ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. (предложението за МФР)[1] определя бюджетната рамка и основните насоки за Общата селскостопанска политика (ОСП). На тази основа Комисията представя пакет от регламенти за определяне на законодателната рамка за ОСП за периода 2014—2020 г., заедно с оценка на въздействието на алтернативните сценарии за развитието на тази политика.

Настоящите предложения за реформа се основават на съобщението относно ОСП през 2020 г.[2], което очерта общи варианти на политиката, с цел да се отговори на бъдещите предизвикателства пред селското стопанство и селските райони и да се постигнат целите на ОСП, а именно: 1) жизнеспособно производство на храни; 2) устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата; и 3) балансирано териториално развитие. Формулираните в съобщението насоки на реформата получиха след това широка подкрепа както в хода на междуинституционалния дебат[3], така и при консултацията със заинтересованите страни, състояла се в рамките на оценката на въздействието.

Като обща тема по време на този процес се очерта необходимостта от насърчаване на ефективното използване на ресурсите с оглед на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на селското стопанство и селските райони в ЕС в съответствие със стратегията „Европа 2020“, като се запазва структурата на ОСП, изградена около два стълба, които използват допълващи се инструменти за постигането на едни и същи цели. Стълб I обхваща директните плащания и пазарните мерки, осигуряващи основно годишно подпомагане на доходите на селскостопанските производители в ЕС и подпомагане в случай на специфични смущения на пазара, а стълб ІІ обхваща развитието на селските райони, при което държавите-членки изготвят и съфинансират многогодишни програми в обхвата на една обща рамка.[4]

Чрез последователни реформи ОСП повиши пазарната насоченост на селското стопанство, като същевременно осигури подпомагане на доходите на производителите, подобри интегрирането на изискванията за опазване на околната среда и засили подпомагането за развитието на селските райони като интегрирана политика за развитие на селските райони в целия ЕС. Същият процес на реформи обаче доведе до искания за по-добро разпределяне на подпомагането между държавите-членки и в самите тях, както и до призиви за по-добро насочване на мерките, предназначени за справяне с екологичните предизвикателства и по-добро справяне с увеличената нестабилност на пазара.

В миналото реформите бяха предприемани в отговор преди всичко на ендогенни предизвикателства, от огромни излишъци до кризи, свързани с безопасността на храните; те изпълняваха функцията си както във вътрешността на ЕС, така и на международната сцена. В днешно време обаче голямата част от предизвикателствата се пораждат от фактори, външни за селското стопанство, и следователно изискват един по-широк политически отговор.

С увеличаването на рисковете пред земеделските производители, спада на производителността и свиването на печалбите вследствие на нарастващите цени на входящите производствени ресурси се очаква да продължи и натискът върху селскостопанските доходи. Поради това е необходимо да се запази подпомагането на доходите и да се усъвършенстват инструментите за по-добро управление на рисковете и за реагиране при кризисни ситуации. Силното селско стопанство е от жизнено значение за хранително-вкусовата промишленост в ЕС и за продоволствената сигурност в световен мащаб.

В същото време селското стопанство и селските райони се призовават да увеличат усилията си за постигане на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката, както и на стратегията за биологично разнообразие, които са част от стратегията „Европа 2020“. Селскостопанските производители, които заедно с горските производители са основните лица, които управляват земи, ще се нуждаят от подкрепа при приемането и поддържането на системи за земеделие и селскостопански практики, които са особено благоприятни за постигане на целите в областта на околната среда и климата, тъй като пазарните цени не отразяват осигуряването на такива обществени блага. От съществено значение ще бъде също така да се използва във възможно най-висока степен разнообразният потенциал на селските райони, което ще допринесе за приобщаващия растеж и сближаването.

Следователно бъдещата ОСП няма да бъде политика, която се отнася само до една малка, макар и съществена част от икономиката на ЕС, а ще бъде също политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс. В това се състои ползата за ЕС от една действително обща политика, която осигурява най-ефективното използване на ограничените бюджетни ресурси за поддържането на устойчиво селско стопанство в целия ЕС, за решаването на важни трансгранични въпроси като изменението на климата и укрепването на солидарността между държавите-членки, като едновременно с това позволява гъвкавост при прилагането, за да се вземат предвид местните нужди.

