ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

???????, 4.5.2016

COM(2016) 270 final

2016/0133(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

ЕС работи за по-устойчив подход към управлението на миграцията както в полза на лицата, които се нуждаят от международна закрила, така и на тези, които се местят по други причини. Подходът има за цел да сложи край на незаконните и опасни движения и на икономическия модел на контрабандистите на мигранти, като те бъдат заменени с безопасни и законни начини за влизане в ЕС на лицата, които се нуждаят от закрила. Осигуряването на закрила в региона и презаселването от там в ЕС следва да се превърнат в модел за в бъдеще, тъй като в най-голяма степен отговарят на интересите и безопасността на бежанците.

В краткосрочен и средносрочен план обаче много вероятно хората ще продължат да пристигат на външните граници на ЕС. Лицата, които не поискат международна закрила, следва да бъдат върнати. Молбите на тези, които поискат убежище, следва да бъдат ефикасно обработени и да им се осигурят достойни структури за приемане и подкрепа в държавата членка, компетентна за разглеждане на молбите им, докато тази процедура е в ход и след това, ако молбите им бъдат счетени за основателни.

Опитът от последно време показа обаче, че неконтролираното пристигане на големи маси хора натоварва прекомерно системите за убежище на държавите членки, което води до увеличаващо се незачитане на правилата. По въпроса вече започват да се предприемат действия с цел възстановяване на контрола върху сегашната ситуация чрез прилагане на действащите правила за управление на шенгенските граници и в областта на убежището, както и чрез засилено сътрудничество с ключови трети държави, най-вече с Турция. Ситуацията разкри обаче редица основни слабости в устройството на правилата ни в областта на убежището, които подкопават тяхната ефективност и не осигуряват устойчиво споделяне на отговорността. Време е тези слабости да бъдат отстранени.

На 6 април 2016 г. Комисията представи своите приоритети за подобряване на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) в съобщението си, озаглавено „Към реформа на общата европейска система за убежище и увеличаване на законни начини за достъп до Европа“ 1 . Комисията обяви, че последователно ще работи за реформиране на съществуващата уредба на Съюза за предоставянето на убежище, с цел с създаване на устойчива и справедлива система за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждане на молбите за убежище, укрепване на системата Евродак, постигане на по-голяма последователност в системата за убежище, предотвратяване на вторичните движения и укрепване на мандата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Необходимостта от реформа е всеобщо призната, включително от Европейския парламент 2 и Европейския съвет 3 .

Това предложение за реформа на Регламент „Дъблин III“ е част от първата вълна от законодателни предложения, които ще представляват съществена реформа на общата европейска система за убежище. Този първи пакет включва и предложение за преработване на Регламента за Евродак и предложението за създаване на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището. Предложението за Евродак съдържа необходимите промени за адаптиране на системата към предложените правила от Дъблин в съответствие с основната си цел да служи за изпълнението на Регламента „Дъблин“. Евродак ще се превърне в база данни и за по-широки цели, свързани с имиграцията, като улеснява връщането и борбата с незаконната миграция.

Предложението за Агенция на Европейския съюз в областта на убежището има за цел да подобри прилагането и функционирането на ОЕСУ, като се надгражда върху работата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и последната да бъде доразвита в агенция, която следва да отговаря за улесняване на функционирането на ОЕСУ, за осигуряване на сближаване по отношение на преценяването на молбите за международна закрила в Съюза и за мониторинга на оперативното и техническото прилагане на законодателството на Съюза.

Ще последва и втора вълна от законодателни предложения за реформиране на процедурите за предоставяне на убежище и Директивите относно признаването, както и на Директивата относно условията на приемане, за да се гарантира цялостната реформа на всички елементи на системата на ЕС за убежище, включително за да се избегне разпадането на механизма от Дъблин поради злоупотреби и търсенето на по-изгодни варианти за получаване на убежище от кандидатите за международна закрила и лицата, на които тя е предоставена. По-специално, процедурите за предоставяне на убежище ще трябва да се ускорят и да станат по-последователни, необходими са уеднаквени в по-голяма степен правила за процедурите и правата, които се дават на лицата, на които е предоставена международна закрила, а условията на приемане ще трябва да се адаптират, за да се увеличи в максимална възможна степен хармонизацията между държавите членки.

Както е посочено в съобщението от 6 април, миграционната и бежанска криза разкри наличието на значителни структурни слабости и недостатъци в устройството и прилагането на европейската система за убежище, и по-специално на правилата от Дъблин. Настоящата система от Дъблин не е устроена така, че да осигури устойчиво споделяне на отговорността за кандидатите в Съюза. Това доведе до ситуации, в които ограничен брой отделни държави членки се наложи да се справят с огромното мнозинство от търсещите убежище лица, които пристигат в Съюза, което натоварва капацитета на системите им за убежище и води до известно незачитане на правилата на ЕС. Освен това ефективността на системата от Дъблин се подкопава от набор от сложни и спорни правила за определяне на компетентността и от продължителни процедури. По-специално такъв е случаят с действащите правила, които предвиждат прехвърляне на компетентността между държавите членки след определен период от време. Нещо повече, тъй като липсват ясни разпоредби относно задълженията на кандидатите, както и относно последиците от тяхното неизпълнение, настоящата система често е податлива на злоупотреба от страна на кандидатите.

Целите на Регламента „Дъблин“ — да осигури на кандидатите за убежище бърз достъп до процедура за предоставяне на убежище и разглеждането на молбата по същество от една-единствена, ясно определена държава членка — остават валидни. Ясно е обаче, че системата от Дъблин трябва да бъде реформирана както с цел опростяване, така и с цел повишаване на ефективността ѝ на практика и за да може да се справи със задачата за решаване на ситуации, при които системите за убежище на държавите членки са подложени на несъразмерно голям натиск.

Настоящото предложение представлява преработване на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (Регламент „Дъблин III“).

По-специално предложението има за цел:

подобряване на капацитета на системата за ефикасно и ефективно определяне на една-единствена държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила. В частност, то ще доведе до премахване на клаузите за прекратяване на компетентността и значително съкращаване на сроковете за изпращане на искания, получаване на отговори и извършване на прехвърляния между държавите членки;

осигуряване на справедливо споделяне на отговорността между държавите членки, като допълни настоящата система с коригиращ механизъм за разпределение. Този механизъм ще се задейства автоматично в случаите, в които се е наложило държавите членки да се справят с несъразмерно голям брой търсещи убежище лица;

възпиране на злоупотребите и предотвратяване на вторичните движения на кандидатите в рамките на ЕС, по-специално чрез включване на ясни задължения за кандидатите да подадат молба в държавата членка на първото влизане и да останат в държавата членка, която е била определена като компетентна. Това изисква също така пропорционални процесуални и материални последици в случай на неизпълнение на техните задължения.

Проведените целеви консултации с Европейския парламент и държавите членки, включително въз основа на съобщението от 6 април, както и с Върховния комисар на ООН за бежанците и гражданското общество потвърдиха различията в становищата относно естеството и степента, в която Регламентът „Дъблин“ трябва да бъде реформиран 4 . В този контекст Комисията внимателно прецени приведените аргументи. Комисията стигна до заключението, че сегашните критерии в системата от Дъблин следва да се запазят, като същевременно бъдат допълнени с коригиращ механизъм за разпределение с цел облекчаване на държавите членки, подложени на несъразмерно голям натиск. В същото време новата схема от Дъблин ще се основава на европейската референтна система от началото на прилагането си, с автоматично задействане на коригиращ механизъм за солидарност от момента, в който дадена държава членка бъде подложена на несъразмерно голяма тежест.

В същото време се въвеждат други основни промени с цел възпиране на злоупотребите и предотвратяване на вторичните движения на кандидатите в рамките на ЕС.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Системата от Дъблин стои в основата на общата европейска система за убежище и се прилага за определянето на това коя държава членка е компетентна за разглеждането на молба за убежище. Тя функционира чрез правните инструменти и инструментите на политиката в областта на убежището, по-специално процедурите за предоставяне на убежище, стандартите по отношение на условията, на които трябва да отговарят лицата за получаване на международна закрила, и условията на приемане, както и преместването и презаселването.

Напредъкът се възпрепятства от факта, че резултатите от прилагането на правото на ЕС в областта на убежището са слаби. Осигуряване на пълноценното и бързо прилагане от страна на държавите членки на правото на ЕС е приоритет. По-специално, през последните години Комисията работи приоритетно с гръцките власти за нормализиране на положението, тъй като прехвърлянията в рамките на системата от Дъблин бяха спрени през 2010 г. За тази цел на 10 февруари 2016 г. 5 Комисията отправи препоръка към Гърция относно предприемането на спешни мерки от Гърция с цел възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента „Дъблин“.

Настоящото предложение е част от пакет, включващ предложения за реформиране на други елементи на система от Дъблин, което ще осигури съгласуваност на разпоредбите в тази област на политиката. Предложението за реформа на Регламента за Евродак съдържа необходимите промени, за да се отразят промените, предложени в Регламента „Дъблин“, и да се допринесе за по-добър контрол на незаконната миграция. Комисията предлага също така да се създаде Агенция на Европейския съюз в областта на убежището, за да се подпомогне функционирането на общата европейска система за убежище, включително на преразгледания механизъм от Дъблин.

В отговор на кризисното положение в Гърция и Италия, през септември 2015 г. Съветът прие две решения за преместване 6 , които ще се прилагат до септември 2017 г. Това беше спешна реакция с временен и ad hoc характер на положението в тези две държави членки, които бяха подложени на безпрецедентни потоци от мигранти и които трябваше да бъдат освободени от част от тежестта, като компетентността за някои кандидати за убежище от Италия и Гърция се прехвърли на други държави членки. Комисията докладва два пъти относно прилагането на тези решения 7 .

С цел намирането на структурно решение за справянето с такива кризисни ситуации, през септември 2015 г. 8 Комисията предложи механизъм за преместване в кризисни ситуации. Беше предложено преместването да се задейства чрез делегиран акт, в който също така да се определя броят на лицата, които трябва да бъдат преместени. С настоящото предложение се въвежда коригиращ механизъм за разпределение с автоматично задействане. Ето защо то преследва сходна цел с предложението, направено от Комисията през септември 2015 г., и в зависимост от резултатите от обсъжданията на настоящото предложение Комисията би могла да разгледа възможността за оттегляне на септемврийското предложение.

В предложението се предвиждат също така нови правила за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба, подадена от непридружен ненавършил пълнолетие, а именно, че при отсъствието на семейни близки компетентна е държавата членка, в която е подадена първата молба, освен ако това не е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Това правило ще позволи бързото определяне на компетентната държава членка и по този начин — бърз достъп до процедурата за тази уязвима група кандидати, също така с оглед и на предложените съкратени срокове. Като се има предвид, че това правило е различно от предложеното от Комисията през юни 2014 г. 9 , Комисията има намерение да оттегли споменатото предложение, по което до този момент не беше възможно да се постигне съгласие.

Съгласуваност с другите политики на Съюза

Настоящото предложение е в съответствие с цялостната дългосрочна политика за по-добро управление на миграцията, изложена от Комисията в Европейската програма за миграцията 10 , в която въз основа на политическите насоки на председателя Юнкер беше разработен набор от съгласувани и взаимно подсилващи се инициативи, почиващи на четири стълба. Тези стълбове включват ограничаване на стимулите за незаконна миграция, гарантиране на сигурността на външните граници и спасяване на човешки живот, силна политика за убежище и нова политика за законна миграция. Настоящото предложение, което представлява по-нататъшно изпълнение на Европейската програма за миграцията във връзка с целта за засилване на политиката на Съюза в областта на убежището, следва да се разглежда като част от по-общата политика на равнище ЕС за изграждането на стабилна и ефективна система за устойчиво управление на миграцията за в бъдеще, която да е справедлива за приемащите общества и гражданите на ЕС, както и за засегнатите граждани на трети държави и страните на произход и на транзитно преминаване.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

С настоящото предложение се преработва Регламент (ЕС) № 604/2013 и поради това то следва да бъде прието на същото правно основание, а именно член 78, параграф 2, буква д) от ДФЕС, в съответствие с обикновената законодателна процедура.

Променлива геометрия

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕС) № 604/2013 вследствие на уведомяването за тяхното желание да участват в приемането и прилагането на този регламент въз основа на Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС.

В съответствие с горепосочения протокол Обединеното кралство и Ирландия могат да решат да участват в приемането на настоящото предложение. Те имат тази възможност и след приемането на предложението.

Съгласно Протокола относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС, Дания не участва в приемането от Съвета на мерките по дял V от ДФЕС (с изключение на „мерките, определящи третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза при пресичането на външните граници на държавите членки, или [...] мерките относно установяването на уеднаквен визов модел“). Въпреки това, предвид факта, че Дания прилага сега действащия Регламент „Дъблин“ въз основа на международно споразумение, сключено с ЕО през 2006 г. 11 , съгласно член 3 от това споразумение тя трябва да уведоми Комисията за решението си дали ще прилага съдържанието на изменения регламент или не.

Участието на Обединеното кралство, Ирландия и Дания в разпоредбите, предвидени в настоящото предложение за преработване на Регламент (ЕС) № 604/2013, ще бъде определено в хода на преговорите в съответствие с тези протоколи. По-специално тези протоколи допускат, но не изискват Обединеното кралство и Ирландия да се включат в инициативи в областта на политиката на свобода, сигурност и правосъдие, като същевременно се зачита тяхното функциониране.

Въздействие на предложението върху държави извън ЕС, асоциирани към системата от Дъблин

Успоредно с асоциирането на няколко държави извън ЕС към законодателството от Шенген, Съюзът е сключил няколко споразумения за асоциирането на тези държави и към достиженията на правото „Дъблин/Евродак“:

– споразумението за асоцииране на Исландия и Норвегия, сключено през 2001 г.;

– споразумението за асоцииране на Швейцария, сключено на 28 февруари 2008 г.;

– протокола за асоцииране на Лихтенщайн, сключен на 7 март 2011 г.;

С цел да бъдат създадени права и задължения между Дания — която, както бе обяснено по-горе, е асоциирана към достижения на правото „Дъблин/Евродак“ с международно споразумение — и горепосочените асоциирани държави, бяха сключени два други инструмента между Съюза и асоциираните държави 12 .

Съгласно трите горепосочени споразумения, асоциираните държави приемат без изключение достиженията на правото „Дъблин/Евродак“ и тяхното развитие. Те не участват в приемането на актове, изменящи или доразвиващи достиженията на правото от Дъблин (а следователно и настоящото предложение), но трябва да уведомят Комисията в определен срок за решението си дали ще приемат съдържанието на този акт, след като той бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета. В случай че Норвегия, Исландия, Швейцария или Лихтенщайн не приемат даден акт, изменящ или доразвиващ достиженията на правото „Дъблин/Евродак“, съответните споразумения се прекратяват, освен ако Съвместният/Смесеният комитет, създаден със споразуменията, не вземе друго решение с единодушие.

Субсидиарност

Съгласно дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие Европейският съюз разполага с някои правомощия в тази област. Тези правомощия трябва да бъдат упражнявани в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз, т.е. ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Европейския съюз поради обхвата или последиците на предложеното действие.

Предложението опростява действащите правила от Дъблин и ги допълва с нов коригиращ механизъм за разпределение, за да се въведе система за справяне със ситуации, при които системите за убежище на държавите членки са подложени на несъразмерно голям натиск.

Целта е да се постигне справедливо споделяне на отговорността между държавите членки чрез облекчаване на всяка държава членка, която е подложена на несъразмерно голяма тежест, и поделяне на тази тежест между останалите държави членки. По дефиниция това изисква действия от страна на ЕС. Предложението също така има за цел да осигури правилното прилагане на системата от Дъблин при кризи, както и да реши проблема с вторичните движения на граждани на трети държави между държавите членки — въпроси, които са трансгранични по своята същност. Ясно е, че с действия на отделните държави членки не може в задоволителна степен да се отговори на необходимостта от общ подход на ЕС към общ проблем.

Пропорционалност

По отношение на опростяването на правилата от Дъблин предложените изменения се ограничават до това, което е необходимо, за да може системата да функционира ефективно, както във връзка с по-бързия достъп на кандидатите до процедурата за предоставяне на международна закрила, така и с капацитета на администрациите на държавите членки да прилагат системата.

По отношение на въвеждането на нов коригиращ механизъм за разпределение, в сегашния си вид Регламент (ЕС) № 604/2013 не предвижда инструменти, които да позволяват адекватна реакция при ситуации на несъразмерно голям натиск върху системите за убежище на държавите членки. Разпоредбите относно коригиращия механизъм за разпределение, който се въвежда с предложението, целят запълване на тази празнина. Споменатите разпоредби не излизат извън обхвата на това, което е необходимо за постигането на целта за ефективно справяне със ситуацията.

Избор на инструмент

Като се има предвид, че съществуващият механизъм от Дъблин беше създаден с регламент, същият правен инструмент се използва за неговото опростяване и допълването му с коригиращ механизъм за разпределение.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

В Европейската програма за миграцията Комисията, като призова държавите членки да прилагат пълноценно Регламент „Дъблин III“ и съществуващото право на ЕС в областта на убежището, обяви извършването на оценка и възможното преразглеждане на Регламента през 2016 г. В съответствие с този ангажимент Комисията поръча изготвянето на външни проучвания за оценка на системата от Дъблин 13 . В оценката се преценяват ефективността, ефикасността, целесъобразността, последователността и добавената стойност за ЕС на Регламент „Дъблин III“. В нея се разглежда в каква степен Регламентът постига целите си и отговаря на по-широките нужди на политиката на ЕС и на нуждите на целевите заинтересовани страни 14 . Оценката включваше задълбочено проучване на практическото прилагане на Регламент „Дъблин III“ в държавите членки 15 . Основните заключения са изложени по-долу.

3.1. Релевантност на Регламент „Дъблин III“

Системата от Дъблин е един от основните елементи на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и нейните цели остават валидни. Наличието на инструмент на ЕС за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на дадена молба, е от съществено значение, докато в Съюза съществуват отделни национални системи за убежище. Без него държавите членки ще трябва да разчитат на споразумения ad hoc, както във времето преди съществуването на системата от Дъблин, което би направило определянето на компетентността между държавите членки изключително трудно. В оценката се стига до заключението, че никой национален или двустранен инструмент не би могъл да има същото цялостно въздействие, което би могло да доведе до неразглеждане на молбите за международна закрила, попадащи между националните юрисдикции. Бяха изразени разностранни становища относно действителното отражение на Регламента, който следва да осигури на кандидата бърз достъп до процедурите за предоставяне на убежище и да доведе в дългосрочен план до стратегия за възпиране на подаването на няколко молби. Поради предотвратяване на злоупотребите това ще внесе допълнителна доза ефикасност в системата за убежище и ще намали разходите като цяло.

3.2 Прилагане на Регламента

Общи положения

Най-значимият проблем, който се прояви при извършването на оценката, беше липсата на последователно и правилно прилагане в различните държави членки. Стигна се също така до заключението, че устройството на Регламент „Дъблин III“ има редица слабости, които затрудняват постигането на неговите основни цели. Йерархията на критериите, установени в Регламент „Дъблин III“, не отчита капацитета на държавите членки, нито пък има за цел да постигне баланс на усилията. Методът на определяне на компетентността забавя достъпа до процедурата за предоставяне на убежище. Съгласно настоящата система може да се наложи кандидатите да чакат до 10 месеца (в случай на искания за „обратно приемане“) или до 11 месеца (в случай на искания за „поемане на отговорност“), преди да започне процедурата за разглеждане на молбата за международна закрила. Това подкопава целта на системата от Дъблин да осигури на кандидата бърз достъп до процедурата за предоставяне на убежище.

Стана ясно също така, че Регламент „Дъблин III“ не е бил устроен така, че да се справя със ситуации на несъразмерно голям натиск. Той не се стреми към постигане на целта за справедливо споделяне на отговорността или за решаване на проблема с непропорционалното разпределение на кандидатите между държавите членки. Тези фактори станаха особено очевидни в някои държави членки, които се сблъскаха с трудности при прилагането на Регламента в този контекст, като не винаги извършваха регистрация на търсещите убежище лица, процедурите биваха забавяни и не разполагаха с достатъчен вътрешен капацитет за уреждане на случаите своевременно.

Процедурни гаранции и предпазни клаузи

Информацията на вниманието на кандидата относно процедурата от Дъблин се различава значително. Приблизително половината от участващите държави членки докладваха, че предоставяната информация е „обща информация“, което би могло да не отговаря на изискванията, предвидени в член 4, параграф 1. Освен това констатациите сочат, че в малко на брой държави членки може и да не се предоставя никаква информация, а ако такава се предоставя, изглежда тя е остаряла.

Индивидуалното интервю е стандартна практика при определяне на компетентността в почти всички държави членки, но липсата на капацитет в някои от претоварените страни възпрепятства органите да провеждат редовно интервюта. Когато интервюто се пропусне, обичайно на кандидата се позволява да подаде информация под друга форма. Много държави членки докладваха, че интервютата търпят сериозно забавяне в резултат на настоящия голям приток.

Тълкуването на висшия интерес на детето е твърде разнородно. В някои случаи това е довело до въпроси, свързани с комуникацията, и липса на доверие между държавите членки. Освен това бяха установени практически проблеми в процедурата по назначаване на представител на ненавършилия пълнолетие, особено в резултат на настоящия голям приток. Това обаче представлява по-общ проблем за процедурата за предоставяне на убежище.

Критерии за определяне на компетентната държава членка и доказателства

Най-често прилаганите критерии като основание за прехвърляне бяха свързани с документацията и влизането (членове 12 и 13), което доведе до възлагане на голяма част от отговорността на държавите членки, намиращи се по външните граници. Това доведе до положение, при което кандидатите се отклоняват от снемането на дактилоскопичните им отпечатъци, с което се допринесе за вторичните движения.

Няколко държави членки посочиха, че тълкуването на това какво се счита за приемливо доказателство от органите на приемащата държава е възложило прекомерна тежест на доказване върху изпращащата държава. Данните от Евродак и Визовата информационна система (ВИС) се приемат като доказателство от почти всички държави членки и са доказателството, на което най-често се основава определянето на компетентността. Данните, получени чрез интервюта, като цяло не са се считали за достатъчно доказателство. Дискреционната разпоредба и разпоредбите относно зависимите лица (членове 16 и 17), в които се уреждат хуманитарните случаи, не са били използвани често, с изключение на малко на брой държави членки.

