ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.        Общ контекст на предложението

Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес беше приет на 11 юли 2007 г.[1] с цел да се подобри достъпът до правосъдие, като се опростят и ускорят производствата по презгранични спорове при искове с малък материален интерес и се намалят разноските, свързани с такива спорове. Освен това регламентът имаше за цел да улесни изпълнението, като премахне необходимостта от прибягване до междинни производства (екзекватура) за признаването и изпълнението на съдебни решения в други държави членки, различни от държавата, в която е постановено решението.

Регламентът въведе алтернативна процедура за презгранични дела със стойност на иска не по-висока от 2 000 EUR, която е в допълнение към съществуващите процедури съгласно законодателствата на държавите членки. Регламентът се прилага в ЕС (с изключение на Дания), считано от 1 януари 2009 г. Процедурата по принцип е писмена, като за нея се използват стандартни формуляри и се прилагат стриктни срокове. Представителството от адвокат не е задължително и се насърчава използването на електронни средства за комуникация. Освен това загубилата страна трябва да поеме разноските по делото на спечелилата страна само доколкото те са съразмерни на иска. Процедурата може да бъде използвана както от потребителите, така и от предприятията, извършващи презгранични сделки в ЕС, като средство за подобряване на достъпа до правосъдие и упражняване на правата им.

В член 28 от регламента е предвидено до 1 януари 2014 г. Комисията да представи на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет подробен доклад за преглед на функционирането на регламента, включително във връзка с ограничението за стойността на иска от 2 000 EUR. Докладът на Комисията следва да бъде придружен, ако е необходимо, от предложения за изменения.

1.2.        Необходимост от изменение на европейската процедура за искове с малък материален интерес

В момент, когато Европейският съюз е изправен пред най-голямата икономическа криза в своята история, подобряването на ефикасността на правосъдието в Европейския съюз се превърна във важен фактор за подпомагане на икономическата дейност[2]. Една от мерките за насърчаване на ефикасността на правосъдието в ЕС е изменението на Регламента за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Регламентът беше приет след отчитане на факта, че проблемите с неефективните съдебни спорове по искове с малък материален интерес придобиват още по-големи измерения, когато исковете с ниска стойност се подават в презграничен контекст. Допълнителни проблеми възникват в ситуации, при които например страните не са запознати с чуждестранните закони и процесуалния ред на чуждестранните съдилища, има по-голяма необходимост от писмени и устни преводи, както и необходимост от пътуване в чужбина с цел явяване на устните изслушвания. С нарастването на презграничната търговия в ЕС през последните години и предвид на това, че се очаква през идните години тенденцията да се засили, допълнително ще се изостри необходимостта от въвеждането на ефективни механизми за правна защита като средство за подкрепа на икономическата дейност.

Тъй като е предвидено използването на стандартни формуляри и безплатна помощ за страните за тяхното попълване, процедурата дава възможност на съдилищата да разглеждат молбите изцяло в рамките на писмена процедура, с което се премахва необходимостта от пътуване за явяване на устни изслушвания (освен при извънредни обстоятелства, когато съдебното решение не може да бъде постановено въз основа на писмените доказателства), както и от процесуално представителство от адвокат. Регламентът също така насърчава съдилищата и правораздавателните органи да използват средства за комуникация от разстояние за приемането на исковите формуляри и за организирането на устните изслушвания. Накрая, постановеното решение се движи свободно от една държава членка в друга, без да е необходимо да се прибягва до допълнителните междинни производства, необходими за признаване и изпълнение[3].

Въпреки предимствата, които носи със себе си по отношение на съкращаване на разноските и времето за водене на спорове по презгранични искове, процедурата е все още слабо позната и остава слабо използвана няколко години след влизането в сила на регламента. В резолюция[4] от 2011 г. Европейският парламент потвърди, че е нужно да се направи повече по отношение на правната сигурност, езиковите бариери и прозрачността на производствата. Той призова Комисията да се погрижи потребителите и предприятията да бъдат по-добре запознати със съществуващите правни инструменти, като ЕПИММИ, и да се възползват от тях. Потребителите и заинтересованите предприятия обърнаха внимание и на факта, че регламентът се нуждае от допълнително усъвършенстване, за да е от полза за тях, по-специално за МСП. Държавите членки установиха и някои недостатъци в сегашния регламент, които следва да бъдат отстранени.

Проблемите се коренят главно в недостатъците на действащите правила, като например ограниченото приложно поле поради ниската стойност на иска и презграничния обхват, и все още твърде обременителната, скъпа и продължителна процедура, която не отразява технологичния напредък в правосъдните системи на държавите членки след приемането на регламента. Дори там, където проблемите са свързани с недоброто прилагане на настоящите правила — какъвто до известна степен е случаят с липсата на прозрачност, — трябва да се признае, че разпоредбите на регламента не винаги са ясни. С оглед разрешаване на проблема с липсата на информираност Европейската комисия вече предприе различни действия, например поредица от тематични семинари в държавите членки с цел информиране на МСП относно тази процедура, публикуване на практически наръчник и разпространяване на преподавателски модули за обучение на европейските предприемачи по този въпрос.

В Доклада за гражданството на ЕС за 2013 г.[5] Комисията определи изменението на регламента като едно от действията, с които се цели укрепване на правата на гражданите на Съюза чрез улесняване на уреждането на спорове във връзка с пазаруване през граница. Тази инициатива е включена и в Европейската програма за потребителите[6] като средство за по-качествено упражняване на правата на потребителите. Освен това модернизацията на регламента допринася за настоящите политически приоритети на ЕС за насърчаване на икономическото възстановяване и устойчивия растеж, като работи за въвеждането на по-ефикасни и опростени съдебни производства, които са по-достъпни за МСП.

1.3.        Необходимост от изменение на член 17 от Регламент (ЕО) № 1896/2006

В контекста на процедурата за европейска заповед за плащане подаденото от ответника възражение води до автоматично преминаване на производството към разглеждане по реда на редовното гражданско производство. Тъй като междувременно беше въведена европейската процедура за искове с малък материален интерес, това ограничение вече не е оправдано по отношение на исковете, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 861/2007.

Следователно в Регламент (ЕО) № 1896/2006 следва да се изясни, че когато спорът попада в приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес, тази процедура следва да бъде допустима за страна по процедура за европейска заповед за плащане, която е подала възражение срещу такава заповед.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Комисията проведе няколко консултации, за да събере информация за текущото прилагане на регламента, както и евентуалните елементи от него, които е необходимо да бъдат изменени. Резултатите дадоха полезни насоки за политиката във връзка с позициите на заинтересованите страни и държавите членки и бяха взети предвид в процеса на оценка на въздействието.

В периода ноември—декември 2012 г.[7] беше проведено проучване на Евробарометър за оценка на осведомеността, очакванията и опита на европейските граждани по отношение на прилагането на регламента. Според проучването 71 % от потребителските искове понастоящем се вписват в ограничението за стойността на иска от 2 000 EUR, предвидено в регламента. Средната минимална стойност, за която потребителите са склонни да водят съдебен спор в друга държава членка, е 786 EUR. 12 % от участниците в проучването са били осведомени за съществуването на ЕПИММИ, като 1 % от всички анкетирани заявяват, че вече са използвали процедурата. 69 % от тези, които вече са използвали ЕПИММИ, са били удовлетворени. 97 % от всички анкетирани, които са подали иск в съда срещу предприятия и са спечелили в рамките на последните две години (както в своята държава членка, така и в друга държава членка), са успели успешно да изпълнят съдебните решения. Най-важните фактори, които биха насърчили гражданите да подадат иск в съда, са: възможността за провеждане на писмено производство, без да се явяват в съда (33 %), провеждане на производството без наемане на адвокат (26 %), провеждане на производството онлайн (20 %) и използване на собствения им език (24 %).