Рамката, залегнала в предложението за МФР, предвижда ОСП да запази своята структура с два стълба, като бюджетът за всеки стълб в номинално изражение се запази на своето равнище от 2013 г. и вниманието бъде ясно насочено върху постигането на резултати по основните приоритети на ЕС. Директните плащания следва да насърчават устойчивото производство, като 30 % от предназначения за тях бюджетен пакет се определят за задължителни мерки, които ще са от полза за климата и околната среда. Равнищата на плащанията следва постепенно да се сближат, като за плащанията към големите бенефициери постепенно бъде въведена горна граница. Развитието на селските райони следва да бъде включено в обща стратегическа рамка с други фондове на ЕС с поделено управление, със засилен, ориентиран към резултатите подход и при спазване на по-ясни и усъвършенствани предварителни условия. Накрая, по отношение на пазарните мерки финансирането на ОСП следва да бъде подсилено с два инструмента извън МФР: 1) извънреден резерв за реакция при кризисни ситуации; и 2) разширяване на обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

На тази база основните елементи на законодателната рамка за ОСП за периода 2014—2020 г. са определени в следните регламенти:

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопанските производители по схемите за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (наричан по-долу „Регламент за директните плащания“);

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Общ регламент за ООП) (наричан по-долу „Общ регламент за ООП“);

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (наричан по-долу „Регламент относно развитието на селските райони“);

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика (наричан по-долу „Хоризонтален регламент“);

– Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за определянето на някои помощи и възстановявания, свързани с общата организация на пазарите на селскостопански продукти;

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета по отношение на прилагането на директни плащания в полза на селскостопанските производители за 2013 година;

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на режима на схемата за единно плащане и подпомагането за лозарите.

Регламентът за развитие на селските райони се основава на предложението, представено от Комисията на 6 октомври 2011 г., в което се установяват общи правила за всички фондове, действащи в обхвата на Обща стратегическа рамка[5]. Ще последва регламент относно схемата за най-нуждаещите се лица, финансирането за която вече е включено в друга функция на МФР.

Освен това се подготвят и нови правила за публикуване на информация относно бенефициерите, като се вземат под внимание възраженията на Съда на Европейския съюз с оглед намирането на най-подходящия начин за съчетаване на правото на бенефициерите на защита на личните данни с принципа на прозрачност.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБСЪЖДАНИЯТА СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Въз основа на оценката на настоящата рамка на политиката и на анализ на бъдещите предизвикателства и нужди, в оценката на въздействието се оценява и съпоставя въздействието на три алтернативни сценария. Това е резултат от продължителен процес, започнал през април 2010 г. и направляван от междуведомствена група, която направи задълбочен количествен и качествен анализ, включващ определянето на изходни параметри под формата на средносрочни прогнози за селскостопанските пазари и доход до 2020 г. и моделиране на въздействието на различните сценарии на политика върху икономическото състояние на сектора.

Трите сценария, разработени при оценката на въздействието, са следните: 1) сценарий на корекция, при който продължава използването на настоящата рамка на политиката, като се отстраняват най-важните ѝ недостатъци, като например разпределението на директните плащания; 2) сценарий на интеграция, който предполага значителни промени в политиката под формата на по-добро насочване и обвързване с околната среда на директните плащания и засилено стратегическо насочване на политиката за развитие на селските райони в условията на по-добра координация с останалите политики на ЕС, както и разширяване на правното основание за по-широкообхватно сътрудничество между производителите; и 3) сценарий на пренасочване, който пренасочва политиката изключително към околната среда, с постепенно премахване на директните плащания, като се приема, че производственият капацитет може да се запази без подпомагане и че социално-икономическите нужди на селските райони могат да бъдат задоволени посредством други политики.

На фона на икономическата криза и натиска върху публичните финанси, на които ЕС отговори със стратегията „Европа 2020“ и предложението за МФР, и трите сценария придават различна тежест на всяка от трите цели на бъдещата ОСП, която е насочена към постигане на по-конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство в жизнените селски райони. С оглед постигането на по-добро съгласуване със стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на ефективното използване на ресурсите, ще става все по-важно да се подобри селскостопанската производителност чрез изследователска дейност, трансфер на знания и насърчаване на сътрудничеството и иновациите (включително и чрез европейското партньорство за иновации в областта на селскостопанската производителност и устойчивост). Доколкото селскостопанската политика на ЕС вече не се развива при условия на политика, нарушаващи свободната търговия, се очаква по-нататъшното либерализиране да окаже допълнителен натиск върху сектора, особено в рамките на Програмата за развитие от Доха (ПРД) или Споразумението за свободна търговия с Меркосур.

