ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 416 final

2023/0232(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мониторинга и устойчивостта на почвите (закон за мониторинга на почвите)

{SEC(2023) 416 final} - {SWD(2023) 416 final} - {SWD(2023) 417 final} - {SWD(2023) 418 final} - {SWD(2023) 423 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Здравите почви са от съществено значение за земеделските стопани и агрономическата екосистема като цяло. Поддържането или увеличаването на плодородието на почвата в дългосрочен план допринася за стабилизиране или дори за увеличаване на добивите на култури, фуражи и биомаса, необходими за нехранителните сектори на биоикономиката, които допринасят за намаляване на използването на изкопаеми горива в нашата икономика (дефосилизация) 3 , а на земеделските стопани осигуряват дългосрочна производствена сигурност и перспективи за стопанска дейност. Здравите и плодородни почви и земи са от решаващо значение за прехода към устойчива биоикономика и следователно могат да са фактор за увеличаване и запазване на стойността на земята. Мерките за повишаване на плодородието на почвата могат също да способстват за намаляване на оперативните разходи на стопанствата, например разходите за суровини или машини. Земеделските стопани могат да получават финансова подкрепа за определени практики, например по линия на общата селскостопанска политика (ОСП) или предложението за създаване на рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод 4 .

Увреждането на почвата уврежда и здравето на хората. Праховите частици във въздуха, образувани от ветровата ерозия, причиняват респираторни и сърдечносъдови заболявания и влошават протичането на тези заболявания. Запечатаните почви удължават продължителността на периодите с високи температури по време на горещи вълни и са с понижен капацитет за поглъщане на замърсители. Замърсените почви засягат също безопасността на храните. Например концентрациите на кадмий в горния почвен слой на приблизително 21 % от земеделските почви в ЕС надвишават пределната стойност за подпочвени води. Стойността на околната среда и природата като ценен ресурс за отдих и възстановяване, свързан с нашето физическо и психическо здраве, също се поддържа чрез здрави и устойчиво управлявани почви. Тази ценност е важна както за извънградските, така и особено за градските райони, където прилагането на устойчиви практики за управление може да способства за създаване на здравословни зелени площи, намаляване на топлинните острови и подобряване на качеството на въздуха и на жилищните условия. Подобряването на здравето на почвите е от първостепенно значение за повишаване на издръжливостта на ЕС спрямо неблагоприятни събития и за адаптирането на Съюза към изменението на климата. Издръжливостта на Европа спрямо изменението на климата зависи от съдържанието на органични вещества в почвата и от нейното плодородие, способността за задържане и филтриране на вода и устойчивостта на ерозия. Въглеродното земеделие способства за съхраняването на въглероден диоксид в почвата и допринася за смекчаване на изменението на климата. Със своята способност да задържат вода почвите способстват както за предотвратяването на бедствия, така и за реагирането спрямо рисковете от такива. Когато почвите могат да поглъщат повече валежни води, това намалява интензивността на наводненията и смекчава отрицателните последици от периодите на суша. С помощта на някои почвени бактерии, които са част от биоразнообразието на здравите почви, селскостопанските култури понасят по-добре периодите на засушаване.

Засилването на екстремните метеорологични явления и свързаните с климата опасности води до увеличаване на риска от горски пожари в цяла Европа. Предвижда се, че условията за повишен риск от пожари, по-специално нагорещяването и влажността на екосистемите, включително на почвите, ще се засилват с изменението на климата. Здравите почви с функционална водозадържаща способност също така поддържат горските екосистеми здрави и по-издръжливи спрямо горски пожари. В същото време горските пожари могат да причинят увреждане на почвата, което води до повишен риск от почвена ерозия, свлачища и наводнения. Укрепването на базата от знания за почвите може да допринесе за подобряване на оценките на риска от бедствия, при които се отчита многостранната роля на почвите за смекчаване на последиците от тях. Мерките за укрепване на здравето на почвите създават издръжливост спрямо бъдещия стрес, предизвикан от изменението на климата.

Значението на здравето на почвите е признато и на световно равнище. ЕС е поел ангажименти в международния контекст на трите конвенции от Рио де Жанейро, насочени към почвите, засегнати от опустиняване (Конвенция на ООН за борба с опустиняването), за принос към смекчаване на изменението на климата (Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата) и за създаване на важни местообитания за биологичното разнообразие (Конвенция за биологичното разнообразие). Възстановяването, поддържането и подобряването на здравето на почвите е залегнало като цел в новата глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал.

Здравето на почвите също така допринася пряко за постигането на няколко цели за устойчиво развитие 16 (ЦУР), и по-специално на ЦУР 15.3. В тази цел е залегнала борба с опустиняването, възстановяване на увредените земи и почви (включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения) и стремеж за преустановяване на увреждането на земите в световен мащаб до 2030 г.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

–Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., в която се определят цели за по-нататъшно опазване на природата в ЕС, и по-специално предложението за регламент относно възстановяването на природата 19 (закон за възстановяване на природата или ЗВП). В предложения ЗВП е залегнала целта до 2030 г. 20 % от сушата и морето на ЕС да бъдат обхванати от мерки за възстановяване, а до 2050 г. всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване, да бъдат обхванати от мерки за възстановяване. Между предложения ЗВП и настоящото предложение за здравето на почвите има много възможности за полезно взаимодействие. Поради това предложеният ЗВП и настоящото предложение се допълват взаимно;

–в Плана за действие за нулево замърсяване е залегнала визията до 2050 г. замърсяването на въздуха, водите и почвите да бъде намалено до равнища, които вече не се смятат за вредни за здравето и природните екосистеми. Настоящото предложение е в съответствие с предложенията за преразглеждане и укрепване на ключови действащи нормативни актове на ЕС в областта на въздуха и водите, както и на законодателството в областта на промишлените дейности;

–Плана за действие относно кръговата икономика, в който са обявени мерки за намаляване на пластмасовите микрочастици и за оценка на Директивата за утайките от отпадъчни води, с която се регламентира качеството на утайките, използвани в земеделието;

–Стратегията за устойчивост в областта на химикалите, в която се признава, от една страна, същественото значение на химикалите за благосъстоянието на съвременното общество, а от друга страна се цели подобряване на защитата на гражданите и околната среда срещу възможните им опасни свойства.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

–опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

–защита на здравето на хората;

–разумно и рационално използване на природните ресурси;

–насърчаване на мерки на международно равнище за справяне с проблеми на околната среда в регионален или световен мащаб, по-специално за борба с изменението на климата.

В предложението не се съдържат мерки, засягащи земеползването.

Тъй като това е област на споделена компетентност между ЕС и държавите членки, действията на ЕС трябва да са съобразени с принципа на субсидиарност.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Действията на равнище ЕС са оправдани предвид мащаба и трансграничния характер на проблема, последиците от увреждането на почвите в целия ЕС и рисковете за околната среда, икономиката и обществото.

Увреждането на почвите често се разглежда погрешно като чисто местен проблем, а трансграничните последици биват подценявани. Движещите сили и последиците на проблема надхвърлят границите на държавите и възпрепятстват пълноценното предоставяне на екосистемни услуги в множество държави, когато почвата се отмива от водата или се разнася от ветровете. Замърсителите могат да се разпространяват във въздуха, повърхностните и подпочвените води, да се пренасят през границите и да засягат храните.

По начини, които рядко се виждат или осъзнават, здравите почви са от съществено значение за справяне с глобалните предизвикателства пред обществото. Почвите играят основна роля в хранителния, въглеродния и водния цикъл, като тези процеси определено не са ограничени от физически и политически граници.

Ето защо са необходими координирани мерки от страна на всички държави членки, за да се постигне визията за здрави почви до 2050 г. съгласно Стратегията за почвите за 2030 г. и да се гарантира в дългосрочен план капацитетът на почвите да предоставят екосистемни услуги в целия ЕС.

Ако не спрем бързо сегашния темп на увреждане на почвите и не възстановим доброто им състояние, нашата хранителна система ще става по-непродуктивна, все по-уязвима към изменението на климата и зависима от ресурсоемки суровини. Самостоятелните действия на държавите членки се оказаха недостатъчни за подобряване на ситуацията, тъй като увреждането на почвите продължава и дори се задълбочава.

Предвид факта, че законодателството на ЕС обхваща — и то само повърхностно — някои аспекти на здравето на почвите, съществува необходимост от допълнителни действия на ЕС, с които да се допълнят действащите изисквания и да се запълнят пропуските в политиката.

Предложението е изготвено така, че да се създадат условия за действия за устойчиво управление на почвите и за преодоляване на щетите, произтичащи от увреждането на почвите. Целите на предложените действия могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на ЕС поради техния мащаб и последици. Необходими са координирани действия в достатъчно голям мащаб за мониторинг и устойчиво управление на почвите, за да се извлекат ползи от засиленото полезно взаимодействие, както и от увеличението на ефективността и ефикасността. Координирани действия са необходими и за изпълнение на ангажиментите за опазване на почвите, поети както на равнището на ЕС, така и на световно равнище. При неправилно опазване на почвите възниква риск от неизпълнение от страна на ЕС и неговите държави членки на техните международни ангажименти и на ангажиментите им съгласно Европейския зелен пакт по отношение на околната среда, устойчивото развитие и климата. И накрая, действията на равнището на ЕС са от съществено значение за справяне с потенциалните нарушения на вътрешния пазар и нелоялната конкуренция между предприятията, тъй като в някои държави членки има занижени екологични изисквания.

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

В оценката на въздействието вариантите на политиката са описани с помощта на пет градивни елемента:

1) определение на понятието „здраве на почвите“ и установяване на почвени райони;

2) мониторинг на здравето на почвите;

3) устойчиво управление на почвите;

4) идентифициране, регистриране, изследване и оценка на замърсени обекти;

5) възстановяване (регенериране) на здравето на почвите и саниране на замърсени обекти.

За всеки от петте градивни елемента са разработени варианти, като гъвкавостта и хармонизацията са изменяни в различни степени, съответстващи на възможни смислени решения. Единият вариант е разработен така, че да осигурява най-висока степен на гъвкавост за държавите членки, другият — най-висока степен на хармонизация, а третият — междинна степен на хармонизация и гъвкавост. Вариант 1 представлява сценарий само с мониторинг, като не са предвидени мерки за устойчиво управление, регенериране и саниране на почвите, но той беше отхвърлен на ранен етап, тъй като беше сметнат за недостатъчен за постигане на целите и за удовлетворяване на очакванията на заинтересованите страни.

В предпочитания вариант са съчетани най-ефективните, ефикасни и съгласувани с политиката варианти, избрани от всеки градивен елемент. За всички градивни елементи, с изключение на санирането на замърсени обекти, беше избран вариант 3 с междинно ниво на гъвкавост и хармонизация (и много гъвкав вариант 2 за санирането). Предпочитаният вариант, изведен от оценката на въздействието, се основаваше на поетапен подход, осигуряващ на държавите членки време да въведат механизми, чрез които първо да извършат оценка на състоянието на почвите и след това, когато бъдат получени заключенията, да определят необходимите мерки за възстановяване.

Предпочитаният вариант е разработен така, че да бъдат преодолени щетите от увреждането на почвата, и по-специално произтичащата от него загуба на екосистемни услуги. Чрез него ще се гарантира постигането от ЕС на целите на неговата политика, като например амбицията за здрави почви и нулево замърсяване до 2050 г., по икономически ефективен начин. Повечето ползи са в резултат на избягването на разходи чрез справяне с увреждането на почвата. Най-големите разходи са свързани с прилагането на мерки за устойчиво управление и регенериране на почвите. Ползите от инициативата се оценяват на около 74 млрд. евро на година. Общият размер на разходите вероятно ще е от порядъка на 28—38 млрд. евро на година. Годишните разходи за замърсените обекти са много неопределени. Те се оценяват на 1,9 млрд. евро за идентифициране и изследване на замърсени обекти и 1 млрд. евро на година за саниране на такива обекти.

Въпреки че не беше възможно да се извърши количествена и стойностна оценка във всички случаи на въздействие, съотношението между ползите и разходите при предпочитания вариант беше оценено на консервативната и разумна стойност 1,7. За тази цел се изисква също държавите членки да осигурят участие на обществеността, и по-специално на управителите на почви и земеделските и горските стопани.

Преходът към устойчиво управление на почвите изисква инвестиции, за да се извлекат дългосрочните ползи от здравите почви за околната среда, икономиката и обществото. За успешното изпълнение на предпочитания вариант е необходимо да се използват различни източници на финансиране на европейско, национално, регионално и местно равнище. Затова настоящото предложение се публикува заедно с работен документ на службите на Комисията (SWD), в който се прави преглед на наличните възможности за финансиране на опазването, устойчивото управление и регенерирането на почвите в рамките на многогодишния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. Държавите членки също продължават да обменят знания, опит и експертни становища в рамките на няколко взаимосвързани платформи на ЕС за здравето на почвите.