В периода 9 март—10 юни 2013 г. беше проведено допитване до обществеността в интернет. В резултат на допитването бяха събрани мнения относно възможните подобрения и по-нататъшното опростяване, с което допълнително биха се увеличили ползите от ЕПИММИ, по-специално за потребителите и за малките и средните предприятия. Бяха получени 80 отговора от широк кръг от заинтересовани страни, като например организации на потребителите и бизнес асоциации, съдии, адвокати и представители на академичните среди. Резултатите[8] от допитването показват, че 66 % от анкетираните подкрепят идеята за увеличаване на горната граница на стойността на иска на 10 000 EUR, 63 % подкрепят използването на електронни средства в хода на процедурата и 71 % подкрепят идеята съдилищата да бъдат оборудвани с видеоконферентна или друга техника за електронни комуникации. Само 28 % от анкетираните са смятали, че държавите членки предоставят безплатна помощ.

Подробен въпросник относно функционирането и практическото прилагане на регламента беше изпратен на държавите членки в началото на април 2013 г., както и на Европейската съдебна мрежа. Въпросите имаха за цел да съберат данни относно броя на делата, в които се използва ЕПИММИ в държавите членки, използването на електронни средства за комуникация в съдебните производства, наличието и условията за оказване на помощ на гражданите при попълване на формулярите, процесуалните срокове, устното изслушване и доказателствата, разноските за производството и необходимостта да се увеличи размера на максимално допустимата стойност на исковете с малък материален интерес. Крайният срок за отговор беше 15 май 2013 г. Общо двадесет държави членки изпратиха своите отговори[9].

Европейската съдебна мрежа на няколко пъти обсъди прилагането на европейската процедура за искове с малък материален интерес, мерките, които следва да се предприемат, за да се повиши информираността за нейното съществуване и действие, както и кои нейни елементи е необходимо да бъдат изменени. На заседанието от 17 май 2011 г. някои държави членки отбелязаха, че ЕПИММИ не се използва пълноценно в практиката и че следва да бъдат направени процедурни подобрения и да бъдат предприети мерки за повишаване на осведомеността. Създадена беше работна група, натоварена да изготви практически наръчник относно ЕПИММИ в помощ на практикуващите юристи. На заседанието от 29—30 май 2013 г. бяха обсъдени няколко аспекта, подлежащи на изменение, като например увеличаване на размера на максимално допустимата стойност на исковете, използване на електронни средства за комуникация между съдилищата и страните, определяне на минимални стандарти на ЕС за провеждането на процедурата, като: наличието на видеоконферентна връзка за провеждането на устното изслушване, прозрачността на изчисляването и плащането на съдебните такси и помощта за ползвателите на процедурата, включително процесуално представителство.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.        Основни елементи на предлаганото действие

Основните елементи от предложеното изменение са:

· разширяване на приложното поле на регламента, за да обхване презгранични искове на стойност до 10 000 EUR;

· разширяване на определението за презгранични дела;

· подобряване на използването на електронните комуникации, включително за връчването на определени документи;

· налагане на задължение на съдилищата да използват видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или други средства за комуникация от разстояние за провеждането на устните изслушвания и събирането на доказателства;

· предвиждане на ограничение на максималния размер на съдебните такси, събирани за провеждане на процедурата;

· предвиждане на задължение за държавите членки да въведат начини на плащане от разстояние на съдебните такси;

· ограничаване на изискването за писмен превод на формуляр Г, съдържащ удостоверението за принудително изпълнение, само до съществото на съдебното решение;

· налагане на държавите членки на задължения за предоставяне на информация по отношение на съдебните такси, начините за тяхното плащане и наличието на помощ за попълване на формулярите.

3.1.1.     Разширяване на приложното поле на регламента, за да обхване презгранични искове на стойност до 10 000 EUR

Максимално допустимата стойност на исковете от 2 000 EUR ограничава приложното поле на регламента. Макар това да не е от изключителна важност за потребителите, тъй като повечето от подадените от тях искове не надвишават 2 000 EUR, това силно ограничава достъпа до процедурата за МСП. Само 20 % от подадените от предприятията искове са на стойност под 2 000 EUR, като исковете на стойност между 2 000 EUR и 10 000 EUR представляват близо 30 % от всички презгранични искове, подадени от предприятия.

45 % от предприятията, които са страни по презграничен спор, не се обръщат към съда, тъй като процесуалните разноски са несъразмерно високи спрямо стойността на исковете им, а 27 % не се обръщат към съда, защото производството би отнело твърде много време. С предоставянето на достъп до европейската опростена процедура за презграничните искове на стойност между 2 000 EUR и 10 000 EUR разноските и продължителността на съдебните спорове по такива дела ще бъдат значително намалени.

През последните години редица държави членки разшириха приложното поле на националните си опростени процедури, като повишиха максимално допустимата стойност на исковете. Тази продължаваща тенденция свидетелства за необходимостта от модернизиране на правосъдните системи и улесняване на достъпа на гражданите до тях, като бъдат предвидени опростени, икономични и бързи процедури по по-широк кръг от искове с ниска стойност. В този контекст настоящата максимално допустима стойност от 2 000 EUR за европейската процедура за искове с малък материален интерес трябва също да бъде увеличена.

Увеличаването ѝ ще позволи на страните да решават спорове по значително по-голям брой дела въз основа на опростената европейска процедура. Поради по-същественото опростяване, намаляването на разноските и продължителността на съдебните производства може да се очаква, че исковете, които са били изоставени или неподадени до съда, ще бъдат удовлетворени. Основните ползватели на това нововъведение ще са МСП, но потребителите също ще имат полза от него, тъй като около една пета от потребителските искове са на стойност, надвишаваща 2 000 EUR. Както предприятията, така и потребителите ще имат полза от това, че по-честото използване на процедурата ще позволи на съдиите, съдебните служители и адвокатите да я познават по-добре, което неизменно ще допринесе за по-доброто и по-ефективното ѝ провеждане.

3.1.2.     Разширяване на определението за презгранични дела

Регламентът понастоящем се прилага само за съдебни спорове, по които поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган. Споровете обаче, по които страните са с местоживеене в една и съща държава членка, но които съдържат важен презграничен елемент и за тях би могла да се прилага европейската опростена процедура, са оставени извън приложното поле на регламента. Примери за това са делата, по които:

· мястото на изпълнение на договора е в друга държава членка, например договор за наем на ваканционно жилище, намиращо се в друга държава членка; или

· мястото на настъпване на вредоносното събитие е в друга държава членка, например когато страни участват в автомобилна катастрофа в граничен район, намиращ се в друга държава членка; или

· изпълнението на съдебното решение трябва да се осъществи в друга държава членка, например когато съдебното решение трябва да се изпълни върху заплатата на ответника, която той получава в друга държава членка.

По-специално, когато съгласно разпоредбите на Регламент [(ЕО) № 44/2001/[(ЕС) № 1215/2012] ищецът може да избира между компетентността на съдилищата на държавата членка, в която както той, така и ответникът имат местоживеене, и компетентността на държавата членка, в която например се изпълнява договорът или е настъпило вредоносното събитие, изборът на ищеца в полза на съдилищата или правораздавателните органи на държавата членка по общото местоживеене не следва да води до лишаването му от възможността да използва европейската процедура за искове с малък материален интерес, която иначе би могъл да използва.

Освен това сегашното ограничение не позволява подаването на молби по европейската процедура за искове с малък материален интерес до съдилищата на държавите — членки на ЕС, от или срещу лица, които пребивават в трети държави, като същевременно в Европа не съществува национална процедура, която да е запазена единствено за гражданите на съответната държава или за гражданите на ЕС.

