ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.3.2018

COM(2018) 118 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно резултата от мерките за борба с измамите съгласно членове 199a и 199б от Директива 2006/112/EО на Съвета

1КОНТЕКСТ

Съгласно член 199а, параграф 1 от Директива 2006/112/EО („Директивата за ДДС“) държавите членки могат да предвидят, че лице — платец на ДДС е данъчно задълженото лице, за което се извършват изброените в същия член доставки (механизъм за обратно начисляване). Този механизъм е ограничен във времето и може да се прилага до 31 декември 2018 г.

На основание член 199а, параграф 3 от Директивата за ДДС държавите членки, които прилагат механизма, представят на Комисията не по-късно от 30 юни 2017 г. доклад въз основа на критериите, определени в член 199а, параграф 2, буква в).

Впоследствие, преди 1 януари 2018 г. Комисията представя доклад за цялостната оценка на въздействието на механизма за борба с измамите, предвиден в член 199а, параграф 1 от Директивата за ДДС.

Съгласно член 199б, параграф 1 от Директивата за ДДС държавите членки могат да определят получателя за лице — платец на ДДС в случай на специфични доставки на стоки и услуги, като специална мярка на механизма за бързо реагиране („МБР“) за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови загуби. Въпросната мярка се прилага до 31 декември 2018 г. 1  

Съгласно член 2 от Директива 2013/42/ЕС за изменение на Директивата за ДДС Комисията представя преди 1 януари 2018 г. общ доклад за оценка на въздействието на мярката на МБР.

Следователно настоящият доклад се съсредоточава върху резултата от мерките по член 199а от Директивата за ДДС по отношение на борбата с измамите и въздействието на механизма, предвиден в член 199б от Директивата за ДДС.

2ОБХВАТ НА ДОКЛАДА

Целта на мерките по членове 199а и 199б е да се даде възможност на държавите членки бързо да се справят с проблемите, свързани с вътреобщностни измами с липсващ търговец, като в член 199а се предвижда възможността за прилагане на механизма за обратно начисляване по отношение на изброените доставки, а в член 199б — по-бърза процедура за въвеждане на механизма за обратно начисляване в случай на внезапни и мащабни измами.

Вътреобщностни измами с липсващ търговец са налице, когато търговец придобива от друга държава членка стоки, освободени от ДДС, и ги препродава, като начислява ДДС във фактурата на клиента. След като получи сумата на ДДС от клиента, търговецът изчезва преди да плати дължимия ДДС на данъчните органи. Същевременно клиентът, действащ добросъвестно или не, може да приспадне ДДС, платен на доставчика, чрез своята справка — декларация за ДДС. Незадължителният механизъм за обратно начисляване — въз основа на член 199а от Директивата за ДДС — се оказва полезен инструмент за държавите членки в борбата с този вид измами в предварително определените уязвими области, когато измамите се случват тяхната територия. След като търговецът е задължен да използва обратно начисляване за вътрешните доставки, той не може да начислява ДДС върху фактурата и няма да получи размера на ДДС от своя клиент, в резултат на което той не може да изчезне с получения ДДС.

МБР по член 199б представлява процедурна мярка, която дава възможност на държавите членки бързо да въведат временен механизъм за обратно начисляване по отношение на доставки, по които са възникнали внезапни и мащабни измами, в т.ч. за доставки, които не са изброени в член 199а. Държавите членки могат да използват този механизъм временно, докато получат обичайната дерогация по член 395 от Директивата за ДДС, която трябва да бъде подадена по същото време.

Неотдавна Комисията представи две законодателни предложения, които би следвало да помогнат на държавите членки в борбата с измамите с ДДС. Първото от тях представлява предложение за административно сътрудничество в областта на ДДС 2 , което да укрепи сътрудничеството между държавите членки за ефективна борба с трансграничните измами. Второто е предложение за окончателен режим на ДДС 3 , който в крайна сметка ще ограничи риска от вътреобщностни измами с липсващ търговец, тъй като ще се въведе данъчно облагане в мястото, където завършва превозът на стоките, като така се премахват освободените от ДДС вътреобщностни доставки и придобивания на стоки.