Критериите, отнасящи се до семейните връзки, са били по-рядко използвани, главно поради трудността да бъде проследено семейството или да бъде получено доказателство за семейни връзки. Практиките на държавите членки по отношение на доказателствата, които се приемат за тези критерии, са твърде разнородни, но основното изискване обикновено е документно доказателство (като например акт за раждане или удостоверение за брак), което често трудно може да бъде представено от търсещото убежище лице. Значителните различия във връзка с това какво се счита за приемливо доказателство за семейни връзки затруднява определянето на компетентността, което води до продължителни процедури. Това може да бъде фактор за предизвикване на вторични движения, който кара кандидатите да се опитват да продължат пътуването си по-нататък.

Процедури за поемане на отговорност и обратно приемане

Броят на исканията за „обратно приемане“ е значително по-голям от броя на исканията за „поемане на отговорност“. Между 2008 г. и 2014 г. 72 % от изходящите искания по системата от Дъблин са били исканията за обратно приемане, а само 28 % — изходящи искания за поемане на отговорност. Също така 74 % от входящите искания по системата от Дъблин са били исканията за обратно приемане в сравнение с 26 % — входящи искания за поемане на отговорност. Сроковете, определени за подаване и отговор на тези искания, в повечето случаи са били спазени от всички държави членки, но големият приток на мигранти повиши натиска върху службите в областта на убежището, удължавайки по този начин времето, за което някои държави членки отговарят. Това също така доведе до увеличаване на броя на непълните искания, което би могло да доведе до отхвърляне и да породи спорове. Това повлия и на практиката на „приемане по правило“, като някои държави умишлено не отговорят на исканията до изтичане на крайния срок като начин за справяне с големия брой случаи.

През 2014 г. общият брой на исканията за поемане на отговорност и за обратно приемане е бил 84 586, което представлява 13 % от общия брой на молбите за убежище, подадени в ЕС, а това е намаление спрямо предходните години. От всички подадени искания 33 % са били отхвърлени от приемащата държава членка, от което би могло да се заключи, че влизането в сила на Регламент „Дъблин III“ през 2014 г. е увеличило затрудненията на държавите членки да постигат консенсус относно компетентността. През 2014 г. само около една четвърт от общия брой на приетите искания за обратно приемане и за поемане на отговорност действително са завършили с физическо прехвърляне. Тези ниски стойности показват, че има проблеми с практическото прилагане на Регламент „Дъблин III“. Това обаче би могло да се обясни отчасти и със закъсненията в прехвърлянията, които не са отразени в годишните данни, използвани при оценяването. Друга важна причина за малкия процент на прехвърляния, както се потвърждава от много държави членки, е големият процент на укриване по време на процедурите от Дъблин, което води до прехвърляне на компетентността между държавите членки.

Извършване на прехвърлянията

Времето, необходимо за извършване на прехвърлянията, варира значително. Ефикасността зависи от капацитета и ресурсите на структурите, отговарящи за извършване на прехвърлянията, от обстоятелството дали има специален орган, който отговаря за организацията, от броя на случаите, от това в каква степен кандидатът сътрудничи и от наличието на информация за местонахождението на лицата. Една от основните посочени причини за забавянията е била удължаване на сроковете съгласно член 29, параграф 2. Двадесет държави членки заявяват, че укриването на кандидата, водещо до сумарно 18 месеца за прехвърляния, е било основното обяснение за закъсненията. Практиката на задържане, за която се докладва като често използвана от 21 от 31 държави, варира значително по отношение на етапа от процедурата: някои органи прибягват до задържане от самото начало на процедурата от Дъблин, други — само когато искането за прехвърляне е било прието от компетентната държава членка. Тези разнородни практики създават правна несигурност, както и практически проблеми. Освен това 13 държави членки изтъкнаха, че прехвърлянията по принцип са лишени от ефективност, като посочват, че „често“ се наблюдават вторични движения в резултат на извършено прехвърляне.

Обжалване

Във всички държави членки съществуват средства за правна защита срещу решение за прехвърляне. Държавите членки предпочитат съдебните средства за защита, най-често пред административните съдилища. Всички държави членки са въвели срок за процедурата по обжалване, в който кандидатът може да упражни правото си на ефективна правна защита, въпреки че тълкуването на това какво представлява „разумен срок“ се различава значително, като варира от три до 60 дни. Ако по даден случай има обжалване, някои държави членки автоматично спират прехвърлянето, докато други прилагат член 27, параграф 3, буква в), според който това трябва да бъде поискано от кандидата.

Административно сътрудничество

Всички държави членки посочиха честото използване на сигурната електронна мрежа „DubliNet“ за обмена на информация, като неофициалните канали за информация се използват само при изключителни обстоятелства. С цел допълнително улесняване на ефективното прилагане на Регламент „Дъблин III“ много държави членки са сключили административни договорености според предвиденото в член 36. До момента обаче нито една държава членка не се е възползвала от процедурата за уреждане на спора, описана в член 37, като всички спорове са се решавали по неформален начин.

Механизъм за ранно предупреждение и подготвеност

До настоящия момент механизмът за ранно предупреждение и подготвеност не е бил прилаган. Въпреки че някои държави членки изразиха мнение, че условията за задействане на механизма никога не са били налице, други изтъкнаха, че е трудно да се постигне политическо съгласие за задействане на механизма при липсата на ясни критерии и показатели за измерване на натиска. Тази процедура също така беше счетена за продължителна и сложна. Алтернативните мерки за подкрепа също са спомогнали за облекчаване на натиска и може да се премахнали необходимостта от задействане на механизма. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището беше използвана като пример за подкрепа, поради която не е било необходимо да се задейства механизмът, тъй като тя е спомогнала за предотвратяването или управлението на кризи в областта на международната закрила.

3.3 Постигане на целите на Регламент „Дъблин III“

Основните констатации на външното проучване във връзка с оценката на Регламент „Дъблин III“ са изложени по-долу.

Възпрепятстване на кандидатите да подават няколко молби, като по този начин се намалят вторичните движения

Независимо от целта за намаляване на вторичните движения, подаването на няколко молби за убежище продължава да бъде често срещан проблем в ЕС. 24 % от кандидатите през 2014 г. вече са били подавали предишни молби в други държави членки, което показва, че Регламентът е имал незначително или не е имал никакво отражение върху тази цел. Освен това беше изтъкнато, че е възможно той неволно да е послужили за увеличаване на разпространението на други видове вторични движения, тъй като националните различия в качеството на приемане и в системите за убежище продължават да съществуват и продължават да насърчават вторичните движения.

Осигуряване на справедливо разпределение между държавите членки на кандидатите за международна закрила и лицата, на които тя е предоставена

Регламент „Дъблин III“ има ограничено въздействие върху разпределението на кандидатите в рамките на ЕС, като се има предвид, че нетните прехвърляния по процедурите от Дъблин са близки до нулата. Когато държавите членки получават и прехвърлят сходен брой кандидати, техните входящи и изходящи искания се неутрализират взаимно, което сочи, че Регламент „Дъблин III“ няма никакво преразпределително въздействие или то е незначително. Това изглежда се дължи на: йерархията на критериите, която не взема предвид капацитета на държавите членки; непропорционалната отговорност, възложена на държавите членки, намиращи се по външните граници, като се прилага предимно критерият за първата държава на влизане; и малкия брой на действителните прехвърляния, което говори за това, че кандидатите имат възможност да подават искания, където пожелаят, което води до по-голяма отговорност за по-желаните дестинации. Това се вижда от данните от 2014 г., през която 70 % от всички подадени за първи път молби за убежище са били подадени само в пет държави членки.

Разумно използване на разходите по отношение на финансовите и човешките ресурси при прилагането на Регламент „Дъблин III“

Преките и непреките прогнозни разходи за дейностите, свързани със системата от Дъблин, през 2014 г. в Европа бяха приблизително 1 милиард евро. Липсата на такъв механизъм ще доведе до още по-високи разходи за държавите от ЕС и ЕИП, но в оценката се констатира, че Регламент „Дъблин III“ като цяло не е ефикасен. Предвиденото по закон време за прехвърляне на един кандидат е дълго, а процентът на действителните прехвърляния — малък: и двете обстоятелства имат значително финансово отражение върху непреките разходи; както и върху общата ефикасност на системата. В опит да се противодейства на укриването разходите за задържане в някои държави членки са твърде големи. Укриването генерира други непреки разходи и намалява ефикасността на системата. Липсата на прехвърляния и връщането на отхвърлените кандидати на практика води до големи социални разходи, свързани с незаконната миграция. Смята се, че най-много 42 % от кандидатите по системата от Дъблин, които не са били ефективно прехвърлени, вероятно са останали в ЕС като незаконни мигранти.

Съществува голяма вероятност настоящата система да продължи да бъде неустойчива в контекста на продължаващия миграционен натиск. Ефективното спиране на прехвърлянията в контекста на системата от Дъблин към Гърция от 2011 г. досега се оказа изключително съществена слабост в системата, особено като се има предвид големият брой мигранти, пристигащи в Гърция през последните месеци.

3.4Консултации със заинтересованите страни

В допълнение към външната оценка Комисията проведе целеви консултации с координаторите на политическите групи в комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, с държавите членки и с други заинтересовани страни.

Консултациите с координаторите на политическите групи в комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи бяха проведени въз основа на документ за обсъждане и на предварителните резултати от външната оценка на Регламента „Дъблин“. Като цяло имаше широка подкрепа за основна реформа на системата от Дъблин и беше признат фактът, че настоящото положение не е устойчиво. Някои подкрепиха възприемането на обективни критерии за определяне на компетентността, включително под формата на коефициент на разпределение, докато други отбелязаха важността на това предпочитанията/особеностите на кандидата да бъдат взети предвид, въпреки трудността това да стане по обективен, справедлив и работещ начин.

Консултациите с държавите членки бяха проведени въз основа на същите документи. Постигнато беше съгласие, че настоящият регламент е прекалено сложен и води до свръхрегулиране, поради което е много труден за прилагане от администрациите. Измененията, внесени с реформата на Регламент „Дъблин III“ от 2013 г., дадоха повече права на кандидатите, с които би могло да се злоупотреби с цел разстройване на цялата система. Вторичните движения бяха посочени като най-належащия проблем, свързан с прилагането. Дискусията относно необходимостта от това Регламент „Дъблин III“ да бъде превърнат или не в инструмент за споделяне на отговорността, с което да се промени сегашният му характер на инструмент за просто разпределение на компетентността, потвърди, че съществуват два основни възгледа: някои държави членки настояха за постоянна система за споделяне на тежестта чрез коефициент на разпределение, докато други се изказаха в полза на запазването и опростяването на настоящата система, включително на критерия за незаконно влизане.

Бяха изразени разнопосочни виждания относно това дали предпочитанията на кандидатите следва да се вземат предвид: Някои заявиха, че предпочитанията не могат да бъдат напълно пренебрегнати, тъй като това почти неизбежно би довело до вторични движения, докато други категорично се противопоставиха, тъй като изтъкнаха, че са необходими ясни, обективни критерии и добавянето на предпочитанията би довело до сложни преценки за всеки отделен случай. Държавите членки припомниха също така, че кандидатите търсят международна закрила/бягат от преследване и че следователно не следва да им се предоставят прекомерна свобода на избор на крайната държава на убежище, тъй като логиката на системата от Дъблин не е тази на схема за (икономическа) миграция.

Бяха проведени консултации и с други заинтересовани страни, като например ВКБООН и неправителствени организации, работещи в областта на убежището. Те се съгласиха, че основната обосновка на настоящия Регламент „Дъблин III“ страда от сериозни недостатъци — най-вече критерия за незаконно влизане като критерий по подразбиране — и че практиката през последните месеци е насочила към необходимостта от основна реформа. Общото мнение беше, че предпочитанията на кандидата или неговите особености би следвало да се вземат предвид при определяне на компетентната държава членка с оглед на перспективите за интеграция и с цел намаляване на вторичните движения. Със същата цел семейният критерий би следвало да се разшири. Редица участници подчертаха необходимостта да се постигне напредък в посока на равнопоставеност във всички държави членки, по-специално що се отнася до условията на приемане и процедурите.

3.5Основни права

Настоящото предложение е напълно съвместимо с основните права и общите принципи на Общността и на международното право.

По-конкретно, по-доброто информиране на търсещите убежище лица за прилагането на настоящия регламент и за техните права и задължения по него ще им позволи, от една страна, да защитават по-добре правата си, а от друга страна, ще спомогне за намаляването на равнището на вторични движения, тъй като лицата, търсещи убежище, ще бъдат по-склонни да се съобразяват със системата. Ефективността на правото на съдебна защита ще бъде повишена, като се уточни приложното поле на обжалването и се установи хармонизиран срок за вземане на решения. Освен това обжалването ще има автоматично суспензивно действие.

Правото на свобода и свободата на движение ще бъдат подсилени чрез съкращаване на срока, през който дадено лице може да бъде задържано в изключителен случай, предвиден в Регламента, и само ако задържането е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност.

Правото на събиране на семейството ще бъде подсилено, по-специално чрез разширяване на приложното поле на Регламента, така че да се включат братята и сестрите, както и семействата, създадени в държавите на транзитно преминаване.

Правата на непридружените ненавършили пълнолетие също са подсилени чрез по-добро дефиниране на принципа на висшия интерес на детето и чрез установяване на механизъм за определяне на висшия интерес на детето при всички обстоятелства, които могат да доведат до прехвърляне на ненавършилия пълнолетие.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Общият размер на финансовите средства, които са необходими, за да се подпомогне прилагането на настоящото предложение, е 1828,6 милиона евро, предвидени за периода 2017—2020 г. Това ще покрие разходите за прехвърляне след задействане на коригиращия механизъм за разпределение в полза на държава членка, за създаване и функциониране на информационната система за регистрация и автоматично разпределяне на кандидатите за убежище, но също така и за подкрепа за развиване на капацитета за приемане по отношение както на инфраструктурата, така и на текущите разходи, особено в онези държави членки, на които до момента не се е налагало да се справят с приток на голям брой лица, търсещи убежище.

Финансовите нужди са съвместими с настоящата многогодишна финансова рамка и могат да наложат използването на специални инструменти съгласно определеното в Регламент (ЕC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета 16 .

5.ПОДРОБНО ОБЯСНЕНИЕ НА ОТДЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предложението запазва връзката между компетентността в областта на предоставянето на убежище и спазването от страна на държавите членки на техните задължения по отношение на защитата на външните граници, като са предвидени изключения, предназначени да защитят целостта на семейството и висшия интерес на детето. Сегашните критерии за определяне на компетентността ще бъдат запазени като цяло, но се предлагат целенасочени промени, по-специално укрепване на целостта на семейството в рамките на системата от Дъблин, като се разшири определението за семейство.

Основните направени изменения имат за цел, от една страна, да подобрят ефикасността на системата, по-специално чрез поддържане на компетентността на дадена държава членка за разглеждането на дадена молба неизменна, след като е била установена такава компетентност. От друга страна, измененията имат за цел да ограничат вторичните движения, по-специално чрез заличаване на правилата за прехвърляне на компетентността между държавите членки.

Системата се допълва с нов коригиращ механизъм за разпределение, основан на референтен коефициент, който дава възможност за адаптиране на разпределението на кандидатите при определени обстоятелства. Това означава, че системата може да се справи със ситуации, при които системите за убежище на държавите членки са подложени на несъразмерно голям натиск, чрез осигуряване на подходяща система за споделяне на отговорността между държавите членки.

I. Опростяване на Регламента „Дъблин“ и повишаване на ефикасността му

За да се осигури безпроблемното и устойчивото функциониране на процедурата от Дъблин, изпълняването на целта за бърз достъп до процедурата по разглеждане и до защита на лицата, които се нуждаят от това, както и възпирането на вторичните движения, се предлагат различни изменения, и по-специално:

Въвежда се ново задължение, с което се предвижда, че кандидатът трябва да подаде молба или в държавата членка на първото незаконно влизане, или, в случай на законен престой — в държавата членка на пребиваване. Целта е да се осигури методичното управление на потоците, да се улесни определянето на компетентната държава членка и да се предотвратят вторичните движения. С това изменение се изяснява, че кандидатът няма право да избере нито държавата членка, до която да подаде молбата си, нито държавата членка, компетентна за разглеждане на молбата. В случай на неизпълнение на това ново задължение от кандидата, държавата членка трябва да разгледа молбата му по ускорена процедура. Освен това кандидатът има право да се ползва от материалните условия на приемане само в държавата, в която той трябва да се намира.

Преди началото на процедурата за определяне на компетентната държава членка Регламентът въвежда задължение за държавата членка, до която е подадена молбата, да провери дали молбата не е недопустима на основание на това, че кандидатът идва от първа страна на убежище или от сигурна трета страна. Ако случаят е такъв, кандидатът ще бъде върнат на тази първа страна или сигурна трета страна и държавата членка, извършила проверката за недопустимост, ще се счита за компетентна за тази молба. Държавата членка, до която е подадена молбата, трябва също така да провери дали кандидатът идва от сигурна страна на произход и дали представлява риск за сигурността, в който случай държавата членка, до която е подадена молбата, ще бъде компетентна и трябва да разгледа молбата по ускорена процедура.

Регламентът въвежда правило, че след като дадена държава членка е разгледала молбата в качеството на компетентна държава членка, тя остава компетентна и за разглеждането на всички бъдещи сведения и молби на даден кандидат. Това подсилва новото правило, че само една държава членка е и остава компетентна за разглеждането на молбата и че критериите за компетентност се прилагат само веднъж.

Изискването за сътрудничество от страна на кандидатите е засилено с цел да се осигури бърз достъп до процедурите за определяне на статута, правилното функциониране на системата и предотвратяване на заобикалянето на правилата, най-вече на укриването. В Регламента се предвиждат пропорционални задължения на кандидата за своевременно предоставяне на всички елементи и информация, имащи отношение към определянето на компетентната държава членка, а също така за сътрудничество с компетентните органи на държавите членки. Освен това изрично е посочено, че кандидатите имат задължение да присъстват и да се държат на разположение на органите на съответната държава членка, както и да спазват решението за прехвърляне. Неизпълнението на правните задължения, предвидени в Регламента, ще има пропорционални процесуални последици за кандидата, като например преклудиране на възможността за приемане на информация, която неоправдано е била подадена със закъснение.

Регламентът разширява приложното поле на информацията, която трябва да бъде предоставена на кандидатите. Индивидуалното интервю има за цел да улесни процедурата за определяне на компетентната държава членка, като спомага за събирането на цялата необходима информация. То обаче не следва да води до забавяне на процедурата, когато кандидатът се е укрил или когато вече е била предоставена достатъчно информация.

В правилото за йерархия на критериите за определяне на компетентността изрично се посочва, че критериите се прилагат само веднъж. Това означава, че от момента на подаване на втора молба без изключения се прилагат правилата за реадмисия (обратно приемане). Правилото, че критериите се определят въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си до държава членка, вече се прилага за всички критерии, включително за тези във връзка с членовете на семейството и ненавършилите пълнолетие. Въвеждането на безапелационен краен срок за предоставяне на необходимата информация ще позволи извършването на бърза преценка и вземането на бързо решение.

Определението за членове на семейството се разширява в две насоки: като 1) се включват братята и сестрите на кандидата и като 2) се включват семейните връзки, възникнали след напускане на страната на произход, но преди пристигане на територията на държавата членка. Братята и сестрите са доста целева, но същевременно важна категория, при която доказването и проверката на семейната връзка са сравнително лесни и поради това възможността за злоупотреби е малка. Разширяването с цел включване на семействата, създадени по време на транзитно преминаване, отразява неотдавнашни миграционни явления, като например по-дълъг престой извън страната на произход, преди да се достигне ЕС, например в бежански лагери. Тези целенасочени разширения на определението за семейство се очаква да намалят риска от незаконни движения или укриване на лицата, обхванати от разширените правила.

Предложени са редица изменения, за да се опростят критериите за компетентност, предвидени в членове 14, 15 и 16. В член 14 се изясняват критериите за компетентност във връзка с визите и документите за пребиваване. В член 15 относно незаконното влизане клаузата, предвиждаща прекратяване на компетентността след изтичането на 12 месеца от незаконното влизане, както и сложната и трудна за доказване клауза във връзка с незаконното пребиваване бяха заличени. Във връзка с критерия за безвизово влизане изключението за следващи влизания в държава членка, където кандидатът е освободен от задължението да има виза, също се заличава в съответствие с подхода, че държавата членка на първо влизане по правило следва да бъде компетентна, и с цел да бъдат предотвратени необоснованите вторични движения след влизането. Приложното поле на дискреционната клауза се стеснява, за да се гарантира, че се използва само по хуманитарни съображения във връзка с по-широк семеен кръг.

В изменения Регламент се предвиждат по-кратки срокове за различните етапи на процедурата от Дъблин, за да се ускори процедурата за определяне и да се предостави на кандидата по-бърз достъп до процедурата за предоставяне на убежище. Това се отнася до сроковете за подаване и отговор на искане за поемане на отговорност, подаване на уведомление за обратно приемане и вземане на решение за прехвърляне. В резултат на съкращаване на сроковете спешната процедура беше премахната.

Изтичането на сроковете повече няма да води до прехвърляне на компетентността между държавите членки (с изключение на срока за отговор на искания за поемане на отговорност). Такова прехвърляне изглежда е насърчавало заобикаляне на правилата и възпрепятстване на процедурата. Новото правило следва вместо това да бъде, че след като дадена държава членка е била определена за компетентна, тази държава членка остава компетентна.

Исканията за обратно приемане са превърнати в обикновени уведомления за обратно приемане, като се има предвид, че е ясно коя е компетентната държава членка и повече няма да има никаква възможност за прехвърляне на компетентността. Тези уведомления не изискват отговор, а вместо това незабавно потвърждаване на получаването. Това ще бъде важен инструмент за справяне с вторичните движения, като се има предвид, че понастоящем преобладават исканията за обратно приемане, а не тези за поемане на отговорност.

Във връзка с това са процесуалните последици за разглеждане на молбата след прехвърляне с цел обратно приемане. Бяха променени правилата по отношение на това как компетентните държави членки следва да разгледат молбата, след като са приели обратно лицето, с цел възпиране и санкциониране на вторичните движения.

