, свобода и сигурност), от нея се изисква да прегледа предложението си и да реши дали да го поддържа, изменя или оттегли. След това трябва да обоснове решението си за това. Тази система е известна като процедура „жълт картон“.

Когато Комисията получи мотивирани становища, представляващи мнозинство от гласовете на националните парламенти, и предложението попада в обхвата на обикновената законодателна процедура, Комисията трябва да преразгледа своето предложение и да реши дали да го поддържа, изменя или оттегли. Когато реши да го поддържа, тя трябва да обоснове това свое решение пред Европейския парламент и Съвета, като обясни защо предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност. Това е известно като процедура „оранжев картон“. Когато мнозинството от членовете на Европейския парламент или 55 % от членовете на Съвета считат, че дадено предложение не е в съответствие с принципа на субсидиарност, то се отхвърля.

Съгласно член 70 от ДФЕС националните парламенти трябва да бъдат информирани относно системата за оценка на изпълнението на политиките на държавите членки по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. С членове 85 и 88 от ДФЕС се разрешава техния контрол на дейностите на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането.

Договорите позволяват използването на общи и специални транзитни клаузи, които дават възможност за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета или от специална законодателна процедура към обикновена законодателна процедура. Такъв пример е член 81 от ДФЕС. Предложенията за такава промяна трябва да се съобщят на националните парламенти, които могат да се противопоставят на предложението в рамките на 6 месеца.

ВЖ. СЪЩО

Top