Настоящият доклад се основава на обратната информация, получена от държавите членки и от заинтересованите страни, по отношение на ефективността на обратното начисляване в определени сектори за целите на борбата с измамите, както се изисква от Директивата за ДДС.

В процеса на изготвяне на доклада държавите членки бяха приканени да представят своя опит и оценка на мерките. За да се гарантира, че обратната информация от страна на стопанските оператори е взета под внимание, заинтересованите страни от бизнеса бяха приканени чрез експертната група за ДДС 4 да представят своите становища.

3ОЦЕНКА НА МЕРКИТЕ

3.1 Използване на мярката по член 199а, параграф 1 от Директивата за ДДС

Член 199а, параграф 1 от Директивата за ДДС има незадължителен характер и позволява на държавите членки да прилагат механизма за обратно начисляване по отношение на редица доставки на стоки и услуги. Някои държави членки са се възползвали в голяма степен от предоставените възможности и прилагат механизма за обратно начисляване по отношение на голям брой доставки, докато други изобщо не използват предоставените възможности.

В приложение I е включен преглед на използването от страна на държавите членки на механизма за обратно начисляване по член 199а, параграф 1 от Директивата за ДДС (съгласно предоставената информация от държавите членки или заинтересованите страни).

3.2Мярката по член 199а от Директивата за ДДС

Оценката на мярката по член 199а беше съсредоточена главно върху следните пет въпроса: 1) Смятате ли, че прилаганата мярка е/беше ефективна и ефикасна в борбата с измамите? 2) Смятате ли, че мярката беше необходима за борбата с измамите? Какви биха били последиците по отношение на измамите с ДДС, ако Вашата държава членка не беше въвела мярката? 3) Имаше ли прехвърляне на дейности с цел измама към други доставки на стоки или услуги след въвеждането на мярката? 4) Установихте ли прехвърляне на измамите с ДДС към други държави след въвеждането на мярката на национално равнище? 5) Имаше ли увеличение на разходите за привеждане в съответствие за данъчно задължените лица в резултат от въвеждането на мярката и, ако това е така, смятате ли, че тези разходи са пропорционални спрямо ползите от мярката?

Почти всички държави членки отговориха на въпросника и предоставиха своята оценка на мярката. Освен това заинтересовани страни, като например редица големи предприятия, консултантски фирми, по-малки счетоводни фирми и няколко представители на академичните среди представиха своите становища.

3.2.1Ефективност на мярката в борбата с измамите

3.2.1.1Оценка от страна на държавите членки

Като цяло държавите членки считат мярката за много ефективен и ефикасен инструмент за борба с измамите с ДДС в определени сектори или за предотвратяване на измами.

Редица държави членки изтъкнаха, че поради въвеждането на механизма за обратно начисляване вътреобщностните измами с липсващ търговец са намалели значително или са изчезнали напълно в определени сектори. Въвеждането на механизъм за обратно начисляване в определени сектори е помогнало на държавите членки да намалят значително загубите на приходи, причинени от вътреобщностните измами с липсващ търговец, и е довело до подобряване на събирането на ДДС. Наред с премахването на липсващите търговци, мярката също допринесе за намаляването на броя на търговците на „черния“ пазар и възстанови лоялната конкуренция в сектора.

Някои държави членки изтъкнаха, че механизмът за обратно начисляване не е напълно защитен от измами, тъй като позволява други начини за избягване на ДДС. Същевременно обаче те посочиха, че той може да бъде ефективен за свеждането до минимум на измамите в определени области.

Всички държави членки, прилагащи национален механизъм за обратно начисляване по отношение на квоти за емисии, посочиха, че той е много ефикасен за спиране на особено агресивните измами. Изтъкнато беше, че пазарът на квоти за емисии на парникови газове е особено податлив на измами, като се има предвид голямата мобилност на квотите и размерът на засегнатите суми, а мярката позволява на държавите членки да предотвратяват такива измами с ДДС. Счита се също, че тя е ефективна в ограничаването на бъдещи загуби на приходи от ДДС и поради това някои държави членки са я въвели като превантивна мярка в отговор на достатъчно сигнали за риск от измами в даден сектор.