Предложението съответства на предпочитания вариант за всички градивни елементи, с изключение на градивния елемент за възстановяване на почвата. За да се ограничи тежестта върху държавите членки и собствениците и управителите на земи, по отношение на регенерирането на почвата предложението е не толкова взискателно, колкото предпочитаният вариант, съдържащ се в оценката на въздействието. По-специално, предложението не съдържа изисквания държавите членки да създават нови програми от мерки или планове за здравето на почвите. Тъй като този подход обаче може да доведе до повишен риск да не се постигне целта за здрави почви до 2050 г., предлага се Комисията да извърши анализ на необходимостта от определяне на по-конкретни изисквания за възстановяване/регенериране на нездравите почви до 2050 г. в контекста на ранна оценка на директивата, която е предвидена шест години след влизането на директивата в сила. Този анализ ще се основава на обмен с държавите членки и заинтересованите страни и в него ще бъдат отчетени заключенията от оценката на здравето на почвите, напредъка по отношение на устойчивото управление на почвите и развитието на познанията относно критериите за дескрипторите на здравето на почвите.

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

2023/0232 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мониторинга и устойчивостта на почвите (закон за мониторинга на почвите)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 29 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 30 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

1)Почвата е жизненоважен, ограничен, невъзобновяем и незаменим ресурс от критично значение за икономиката, околната среда и обществото.

2)Здравите почви са в добро химическо, биологично и физическо състояние, така че са в състояние да осигуряват екосистемни услуги, които са жизненоважни за хората и околната среда, като безопасна и питателна храна в достатъчно количество, биомаса, чиста вода, кръговрат на хранителните вещества, съхранение на въглерод и местообитания за биологичното разнообразие. 60—70 % от почвите в Съюза обаче са увредени и увреждането им продължава.

3)Увреждането на почвата струва на Съюза няколко десетки милиарда евро всяка година. Здравето на почвите оказва влияние върху предоставянето на екосистемни услуги с висока икономическа възвръщаемост. Ето защо устойчивото управление и регенерирането на почвите е икономически целесъобразно и може да доведе до значително увеличаване на цената и стойността на земята в Съюза.

4)В Европейския зелен пакт 31 е определена амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, която има за цел да се опазва, съхранява и увеличава природният капитал на Съюза, както и да се опазват здравето и благосъстоянието на гражданите. Като част от Европейския зелен пакт Комисията прие Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. 32 , стратегията „От фермата до трапезата“ 33 , План за действие за нулево замърсяване 34 , Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата 35 и Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. 36

5)Съюзът е ангажиран с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и със залегналите в нея цели за устойчиво развитие (ЦУР) 37 . Здравите почви допринасят пряко за постигането на няколко цели за устойчиво развитие, и по-специално на ЦУР 2 (край на глада), ЦУР 3 (добро здраве и благосъстояние), ЦУР 6 (чиста вода и добри санитарни условия), ЦУР 11 (устойчиви градове и селища), ЦУР 12 (отговорно потребление и производство), ЦУР 13 (действия в областта на климата) и ЦУР 15 (живот на земята). В ЦУР 15.3 е залегнала борба с опустиняването, възстановяване на увредените земи и почви (включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения) и стремеж за преустановяване на увреждането на земите в световен мащаб до 2030 г.

6)Съюзът и неговите държави членки, в качеството си на страни по Конвенцията за биологичното разнообразие, одобрена с Решение 93/626/ЕИО на Съвета 38 , договориха на 15-ата конференция на страните по конвенцията глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал 39 , включваща няколко ориентирани към действие глобални цели за 2030 г., които са от значение за здравето на почвите. Приносът на природата за хората, включително здравето на почвите, следва да бъде възстановен, поддържан и увеличен.

7)Съюзът и неговите държави членки, в качеството си на страни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, одобрена с Решение 98/216/ЕО на Съвета 40 , са поели ангажимент да водят борба с опустиняването и работят за смекчаването последиците от сушата в засегнатите държави. Тринадесет държави членки 41 са се обявили за засегнати от опустиняването страни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.

8)В контекста на Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) земята и почвата се разглеждат едновременно като източник и поглътител на въглерод. Като страни по конвенцията Съюзът и държавите членки са поели ангажимент да насърчават устойчивото управление, опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на въглерод.

9)В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се посочва, че е от съществено значение да се увеличат усилията за опазване на плодородието на почвата, намаляване на почвената ерозия и увеличаване на съдържанието на органични вещества в почвата чрез прилагане на устойчиви практики за управление на почвите. В нея се посочва също така, че е необходим значителен напредък при идентифицирането на обектите със замърсени почви, възстановяването на почвите с влошено качество, определянето на условията за добро екологично състояние на почвите, залагането на цели за възстановяване и подобряването на мониторинга на здравето на почвите.

10)В Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. е определена дългосрочната визия до 2050 г. всички почвени екосистеми в ЕС да са в добро здравно състояние и следователно по-устойчиви. Като ключово решение здравите почви допринасят за целите на ЕС, свързани с постигане на неутралност по отношение на климата и издръжливост спрямо него, развиване на чиста и кръгова (био)икономика, обръщане на тенденцията на загуба на биологично разнообразие, опазване на здравето на хората, спиране на опустиняването и обръщане на тенденцията на увреждане на земите.

11)Финансирането е жизненоважен фактор на прехода към здрави почви. С многогодишната финансова рамка се предоставят няколко възможности за финансиране на опазването, устойчивото управление и регенерирането на почвите. „Пакт за почвите за Европа“ е една от петте мисии на ЕС в рамките на програма „Хоризонт Европа“ и е посветена специално на действията за подобряване на здравето на почвите. Мисията за почвите е ключов инструмент за прилагането на настоящата директива. Предназначението на тази мисия е да води прехода към здрави почви чрез финансиране на амбициозна програма за научни изследвания и иновации, създаване на мрежа от 100 живи лаборатории и водещи проекти в селски и градски райони, напредък в разработването на хармонизирана рамка за мониторинг на почвите и повишаване на осведомеността за значението на почвата. Други програми на Съюза, в които са залегнали цели, допринасящи за здравето на почвите, са общата селскостопанска политика, фондовете на кохезионната политика, Програмата за околната среда и действията по климата, работната програма по „Хоризонт Европа“, инструментът за техническа подкрепа, Механизмът за възстановяване и устойчивост и InvestEU.

12)В Стратегията за почвите за 2030 г. е обявено, че Комисията ще представи законодателно предложение относно здравето на почвите, за да се даде възможност за постигане на целите на тази стратегия и на добро здраве на почвата в целия ЕС до 2050 г. В резолюцията си от 28 април 2021 г. относно опазването на почвата 42 Европейският парламент подчерта значението на опазването на почвата и подкрепата за здрави почви в Съюза, като се има предвид, че увреждането продължава въпреки ограничените и неравномерни действия, предприемани в някои държави членки. Европейският парламент призова Комисията да разработи, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, приложима в целия Съюз правна уредба относно опазването и устойчивото използване на почвите, която да обхваща всички основни заплахи за тях.

13)В заключенията си от 23 октомври 2020 г. 43 Съветът подкрепи активизирането от страна на Комисията на усилията за по-добро опазване на почвите и почвеното биоразнообразие като невъзобновяем ресурс от жизненоважно значение.

14)С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета 44 се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. и за отрицателни емисии след това, както и за даване на приоритет на бързото и предвидимо намаляване на емисиите и същевременно за увеличаване на поглъщанията от естествени поглътители. Устойчивото управление на почвите води до увеличаване на секвестирането на въглерод и в повечето случаи до съпътстващи ползи за екосистемите и биологичното разнообразие. В съобщението на Комисията относно устойчивите въглеродни цикли 45 се подчертава необходимостта от ясно и прозрачно определяне на дейностите, които несъмнено водят до поглъщане на въглерод от атмосферата, като например разработването на рамка на ЕС за сертифициране на поглъщанията на въглерод от естествени екосистеми, включително почвите. Освен това в преразгледания Регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство не само се отрежда централно място на почвения въглерод в усилията за постигане на целите по пътя към неутрална по отношение на климата Европа, но и се отправя призив към държавите членки да разработят система за мониторинг на запасите от въглерод в почвата, като използват, наред с другото, данни от рамковото статистическо изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS).

15)В съобщението на Комисията относно адаптирането към изменението на климата 46 се подчертава, че използването на природосъобразни решения във вътрешността на континента, включително възстановяването на подобното на гъба функциониране на почвите, ще доведе до увеличаване на целогодишното снабдяване с чиста и прясна вода и до намаляване на риска от наводнения. Важно да се увеличи до максимум способността на почвите да задържат и пречистват водата и да намаляват замърсяването.

16)В приетия от Комисията план за действие за нулево замърсяване е залегнала визията до 2050 г. замърсяването на въздуха, водата и почвата да е намалено до равнища, които вече не се смятат за вредни за здравето и за природните екосистеми и са съобразени с границите, до които нашата планета е в състояние да се справи, като по този начин се създава нетоксична околна среда.

17)В съобщението на Комисията относно гарантирането на продоволствената сигурност и повишаването на гъвкавостта на продоволствените системи 47 се подчертава, че продоволствената устойчивост е от основно значение за продоволствената сигурност. Здравите почви правят хранителната система на Съюза по-издръжлива, като осигуряват основата за това храната да е питателна и в достатъчни количества.

18)Необходимо е да се определят мерки за мониторинг и оценка на здравето на почвите, за устойчиво управление на почвите и за справяне със замърсените обекти, за да може почвите да са здрави до 2050 г., да се поддържат в добро състояние и да се постигнат целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие, да се предотвратяват сушите и природните бедствия и да се реагира на тях, да се опазва здравето на хората и да се гарантира продоволствената сигурност и безопасността на храните.

19)Над 25 % от цялото биологично разнообразие съществува благодарение на почвите, а освен това почвите са второто по големина въглеродно депо на планетата. Със своята способност да улавят и съхраняват въглерод здравите почви допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на изменението на климата. Здравите почви също така осигуряват благоприятно местообитание за развитие на организмите и са от решаващо значение за увеличаване на биологичното разнообразие и за укрепване на стабилността на екосистемите. Подземното и надземното биоразнообразие са тясно свързани и си взаимодействат чрез мутуализъм (например микоризните гъби, които свързват корените на растенията).

20)Наводненията, горските пожари и екстремните метеорологични явления са рисковете от природни бедствия, които предизвикват най-голяма загриженост в цяла Европа. Навсякъде в Съюза бързо нарастват опасенията от суши и недостиг на вода. Държавите членки, за които сушите и недостигът на вода са ключови нововъзникващи или свързани с климата рискове от бедствия, са 24 през 2020 г. докато през 2015 г. те са били само 11. Здравите почви са от съществено значение за издръжливостта спрямо суши и природни бедствия. Практиките, които способстват за подобряване на водозадържането и наличието на хранителни вещества в почвата, на структурата на почвата и на биоразнообразието и секвестирането на въглерод в нея, водят до повишаване на способността на екосистемите, растенията и културите да издържат и да се възстановяват от суши, природни бедствия, горещи вълни и екстремни метеорологични явления, които в бъдеще ще стават все по-чести поради изменението на климата. От друга страна, без правилно управление на почвите, сушата и природните бедствия причиняват увреждане на почвите и ги правят нездрави. Подобряването на здравето на почвите способства за намаляване на икономическите загуби и смъртните случаи, свързани с екстремни климатични явления, които за периода 1980—2021 г. възлизат на приблизително 560 млрд. евро и над 182 000 жертви.

21)здравето на почвите допринася пряко за здравето и благосъстоянието на хората. Здравите почви осигуряват безопасна и питателна храна и имат способността да филтрират замърсители, като по този начин поддържат качеството на питейната вода. Замърсяването на почвата може да навреди на здравето на хората чрез поглъщане, вдишване или контакт с кожата. Експозицията на човека на микробни съобщества в здравата почва е полезно за развитието на имунната система и устойчивостта срещу някои заболявания и алергии. Здравите почви подпомагат растежа на дървета, цветя и треви и осигуряват зелена инфраструктура, която предлага естетическа стойност, благополучие и качество на живот.

22)Увреждането на почвите засяга плодородието, добивите, устойчивостта на вредители и хранителната стойност на храните. Тъй като 95 % от храните ни се произвеждат пряко или непряко върху почви, а населението на света продължава да се увеличава, от ключово значение е този ограничен природен ресурс да остане здрав, за да се гарантира дългосрочната продоволствена сигурност и да се осигури производителността и рентабилността на селското стопанство на Съюза. Устойчивите практики за управление на почвите водят до поддържане или подобряване на тяхното здраве и способстват за увеличаването на устойчивостта и издръжливостта на продоволствена система.