Добавено е задължение за компетентната държава членка да приеме обратно лице, на което е предоставена международна закрила, което е подало молба или пребивава незаконно в друга държава членка. Това задължение ще предостави на държавите членки необходимия правен инструмент за привеждане в действие на прехвърлянията обратно, което е важно, за да се ограничат вторичните движения.

Правилата относно средствата за правна защита бяха адаптирани, за да се ускори значително и да се хармонизира процедурата по обжалване. Освен установяването на специални, кратки срокове използването на средство за правна защита автоматично спира прехвърлянето. Въведено е ново средство за правна защита за случаите, когато не е взето решение за прехвърляне и кандидатът твърди, че член на семейството или, в случай на ненавършили пълнолетие лица — и роднина, се намира законно в друга държава членка.

Процедурата за уреждане на спора като механизъм за решаване на спорове не е била формално използвана от момента на създаването ѝ през 1990 г. с Дъблинската конвенция (макар и в малко по-различна форма), поради което изглежда е ненужна и следва да бъде премахната.

Предлага се целите на съществуващия механизъм за ранно предупреждение и подготвеност да бъдат поети от новата Агенция на Европейския съюз в областта на убежището, както е предвидено по-специално в глава 5 относно мониторинга и оценката и глава 6 относно оперативната и техническата помощ в предложението за Агенция на Европейския съюз в областта на убежището. Този механизъм следователно се заличава от Регламента „Дъблин“.

Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището създава и улеснява дейността на мрежа от звена „Дъблин“, за да се подобрят практическото сътрудничество и обменът на информация по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, в това число разработването на практически инструменти и насоки.

 По отношение на непридружените ненавършили пълнолетие в предложението се изяснява, че ще бъде компетентна държавата членка, в която ненавършилият пълнолетие е подал за първи път молбата си за международна закрила, освен ако не е доказано, че това не е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Това правило ще позволи бързото определяне на компетентната държава членка и по този начин — бърз достъп до процедурата за тази уязвима група кандидати, също така с оглед и на предложените съкратени срокове.

Адаптирано е предоставянето на гаранции на непридружените ненавършили пълнолетие , за да може преценката на висшия интерес да се извършва по-добре. По този начин преди прехвърлянето на непридружено ненавършило пълнолетие лице в друга държава членка държавата членка, извършваща прехвърлянето, се уверява, че тази друга държава членка незабавно ще предприеме необходимите мерки по Директивата за процедурите за предоставяне на убежище и Директивата за условията на приемане. Предвидено е също така, че всяко решение за прехвърляне на непридружен ненавършил пълнолетие трябва да се предхожда от преценка на неговия висш интерес и да се извърши бързо от квалифицирани служители.

II. Коригиращ механизъм за разпределение

В преработения регламент се създава коригиращ механизъм, за да се осигурят справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и бърз достъп на кандидатите до процедурите за предоставяне на международна закрила в ситуации, в които дадена държава членки е изправена пред несъразмерно голям брой молби за международна закрила, за които е компетентна съгласно Регламента. Това следва да намали всяка значителна несъразмерност между държавите членки по отношение на дяла на молбите за убежище, която е резултат от прилагането на критериите за компетентност.

Система за регистрация и мониторинг

Създава се автоматизирана система, която ще позволи регистрацията на всички молби и мониторинга на дяла на всяка държава членка като част от всички молби. Агенцията на Съюза за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) ще отговаря за разработването и техническото функциониране на системата. С подаването на молба държавата членка я регистрира в автоматизираната система, която ще записва всяка молба с уникален номер на молба. С определянето на дадена държава членка като компетентната държава членка това също ще се включва в системата. Автоматизираната система също така ще показва в реално време общия брой на молбите, подадени в ЕС, и броя за всяка държава членка, както и — след като е била определена компетентната държава членка — броя на молбите, които всяка държава членка трябва да разгледа в качеството на компетентна държава членка, и дяла, който представлява това в сравнение с другите държави членки. Системата ще показва и броя на реално презаселените лица от всяка държава членка.

Задействане на коригиращия механизъм за разпределение

Броят на молбите, за които е компетентна дадена държава членка, и броят на реално презаселените лица от дадена държава членка са основата за изчисляване на съответните дялове. Това включва молбите, за които дадена държава членка би могла да бъде компетентна съгласно проверката за недопустимост, критерия за сигурна страна на произход и съображенията за сигурност. Изчисленията се извършват периодично на годишна основа, т.е. във всеки момент от годината, въз основа на броя на новите молби, за които дадена държава членка е определена като компетентна в системата през изминалата година, и броя на реално презаселените лица. Системата непрекъснато изчислява процента на молбите, за които всяка държава членка е определена като компетентна, и сравнява с референтния процент, основан на коефициент. Този референтен коефициент се основава на два критерия с еднаква тежест от 50 % — броя на населението и общия БВП на дадена държава членка.

Прилагането на коригиращия механизъм за разпределение в полза на държава членка се задейства автоматично, когато броят на молбите за международна закрила, за които е компетентна държавата членка, надвиши 150 % от стойността, посочена в референтния коефициент.

Разпределяне на молбите чрез референтен коефициент и прекратяване

От задействането на механизма всички нови молби, подадени в държава членка, която е подложена на несъразмерно големия натиск, след извършване на проверката за допустимост, но преди извършване на проверката по системата от Дъблин, се разпределят към държавите членки, в които броят на молбите, за които те са компетентните държави членки, е по-малък от броя, посочен за тях в референтния коефициент; разпределението се извършва пропорционално между тези държави членки въз основа на референтния коефициент. Не се извършва такова допълнително разпределение към държава членка, след като броят на молбите, за които тя е компетентна, надвиши броя, посочен за нея в референтния коефициент.

Разпределението продължава, докато държавата членка, която е подложена на несъразмерно големия натиск, продължава да бъде над 150 % от референтната си стойност.

Членове на семейството, за които се прилага процедурата за разпределение, ще се разпределят към същата държава членка. Коригиращият механизъм за разпределение не следва да води до разделяне на членове на семейството.

Финансова солидарност

Дадена държава членка на разпределение може да реши временно да не участва в коригиращия механизъм в рамките на дванадесетмесечен период. Държавата членка ще въведе тази информация в автоматизираната система и ще уведоми другите държави членки, Комисията и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. След това кандидатите, които е трябвало да бъдат разпределени към тази държава членка, се разпределят към другите държави членки вместо към нея. Държавата членка, която временно не участва в коригиращия механизъм за разпределение, трябва да направи солидарна вноска в размер на 250 000 EUR за всеки кандидат в полза на държавата членка, определена като компетентна за разглеждане на молбата му. Комисията следва да приеме акт за изпълнение за определяне практически на реда и условията за прилагане на механизма за солидарни вноски. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището ще извършва мониторинг и ежегодно ще докладва на Комисията относно прилагането на механизма за финансова солидарност.

Процедура в държавата членка, извършваща прехвърлянето, и държавата членка на разпределение

Държавата членка, която се ползва от коригиращия механизъм, прехвърля кандидата в държавата членка на разпределение и предава дактилоскопичните му отпечатъци, за да може в държавата членка на разпределение да се извърши проверка за сигурност. Това има за цел да предотврати всички възможни пречки пред разпределението, каквито имаше при изпълнението на решенията за преместване. След прехвърлянето държавата членка на разпределение ще извърши проверката по системата от Дъблин, за да установи дали по отношение на кандидата се прилагат някои от основните критерии, като например семейство в друга държава членка. Когато случаят е такъв, кандидатът ще бъде прехвърлен към държава членка, която впоследствие ще е компетентна за разглеждане на молбата.

Клауза за преглед

Предвижда се, че Комисията ще направи преглед на функционирането на коригиращия механизъм за разпределяне 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент и след това ежегодно, за да се прецени дали коригиращият механизъм за разпределяне постига целта си за осигуряване на справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и за облекчаване на несъразмерно големия натиск, на който са подложени някои държави членки.

Комисията ще провери по-специално дали прагът за задействане и прекратяване на коригиращото разпределение действително осигурява справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и бърз достъп на кандидатите до процедурите за предоставяне на международна закрила в ситуации, в които дадена държава членки е изправена пред несъразмерно голям брой молби за международна закрила, за които е компетентна съгласно настоящия регламент.

ê 604/2013

2016/0133 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, буква д) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ê 604/2013 съображение 1 (адаптиран)

(1)Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна 17 , Ö Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета 18  Õ е бил нееднократно и съществено изменян. С оглед постигане на по-голяма яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

ê 604/2013 съображение 2

(2)Общата политика за убежище, включваща обща европейска система за убежище (ОЕСУ), е съставна част от целта на Европейския съюз за постепенно изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, законно търсят закрила в Съюза.

ê 604/2013 съображение 3

(3)На своята специална среща в Тампере, проведена на 15 и 16 октомври 1999 г., Европейският съвет постигна съгласие да работи за установяването на ОЕСУ, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. („Женевската конвенция“), допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., като по този начин гарантира, че никой не може да бъде върнат обратно, за да бъде подложен на преследване, т.е. като запазва принципа за забрана за връщането. В тази връзка и без да се засягат критериите за компетентността, които са установени с настоящия регламент, държавите членки, които прилагат принципа за забрана за връщането, се считат за държави, които са сигурни за гражданите на трета държава.

ê 604/2013 съображение 4

(4)В заключенията от Тампере също така се посочва, че ОЕСУ следва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.

ê 604/2013 съображение 5

(5)Един подобен метод трябва да се основава на обективни, справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за международна закрила.

ê 604/2013 съображение 6

(6)Първата фаза от създаването на ОЕСУ, която в дългосрочен план има за цел да доведе до обща процедура и единен статут, валиден в целия Съюз, за тези, на които е предоставена международна закрила, бе завършена. На 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Хагската програма, която определи целите, които трябва да се изпълнят в пространството на свобода, сигурност и правосъдие през периода 2005—2010 г. В това отношение Хагската програма прикани Комисията да приключи оценката на правните инструменти от първата фаза и да представи на Европейския парламент и на Съвета инструментите и мерките от втората фаза с оглед на тяхното приемане преди 2010 г.

ê 604/2013 съображение 7

ð нов

(7)В Стокхолмската програма Европейският съвет потвърди отново ангажимента си по отношение на целта най-късно до 2012 г. да се създаде общо пространство на закрила и солидарност в съответствие с член 78 от Договора за функционирането на Европейския (ДФЕС) за лицата, на които се предоставя международна закрила. Освен това Европейският съвет подчерта, че системата от Дъблин се запазва като основен елемент при изграждането на ОЕСУ, тъй като тя ясно разпределя компетентността между държавите членки при разглеждане на молбите за международна закрила. ð През май 2015 г. в съобщението си относно Европейската програма за миграцията Комисията посочи, че ще бъде направена оценка на Регламента „Дъблин“ и при необходимост ще бъде направено предложение за неговото преразглеждане, по-специално за да се постигне по-справедливо разпределение на търсещите убежище в Европа. ï 

ê 604/2013 съображение 8

(8)Ресурсите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета 19 , следва да са на разположение за предоставяне на подходяща подкрепа на съответните служби на държавите членки, отговарящи за прилагането на настоящия регламент. По-специално ЕСПОУ следва да осигури мерки за солидарност, например резерв от експерти за намеса в областта на убежището с екипи за подкрепа в областта на убежището, които да подпомогнат онези държави членки, които са подложени на особено голям натиск и където кандидатите за международна закрила („кандидатите“) не могат да се ползват от подходящи стандарти, по-конкретно по отношение на приемането и закрилата.

ò нов

(9)Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището следва да предоставя подходяща подкрепа за прилагането на настоящия регламент, по-специално чрез установяването на референтен коефициент за разпределяне на търсещите убежище лица в съответствие с коригиращия механизъм за разпределение и чрез ежегодно адаптиране на стойностите, на които се основава референтният коефициент, както и на самия референтен коефициент, въз основа на данни на Евростат.

ê 604/2013 съображение 9 (адаптиран)

ð нов

(10)С оглед на резултатите от направената оценка на прилагането на Ö Регламент (ЕС) № 604/2013 Õ инструментите от първата фаза е уместно на този етап да бъдат потвърдени принципите, залегнали в Регламент (ЕО) № 343/2003 (ЕС) № 604/2013, като едновременно с това въз основа на натрупания опит бъдат предприети необходимите подобрения за повишаването на ефективността на системата от Дъблин и предоставената в рамките на тази система защита на кандидатите. Тъй като доброто функциониране на системата от Дъблин е от първостепенно значение за ОЕСУ, нейните принципи и функциониране следва да бъдат подложени на преглед, когато се изграждат други компоненти на ОЕСУ и инструменти за солидарност на Съюза. Следва да се предвиди изчерпателна проверка за пригодност чрез провеждане на обективен преглед на правните, икономическите и социалните последици от системата от Дъблин, включително въздействието ѝ върху основните права. ðВъз основа на тази оценка и на консултациите с държавите членки, Европейския парламент и другите заинтересовани страни, се счита за целесъобразно също така в Регламента да бъдат предвидени мерки, които са необходими за справедливото споделяне на отговорността между държавите членки във връзка с молбите за международна закрила, по-конкретно за да се гарантира, че не се възлага несъразмерно голяма тежест върху някои държави членки. ï

ê 604/2013 съображение 10

(11)За да се осигури еднакво третиране на всички кандидати и ползващите се с международна закрила, както и съгласуваност с настоящето настоящото право на Съюза в областта на политиката на убежище, и по-специално с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила 20 , приложното поле на настоящия регламент включва кандидатите за субсидиарна закрила и лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила.

ò нов

(12)За да се гарантира, че лицата, на които е предоставена международна закрила и които са влезли на територията на друга държава членка, различна от компетентната държава членка, без да отговарят на условията за престой в тази друга държава членка, се приемат обратно от компетентната държава членка, е необходимо в приложното поле на настоящия регламент да бъдат включени лицата, на които е предоставена международна закрила.

ê 604/2013 съображение 11

(13)Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила 21 , следва да се прилага по отношение на процедурата за определянето на компетентната държава членка съгласно настоящия регламент, при спазване на ограниченията в прилагането на посочената директива.

ê 604/2013 съображение 12

(14)Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила 22 следва да се прилага в допълнение и без да засяга разпоредбите относно процедурните гаранции, уредени с настоящия регламент, при спазване на ограниченията в прилагането на посочената директива.

ê 604/2013 съображение 13

(15)В съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и с Хартата на основните права на Европейския съюз, висшият интерес на детето следва да бъде съображение от първостепенна важност за държавите членки при прилагането на настоящия регламент. При преценяване какъв е висшият интерес на детето държавите членки следва по-специално надлежно да отчитат благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на ненавършилия пълнолетие, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост, включително неговия произход. Освен това, с оглед на особената уязвимост на непридружените ненавършили пълнолетие, за тях следва да бъдат определени специални процедурни гаранции.

ê 604/2013 съображение 14

(16)В съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с Хартата на основните права на Европейския съюз, зачитането на семейния живот следва да бъде съображение от първостепенна важност за държавите членки при прилагането на настоящия регламент.

ò нов

(17)За да се предотврати прехвърлянето между държавите членки на кандидати, чиито молби са недопустими или които вероятно не се нуждаят от международна закрила, или които представляват риск за сигурността, е необходимо да се гарантира, че държавата членка, в която първоначално е подадена молбата, проверява нейната допустимост във връзка с първата страна на убежище и сигурната трета страна, разглежда по ускорена процедура молбите, подадени от кандидати, идващи от сигурна трета страна на произход, посочена в списъка на ЕС, както и от кандидати, будещи притеснения във връзка със сигурността.

ê 604/2013 съображение 15

(18)Едновременната обработка на молбите за международна закрила на членовете на едно семейство от една-единствена държава членка дава възможност да се осигури внимателното проучване на молбите, вземане на съгласувани решения относно тези молби, а също и членовете на едно семейство да не бъдат разделяни.

ò нов

(19)Определението за член на семейството по настоящия регламент следва да включва братята и сестрите на кандидата. Събирането на братята и сестрите е от особено значение за подобряване на шансовете за интеграция на кандидатите, като по този начин се намаляват вторичните движения. Обхватът на определението за член на семейството следва също така да отразява действителността на настоящите миграционни тенденции, според които кандидатите често пристигат на територията на държавите членки след продължителен период на преход. Ето защо определението следва да включва семейства, които са се образували извън държавата по произход, но преди пристигането им на територията на държавата членка. Това ограничено и целево разширяване на обхвата на определението се очаква да намали подбудите за някои вторични движения на търсещите убежище лица в рамките на ЕС.

ê 604/2013 съображение 16

ð нов

(20)За да се осигури пълното зачитане на принципа на целостта на семейството и на принципа на висшия интерес на детето, съществуването на връзка на зависимост между кандидат и негово дете, брат и сестра или родител, основаваща се на бременност или майчинство на лицето кандидат, на здравословно състояние или напреднала възраст, следва да се превърне в задължителен критерий за компетентност. Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, присъствието на член на неговото семейство или негов роднина, който може да се грижи за него, на територията на друга държава членка, следва също така да се превърне в задължителен критерий за компетентност. ð С цел възпиране на вторичните движения на непридружените ненавършили пълнолетие, които не са в техен висш интерес, в отсъствието на член на семейството или на роднина, компетентна следва да бъде държавата членка, в която непридруженият ненавършил пълнолетие първоначално е подал молбата си за международна закрила, освен ако не се докаже, че това не би било във висшия интерес на детето. Преди непридружен ненавършил пълнолетие да бъде прехвърлен на друга държава членка, държавата членка, извършваща прехвърлянето, следва да се увери, че тази друга държава членка ще предприеме всички необходими и подходящи мерки за осигуряване на адекватна защита на детето, и по-специално бързото назначаване на един или няколко представители, които имат за задача да осигурят защитата на всички права на детето. Всяко решение за прехвърляне на непридружен ненавършил пълнолетие следва да се предхожда от преценка на неговия висш интерес от служители с необходимите квалификации и опит. ï

ê 604/2013 съображение 17 (адаптиран)

ð нов

(21)ð Поемането на компетентност от държава членка за разглеждането на молба, подадена до нея, в случаите, когато разглеждането ѝ не е от нейната компетентност съгласно критериите, установени в настоящия регламент, може да подкопае ефективността и устойчивостта на системата и следва да става по изключение. ï Всяка Ö Затова една Õ държава членка следва да има възможност за дерогация от критериите за компетентност, по-специално от ð само по ï хуманитарни и състрадателни съображения, ð по-специално по семейни съображения, преди да е била определена компетентната държава членка ï с цел да бъдат събрани заедно членове на семейството, роднини или други близки, както и възможност да разглежда молба за международна закрила, подадена до нея или до друга държава членка, дори ако не е компетентна за подобно разглеждане съгласно задължителните критерии, установени в настоящия регламент.

ò нов

(22)За да се осигури постигане на целите на настоящия регламент и предотвратяване на пречките пред неговото прилагане, и по-специално за да се избегнат укриването и вторичните движения между държавите членки, е необходимо да се установят ясни задължения, които кандидатът трябва да изпълни в хода на процедурата и за които той следва да бъде надлежно и своевременно информиран. Нарушаването на тези правни задължения следва да води до подходящи и пропорционални процесуални последици за кандидата и до подходящи и пропорционални последици по отношение на условията на неговото приемане. В съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз държавата членка, в която се намира такъв кандидат, следва във всички случаи да осигури задоволяването на непосредствените материални нужди на това лице.

ê 604/2013 съображение 18 (адаптиран)

ð нов

(23)За да бъде улеснено определянето на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, следва да се организира индивидуално интервю с кандидата ð , освен ако кандидатът се е укрил или предоставената от кандидата информация е достатъчна, за да се определи компетентната държава членка ï . Още с подаването на молбата за международна закрила кандидатът следва да бъде информиран Ö по-специално Õ за прилагането на настоящия регламент, ð за това, че не може да избира коя държава членка ще разгледа молбата му за убежище, за задълженията му по настоящия регламент и за последиците от тяхното неизпълнение ï и за възможността по време на интервюто за улесняване на процеса на определяне на компетентната държава членка за предоставяне на информация за присъствието на членове на семейството, роднини или други близки в държавите членки, за да се улесни процесът на определяне на компетентната държава членка.

ê 604/2013 съображение 19

ð нов

(24)За да се гарантира ефективната защита на правата на засегнатите лица, следва да бъдат установени законови гаранции и право на ефективна правна защита по отношение на решения, засягащи прехвърляния в компетентната държава членка,. по-специално в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ð Ефективна правна защита следва да бъде осигурена и в случаите, когато няма взето решение за прехвърляне, но кандидатът твърди, че друга държава членка е компетентна, поради това, че има член на семейството или, за непридружените ненавършили пълнолетие — роднина, в друга държава членка. ï За да се гарантира спазването на международното право, ефективната правна защита срещу такива решения следва да включва както разглеждането на прилагането на настоящия регламент, така и на законовата и фактическа ситуация в държавата членка, в която е прехвърлен кандидатът. ð Обхватът на ефективната правна защита следва да се ограничава до преценка на това дали е налице риск от нарушаване на основните права на кандидата на зачитане на семейния живот, на правата на детето или на забраната на нечовешкото и унизително отношение. ï

ò нов

(25)Държавата членка, която е определена за компетентна по смисъла на настоящия регламент, следва да бъде компетентна за разглеждането на всяка молба на съответния кандидат, включително на всяка последваща молба, в съответствие с членове 40, 41 и 42 от Директива 2013/32/ЕС, независимо от това дали кандидатът е напуснал или е бил изведен от териториите на държавите членки. Разпоредбите на Регламент (ЕС) 604/2013, които предвиждаха прекратяване на компетентността при определени обстоятелства, включително в случай на изтичане на известен период от време след изтичането на сроковете за извършване на прехвърлянията, създадоха стимули за укриване и поради това следва да бъдат отстранени.

(26)За да се осигури бързото определяне на компетентността и разпределяне на кандидатите за международна закрила между държавите членки, сроковете за подаване и отговор на исканията за поемане на отговорността, за подаване на уведомления за обратно приемане и за извършване на прехвърляния, както и за подаване на жалби и произнасяне по тях, следва да бъдат рационализирани и съкратени във възможно най-голяма степен.