С изменението европейската процедура за искове с малък материален интерес ще може да се използва по всички дела с презграничен елемент, включително такива, които касаят трети държави. Това ще доведе до опростяване и намаляване на разноските и продължителността на съдебните спорове за гражданите, които биха могли да използват европейската опростена процедура, например когато трябва да бъдат изслушани вещи лица в държавата членка, в която се изпълнява договора или е настъпило вредоносното събитие. Аналогично, съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, ще може да бъде изпълнено по-лесно в друга държава членка, където процедурата, която е довела до конкретното съдебно решение, също е добре известна и се ползва с доверие.

Тъй като в съответствие с член 4, параграф 3 от регламента съдилищата могат да преценят дали са налице основанията за тяхната компетентност съгласно регламента, рискът от злоупотреба от страна на ищците е минимален.

3.1.3.     Подобряване на използването на електронни средства за комуникация, включително за връчването на документи

Размяната на различни съобщения между страните и съдилищата по принцип може да се извършва по електронен път, което би спестило време и би намалило разноските по процедурата по презгранични дела, особено когато става въпрос за дълги разстояния. Вече е възможно исковата молба да се подава по електронен път, когато държавите членки приемат този способ. В случаите обаче, когато в рамките на процедурата[10] на страните трябва да се връчат документи, регламентът предвижда връчване по пощата с потвърждение за получаване като основен начин за връчване. Други начини на връчване могат да бъдат използвани само ако връчването по пощата не е възможно.

Същевременно връчването по електронен път вече е въведено в няколко държави членки. Предложението ще постави връчването по пощата и връчването по електронен път на равна нога, за да могат тези държави членки да предоставят такива електронни средства на разположение на страните, които използват европейската процедура за искове с малък материален интерес. Опростяването и икономията на време и средства ще могат да бъдат осъществени само в държавите членки, които решат да въведат връчването на документи по електронен път. Очаква се обаче броят на държавите членки, които се възползват от тези постижения в технологиите, да нараства.

За размяната на другите, не толкова важни съобщения между страните и съдилищата, предложението ще издигне електронните комуникации в правило, като единственото условие е да е налице съгласие на страните.

3.1.4.     Налагане на задължение на съдилищата да използват видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или други средства за комуникация от разстояние за провеждането на устните изслушвания и събирането на доказателства

Европейската процедура за искове с малък материален интерес е предимно писмена процедура. При извънредни обстоятелства обаче, когато устното изслушване или изслушването на вещо лице или свидетел са необходими за постановяването на съдебно решение, съдът или правораздавателният орган може да организира устно изслушване. Устното изслушване може да бъде проведено чрез видеоконферентна връзка или други средства за комуникация от разстояние. На практика обаче редовно се организира устно изслушване и често се изисква физическото присъствие на страните, което води до увеличаване на пътните разноски и натрупване на закъснение за страните.

На първо място, с изменението ще се подчертае по-отчетливо извънредния характер на устното изслушване в контекста на тази опростена процедура. На второ място, с него ще се наложи задължение на съдилищата и правораздавателните органи винаги, когато се провежда устно изслушване, да използват средства за комуникация от разстояние, като видеоконферентна или телеконферентна връзка. С цел да се гарантират правата на страните, ще се направи изключение за страната, която изрично поиска да се яви в съда.

Това изменение може да наложи държавите членки да оборудват съдилищата си с подходяща комуникационна техника, ако те все още не разполагат с такава. Държавите членки разполагат с разнообразни технологични възможности, сред които са икономически изгодни интернет услуги.

3.1.5.     Предвиждане на ограничение на максималния размер на съдебните такси, събирани за провеждане на процедурата

Съдебните такси се събират предварително в момента на подаване на исковата молба. Когато тези съдебни такси са по-високи от 10 % от стойността на иска, те се считат за прекомерни. В такива случаи ищците могат да се откажат по неволя да предявят исковете си. В много държави членки са въведени и минимални такси, за да бъде възпряно несериозното предявяване на искове в съда или злоупотребата с право. Средната минимална съдебна такса е 34 EUR.

Предложената разпоредба няма да хармонизира съдебните такси в държавите членки. Тя обаче ще определи максимален размер за съдебните такси за подаване на искова молба съгласно регламента, който ще се изчислява като процент от стойността на иска, като съдебните такси, които надвишават този максимален размер, ще се считат за прекомерни спрямо стойността на иска и следователно за такива, които възпрепятстват достъпа до правосъдие на ищците по искове с малък материален интерес. Определянето на максимален размер за съдебните такси по европейската процедура за искове с малък материален интерес ще намали разноските в онези държави членки, в които таксите са прекомерни спрямо стойността на такива искове. Това ще повиши привлекателността на процедурата за ищците.

Освен това мярката позволява на държавите членки да поддържат фиксиран минимален размер на съдебната такса, който все пак да не препятства достъпа до правосъдие за исковете с по-ниска стойност. Мярката е пропорционална с оглед на особеното естество на презграничните съдебни спорове, които за разлика от вътрешните спорове редовно налагат ищецът да прави допълнителни разноски, като разноски за писмен превод, а ако е организирано устно изслушване — пътни разноски и разноски за устен превод.

3.1.6.     Предвиждане на задължение за държавите членки да въведат начини на плащане онлайн на съдебните такси

Начините на плащане на съдебните такси се различават в различните държави членки. Особено когато плащането в брой или чрез гербови марки е единственият допустим начин на плащане, страните трябва да направят пътни разноски или да си наемат адвокат в държавата членка на съда, което може да ги накара да се откажат да предявят исковете си. Подобни проблеми възникват, когато се приема плащане само с чекове, които не се използват обичайно в редица държави членки, или когато плащането може да се извърши само чрез адвокат.

Предложението има за цел да задължи държавите членки да въведат начини на плащане от разстояние, най-малкото системи за банкови преводи и системи за плащане онлайн чрез кредитни/дебитни карти. Общата ефикасност на съдебната система вероятно ще се увеличи, тъй като страните ще реализират икономии от време и разноски.

3.1.7.     Ограничаване на изискването за писмен превод на удостоверението за принудително изпълнение от формуляр Г само до съществото на съдебното решение

На етапа на изпълнение на съдебното решение страната, искаща изпълнение, трябва да преведе удостоверението за принудително изпълнение от формуляр Г чрез заклет преводач на езика (езиците) на държавата членка по местоизпълнение. Само няколко държави членки приемат формуляр Г и на други езици, освен своя собствен.

Задължението за писмен превод на формуляр Г налага излишни разноски, защото би следвало да се превежда единствено точка 4.3 от формуляра (Същество на решението), тъй като останалите полета вече съществуват на всички езици. Преводачите често пъти обаче изискват плащане за превода на целия формуляр. За страната, която желае да получи изпълнение на дадено съдебно решение, тези ненужни разноски, които се добавят към останалите разноски, може да се окажат пречка да предяви иска си или да търси неговото изпълнение.

Изменението ще ограничи изискването за писмен превод само до съществото на решението по точка 4.3 от формуляр Г.

3.1.8.     Налагане на държавите членки на задължения за предоставяне на информация по отношение на съдебните такси, начините за тяхното плащане и наличието на помощ за попълване на формулярите

Въпреки че за целите на осигуряване на публичен достъп до информацията държавите членки понастоящем са длъжни да уведомяват Комисията за компетентните съдилища, допустимите средства за комуникация, възможността за обжалване, допустимите езици във връзка с изпълнението и компетентните за изпълнението органи (член 25), понастоящем липсва информация за съдебните такси и начините за тяхното плащане. Задължението за сътрудничество между държавите членки при предоставянето на широката общественост на информация за разноските (член 24) не е довело до повече прозрачност по тези въпроси. Освен това задължението на държавите членки да предоставят практическа помощ при попълване на формулярите (член 11) в много случаи не се изпълнява.