3.2.1.2Оценка от страна на заинтересованите страни

Заинтересованите страни считат, че мярката е ефективна в борбата с измамите с ДДС, по-специално верижните измами и вътреобщностните измами с липсващ търговец.

Изглежда, че в резултат на прилагане на тази мярка са предотвратени измамите в редица случаи, намалял е рискът дружествата да станат част от верижни измами с ДДС и е сложен край на необяснимо ниските цени в сектора, като по този начин са възстановени условията на равнопоставеност за коректните предприятия.

Няколко заинтересовани страни изтъкнаха, че механизмът за обратно начисляване е ефикасен само като краткосрочна мярка, но не и като дългосрочно решение. Това е обща мярка за борба с измамите, приложима за всички предприятия в сектора, които трябва да се справят със сложните правила за привеждане в съответствие. Освен това, тъй като прилагането не е еднакво на равнището на ЕС, се създава допълнителна тежест за търговците, които извършват дейност на територията на различни държави членки, защото правилата за фактуриране се различават в зависимост от това, дали съответната държава членка е решила да въведе национален механизъм за обратно начисляване за стоките или услугите, които предлага съответният търговец. Тези заинтересовани страни настояват за стандартизирано и хармонизирано прилагане на Директивата на ЕС за ДДС в националните законодателства, както и за необходимостта от по-стабилна и защитена от измами система на ДДС на ЕС.

Няколко заинтересовани страни подчертаха, че мярката е много ефективна в борбата с измамите по отношение на квотите за емисии на парникови газове.

3.2.2Необходимост от мярката за целите на борбата с измамите

3.2.2.1Оценка от страна на държавите членки

Като цяло държавите членки считат, че въвеждането на обратното начисляване в определени сектори е било необходимо и важно за борба с измамите. Ако мярката не е била въведена в конкретните случаи, е щяло да има голям риск от измами и широкомащабни загуби за държавните бюджети.

Редица държави членки посочиха, че тъй като стандартните мерки за данъчни проверки са били недостатъчни в повечето случаи, механизмът за обратно начисляване е бил необходим, за да могат да се борят с измамите в конкретни сектори. Някои държави членки посочиха, че без механизма за обратно начисляване би им се наложило да разчитат на значителни оперативни ресурси, при което резултатът често може да бъде оценен ретроспективно и няма гаранция за успех.

Що се отнася конкретно до доставките на квоти за емисии на парникови газове, държавите членки изтъкнаха, че механизмът за обратно начисляване е бил необходим за борба с измамите с ДДС и за избягване на натрупването на повече загуби за държавните бюджети. Вероятно без националния механизъм за обратно начисляване измамите биха продължили, тъй като контролът посредством обичайните ресурси и мерки не би бил достатъчен за справяне с измамите.

Някои държави членки посочиха, че борбата с измамите в международен мащаб по отношение на квотите за емисии на парникови газове е била възможна само чрез въвеждането на общи правила в по-широк план; въвеждането на обратното начисляване в една или в няколко държави членки не би имало същия ефект.

3.2.2.2Оценка от страна на заинтересованите страни

Всички заинтересовани страни, които предоставиха обратна информация по този въпрос, смятат, че мярката е необходима за борба с измамите с ДДС.

Без мярката дейностите с цел измама, свързани с тези стоки и услуги, най-вероятно щяха да продължат да съществуват. Много дружества щяха да бъдат принудени да прекратят договарянето със стопански оператори, за които няма достатъчна гаранция относно тяхната почтеност, което щеше да се отрази върху стопанската дейност като цяло. Стопанските оператори щяха да бъдат засегнати и от търговска гледна точка — щеше да е необходимо търговските екипи да преминават през дълъг процес на одобрение на контрагента, а също и от гледна точка на времето, прекарано от данъчните екипи в проверки на техните дейности.