ê 604/2013 съображение 20

(27)Задържането на кандидатите следва да бъде в съответствие с основополагащия принцип, че дадено лице не следва да бъде задържано единствено на основанието, че търси международна закрила. Задържането следва да бъде за възможно най-кратък срок и да бъде в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност. По-специално задържането на кандидати трябва да бъде в съответствие с член 31 от Женевската конвенция. Предвидените в настоящия регламент процедури по отношение на задържано лице, следва да се прилагат с приоритет и във възможно най-кратки срокове. По отношение на общите гаранции при задържане, както и по целесъобразност по отношение на условията на задържане, държавите членки следва да прилагат разпоредбите на Директива 2013/33/ЕС, също и спрямо лицата, задържани по силата на настоящия регламент.

ê 604/2013 съображение 21

(28)Недостатъците или сривовете на системите за предоставяне на убежище, които често се задълбочават или засилват поради особено силен натиск върху тях, могат да застрашат безпрепятственото функциониране на системата, установена с настоящия регламент, което би могло да доведе до риск от нарушаване на правата на кандидатите, установени в правото на Съюза относно политиката в областта на убежището и в Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на други, установени в международни актове, права на човека и права на бежанците.

ò нов

(29)Правилното регистриране на молбите за убежище в ЕС под уникален номер на молбата следва да спомогне за засичането на подаването на няколко молби и да предотврати незаконните вторични движения и търсенето на по-изгодни варианти за получаване на убежище. С цел улесняване на прилагането на настоящия регламент следва да се създаде автоматизирана система. Тя следва да позволи регистрирането на молбите за убежище, подадени в ЕС, ефективния мониторинг на дяла на молбите на всяка държава членка и правилното прилагане на коригиращия механизъм за разпределение.

(30)Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, създадена с Регламент (ЕС) № 1077/2011 23 , следва да отговаря за подготвянето, разработването и оперативното управление на централната система и на комуникационната инфраструктура между централната система и националните инфраструктури.

ê 604/2013 съображение 22

ð нов

(31)За да се гарантира, че сътрудничеството в рамките на настоящия регламент почива на солидна основа, както и за да се развие взаимното доверие между държавите членки във връзка с политиката в областта на убежището, следва да се установи процес за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи в областта на убежището, който да има за цел да предотврати влошаване и сривове на системите за предоставяне на убежище, и в който ЕСПОУ да играе ключова роля чрез правомощията си съгласно Регламент (ЕС) № 439/2010. Този процес следва да създаде условия Съюзът да бъде предупреждаван възможно при опасения, че безпрепятственото функциониране на създадената с настоящия регламент система е застрашено поради особено силен натиск върху системите за предоставяне на убежище и/или поради недостатъците на същите системи на една или повече държави членки. Един такъв процес би дал възможност на Съюза да насърчава превантивните мерки на ранен етап и да отдава необходимото политическо внимание на такива ситуации. Солидарността, която е основен елемент в общата европейска система за убежище върви ръка за ръка с взаимното доверие. Чрез засилване на това доверие процесът за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи в областта на убежището би могъл да подобри насочването на конкретни мерки на действителна и практическа солидарност към държавите членки, за да се помогне на засегнатата държава членка като цяло и на кандидатите в частност. В съответствие с член 80 от ДФЕС Договора, винаги когато е необходимо, актовете на Съюза следва да съдържат подходящи мерки за прилагането на принципа на солидарност., ð Следва да се създаде коригиращ механизъм за разпределение, за да се осигурят справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и бърз достъп на кандидатите до процедурите за предоставяне на международна закрила в ситуации, в които дадена държава членки е изправена пред несъразмерно голям брой молби за международна закрила, за които е компетентна съгласно настоящия регламент. ï този процес следва да бъде придружен от такива мерки. Заключенията относно обща рамка за действителна и практическа солидарност с държавите членки, чиито системи за предоставяне на убежище са изложени на особено силен натиск, включително предизвикан от смесени миграционни потоци, приета от Съвета на 8 март 2012 г., предвижда инструментариум, съставен както от съществуващи, така и от потенциални нови мерки, като този инструментариум следва да се взема предвид в контекста на механизма за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи.

ò нов

(32)Като отправна точка при прилагането на коригиращия механизъм за разпределение следва да се прилага коефициент, основаващ се на броя на населението и размера на икономиката на държавите членки, съвместно с праг, за да може механизмът да действа като средство за подпомагане на държавите членки, които са подложени на несъразмерно голям натиск. Прилагането на коригиращия механизъм за разпределение в полза на държава членка следва да бъде задействано автоматично, когато броят на молбите за международна закрила, за които е компетентна държавата членка, надвиши 150 % от числото, посочено в референтния коефициент. За да бъдат цялостно отразени усилията на всяка държава членка, за целите на такова изчисление към броя на молбите за международна закрила следва да се добави броят на реално презаселените в тази държава лица членка.

(33)Когато се прилага механизмът за разпределение, кандидатите, които са подали молбите си в държавата членка, ползваща се от механизма, следва да бъдат разпределени към държавите членки, в които броят на молбите е по-малък от техния дял, основаващ се на референтния коефициент, приложен към тези държави членки. Следва да бъдат предвидени подходящи правила за случаите, в които има сериозни причини, поради които може да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред, особено правила във връзка с обмена на информация между компетентните органи на държавите членки в областта на убежището. След прехвърлянето държавата членка на разпределение следва да определи компетентната държава членка и следва да стане компетентна за разглеждане на молбата, освен ако императивните критерии за компетентност, свързани по-конкретно с присъствието на членове на семейството, не определят, че друга държава членка е компетентна.

(34)По механизма за разпределение разходите по прехвърлянето на кандидат към държавата членка на разпределение следва да бъдат възстановени от бюджета на ЕС.

(35)Държава членка на разпределение може да реши да не приема разпределените ѝ кандидати в рамките на дванадесетмесечен период, като такъв случай тя следва да въведе тази информация в автоматизираната система и да уведоми другите държави членки, Комисията и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. След това кандидатите, които е трябвало да бъдат разпределени към тази държава членка, следва да бъдат разпределени към другите държави членки вместо към нея. Държавата членка, която временно не участва в коригиращия механизъм за разпределение, следва да направи солидарна вноска в размер на 250 000 EUR за всеки кандидат, който не е приет, в полза на държавата членка, определена като компетентна за разглеждане на молбата му. Комисията следва да определи практически в акт за изпълнение реда и условията за прилагане на механизма за солидарни вноски. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището ще извършва мониторинг и ежегодно ще докладва на Комисията относно прилагането на механизма за финансова солидарност.

ê 604/2013 съображение 22

Държавите членки следва да си сътрудничат с ЕСПОУ при събирането на информация относно способността на държавите членки да се справят с особено силен натиск върху системите си за убежище и приемане, по-специално в контекста на прилагането на настоящия регламент. ЕСПОУ в областта на убежището следва редовно да докладва за събраната информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 439/2010.

ê 604/2013 съображение 24

(36)В съответствие с Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията 24 прехвърляния в държава членка, компетентна да разгледа дадена молба за международна закрила, могат да бъдат извършени на доброволна основа, посредством контролирано напускане или под ескорт. Държавите членки следва да насърчават доброволните прехвърляния, като предоставят подходяща информация на кандидата, и следва да гарантират, че контролираните напускания и прехвърлянията под ескорт се извършват по хуманен начин и при пълното зачитане на основните права и човешко достойнство, както и на висшия интерес на детето, и като се отчита в максимална степен развитието на съответната съдебна практика, по-специално по отношение на прехвърлянията по хуманитарни причини.

ê 604/2013 съображение 25

(37)Постепенното създаване на пространство без вътрешни граници, в което свободното придвижване на хора е гарантирано в съответствие с ДФЕС, и установяването на политики на Съюза по отношение на условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, включващи съвместни усилия за управление на външните граници, прави правят необходимо постигането на равновесие между критериите за компетентност в дух на солидарност.

ò нов

(38)[Общият регламент относно защитата на данните (ЕС) .../2016] се прилага за обработването на личните данни от държавите членки, извършвано по силата на настоящия регламент, от датата, предвидена в горепосочения регламент; до тази дата се прилага Директива 95/46/ЕО. Държавите членки прилагат необходимите технически и организационни мерки, за да гарантират и да могат да докажат, че обработването е извършено в съответствие с горепосочения регламент и разпоредбите, в които се уточняват неговите изисквания, на настоящия регламент. По-специално тези мерки следва да гарантират сигурността на личните данни, обработвани съгласно настоящия регламент, и по-специално да предотвратяват незаконен или неразрешен достъп или разкриване, промяна или загуба на обработваните лични данни. Компетентният надзорен орган или органи на всяка държава членка следва да следят за законосъобразността на обработването на личните данни от съответните органи, в това число предаването към и от автоматизираната система и предаването на органите, компетентни да извършват проверките за сигурност.

(39)Обработването на лични данни от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището следва да подлежи на контрол от страна на Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 и разпоредбите относно защитата на данните, предвидени в [Предложение за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010].

ê 604/2013 съображение 26 (адаптиран)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни 25 се прилага за обработването на личните данни от държавите членки съгласно настоящия регламент.

ê 604/2013 съображение 27

Обменът на лични данни на кандидатите, включително на чувствителна информация относно тяхното здравословно състояние, преди извършване на прехвърлянето, ще гарантира, че компетентните органи по въпросите на убежището са в състояние да предоставят на кандидатите подходяща подкрепа и да осигурят приемственост в предоставените им закрила и права. Следва да бъдат изготвени специални разпоредби, които да осигурят защита на данните, свързани с кандидатите в това положение, в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

ê 604/2013 съображение 28

(40)Прилагането на настоящия регламент може да се улесни, а ефективността му — да се повиши, чрез двустранни споразумения между държавите членки за подобряване на комуникацията между компетентните органи, които съкращават съкращаване на сроковете на процедурите или опростяват опростяване на обработката на исканията за поемане на отговорността или за обратно приемане, или установяващи за установяване на процедури за извършване на прехвърлянето.

ê 604/2013 съображение 29

(41)Трябва да бъде гарантирана приемствеността между системата за определяне на компетентната държава членка, установена с Регламент (ЕО) № 343/2003 (ЕС) № 604/2013, и системата, установена с настоящия регламент. По подобен начин е необходимо да се осигури съгласуваност между настоящия регламент и Регламент [Предложение за Регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета] от 26 юни 2013 г. за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна или лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в „ЕВРОДАК“ от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането 26 .

ò нов

(42)Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището следва да създаде и да улеснява дейността на мрежа на компетентните органи на държавите членки, за да се подобрят практическото сътрудничество и обменът на информация по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, в това число разработването на практически инструменти и насоки.

(43)Действието на системата Евродак, така както е предвидено в Регламент [Предложение за Регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета], следва да улесни прилагането на настоящия регламент.

ê 604/2013 съображение 31

(44)Функционирането на Визовата информационна система, създадена с Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки относно визите за краткосрочно пребиваване 27 , и особено прилагането на членове 21 и 22 от посочения регламент, следва да улесни прилагането на настоящия регламент.

ê 604/2013 съображение 32

(45)По отношение на третирането на лицата, попадащи в обхвата приложното поле на настоящия регламент, държавите членки са обвързани със задълженията си по силата на международните правни актове, включително имащата отношение съдебна практика на Европейския съд по правата на човека.

ê 604/2013 съображение 33

(46)За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите- членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията 28 .

ê 604/2013 съображение 34 (адаптиран)

ð нов

(47)Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемането на обща информационна брошура относно Дъблин/Евродак; както и за специална брошура за непридружени ненавършили пълнолетие; за стандартен формуляр за обмен на информация от значение за непридружени ненавършили пълнолетие; за единните условия за консултация и обмен на информация от значение относно ненавършили пълнолетие и зависими лица; за единните условия относно подготовката и предаването на искания за поемане на отговорност Ö и Õ ð уведомления ï или за обратно приемане; за двата списъка с относими преки и косвени доказателства и тяхното периодично преработване;; за временното удостоверение (laissez-passer); за единните условия за консултация и обмен на информация относно прехвърлянията; за стандартен формуляр за обмен на данни преди прехвърлянето; за общ здравен сертификат; за единните условия и практическите механизми за обмен на здравна информация за лицето преди прехвърлянето и за сигурни електронни средства за предаване на исканията.

ê 604/2013 съображение 35 (адаптиран)

(48)С цел да се предвидят допълнителни правила на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС Договора за функционирането на Европейския съюз относно определянето на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие;, включително критериите за установяване на наличието на доказани семейни връзки;, критериите, които трябва да се отчетат при оценката на способността на роднината да се грижи за непридружения ненавършил пълнолетие, включително когато членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие пребивават в повече от една държава членка;, елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се направи оценка на връзката на зависимост;, критериите, които трябва да се отчетат при оценката на способността на дадено лице да се грижи за зависимото лице, както и елементите, които трябва да се отчетат, за да се оцени невъзможността за пътуване в продължение на значителен период от време. При упражняването на правомощията си за приемане на делегирани актове Комисията не може да излиза извън обхвата на висшия интерес на детето, съгласно предвиденото в член 68, параграф 3 от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище Ö , и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г Õ. Ö По-специално, с цел осигуряване на равно участие в изготвянето на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техни експерти имат систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с изготвянето на делегираните актове. Õ При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

ê 604/2013 съображение 36

(49)При прилагането на настоящия регламент, включително при изготвянето на делегираните актове, Комисията следва да провежда консултации с експерти от всички заинтересовани национални органи, наред с други.

ê 604/2013 съображение 37

(50)Подробните правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003, (ЕС) № 604/2013 бяха установени с Регламент (ЕО) № 1560/2003. Някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1560/2003, изменен с Регламент (ЕС) № 118/2014, следва да бъдат включени в настоящия регламент с цел по-голяма яснота или защото те могат да служат на по-обща цел. По-специално за държавите членки и за съответните кандидати е важно съществуването на общ механизъм за намиране на решение в случаите, в които между държавите членки съществуват различия по отношение на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент. Следователно е оправдано са оправдани включването в настоящия регламент на предвидения в Регламент (ЕО) № 1560/2003 механизъм за разрешаване на спорове по прилагането на хуманитарната клауза, и разширяването на неговия обхват неговото приложно поле до настоящия регламент в неговата цялост.

ê 604/2013 съображение 38

(51)Ефективният мониторинг на прилагането на настоящия регламент изисква той да се подлага на оценка на редовни интервали.

ò нов

(52)За да се прецени дали коригиращият механизъм за разпределение по настоящия регламент постига целта си за осигуряване на справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и за облекчаване на несъразмерно големия натиск, на който са подложени някои държави членки, Комисията следва да направи преглед на функционирането на коригиращия механизъм за разпределение, и по-специално да се увери, че прагът за задействане и прекратяване на коригиращото разпределение действително осигурява справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и бърз достъп на кандидатите до процедурите за предоставяне на международна закрила в ситуации, в които дадена държава членки е изправена пред несъразмерно голям брой молби за международна закрила, за които е компетентна съгласно настоящия регламент.

ê 604/2013 съображение 39

(53)Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, които са признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз. По-специално, настоящият регламент се стреми да обезпечи пълното зачитане на правото на убежище, което е гарантирано в член 18 на от Хартата, и на правата, признати в членове 1, 4, 7, 24 и 47 от нея. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с това.

ê 604/2013 съображение 40

(54)Доколкото целта на настоящия регламент, а именно – установяването на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата и последиците на настоящия регламент може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 на от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

ê 604/2013 съображение 41

В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

ò нов

(55)[В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.]

ИЛИ

(56)[В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящия регламент и не са обвързани от него, нито от неговото прилагане.]

ИЛИ

(53) [В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(54) В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия е нотифицирала (с писмо от ... г.) желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.]

ИЛИ

(53) В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство е нотифицирало (с писмо от ... г.) желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.]

(54) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.]

ê 604/2013 съображение 42

(57)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането настоящия регламент, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на Ö една-единствена Õ държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство („компетентната държава членка“).

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а) „гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС, и което не е гражданин на държава, която участва в настоящия регламент по силата на споразумение със Съюза с Европейския съюз.;

б) „молба за международна закрила“ означава молба за международна закрила съгласно определението в член 2, буква з) от Директива 2011/95/ЕС;

в) „кандидат“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, което е подало молба за международна закрила, по която все още не е взето окончателно решение;

г) „разглеждане на молба за международна закрила“ означава всяко разглеждане на молба за международна закрила или решение, или определение относно молба за международна закрила от компетентните органи в съответствие с Директива 2013/32/ЕС и Директива 2011/95/ЕС, с изключение на процедурите за определяне на компетентната държава членка в съответствие с настоящия регламент;

д) „оттегляне на молба за международна закрила“ означава действия, с които кандидатът прекратява производствата, които са започнали с подаването на молбата му за международна закрила, в съответствие с Директива 2013/32/ЕС, било то изрично или мълчаливо;

е) „лице, на което е предоставена международна закрила“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, на които което е предоставено правото на международна закрила съгласно член 2, буква а) от Директива 2011/95/ЕС;

ж) „членове на семейството“ означава, доколкото семейството е съществувало ð преди кандидатът да пристигне на територията на държавите членки ï още в държавата на произход, следните членове на семейството на кандидата, които се намират на територията на държавите членки:

–съпругата или съпругът на кандидата или неговият/нейният несключил брак партньор, с когото се намира в трайна връзка, когато правото или практиката на съответната държава членка разглежда несключилите брак двойки по начин, сравним със сключилите брак двойки, съгласно своето право относно гражданите на трети държави,

–ненавършилите пълнолетие деца на двойките, посочени в първото тире, или на кандидата, при условие че не са сключили брак и независимо дали са родени във или извън брака или са осиновени съгласно националното право,

–когато кандидатът е ненавършил пълнолетие и не е сключил брак — бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за кандидата съгласно правото или практиката на държавата членка, в която се намира пълнолетното лице,;

–когато лицето, на което е предоставена международна закрила, е ненавършило пълнолетие и не е сключило брак — бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за него независимо дали съгласно правото или съгласно практиката на държавата членка, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила;,

ò нов

–братята и сестрите на кандидата;

ê 604/2013

з) „роднина“ означава пълнолетната леля или пълнолетният чичо, или бабата или дядото на кандидата, които се намират на територията на държава членка, независимо дали кандидатът е роден във или извън брака, или е осиновен съгласно определенията на националното право;

и) „ненавършил пълнолетие“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, което не е навършило 18 години;

й) „непридружен ненавършил пълнолетие“ означава ненавършил пълнолетие, който пристига на територията на държавите членки и не е придружен от пълнолетен, който отговаря за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, за времето през което той не е ефективно поставен под грижите на пълнолетен; това определение включва също така ненавършилите пълнолетие, които са оставени без придружител, след като са влезли на територията на държавите членки;

к) „представител“ означава лице или организация, посочени назначени от компетентните органи да помагат на непридружен ненавършил пълнолетие и да го представляват при в процедурите, предвидени в настоящия регламент, с цел гарантиране на висшия интерес на детето и — при необходимост — упражняване на правата на ненавършилия пълнолетие. Когато една организация е посочена назначена като представител, тя определя лице, отговорно за изпълнението на нейните задължения по отношение на ненавършилия пълнолетие, в съответствие с настоящия регламент;

л) „документ за пребиваване“ означава всяко разрешение, издадено от компетентните органи на държава членка, с което се разрешава на гражданин на трета държава или на лице без гражданство да пребивава на нейна територия, включително документите, на които се основава разрешението за оставане на територията при условията на мерки за временна закрила или до прекратяване действието на обстоятелствата, препятстващи изпълнението на заповед за извеждане, с изключение на визи и разрешения за пребиваване, издадени по време на необходимия срок за определяне на компетентната държава членка, установен в настоящия регламент, или по време на разглеждането на молба за международна закрила или на молба за разрешение за пребиваване;

м) „виза“ означава разрешение или решение на държава членка, което се изисква за транзитно преминаване или влизане с намерение за пребиваване в тази държава членка или в няколко държави членки. Видът на визата се определя в съответствие със следните определения:

–„виза за дългосрочно пребиваване“ означава разрешение или решение, издадено от една от държавите членки в съответствие с нейното национално право или с правото на Съюза, което се изисква за влизане с намерение за пребиваване в тази държава членка за повече от три месеца,;

–„виза за краткосрочно пребиваване“ означава разрешение или решение на държава членка за транзитно преминаване или влизане с намерение за пребиваване на територията на една, няколко или на всички държави членки за срок не повече по-дълъг от три месеца в рамките на всеки шестмесечен период, който започва да тече от датата на първото влизане на територията на държавите членки,;

–„виза за летищен транзит“ означава виза, валидна за транзитно преминаване през международните транзитни зони на едно или няколко летища на държавите членки;

   н) „риск от укриване“ означава наличието на причини в отделен случай, основаващи се на обективни критерии, определени от закона, да се смята, че кандидатът или гражданинът на трета държава, или лицето без гражданство, спрямо които което се извършва процедура за прехвърляне, би могло да се укрие.;

ò нов

о) „държава членка, ползваща се от механизма“ означава държава членка, която се ползва от коригиращия механизъм за разпределение, предвиден в глава VII от настоящия регламент, и извършва разпределението на кандидата;

п) „държава членка на разпределение“ означава държавите членки, към които ще бъде разпределен кандидат по силата на механизма за разпределение, предвиден в глава VII от настоящия регламент;

р) „презаселено лице“ означава лице, спрямо което се прилага процедура по презаселване, при която по искане на Върховния комисар на ООН за бежанците, мотивирано от потребността на дадено лице от международна закрила, граждани на трети държави биват прехвърлени от трета държава и се установяват в държава членка, в която се разрешава пребиваването им с един от следните статути:

i) „статут на бежанец“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС,

ii) „статут на субсидиарна закрила“ по смисъла на член 2, буква ж) от Директива 2011/95/ЕС, или

iii) всеки друг статут, който по силата на националното право и правото на Съюза осигурява сходни права и предимства като статутите, посочени в подточки i) и ii);

с) „Агенция на Европейския съюз в областта на убежището“ означава Агенцията, създадена с Регламент (ЕС) [Предложение за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010].

ê 604/2013

ГЛАВА II

ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ГАРАНЦИИ

Член 3

Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила

1. Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който което подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е посочват като компетентна за това.

2. Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена подадена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.

Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на в условията за приемане на кандидати, което които създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.

Когато прехвърлянето не може да се осъществи съгласно настоящия параграф към никоя държава членка, посочена въз основа на предвидените в глава III критерии, или към първата държава членка, в която е била подадена молбата, определящата държава членка, става компетентна държава членка.

ò нов

3. Всяка държава членка си запазва правото да изпрати кандидата в сигурна трета държава, при условие че са спазени правилата и гаранциите, предвидени в Директива 2013/32/ЕС.

3. Преди да приложи критериите за определяне на компетентната държава членка в съответствие с глави III и IV, първата държава членка, в която е била подадена молбата за международна закрила:

а) проверява дали молбата за международна закрила не е недопустима съгласно член 33, параграф 2, букви б) и в) от Директива 2013/32/ЕС, когато държава, която не е държава членка, се счита за първа страна на убежище или за сигурна трета страна за кандидата; и

б) разглежда молбата по ускорена процедура съгласно член 31, параграф 8 от Директива 2013/32/ЕС, когато са налице следните основания:

i) кандидатът е гражданин на трета държава или е лице без гражданство и преди обичайно е пребивавал в тази държава, посочена като сигурна трета страна на произход в общия списък на ЕС на сигурните страни на произход, установен с Регламент [Предложение COM(2015) 452, 9.9.2015 г.]; или

ii) има сериозни причини, поради които може да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред на държавата членка, или кандидатът е бил принудително изгонен поради сериозни причини, свързани с националната сигурност или обществения ред, съгласно националното право.

4. Когато държавата членка счита дадена молба за недопустима или разгледа дадена молба по ускорена процедура съгласно параграф 3, тази държава членка се счита за компетентната държава членка.

5. Държавата членка, която е разгледала дадена молба за международна закрила, включително в случаите по параграф 3, е компетентна да разглежда всички допълнителни сведения или последваща молба от този кандидат в съответствие с членове 40, 41 и 42 от Директива 2013/32/ЕС, независимо от това дали кандидатът е напуснал или е бил изведен от териториите на държавите членки.

Член 4

Задължения на кандидата

1. Когато лице, което има намерение да подаде молба за международна закрила, е влязло незаконно на територията на държавите членки, молбата се подава в държавата членка на това първо влизане. Когато лице, което има намерение да подаде молба за международна закрила, се намира законно в държава членка, молбата се подава в тази държава членка.

2. Кандидатът подава възможно най-бързо и най-късно по време на интервюто по член 7 всички елементи и информация, имащи отношение към определянето на компетентната държава членка, и сътрудничи на компетентните органи на държавите членки.

3. Кандидатът:

а)    се съобразява с решението за прехвърляне, за което е бил уведомен в съответствие с член 27, параграфи 1 и 2 и член 38, буква б);

б)    присъства и се държи на разположение на компетентните органи в държавата членка на подаване на молбата, съответно в държавата членка, към която е прехвърлен.

Член 5

Последици от неизпълнението на задълженията

1. Ако кандидат не изпълнява задълженията, предвидени в член 4, параграф 1, компетентната държава членка съгласно настоящия регламент разглежда молбата по ускорена процедура в съответствие с член 31, параграф 8 от Директива 2013/32/ЕС.

2. Държавата членка, в която е длъжен да се намира кандидатът, продължава да извършва процедурите за определяне на компетентната държава членка дори ако кандидатът напусне територията на тази държава членка без разрешение или по други причини не е на разположение на компетентните органи на тази държава членка.

3. В хода на процедурите по настоящия регламент кандидатът няма право да се ползва от условията на приемане, предвидени в членове 14—19 от Директива 2013/33/ЕС, с изключение на спешните медицински грижи, в никоя друга държава членка, освен в тази, в която той трябва да се намира.

4. Компетентните органи вземат предвид елементите и информацията, необходими за определяне на компетентната държава членка, само ако те са били подадени в срока, предвиден в член 4, параграф 2.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

Член 4 6

Право на информация

1. От момента на подаването в държава членка на молбата за международна закрила по смисъла на член 20 21, параграф 2, компетентните органи на тази държава членка информират кандидата за прилагането на настоящия регламент ð и за неговите задължения, предвидени в член 4, както и за последиците от тяхното неизпълнение, предвидени в член 5 ï, и по-специално относно:

ò нов

а) че правото да подаде молба за международна закрила не включва никакъв избор на кандидата на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила;

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

аб) Ö относно Õ целите на настоящия регламент и последиците от подаването на друга молба в друга държава членка, както и последиците от преместването от дадена държава членка в друга ð напускането на държавата членка, в която той е длъжен да се намира, ï по време на фазата фазите, през която които се определя държавата членка, която е компетентна по смисъла на настоящия регламент, и се разглежда молбата за международна закрила ð , и по-специално че кандидатът няма право да се ползва от условията на приемане, предвидени в членове 14—19 от Директива 2013/33/ЕС, в никоя друга държава членка, освен в тази, в която той трябва да се намира, с изключение на спешните медицински грижи ï ;

бв) Ö относно Õ критериите ð и процедурите ï за определяне на компетентната държава членка, йерархията на тези критерии на различните етапи на процедурата и тяхната продължителност, включително фактът, че молба за международна закрила, подадена в дадена държава членка, може да доведе до това тази държава членка да стане компетентна по смисъла на настоящия регламент, дори и ако тази компетентност не произтича от посочените критерии;

вг) Ö относно Õ индивидуалното интервю съгласно член 5 7 и възможността ð задължението ï да се предостави и ð да се обоснове ï информация за присъствието на членове на семейството, роднини или други близки в държавите членки, включително начините, по които кандидатът може да подаде тази информация;

гд) Ö относно Õ възможността за обжалване на решение за прехвърляне и ако е приложимо — възможността за искане на спиране на прехвърлянето ð в срок от 7 дни след уведомяването и относно обстоятелството, че това обжалване е ограничено до преценката на това дали са нарушени член 3, параграф 2 във връзка с наличието на риск от нечовешко или унизително отношение или членове 10—13 и член 18 ï ;

де) факта, че компетентните органи на държавите членки ð и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището обработват личните данни на кандидата, включително за целите на ï могат да обменят обмена Ö на Õ информация, свързана данни, свързани с него, с единствената цел да изпълнят задълженията си, произтичащи от настоящия регламент;

ò нов

ж) относно категориите засегнати лични данни;

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

ез) Ö относно Õ право то правото на достъп до данните, свързани с него, и право то правото да се изиска поправката на тези данни, ако те са неточни, или заличаването им, ако те са незаконно обработени, както и относно процедурите за упражняване на тези права, включително данните за връзка с органите, посочени в член 35 47, и с националните надзорни органи за защита на личните данни, които са компетентни да разглеждат жалби относно защитата на лични данни ð , и относно данните за връзка с длъжностното лице за защита на данните; ï .

ò нов

и) когато е приложимо, относно процедурата за разпределение, предвидена в глава VII.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

2. Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя в писмена форма на език, който кандидатът разбира или за който с основание се предполага, че разбира. Държавите членки използват общата брошура, създадена за тази цел съгласно параграф 3.

При нужда и с цел правилното разбиране от кандидата информацията се предоставя и устно, например във връзка с индивидуалното интервю, посочено в по член 5 7.

3. Комисията приема актове за изпълнение относно изготвянето на обща брошура, както и специална брошура за непридружени ненавършили пълнолетие, съдържащи поне информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член. Тази обща брошура включва и информация относно прилагането на Регламент (ЕС) [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], и по-специално целта, за която данните за въпросния на даден кандидат може могат да бъдат обработвани в Евродак. Общата брошура се изготвя по такъв начин, че да дава възможност на държавите членки да я попълват и с допълнителна специфична за тях информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 5 7

Индивидуално интервю

1. С цел да улесни процеса на процедурата за определянето на компетентната държава членка, определящата държава членка провежда индивидуално интервю с кандидата ð , освен ако кандидатът се е укрил или информацията, предоставена от кандидата съгласно член 4, параграф 2, е достатъчна за определяне на компетентната държава членка ï . Освен това интервюто дава възможност информацията, предоставена на кандидата в съответствие с член 4 6, да бъде правилно разбрана.

2. Индивидуалното интервю може да не бъде проведено, ако:

а) кандидатът се е укрил; или

б) след като е получил информацията, посочена в член 4, кандидатът вече е предоставил по друг начин информацията, необходима за определяне на компетентната държава членка. Държавата членка, която не провежда интервюто, дава на кандидата възможност да представи всякаква допълнителна информация, която е от значение за правилното определяне на компетентната държава членка, преди да бъде взето решение за прехвърляне на кандидата в компетентната държава членка съгласно член 26, параграф 1.

32. Индивидуалното интервю се провежда своевременно и при всички случаи преди вземането на решение за прехвърляне на кандидата в компетентната държава членка съгласно член 26, параграф 1 ð подаването на искане за поемане на отговорност съгласно член 24 ï .

43. Индивидуалното интервю се провежда на език, който кандидатът разбира или за който с основание се предполага, че разбира, и на който той може да разговаря. Когато е необходимо, държавите членки прибягват до устен преводач, който осигурява е способен да осигури подходяща комуникация между кандидата и лицето, провеждащо индивидуалното интервю.

54. Индивидуалното интервю се провежда при условия, осигуряващи подходяща степен на поверителност. То се провежда от квалифицирано лице съгласно националното право.

65. Държавата членка, провеждаща индивидуалното интервю, изготвя писмено резюме на интервюто, съдържащо поне основната информация, предоставена от кандидата по време на интервюто. Това резюме може да бъде под формата на доклад или на стандартен формуляр. Държавата членка прави необходимото кандидатът и/или правният съветник или друг консултант, който представлява кандидата, своевременно да има достъп до резюмето.

Член 6 8

Гаранции за ненавършили пълнолетие

1. Висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение за държавите членки по отношение на всички процедури, предвидени в настоящия регламент.

2. ÖВсяка Õ Държавите членки осигуряват държава членка, ð в която е длъжен да се намира даден непридружен ненавършил пълнолетие, ï осигурява представител, който представлява и/или оказва подкрепа на подпомага непридружените ненавършили Ö непридружения ненавършил Õ пълнолетие във връзка с всички Ö релевантните Õ процедури, предвидени в настоящия регламент. Представителят следва да има необходимата квалификация и експертен опит, за да осигури зачитането на висшия интерес на ненавършилия пълнолетие по време на процедурите, провеждани съгласно настоящия регламент. Този представител има достъп до съдържанието на съответните документи в досието на кандидата, включително до специалната брошура за непридружени ненавършили пълнолетие.

Настоящият параграф не засяга съответните разпоредби на член 25 от Директива 2013/32/ЕС.

3. При определянето преценяването на висшия интерес детето държавите членки тясно си сътрудничат, като надлежно отчитат по-специално следните фактори:

а) възможността за събиране на семейството;

б) благосъстоянието и социалното развитие при особено вземане предвид положението на ненавършилия пълнолетие;

в) съображения за сигурност и безопасност, по-специално когато съществува риск детето да е жертва на трафик на хора;

г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост.

ò нов

4. Преди непридружен ненавършил пълнолетие да бъде прехвърлен на компетентната държава членка или, когато е приложимо, на държавата членка на разпределение, държавата членка, извършваща прехвърлянето, се уверява, че компетентната държава членка или държавата членка на разпределение предприема незабавно мерките, предвидени в членове 14 и 24 от Директива 2013/33/ЕС и член 25 от Директива 2013/32/ЕС. Всяко решение за прехвърляне на непридружен ненавършил пълнолетие се предхожда от преценка на неговия висш интерес. Преценката се основава на факторите, изброени в параграф 3. Преценката се извършва бързо от служители с квалификации и опит, за да се гарантира, че е зачетен висшият интерес на непридружения ненавършил пълнолетие.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

45. За целите на прилагането на член 8 10 държавата членка, в която непридруженият ненавършил пълнолетие е подал молбата за международна закрила, възможно най-скоро предприема необходимите действия за идентифициране на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие на територията на държавите членки, като същевременно защитава висшия интерес на детето.

За тази цел държавата членка може да потърси помощ от международни и други имащи отношение организации и може да улесни достъпа на ненавършилия пълнолетие до службите за издирване на тези организации.

Служителите на компетентните органи, посочени в член 35 47, които обработват молбите, свързани с непридружени ненавършили пълнолетие, трябва да са получили и да продължават да получават подходящо обучение относно специалните нужди на ненавършилите пълнолетие.

56. За да се улесни предприемането на подходящи действия за определяне идентифициране на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие, които живеят на територията на друга държава членка съгласно параграф 4 5 от настоящия член, Комисията приема актове за изпълнение, в които се съдържа и стандартен формуляр за обмена на необходимата информация между държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

ГЛАВА III

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМПЕТЕНТНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

Член 7 9

Йерархия на критериите

1. Критериите за определяне на компетентната държава членка се прилагат ð само веднъж ï в последователността, в която са изложени в настоящата глава.

2. Компетентната държава членка в съответствие с критериите, посочени в тази глава, се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред до държава членка.

3. С оглед на прилагането на критериите, посочени в членове 8, 10 и 16, държавите членки вземат предвид всякакви налични доказателства за присъствието на територията на дадена държава членка на членове на семейството, роднини или други близки на кандидата, при условие че тези доказателства са представени преди приемането на искането от друга държава членка за поемане на отговорността или за обратно приемане на въпросното лице съгласно съответно членове 22 и 25 и при условие че по предходните молби за международна закрила на кандидата не е взето решение по същество до този момент.

Член 8 10

Ненавършили пълнолетие

Ö 1. В случай че кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, се прилагат само критериите, посочени в настоящия член, в последователността, в която са изложени в параграфи 2—5. Õ

12. В случай че кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, кКомпетентната държава членка е тази, в която законно се намира член на семейството или брат или сестра на непридружения ненавършил пълнолетие, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Когато кандидатът е сключил брак ненавършил пълнолетие и неговият съпруг или съпруга не се намира законно на територията на държавите членки, компетентната държава членка е държавата членка, в която законно се намират бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или в резултат на практиката на тази държава членка, или негов брат или сестра.

23. В случаите, когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, който има роднина, законно намиращ се в друга държава членка, и когато въз основа на индивидуална проверка е установено, че роднината може да се грижи за него, тази държава членка събира ненавършилия пълнолетие с неговия роднина и е компетентната държава членка, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие.

34. В случаите, в които членове на семейството, братя и сестри или роднини, както е посочено в параграфи 1 2 и 2 3, пребивават в повече от една държава членка, компетентната държава членка се определя въз основа на това какво е във висшия интерес на непридружения ненавършил пълнолетие.

45. В отсъствие на член на семейството, брат или сестра или роднина, както е посочено в параграфи 1 2 и 2 3, компетентната държава членка е тази, в която непридруженият ненавършил пълнолетие е подал ð за първи път ï своята молба за международна закрила, при условие че това е Ö освен ако не е доказано, че това не е Õ във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие.

56. На Комисията се Ö се Õ предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 45 57 относно определянето на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие,; критериите за установяване на наличието на доказани семейни връзки,; критериите за оценка на способността на роднината да се грижи за непридружения ненавършил пълнолетие, включително когато членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие пребивават в повече от една държава членка. При упражняването на правомощията си да приема делегирани актове Комисията не надхвърля обхвата на висшия интерес на детето, предвиден в член 6 8, параграф 3.

67. Комисията определя с актове за изпълнение единните условия за консултации и обмен на информация между държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Член 9 11

Членове на семейството, които са лица, на които е предоставена международна закрила

В случай че кандидатът има член на семейството, — независимо от това дали семейството е било създадено преди това в държавата по произход, — който е получил разрешение да пребивава в държава членка като лице, на което е предоставена международна закрила в държава членка, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма.

Член 10 12

Членове на семейството, които са кандидати за международна закрила

Ако кандидатът има член на семейството в държава членка, по чиято молба за международна закрила в тази държава членка не е взето първо решение по същество до този момент, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма.

Член 11 13

Процедура за семейства

Когато няколко членове на семейството и/или ненавършили пълнолетие несключили брак братя и сестри едновременно подадат молби за международна закрила в една и съща държава членка или на достатъчно близки дати, за да могат съвместно да бъдат проведени процедурите за определяне на компетентната държава членка, и когато прилагането на критериите, съдържащи се в настоящия регламент, би довело до разделянето им, компетентната държава членка се определя на основание на следните разпоредби:

а) компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на всички членове на семейството и/или ненавършили пълнолетие несключили брак братя и сестри е държавата членка, която критериите сочат като компетентна за поемането на отговорността за по-голямата част от тях;

б) в противен случай компетентна е държавата членка, която критериите сочат за компетентна за разглеждането на молбите молбата на най-възрастния от тях.

Член 12 14

Издаване на документи за пребиваване или на визи

1. Ако кандидатът притежава валиден документ за пребиваване ð или документ за пребиваване, чийто срок на валидност е изтекъл по-малко от две години преди подаване на първата молба ï , държавата членка, която е издала документа, е компетентна за разглеждането на молбите молбата за международна закрила.

2. Ако кандидатът притежава валидна виза ð или виза, чийто срок на валидност е изтекъл по-малко от шест месеца преди подаване на първата молба ï , държавата членка, която е издала визата, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, освен ако визата не е била издадена от името на друга държава членка съгласно договореност за представителство, както е предвидено в член 8 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността 29 . В този случай представляваната държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

3. Когато кандидатът притежава повече от един валиден документ за пребиваване или виза, издадени от различни държави членки, компетентността за разглеждането на молбата за международна закрила се поема от държавите членки в следния ред:

а) държавата членка, която е издала документа за пребиваване, даващ право на най-дълъг срок на пребиваване, или — когато сроковете на валидност са идентични — държавите членки, които са издали държавата членка, която е издала документа за пребиваване с най-късна дата на изтичане на валидността;

б) държавата членка, която е издала визата с най-късна дата на изтичане на валидността, когато различните визи са от един и същ вид;

в) когато визите са от различни видове, държавите членки които са издали държавата членка, която е издала визата с най-дълъг срок на валидност, или, когато сроковете на валидност са идентични, държавите членки които са издали държавата членка, която е издала визата с най-късна дата на изтичане на валидността.

4. Когато кандидатът притежава само един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла по-малко от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла по-малко от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава членка, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат дотогава, докато кандидатът не напусне територията на държавите членки.

Когато кандидатът притежава един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла повече от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла повече от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава членка и ако той не е напуснал територията на държавата членка, компетентна е държавата членка, в която е подадена молбата за международна закрила.

54. Обстоятелството, че документът за пребиваване или визата е издаден/а на основата на лъжлива или присвоена чужда самоличност или след представяне на документи с невярно съдържание, или на подправени или невалидни документи, не пречи компетентността да се предостави на държавата членка, която го/я е издала. Независимо от това, държавата членка, която издава документа за пребиваване или визата, не е компетентна, ако може да установи, че е налице измама, извършена след като документът или визата е бил/а издаден/а.

Член 13 15

Влизане и/или пребиваване

1. Когато се установи, въз основа на преки или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 22 25, параграф 3 4 от настоящия регламент, включително данни, предвидени в Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], че кандидат незаконно е пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила. Тази компетентност отпада 12 месеца след датата на незаконно пресичане на границата.

2. Когато държава членка не може или повече не може да бъде компетентна в съответствие с параграф 1 от настоящия член и когато се установи, въз основа на преки или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 22, параграф 3, че кандидатът, който е влязъл незаконно на територията на държавите членки или чиито обстоятелства на влизане на тази територия не могат да бъдат установени, продължително време е живял в държава членка в течение на най-малко пет месеца преди подаването на молбата за международна закрила, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

Ако кандидатът е живял в различни държави членки в течение на периоди от най-малко пет месеца, държавата членка на последното пребиваване е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

Член 14 16

Безвизово влизане

1. Ако гражданин на трета държава или лице без гражданство влезе на територията на държава членка, където е освободен от задължението да има виза, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила.

2. Принципът, предвиден в параграф 1, не се прилага, ако гражданинът на трета държава или лице без гражданство подаде молбата си за международна закрила в друга държава членка, където също е освободен от задължението да има виза за влизане на нейна територия. В този случай въпросната друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

Член 15 17

Молба, подадена в международна транзитна зона на летище

Когато молбата за международна закрила е направена в международна транзитна зона на летище на държава членка от гражданин на трета държава или лице без гражданство, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата.

ГЛАВА IV

ЗАВИСИМИ ЛИЦА И ДИСКРЕЦИОННИ КЛАУЗИ

Член 16 18

Зависими лица

1. Когато по причина бременност или новородено дете, тежко заболяване, тежък недъг или старост кандидатът е зависим от помощта на своето дете, брат или сестра или родител, законно пребиваващи в една от държавите членки, или когато детето, братът или сестрата или родителят на кандидат, законно пребиваващи в една от държавите членки, е зависим от помощта на кандидата, държавите членки обикновено оставят или събират заедно кандидата с това дете, брат или сестра или родител, при условие че семейните връзки са съществували в държавата по произход, детето, братът или сестрата или родителят, или кандидатът е в състояние да се грижи за зависимото лице и съответните лица изразят желанието си за това в писмена форма.

2. Когато детето, братът или сестрата или родителят, посочени в параграф 1, законно пребивава в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира кандидатът, компетентната държава членка е онази, в която законно пребивава детето, братът или сестрата или родителят, освен ако здравословното състояние на кандидата не му позволява да пътува до тази държава членка в продължение на значителен период от време. В този случай компетентната държава членка е тази, в която се намира кандидатът. За тази държава членка не произтича задължение за довеждане на детето, брата или сестрата или родителя на кандидата на своя територия.

3. На Комисията се Ö се Õ предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 45 57 относно елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се направи оценка на връзката на зависимост, на критериите за установяване на наличието на доказани семейни връзки, на критериите за оценка на способността на въпросното лице да се грижи за зависимото лице, както и елементите, които трябва да се отчетат, за да се оцени невъзможността за пътуване в продължение на значителен период от време.

4. Комисията определя с актове за изпълнение единните условия за консултации и обмен на информация между държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Член 17 19

Дискреционни клаузи

1. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 ð и само докато не е била определена компетентна държава членка, ï всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, ð по съображения, отнасящи се до семейството, във връзка с по-широк семеен кръг, който не е обхванат от член 2, буква ж), ï дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент.