23)Дългосрочната цел на настоящата директивата е да се постигне добро здраве на почвите до 2050 г. Като междинна стъпка, с оглед на ограничените познания за състоянието на почвите, както и за ефективността на мерките за възстановяване на тяхното здраве и разходите за тези мерки, в директивата е възприет поетапен подход. На първия етап усилията ще бъдат насочени към това да бъде създадена рамка за мониторинг на почвите и да се извърши оценка на тяхното състояние в целия ЕС. Този етап включва също изисквания за определяне на мерки за устойчиво управление на почвите и за регенериране на нездравите почви, след като се установи тяхното състояние, но без да се налагат нито задължения за постигане на добро здраве на почвите до 2050 г., нито междинни цели. Този пропорционален подход ще позволи мерките за устойчиво управление на почвите и за регенериране на нездравите почви да бъдат добре подготвени, стимулирани и приведени в действие. На втория етап, веднага след като бъдат получени резултатите от първата оценка на почвите и анализа на тенденциите, Комисията ще направи преглед на напредъка и придобития опит по отношение на целта за 2050 г. и ще предложи преразглеждане на директивата, ако това е необходимо за ускоряване на напредъка до 2050 г.

24)За решаването на проблема с натиска върху почвите и определянето на подходящи мерки за поддържане или възстановяване на тяхното здраве е необходимо да се вземат предвид разнообразието от почвени типове, специфичните местни и климатични условия, както и земеползването или земното покритие. Поради това е целесъобразно държавите членки да създадат почвени райони. Почвеният район следва да е основната териториална единица за управление на почвите и за предприемане на мерки за спазване на изискванията, определени в настоящата директива, по-специално по отношение на мониторинга и оценката на здравето на почвите. Броят, географският обхват и границите на почвените райони за всяка държава членка следва да бъдат определени така, че да се улесни прилагането на Регламент (ЕС) .../.... на Европейския парламент и на Съвета 48 +. Във всяка държава членка следва да има минимален брой почвени райони в зависимост от големината на държавата членка. Минималният брой почвени райони за всяка държава членка трябва да съответства на броя териториални единици на равнище NUTS 1, установени в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета 49 .

25)За да се осигури надлежно управление на почвите, от държавите членки следва да се изисква да назначат компетентен орган за всеки почвен район. На държавите членки следва да бъде позволено да назначат допълнителен компетентен орган на подходящо равнище, включително на национално или регионално равнище.

26)За да има общо определение на понятието „здрава почва“, е необходимо да се определи минимална обща съвкупност от измерими критерии, чието неспазване води до критична загуба на способността на почвата да функционира като жизненоважна жива система и да осигурява екосистемни услуги. Тези критерии следва да отразяват сегашното равнище на почвознанието и да се основават на него.

27)За да се опише увреждането на почвата, е необходимо да се установят дескриптори на почвата, подлежащи на измерване или експертна оценка. Дори и да съществуват значителни разлики между видовете почви, климатичните условия и земеползването, настоящите научни познания позволяват определянето на критерии на равнището на Съюза за някои от тези дескриптори на почвата. Държавите членки следва обаче да имат възможността да адаптират критериите за някои от тези дескриптори на почвата въз основа на специфичните национални или местни условия, както и да определят критериите за други дескриптори на почвата, за които на този етап не могат да бъдат установени общи критерии на равнище ЕС. По отношение на дескрипторите, за които понастоящем не могат да бъдат определени ясни критерии за разграничаване на здравото от нездравото състояние, се изисква само мониторинг и оценка. Това ще способства за разработването на такива критерии в бъдеще.

28)За да създадат стимули, държавите членки следва да установят механизми за признаване на усилията на собствениците и стопаните на земи за поддържане на почвата в добро състояние, включително под формата на сертифициране на здравето на почвите, което да допълва регулаторната рамка на Съюза за поглъщането на въглерод и способства за изпълнението на критериите за устойчивост на енергията от възобновяеми източници, определени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета 50 . Комисията следва да улеснява сертифицирането на здравето на почвите, включително като обменя информация и насърчава най-добрите практики, повишава информираността и разглежда възможността за признаване на схемите за сертифициране на равнището на Съюза. За да се намали административната тежест за кандидатите за съответните сертификати, следва да се използват в максимална степен полезните взаимодействия между различните схеми за сертифициране.

29)Някои почви имат специфични характеристики, защото или са нетипични по природа и представляват редки местообитания за биоразнообразието или уникални ландшафти, или са били силно изменени от човека. Тези характеристики следва да се вземат предвид в контекста на определението на понятието „здрава почва“ и изискванията за постигане на добро здравно състояние на почвите.

30)Почвата е ограничен ресурс, който е обект на все по-силна конкуренция за различни начини на ползване. Усвояването на земя е процес, който често е продиктуван от нуждите на икономическото развитие и който води до превръщането на естествени и полуестествени зони (включително земеделски и горски земи, градини и паркове) в изкуствено застроени земи, където почвата се използва за платформа за строителни и инфраструктурни обекти, като пряк източник на суровини или като хранилище за историческо наследство. Това превръщане може да доведе до загуба, често необратима, на способността на почвите да изпълняват други екосистемни услуги (осигуряване на храна и биомаса, кръговрат на водата и хранителните вещества, основа за биологичното разнообразие и съхранение на въглерод). По-специално, усвояването на земя често засяга най-плодородните земеделски почви, което застрашава продоволствената сигурност. Запечатаната почва също така излага населените места на наводнения с по-високи пикове и на по-интензивни прояви на ефекта на топлинния остров. Ето защо е необходимо да се извършва мониторинг на усвояването на земя и запечатването на почвата, и на техните последици за способността на почвата да осигурява екосистемни услуги. Целесъобразно е също така смекчаването на последиците от усвояването на земя да се определи като част от устойчивото управление на почвите.

31)Оценката на здравето на почвите въз основа на мрежата за мониторинг следва да бъде точна, като в същото време разходите за този мониторинг се поддържат на разумно равнище. Поради това е целесъобразно да се определят критерии за определянето на точки за вземане на проби, които са представителни за здравето на почвите при различни почвени типове, климатични условия и земеползване. Мрежата от точки за вземане на проби следва да бъде определена посредством геостатистически методи и да е достатъчно гъста, за да осигурява разчетна оценка на площта на здравите почви на национално равнище с неопределеност не повече от 5 %. Смята се, че тази стойност по принцип осигурява статистическа достоверност на разчетната оценка и разумна увереност, че целта е постигната.

32)Комисията следва да подпомага и подкрепя мониторинга на здравето на почвите от страна на държавите членки, като продължи да извършва и подобри редовното вземане на място на почвени проби и съответните измервания (LUCAS Soil) като част от програмата за рамково статистическо изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS). За тази цел програма LUCAS се подобрява и усъвършенства, за да е в пълно съответствие със специфичните изисквания за качество, които трябва да бъдат изпълнявани за целите на настоящата директива. За да се облекчи тежестта, на държавите членки следва да се позволи да вземат предвид данните за здравето на почвите, проучени в рамките на подобрената програма LUCAS Soil. Подпомаганите по този начин държави членки, при спазване на приложимото законодателство на държавата членка или Съюза, следва да предвидят необходимите правни механизми, за да осигурят на Комисията възможност да взема на място на проби от почвата, включително в частни полета.

33)Комисията разработва услуги за дистанционно изследване в контекста на „Коперник“ като програма, насочена към потребителите, с което подпомага и държавите членки. За да се увеличи навременността и ефективността на мониторинга на здравето на почвите и когато е уместно, държавите членки следва да използват данни от дистанционно изследване, включително резултатите от услугите на „Коперник“, за мониторинг на съответните дескриптори на почвата и за оценяване на здравето на почвите. Комисията и Европейската агенция за околна среда следва да подкрепят проучването и разработването на продукти за дистанционно изследване на почвата, за да се подпомагат държавите членки в мониторинга на съответните дескриптори на почвата.

34)Като използва за основа съществуващата обсерватория на ЕС за почвите и същевременно я усъвършенства, Комисията следва да създаде цифров портал за данни за здравето на почвите, който следва да е съвместим със стратегията на ЕС за данните 51 и с пространствата на данни на ЕС, и да представлява център за достъп до данни за почвите, получени от различни източници. На първо място този портал следва да включва всички данни, събрани от държавите членки и Комисията съгласно изискванията на настоящата директива. Освен това в този портал следва да е възможно интегрирането на доброволна основа на други данни от значение за почвите, събрани от държавите членки или от други страни (и по-специално данни, получени в резултат на проекти по програма „Хоризонт Европа“ и мисия „Пакт за почвите за Европа"), при условие че тези данни отговарят на определени изисквания по отношение на формата и спецификациите. Въпросните изисквания следва да бъдат определени от Комисията с актове за изпълнение.

35)Необходимо е също така да се повиши хармонизацията на прилаганите в държавите членки системи за мониторинг на почвите, както и да се използват примерите за полезно взаимодействие между системите за мониторинг на Съюза и националните системи за мониторинг, за да се получават по-съпоставими данни в целия Съюз.

36)С цел възможно най-широко използване на данните за здравето на почвите, получени от мониторинга, извършван съгласно настоящата директива, от държавите членки следва да се изисква да създават условия за лесен достъп до тези данни от съответните заинтересовани страни като земеделски стопани, горски стопани, собственици на земя и местни органи.

37)За да се поддържа или подобрява здравето на почвите, те трябва да се управляват устойчиво. Устойчивото управление на почвите ще създаде условия за дългосрочно предоставяне на услуги, свързани с почвите, включително повишаване на качеството на въздуха и водите и на продоволствената сигурност. Поради това е целесъобразно да се определят принципи на устойчиво управление на почвите, които да направляват практиките за тяхното управление.

38)Икономическите инструменти, включително тези по линия на общата селскостопанска политика (ОСП), чрез които се подпомагат земеделските стопани, имат решаваща роля за прехода към устойчиво управление на селскостопанските почви и в по-малка степен на горските почви. Подпомагането по ОСП обхваща и здравето на почвите чрез прилагане на условия, екосхеми и мерки за развитие на селските райони. Финансова подкрепа за земеделските и горските стопани, които прилагат устойчиви практики за управление на почвите, може да бъде предоставяна и от частния сектор. Доброволните маркировки за устойчивост в хранително-вкусовата, дърводобивната и дървопреработвателната, биотехнологичната и енергийната промишленост, например установяваните от частни заинтересовани страни, могат да отразяват принципите на устойчиво управление на почвите, определени в настоящата директива. Това може да позволи на производителите на храни, дървесина и друга биомаса, които следват тези принципи в производството си, да ги отразяват в стойността на своите продукти. Чрез живите лаборатории и водещите проекти на мисията за почвите ще бъде осигурено допълнително финансиране за мрежа от реални обекти за изпитване, демонстриране и разширяване на различни решения, включително за въглеродно земеделие. Без да се ограничава действието на принципа „замърсителят плаща“, държавите членки следва да подпомагат чрез подкрепа и съвети собствениците и ползвателите на земя, засегнати от действията, предприемани съгласно настоящата директива, като вземат предвид по-специално нуждите и ограничените възможности на малките и средните предприятия.

39)Съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета 52 държавите членки трябва да опишат в своите стратегически планове по ОСП как е предвидено архитектурата за екологизиране и борба с изменението на климата на тези планове да допринася за постигането на дългосрочните национални цели, определени или произтичащи от законодателните актове, изброени в приложение XIII към посочения регламент, и да бъде в съответствие с тези цели.

40)За да се гарантира прилагането на най-добрите практики за устойчиво управление на почвите, от държавите членки следва да се изисква да следят внимателно ефекта от практиките за управление на почвите и при необходимост да коригират практиките и препоръките, като вземат предвид новите знания, получени в резултат на научни изследвания и иновации. В това отношение се очаква ценен принос от мисия „Пакт за почвите за Европа“ на програма „Хоризонт Европа“, и по-специално от живите лаборатории и дейностите на тази мисия в подкрепа на мониторинга на почвите, образованието в областта на почвите и ангажираността на гражданското общество.

41)Регенерирането води до възстановяване на увредената почва в добро здравно състояние. От държавите членки следва да се изисква при определянето на мерки за регенериране на почвата да вземат предвид резултатите от оценката на здравето на почвите и да адаптират тези мерки за регенериране към специфичните характеристики на състоянието, вида, използването и здравето на почвите, както и към местните, климатичните и екологичните условия.