Налагането на задължение на държавите членки да уведомяват Комисията за съдебните такси и начините на плащане във връзка с европейската процедура за искове с малък материален интерес и за наличието на практическа помощ за страните, както и задължението на Комисията да осигури публичен достъп до тази информация ще подобри прозрачността и в крайна сметка достъпа до правосъдие.

3.2.        Други технически изменения

Редица разпоредби от Регламент (ЕО) № 861/2007 могат да бъдат подобрени, за да бъдат взети предвид най-новите постижения, например влизането в сила на Договора от Лисабон и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

На първо място, членове 26 и 27 от регламента трябва да бъдат приведени в съответствие с новата процедура на делегиране, въведена с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

На второ място, член 18 от регламента ще трябва да бъде изяснен, за да се избегнат трудности в практиката, подобни на посочените в неотдавнашното преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с което Съдът беше сезиран да тълкува подобна разпоредба в контекста на Регламент (ЕО) № 1896/2006[11]. Същото право да се иска преразглеждане е формулирано по малко по-различен, но по-ясен начин в Регламент (ЕО) № 4/2009 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Няма причина тези разпоредби за преразглеждане, които преследват една и съща цел, да са формулирани по различен начин в различните европейски регламенти. Предложеното изменение цели изясняване на правото да се иска преразглеждане, така че то да е съвместимо с Регламент (ЕО) № 4/2009.

3.3.        Правно основание

Регламент (ЕО) № 861/2007 беше приет на основание член 61, буква в) от ДЕО, съгласно който Съветът приема мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, и член 67, параграф 1 от ДЕО, определящ законодателната процедура, която да бъде следвана. След влизането в сила на Договора от Лисабон всяко изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 ще се основава на член 81, параграф 2, букви а), в) и е) от ДФЕС.

3.4.        Субсидиарност и пропорционалност

Необходимостта от действия на ЕС беше установена още през 2007 г., когато беше приет Регламент (ЕО) № 861/2007. Разглежданият въпрос има транснационални аспекти, които не могат да бъдат уредени по задоволителен начин чрез индивидуалните действия на държавите членки. Целта да се повиши доверието на потребителите и предприятията, и по-специално на МСП, в презграничната търговия и в достъпа до правосъдие при презгранични спорове не може да бъде постигната без изменение на съществуващия регламент, което ще позволи да бъдат отразени по-добре нововъведенията от 2007 г. насам, а докладваните недостатъци при прилагането на Регламент (ЕО) № 861/2007 да бъдат поправени.

Националните опростени процедури, когато има такива, са изключително разнообразни както по отношение на размера на максимално допустимата стойност на исковете, така и по отношение на постигнатото процесуално опростяване. При отсъствието на единни за целия ЕС процесуални стандарти допълнителната присъща сложност и разноските за предявяване на презграничен иск поради непознаване от страните на чуждестранното процесуално право, необходимостта от писмени и устни преводи и необходимостта от пътуване за устните изслушвания ще увеличат прекомерните разноски и продължителността на презграничните съдебни спорове в сравнение със споровете пред националните юрисдикции. Нарушенията на конкуренцията на вътрешния пазар, дължащи се на липсата на баланс във функционирането на процесуалните средства, предоставени на ищците/кредиторите в различните държави членки, обуславя нуждата от действия на ЕС, които да гарантират равни условия за кредиторите и длъжниците в целия ЕС. Например ако регламентът не бъде изменен, настоящата максимално допустима стойност на исковете ще продължи да възпрепятства достъпа на много МСП, които имат презграничен спор, до опростена и единна съдебна процедура във всички държави членки. Аналогично, при отсъствието на важаща за целия ЕС горна граница за прекомерните съдебни такси и важаща за целия ЕС възможност за плащане на съдебните такси чрез разплащателни средства от разстояние много кредитори няма да имат достъп до съдилищата.

Освен това действията на равнище ЕС биха имали ясни предимства в сравнение с действията на държавите членки по отношение на ефективността, тъй като измененият регламент ще създаде единни процесуални инструменти за всички презгранични искове, попадащи в неговото приложно поле, независимо от това къде в ЕС се намира съдът, разглеждащ делото. Изменението ще подобри достъпа до правосъдие, по-специално във връзка с голяма част от исковете с малък материален интерес на МСП, които понастоящем са извън приложното поле на регламента, както и за потребителите и МСП, които водят презгранични спорове, оставащи извън настоящото определение на регламента. Освен това изменението ще направи процедурата по-ефикасна за всички искове, попадащи в приложното му поле, тъй като предвижда единни процесуални правила, които допълнително опростяват и намаляват разноските за презграничните съдебни спорове. По-добрият достъп до ефикасни съдебни процедури за по-голям брой кредитори, които имат искове с ниска стойност, ще отприщи движението на капитали, което от своя страна ще доведе до увеличаване на доверието в презграничната търговия и до по-добро функциониране на вътрешния пазар.

Изменението ще опрости допълнително и изпълнението на съдебните решения, особено по искове на по-голяма от настоящата максимално допустима стойност, и ще благоприятства по-голямо доверие между съдилищата и компетентните за изпълнението органи, които ще опознаят европейската процедура за искове с малък материален интерес.

3.5.        Основни права

Както е изложено подробно в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, и в съответствие със стратегията на Съюза за ефективното прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз, всички елементи на реформата зачитат правата, заложени в Хартата на основните права.

Правото на справедлив процес (член 47, параграф 2 от Хартата) е гарантирано, тъй като изменението ще доведе до по-широк достъп до правосъдие във връзка с исковете на малка стойност по всички презгранични дела. Освен това, въведени са процесуални защитни механизми, за да се гарантира, че по-голямото опростяване на процедурата, постигнато чрез предложените изменения, не оказва отрицателно въздействие върху правата на страните. Затова връчването по електронен път с потвърждение за получаване ще се използва само ако страните са се споразумели за това; за страната, която желае да се яви в съда, винаги ще се прави изключение от задължителното изслушване чрез видеоконферентна или телеконферентна връзка; а за исковете на стойност над 2 000 EUR съдилищата няма да могат да откажат устно изслушване, проведено със средства за комуникация от разстояние, ако поне една от страните го поиска.

3.6.        Отражение върху бюджета

Единственото отражение върху бюджета на Европейския съюз вследствие на предложението за регламент се състои в еднократни разноски за изготвянето на доклад 5 години след датата на започване на прилагането на регламента.

2013/0403 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[12],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета[13] създаде европейската процедура за искове с малък материален интерес. Той се прилага както за спорни, така и за безспорни вземания в рамките на презгранични граждански и търговски спорове със стойност на иска, която не надвишава 2 000 EUR. Той гарантира също, че съдебните решения, постановени в рамките на тази процедура, подлежат на изпълнение без никаква междинна процедура, и по-специално без да е необходима декларация за изпълняемост в държавата членка по изпълнение (премахване на екзекватурата). Общата цел на регламента беше да се подобри достъпът до правосъдие, както за потребителите, така и за предприятията, като се намалят разноските и се ускори гражданското производство по исковете, попадащи в неговото приложно поле.

(2)       Регламент (ЕО) № 861/2007 предвижда до 1 януари 2014 г. Комисията да представи на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет подробен доклад за преглед на функционирането на европейската процедура за искове с малък материален интерес, включително на ограничението за стойността на иска, който може да бъде предявяван съгласно тази процедура.