Държавата членка, която е взела решение да разгледа молба за международна закрила съгласно настоящия параграф, става компетентна държава членка и изпълнява задълженията, свързвани с тази компетентност. В зависимост от конкретния случай и като използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003, тя информира първоначално компетентната държава членка, държавата членка, провеждаща процедурата по определяне на компетентната държава членка, или държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорността за кандидата или за обратно приемане на същия.

Държавата членка, която става компетентна съгласно настоящия параграф, отразява незабавно този факт в Евродак в съответствие с Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], като добавя датата, на която е взето решението за разглеждане на молбата.

2. Държавата членка, в която е подадена молбата за международна закрила и в която се провежда процеса по процедурата за определянето на компетентната държава членка, или компетентната държава членка, може по всяко време, преди ð да бъде определена компетентна държава членка, ï да бъде взето първо решение по същество да поискат от друга държава членка да поеме отговорност за кандидат с цел да бъдат събрани заедно други близки от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на съображения от семеен или културен характер, дори когато въпросната друга държава членка не е компетентна съгласно критериите, установени в членове 8—11 10—13 и член 16 18. Заинтересованите лица трябва да изразят дадат съгласието си за това в писмена форма.

Искането за поемане на отговорността съдържа всички елементи, с които разполага молещата държава членка, за да се даде възможност на замолената държава членка да оцени ситуацията.

Замолената държава членка извършва всички необходими проверки, за да разгледа посочените хуманитарни съображения, и дава отговор на молещата държава членка до два ð един ï месеца от получаването на искането на искането, като използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003. В отговор, с който искането се отхвърля, се посочват причините, на които се основава отказът.

Ако замолената държава уважи искането, компетентността за разглеждането на молбата преминава върху нея.

ГЛАВА V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМПЕТЕНТНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

Член 18 20

Задължения на компетентната държава членка

1. Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

а) да поеме, при условията, предвидени в членове 21 24, 22 25 и 29 30, отговорността за кандидат, който е подал молба в друга държава членка;

б) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 26 24, 25 и 29 30, кандидат, чиято молба е в процес на разглеждане и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване;

в) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 26 24, 25 и 29 30, гражданин на трета държава или лице без гражданство, което е оттеглило молбата си в процес на разглеждане и е подало молба в друга държава членка или което се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване;

г) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 26 24, 25 и 29 30, гражданин на трета държава или лице без гражданство, чиято молба е била отхвърлена и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване.;

ò нов

д) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 26 и 30, лице, на което е предоставена международна закрила и което е подало молба в държава членка, различна от компетентната държава членка, която е предоставила този статут на закрила, или което се намира на територията на държава членка, различна от компетентната държава членка, предоставила закрилата, без документ за пребиваване.

2. В ситуацията, посочена в параграф 1, буква а), компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молбата за международна закрила.

3. В ситуацията, посочена в параграф 1, буква б), компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молбата за международна закрила по ускорена процедура в съответствие с член 31, параграф 8 от Директива 2013/32/ЕС.

4. В ситуацията, посочена в параграф 1, буква в), компетентната държава членка разглежда всички допълнителни сведения или нова молба от кандидата като последваща молба в съответствие с Директива 2013/32/ЕС.

5. В ситуацията, посочена в параграф 1, буква г), решението, взето от компетентния орган на компетентната държава членка, да отхвърли молбата повече не подлежи на защита съгласно глава V от Директива 2013/32/ЕС.

6. Ако държава членка издаде документ за пребиваване на кандидат, задълженията по параграф 1 преминават към тази държава членка.

7. Фактът, че е компетентна държава членка, се посочва от компетентната държава членка в електронното досие, посочено в член 22, параграф 2.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

2. В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, букви а) и б), компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молба за международна закрила, подадена от кандидата.

В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква в), когато компетентната държава членка е преустановила разглеждането на молба след оттеглянето ѝ от кандидата преди да е било взето решение по същество на първа инстанция, тази държава членка прави необходимото кандидатът да има право да изиска разглеждането на молбата му да бъде довършено или да подаде нова молба за международна закрила, която не се разглежда като последваща молба, както е предвидено Директива 2013/32/ЕС. В тези случаи държавите членки правят необходимото разглеждането на молбата да бъде завършено.

В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква г), когато молбата е била отхвърлена само на първа инстанция, компетентната държава членка гарантира, че засегнатото лице има или е имало възможност да потърси ефективна защита съгласно член 46 от Директива 2013/32/ЕС.

Член 19

Прекратяване на компетентност

1. Ако държава членка издаде документ за пребиваване на кандидат, задълженията по член 18, параграф 1 преминават към тази държава членка.

2. Задълженията по член 18, параграф 1 се прекратяват, ако компетентната държава членка, от която е поискано да поеме отговорност за кандидата или за друго лице или да го приеме обратно, както е посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки за най-малко три месеца, освен ако въпросното лице притежава валиден документ за пребиваване, издаден от компетентната държава членка.

Молба, подадена след периода на отсъствие, посочен в първа алинея, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

3. Задълженията, определени в член 18, параграф 1, букви в) и г) се прекратяват, когато компетентната държава членка, когато от нея е поискано да приеме обратно кандидат или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки в изпълнение на решение за връщане или заповед за извеждане, издадено след оттеглянето или отхвърлянето на молбата.

Молба, подадена след ефективно проведено извеждане, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

ГЛАВА VI

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ И ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

РАЗДЕЛ I

Започване на процедурата

Член 20 21

Започване на процедурата

1. Процедурата за определяне на компетентната държава членка започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за международна закрила пред до държава членка ð , при условие че държавата членка, в която е подадена първата молба, вече не е станала компетентната държава членка съгласно член 3, параграф 4 или член 3, параграф 5 ï .

2. Молбата за международна закрила се счита за подадена, след като формуляр, подаден от кандидата, или доклад, изготвен от компетентните органи, е получен от компетентните органи на заинтересованата съответната държава членка. В случай че не е подадена писмена молба, времето между изявяването на намерение и изготвянето на доклада трябва да бъде възможно най-кратко.

3. За целите на настоящия регламент положението на ненавършил пълнолетие, който придружава кандидата и отговаря на определението за член на семейството, е неразделна част от това на неговия член на семейството и спада към отговорностите на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на този член на семейството, дори ако ненавършилият пълнолетие не е индивидуален кандидат, при условие че това е в негов висш интерес. По същия начин се третират деца, родени след пристигането на кандидата на територията на държавите членки, без да е необходимо да започне ново производство за поемане на отговорността за тях.

4. В случай че до компетентните органи на държава членка е подадена молба за международна закрила от кандидат, който е на територията на друга държава членка, определянето на компетентната държава членка се прави от държавата членка, на чиято територия се намира кандидатът. Последната държава членка бива информирана незабавно за местопребиваването на кандидата от държавата членка, която е получила молбата, и в този случай, за целите на настоящия регламент, се разглежда като държавата членка, пред до която е подадена молбата за международна закрила.

Кандидатът се информира писмено за тази промяна на определящата държава членка и за датата, на която тя е станала.

5. Кандидатът, който се намира в друга държава членка без документ за пребиваване или който подава там молба за международна закрила, след като оттегли първата молба, подадена от него в друга държава членка, по време на процедура за определяне на компетентната държава членка, се връща приема обратно, при условията, предвидени в членове 23, 26 24, 25 и 29 30, от държавата членка, пред до която първоначално е била подадена молбата за международна закрила, с цел за бъде завършена процедурата за определяне на компетентната държава членка.

Това задължение се прекратява в случаите, в които държавата членка, от която е поискано да завърши процеса по определянето на компетентната държава членка, е в състояние да установи, че кандидатът междувременно е напуснал територията на държавите членки за срок, не по-малък от три месеца, или е получил документ за пребиваване от друга държава членка.

Молба, подадена след периода на отсъствие, посочен във втора алинея, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

ò нов

РАЗДЕЛ II

Регистрация и мониторинг на молбите

Член 22

Регистрация

1. В срока, посочен в член 10, параграф 1 от Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], държавата членка, до която е подадена молба за международна закрила, въвежда в автоматизираната система по член 44, параграф 1 следните данни:

а) факта, че е подадена такава молба;

б) когато е приложимо, връзки към молбите на членове на семейството или роднини, пътуващи заедно;

в) референтния номер, посочен в член 12, буква и) от Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013].

2. След въвеждане на информацията по член 1 автоматизираната система, посочена в член 44, регистрира всяка молба с уникален номер на молба, създава електронно досие за всяка молба и съобщава уникалния номер на молба на държавата членка, до която е подадена молбата.

3. Държавите членки предоставят ежеседмично на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището информация относно броя на гражданите на трети държави, които са реално презаселени. Агенцията проверява тази информация и въвежда данните в автоматизираната система.

4. Когато положителен резултат в Евродак показва, че кандидатът по-рано е подал молба за международна закрила, преди да напусне или да бъде изведен от територията на държавите членки, държавата членка, до която е подадена новата молба, също така посочва коя държава членка е била държавата членка, компетентна за разглеждането на предишната молба.

5. Държавата членка, до която е подадена молбата, извършва търсене във ВИС съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 767/2008. Когато положителен резултат във ВИС показва, че кандидатът притежава валидна виза или виза, чийто срок на валидност е изтекъл по-малко от шест месеца преди подаването на първата молба, държавата членка посочва номера на заявлението за издаване на виза и държавата членка, чийто орган е издал или удължил срока на валидност на визата, както и дали визата е била издадена от името на друга държава членка.

Член 23

Информация в автоматизираната система

1. Автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, показва в реално време:

а)    общия брой на молбите, подадени в Съюза;

б)    действителния брой на молбите, подадени във всяка държава членка;

в)    броя на гражданите на трети държави, презаселени от всяка държава членка;

г)    действителния брой на молбите, които следва да бъдат разгледани от всяка държава членка в качеството ѝ на компетентна държава членка;

д)    дяла на всяка държава членка в съответствие с референтния коефициент, посочен в член 35.

2. В електронното досие, посочено в член 22, параграф 2, се регистрира само следната информация:

а)    уникалният номер на молба, посочен в член 22, параграф 2;

б)    връзки към молбите, посочени в член 22, параграф 1, буква б) и член 22, параграф 4;

в)    референтният номер, посочен в член 12, буква и) от Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013];

г)    наличието на сигнал след извършване на проверката за сигурност по член 40;

д)    компетентната държава членка;

е)    ако се окаже, че има предишна молба за международна закрила, подадена от същия кандидат, в съответствие с член 22, параграф 4 държавата членка, която е била компетентна за разглеждането на въпросната предишна молба;

ж)    ако се окаже, че има издадена виза, в съответствие с член 22, параграф 5 държавата членка, която е издала или удължила срока на валидност на визата, или от името на която е била издадена визата, както и номерът на заявлението за издаване на виза;

з)    когато се прилага механизмът за разпределение съгласно глава VII, информацията, посочена в член 36, параграф 4 и член 39, буква з).

3. При съобщаване на информация от страна на компетентната държава членка съгласно член 20, параграф 7 и член 22, параграф 3 автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, брои въпросната молба и въпросния реално презаселен гражданин на трета държава като част от дяла на въпросната държава членка.

4. Електронните досиета автоматично се заличават след изтичане на срока, предвиден в член 17, параграф 1 от Регламент [Предложение за регламент за преработване на регламент (ЕС) № 603/2013].

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

РАЗДЕЛ II III

Процедури за исканията за поемане на отговорност

Член 21 24

Подаване на искане за поемане на отговорност

1. Когато държава членка, пред до която е била подадена молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбите молбата, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен ð едномесечен ï срок от датата, на която молбата е било била подадена по смисъла на член 20 21, параграф 2, тя да поиска от другата държава членка да поеме отговорността за кандидата.

Независимо от първа алинея, в случай на положителен резултат в Евродак за данните, записани регистрирани съгласно член 13 от Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], ð или на положителен резултат във ВИС за данните, регистрирани съгласно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 767/2008, ï искането се изпраща в срок от два две месеца ð седмици ï от получаването на положителния резултат съгласно член 15, параграф 2 от посочения регламент.

Ако искането за поемане на отговорността за кандидат не е отправено в рамките на сроковете, предвидени в първа и втора алинея, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била подадена молбата.

2. Молещата държава членка може да поиска спешен отговор в случаите, когато молбата за международна закрила е била подадена след отказ за влизане или оставане, след задържане заради незаконно пребиваване или след връчване или изпълнение на заповед за извеждане.

В искането се посочват причините, обуславящи необходимостта от спешен отговор, и срокът, в който се очаква отговор. Този срок е най-малко една седмица.

32. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, искането за поемане на отговорността от друга държава членка се прави чрез представяне на стандартен формуляр, като то включва преките или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 22 25, параграф 3 4, и/или останалите реквизити на декларацията на кандидата, даващи възможност на органите на замолената държава членка да проверят, дали тя е компетентна на основата на критериите, установени в настоящия регламент.

Комисията приема с актове за изпълнение единните условия за подготовката и предаване подаването на исканията за поемане на отговорност. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Член 22 25

Отговор на искане за поемане на отговорност

1. Замолената държава членка извършва необходимата проверка и се произнася по искането за поемане на отговорността за кандидат в двумесечен ð едномесечен ï срок от получаване на искането.

ò нов

2. Независимо от параграф 1, в случай на положителен резултат в Евродак за данните, регистрирани съгласно член 13 от Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], или на положителен резултат във ВИС за данните, регистрирани съгласно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 767/2008, замолената държава членка се произнася с решение по искането в срок от две седмици от неговото получаване.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

23. В рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка, се използват преки и косвени доказателства.

34. С актове за изпълнение Комисията определя и преразглежда периодично два списъка, в които се посочват относимите преките и косвени доказателства в съответствие с критериите, посочени в букви а и б) от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

а) Преки доказателства:

i) Става дума за формални доказателства, които определят компетентността по силата на настоящия регламент, до момента, в който те не бъдат оборени с доказателства в подкрепа на противното;

ii) Държавите членки предоставят на комитета по член 44 56 образци на различните видове административни документи в съответствие с типологията, установена в списъка на формалните доказателства.

б) Косвени доказателства:

i) Става дума за индикативни елементи, които, независимо че са оборими, могат да бъдат достатъчни в определени случаи, в зависимост от придадената им доказателствена сила;

ii) Тяхната доказателствена сила във връзка с компетентността за разглеждането на молбите за международна закрила се оценява за всеки случай поотделно.

45. Изискването на доказателства не бива да надхвърля необходимото за правилното прилагане на настоящия регламент.

56. При липса на формално доказателство замолената държава членка признава компетентността си, ако косвените доказателства са логически последователни, могат да бъдат проверени и са достатъчно подробни, за да се установи компетентността.

6. Ако молещата държава членка е помолила за спешни действия, в съответствие с разпоредбите на член 21, параграф 2, замолената държава членка прави всичко необходимо, за да спази поискания срок. По изключение, когато може да се докаже, че разглеждането на молбите за поемане на отговорност за кандидат е особено сложна задача, замолената държава членка може да даде своя отговор след поискания срок, но при всички обстоятелства в рамките на един месец. В този случай замолената държава членка трябва да информира молещата държава членка за решението си да отложи отговора, в рамките на първоначално поискания срок.

7. Бездействието ð Когато замолената държава членка не представи възражения срещу искането ï в рамките на двумесечния ð едномесечния ï срок по параграф 1 и едномесечният срок по параграф 6 ð с отговор, съдържащ обосновани мотиви, или когато е приложимо — в двуседмичния срок по параграф 2, това ï е равностойно на приемане на искането, което и поражда задължението за поемане на отговорността за лицето, включително задължението да се осигури подходяща организация на пристигането му.

РАЗДЕЛ III IV

Процедури за исканията Ö уведомленията Õ за обратно приемане

Член 23 26

Подаване на искане Ö уведомление Õ за обратно приемане, когато в молещата държава членка е била подадена нова молба

1. Когато държава членка, в която лице Ö В ситуация Õ от посочените в член 18 20, параграф 1, буква б), в), или г) ð или д) ï е подало нова молба за международна закрила, счита друга държава Ö държавата Õ членка, в която се намира лицето, за компетентна, в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице подава уведомление за обратно приемане най-късно до две седмици след получаване на положителния резултат в Евродак и прехвърля лицето на компетентната държава членка.

2. Искането за обратно приемане се изготвя възможно най-бързо и във всички случаи до два месеца след получаването на резултата от Евродак, съгласно член 9, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 603/2013.

Ако искането за обратно приемане се основава на други доказателства, а не на информацията, получена от системата на Евродак, то се изпраща на замолената държава членка в рамките на три месеца от датата, на която молбата за международна закрила е била подадена по смисъла на член 20, параграф 2.

3. Ако искането за обратно приемане не е направено в определените в параграф 2 срокове, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е подадена новата молба.

42. Искането ð Уведомлението ï за обратно приемане се прави чрез стандартен формуляр и се придружава от преки или косвени доказателства, както са описани в двата списъка, посочени в член 22 25, параграф 3 4, и/или съответните реквизити от декларацията на засегнатото лице, които позволяват на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна съобразно критериите, предвидени в настоящия регламент.

ò нов

3. Компетентната държава членка незабавно потвърждава получаването на уведомлението на подалата го държава членка.

ê 604/2013

ð нов

4. С актове за изпълнение Комисията приема единните условия за подготовката и предаването подаването на исканията ð уведомленията ï за обратно приемане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Член 24

Подаване на искане за обратно приемане, когато в молещата държава членка не е била подавана нова молба за международна закрила

1. Когато държава членка, на чиято територия лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) пребивава без документ за пребиваване, и в която не е била подавана нова молба за международна закрила, счита въпросната друга държава членка за компетентна в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице

2. Чрез дерогация от член 6, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни 30 , ако държавата членка, на чиято територия дадено лице пребивава без документ за пребиваване, реши да проведе търсене в системата Евродак в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 603/2013, искането за обратно приемане на лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б) или в) от настоящия регламент или на лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г) от същия регламент, и чиято молба за международна закрила не е била отхвърлена с окончателно решение, се прави възможно най-бързо, но във всички случаи до два месеца след получаването на положителния резултат от Евродак съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 603/2013.

Ако искането за обратно приемане се основава на доказателства, различни от получените от системата Евродак, то се изпраща на замолената държава членка в рамките на три месеца от датата, на която молещата държава членка получи информация, че друга държава членка може да е компетентна за въпросното лице.

3. Ако искането за обратно приемане не е направено в определените в параграф 2 срокове, държавата членка, на чиято територия въпросното лице пребивава без документ за пребиваване, дава на лицето възможност да подаде нова молба.

4. Когато лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, чиято молба за международна закрила е била отхвърлена с окончателно решение в една държава членка, се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване, последната държава членка може или да поиска от първата държава членка да приеме обратно въпросното лице, или да приложи процедура за връщане в съответствие с Директива 2008/115/ЕО.

Когато последната държава членка реши да отправи искане към първата държава членка да приеме обратно въпросното лице, установените в Директива 2008/115/ЕО правила не се прилагат.

5. Искането за обратно приемане на лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г), се прави чрез стандартен формуляр и е придружено от преки или косвени доказателства, описани в двата списъка, посочени в член 22, параграф 3, и/или съответни реквизити от декларацията на лицето, които позволяват на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна въз основа на критериите, установени в настоящия регламент.

С актове за изпълнение Комисията определя и преразглежда периодично два списъка, в които се посочват относимите преки и косвени доказателства в съответствие с критериите, установени в член 22, параграф 3, букви а и б) и приема единни условия за подготовката и подаването на исканията за обратно приемане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 2.

Член 25

Отговор на искане за обратно приемане

1. Замолената държава членка е длъжна да направи необходимите проверки и да оповести решението си относно искането за обратно приемане на засегнатото лице възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от един месец от датата, на която е получено искането. Когато искането се основава на данни, получени от системата Евродак, този срок се намалява на две седмици.

2. При бездействие в рамките на едномесечния или двуседмичния срок по параграф 1 искането се счита за прието, което поражда задължението да се поеме обратно отговорността за въпросното лице включително за подходяща организация на пристигането му.

РАЗДЕЛ IV V

Процедурни гаранции

Член 26 27

Уведомление за решение за прехвърляне

1. Когато замолената държава членка се съгласи да поеме отговорността за или да приеме обратно кандидат или друго лице от посочените в член 18, параграф 1, буква в) или г), молещата държава членка, ð незабавно ï уведомява ð кандидата писмено ï засегнатото лице за решението да го прехвърли в компетентната държава членка и, където това е необходимо, че тя няма да разглежда неговата молба за международна закрила.

ò нов

2. Когато кандидатът или друго лице, посочено в член 20, параграф 1, буква в), г) или д), следва да бъде прието обратно, държавата членка, в която се намира засегнатото лице, го уведомява писмено без неоправдано забавяне за решението да го прехвърли в компетентната държава членка.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

3. Ако правен съветник или друг консултант представлява засегнатото лице, държавата членка може да предпочете да уведоми този правен съветник или консултант за решението вместо засегнатото лице и ако е приложимо, да съобщи решението на кандидата засегнатото лице.

24. Решението по параграфи 1 ð и 2 ï съдържа също информация относно съществуващите средства за правна защита, включително относно правото да се изисква суспензивно действие, където е приложимо, и за сроковете за използването на подобни средства за правна защита и относно срока за осъществяване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за това къде и на коя дата съответното лице трябва да се яви, ако това лице пътува до компетентната държава членка със собствени средства.

Държавите членки правят необходимото засегнатите лица заедно с решението по параграфи 1 ð и 2 ï да получават информация за лицата и организациите, които могат да им предоставят правна помощ, ако тази информация все още не е съобщена.

35. Когато засегнатото лице не е подпомагано или представлявано от правен съветник или друг консултант, държавите членки го уведомяват за основните елементи от решението, което винаги включва информация за съществуващите средства за правна защита и сроковете за използването на подобни средства, на език, който засегнатото лице разбира или който с основание се предполага, че разбира.

Член 27 28

Правна защита

1. Кандидатът или друго лице, посочено в член 18 20, параграф 1, буква в), или г) ð или д) ï , имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

2. Държавите членки осигуряват приемлив срок от ð 7 дни след уведомлението за решението за прехвърляне ï , в рамките на който засегнатото лице може да упражни правото на ефективна правна защита съгласно параграф 1.