42)За да се осигури полезно взаимодействие между различните мерки, приети съгласно друго законодателство на Съюза, които могат да окажат въздействие върху здравето на почвите, и мерките, които трябва да бъдат въведени за устойчиво управление и регенериране на почвите в Съюза, държавите членки следва да гарантират, че практиките за устойчиво управление и регенериране на почвите са съгласувани с националните планове за възстановяване, приети в съответствие с Регламент (ЕС) .../.. на Европейския парламент и на Съвета 53 +; стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки в рамките на общата селскостопанска политика съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115, кодексите за добри селскостопански практики и програмите за действие за определените уязвими зони, приети в съответствие с Директива 91/676/ЕИО на Съвета 54 , мерките за опазване и приоритетната рамка за действие, установени за зоните от „Натура 2000“ съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета 55 , мерките за постигане на добро екологично и химическо състояние на водните обекти, включени в плановете за управление на речните басейни, изготвени съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 56 , мерките за управление на риска от наводнения, установени съгласно Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 57 , плановете за управление на засушаванията, насърчавани в стратегията на Съюза за адаптиране към изменението на климата 58 , националните програми за действие, изготвени съгласно член 10 от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, целите по Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета 59 и Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета 60 , интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, изготвени съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 61 , националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета 62 , оценките на риска и плановете за управление на риска от бедствия, изготвени съгласно Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 63 и националните планове за действие, изготвени съгласно Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета 64 +. Практиките за устойчиво управление и регенериране на почвите следва да бъдат интегрирани в максимално възможна степен в тези програми, планове и мерки, доколкото допринасят за постигането на целите им. Следователно съответните показатели и данни, като например свързаните с почвата показатели за резултатите съгласно Регламента за ОСП и статистическите данни за вложенията и продукцията в селското стопанство, докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета 65 , следва да бъдат достъпни за компетентните органи, отговарящи за устойчивото управление, практиките за регенериране и оценяването на здравето на почвите, за да се постигне обвързване на тези данни и показатели и по този начин да се даде възможност за възможно най-точна оценка на ефективността на избраните мерки.

43)Замърсените обекти са наследство от десетилетия промишлена дейност в ЕС и могат да доведат до рискове за здравето на хората и околната среда сега и в бъдеще. Поради това е необходимо първо да се идентифицират и изследват потенциално замърсените обекти, а след това, в случай на потвърдено замърсяване, да се оценят рисковете и да се предприемат мерки по отношение на неприемливите рискове. Възможно е изследването на почвата да покаже, че потенциално замърсеният обект всъщност не е замърсен. В този случай държавата членка не следва повече да обозначава обекта като потенциално замърсен, освен ако въз основа на нови данни не възникнат предположения за замърсяване.

44)За да идентифицират потенциално замърсени обекти, държавите членки следва да събират данни, наред с другото, от предишни изследвания, от промишлени инциденти и аварии в миналото, от екологични разрешения и уведомления от страна на обществеността или органите.

45)За да се гарантира своевременното и ефективно извършване на изследванията на почвата на потенциално замърсени обекти, от държавите членки следва да се изисква, освен задължението да определят крайния срок, в който следва да се извършат тези изследвания, да определят и конкретни събития, при които също се задейства изискването за извършването на такова изследване. Такива задействащи събития могат да включват искане или преразглеждане на екологично или строително разрешение или лиценз, изискван съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство, изкопни дейности, промени в предназначението на земята или сделки със земя или недвижими имоти. Изследванията на почвата могат да се осъществяват на различни етапи, като например проучване на документи, посещение на обекта, предварително или проучвателно изследване, по-подробно или описателно изследване и полеви или лабораторни изпитвания. Докладите за базовото състояние и мерките за мониторинг, прилагани съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 66 , също могат да се смятат за изследване на почвата, когато е уместно.

46)Необходима е гъвкавост при управлението на потенциално замърсените и замърсените обекти, за да се вземат предвид разходите, ползите и местните особености. Поради това държавите членки следва да възприемат поне основан на риска подход за управлението на потенциално замърсени и замърсени обекти, при който се отчита разликата между тези две категории и се дава възможност за разпределяне на ресурсите с оглед на специфичния екологичен, икономически и социален контекст. Решенията следва да се вземат въз основа на естеството и степента на потенциалните рискове за здравето на хората и околната среда, произтичащи от експозицията на замърсители на почвата (например експозиция на уязвими групи от населението като бременни жени, хора с увреждания, възрастни хора и деца). Резултатът от анализа на разходите и ползите от предприемането на дейности по саниране следва да е положителен. Оптималното решение за саниране трябва да бъде устойчиво и избрано чрез балансиран процес на вземане на решения, в който се отчитат екологичните, икономическите и социалните въздействия. Управлението на потенциално замърсени и замърсени обекти следва да е съобразено с принципа „замърсителят плаща“ и с принципите на предпазливост и пропорционалност. Държавите членки следва да определят специална методика за определяне на рисковете, специфични за замърсените обекти. Държавите членки следва също да определят какво представлява неприемлив риск от замърсен обект въз основа на научните познания, принципа на предпазливост, местните особености и вида на настоящото и бъдещото земеползване. За да се намалят рисковете, свързани със замърсените обекти, до приемливо за здравето на хората и околната среда равнище, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за намаляване на риска, включително саниране. Следва да бъде възможно мерките, предприети съгласно друго законодателство на Съюза, да бъдат квалифицирани като мерки за намаляване на риска съгласно настоящата директива, когато тези мерки водят до ефективно намаляване рисковете, породени от замърсени обекти.

47)Мерките, предприети съгласно настоящата директива, следва да са съобразени и с други цели на политиката на ЕС, като например целите, залегнали в [Регламент (ЕС) xxxx/xxxx 67 +], а именно сигурно и устойчиво снабдяване с критични суровини за европейската промишленост.

48)Прозрачността е съществен компонент на политиката по отношение на почвите и осигурява публична отчетност и информираност на обществеността, справедливи пазарни условия и мониторинг на напредъка. Затова държавите членки следва да създадат и поддържат национален регистър на замърсените и потенциално замърсените обекти, съдържащ специфична за съответния обект информация, която следва да е публично достъпна в онлайн база пространствени данни с географски координати. Регистърът следва да съдържа информацията, която е необходима, за да може обществеността да бъде информирана за съществуването на потенциално и действително замърсени обекти и за тяхното управление. Тъй като в случая на потенциално замърсени обекти наличието на замърсяване на почвата все още не е потвърдено, а само се предполага, разликата между замърсени обекти и потенциално замърсени обекти трябва да бъде съобщена и добре обяснена на обществеността, за да се избегне предизвикването на ненужна загриженост.

49)С член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) от държавите членки се изисква да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Освен това, в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда 68 (Конвенцията от Орхус), членове на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, така че да допринасят за закрилата на правото на живот в околна среда, която е адекватна по отношение на здравето на човека и неговото благосъстояние.

50)С Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета 69 се разпорежда публикуването на данни в обществения сектор в безплатни и отворени формати. Общата цел е да продължи укрепването на основаната на данни икономика на ЕС чрез увеличаване на количеството данни в обществения сектор, които са достъпни за повторна употреба, като така се осигурява справедлива конкуренция и лесен достъп до информация в обществения сектор и се усилват трансграничните иновации, основани на данни. Основният принцип е, че данните в правителствения сектор следва да бъдат отворени по подразбиране и по замисъл. Целта на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 70 е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията от Орхус. Конвенцията от Орхус и Директива 2003/4/ЕО включват обхватни задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 71 също има широк обхват, включващ обмена на пространствена информация, включително на съвкупности от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Важно е с разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до достъпа до информация и механизмите за обмен на данни, да се допълват посочените директиви, а не да се създава отделен правен режим. Поради това разпоредбите в настоящата директива относно предоставянето на информация на обществеността и информация относно контрола върху изпълнението следва да се прилагат, без да се засягат директиви (ЕС) 2019/1024, 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО.

51)С цел да се осигури необходимото адаптиране на правилата за мониторинг на здравето на почвите, устойчиво управление на почвите и управление на замърсените обекти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, актове за изменение на настоящата директива с цел адаптиране към напредъка в областта на науката и техниката, методиките за мониторинг на здравето на почвите, списъка на принципите на устойчиво управление на почвите, индикативния списък на мерките за намаляване на риска, фазите и изискванията по отношение на оценката на специфичния за обекта риск и съдържанието на регистъра на замърсените и потенциално замърсените обекти. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 72 По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

52)За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на формата, структурата и подробните механизми за докладване на данни и информация по електронен път на Комисията. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 73 .

53)Шест години след влизането в сила на настоящата директива, въз основа на резултатите от оценката на здравето на почвите, Комисията следва да извърши основана на данни оценка и ако е необходимо — преразглеждане на настоящата директива. В оценката следва да се разгледа по-специално необходимостта от определяне на по-конкретни изисквания, за да се гарантира регенерирането на нездравите почви и постигането на целта за здрави почви до 2050 г. В оценката следва също да се разгледа необходимостта от адаптиране на определението на понятието „здрави почви“ към напредъка в областта на науката и техниката чрез добавяне на разпоредби относно определени дескриптори или критерии, основани на нови научни доказателства, свързани с опазването на почвите, или предвид специфичен за дадена държава членка проблем, произтичащ от нови екологични или климатични обстоятелства. Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество тази оценка следва да се основава на критериите за ефикасност, ефективност, целесъобразност, съгласуваност и добавена стойност за ЕС и да служи като основа за оценки на въздействието на евентуални допълнителни мерки.

54)Необходими са координирани мерки от страна на всички държави членки, за да се постигне визията за здрави почви до 2050 г. и да се гарантира дългосрочното осигуряване на екосистемни услуги от почвите в целия Съюз. Самостоятелните действия на държавите членки се оказаха недостатъчни, тъй като увреждането на почвите продължава и дори се задълбочава. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

55)Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 74 държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, в които се обяснява връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят преценява, че предоставянето на такива документи е обосновано.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Цел и предмет

1.Целта на настоящата директива е да се въведе стабилна и последователна рамка за мониторинг на почвите, обхващаща всички почви в ЕС, и здравето на почвите в Съюза непрекъснато да се подобрява с оглед почвите да са здрави до 2050 г. и да се поддържат в добро състояние, за да могат да осигуряват множество екосистемни услуги в мащаб, достатъчен за задоволяване на екологичните, обществените и икономическите потребности, за предотвратяване и смекчаване на последствията от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, за повишаване на издръжливостта спрямо природни бедствия и на продоволствената сигурност, и замърсяването на почвите да бъде намалено до равнища, които вече не се смятат за вредни за здравето на хората и околната среда.

2.В настоящата директива се определят мерки по отношение на:

а)мониторинга и оценката на здравето на почвите;

б)устойчивото управление на почвите;

в)замърсените обекти.

Член 2

Обхват

Настоящата директива се прилага за всички почви на територията на държавите членки.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)„почва“ означава най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и земната повърхност, който се състои от минерални частици, органични вещества, вода, въздух и живи организми;

2)„екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица;

3)„екосистемни услуги“ означава непрекият принос на екосистемите към икономическите, социалните, културните и други ползи, които хората извличат от тези екосистеми;

4)„здраве на почвата“ означава физическото, химическото и биологичното състояние на почвата, което определя способността ѝ да функционира като първостепенно важна жива система и да осигурява екосистемни услуги;

5)„устойчиво управление на почвите“ означава практики за управление на почвите, благодарение на които се поддържат или засилват осигуряваните от тях екосистемни услуги, без да се нарушават функциите, създаващи условия за осигуряването на тези услуги, нито да се вреди на други свойства на околната среда;

6)„практики за управление на почвите“ означава практики, които оказват въздействие върху физическите, химичните или биологичните качества на почвите;

7)„управлявани почви“ означава почвите, върху които се прилагат практики за управление на почвите;

8)„почвен район“ означава част от територията на държава членка, както е определена от тази държава членка в съответствие с настоящата директива;

9)„оценка на здравето на почвите“ означава оценка на здравето на почвите, извършена въз основа на измерване или експертна оценка на дескриптори на почвата;

10)„замърсен обект“ означава очертана площ от един или няколко парцела с потвърдено наличие на замърсяване на почвата, причинено от точкови източници, възникнали вследствие на антропогенни дейности;

11)„дескриптор на почвата“ означава параметър, описващ физическа, химична или биологична характеристика на здравето на почвите;

12)„земя“ означава повърхността на Земята, която не е покрита от вода;

13)„земно покритие“ означава физическото и биологичното покритие на земната повърхност;

14)„естествена земя“ означава площ, чиито основни екологични функции и видов състав не са променени съществено от дейността на човека;

15)„полуестествена земя“ означава площ, в която екологичните комплекси са значително променени по състав, баланс или функция вследствие на дейността на човека, но която запазва потенциално висока стойност по отношение на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, които осигурява;

16)„изкуствена земя" означава земя, използвана като платформа за строежи и инфраструктура или като пряк източник на суровини, или като хранилище за историческо наследство за сметка на способността на почвите да осигуряват други екосистемни услуги;

17)„усвояване на земя“ означава преобразуването в естествена или полуестествена земя в изкуствена земя;

18)„функция на тъждествено преобразуване“ означава математическо правило, което позволява стойността на дадено измерване, извършено по методика, различна от референтната методика, да се преобразува в стойността, която би се получила при извършване на измерването на почвата по референтната методика;

19)„засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от увреждането на почвата, или има интерес в процедурите за вземане на решения, свързани с изпълнението на задълженията по настоящата директива, включително собственици и ползватели на земя, както и неправителствени организации, които работят за опазване на здравето на хората или околната среда и отговарят на всички изисквания на националното законодателство;

20)„замърсяване на почвата“ означава наличието в почвата на химикал или вещество в концентрация, която може да е вредна за здравето на хората или околната среда;

21)„замърсител“ означава вещество, което може да причини замърсяване на почвата;

22)„регенериране“ означава съзнателна дейност, насочена към това увредената почва да възвърне доброто си здравно състояние;

23)„риск“ означава възможността за настъпване на вредни последствия за здравето на хората или околната среда в резултат на експозиция на замърсяване на почвата;

24)„изследване на почвата“ означава процес за оценка на наличието и концентрацията на замърсители в почвата, който обикновено се извършва на различни етапи;

25)„географски определена“ означава информация, означена и съхранявана по начин, който позволява тази информация да бъде картографирана и локализирана с определена точност и прецизност;

26)„саниране на почвата“ означава действие по регенериране, с което намаляват, изолират или обездвижват концентрациите на замърсители в почвата.

