EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52018DC0406
Recommendation for a COUNCIL RECOMMENDATION on the 2018 National Reform Programme of Estonia and delivering a Council opinion on the 2018 Stability Programme of Estonia
Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Националната програма за реформи на Естония за 2018 г. и съдържаща становище на Съвета по програмата за стабилност на Естония за 2018 г.
Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Националната програма за реформи на Естония за 2018 г. и съдържаща становище на Съвета по програмата за стабилност на Естония за 2018 г.
COM/2018/406 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 23.5.2018
COM(2018) 406 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно Националната програма за реформи на Естония за 2018 г.
и съдържаща становище на Съвета по програмата за стабилност на Естония за 2018 г.
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно Националната програма за реформи на Естония за 2018 г.
и съдържаща становище на Съвета по програмата за стабилност на Естония за 2018 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия 2 ,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент 3 ,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)На 22 ноември 2017 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2018 г. за координация на икономическите политики. Съветът надлежно взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 22 март 2018 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 22 ноември 2017 г. Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Естония не е сред държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същия ден Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 22 март 2018 г. На 14 май 2018 г. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“).
(2)Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Естония следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката относно икономическата политика за еврозоната, както е посочено в препоръките по-долу, по-специално в 1.
(3)Докладът за Естония 4 за 2018 г. беше публикуван на 7 март 2018 г. В него бе оценен напредъкът на Естония в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 11 юли 2017 г., последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Естония през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. Анализът на Комисията ѝ дава основание да заключи, че в Естония не са налице макроикономически дисбаланси.
(4)На 26 април 2018 г. Естония представи своята национална програма за реформи за 2018 г. и своята програма за стабилност за 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.
(5)Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета 5 , когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление 6 .
(6)Спрямо Естония понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Правителството планира да премине от общ бюджетен дефицит от 0,3 % от БВП през 2017 г. към излишък от 0,2 % от БВП през 2018 г. и 0,5 % от БВП през 2019 г., а след това да премине към балансиран бюджет. Средносрочната бюджетна цел е структурен дефицит от 0,5 % от БВП. Съгласно програмата за стабилност за 2018 г. преизчисленият 7 структурен дефицит се очаква да достигне 0,8 % от БВП през 2018 г., 0,4 % от БВП през 2019 г. и да остане с малък дефицит след това. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под 9 % от БВП през 2018 г. и 2019 г. и да се понижи до 5,3 % от БВП до 2022 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е благоприятен. Неблагоприятните рискове за хипотезите относно прираста на приходите са свързани предимно с някои от мерките, които не са добре конкретизирани, което засяга всички години от програмния период.
(7)За 2018 г. на Естония се препоръчва да поддържа своята средносрочна бюджетна цел. Това е съвместимо с максимален темп на номинален растеж на нетните първични държавни разходи 8 в размер на 6,1 %, което съответства на допустимо влошаване на структурното салдо от 0,2 % от БВП. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. има риск от известно отклонение от това изискване през 2018 г. През 2019 г., с оглед на прогнозираната разлика от 2,7 % между фактическия и потенциалния БВП в Естония, както и поради това, че планираният растеж на БВП е под на очаквания потенциален растеж, номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи не следва да надвиши 4,1 %, което съответства на структурна корекция от 0,6 % от БВП, произтичаща от матрицата на изискванията съгласно Пакта за стабилност и растеж. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г., ако политиката не бъде променена, има риск от известно отклонение от това изискване през 2019 г., както и за 2018 г. и 2019 г взети заедно. Като цяло Съветът е на мнение, че Естония трябва да има готовност да предприеме допълнителни мерки за гарантиране на съответствие през 2018 г. и 2019 г.