3. За целите По отношение на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че: ðсъдът или правораздавателният орган се произнася по същество по жалбата или искането за преразглеждане в срок от 15 дни. Не се извършва прехвърляне, преди да е било взето това решение по жалбата или искането за преразглеждане. ï

а) жалбата или искането за преразглеждане предоставя на засегнатото лице правото да остане във въпросната държава членка до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане; или

б) прехвърлянето спира автоматично, като това спиране изтича след определен разумен срок, през който съд или правораздавателен орган след задълбочено и изчерпателно разглеждане на молбата за спиране е взел решение дали да постанови суспензивно действие на дадена жалба или искане за преразглеждане; или

в) на засегнатото лице се предоставя възможност да подаде молба в разумен срок до съд или правораздавателен орган за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по неговата жалба или искане за преразглеждане. Държавите членки гарантират, че съществува ефективна правна защита, като спират прехвърлянето довземането на решение по първата молба за спиране. Всяко решение за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне се взема в разумен срок, който същевременно позволява задълбочено и изчерпателно разглеждане на молбата за спиране. В решението да не се спира изпълнението на решение за прехвърляне се посочат мотивите за вземането му.

4. Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане.

ò нов

4. Обхватът на ефективната правна защита, предвидена в параграф 1, е ограничен до преценката на това дали са нарушени член 3, параграф 2 във връзка с наличието на риск от нечовешко или унизително отношение или членове 10—13 и член 18.

5. Когато не е взето решението за прехвърляне, посочено в параграф 1, държавата членка осигурява ефективна правна защита пред съд или правораздавателен орган, ако кандидатът твърди, че член на семейството или, в случай на непридружени ненавършили пълнолетие, роднина се намира законно в държава членка, различна от държавата членка, разглеждаща неговата молба за международна закрила, и следователно счита, че тази друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

56. Държавите членки гарантират на засегнатото лице достъп до правна помощ, а когато това се налага, и до езикова помощ.

67. Държавите членки гарантират при поискване безплатна правна помощ на засегнатото лице, когато то не е в състояние да поеме разходите, свързани с нея. Държавите членки могат да предвидят, по отношение на таксите и другите разходи, кандидатите да не се ползват от по-благоприятни от обичайно предоставяните на техните граждани условия, свързани с правната помощ.

Без да ограничават произволно достъпа до правна помощ, държавите членки могат да предвидят, че безплатната правна помощ и представителство се предоставя само ако според компетентния орган или според съд или правораздавателен орган жалбата или искането за преразглеждане има реални изгледи за успех.

Ако решението да не бъде предоставена безплатна правна помощ и представителство съгласно настоящия параграф е взето от орган, различен от съд или правораздавателен орган, държавите членки предвиждат право на ефективна правна защита за оспорване на това решение пред съд или правораздавателен орган. ð В случай че решението бъде оспорено, тази правна защита е неразделна част от правната защита, посочена в параграф 1. ï

При изпълнението на изискванията по настоящия параграф държавите членки правят необходимото правната помощ да не е произволно ограничена и ефективният достъп до правосъдие на кандидата да не бъде възпрепятстван.

Правната помощ включва най-малко изготвяне на необходимите документи по процедурата и представителство пред съд или правораздавателен орган и може да бъде ограничена до правни съветници или консултанти, специално определени от националното право да подпомагат и да представляват кандидатите.

Процедурите за достъп до правна помощ се определят в националното право.

РАЗДЕЛ V VI

Задържане с цел прехвърляне

Член 28 29

Задържане

1. Държавите членки не могат да задържат дадено лице единствено поради това, че спрямо него се провежда процедурата, установена с настоящия регламент.

2. Когато е налице значителен риск от укриване, държавите членки могат да задържат съответните лица, за да осигурят изпълнението на процедурите за прехвърляне в съответствие с настоящия регламент, на основата на индивидуална оценка и само доколкото задържането е пропорционално и при условие че не е възможно ефективно прилагане на други алтернативни принудителни мерки.

3. Задържането е за възможно най-кратък срок и не надвишава времето, което с основание може да се смята за необходимо за надлежното извършване на необходимите административни процедури до осъществяването на прехвърлянето съгласно настоящия регламент.

Когато дадено лице е задържано съгласно настоящия член, срокът за подаване на искане за поемане на отговорност или за обратно приемане ð или на уведомление за обратно приемане ï не надвишава един месец ð две седмици ï от подаването на молбата. Държавата членка, провеждаща процедурата в съответствие с настоящия регламент, в такива случаи изисква спешен отговор ð на подадено искане за поемане на отговорност ï . Този отговор се дава в срок от две седмици ð една седмица ï от получаване на искането. Липсата на отговор в рамките на срока от две седмици ð една седмица ï се счита за приемане на искането ð за поемане на отговорност ï и поражда задължението за поемане на отговорност ð за лицето ï за лицето или за обратното му приемане, включително задължението за подходяща организация на пристигането му.

Когато дадено лице е задържано съгласно настоящия член, прехвърлянето му от молещата държава членка към компетентната държава членка се осъществява веднага щом това е възможно на практика и най-късно в срок от шест ð четири ï седмици ð от окончателното решение за прехвърляне ï от мълчаливото или изричното приемане на искането за поемане на отговорност или обратно приемане от друга държава членка на въпросното лице или от момента, в който обжалването или преразглеждането губи суспензивното си действие в съответствие с член 27, параграф 3.

Ако молещата държава членка не спази сроковете за подаване на искането за поемане на отговорност или за обратно приемане ð или на уведомлението за обратно приемане ï , или ако прехвърлянето не се извърши в рамките на посочения в трета алинея шестседмичен ð четириседмичен ï срок, задържането на лицето не може да продължава продължи. Членове 21 24, 23, 26 24 и 29 30 продължават да се прилагат съответно.

4. По отношение на условията на задържане на лицата и гаранциите, приложими към задържаните лица, за да се осигури изпълнението на процедурите за прехвърляне в компетентната държава членка, се прилагат членове 9, 10 и 11 от Директива 2013/33/ЕС.

РАЗДЕЛ VI VII

Прехвърляния

Член 29 30

Условия и срокове

ò нов

1. Определящата държава членка, чието искане за поемане на отговорност по член 20, параграф 1, буква а) е било прието или която е подала уведомление за обратно приемане по член 20, параграф 1, букви б)—д), взема решение за прехвърляне най-късно в срок от една седмица от приемането или уведомлението и прехвърля кандидата или засегнатото лице на компетентната държава членка.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

Предаването Прехвърлянето на кандидата или на друго лице, посочено в член 18 20, параграф 1, буква в), или г) ðили д) ï , от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в ðсрок от четири седмици от окончателното решение за прехвърлянеï шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

Ако прехвърлянето към компетентната държава членка се извършва чрез контролирано напускане или ескорт, държавите членки гарантират, че то се извършва по хуманен начин и при пълно зачитане на основните права и човешкото достойнство.

Ако е необходимо, кандидатът се снабдява от молещата държава членка с временно удостоверение (laissez-passer). Комисията приема актове за изпълнение относно образеца на временното удостоверение (laissez-passer). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Компетентната държава членка информира молещата държава членка според конкретния случай за благополучното пристигане на засегнатото лице или за това, че то не се е явило в указания срок.

2. Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие.

32. Ако дадено лице е прехвърлено по погрешка или ако решението за прехвърляне е отменено в следствие вследствие на обжалване или на преразглеждане, след като прехвърлянето е било извършено, държавата членка, извършила прехвърлянето, следва бързо да приеме обратно лицето.

43. С актове за изпълнение Комисията определя единните условия за консултиране и обмен на информация между държавите членки, по-специално в случаите на отложени или забавени прехвърляния, прехвърляния след приемане по правило, прехвърляния на ненавършили пълнолетие или на зависими лица и на контролирани прехвърляния. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Член 30 31

Разходи по прехвърлянето

1. Разходите, необходими за прехвърлянето на кандидат или на друго лице, посочено в член 18 20, параграф 1, буква в), или г) ð или д) ï , в компетентната държава членка, се поемат от държавата членка, осъществяваща извършваща прехвърлянето.

2. Когато засегнатото лицето, подлежащо на прехвърляне, трябва да бъде прехвърлено обратно в държава членка вследствие на прехвърляне по погрешка или на решение за прехвърляне, което е било отменено след обжалване или преразглеждане, след като прехвърлянето е било осъществено, държавата членка, осъществила първоначалното прехвърляне, поема разходите по прехвърлянето на въпросното лице обратно на нейната територия.

3. От лицата, които подлежат на прехвърляне по силата на настоящия регламент, не се изисква да заплатят разходите за такива прехвърляния.

Член 31 32

Обмен на съответна информация преди извършване на прехвърляне

1. Държавата членка, извършваща прехвърлянето на кандидат или на друго лице, посочено в член 18 20, параграф 1, буква в) или г), предоставя на компетентната държава членка тези лични данни на лицето, подлежащо на прехвърляне, които са Ö уместни Õ необходими, уместни относими и в разумен обем ð ограничени до необходимото ï и които имат за единствена цел да гарантират, че компетентните съгласно националното право органи в компетентната държава членка са в състояние да предоставят на това лице подходяща подкрепа, включително непосредствени здравни грижи, необходими за защита на негови жизненоважни интереси, и да осигурят приемственост в защитата и правата, предоставени по силата на настоящия регламент и на други имащи отношение правни инструменти в областта на убежището. Тези данни се предоставят на компетентната държава членка в разумен срок, преди да се извърши прехвърлянето, за да се осигури на нейните компетентни в съответствие с националното законодателство органи достатъчно време да предприемат необходимите мерки.

2. Извършващата прехвърлянето държава членка, доколкото компетентният в съответствие с националното законодателство орган разполага с такава информация, предава на компетентната държава членка всякаква информация, която е съществена с оглед на защитата на правата и непосредствените специални нужди на подлежащото на прехвърляне лице, и по-специално:

а) информация за непосредствени мерки, които компетентната държава членка трябва да вземе, за да гарантира, че към специалните нужди на подлежащото на прехвърляне лице се подхожда адекватно, включително евентуално необходими непосредствени здравни грижи;

б) данни за връзка на членове на семейството, роднини и други близки в приемащата държава членка, в зависимост от конкретния случай;

в) при ненавършили пълнолетие - — информация относно тяхното образование;

г) преценка относно възрастта на кандидата.

3. Обменът на информация съгласно настоящия член се осъществява само между органите, за които Комисията е уведомена в съответствие с член 35 47 от настоящия регламент, и като се използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003. Обменената информация се използва само за целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и не се обработва допълнително.

4. С цел да се улесни обменът на информация между държавите членки, Комисията с актове за изпълнение изготвя стандартен формуляр за прехвърлянето на изискваните по силата на настоящия член данни. Тези актове за изпълнение сее приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

5. Правилата, посочени в член 34, параграфи 8—12 ð 46, параграф 8 ï , се прилагат за обмена на информация съгласно настоящия член.

Член 32 33

Обмен на здравна информация преди извършване на прехвърлянето

1. Единствено с цел да бъдат предоставени медицински грижи или лечение, особено в случаите, касаещи лицата с увреждания, възрастни хора, бременни жени, ненавършили пълнолетие и лица, които са били жертва на изтезание, изнасилване или на друга сериозна форма на психологично, физическо или сексуално насилие, държавата членка, извършваща прехвърлянето, предоставя на компетентната държава членка информация, доколкото компетентният съгласно националното законодателство орган разполага с такава, относно всички специални нужди на лицето, подлежащо на прехвърляне, включваща в някои случаи информация относно неговото физическо и психическо здравословно състояние. Тази информация се предава в общ здравен сертификат, към който се прилагат необходимите документи. Компетентната държава членка гарантира, че към тези специални нужди ще се подходи по адекватен начин, което включва по-специално основни медицински грижи, от които лицата биха могли да се нуждаят.

Комисията изготвя чрез делегирани актове общ здравен сертификат. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

2. Извършващата прехвърлянето държава членка предава единствено информацията, посочена в параграф 1, на компетентната държава членка след получаването на изричното съгласие от страна на кандидата и/или неговия представител, или ако кандидатът физически не е способен да даде съгласието си или е юридически недееспособен, когато това предаване е необходимо ð за защитата на общественото здраве и обществената сигурност, ï Ö или, ако кандидатът е физически или юридически недееспособен да даде съгласието си, Õ за защитата на жизненоважни интереси на кандидата или на друго лице. Липсата на съгласие, включително отказ за даване на съгласие, не е пречка за извършване на прехвърлянето.

3. Обработката на лична здравна информация, посочена в параграф 1, се извършва само от медицинско лице, което съгласно националното право или правилата, установени от националните компетентни органи, е задължено да пази лекарската тайна, или от друго лице с еквивалентно задължение за пазене на професионална тайна.

4. Обменът на информация съгласно настоящия член се осъществява само между медицинските лица или другите лица, посочени в параграф 3. Обменената информация се използва само за целите, посочени в параграф 1, и не се обработва допълнително.

5. С актове за изпълнение Комисията приема единни условия и практически механизми за обмен на посочената в параграф 1 от настоящия член информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 44 56, параграф 2.

6. Правилата, предвидени в член 34, параграфи 8—12 ð 46, параграф 8 ï , се прилагат за обмена на информация съгласно настоящия член.

Член 33

Механизъм за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи

1. Ако Комисията установи по-специално въз основа на информацията, събрана от ЕСПОУ съгласно Регламент (ЕС) № 439/2010, че прилагането на настоящия регламент може да бъде застрашено поради наличието на съществен риск от особено силен натиск върху системата за предоставяне на убежище на дадена държава членка и/или поради проблеми във функционирането на системата за предоставяне на убежище на дадена държава членка, Комисията в сътрудничество с ЕСПОУ отправя препоръки към тази държава членка, като я приканва да изготви план за превантивни действия.

Въпросната държава членка уведомява Съвета и Комисията дали възнамерява да представи план за превантивни действия, за да преодолее натиска и/или проблемите във функционирането на своята система за предоставяне на убежище, като същевременно осигури защита на основните права на кандидатите за международна закрила.

Дадена държава членка може по собствена преценка и инициатива да изготви план за превантивни действия и последващи негови преработки. Когато изготвя план за превантивни действия, държавата членка може да поиска съдействие от Комисията, други държави членки, ЕСПОУ или други имащи отношение агенции на Съюза.

2. Когато е изготвен план за превантивни действия, съответната държава членка го предава на Съвета и на Комисията и им представя редовни доклади за неговото изпълнение. Впоследствие Комисията информира Европейския парламент за основните елементи от плана за превантивни действия. Комисията представя доклади за изпълнението му на Съвета и предава доклади за изпълнението му на Европейския парламент.

Съответната държава членка предприема всички необходими мерки за да се справи с положението на особено силен натиск върху своята система за предоставяне на убежище или да гарантира, че установените проблеми са преодолени преди положението да се влоши. Ако планът за превантивни действия включва мерки за справяне с положението на особено силен натиск върху системата за предоставяне нае убежище на държава членка, което може да застраши прилагането на настоящия регламент, Комисията се консултира с ЕСПОУ, преди да докладва на Европейския парламент и на Съвета.

3. Ако Комисията установи въз основа на анализа на ЕСПОУ, че изпълнението на плана за превантивни действия не е довело до отстраняване на установените недостатъци или че е налице сериозен риск положението във връзка с предоставянето на убежище в съответната държава членка да се развие към криза, която е малко вероятно да бъде разрешена с план за превантивни действия, Комисията, по целесъобразност в сътрудничество с ЕСПОУ, може да поиска от въпросната държава членка да изготви план за управление на кризи и ако е необходимо — негови преработени варианти. Планът за управление на кризи гарантира по време на целия процес за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи, предвиден в настоящия член, спазване на достиженията на правото на Съюза в областта на убежището и по-специално зачитане на основните права на кандидатите за международна закрила.

В отговор на искането да изготви план за управление на кризи съответната държава членка в сътрудничество с Комисията и ЕСПОУ го изготвя своевременно и най-късно до три месеца от датата на искането.

Съответната държава членка представя плана за управление на кризи и поне веднъж на три месеца докладва за неговото изпълнение на Комисията и по целесъобразност на други заинтересовани страни, като например ЕСПОУ.

Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за плана за управление на кризи, за евентуалните му преработки и за неговото изпълнение. В тези доклади въпросната държава членка докладва за данните, необходими за проследяване на спазването на плана за управление на кризи, като продължителността на процедурата, условията на задържане и капацитета за приемане, съпоставени с притока на кандидати.

4. По време на целия процес за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи, предвиден в настоящия член, Съветът следи отблизо положението и може да изисква допълнителна информация и да предоставя политически насоки, по-конкретно по отношение на спешния характер и сериозността на положението и следователно необходимостта държавата членка да изготви план за превантивни действия или ако е необходимо — план за управление на кризи. Европейският парламент и Съветът могат по време на целия процес да обсъждат евентуални мерки за солидарност, които считат за целесъобразни, и да предоставят насоки за тях.

ò нов

ГЛАВА VII

Коригиращ механизъм за разпределение

Член 34

Общ принцип

1. Механизмът за разпределение по настоящата глава се прилага в полза на държава членка, когато тази държава членка е изправена пред несъразмерно голям брой молби за международна закрила, за които е компетентна държава членка съгласно настоящия регламент.

2. Параграф 1 се прилага, когато автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, показва, че броят на молбите за международна закрила, за които държава членка е компетентна съгласно критериите в глава III, член 3, параграф 2 или 3, член 18 и член 19, заедно с броя на реално презаселените лица, е по-висок от 150 % от референтния брой, определен за тази държава членка чрез коефициента по член 35.

3. Референтният брой за дадена държава членка се определя чрез прилагане на коефициента, предвиден в член 35, към общия брой молби, както и общия брой презаселени лица, вписани в автоматизираната система от съответната компетентна държава членка през последните 12 месеца.

4. Веднъж седмично автоматизираната система подава информация на държавите членки, Комисията и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището относно съответните дялове на държавите членки от молбите, за които те са компетентните държави членки.

5. Автоматизираната система постоянно следи дали някоя от държавите членки е преминала посочения в параграф 2 праг и ако той е преминат, уведомява държавите членки и Комисията за това, като посочва броя на молбите над въпросния праг.

6. След уведомяването по параграф 5 се прилага механизмът за разпределение.

Член 35

Референтен коефициент

1. За целите на коригиращия механизъм референтният брой за всяка държава членка се определя с коефициент.

2. Референтният коефициент, посочен в параграф 1, се основава на следните критерии за всяка държава членка, съгласно данните на Евростат:

а)    брой на населението (коефициент на тежест 50 %);

б)    общ БВП (коефициент на тежест 50 %);

3. Критериите, предвидени в параграф 2, се прилагат чрез формулата, посочена в приложение .

4. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището установява референтния коефициент и ежегодно адаптира стойностите на критериите за референтния коефициент, както и референтния коефициент, посочени в параграф 2, въз основа на данни на Евростат.

Член 36

Прилагане на референтния коефициент

1. Когато е достигнат посочения в член 34, параграф 2 праг, автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, прилага предвидения в член 35 референтен коефициент спрямо онези държави членки, в които броят на молбите, за които те са компетентните държави членки, е по-малък от техния дял съгласно член 35, параграф 1, и уведомява за това държавите членки.

2. Кандидатите, които са подали молбата си в държавата членка, ползваща се от механизма, след уведомлението за разпределение, посочено в член 34, параграф 5, се разпределят към държавите членки, посочени в параграф 1, и тези държави членки определят компетентната държава членка.

3. Молбите, които са обявени за недопустими или са разгледани по ускорена процедура съгласно член 3, параграф 3, не подлежат на разпределение.

4. Въз основа на прилагането на референтния коефициент съгласно параграф 1 автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, посочва държавата членка на разпределение и не по-късно от 72 часа след регистрацията по член 22, параграф 1 съобщава тази информация на държавата членка, ползваща се от механизма, и на държавата членка на разпределение и добавя държавата членка на разпределение в електронното досие, посочено в член 23, параграф 2.

Член 37

Финансова солидарност

1. В края на тримесечния период след влизането в сила на настоящия регламент и след това в края на всеки дванадесетмесечен период държава членка може да въведе в автоматизираната система, че временно няма да участва като държава на разпределение в коригиращия механизъм за разпределение, посочен в глава VII от настоящия регламент, и да уведоми за това държавите членки, Комисията и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището.

2. В този случай през въпросния дванадесетмесечен период автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, прилага референтния коефициент спрямо онези държави членки, в които броят на молбите, за които те са компетентните държави членки, е по-малък от техния дял съгласно член 35, параграф 1, с изключение на държавата членка, въвела информацията, както и държавата членка, ползваща се от механизма. Автоматизираната система, посочена в член 44, параграф 1, брои всяка молба, която иначе би била разпределена към държавата членка, въвела информацията, съгласно член 36, параграф 4, като част от дяла на тази държава членка.

3. В края на посочения в параграф 2 дванадесетмесечен период автоматизираната система съобщава на държавата членка, която не участва в коригиращия механизъм за разпределение, броя на кандидатите, за които иначе тя би била държавата членка на разпределение. След това тази държава членка прави солидарна вноска в размер на 250 000 EUR за всеки кандидат, който иначе би бил разпределен към нея през съответния дванадесетмесечен период. Солидарната вноска се изплаща на държавата членка, определена за компетентна за разглеждането на съответните молби.

4. С актове за изпълнение Комисията приема решение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, за определяне на реда и условията за прилагане на параграф 3.

5. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището извършва мониторинг и ежегодно докладва на Комисията относно прилагането на механизма за финансова солидарност.

Член 38

Задължения на държавата членка, ползваща се от механизма

Държавата членка, ползваща се от механизма: 

а)    най-късно в срок от една седмица след съобщението, посочено в член 36, параграф 4, взема решение за прехвърляне на кандидата в държавата членка на разпределение, освен ако държавата членка, ползваща се от механизма, може да приеме в същия срок компетентността за разглеждане на молбата в съответствие с критериите, посочени в членове 10—13 и член 18;

б)    незабавно уведомява кандидата за решението той да бъде прехвърлен в държавата членка на разпределение;

в)    прехвърля кандидата в държавата членка на разпределение най-късно в срок от четири седмици от окончателното решение за прехвърляне.