Член 4

Почвени райони

1.Държавите членки създават почвени райони на цялата си територия.

Броят на почвените райони за всяка държава членка трябва да съответства най-малко на броя на териториалните единици на равнище NUTS 1, определени съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003.

2.При определянето на географския обхват на почвените райони държавите членки могат да вземат предвид съществуващите административни единици, като се стремят към хомогенност в рамките на всеки почвен район по отношение на следните параметри:

а)тип почва, както е определено в Световната референтна база за почвени ресурси 75 ;

б)климатични условия;

в)екологична зона, както е описано в доклад 2281 на института Alterra 76 ;

г)земеползване или земно покритие, както се използва в програмата за рамково статистическо изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS).

Член 5

Компетентни органи

Държавите членки определят компетентни органи на подходящо равнище, които да отговарят за изпълнението на задълженията, установени в настоящата директива.

Държавите членки определят по един компетентен орган за всеки почвен район, създаден в съответствие с член 4.

Глава II

Мониторинг и оценка на здравето на почвите

Член 6

Рамка за мониторинг на здравето на почвите и усвояването на земя

1.Държавите членки създават рамка за мониторинг въз основа на почвените райони, създадени в съответствие с член 4, параграф 1, с цел да гарантират осъществяването на редовен и прецизен мониторинг на здравето на почвите в съответствие с настоящия член и приложения I и II.

2.Държавите членки осъществяват мониторинг на здравето на почвите и усвояването на земя във всеки почвен район.

3.Рамката за мониторинг се основава на следното:

а)дескрипторите на почвата и критериите за здраве на почвата, посочени в член 7;

б)точките за вземане на проби от почвата, които да се определят в съответствие с член 8, параграф 2;

в)измерването на почвата, извършено от Комисията в съответствие с параграф 4 от настоящия член, ако такова измерване е извършено;

г)данните и продуктите от дистанционни изследвания съгласно параграф 5 от настоящия член, ако са налични;

д)показателите за усвояване на земя и запечатване на почвите, посочени в член 7, параграф 1.

4.При съгласие от страна на съответните държави членки Комисията извършва редовни измервания на почвата въз основа на взети на място проби от почвата и съответните дескриптори и методики, посочени в членове 7 и 8, за да подпомогне мониторинга на здравето на почвите, осъществяван от държавите членки. Когато държава членка даде съгласие в съответствие с настоящия параграф, тя гарантира на Комисията възможността да извършва такова вземане на проби от почвата на място.

5.Комисията и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) използват съществуващите космически данни и продукти, предоставяни в рамките на компонент „Коперник“ на космическата програма на Съюза, установена с Регламент (ЕС) 2021/696, с цел да се проучват и разработват продукти, разработени с помощта на дистанционно изследване на почвата, които да подпомагат държавите членки при мониторинга на съответните дескриптори на почвата.

6.Въз основа на съществуващите данни и в срок от две години от влизането в сила на настоящата директива Комисията и ЕАОС създават цифров портал за данни за здравето на почвите, чрез който се предоставя достъп в пространствен формат с географски координати най-малко до наличните данни за здравето на почвите, получени от:

а)измерванията на почвата, посочени в член 8, параграф 2;

б)измерванията на почвата, посочени в параграф 4 от настоящия член;

в)съответните данни и продукти от дистанционни изследвания съгласно параграф 5.

7.Чрез цифровия портал за данни за здравето на почвите, посочен в параграф 6, може да се предоставя достъп и до други данни, свързани със здравето на почвите, различни от посочените в същия параграф, ако тези данни са споделени или събрани в съответствие с форматите или методите, установени от Комисията съгласно параграф 8.

8.Комисията приема актове за изпълнение, с които се установяват формати или методи за споделяне или събиране на данните съгласно параграф 7 или за интегриране на тези данни в цифровия портал за данни за здравето на почвите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

Член 7

Дескриптори на почвата, критерии за добро здравно състояние на почвата и показатели за усвояване на земя и запечатване на почвата

1.При мониторинга и оценката на здравето на почвите държавите членки прилагат дескрипторите на почвата и критериите за здраве на почвата, изброени в приложение I.

При мониторинга на усвояването на земя държавите членки прилагат показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата, посочени в приложение I.

2.Държавите членки могат да адаптират дескрипторите на почвата и критериите за здраве на почвата, посочени в част А от приложение I, в съответствие със спецификациите, посочени във втората и третата колона на част А от приложение I.

3.Държавите членки определят органичните замърсители за дескриптора на почвата, отнасящ се до замърсяването на почвата, посочен в част Б от приложение I.

4.Държавите членки определят критерии за здраве на почвата за дескрипторите на почвата, изброени в част Б от приложение I, в съответствие с разпоредбите в третата колона на част Б от приложение I.

5.За целите на мониторинга държавите членки могат да определят допълнителни дескриптори на почвата и показатели за усвояване на земя, включително, но не само, незадължителните дескриптори и показатели, изброени в части В и Г от приложение I („допълнителни дескриптори на почвата“ и „допълнителни показатели за усвояване на земя“).

6.Държавите членки информират Комисията, когато дадени дескриптори на почвата, показатели за усвояване на земя и критерии за здраве на почвата се определени или адаптирани в съответствие с параграфи 2—5 от настоящия член.

Член 8

Измервания и методики

1.Държавите членки определят точките за вземане на проби, като прилагат методиката, посочена в част А от приложение II.

2.Държавите членки извършват измервания на почвата, като вземат почвени проби в точките за вземане на проби, посочени в параграф 1 и събират, обработват и анализират данните, за да определят следното:

а)стойностите на дескрипторите на почвата, както са посочени в приложение I;

б)когато е приложимо, стойностите на допълнителните дескриптори на почвата;

в)стойностите на показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата, изброени в част Г от приложение I.

3.Държавите членки прилагат:

а)методиките за определяне или извършване на експертна оценка на стойностите на дескрипторите на почвата, посочени в част Б от приложение II;

б)минималните методически критерии за определяне на стойностите на показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата, посочени в част В от приложение II;

в)всички изисквания, определени от Комисията в съответствие с параграф 6.

Държавите членки могат да прилагат методики, различни от изброените в първа алинея, букви а) и б), при условие че са налице валидирани функции на тъждествено преобразуване, както се изисква в приложение II, част Б, четвърта колона.

4.Държавите членки гарантират извършването на първите измервания на почвата най-късно до...(Служба за публикации: моля, въведете датата — 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива).

5.Държавите членки гарантират извършването на нови измервания на почвата поне на всеки пет години.

Държавите членки гарантират актуализирането на стойността на показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата поне веднъж годишно.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение II с цел адаптиране на посочените в него референтни методики към напредъка в областта на науката и техниката, по-специално когато стойностите на дескрипторите на почвата могат да бъдат определени чрез дистанционно изследване съгласно член 6, параграф 5.

Член 9

Оценка на здравето на почвите

1.Държавите членки оценяват здравето на почвите във всички свои почвени райони въз основа на данните, събрани в контекста на мониторинга, посочен в членове 6, 7 и 8, за всеки от дескрипторите на почвата, посочени в части А и Б от приложение I.

Държавите членки вземат предвид и данните, събрани в контекста на изследванията на почвата, посочени в член 14.

Държавите членки гарантират извършването на оценки на здравето на почвите най-малко веднъж на всеки пет години, като първата оценка на здравето на почвите се извършва до … (Служба за публикации: моля, въведете датата — 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива).

2.Дадена почва се счита за здрава в съответствие с настоящата директива, когато са изпълнени следните кумулативни условия:

а)стойностите на всички дескриптори на почвата, изброени в част А от приложение I, отговарят на определените в нея критерии, които, където е приложимо, са адаптирани в съответствие с член 7;

б)стойностите на всички дескриптори на почвата, изброени в част Б от приложение I, отговарят на критериите, определени в съответствие с член 7 („здрава почва“).

Като изключение от първа алинея, при оценката на почвата в рамките на земна площ, посочена в четвъртата колона на приложение I, не се вземат предвид стойностите, определени в третата колона за тази земна площ.

Почвата е нездрава, когато не е изпълнен поне един от критериите, посочени в първа алинея („нездрава почва“).

3.Държавите членки анализират стойностите на дескрипторите на почвата, изброени в част В от приложение I и преценяват дали е налице критична загуба на екосистемни услуги, като вземат предвид съответните данни и наличните научни познания.

Държавите членки анализират стойностите на показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата, изброени в част Г от приложение I и извършват оценка на тяхното въздействие върху загубата на екосистемни услуги и върху целите и целевите стойности, установени с Регламент (ЕС) 2018/841.

4.Въз основа на оценката на здравето на почвите, извършена в съответствие с настоящия член, компетентният орган, по целесъобразност в координация с местни, регионални и национални органи, определя във всеки почвен район площите с нездрави почви и информира обществеността в съответствие с член 19.

5.Държавите членки създават механизъм за доброволно сертифициране на здравето на почвите, предназначен за собствениците и управителите на земи, в съответствие с условията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се хармонизира формата на сертифициране на здравето на почвите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

6.Държавите членки предоставят данните за здравето и оценката на почвата, посочени в членове 6—9, на съответните собственици и управители на земи по тяхно искане, по-специално за да подпомогнат разработването на съветите, посочени в член 10, параграф 3.

Глава III

Устойчиво управление на почвите

Член 10

Устойчиво управление на почвите

1.Считано от ... г. [Служба за публикации: моля, въведете датата — четири години след датата на влизане в сила на директивата), държавите членки предприемат най-малко следните мерки, като вземат предвид вида, ползването и състоянието на почвата:

а)определяне на устойчиви практики за управление на почвите, съобразени с принципите на устойчиво управление на почвите, изброени в приложение III, които да бъдат постепенно прилагани върху всички управлявани почви, както и основани на резултатите от оценките на почвата, извършени в съответствие с член 9, практики за регенериране, които да бъдат постепенно прилагани върху нездравите почви в държавите членки;

б)определяне на практики за управление на почвите и други практики с отрицателно въздействие върху здравето на почвите, които трябва да се избягват от управителите на почви.

При определянето на практиките и мерките, посочени в настоящия параграф, държавите членки вземат предвид програмите, плановете, целевите стойности и мерките, изброени в приложение IV, както и най-новите съществуващи научни познания, включително резултатите от мисия „Пакт за почвите за Европа“ на програма „Хоризонт Европа“.

Държавите членки определят полезното взаимодействие с програмите, плановете и мерките, посочени в приложение IV. Данните от мониторинга на здравето на почвите, резултатите от оценките на здравето на почвите, анализът по член 9 и мерките за устойчиво управление на почвите служат за основа на разработването на програмите, плановете и мерките, посочени в приложение IV.

Държавите членки гарантират, че процесът на разработване на практиките, посочени в първа алинея, е открит, приобщаващ и ефективен и че представителите на съответната общественост, по-специално собствениците и стопаните на земи, са включени и още на ранен етап разполагат с ефективни възможности за участие в разработването на тези практики.