3.2.3Прехвъляне на измамите към други сектори

3.2.3.1Оценка от страна на държавите членки

Държавите членки не са единодушни по въпроса за прехвърлянето на измамите към други сектори. Докато някои държави членки, които прилагат мярката, считат, че не е имало прехвърляне на измамите към други стоки или услуги, аналогичен брой държави членки твърдят обратното.

Държавите членки, установили прехвърляне на измамите към други сектори, посочват, че извършителите на измами се адаптират и всъщност прехвърлят дейността си към други стоки, които не са обхванати от механизма за обратно начисляване.

Една държава членка установи, че във връзка с въвеждането на механизма за обратно начисляване често се констатира, че дружествата, участващи във вътреобщностни измами с липсващ търговец, сменят мястото си във веригата от сделки с цел измама (напр. от брокер към дружество за насочване на дохода). Една държава членка подчерта, че извършителите на измами променят начина си на работа след въвеждането на механизма за обратно начисляване. Те започват например да използват повече от една стока (продукт) в рамките на веригата от измами, за да затруднят оценката на засегнатата стока и на финансовото въздействие на измамата.

В случая на обратно начисляване за квоти за емисии на парникови газове една държава членка посочи прехвърляне на измамите с ДДС към електроенергийния сектор.

Някои държави членки са установили прехвърляне на дейности с цел измама в случая на електронни стоки, които лесно могат да бъдат заменени със стоки, които попадат извън описанието на продуктите, включени в разпоредбата. Няколко държави членки посочиха, че след въвеждането на обратното начисляване в секторите на мобилните телефони, микропроцесорите, таблетите, персоналните компютри и преносимите компютри е налице прехвърляне на дейности с цел измама към редица подобни продукти като камери, игрови конзоли, монитори, пълнители за мастиленоструйни принтери или потребителско електронно оборудване и потребителски електроуреди.

Една държава членка разкри измама в сектора на брашното, фуражните растения и растителните масла, което може да е резултат от прехвърляне поради въвеждането на обратното начисляване в сектора на зърнените храни.

И накрая, няколко държави членки посочиха, че липсва информация относно прехвърлянето на измамите към други сектори.

3.2.3.2Оценка от страна на заинтересованите страни

Обратната информация от заинтересованите страни по този въпрос беше доста ограничена, тъй като по-голямата част от тях изглежда не разполагат с информация в тази област. Според няколко заинтересовани страни изглежда логично след въвеждането на механизма за обратно начисляване в един сектор извършителите на измами да насочат вниманието си другаде.

3.2.4Прехвъляне на измамите към други държави членки

3.2.4.1Оценка от страна на държавите членки

Броят на държавите членки, установили прехвърляне на измамите към други държави членки след въвеждането на мярката, е еднакъв с този на държавите членки, които не са установили такова прехвърляне.

Според няколко държави членки има вероятност от прехвърляне на измамите в държава членка, която не е въвела механизма за обратно начисляване, тъй като извършителите на измами търсят нови възможности. Някои държави членки посочиха, че на тяхна територия са настъпили рискове от измами след въвеждането на механизма за обратно начисляване в съседна държава членка.

В случая на квоти за емисии на парникови газове няколко държави членки посочиха прехвърляне на измамите към други държави членки. Няколко държави членки са посочили, че фактът, че измамите не са се прехвърлили към други държави членки, може отчасти да се дължи на това, че когато измамата е била установена в конкретен сектор, други държави членки са отговорили на измамата с ДДС чрез превантивно въвеждане на обратно начисляване по отношение на съответния сектор, като така са ограничили възможността измамата да се прехвърли на тяхната територия.

3.2.4.2Оценка от страна на заинтересованите страни

Обратната информация от заинтересованите страни по този въпрос беше ограничена, тъй като по-голямата част от тях изглежда не разполагат с информация в тази област. Няколко заинтересовани страни информираха Комисията, че не е било наблюдавано прехвърляне на измамите към други държави членки.