Член 39

Задължения на държавата членка на разпределение

Държавата членка на разпределение:

а)    потвърждава на държавата членка, ползваща се от механизма, получаването на съобщението относно разпределението и посочва компетентния орган, пред който кандидатът трябва да се яви след прехвърлянето си;

б)    съобщава на държавата членка, ползваща се от механизма, за пристигането на кандидата или за това, че той не се е явил в определения срок;

в)    приема кандидата и провежда индивидуалното интервю по член 7, когато е приложимо;

г)    разглежда неговата молба за международна закрила като компетентна държава членка, освен ако съгласно критериите, посочени в членове 10—13, член 16 и член 18, друга държава членка не е компетентна за разглеждането на молбата;

д)    когато съгласно критериите, посочени в членове 10—13, член 16 и член 18, друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата, държавата членка на разпределение иска от въпросната друга държава членка да поеме отговорността за кандидата;

е)    когато е приложимо, съобщава на компетентната държава членка за прехвърлянето в тази държава членка;

ж)    когато е приложимо, прехвърля кандидата в компетентната държава членка;

з)    когато е приложимо, въвежда в електронното досие, посочено в член 23, параграф 2, че ще разгледа молбата за международна закрила като компетентна държава членка.

Член 40

Обмен на необходимата информация за проверката за сигурност

1. Когато е взето решение за прехвърляне съгласно член 38, буква а), държавата членка, ползваща се от механизма, предава на държавата членка на разпределение — едновременно с това и единствено с цел проверка дали има сериозни причини, поради които може да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред — данните за дактилоскопичните отпечатъци на кандидата, снети съгласно Регламент (Предложение за регламент за преработване на Регламент № 603/2013).

2. Когато след проверка за сигурност информацията за даден кандидат разкрие, че има сериозни причини, поради които да се смята, че той представлява опасност за националната сигурност или обществения ред, информацията за естеството на сигнала се споделя с правоприлагащите органи на държавата членка, ползваща се от механизма, като не се съобщава чрез средствата за комуникация по електронен път, посочени в член 47, параграф 4.

В срок от една седмица от получаване на дактилоскопичните отпечатъци държавата членка на разпределение информира държавата членка, ползваща се от механизма, за наличието на такъв сигнал, посочвайки правоприлагащите органи в държавата членка, до която е подадена молбата, които са получили пълната информация, и регистрира наличието на сигнала в автоматизираната система в съответствие с член 23, параграф 2, буква г).

3. Когато резултатът от проверката за сигурност потвърди, че има сериозни причини, поради които може да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред, държавата членка, ползваща се от механизма, до която е подадена молбата, е компетентната държава членка и разглежда молбата по ускорена процедура съгласно член 31, параграф 8 от Директива 2013/32/ЕС. 

4. Обменената информация се използва само за целите, посочени в параграф 1, и не се обработва допълнително.

Член 41

Процедура за разпределение

1. Глава V и раздели II—VII на глава VI се прилагат mutatis mutandis.

2. Членове на семейството, за които се прилага процедурата за разпределение, се разпределят към същата държава членка.

Член 42

Разходи по прехвърлянето в рамките на процедурата за разпределение

Що се отнася до разходите по прехвърлянето на кандидат в държавата членка на разпределение, на държавата членка, ползваща се от механизма, се възстановява еднократно сума в размер на 500 EUR за всяко лице, прехвърлено в съответствие с член 38, буква в). Тази финансова подкрепа се предоставя чрез прилагане на процедурите, предвидени в член 18 от Регламент (ЕС) № 516/2014.

Член 43

Прекратяване на коригиращото разпределение

Автоматизираната система уведомява държавите членки и Комисията веднага щом броят на молбите в държавата членка, ползваща се от механизма, за които тя е компетентната държава членка съгласно настоящия регламент, е под 150 % от нейния дял съгласно член 35, параграф 1.

След уведомлението по параграф 2 прилагането на коригиращия механизъм за разпределение се прекратява за тази държава членка.

ê 604/2013

ГЛАВА VII VIII

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ò нов

Член 44

Автоматизирана система за регистрация, мониторинг и механизма за разпределение

1. Създава се автоматизирана система за целите на регистрацията и мониторинга на дяла на молбите за международна закрила съгласно член 22 и за целите на прилагането на механизма за разпределение, предвиден в глава VII.

2. Автоматизираната система се състои от централна система и комуникационната инфраструктура между централната система и националните инфраструктури.

3. Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, създадена с Регламент (ЕС) № 1077/2011, отговаря за подготвянето, разработването и оперативното управление на централната система и комуникационната инфраструктура между централната система и националните инфраструктури.

4. Националните инфраструктури се разработват и управляват от държавите членки.

Член 45

Достъп до автоматизираната система

1. Посочените в член 47 компетентни органи на държавите членки в областта на убежището имат достъп до автоматизираната система, предвидена в член 44, параграф 1, с цел въвеждане на информацията по член 20, параграф 7, член 22, параграфи 1, 4 и 5, член 37, параграф 1 и член 39, буква з).

2. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището има достъп до автоматизираната система с цел въвеждане и адаптиране на референтния коефициент съгласно член 35, параграф 4 и с цел въвеждане на информацията по член 22, параграф 3.

3. Информацията по член 23, параграф 2, член 36, параграф 4 и член 39, буква з) е достъпна единствено за справки за целите на настоящия регламент и на Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], извършвани от посочените в член 47 компетентни органи на държавите членки в областта на убежището.

4. С актове за изпълнение Комисията приема единни условия и практически механизми за въвеждане на информацията, посочена в параграфи 1 и 3, и извършване на справки в нея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 56, параграф 2.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

Член 34 46

Обмен на информация

1. Всяка държава членка съобщава на която и да било държавата членка, която поиска това, онези тези лични данни относно кандидата, които са Ö уместни Õ необходими, относими и в разумен обем ð ограничени до необходимото ï , с оглед цел:

а) определяне на компетентната държава членка;

б) разглеждане на молбите за международна закрила;

в) изпълнение на всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент.

2. Информацията по параграф 1 може да обхваща само:

а) лични данни на кандидата, а където е необходимо — и на членовете на неговото семейство, роднини или други близки (пълно име, а при нужда и фамилия преди брака; прякори или псевдоними; гражданство — настоящо и предишно; дата и място на раждане);

б) документи за самоличност и пътни документи (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, издал документа, място на издаване и т.н.);

в) друга информация, необходима за установяване на самоличността на кандидата, включително пръстови дактилоскопични отпечатъци, които са обработени ð снети от кандидата от държавата членка, по-специално за целите на член 40, ï в съответствие с Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013];

г) местата на пребиваване и изминатите маршрути;

д) документи за пребиваване или визи, издадени от държава членка;

е) мястото, където е била подадена молбата;

ж) датата, на която е била подадена която и да била всяка предишна молба за международна закрила, датата, на която е била подадена настоящата молба, на какъв етап се намира производството и съдържанието на взетото решение, ако има такова.

3. Освен това, стига това да е необходимо за разглеждането на молбите молбата за международна закрила, компетентната държава членка може да поиска от друга държава членка да я уведоми за мотивите, посочени от кандидата в подкрепа на молбата му, а, при нужда и мотивите за всяко решение, взето по отношение на кандидата. Другата държавата членка може да откаже да отговори на отправеното към нея искане, ако съобщаването на подобна информация е в състояние да навреди на нейните съществени интереси или на закрилата на свободите и на основните права на засегнатото или други лица. При всички обстоятелства съобщаването на исканите сведения подлежи на писменото съгласие на кандидата за международна закрила, получено от молещата държава членка. В този случай кандидатът трябва да знае каква е конкретната информация, за която дава съгласието си.

4. Всяко искане на информация се изпраща само в контекста на индивидуална молба за международна закрила. То се мотивира, а когато има за цел да се провери дали съществува критерий, който е вероятно да породи компетентността на замолената държава членка, посочва на кое доказателство, включително относима информация от достоверни източници за пътищата и начините, по които кандидатите влизат на територията на държавите членки, или на коя конкретна и подлежаща на проверка част от декларацията на кандидата се основава то. Счита се, че подобна относима информация от достоверни източници сама по себе си не е достатъчна, за да се определи отговорността и компетентността на държава членка по силата на настоящия регламент, но тя може да допринесе за оценяването на други указания, които са свързани с конкретен кандидат.

5. Замолената държава членка е длъжна да отговори в рамките на пет ð две ï седмици. Всяко забавяне в предоставянето на отговор трябва да бъде надлежно обосновано. Неспазването на петседмичния ð двуседмичния ï срок не освобождава замолената държава членка от задължението да отговори. Ако в резултат на разследването, извършено от замолената държава членка, която не е спазила максималния срок, се задържа информация, показваща, че тя е компетентна, тази държава членка не може да приведе изтичането на срока, предвиден в член 21, 23 и 24, като причина за отказа си да се съобрази с искане за поемане на отговорност или обратно приемане. В този случай предвидените в членове 21, 24 23 и 24 срокове за подаване на искане за поемане на отговорност или обратно приемане се удължават със срок, равен на закъснението на отговора на замолената държава членка.

6. Обменът на информация се извършва по искане на държава членка и може да стане само между органи, за чието посочване от всяка държава членка е била уведомена Комисията в съответствие с член 35 47, параграф 1.

7. Обменената информация може да бъде използвана само за целите, предвидени в параграф 1. Във всяка отделна държава членка подобна информация, в зависимост от вида си и от правомощията на приемащия орган, може да бъде съобщена само на органите и съдилищата и правораздавателните органи, на които са предоставени функциите по:

а) определяне на компетентната държава членка;

б) разглеждане на молбите за международна закрила;

в) изпълнение на всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент.

8. Държавата членка, която предава информацията, следи тя да е точна и актуализирана. Ако се окаже, че същата е предала неточна информация или такава, която не би трябвало да бъде предадена, приемащите държави членки се информират за това незабавно. Те са длъжни да коригират тази информация или да я заличат.

9. Кандидатът има правото да бъде информиран по негово искане за всякакви данни, които се отнасят до него и които се обработват.

Ако кандидатът установи, че тези данни са били обработени в нарушение на настоящия регламент или на Директива 95/46/ЕО, по-специално защото са непълни или неточни, той има право да иска поправяне или заличаването им.

Органът, който извършва поправянето или заличаването на данните, информира за това в зависимост от конкретния случай предаващата или приемащата тази информация държава членка.

Кандидатът има право да предяви иск или да подаде жалба пред компетентните органи или съдилищата или правораздавателните органи на държавата членка, която му е отказала право на достъп или право на поправка или заличаване на данни, отнасящи се до него.

108. Във всяка заинтересована държава членка предаването или получаването на обменена информация се отбелязва в личното досие на всяко заинтересовано лице и/или в регистър.

11. Обменените данни се съхраняват за срок не по-дълъг от онзи, който е необходим за целите, за които са обменени.

12. Ако данните не са обработени автоматично или не се съдържат, или не са предназначени да бъдат въведени в досие, всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да осигури спазването на настоящия член чрез ефективни средства за контрол.

Член 35 47

Компетентни органи и ресурси

1. Всяка държава членка незабавно съобщава на Комисията конкретните органи, които са отговорни за изпълнението на задълженията по настоящия регламент, както и всички евентуални промени, свързани с тях. Държавите членки следят тези органи да разполагат с нужните ресурси, за да изпълняват своите задачи, и по-специално, за да отговарят в предписаните срокове на искания за информация, искания за поемане на отговорността, и искания ð уведомления ï за обратно приемане на кандидати ð и ако е приложимо, да изпълняват задълженията си съгласно механизма за разпределение ï .

2. Комисията публикува консолидиран списък на органите, посочени в параграф 1, в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията публикува веднъж годишно актуализиран консолидиран списък, когато са налице изменения в него.

3. На органите, посочени в параграф 1, се осигурява необходимото обучение по прилагането на настоящия регламент.

4. С актове за изпълнение Комисията създава сигурни средства за предаване на данни по електронен път между посочените в параграф 1 органи ð и между тези органи и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището ï за предаването на ð информация, данни за дактилоскопични отпечатъци, снети в съответствие с Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013], ï искания, ð уведомления, ï отговори и всякаква писмена кореспонденция и за осигуряването на автоматичното получаване от изпращачите на електронно потвърждение за доставянето им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 56, параграф 2.

Член 36 48

Административни договорености

1. Държавите членки могат да установяват помежду си на двустранна основа административни договорености във връзка с практическите подробности по изпълнението на настоящия регламент с цел да улеснят неговото прилагане и да повишат неговата ефективност. Тези договорености могат да имат за предмет:

а) обмен на служители за връзка;

б) опростяване на процедурите и скъсяване съкращаване на сроковете за предаване и разглеждане на исканията за поемане на отговорността или за обратно приемане на кандидати.

2. Държавите членки могат също да запазят административните договорености, сключени съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 и ð Регламент (ЕС) № 604/2013 ï . Доколкото тези договорености са несъвместими с настоящия регламент, съответните държави членки внасят изменения в договореностите по такъв начин, че да премахнат забелязаните несъответствия.

3. Преди да сключат или изменят договореност от посочените в параграф 1, буква б), съответните държави членки се консултират с Комисията относно съвместимостта на договореността с настоящия регламент.

4. Ако Комисията счита, че посочените в параграф 1, буква б) договорености са несъвместими с настоящия регламент, тя уведомява в разумен срок съответните държави членки. Държавите членки предприемат в разумен срок необходимите стъпки за внасяне на изменения във въпросната договореност по такъв начин, че да премахнат забелязаните несъответствия.

5. Държавите членки уведомяват Комисията за всички договорености, посочени в параграф 1, и за евентуалното им денонсиране или изменение.

ò нов

Член 49

Мрежа от звена „Дъблин“

Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището създава мрежа на компетентните органи, посочени в член 47, параграф 1, и улеснява дейността на тази мрежа, за да се подобрят практическото сътрудничество и обменът на информация по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, в това число разработването на практически инструменти и насоки.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

ГЛАВА VIII

УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Член 37

Уреждане на спорове

1. Когато държавите членки не могат да решат спор или всеки друг въпрос, свързан с прилагането на настоящия регламент, те могат да прибягнат до процедурата за уреждане на спора, предвидена в параграф 2.

2. Процедурата за уреждане на спора започва по искане на една от спорещите държави членки до председателя на комитета, създаден по силата на член 44. Със съгласието си да използват процедурата за решаване на спорове въпросните държави членки поемат задължение да се съобразят в най-голяма степен с предложеното решение.

Председателят на комитета назначава трима от нейните членове, представляващи три държави членки, ненамесени в спора. Те получават в писмена форма или устно аргументите на страните и след обсъждане и в рамките на един месец, а когато се налага след гласуване, предлагат решение.

Председателят на комитета, или неговият заместник, председателства обсъждането. Той има право да изрази своята позиция, но няма право на глас.

Независимо дали предложеното решение е прието или отхвърлено от страните по спора, то е окончателно и не подлежи на преразглеждане.

ГЛАВА IX

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 38 50

Сигурност на данните и защита на данните

1. Държавите членки предприемат Ö прилагат Õ необходимите Ö технически и организационни Õ мерки, за да гарантират сигурността на предаваните личните данни ð , обработвани съгласно настоящия регламент, ï и по-специално, за да предотвратят незаконен или неразрешен достъп или разкриване, промяна или загуба на обработваните лични данни.

Всяка държава членка предвижда, че националният надзорен орган или националните надзорни органи, определени съгласно член 28, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО, проследяват независимо и съгласно съответното национално право законосъобразността на обработката от страна на въпросната държава членка на лични данни в съответствие с настоящия регламент.

ò нов

2. Компетентният надзорен орган или органи на всяка държава членка следят за законосъобразността на обработването на личните данни от посочените в член 47 органи на съответната държава членка, в това число предаването към и от автоматизираната система, предвидена в член 44, параграф 1, и предаването на органите, компетентни да извършват проверките по член 40.

3. Обработването на лични данни от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището подлежи на контрол от страна на Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 и разпоредбите относно защитата на данните, предвидени в [Предложение за Регламент относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010].

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

Член 39 51

Поверителност

Държавите членки гарантират, че посочените в член 35 47 органи са обвързани от правилата за поверителност, предвидени в националното право, във връзка с всяка информация, която получават в хода на работата си.

Член 40 52

Санкции

Държавите членки Ö определят правилата относно Õ предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка злоупотреба с данни, обработени в съответствие с настоящия регламент, се наказва със санкциите, включващи в това число административни и/или наказателни санкции в съответствие с националното право, ð приложими за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да са ï които са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 41 53

Преходни мерки

Когато молбата е била подадена след [първия ден след влизането в сила на настоящия регламент] посочените в член 49, втора алинея , обстоятелствата, които са в състояние да доведат до пораждане на компетентността на държава членка по силата на настоящия регламент, се взимат под внимание дори ако предшестват тази дата, с изключение на посочените в член 13, параграф 2 обстоятелства.

ò нов

Чрез дерогация от член 34, параграф 2 коригиращият механизъм за разпределение не се задейства през първите три месеца след влизането в сила на настоящия регламент. Чрез дерогация от член 34, параграф 3, след изтичането на периода от три месеца след влизането в сила на настоящия регламент и до изтичането на една година от неговото влизане в сила, референтният период е периодът, който е изтекъл от влизането в сила на настоящия регламент. 

ê 604/2013

Член 42 54

Изчисляване на сроковете

Сроковете, предвидени в настоящия регламент, се изчисляват по следния начин:

а) ако даден срок, изразен в дни, седмици или месеци, трябва да се изчисли от момента, в който настъпва дадено събитие или се извършва дадено действие, денят, в който настъпи това събитие или се извърши това действие, не се включва в този срок;

б) даден срок, изчислен в седмици или месеци, приключва с изтичането на деня от последните седмица или месец, който е със същото наименование или число както деня, в който е настъпило събитието или е било извършено действието, от които се брои срокът. Ако в рамките на срок, изразен в месеци, денят, на който той трябва да изтече, не настъпва през последния месец, срокът завършва с изтичането на последния ден от този месец;

в) в сроковете се включват съботните, неделните дни и официалните празници във всяка от заинтересованите държави членки.

Член 43 55

Териториален обхват

По отношение на Френската република настоящият регламент се прилага само за нейната европейската територия.

Член 44 56

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 45 57

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8 10, параграф 5 6 и член 16 18, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 8 10, параграф 5 6 и член 16 18, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

ê 604/2013 (адаптиран)

Ö4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. Õ

ê 604/2013

45. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

56. Делегиран акт, приет съгласно член 8 10, параграф 5 6 и член 16 18, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от четири ðдваï месеца, след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 46 58

Ö Преглед, Õ мМониторинг и оценка

До [18 месеца след влизането в сила] и след това ежегодно Комисията прави преглед на функционирането на коригиращия механизъм за разпределение, предвиден в глава VII от настоящия регламент, и по-специално на праговете, посочени в член 34, параграф 2 и член 43 от него.

До ð [три години след влизането в сила] ï 21 юли 2016 г. Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент и при нужда предлага необходимите изменения. Държавите членки предават на Комисията цялата информация, която е подходяща за изготвянето на този доклад, най-късно шест месеца, преди да изтече този срок.

След като представи посочения доклад, Комисията се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент едновременно с представянето на докладите си относно въвеждането на системата Евродак, предвидени в член 40 42 от Регламент [Предложение за регламент за преработване на Регламент (ЕС) № 603/2013].

Член 47 59

Статистика

1. В съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила 31 държавите членки изпращат на Комисията (Евростат) статистически данни относно прилагането на настоящия регламент и на Регламент (ЕО) № 1560/2003.

ò нов

2. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището публикува на всеки три месеца информацията, предавана съгласно член 34, параграф 4.

ê 604/2013 (адаптиран)

ð нов

Член 48 60

Отмяна

Регламент (ЕО) № 343/2003 Ö (ЕС) № 604/2013 Õ се отменя ð за държавите членки, обвързани от настоящия регламент, що се отнася до задълженията им в отношенията помежду им ï .

Член 11, параграф 1, членове 13, 14 и 17 от Регламент (ЕО) № 1560/2003 се отменят.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 49 61

Влизане в сила и приложимост

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага за молби за международна закрила, които са подадени след от [Ö първия ден след влизането му в сила Õ] на шестия месец след влизането му в сила и, считано от тази дата, ще се прилага за всяко искане за поемане на отговорността или за обратно приемане на кандидати независимо от датата, на която е подадена молбата . Държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, подадена преди тази дата, се определя в съответствие с критериите, предвидени в Регламент (ЕО) № 343/2003 (ЕС) № 604/2013.

Позоваванията в настоящия регламент на Регламент (ЕС) № 603/2013, Директива 2013/32/ЕС и Директива 2013/33/ЕС се тълкуват до датата на тяхното прилагане като позовавания съответно на Регламент (ЕО) № 2725/2000 32 , Директива 2003/9/ЕО 33 и Директива 2005/85/ЕО 34 .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

ê 604/2013 (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отменени регламенти (посочени в член 48)

Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета

(ОВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1).

Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, само член 11, параграф 1, членове 13, 14 и 17.

(ОВ L 222, 5.9.2003 г., стр. 3).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

é

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Формула за референтния коефициент съгласно член 35 от Регламента:

Ефект от населениетоДЧ  35

Ефект от БВПДЧ    36

ДялДЧ = 50 % Ефект от населениетоДЧ + 50 % Ефект от БВПДЧ

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

Наименование на предложението/инициативата

Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 37

Естество на предложението/инициативата

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 38

✓Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

Цели

Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

Мотиви за предложението/инициативата

Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Добавена стойност от намесата на ЕС

Изводи от подобен опит в миналото

Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

◻ Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

◻ Финансово отражение от 2016 г. до 2020 г.

✓ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

Осъществяване с период на започване на дейност от 2017 до 2020 г.,

последван от функциониране с пълен капацитет.

Планирани методи на управление

◻ Пряко управление от Комисията

◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

◻ от изпълнителните агенции

✓ Споделено управление с държавите членки

✓ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ трети държави или органите, определени от тях;

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

✓ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Система за управление и контрол

Установени рискове

Информация за изградената система за вътрешен контрол

Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

* възможно участие на държавите, асоциирани към Шенген, ако те участват в новата система от Дъблин

Очаквано отражение върху разходите

Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)