2.Държавите членки осигуряват на управителите на почви, собствениците на земи и съответните органи лесен достъп до безпристрастни и независими съвети относно устойчивото управление на почвите и до дейности за обучение и изграждане на капацитет.

Държавите членки предприемат също изброените по-долу мерки, както следва:

а)повишаване на информираността относно многобройните средносрочни и дългосрочни ползи от устойчивото управление на почвите и относно необходимостта почвите да се управляват по устойчив начин;

б)насърчаване на научните изследвания и прилагане на цялостни концепции за управление на почвите;

в)предоставяне на редовно актуализиран преглед на наличните инструменти за финансиране и дейности в подкрепа на прилагането на устойчиво управление на почвите.

3.Държавите членки редовно оценяват ефективността на мерките, предприети в съответствие с настоящия член и по целесъобразност преразглеждат и преработват тези мерки, като вземат предвид мониторинга и оценката на здравето на почвите, посочени в членове 6—9.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение III с цел адаптиране на принципите на устойчиво управление на почвите към напредъка в областта на науката и техниката.

Член 11

Принципи на смекчаване на последиците от усвояването на земя

Държавите членки гарантират, че в случай на усвояване на земя се спазват следните принципи:

а)избягване или намаляване, доколкото е технически и икономически възможно, на загубата на способността на почвата да осигурява множество екосистемни услуги, включително производство на храна, посредством:

i)намаляване на площта, засегната от усвояването на земя, доколкото е възможно;

ii)избиране на площи, в които загубата на екосистемни услуги ще бъде сведена до минимум;

iii)извършване на усвояването на земята по начин, чрез който се свежда до минимум отрицателното въздействие върху почвата;

б)компенсиране във възможно най-голяма степен на загубата на способността на почвата да осигурява множество екосистемни услуги.

Глава IV

Замърсени обекти

Член 12

Подход, основан на риска

1.Държавите членки управляват рисковете за здравето на хората и околната среда, породени от потенциално замърсени обекти и замърсени обекти и поддържат тези рискове на приемливи равнища, като вземат предвид екологичните, социалните и икономическите последици от замърсяването на почвата и мерките за намаляване на риска, предприети съгласно член 15, параграф 4.

2.В срок до ... г. (Служба за публикации: моля, въведете датата — четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива ) държавите членки установяват основан на риска подход за:

а)идентифициране на потенциално замърсени обекти в съответствие с член 13;

б)изследване на потенциално замърсени обекти в съответствие с член 14;

в)управление на замърсени обекти в съответствие с член 15.

3.Изискването, установено в параграф 2, не засяга възможните по-строги изисквания, произтичащи от законодателството на Съюза или националното законодателство.

4.На засегнатата общественост се предоставят на ранен етап ефективни възможности за следното:

а)да участва в установяването и конкретното прилагане на подхода, основан на риска, както е определено в настоящия член;

б)да предоставя информация, която е от значение за идентифицирането на потенциално замърсени обекти съгласно член 13, за изследването на потенциално замърсени обекти съгласно член 14 и за управлението на замърсени обекти съгласно член 15;

в)да изисква коригиране на информация в регистъра на замърсените и потенциално замърсените обекти в съответствие с член 16.

Член 13

Идентифициране на потенциално замърсени обекти

1.Държавите членки систематично и активно идентифицират всички обекти, за които съществуват предположения за замърсяване на почвата, основани на данни, събрани с всички налични средства („потенциално замърсени обекти“).

2.При идентифицирането на потенциално замърсени обекти държавите членки вземат предвид следните критерии:

а)извършване на активна или неактивна потенциално замърсяваща рискова дейност;

б)извършване на дейност, посочена в приложение I към Директива 2010/75/ЕС;

в)функциониране на предприятие, посочено в Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 77 ;

г)извършване на дейност, посочена в приложение III към Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 78 ;

д)наличие на вероятност от замърсяване вследствие на настъпила авария, , бедствие, инцидент или разлив;

е)всяко друго събитие, което може да доведе до замърсяване на почвата;

ж)всяка информация, получена от мониторинга на здравето на почвите, извършен в съответствие с членове 6, 7 и 8.

За целите на първа алинея, буква а) държавите членки изготвят списък на потенциално замърсяващите рискови дейности. Тези дейности могат да бъдат допълнително класифицирани в зависимост от риска да доведат до замърсяване на почвата въз основа на научни доказателства.

3.Държавите членки осигуряват идентифицирането на всички потенциално замърсени обекти в срок до (Служба за публикации: моля, въведете датата — седем години след датата на влизане в сила на настоящата директива) , както и надлежното им въвеждане до същата дата в регистъра, посочен в член 16.

Член 14

Изследване на потенциално замърсени обекти

1.Държавите членки гарантират, че за всички потенциално замърсени обекти, идентифицирани в съответствие с член 13, се извършва изследване на почвата.

2.Държавите членки определят правилата относно крайния срок, съдържанието, вида и приоритетния ред на изследванията на почвата. Тези правила се определят в съответствие с подхода, основан на риска, посочен в член 12, и със списъка на потенциално замърсяващите рискови дейности, посочен в член 13, параграф 2, втора алинея.

Когато е целесъобразно, държавите членки могат да разглеждат докладите за базовото състояние и мерките за мониторинг, прилагани в съответствие с Директива 2010/75/ЕС, като изследване на почвата.

3.Държавите членки установяват също така конкретни събития, при настъпването на които изискването за изследване се задейства преди крайния срок, определен в съответствие с параграф 2.

Член 15

Оценка на риска и управление на замърсени обекти

1.Държавите членки установяват специална методика за определяне на рисковете, специфични за замърсените обекти. Тази методика се разработва въз основа на фазите и изискванията по отношение на оценката на специфичния за обекта риск, изброени в приложение VI.

2.Държавите членки определят какво представлява неприемлив риск за здравето на хората и околната среда, произтичащ от замърсени обекти, като вземат предвид съществуващите научни познания, принципа на предпазливост, местните особености и видовете настоящо и бъдещо земеползване.

3.За всеки замърсен обект, идентифициран съгласно член 14 или по друг начин, отговорният компетентен орган извършва специфична за обекта оценка на видовете настоящо и планирано земеползване, за да определи дали замърсеният обект поражда неприемлив риск за здравето на хората или околната среда.

4.Въз основа на резултата от оценката, посочена в параграф 3, отговорният компетентен орган предприема подходящи мерки за намаляване на рисковете до приемливо за здравето на хората и околната среда равнище („мерки за намаляване на риска“).

5.Мерките за намаляване на риска могат да се състоят от мерките, посочени в приложение V. При определянето на подходящите мерки за намаляване на риска компетентният орган взема предвид разходите, ползите, ефективността, дълготрайността и техническата осъществимост на наличните мерки за намаляване на риска.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложения V и VI с цел списъкът от мерки за намаляване на риска и изискванията по отношение на оценката на специфичния за обекта риск да бъдат адаптирани към напредъка в областта на науката и техниката.

Член 16

Регистър

1.В срок до ... г. (Служба за публикации: моля, въведете датата — четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива) държавите членки изготвят регистър на замърсените и потенциално замърсените обекти съгласно параграф 2.

2.Регистърът съдържа информацията, посочена в приложение VII.

3.Регистърът се управлява от отговорния компетентен орган, подлежи на редовен преглед и се поддържа в актуално състояние.

4.Държавите членки осигуряват публичност на регистъра и информацията, посочени в параграфи 1 и 2. Компетентният орган може да откаже или да ограничи оповестяването на дадена информация, когато са изпълнени условията, посочени в член 4 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 79 .

Регистърът се предоставя във вид на онлайн база с пространствени данни с географски координати.

5.Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя форматът на регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

Глава V

Финансиране, информиране на обществеността и докладване от държавите членки

Член 17

Финансиране от Съюза

Предвид приоритетния характер на дейностите за установяване на мониторинг на почвите и за устойчивото им управление и регенериране, прилагането на настоящата директива се подпомага от съществуващите финансови програми на Съюза в съответствие с приложимите към тях правила и условия.

Член 18

Докладване от държавите членки

1.На всеки пет години държавите членки докладват по електронен път следните данни и информация на Комисията и на Европейската агенция за околна среда:

а)данните и резултатите от мониторинга и оценката на здравето на почвите, извършени в съответствие с членове 6—9;

б)анализ на тенденциите по отношение на здравето на почвите, обхващащ дескрипторите, изброени в части А, Б и В от приложение I и показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата, изброени в част Г от приложение I, в съответствие с член 9;

в)обобщение на напредъка по отношение на:

i)прилагането на принципите на устойчиво управление на почвите в съответствие с член 10;

ii)регистрирането, идентифицирането, изследването и управлението на замърсени обекти в съответствие с членове 12—16;

г)данните и информацията, съдържащи се в регистъра, посочен в член 16.

Първите доклади се представят в срок до … (Служба за публикации: моля, въведете датата — 5 години и 6 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива).

2.Държавите членки гарантират, че Комисията и Европейската агенция по околна среда имат постоянен достъп до информацията и данните, посочени в параграф 1.

3.Държавите членки предоставят на Комисията онлайн достъп до следното:

а)актуален списък и пространствени данни за своите почвени райони съгласно член 4, в срок до (Служба за публикации: моля, въведете датата — 2 години и 3 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива);

б)актуален списък на компетентните органи съгласно член 5, в срок до … (Служба за публикации: моля, въведете датата — 2 години и 3 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива);

в)мерките и практиките за устойчиво управление на почвите съгласно член 10, в срок до … (Служба за публикации: моля, въведете датата — 4 години и 3 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива).

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, с които се определят форматът и условията за предоставяне на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

Член 19

Информиране на обществеността

1.Държавите членки осигуряват публичност на данните от мониторинга, извършен съгласно член 8 и от оценката, извършена съгласно член 9 от настоящата директива, като предоставят достъп на обществеността до тези данни в съответствие с разпоредбите на член 11 от Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 80 за географски определените данни и член 5 от Директива (ЕС) 2019/1024 за останалите данни.

2.Комисията гарантира, че данните за здравето на почвите, които са достъпни чрез цифровия портал за данни за здравето на почвите, посочен в член 6, са достъпни за обществеността в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 81 и Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета 82 .

3.Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в член 18 от настоящата директива, е налична и достъпна за обществеността в съответствие с Директива 2003/4/ЕО, Директива 2007/2/ЕО и Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета 83 .

4.Оповестяването на всяка информация, изисквана съгласно настоящата директива, може да бъде отказано или ограничено, когато са изпълнени условията, посочени в член 4 от Директива 2003/4/ЕО.

Глава VI

Делегиране и процедура на комитет

Член 20

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 8, 10, 15 и 16, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.

3.Делегирането на правомощия, посочено в членове 8, 10, 15 и 16, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно членове 8, 10, 15, и 16, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 21

Комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 22

Достъп до правосъдие

Държавите членки гарантират, че членовете на обществеността, в съответствие с националното законодателство, които имат достатъчен интерес или твърдят нарушение на дадено право, имат достъп до производство по обжалване пред съд или независим и безпристрастен орган, създаден със закон, за да оспорят законосъобразността в материално или процесуално отношение на оценката на здравето на почвите и мерките, предприети съгласно настоящата директива, както и всяко бездействие от страна на компетентните органи.

Държавите членки определят какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право в съответствие с целта за осигуряване на широк достъп на обществеността до правосъдие. За целите на параграф 1 се счита, че всяка неправителствена организация, която работи за опазването на околната среда и отговаря на всички изисквания на националното законодателство, има права, които могат да бъдат нарушени, и нейният интерес се приема за достатъчен.

Производствата по обжалване съгласно параграф 1 са справедливи, безпристрастни, своевременни и безплатни или не са възпрепятстващо скъпи, и осигуряват адекватни и ефективни средства за правна защита, включително обезпечителни мерки, когато е необходимо.

Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя практическа информация относно достъпа до производствата за административен и съдебен контрол, посочени в настоящия член.

Член 23

Санкции

1.Без да се засягат задълженията на държавите членки съгласно Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, държавите членки определят правила за санкциите за нарушения от страна на физически и юридически лица на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и гарантират прилагането на тези правила. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.Санкциите, посочени в параграф 1, включват глоби, които са пропорционални на оборота на юридическото лице или на доходите на физическото лице, извършило нарушението. Размерът на глобите се изчислява по такъв начин, че да се гарантира ефективното лишаване на лицето, отговорно за нарушението, от икономическите ползи, извлечени вследствие на въпросното нарушение. В случай на нарушение, извършено от юридическо лице, тези глоби са пропорционални на годишния оборот на юридическото лице в съответната държава членка, като се вземат предвид, наред с другото, специфичните характеристики на малките и средните предприятия (МСП).