3.2.5Въздействие върху разходите за привеждане в съответствие и пропорционалност на мярката

3.2.5.1Оценка от страна на държавите членки

Повечето държави членки считат, че е налице известно увеличение на разходите за привеждане в съответствие в резултат на въвеждането на мярката. Допълнителните разходи са свързани с промени в счетоводните системи, касовите апарати, фактурирането, обучението на персонала и т.н.

Въпреки че няколко държави членки считат, че увеличението на разходите е значително, всички държави членки считат, че увеличението на разходите е пропорционално и до голяма степен компенсирано от ползите, произтичащи от въвеждането на мярката, като например повишаване на събираемостта на ДДС, намаляване на нелоялната конкуренция, намалени разходи за оценка на потенциалните рискове, свързани с ДДС, при сделките, намаляване на разходите за спорове по данъчни въпроси, подобряване на паричния поток.

Някои държави членки считат, че не е било налице увеличение на разходите за привеждане в съответствие в резултат на въвеждането на мярката.

3.2.5.2Оценка от страна на заинтересованите страни

По-голямата част от заинтересованите страни установиха известно увеличение на разходите, свързани с прилагането на механизма за обратно начисляване в определени сектори.

Като цяло един от основните разходи за предприятията беше промяната в паричния поток по ДДС и еднократният разход по прилагането (в т.ч. например анализ на продуктите, попадащи в рамките на механизма за обратно начисляване). Счита се, че прилагането на механизма за обратно начисляване увеличава и сложността, свързана с правилното определяне на ДДС, фактурирането и прегледа на входящите фактури, получени от други доставчици. То също така поражда нови рискове за доставчиците и клиентите, например когато доставчикът погрешно прилага механизма за обратно начисляване, в случаите когато не се начислява ДДС по фактурата, или в случаите, когато клиентът приема фактура, която е била издадена погрешно с начислено ДДС, вместо да бъде посочено, че трябва да се приложи механизмът за обратно начисляване, и по тази причина клиентът плаща ДДС на своя доставчик.

Същевременно заинтересованите страни категорично считат, че разходите са пропорционални на получените ползи. Изтъкнато беше, че спазващите правните норми стопански оператори определено считат, че въвеждането на обратното начисляване, което води до създаването на условия на равнопоставеност, оправдава увеличаването на разходите за привеждане в съответствие. За някои стопански оператори направените разходи са били необходими с оглед стабилизиране на пазара.

Редица заинтересовани страни не са установили увеличение на разходите за привеждане в съответствие. Някои твърдят, че процедурата по обратно начисляване опростява вътрешните процедури и намалява ненужния паричен поток за данъкоплатците и данъчните администрации.

3.2.6Други въпроси и коментари от Комисията

Въпреки че не беше установен сериозен проблем, що се отнася до прехвърлянето на измамите към други държави членки, редица държави членки посочиха, че рискът от такова прехвърляне се увеличава и че механизмът за обратно начисляване се въвежда и като превантивна мярка, по-специално когато съседна държава членка е въвела мярката. В този смисъл фактът, че не е установено прехвърляне на измами към други държави членки, може да се обясни отчасти с това, че с превантивното въвеждане на механизма за обратно начисляване държавите членки ограничават възможностите за прехвърляне на измамите на тяхната територия.

Що се отнася до прехвърлянето на измамите към други сектори, Комисията е получила редица искания от страна на държави членки, желаещи да прилагат механизма за обратно начисляване по отношение на вътрешните доставки на определени стоки, които не са изброени в член 199а, но често са тясно свързани със стоки, обхванати от същия член. В мотивите за подобно искане доста често се посочва, че е налице прехвърляне на веригата от сделки с цел измама от стоки, за които съответната държава е решила да прилага обратно начисляване, към подобни стоки, които не са включени в списъка. Това показва, че националният механизъм за обратно начисляване е мярка, която може да разреши в кратки срокове конкретен проблем, свързан с измами при доставката на определени стоки или услуги, но той води до прехвърляне на измамите към други стоки, доставяни често от едни и същи търговци. Това потвърждава посоченото от някои държави членки в техните отговори. По тази причина при оценяването на подобни искания за дерогации Комисията винаги настоява държавите членки да посочат същевременно какви други мерки предприемат или възнамеряват да предприемат за решаване на проблема с измамите с ДДС в съответния сектор.