(3)       В доклада на Комисията[14] относно прилагането на Регламент (ЕО) № 861/2007 се посочват пречките пред разгръщането на пълния потенциал на европейската процедура за искове с малък материален интерес в полза на потребителите и предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия. От доклада личи, наред с другото, че ниската максимално допустима стойност на иска в действащия регламент лишава много от потенциалните ищци, които имат презгранични спорове, от възможността да използват опростената процедура. Освен това редица елементи на процедурата биха могли да бъдат допълнително опростени с цел намаляване на разноските и времето за водене на съдебни спорове. В доклада се заключава, че тези пречки могат да бъдат премахнати най-ефективно чрез изменение на регламента.

(4)       Потребителите трябва да могат да използват в пълна степен възможностите, предоставени от единния пазар, и доверието им не трябва да бъде разклащано поради отсъствието на ефективни правни средства за защита по спорове, при които е налице презграничен елемент. Подобренията на европейската процедура за искове с малък материален интерес, предложени с настоящия регламент, имат за цел да предоставят на потребителите механизми за ефективна защита, като по този начин ще се допринесе за практическото упражняване на правата им.

(5)       Увеличаването на максимално допустимата стойност на иска на 10 000 EUR ще бъде от особена полза за малките и средните предприятия, които понастоящем се отказват да заведат дело в съда, защото в рамките на националните обикновени или опростени процедури процесуалните разноски са прекомерни спрямо стойността на иска и/или съдебните производства са твърде продължителни. Повишаването на максимално допустимата стойност на иска би подобрило достъпа до ефективен и икономически изгоден съдебен механизъм за защита по презгранични спорове с участието на малки и средни предприятия. По-широкият достъп до правосъдие ще повиши доверието в презграничните сделки и ще допринесе за пълноценното използване на възможностите, предлагани от вътрешния пазар.

(6)       Европейската процедура за искове с малък материален интерес се прилага спрямо всички искове с презграничен елемент. Това включва делата, по които и двете страни са с местоживеене в една и съща държава членка и само мястото на изпълнение на договора, мястото на настъпване на вредоносното събитие или мястото на изпълнение на съдебното решение се намира в друга държава членка. По-специално, когато съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета[15] [Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета[16]] ищецът може да избира между компетентността на съдилищата на държавата членка, в която както той, така и ответникът имат местоживеене, и компетентността на съдилищата на държавата членка по местоизпълнение на договора или настъпване на вредоносното събитие, изборът на ищеца в полза на съдилищата или правораздавателните органи на държавата членка по общото местоживеене не следва да води до лишаването му от възможността да използва европейската процедура за искове с малък материален интерес, която иначе би могъл да използва. Освен това европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да може да се прилага и по дела, заведени в съдилища на държавите — членки на ЕС, от или срещу лица, които пребивават в трети държави.

(7)       Настоящият регламент следва да се прилага само по презгранични спорове, но нищо не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат идентични разпоредби и по чисто вътрешни производства във връзка с искове с малка стойност.

(8)       Европейската процедура за искове с малък материален интерес може да бъде допълнително усъвършенствана, като се възползваме в областта на правосъдието от технологичното развитие, което позволява да не се отчитат географското разстояние и неговите последици по отношение на високите разноски и продължителността на производствата като фактори, които препятстват достъпа до правосъдие.

(9)       За да се съкрати допълнително продължителността на процедурата, следва да се насърчава в по-голяма степен използването на съвременни комуникационни технологии от страните по делата и от съдилищата. Подаването чрез електронни средства за комуникация на искова молба по европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде възможно, когато държавите членки вече разполагат с необходимата технология. За документите, които трябва да бъдат връчени на страните, връчването по електронен път следва да бъде на равна нога с връчването по пощата, когато държавите членки вече разполагат с необходимата технология. За всяка друга размяна на писмени съобщения между страните и съдилищата или правораздавателните органи електронните средства следва да се предпочитат пред връчването по пощата. Във всички случаи страните следва да имат избор между електронните средства и по-традиционните средства за подаването на исковата молба, връчването и комуникациите.

(10)     Съдът или правораздавателният орган, който постановява решението, следва да го връчи и на ищеца, и на ответника в съответствие с предвидените в настоящия регламент начини за това.

(11)     Европейската процедура за искове с малък материален интерес е предимно писмена процедура. По изключение обаче може да бъде проведено устно изслушване, когато не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на предоставените от страните писмени доказателства. Освен това с оглед на защитата на процесуалните права на страните, когато стойността на иска надвишава 2 000 EUR, винаги следва да се организира устно изслушване, ако поне една от страните поиска това. Накрая, съдилищата следва да се стремят да постигнат спогодба между страните и затова, когато страните заявят своята готовност да сключат съдебна спогодба, съдът следва да организира устно изслушване за тази цел.

(12)     Устните изслушвания, както и събирането на доказателства чрез изслушване на свидетели, вещи лица или страни, следва да се извършва чрез средства за комуникация от разстояние. Това не следва да засяга правото на страна по производството да се яви в съда за устно изслушване. В контекста на устното изслушване и събирането на доказателства държавите членки следва да използват съвременни средства за комуникация от разстояние, които позволяват лицата да бъдат изслушани, без да е необходимо да пътуват до съда или правораздавателния орган. Когато изслушваното лице е с местоживеене в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира сезираният съд, устното изслушване следва да бъде организирано в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета[17]. Когато страната, която трябва да бъде изслушана, е с местоживеене в държавата членка, в която се намира компетентният съд или правораздавателен орган, или в трета държава, устното изслушване може да бъде проведено чрез видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или други подходящи средства за комуникация от разстояние в съответствие с националното право. Страната следва винаги да има право да се яви в съда за устно изслушване, ако поиска това. Съдът или правораздавателният орган следва да използва най-простите и най-евтините средства за събиране на доказателства.

(13)     Потенциалните разноски за съдебните спорове могат да повлияят на решението на ищеца дали да подаде иск до съда. Наред с другите разноски, съдебните такси може да накарат ищеца да се откаже да заведе дело в съда, най-вече в онези държави членки, в които съдебните такси са непропорционално високи. Съдебните такси следва да бъдат пропорционални на стойността на иска, за да се гарантира достъпът до правосъдие по презгранични искове с малък материален интерес. Настоящият регламент няма за цел да хармонизира съдебните такси. Вместо това той въвежда максимален размер за тях, който да направи процедурата достъпна за голяма част от ищците, като същевременно оставя на държавите членки голяма свобода на действие при избора на метода за изчисляване и размера на съдебните такси.

(14)     Плащането на съдебните такси не следва да налага ищецът да пътува или да наема адвокат за тази цел. Всички съдилища и правораздавателни органи, компетентни по европейските процедури за искове с малък материален интерес, следва да приемат най-малкото банкови преводи и системи за плащане онлайн чрез кредитни/дебитни карти.

(15)     Информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за органите или организациите в държавите членки, които са компетентни да предоставят практическа помощ, следва да бъде по-прозрачна и лесно достъпна в интернет. Държавите членки следва да предоставят тази информация на Комисията, която на свой ред следва да осигури публичен достъп до нея и да я разпространява до широката общественост.

(16)     В Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета[18] следва да се изясни, че когато спорът попада в приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес, тази процедура следва да бъде допустима за страна по процедура за европейска заповед за плащане, която е подала възражение срещу такава заповед.

(17)     За да се подобри защитата на ответника, стандартните формуляри, съдържащи се в приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕО) № 861/2007, следва да съдържат информация относно последиците за ответника, ако той не възрази срещу иска или не се яви в съда, по-специално относно възможността срещу ответника да бъде постановено или изпълнено съдебно решение и той да бъде осъден да плати разноските по съдебното производство. Информацията в приложенията следва да отразява промените, предвидени от настоящия регламент, например онези, които имат за цел да улеснят използването на средства за комуникация от разстояние между съда или правораздавателния орган и страните.