(8)Основно предизвикателство пред Естония остава осигуряването на адекватна мрежа за социална сигурност с подкрепата на по-добро предоставяне на услуги. Естония харчи по-малко за социалната закрила (около 16 % от БВП), отколкото средната стойност за Европейския съюз (около 28 % от БВП). Въздействието на социалните трансфери за намаляването на бедността се подобрява, но все още е слабо и под средното за Европейския съюз. В Естония все още е голям делът на застрашените от бедност, особено за хората с увреждания, безработните семейства и възрастните хора, особено тези, които живеят сами. Неравенството в доходите — 5,6 % през 2016 г. продължава да е по-голямо от средното (5,2% през 2016 г.) за Европейския съюз въпреки неотдавнашните подобрения. Предприемат се някои стъпки за осигуряване на достатъчни семейни обезщетения в полза на многочленните семейства, което допълнително намали относителната бедност сред децата. Минималният доход бе увеличен и придружени от стимули за завръщане на работа. Плащането на надбавка в размер на 115 EUR за лица с ниски пенсии, които живеят сами, бе първата стъпка в борбата с много високия процент на застрашените от бедност, характерен за тази група. Разликата между хората с увреждания и тези без увреждания, изложени на риск от бедност или социално изключване (20,9 % през 2016 г.), е по-висок от средния за Европейския съюз (10,1 %). Финансирането на услуги за дългосрочни грижи не отговаря на потребностите на застаряващото население. Все още предстои да се види въздействието на сегашната административна реформа върху предоставянето на висококачествени услуги.
(9)Разликата в заплащането между жените и мъжете продължава да бъде една от най-големите в Европейския съюз — 25,3 %, въпреки че намалява. Балансът между професионалния и личния живот се насърчава от неотдавнашните промени в родителския отпуск и социално осигурителните системи. Очаква се тези промени да стимулират жените да се върнат на работа по-рано и по този начин да се допринесе за намаляване на разликата в заплащането между жените и мъжете. Промените ще бъдат въведени между 2018 г. и 2020 г. Обсъжда се предложението за втория етап от реформата на родителския отпуск. Постоянната ангажираност със социалните партньори и укрепването на техния капацитет, с оглед на много малобройната членска маса, продължават да са важни в този контекст и извън него. Предстои да бъдат приети измененията в Закона за равенството между половете, които да подобрят прозрачността на възнагражденията. След като бъдат приети, те обаче ще се прилагат само за организациите от публичния сектор. Не се очаква да бъде разработен инструмент за анализ на разликите в заплащането между половете преди 2019 г.
(10)Бавният растеж на производителността в Естония е свързан със умерените резултати в областта на научните изследвания, технологиите и иновациите. По-малко от 0,5 % от естонските дружества декларират научноизследователски дейности през 2016 г., интензивността на научноизследователската и развойната дейност сред предприятията е само 0,7 % от БВП — половината от средната стойност за ЕС, която е 1,3 %. Освен това няколко от показателите, измерващи иновациите, като например малките и средни предприятия, създаващи нови продукти и процеси, или вътрешнофирмени иновации, са намалели значително през последните години. Въпреки че в икономиката някои дейности са с висока добавена стойност и използват интензивно знанията, интензивността на частната научноизследователска и развойна дейност, връзките между науката и предприятията в областта на иновациите и технологичният капацитет продължава да бъдат слаби. Публичните разходи за научни изследвания, технологии и иновации обикновено бяха над средните за Европейския съюз. Недостатъчното определяне на приоритети в публичната научноизследователска дейност обаче поставя предизвикателства. Естония въведе няколко мерки за насърчаване на НИРД в икономиката, но постигането на максимално въздействие от тях представлява предизвикателство.
(11)В контекста на европейския семестър за 2018 г. Комисията изготви подробен анализ на икономическата политика на Естония и го публикува в доклада за страната за 2018 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност за 2018 г., националната програма за реформи за 2018 г. и последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Естония през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Естония, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.
(12)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2018 г., като становището 9 му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,
ПРЕПОРЪЧВА на Естония да предприеме следните действия през 2018 г. и 2019 г.:
1.[Да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи не надвишава 4,1 % през 2019 г., което съответства на годишна корекция на структурното салдо от 0,6 % от БВП. Да подобри адекватността на мрежата за социална сигурност, по-специално за възрастните хора и хората с увреждания. Да предприеме мерки за намаляване на разликата в заплащането между половете, включително чрез подобряване на прозрачността на възнагражденията в частния сектор.
2.Да насърчава научните изследвания и иновациите, по-специално чрез предоставяне на ефективни стимули за разширяване на базата от иновации.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