3.Държавите членки гарантират, че въведените съгласно настоящия член санкции са надлежно съобразени, според случая, със следните фактори:

а)естеството, тежестта и степента на нарушението;

б)дали нарушението е умишлено или е резултат от небрежност;

в)населението или околната среда, засегнати от нарушението, като се вземе предвид въздействието на нарушението върху целта за постигане на висока степен на опазване на здравето на човека и на околната среда.

4.Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за разпоредбите и мерките, посочени в параграф 1, и за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 24

Оценка и преглед

1.В срок до (Служба за публикации: моля, въведете датата — 6 години след датата на влизане в сила на настоящата директива) Комисията извършва оценка на настоящата директива, в която се разглежда напредъкът в постигането на целите и необходимостта от изменение на разпоредбите на директивата с цел определяне на по-конкретни изисквания, за да се гарантира регенерирането на нездравите почви и постигането на добро здравно състояние на всички почви до 2050 г. При тази оценка се вземат предвид, наред с другото, следните елементи:

а)опитът, придобит при прилагането на настоящата директива;

б)данните и информацията по член 18;

в)съответни научни и аналитични данни, включително резултатите от научноизследователски проекти, финансирани от Съюза;

г)анализ на изоставането от целта за постигане на добро здравно състояние на почвите до 2050 г.;

д)анализ на евентуалната необходимост от адаптиране на разпоредбите на настоящата директива към напредъка в областта на науката и техниката, по-специално по отношение на следните елементи:

i)определението на понятието „здрава почва“;

ii)установяването на критерии за дескрипторите на почвата, изброени в част В от приложение I;

iii)добавянето на нови дескриптори на почвата за целите на мониторинга.

2.Комисията представя доклад с основните констатации от оценката, посочена в параграф 1, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Член 25

Транспониране

1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, в срок най-късно до [Служба за публикации: моля, въведете дата — две години след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 26

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответна(и) област(и) на политиката

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4.Цел(и)

1.4.1.Обща цел/общи цели

1.4.2.Конкретна цел/конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и въздействие

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответна(и) област(и) на политиката 

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 84  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цел(и)

1.4.1.Обща цел/общи цели

1.4.2.Конкретна цел/конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и въздействие

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и възможност за полезно взаимодействие с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

–    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

–изпълнението ще започне с начален период, съответстващ на периода на транспониране от 2 години;

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 

 Пряко управление от Комисията

– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–    от изпълнителните агенции.

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

– трети държави или на органите, определени от тях;

– международни организации и техните агенции (да се уточни);

– ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

– публичноправни органи;

– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Коментари

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове Не е приложимо.

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

 
Посочената по-горе сума ще бъде необходима за подпомагане на различни задачи по изпълнението, свързани със законодателните разпоредби, които ще бъдат изпълнявани от ГД „Околна среда“ и СИЦ.

Възлаганите дейности включват договор за обща подкрепа за изпълнението на предложението.

Освен това в тази категория са включени административни договорености със Съвместния изследователски център, по-специално за установяване на интегриран мониторинг.

Що се отнася до ЕАОС, въздействието върху агенцията и евентуалната необходимост от подкрепа ще бъдат подробно описани, ако е необходимо, в специална законодателна финансова обосновка, в която ще бъдат групирани всички съответни предложени инициативи.

Този раздел следва да се попълни, като се използват „бюджетните данни за административни разходи“, които първо се въвеждат в приложението към законодателната финансова обосновка  (приложение 5 към Решението на Комисията относно вътрешните правила за изпълнение на раздел „Европейска комисия“ от общия бюджет на Европейския съюз). Посоченото приложение се качва в DECIDE с цел провеждане на междуведомствени консултации.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Разходите за ЕПРВ (степен AD/AST) се изчисляват на 171 000 евро/година, а за договорно наети служители — на 91 000 евро/ година. Другите административни разходи са за заседания на Комитета и експертните групи, командировки и други разходи, свързани с този персонал.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за поети задължения, в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.

1.1.1.1.Очаквани нужди от бюджетни кредити в Комисията

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Разходите за ЕПРВ (степен AD/AST) се изчисляват на 171 000 евро/година. Другите административни разходи са за заседания на комисии и експертни групи, командировки и други разходи, свързани с този персонал.

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

–    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

–    може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

Разходите, предвидени в бюджетен ред 09 02 01, ще бъдат поети от програма LIFE и ще бъдат планирани при изготвянето на годишните планове за управление на ГД „Околна среда“. Необходимите човешки ресурси ще бъдат покривани за предпочитане чрез допълнително разпределение в рамките на годишната процедура за разпределение на средствата за човешки ресурси.

–    налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

–    налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

–    не предвижда съфинансиране от трети страни

–    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–    върху собствените ресурси

–    върху другите приходи

моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове 

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)    Европейска комисия, генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Veerman, C., Pinto Correia, T., Bastioli, C. и сътр., „Грижата за почвата е грижа за живота. Гарантиране на 75 % здрави почви до 2030 г. за храните, хората и природата и климата“, доклад на управителния съвет на мисия „Здраве на почвите и храни“, Служба за публикации, 2020 г., https://data.europa.eu/doi/10.2777/821504.

(2)    Работен документ на службите на Комисията „Фактори за продоволствена сигурност“ (SWD(2023) 4 final).

(3)    Вж. Стратегията на ЕС за биоикономиката от 2018 г. и доклада за напредъка на ЕС в областта на биоикономиката за 2022 г.

(4)    COM(2022)672.

(5)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640 final).

(6)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).

(7)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Път към здравословна планета за всички — план за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final).

(8)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).

(9)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ (COM(2021) 699 final).

(10)    Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).

(11)    Резолюции от 28 април 2021 г. относно защитата на почвите (2021/2548(RSP)) и от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. „Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (2020/2273 (INI).

(12)    Заключения на Съвета „Биологичното разнообразие изисква неотложни действия“, 12210/20.

(13)    Становище NAT-VII/010 на Комитета на регионите относно агроекологията, прието на пленарната сесия от 3, 4 и 5 февруари 2021 г. и становище ENVE-VII/019 на Комитета на регионите, прието на пленарната сесия от 26—27 януари 2022 г., относно плана за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“.

(14)    Становище NAT/838 на Европейския икономически и социален съвет от 23 март 2022 г. относно новата Стратегия на ЕС за почвите.

(15)    Европейска сметна палата (2018 г.), „Борба с опустиняването в ЕС — нарастваща заплаха, която изисква повече действия“, включена като цел в новата глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал.

(16)    https://sdgs.un.org/goals

(17)    Информацията в Европейска обсерватория за сушите (вж. https://edo.jrc.ec.europa.eu/edov2/php/index.php?id=1000) се основава на хидроложкия модел LISFLOOD, за който се използват данни от изследването на почвите LUCAS.

(18)    Вж. например Abdalla и сътр. (2019 г.), A critical review of the impacts of cover crops on nitrogen leaching, net greenhouse gas balance and crop productivity („Критичен преглед на въздействието на покривните култури върху отмиването на азота, нетния баланс на парниковите газове и производителността на културите“), DOI 10.1111/gcb.14644; Kik и сътр. (2021 г.), The economic value of sustainable soil management in arable farming systems – A conceptual framework („Икономическата стойност на устойчивото управление на почвите в системите за обработване на земеделски земи — концептуална рамка“), DOI https://doi.org/10.1016/j.eja.2021.126334.

(19)    COM(2022)304.

(20)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (ОВ L 243, 9.7.2021 г.)

(21)    Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

(22)    Регламент (ЕС) 2023/839 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г., и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа (ОВ L 107, 21.4.2023 г., стр. 1).

(23)    COM(2022) 672 final.

(24)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final).

(25)    Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(26)    https://agriculture.ec.europa.eu/cap-my-country/cap-strategic-plans_en

(27)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета по отношение на преобразуването на системата за земеделска счетоводна информация в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (COM(2022) 296 final 2022/0192 (COD).

(28)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (COM/2023/160 final).

(29)    ОВ C , , стр. .

(30)    OВ C , , стр. .

(31)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640 final).

(32)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).

(33)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final).

(34)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Път към здравословна планета за всички — план за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final).

(35)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).

(36)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ (COM(2021) 699 final).

(37)    https://sdgs.un.org/goals

(38)    Решение на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (93/626/EEC) (ОВ 309 L 93/626 г., 13.12.1993 г. стр. 1).

(39)    Решение 15/4, прието от Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие на 19 декември 2022 г. „Глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал“.

(40)    Решение на Съвета от 9 март 1998 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в страни, сериозно засегнати от засушаване и/или опустиняване, по-специално в Африка (OВ L 83, 19.3.1998 г., стр. 1).

(41)    България, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия.

(42)    Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2021 г. относно защитата на почвите (2021/2548(RSP)).

(43)    Заключения на Съвета „Биологичното разнообразие изисква неотложни действия“, 12210/20.

(44)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(45)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Устойчиви въглеродни цикли“ (COM(2021) 800 final).

(46)    Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).

(47)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“ (COM(2022) 133 final).

(48) +    Служба за публикации: моля, въведете номера на регламента относно сертифицирането на поглъщането на въглерод, съдържащ се в документ COM(2022) 672 final, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочената директива.

(49)    Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).

(50)    Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст) (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(51)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020) 66 final).

(52)    Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(53)    Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента относно възстановяването на природата, съдържащ се в документ COM(2022) 304, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочения регламент (Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата).

(54)    Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

(55)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(56)    Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1—73).

(57)    Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27).

(58)    Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).

(59)    Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

(60)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(61)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(62)    Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(63)    Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).

(64)    + Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента относно устойчивата употреба на продуктите за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115, съдържащ се в документ COM(2022)305, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочената директива.

(65)    Регламент (ЕС) 2022/2379 за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство.

(66)    Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(67)    + Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента за създаване на рамка за гарантиране на сигурно и устойчиво снабдяване с критични суровини и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020, съдържащ се в документ COM(2023)160, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочената директива.

(68)    Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ОВ L 124, 17.5.2005 г.).

(69)    Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

(70)    Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/EИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(71)    Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(72)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).

(73)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(74)    ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(75)    https://www.fao.org/soils-portal/data-hub/soil-classification/world-reference-base/en/

(76)    M.J. Metzger, A.D. Shkaruba, R.H.G. Jongman и R.G.H. Bunce, Descriptions of the European Environmental Zones and Strata („Описания на европейските екологични зони и слоеве“), Alterra Report 2281 ISSN 1566—7197.

(77)    Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1).

(78)    Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).

(79)    Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/EИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(80)    Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(81)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(82)    Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).

(83)    Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

(84)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(85)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(86)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(87)    Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидати от Западните Балкани.

(88)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(89)    До 2022 г. проучването LUCAS се осъществяваше чрез делегиране на бюджетни средства от няколко генерални дирекции; въз основа на последните приноси от ГД „Околна среда“, съответстващи на 1 100 000 евро годишно, не се очаква да е необходима допълнителна сума от ГД „Околна среда“; тъй като за директивата се изисква редовен мониторинг, в следващата МФР трябва да се предвидят специален бюджетен пакет и бюджетен ред, които да се изпълняват съгласувано с всички участващи генерални дирекции (например въз основа на меморандум за разбирателство).

(90)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани студентски обмени, брой километри изградени пътища и др.).

(91)    Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Специфична цел/специфични цели ...“

(92)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(93)    Година N е годината, през която започва да се изпълнява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата „N“ с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото важи за следващите години.

(94)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 416 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета

относно мониторинга и устойчивостта на почвите (закон за мониторинга на почвите)

EMPTY

{SEC(2023) 416 final} - {SWD(2023) 416 final} - {SWD(2023) 417 final} - {SWD(2023) 418 final} - {SWD(2023) 423 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДЕСКРИПТОРИ НА ПОЧВАТА, КРИТЕРИИ ЗА ДОБРО ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЗЕМЯ И ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ПОЧВАТА

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

(1)„обратно усвояване на земя“ означава преобразуване на изкуствена земя в естествена или полуестествена земя;

(2)„нетно усвояване на земя“ означава разликата от усвояването на земя и обратното усвояване на земя.

ПРИЛОЖЕНИЕ II



МЕТОДИКИ

Част А: Методика за определяне на точки за вземане на проби

Част Б: Методика за определяне или експертна оценка на стойностите на дескрипторите на почвата

Когато е определена референтна методика, се използва или референтната методика, или друга методика, при условие че тази друга методика е налична в научната литература или е публично достъпна и съществува валидирана функция на тъждествено преобразуване.

Част В: Минимални методически критерии за определяне на стойностите на показателите за усвояване на земя и запечатване на почвата

- По отношение на усвояването на земя, обратното усвояване на земя и нетното усвояване на земя използваните методики следва да отговарят на определенията, посочени в член 3 и приложение I.

