Валутни въпроси и парични споразумения с еврозоната

 

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 98/683/ЕО — валутни въпроси, свързани със CFA франкa и коморския франк

Решение 98/744/ЕО — валутни въпроси, свързани с ескудото на Кабо Верде

Решение 1999/95/ЕО — парични споразумения във френските териториални общности Сен Пиер и Микелон и Майот

Решение 1999/96/ЕО — позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с Княжество Монако

Решение 1999/97/ЕО — позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с Република Сан Маринo

Решение 1999/98/ЕО — позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с града-държава Ватикан

Решение 2004/548/ЕО — позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с Княжество Андора

Решение 2004/750/ЕО — започването на преговори по сключването на споразумение, свързано с паричните отношения с Княжество Андора

Парично споразумение между ЕС и града-държава Ватикан

Парично споразумение между ЕС и Андора

Парично споразумение между ЕС и Сан Марино

Парично споразумение между ЕС и Монако

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЯТА И СПОРАЗУМЕНИЯТА?

• С приемането на еврото на 1 януари 1999 г. беше необходимо Европейският съюз (ЕС) да предефинира паричните си отношения с държави и територии, които преди това са използвали френския франк и португалското ескудо.
• Също така бе необходимо да се установят нови парични договорености със съседните на ЕС държави, като Монако, Сан Марино и Ватикана. Тези държави нямаха своя собствена национална валута, но използваха тази на държави, които впоследствие приеха еврото.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Новите договорености са определени в следните споразумения:

• 1.

  Валутни въпроси

  • Франция имаше право да продължи споразуменията си със Западноафриканския икономически паричен съюз, Communauté économique et monétaire de l’Afrique centrale (Централноафриканската икономическа и парична общност) и Коморските острови. С тези споразумения се гарантираше обменът на франка, използван в CFA (Communauté Financière Africaine — Африканската финансова общност), и коморския франк към френския франк при фиксиран курс, докато продължи да съществува френският франк.
  • Португалия имаше право да продължи споразумението си с Кабо Верде. С него се гарантираше стабилността на обменния курс между валутите на двете държави и се разреши на Португалия да предоставя финансова и техническа помощ, докато ескудото не престане да съществува.
  • Франция и Португалия трябваше да информират Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Икономическия и финансов комитет за всички промени, които биха могли да засегнат паричните и валутните политики.
• 2.

  Парични договорености

  • Френските територии Сен Пиер и Микелон, близо до западния бряг на Канада, и Майот в Индийския океан, които не са част от ЕС, замениха френския франк с еврото. Те имаха право да използват банкноти и монети във франкове до 30 юни 2002 г.
• 3.

  Парични отношения

  • Монако, Сан Марино и Ватикан подписаха парични споразумения с ЕС преди въвеждането на евробанкноти и евромонети през 2002 г. Те бяха предоговорени с цел да се коригират някои недостатъци. Те разрешават на трите държави да използват еврото като тяхна официална валута. Те трябва:
    • да не емитират евробанкноти или монети, освен ако това не е позволено в споразумението;
    • да спазват правилата на ЕС относно евробанкнотите и монетите, авторското право и подмяната на повредени банкноти;
    • да защитават евробанкнотите и монетите срещу фалшифициране.
  • Споразуменията позволяват на всяка от 3-те държави да емитира ограничен брой евромонети:
    • Монако (годишен обем от 1/500 от количеството монети, които се секат във Франция);
    • Сан Марино (годишен обем с максимална номинална стойност от 1 944 000 EUR);
    • Ватикан (годишен обем с максимална номинална стойност от 1 милион евро).
  • На 15 юли 2003 г. Андора поиска да сключи парично споразумение с ЕС. То беше сключено на 30 юни 2011 г., което позволи на страната да използва еврото като официална валута, а от юли 2013 г. да емитира свои собствени евромонети.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕШЕНИЕТО И СПОРАЗУМЕНИЯТА?

• От 1 януари 1999 г. за CFA франка, френския франк ( Сен Пиер и Микелон и Майот), коморския франк и ескудото на Кабо Верде.
• 1 януари 2010 г.: Ватикан — с това споразумение бе заменено предишно парично споразумение, сключено през 2000 г. между Европейската общност, представлявана от Италия в сътрудничество с Комисията и ЕЦБ, и града-държава Ватикан.
• 1 декември 2011 г.: Монако — това споразумение замени споразумение, сключено през 2001 г. от Франция, съвместно с Комисията и ЕЦБ.
• 1 април 2012 г.: Андора.
• 1 септември 2012 г.: Сан Марино — това споразумение замени предишно споразумение между Италия, действаща от името на Европейската общност, и Сан Марино.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Еврото извън еврозоната (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 98/683/EО на Съвета от 23 ноември 1998 година относно валутни въпроси, свързани със CFA франка и коморския франк (OВ L 320, 28.11.1998 г., стр. 58—59).

Последващите изменения на Решение 98/683/ЕО са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Решение 98/744/EО на Съвета от 21 декември 1998 година относно валутни въпроси, свързани с ескудо на Кабо Верде (OВ L 358, 31.12.1998 г., стр. 111—112).

Решение 1999/95/EО на Съвета от 31 декември 1998 година относно паричните споразумения във френските териториални общности Сен Пиер и Микелон и Майот (OВ L 30, 4.2.1999 г., стр. 29—30).

Решение 1996/96/EО на Съвета от 31 декември 1998 година относно позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с Княжество Монако (OВ L 30, 4.2.1999 г., стр. 31—32).

Решение 1999/97/EО на Съвета от 31 декември 1998 година относно позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с Република Сан Марино (OВ L 30, 4.2.1999 г., стр. 33—34).

Решение 1999/98/EО на Съвета от 31 декември 1998 година относно позицията, която да заеме Общността относно споразумение, свързано с паричните отношения с града държава Ватикан (OВ L 30, 4.2.1999 г., стр. 35—36).

Решение 2004/548/EО на Съвета от 11 май 2004 година относно позицията, която Общността следва да заеме относно сключването на споразумение за паричните взаимоотношения с Княжество Андора (OВ L 244, 16.7.2004 г., стр. 47—49).

Решение 2004/750/EО на Съвета от 21 октомври 2004 година относно започването на преговори по сключването на споразумение, свързано с паричните отношения с Княжество Андора (OВ L 332, 6.11.2004 г., стр. 15).

Парично споразумение между Европейския съюз и града-държава Ватикан (OВ C 28, 4.2.2010 г., стр. 13—18).

Вж. консолидираната версия.

Парично споразумение между Европейския съюз и Княжество Андора (OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 1—13).

Вж. консолидираната версия.

Парично споразумение между Европейския съюз и Република Сан Марино (OВ C 121, 26.4.2012 г., стр. 5—17).

Вж. консолидираната версия.

Парично споразумение между Европейския съюз и Княжество Монако (OВ C 310, 13.10.2012 г., стр. 1—11).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 26.08.2021