(18)     Във връзка с измененията на приложения I, II, III и IV към посочения регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(19)     В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз[, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент]/[ и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящия регламент и не са обвързани от него, нито от неговото прилагане].

(20)     В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(21)     Регламент (ЕО) № 861/2007 и Регламент (ЕО) № 1896/2006 следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 861/2007 се изменя, както следва:

(1) Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Приложно поле

1.           Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, без оглед на естеството на съда или правораздавателния орган, когато стойността на иска не надвишава 10 000 EUR в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд или правораздавателен орган, като от тази сума се изключват всички лихви, разноски и разходи по защитата. Той не се прилага по-специално по данъчни, митнически или административни дела или по дела за отговорност на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (acta jure imperii).

2.           Настоящият регламент не се прилага в случаите, когато в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд или правораздавателен орган всички изброени по-долу елементи, доколкото са приложими, се намират в една и съща държава членка:

а)      местоживеенето или обичайното местопребиваване на страните;

б)      мястото на изпълнение на договора;

в)      мястото на възникване на фактите, на които се основава искът;

г)      мястото на изпълнение на съдебното решение;

д)      компетентния съд или правораздавателен орган.

Местоживеенето се определя в съответствие с [членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001]/[членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012].

3.           Настоящият регламент не се прилага по дела относно:

а)      статута или дееспособността на физически лица;

б)      вещни права, произтичащи от съпружески отношения, задължения за издръжка, завещания и наследство;

в)      несъстоятелност, производства, свързани с ликвидацията на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, съдебни споразумения, конкордати и аналогични производства;

г)      социално осигуряване;

д)      арбитраж;

е)      трудово право;

ж)     наем на недвижими имоти, с изключение на съдебни процеси по парични искове; или

з)       нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.

4.           В настоящия регламент терминът „държава членка“ означава държавите членки с изключение на Дания.“

(2) Член 3 се заличава.

(3) Член 4 се изменя, както следва:

а)      В параграф 4, втора алинея се добавя следното изречение:

„Съдът информира ищеца за отхвърлянето на молбата му.“

б)      Параграф 5 се заменя със следното:

„5. Държавите членки гарантират, че стандартният исков формуляр А е на разположение на хартиен носител във всички съдилища и правораздавателни органи, пред които може да се образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и в електронен формат на уебсайтовете на тези съдилища или на съответния централен орган.“

(4) Член 5, параграф 1 се заменя със следното:

1. Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура. Съдът или правораздавателният орган провежда устно изслушване, ако счете, че не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на представените от страните писмени доказателства или ако е поискано от една от страните. Съдът или правораздавателният орган може да откаже на подобно искане, ако счете, че с оглед на обстоятелствата по делото устното изслушване не е необходимо за провеждането на справедлив процес. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено. Той не може да бъде оспорван отделно от жалба срещу самото съдебно решение.

Съдът или правораздавателният орган не може да откаже искане за устно изслушване, когато:

а)       стойността на иска надвишава 2 000 EUR, или

б)      и двете страни изявят желание да сключат съдебна спогодба и за тази цел искат провеждането на съдебно заседание.“

(5) Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Устно изслушване

1.           Устното изслушване се провежда чрез видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или други подходящи технологични средства за комуникация от разстояние в съответствие с Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, когато страната, която трябва да бъде изслушана, е с местоживеене в държава членка, различна от тази, в която се намира компетентният съд или правораздавателен орган.

2.           Ако поиска това, страната винаги има право да се яви в съда или пред правораздавателния орган, за да бъде лично изслушана.“

(6) Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Събиране на доказателства

1.           Съдът или правораздавателният орган определя средствата за събиране на доказателствата и обхвата на доказателствата, които са необходими за вземането на решение, според правилата, приложими за допустимостта на доказателствата. Съдът или правораздавателният орган може да допусне събиране на доказателства чрез писмени показания на свидетели, вещи лица или на страните. Когато събирането на доказателства налага изслушването на дадено лице, изслушването се провежда в съответствие с условията по член 8.

2.           Съдът или правораздавателният орган може да събира доказателства чрез вещи лица или устни показания само ако не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на представените от страните доказателства.

3.           Съдът или правораздавателният орган използва най-простия и най-необременяващия начин за събиране на доказателства.“

(7) Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Помощ за страните

1.           Държавите членки гарантират, че страните могат да получат практическа помощ при попълване на формулярите. Такава помощ се поставя на разположение по-конкретно, за да се установи дали процедурата може да се използва за решаване на конкретния спор и за определяне на компетентния съд, за изчисляване на дължимата лихва и за изясняване на това какви документи трябва да бъдат приложени.

2.           Държавите членки гарантират, че информацията за органите или организациите, компетентни да предоставят помощ в съответствие с параграф 1, е на разположение на хартиен носител във всички съдилища и правораздавателни органи, пред които може да образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и в електронен формат на уебсайтовете на тези съдилища или на съответния централен орган.“

(8) Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Връчване на документи и размяна на други съобщения между страните и съда или правораздавателния орган

1.           Документите по член 5, параграф 2 и член 7, параграф 2 се връчват по пощата или по електронен път, което се удостоверява с потвърждение за получаване, включващо датата на получаване. Документите се връчват по електронен път само на страна, която изрично е приела предварително, че документите могат да се връчват по електронен път. Връчването по електронен път може да се удостовери чрез автоматично потвърждение за доставяне.

2.           Размяната на всички писмени съобщения, които не са посочени в параграф 1, между съда или правораздавателния орган и страните се извършва чрез електронни средства, което се удостоверява с потвърждение за получаване, когато такива средства са допустими в рамките на производствата по националното право и само ако страната се е съгласила с тези средства за комуникация.

3.           Ако връчването на документите в съответствие с параграф 1 е невъзможно, то може да стане по всеки от начините, предвидени в членове 13 и 14 от Регламент (ЕО) № 1896/2006. Ако размяната на съобщения в съответствие с параграф 2 не е възможна, може да се използва всеки друг начин на съобщаване, допустим по националното право.“

(9) Вмъква се следният нов член:

„Член 15а

Съдебни такси и начини на плащане

1.           Съдебната такса, събирана за европейската процедура за искове с малък материален интерес, не може да надвишава 10 % от стойността на иска, от която се изключват всички лихви, разноски и разходи по защитата. Ако държавите членки събират минимална съдебна такса за европейската процедура за искове с малък материален интерес, тази такса не може да надвишава 35 EUR в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд или правораздавателен орган.

2.           Държавите членки гарантират, че страните могат да платят съдебните такси чрез средства за плащане от разстояние, включително чрез банков превод и система за плащане онлайн чрез кредитна или дебитна карта.“

(10) Член 17, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Членове 15а и 16 се прилагат по отношение на всички обжалвания.“

(11) Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Минимални стандарти за преразглеждане на съдебното решение

1.           Ответник, който не се е явил по делото, има право да подаде молба за преразглеждане на съдебното решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или правораздавателен орган на държавата членка, в която е постановено решението, ако:

а)      исковият формуляр не е бил връчен на ответника в достатъчен срок и по начин, който би му позволил да организира защитата си; или

б)      ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска поради непреодолима сила или поради извънредни обстоятелства, без вина от негова страна;

освен ако ответникът не е упражнил правото си на обжалване на съдебното решение, а е имал възможност да направи това.

2.           Срокът за подаване на молба за преразглеждане е 30 дни. Той започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на съдебното решение и е можел да предприеме действия, и най-късно от датата на първата изпълнителна мярка, която води до налагане на ограничение на ответника да се разпорежда цялостно или частично с имуществото си. Не се допуска удължаване на срока поради голяма отдалеченост.