- Запечатването на почвата се изразява като процентно съотношение между запечатаната площ и общата площ.

- Избраните методики трябва да са налични в научната литература или да са публично достъпни.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

ПРИНЦИПИ НА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ПОЧВИТЕ

Прилагат се следните принципи:

а)недопускане на оголване на почвата посредством създаване и поддържане на растително покритие на почвата, особено през чувствителни за околната среда периоди;

б)свеждане до минимум на физическото обезпокояване на почвата;

в)недопускане на внасянето или изпускането в почвата на вещества, които могат да навредят на здравето на хората или околната среда или да увредят здравето на почвата;

г)съобразяване на използването на машини със здравината на почвата и ограничаване на броя и честотата на операциите върху почвата така, че да не се застрашава здравето на почвата;

д)адаптиране на наторяването, когато такова се прилага, към нуждите на растенията и дърветата на даденото място и в дадения период, както и към състоянието на почвата, и отдаване на приоритет на кръговите решения, които водят до обогатяване на органичното съдържание;

е)в случай на напояване — максимално увеличаване на ефективността на напоителните системи и управлението на напояването и гарантиране, че когато се използват рециклирани отпадъчни води, качеството на водата отговаря на изискванията, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета 15 , а когато се използва вода от други източници, тя не уврежда здравето на почвата;

ж)осигуряване на защита на почвата чрез създаване и поддържане на подходящи особености на ландшафта на равнище ландшафт 16 ;

з)при отглеждане на култури, растения или дървета — използване на адаптирани към мястото видове, когато това може да предотврати увреждането на почвата или да допринесе за подобряване на нейното здраве, като се взема предвид и адаптирането към изменението на климата;

и)осигуряване на оптимални равнища на водата в органичните почви, така че да не се влияе отрицателно върху структурата и състава на тези почви 17 ;

й)в случай на отглеждане на култури — осигуряване на редуване и разнообразие на културите, като се вземат предвид различните семейства култури, кореновите системи, нуждите от вода и хранителни вещества, както и интегрираното управление на вредителите;

к)адаптиране на времето на движение и паша на селскостопанските животни, като се вземат предвид видовете животни и гъстотата на животните, с цел да не се уврежда здравето на почвата и да не се намалява нейната способност да осигурява фураж;

л)прилагане на целенасочени мерки за възстановяване на засегнатите функции на почвите, когато е установена непропорционална загуба на една или няколко функции, водеща до значително намаление на способността на почвата да осигурява екосистемни услуги.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОГРАМИ, ПЛАНОВЕ, ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ И МЕРКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10

(1)Националните планове за възстановяване, изготвени в съответствие с Регламент …/… 18 +.

(2)Стратегическите планове, които държавите членки следва да изготвят по линия на общата селскостопанска политика в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115.

(3)Кодексът за добра селскостопанска практика и програмите за действие за определените уязвими зони, приети в съответствие с Директива 91/676/ЕИО.

(4)Мерките за опазване и приоритетната рамка за действие, установени за зоните от „Натура 2000“ в съответствие с Директива 92/43/ЕИО.

(5)Мерките за постигане на добро екологично и химично състояние на повърхностните водни обекти и добро химично и количествено състояние на подземните водни обекти, включени в плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО.

(6)Мерките за управление на риска от наводнения, включени в плановете за управление на риска от наводнения, изготвени в съответствие с Директива 2007/60/ЕО.

(7)Плановете за управление на засушаването, посочени в стратегията на Съюза за адаптиране към изменението на климата.

(8)Националните програми за действие, установени в съответствие с Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.

(9)Целевите стойности, определени съгласно Регламент (ЕС) 2018/841.

(10)Целевите стойности, определени съгласно Регламент (ЕС) 2018/842.

(11)Националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 и данните от мониторинга на въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите, докладвани съгласно посочената директива.

(12)Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата, установен в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.

(13)Оценките на риска и плановете за управление на риска от бедствия съгласно Решение № 1313/2013/ЕС.

(14)Националните планове за действие, приети в съответствие с член 8 от Регламент …/… 19 +.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА МЕРКИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА

(1)Техники за саниране на място или извън обекта:

а)Техники за физическо саниране:

а)екстракция с пари, барботиране с въздух;

б)термична обработка, нагнетяване на пара, термична десорбция, витрификация;

в)измиване и промиване на почвата;

г)електрокинетична екстракция;

д)отстраняване на течен слой;

е)изкопаване и депониране.

б)Техники за биологично саниране:

а)Стимулиране на аеробното или анаеробното разграждане: биосаниране, биостимулация, биоаугментация, биовентилиране, биобарботиране;

б)фитоекстракция, фитоволатилизация, фиторазграждане;

в)компостиране, внасяне на подобрители в почвата, изнасяне и последващо обработване на почвата и биореакторни системи;

г)биофилтрация, биологична обработка във влажни зони и използване на биологични басейни;

д)естествена атенюация.

в)Техники за химично саниране:

а)химично окисление;

б)химична редукция и редукционно-окислителни реакции;

в)изпомпване и пречистване на подземни води.

г)Техники за саниране, насочени към изолиране, задържане и ревизионен контрол:

а)повърхностно херметизиране, реактивни бариери, капсулиране;

б)химична стабилизация, втвърдяване и имобилизация;

в)геохидравлично изолиране и задържане;

г)фитостабилизация;

д)контрол и последващи грижи през ревизионни кладенци.

(2)Мерки за намаляване на риска, различни от саниране:

а)ограничаване на отглеждането и потреблението на селскостопански култури и зеленчуци;

б)ограничаване на потреблението на яйца;

в)ограничаване на достъпа на домашни любимци или селскостопански животни;

г)ограничаване на черпенето или използването на подземни води за питейни, санитарни или промишлени цели;

д)ограничаване на извършването на обекта на дейности по разрушаване, разпечатване или строителство;

е)ограничаване на достъпа до обекта или до околностите на обекта (например чрез заграждане);

ж)ограничаване на земеползването или промените в земеползването;

з)ограничаване на дейностите по прокопаване, сондиране или изкопаване;

и)ограничаване с цел избягване на контакт с почвата, праха или въздуха в помещения и прилагане на предпазни мерки за защита на здравето на човека (например респиратори, ръкавици, мокро почистване и т.н.).

(3)Най-добри налични техники, посочени в Директива 2010/75/ЕС.

(4)Мерки, предприемани от компетентните органи и операторите на промишлени обекти след голяма авария в съответствие с Директива 2012/18/ЕС.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ФАЗИ И ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА СПЕЦИФИЧНИЯ ЗА ОБЕКТА РИСК

1.    За да бъде характеризирано дадено замърсяване, необходимо е да се идентифицират наличните на обекта замърсители и да се установят техният източник, концентрация, химическа форма и разпределение в почвата и подземните води. Наличието и концентрацията на замърсители се определят чрез вземане на проби от почвата и изследване на почвата.

2.    При оценката на експозицията се идентифицира пътят, по който замърсителите в почвата могат да достигнат до приемниците. Пътищата на експозиция могат да включват вдишване, поглъщане, контакт с кожата, поглъщане от растенията, миграция в подземните води и т.н. Тази информация се съчетава с данни за честотата и продължителността на експозицията и характеристиките на приемника, като възраст, пол и здравно състояние, за да се оцени поглъщането на замърсителя. Връзките между източника, пътя и приемника се представят обобщено в графичен, схематичен и опростен вид — концептуален модел на обекта.

3.    Оценката на токсичността или опасностите включва анализ на потенциалните видове въздействие на замърсителите върху здравето и околната среда въз основа на дозата и продължителността на експозицията. При оценката на токсичността или опасностите се отчита присъщата токсичност на замърсителите и чувствителността на различни популации, като животни, микроорганизми, растения, деца, бременни жени, възрастни хора и т.н. Токсикологичната информация се използва за изчисляване на референтните дози или концентрации за целите на характеризирането на риска.

4.    За характеризирането на риска е необходимо информацията от предходните етапи да бъде интегрирана, за да се оценят вероятността и размерът на неблагоприятните последици от замърсения обект за здравето на човека и околната среда, включително вследствие на мигриране на замърсяването в други носители в околната среда. Характеризирането на риска способства за определяне на приоритетните потребности от мерки за намаляване на риска и саниране. То може също да способства за определяне на целите на санирането или управлението на даден обект, например вместване в максимално допустими граници или постигане на специфични за обекта скринингови стойности, основани на риска.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII


СЪДЪРЖАНИЕ НА РЕГИСТЪРА НА ПОТЕНЦИАЛНО ЗАМЪРСЕНИТЕ И ЗАМЪРСЕНИТЕ ОБЕКТИ

Данните в регистъра се структурират и представят така, че обществеността да може да проследява напредъка в управлението на потенциално замърсените обекти и замърсените обекти. Регистърът съдържа и представя следната информация на равнище обект за известните потенциално замърсени обекти, замърсените обекти, замърсените обекти, изискващи допълнителни действия и замърсените обекти, за които са предприети или се предприемат действия:

а)координати, адрес или кадастрален парцел (кадастрални парцели) на обекта в съответствие с Директиви (ЕС) 2019/1024 и 2007/2/ЕО;

б)година на включване в регистъра;

в)замърсяващи или потенциално замърсяващи рискови дейности, които са извършвани или се извършват на обекта;

г)статус на управлението на обекта;

д)заключение относно наличието или липсата на замърсяване и относно концентрацията, вида и риска от замърсяването (или остатъчното замърсяване след саниране), когато информацията за тези елементи вече е налична от изследванията на почвата и оценката на риска съгласно членове 14 и 15;

е)следващи действия и стъпки за управление, изисквани и посочени в членове 14 и 15, включително съответните срокове.

Регистърът може също да съдържа следната информация на равнище обект за известните потенциално замърсени обекти, замърсените обекти, замърсените обекти, изискващи допълнителни действия и замърсените обекти, за които са предприети или се предприемат действия, когато е налична:

а)информация за екологичните разрешителни, издадени за обекта, включително началната и крайната година на дейността;

б)видове настоящо и планирано земеползване;

в)резултати от доклади за изследване и саниране на почвата, например концентрации и очертания на замърсяването, концептуален модел на обекта, методика за оценка на риска, използвани или предвидени за използване техники, ефективност и оценка на разходите за мерките за намаляване на риска.

(1) +    Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента относно възстановяването на природата, съдържащ се в документ COM (2022) 304.

(2)    Както е определено в глава 5 от насоките на ФАО за описание на почвите ( https://www.fao.org/3/a0541e/a0541e.pdf )

(3)    Както е определено в Arshad, M.A., B. Lowery и B. Grossman, 1996 г., Physical tests for monitoring soil quality („Физически изпитвания за мониторинг на качеството на почвата“), стр. 123—142, в J.W. Doran и A.J. Jones (ред.) Methods for assessing soil quality („Методи за оценка на качеството на почвата“), Soil Sci., Soc. Am. Spec. Publ. 49, SSSA, Madison, WI.

(4)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(5)    Както е определено в глава 5 от насоките на ФАО за описание на почвите ( https://www.fao.org/3/a0541e/a0541e.pdf )

(6)    Bethel, J. 1989 г., Sample Allocation in Multivariate Surveys („Разпределение на извадката при многофакторни проучвания“), проучвателна методика 15: 47—57.

(7)    Методиките, различни от референтната методика, трябва да са налични в научната литература или да са публично достъпни.

(8)     https://www.fao.org/3/cb3355en/cb3355en.pdf  

(9)    Както е определено в глава 5 от насоките на ФАО за описание на почвите ( https://www.fao.org/3/a0541e/a0541e.pdf )

(10)    Еквивалентен параметър съгласно доклада на ЕАОС Soil monitoring in Europe – Indicators and thresholds for soil health assessments („Мониторинг на почвите в Европа — показатели и прагове за оценка на здравето на почвата“), Европейска агенция за околна среда (europa.eu)

(11)    Както е определено в глава 5 от насоките на ФАО за описание на почвите ( https://www.fao.org/3/a0541e/a0541e.pdf )

(12)    Секвениране на ДНК баркодове за измерване на таксономичното и функционалното разнообразие на археи, бактерии, гъби и други еукариоти, както е извършено за проучването LUCAS Soil Biodiversity въз основа на https://doi.org/10.1111/ejss.13299 .

(13)     https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0038071797001259  

(14)    Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно минималните изисквания за повторното използване на водата (ОВ L 177 , 5.6.2020 г., стр. 32).

(15)    Този принцип не се прилага за горските почви.

(16)    Този принцип не се прилага за градските почви.

(17)    + Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента относно възстановяването на природата, съдържащ се в документ COM (2022) 304.

(18)    + Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115, съдържащ се в документ COM(2022)305.