На последно място, редица заинтересовани стопански оператори направиха коментари от общ характер относно механизъма за обратно начисляване в някои сектори. Те като цяло смятат, че незадължителното обратно начисляване усложнява стопанската дейност, намалява правната сигурност и подчертава необходимостта от стандартизирано и хармонизирано прилагане на Директивата за ДДС. Някои посочиха, че незадължителното обратно начисляване представлява само бърза мярка, която не е ефективна като решение в дългосрочен план, тъй като измамите с ДДС в световен мащаб не са намалели с течение на времето. По тяхно мнение следователно е необходима една стабилна и защитена от измами система.

3.3Минимален срок от две години за прилагането на мярката по член 199а от Директивата за ДДС

Съгласно член 199а, параграф 1 от Директивата за ДДС държавите членки могат да прилагат механизма за обратно начисляване до 31 декември 2018 г. и за минимален срок от две години.

Изискването за прилагане на мярката за минимум две години се оказа пречка за няколко държави членки, които искаха да въведат механизма за обратно начисляване през 2017 г. за борба с новооткрити случаи на измами с ДДС при доставките на стоки и/или услуги, включени в списъка по член 199а. Съответните държави членки в крайна сметка трябваше да подадат искането за дерогация въз основа на член 395 от Директивата за ДДС, следвайки процедурата, посочена в същия член, което доведе до забавяне на тяхната реакция на проблема с измамите. В този контекст възниква въпросът до каква степен е полезно ограничението от две години.

3.4Оценка на мярката по член 199б от Директивата за ДДС

Съгласно член 199б от Директивата за ДДС държавите членки могат да определят получателя за лице — платец на ДДС, в случай на специфични доставки на стоки и услуги, като специална мярка на механизма за бързо реагиране („МБР“) за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови загуби.

МБР никога не е бил прилаган поради факта, че за държавите членки е трудно да изпълнят условията. Въпросникът във връзка с мярката беше изпратен само на държавите членки 5 , като акцентът в него беше поставен върху ползата от мярката и условията за нейното прилагане. По-голямата част от държавите членки предоставиха становищата си по въпроса.

3.4.1Оценка от страна на държавите членки

По-голямата част от държавите членки, които предоставиха отговор, считат, че МБР е полезен инструмент за борба с определени случаи на внезапни и мащабни измами. Тази мярка подобрява възможността на държавите членки за справяне със схемите за измами и за намаляване на вероятността за невъзстановими загуби на ДДС. Мярката допълва и защитава цялата система на ДДС. Държавите членки подчертаха извънредния характер на мярката, която следва да се използва единствено при крайна необходимост.

Някои държави членки считат мярката за безполезна, като твърдят, че условията са изключително стриктни и не е възможно да бъдат изпълнени на практика. Една държава членка посочи, че условията за „внезапност“ и „мащабност“ на практика са взаимно изключващи се. Ако измамата се случи внезапно, е трудно да се докаже, че е мащабна. Ако може да се докаже, че измамата е мащабна, критерият за внезапност не може да бъде изпълнен.

Само една държава членка изтъкна, че мярката не е полезна, тъй като другите мерки, предвидени в Директивата за ДДС, са достатъчни.

4ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ

Държавите членки като цяло смятат, че механизмът за обратно начисляване по член 199, параграф 1 от Директивата за ДДС представлява много ефективен и ефикасен инструмент за борба с измамите с ДДС. Благодарение на въвеждането на механизма за обратно начисляване измамите в определени сектори са намалели значително или са изчезнали. Това становище се споделя и в отговорите, получени от участвалите в консултациите заинтересованите стопански страни. По отношение на МБР по член 199б от Директивата за ДДС, въпреки че никога не е бил използван, повечето държави членки считат, че той е полезен инструмент за извънредни случаи на измами с ДДС.