3.           Ако съдът отхвърли молбата за преразглеждане по параграф 1 с мотива, че никое от предвидените в посочения параграф основания за преразглеждане не е налице, съдебното решение остава в сила.

Ако съдът уважи искането за преразглеждане на едно от основанията по параграф 1, постановеното съдебно решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес се обявява за нищожно. Кредиторът обаче не губи предимството от прекъсването на давностните или преклузивните срокове.“

(12) Член 21, параграф 2, буква б) се заменя със следното:

„б) екземпляр от удостоверението по член 20, параграф 2 и при необходимост писмен превод на съществото на решението по точка 4.3 от удостоверението на официалния език на държавата членка по изпълнение или, ако в тази държава членка съществуват няколко официални езика — на официалния език или на един от официалните езици на съда или правораздавателния орган на производството по мястото, в което се иска изпълнение в съответствие с правото на тази държава членка, или на друг език, който държавата членка по изпълнение е посочила като допустим. Всяка държава членка посочва поне един официален език или езици на институциите на Европейския съюз, различен от нейния собствен език, които може да приеме за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Писменият превод на съществото на решението по точка 4.3 от удостоверението се извършва от лице, квалифицирано да извършва писмени преводи в една от държавите членки.“

(13) Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

Информация относно компетентността, средствата за комуникация, обжалванията, съдебните такси, начините на плащане и преразглеждането

1.           Не по-късно от [6 месеца след влизането в сила на регламента] държавите членки съобщават на Комисията:

а)       кои съдилища или правораздавателни органи са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес;

б)      кои средства за комуникация са допустими за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес и са на разположение на съдилищата или правораздавателните органи в съответствие с член 4, параграф 1;

в)      какви съдебни такси се събират в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес или как се изчисляват те, както и допустимите начини за плащане на съдебните такси в съответствие с член 15а;

г)       кои органи или организации са компетентни за предоставянето на практическа помощ в съответствие с член 11;

д)      дали по тяхното процесуално право съществува възможност за обжалване в съответствие с член 17, сроковете за подаване на такава жалба и в кой съд или правораздавателен орган може да бъде подадена жалбата;

е)       процедурите за подаване на молба за преразглеждане, според предвиденото в член 18;

ж)      кои езици са допустими съгласно член 21, параграф 2, буква б); и

з)       кои органи са компетентни за изпълнението и кои органи са компетентни за целите на прилагането на член 23.

Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в тази информация.

2.           Комисията осигурява публичен достъп до информацията, която ѝ е била съобщена в съответствие с параграф 1, чрез всички подходящи средства, например чрез публикуването на тази информация в интернет.“

(14) Член 26 се заменя със следното:

„Член 26 Изменяне на приложенията

1.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 27 във връзка с изменението на приложения I, II, III и IV.“

(15) Член 27 се заменя със следното:

„Член 27 Упражняване на делегирането

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 26, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].

3.           Делегирането на правомощия, посочено в член 26, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет съгласно член 26, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

(16) Член 28 се заменя със следното:

„Член 28 Преразглеждане

До [5 години след началната дата на прилагане] Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно действието на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от законодателни предложения.

За тази цел и до същата дата държавите членки предоставят на Комисията информация относно броя на молбите, подадени по европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и за броя на исканията за изпълнение на съдебни решения, постановени в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес.“

Член 2

Член 17 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 се заменя със следното:

„Член 17

Последици от подаването на възражение

1.           Ако в срока по член 16, параграф 2 е подадено възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход, освен ако ищецът изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено. Производството продължава в съответствие с правилата за:

а)       всяка приложима опростена процедура, по-специално процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 861/2007; или

б)      гражданското производство по общия ред.

Когато ищецът е предявил своя иск чрез процедурата за европейска заповед за плащане, никоя разпоредба на националното право не може да влоши неговото положение в последващото гражданско производство.

2.           Преминаването към гражданско производство по смисъла на параграф 1, букви а) и б), се урежда от правото на държавата членка по произход.

3.           Ищецът се уведомява дали ответникът е подал възражение и за евентуално преминаване към гражданско производство по смисъла на параграф 1.“

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага, считано от [6 месеца след датата на влизането в сила на регламента].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на  година.

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                                Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цели

              1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

              1.6.    Срок на действие и финансово отражение

              1.7.    Предвидени методи на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

1.2.        Съответни области на политиката в структурата на УД/БД[19]

Дял 33 — Правосъдие

1.3.        Естество на предложението/инициативата

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност[20]

Ø Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Развитие на пространството на правосъдие, Правосъдие в полза на растежа

1.4.2.     Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретна цел №

Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела

Съответни дейности във връзка с УД/БД

33 03

1.4.3.     Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/ целевите групи.

По-съществено опростяване, намаляване на разноските във връзка с европейската процедура за искове с малък материален интерес и на нейната продължителност, по-широк достъп до правосъдие във връзка с исковете с малка стойност

1.4.4.     Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

За проверка на ефикасността и ефективността се използват следните показатели:

- увеличаване на броя на молбите по ЕПИММИ, както за искове на стойност под 2 000 EUR, така и за искове на стойност между 2 000 EUR и 10 000 EUR — информация от ЕСМГТД, проучванията на Евробарометър и мрежата на европейските потребителски центрове;

- намаляване на общите разноски и продължителност на процедурата по отделните дела, включително на разноските за писмен превод на формуляр Г — проучвания на Евробарометър и мрежата на европейските потребителски центрове;

- повишаване на прозрачността на информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за практическата помощ — проучвания на Евробарометър и мрежата на европейските потребителски центрове;

- намаляване на натовареността на съдилищата по отделните дела чрез използване на тази процедура вместо националните обикновени или опростени процедури — ЕСМГТД, събеседване със съдии в няколко държави членки.

1.5.        Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.     Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

1.5.2.     Добавена стойност от намесата на ЕС

Необходимостта от действия на ЕС беше установена още през 2007 г. при приемането на Регламент (ЕО) № 861/2007. Основната цел на настоящото действие е допълнително намаляване на прекомерните разноски за съдебни спорове по презгранични искове с малък материален интерес на територията на ЕС. Тази цел не може да бъде постигната от държавите членки, защото касае процедура, създадена чрез регламент на ЕС. Действията на равнище ЕС са необходими с цел допълнително усъвършенстване и опростяване на европейската процедура и предоставяне на достъп до нея при по-широк кръг от дела посредством разширяване на приложното ѝ поле и повишаване на максимално допустимата стойност на иска в полза на потребителите и МСП.

1.5.3.     Изводи от подобен опит в миналото

Въпреки предимствата, които носи по отношение на съкращаване на разноските и времето за водене на спорове по презгранични искове, процедурата е все още слабо позната и остава слабо използвана няколко години след влизането в сила на регламента. В резолюция[21] от 2011 г. Европейският парламент потвърди, че е нужно да се направи повече по отношение на правната сигурност, езиковите бариери и прозрачността на производствата. Той призова Комисията да се погрижи потребителите и предприятията да бъдат по-добре запознати със съществуващите правни инструменти, като ЕПИММИ, и да се възползват от тях. Потребителите и заинтересованите предприятия обърнаха внимание и на факта, че регламентът се нуждае от допълнително усъвършенстване, за да е от полза за тях, по-специално за МСП. Държавите членки установиха и някои недостатъци в сегашния регламент, които следва да бъдат отстранени.

1.5.4.     Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) има за цел да хармонизира нормите на международното частно право в областта на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В него се посочва, наред с другото, че „решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство“. Подобни специални процедури, които ще бъдат премахнати от 10 януари 2015 г. за всички съдебни решения по граждански и търговски дела, са известни като производства по „екзекватура“.