Мерките, посочени в членове 199а и 199б от Директивата за ДДС, са ограничени във времето и изтичат на 31 декември 2018 г. Въз основа на обратната информация, получена от държавите членки и заинтересованите страни, става ясно, че ако срокът за прилагане на мерките не бъде удължен, държавите членки биха били лишени от един ефективен инструмент за борба с измамите с ДДС.

Механизъм за обратно начисляване в някои сектори усложнява до известна степен системата на ДДС на прилагащите го държави членки, което води до увеличаване на разходите на стопанските оператори за привеждане в съответствие, както и до по-голяма административна тежест за данъчната администрация. Съгласно неотдавнашно проучване за оценка на незадължителния механизъм за обратно начисляване 6 той води до увеличение с 43 % на разходите на стопанските оператори за привеждане в съответствие. Механизмът за обратно начисляване може да бъде особено обременяващ за малките и средните предприятия, които често не разполагат с големи технически ресурси за изпълнение на изискванията за съответствие по механизма за обратно начисляване.

В рамките на оценката на въздействието, придружаваща предложението относно временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване, беше направена оценка на един общ механизъм на вътрешния пазар за обратно начисляване (също и в сравнение с механизма за обратно начисляване в определени сектори) 7 . Механизмът за обратно начисляване в определени сектори се счита за ефикасна временна мярка и Комисията не остава с впечатлението, че един целеви механизъм за обратно начисляване би довел до значителни отрицателни последствия, предвид неговия тесен обхват и времево ограничение.

До влизането в сила на окончателния режим вариантите, включени в членове 199а и 199б, се оказват много полезни за държавите членки като временни и целеви ad hoc мерки. Изтичането на срока на действие на мерките без предвиждането на каквито и да било алтернативни решения в крайна сметка би могло да доведе до повече измами с ДДС, по-малка данъчна справедливост и загуба на публични приходи.

Като се вземе предвид горната информация и обстоятелството, че окончателният режим на ДДС би решил проблема, причинен от освобождаване от ДДС на вътреобщностни доставки на стоки — при които клиентът получава стоките без да се налага да плаща ДДС на доставчика, удължаването на срока на прилагане на мерките по член 199а и на МБР по член 199б следва да бъде ограничено до влизането в сила на окончателния режим или за нов ограничен период. Ако срокът на прилагане на двете мерки изтече в настоящия момент, това би ограничило инструментите на държавите членки за борба с измамите с ДДС в определени сектори. Поради това през второто тримесечие на 2018 г. Комисията ще представи съответното законодателно предложение за удължаване на срока на действие на съществуващите мерки.

(1)      Член 3 от Директива 2013/42/ЕС от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО.

(2)

СОМ(2017) 706 final.

(3)

COM(2017) 569 final, COM(2017) 568 final, COM(2017) 567 final.

(4)  Експертната група за ДДС подпомага и съветва Европейската комисия по въпроси, свързани с ДДС. Групата се състои от лица, назначени в лично качество с необходимата компетентност в областта на ДДС и от организации, представляващи по-конкретно стопански оператори и лица, работещи в областта на данъчното облагане, които могат да помогнат за разработването и прилагането на политиките за ДДС.

(5) Тъй като мярката никога не е била прилагана, стопанските оператори нямат опит с прилагането ѝ.

(6) EY, 2014 г.

(7)

 Предложение за ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг. СОМ (2016)811 final от 21 декември 2016 г.

Това предложение дава възможност на държавите членки да въведат общ (а не за конкретни сектори) механизъм за обратно начисляване за вътрешните доставки на стоки и услуги, при условие че са изпълнени определени изисквания. Обхватът и условията, необходими за прилагането на общия механизъм за обратно начисляване, са различни от условията по членове 199а и 199б от Директивата за ДДС, така че той няма да замени мерките по посочените членове.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.3.2018

COM(2018) 118 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Доклад от Комисията до Съвета и Европейския парламент

относно резултата от мерките за борба с измамите съгласно членове 199a и 199б от Директива 2006/112/EО на Съвета

Използване от държавите членки на механизма за обратно начисляване въз основа на член 199а от Директивата за ДДС