По същество Регламентът за ЕПИММИ е инструмент, чрез който се опростяват процедурите за решаване на спорове по искове с малка стойност — подаването на молба чрез използването на стандартен формуляр, провеждането на процедурата по принцип в писмена форма, провеждането на устните изслушвания на страните и събирането на доказателства, представителството на страните, разноските и сроковете.

В Регламента за ЕПИММИ са предвидени също така разпоредби за премахване на производството по екзекватура за признаването на съдебни решения, постановени по силата на тази опростена процедура (член 20), като в това отношение той се припокрива с Регламент „Брюксел I“ (преработен текст). Когато става въпрос за удостоверението за принудително изпълнение обаче Регламентът за ЕПИММИ опростява нещата в сравнение с Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) — формуляр Г по ЕПИММИ е опростен вариант на приложение I към Регламента „Брюксел I“ (преработен текст).

Повечето от разпоредбите на Регламента за ЕПИММИ, които се отнасят до процесуалното опростяване и тези във връзка с принудителното изпълнение, ще продължат и след 10 януари 2015 г. (датата на влизане в сила на Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) да внасят добавената стойност на ЕПИММИ, доколкото представляват опростяване в сравнение с Регламент „Брюксел I“ (преработен текст).

1.6.        Срок на действие и финансово отражение

¨ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

– ¨ Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– ¨ Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

Ø Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

– Осъществяване с период на започване на дейност от приемането на регламента,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.        Планирани методи на управление[22]

Ø Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨ изпълнителни агенции

– ¨ органи, създадени от Общностите[23]

– ¨ национални органи от публичния сектор/организации, предоставящи обществени услуги

– ¨ лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

След 5 години ще бъде направен преглед/доклад. Докладите следва да бъдат придружени от предложения за изменения, ако е необходимо.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установени рискове

Няма установени рискове.

2.2.2.     Планирани методи на контрол

Не е приложимо

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Не е приложимо

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер [Наименование…………………...……….] || Многогод./едногод. ([24]) || от държави от ЕАСТ[25] || от държави кандидатки[26] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

[3] || [33.03.01 [Програма „Правосъдие“] || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер [Наименование……………………………..] || Многогод./едногод. || от държави от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

[3] || [XX.YY.YY.YY] || || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

3.2.        Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка || Номер || [Наименование 3………...…………………………………………………….]

ГД: „Правосъдие“ || || || Година 2014[27] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред 33.03 01 || Поети задължения || (1) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0,150 || 0 || 0 || 150 000

Плащания || (2) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0,150 || 0 || 0 || 150 000

Номер на бюджетния ред || Поети задължения || (1a) || || || || || || || ||

Плащания || (2a) || || || || || || || ||

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани  от пакета за определени програми[28] || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || || (3) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „ПРАВОСЪДИЕ“ || Поети задължения || =1+1a +3 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0,150 || 0 || 0 || 150 000

Плащания || =2+2a +3 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0,150 || 0 || 0 || 150 000

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 3 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0,150 || 0 || 0 || 150 000

Плащания || =5+ 6 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0,150 || 0. || 0 || 150 000

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност) || Поети задължения || =4+ 6 || || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || || || || || || || ||

Функция от многогодишната финансова рамка || 5 || „Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ГД: „Правосъдие“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,182

Ÿ Други административни разходи || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,105

ОБЩО ГД „ПРАВОСЪДИЕ“ || Бюджетни кредити || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,287

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,287

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,191 || 0,041 || 0,041 || 0,437

Плащания || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,191 || 0,041 || 0,041 || 0,437

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– Ø Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 ||  Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[29] || Среден разход за резултата || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 Проследяване на изпълнението[30] || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Резултат || || || || 0 || || 0 || || 0 || || 0 || 1 || 0,150 || || 0 || || 0 || 1 || 0,150

- Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 1 || || 0 || || 0 || || 0 || || 0 || 1 || 0,150 || || 0 || || 0 || 1 || 0,150

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2 || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 2 || || || || || || || || || || || || || || || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || 0 || || 0 || || 0 || || 0 || 1 || 0,150 || || 0 || || 0 || 1 || 0,150

3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.  Обобщение

–      Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–      X Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014[31] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,182

Други административни разходи || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,015 || 0,105

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,287

Извън ФУНКЦИЯ 5[32] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || || || || || || || ||

Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,041 || 0,287

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– Ø Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– ¨ Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)

33 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026

XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки научни изследвания) || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[33]

XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от общия финансов пакет) || || || || || || ||

XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

XX 01 04 yy [34] || - в централата[35] || || || || || || ||

- в делегациите || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непреки научни изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки научни изследвания) || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

ОБЩО || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026 || 0,026

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица || Съответните длъжностни лица ще следят прилагането на регламента в държавите членки и ще подготвят мерки за прилагане според предвиденото в член 26, ще подготвят комитета (член 27) и ще извършат прегледа на регламента в година n+5 (член 28).

Външен персонал || Не е приложимо

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– Ø Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨ Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨ Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[36].

Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

ØПредложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– Ø Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨ Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨ върху собствените ресурси

– ¨ върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[37]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Член … || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               В Договора за Европейския съюз се предвижда, че „Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора“. За да създаде такова пространство, Европейският съюз трябва да развива съдебното сътрудничество по граждански дела, които имат презгранични последици.

[2]               Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието може да намерите на: http://ec.europa.eu/justice/effective-justice/scoreboard/index_en.htm.

[3]               Други елементи на опростяване от регламента са специалните срокове за извършването на процесуални действия от страните и съда и фактът, че принципът „загубилата делото страна плаща“ е ограничен до разумни пропорции.

[4]               Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г. относно алтернативно разрешаване на спорове при граждански, търговски и семейни дела (2011/2117(INI).

[5]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Доклад за гражданството на ЕС, Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (COM(2013) 269 final, стр. 15—16).

[6]               COM(2012) 225 final.

[7]               Специално издание на Евробарометър 395 относно европейската процедура за искове с малък материален интерес, което може да намерите на: http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_395_sum_en.pdf.

[8]               Няколко отговора бяха получени от Комисията като отделни, самостоятелни документи. Представените тук резултати в проценти отразяват само отговорите, получени от онлайн допитването. Всички отговори обаче бяха взети предвид в оценката на въздействието.

[9]               Австрия, България, Кипър, Чешката република, Германия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Италия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Швеция, Словения, Словакия и Обединеното кралство.

[10]             Съществуват три етапа в хода на процедурата, за които задължението за връчване по пощата има значение — връчването на исковата молба на ответника, връчването на съдебното решение на ищеца и връчването на съдебното решение на ответника. От настоящия текст на регламента не става ясно дали призовката за устното изслушване също трябва да бъде връчена. Независимо от това, на практика в много държави членки размяната на всички съобщения между страните и съда се осъществява по пощата.

[11]             Вж. Решение по дело Eco-cosmetics GmbH & Co.KG/Virginie Laetitia Barbara Dupuy (C-119/13), Решение по дело Raiffeisenbank St. Georgen reg. Gen. m.b.h./Tetyana Bonchyk (C-120/13) и Решение по дело Rechtsanwaltskanzlei CMS Hasche Sigle, Partnerschaftsgesellschaft/Xceed Holding Ltd (C-121/13).

[12]             OВ C [...], [...] г., стр. [...].

[13]             Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).

[14]             ОВ C [...], [...] г., стр. [...].

[15]             Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).

[16]             Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

[17]             Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (OВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1).

[18]             Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1).

[19]             УД: управление по дейности – БД: бюджетиране по дейности.

[20]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[21]             Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г. относно алтернативно разрешаване на спорове при граждански, търговски и семейни дела (2011/2117(INI).

[22]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[23]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[24]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

[25]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[26]             Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[27]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[28]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

[29]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

[30]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Конкретни цели…“.

[31]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[32]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

[33]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[34]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

[35]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[36]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[37]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.