Трите сценария за развитие на политиката бяха изготвени с оглед на предпочитанията, изразени по време на консултацията, проведена в контекста на оценката на въздействието. Заинтересованите страни бяха поканени да представят мнения в периода 23.11.2010 г.—25.1.2011 г., а на 12.1.2011 г бе сформиран консултативен комитет. Основните елементи са обобщени по-долу[6]:

(1) повечето от заинтересованите страни изразиха съгласие относно необходимостта от стабилна ОСП, основана на структура с два стълба, за да се преодолеят предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност, устойчивото управление на природните ресурси и териториалното развитие;

(2) повечето от участниците са на мнение, че ОСП следва да играе роля в стабилизирането на пазарите и на цените;

(3) заинтересованите страни са на различни мнения по отношение на насочеността на подпомагането (особено преразпределянето на директната помощ и определянето на горна граница на плащанията);

(4) съществува съгласие, че и двата стълба могат да играят важна роля за засилване на действията, свързани с климата, и подобряването на екологичните показатели в полза на обществото на ЕС. Въпреки че много селскостопански производители смятат, че това вече се осъществява понастоящем, широката общественост е на мнение, че плащанията по стълб I могат да бъдат използвани по-ефективно;

(5) участниците желаят всички части на ЕС, включително по-слабо облагодетелстваните райони, да бъдат част от бъдещия растеж и развитие;

(6) много от участниците подчертаха значението на интегрирането на ОСП с други политики, като политиките в областта на околната среда, здравето, търговията, развитието;

(7) иновациите, развитието на конкурентоспособни предприятия и осигуряването на обществени блага на гражданите на ЕС се смятат за начини за привеждане на ОСП в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

С оценката на въздействието бе направена следната съпоставка между трите алтернативни сценария на политика:

Сценарият на пренасочване би ускорил структурното приспособяване в селскостопанския сектор, като прехвърли производството към най-рентабилните райони и най-печелившите сектори. Макар че значително ще увеличи средствата, предназначени за опазването на околната среда, този сценарий същевременно ще изложи сектора на по-големи рискове поради ограничените възможности за намеса на пазара. Освен това той ще има значителна социална и екологична цена, тъй като по-слабо конкурентоспособните райони ще бъдат изправени пред значителни загуби на доходи и влошаване на околната среда, вследствие на това, че политиката ще изгуби възможностите за въздействие чрез директните плащания, свързани с изискванията за кръстосано спазване.

В другия край на спектъра сценарият на корекция ще даде най-добра възможност за приемственост в политиката с ограничени, но осезаеми подобрения, както по отношение на конкурентоспособността в селското стопанство, така и по отношение на екологичните показатели. Съществуват обаче сериозни съмнения дали този сценарий може по подходящ начин да посрещне важните климатични и екологични предизвикателства на бъдещето, които също са в основата на дългосрочната устойчивост на селското стопанство.

Сценарият на интеграция открива нови възможности за по-добро насочване на директните плащания и обвързването им с околната среда. Анализът показва, че обвързването с околната среда е възможно на разумна цена за селскостопанските производители, въпреки че някои административни тежести не могат да се избегнат. Също така е възможен нов тласък в развитието на селските райони, при условие че държавите-членки и регионите използват ефективно новите възможности и че общата стратегическа рамка с други фондове на ЕС не елиминира взаимодействието със стълб І и не отслабва характерните силни страни на развитието на селските райони. Ако се постигне правилното съотношение, този сценарий е най-подходящ за постигане на дългосрочната устойчивост на селското стопанство и на селските райони.

На тази основа в оценката на въздействието се стига до заключението, че сценарият на интеграция е най-балансираният с оглед на постепенното привеждане на ОСП в съответствие със стратегическите цели на ЕС и такъв баланс съществува и при прилагането на отделните елементи в законодателните предложения. От съществено значение ще бъде също така и разработването на рамка за измерване на резултатите от ОСП с общ набор от показатели, свързани с целите на политиката.

В хода на целия процес опростяването се разглеждаше като важно съображение и то трябва да бъде стимулирано по различни начини, например чрез рационализиране на кръстосаното спазване и пазарните инструменти или чрез разработването на схема за подпомагане на дребните селскостопански производители. Освен това повишаването на обвързаността на директните плащания с околната среда следва да бъде предвидено по такъв начин, че да се сведе до минимум административната тежест, включително разходите за проверки.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предлага се да се запази настоящата структура на ОСП с два стълба, със задължителни годишни мерки с общо приложение в стълб І, допълнени с доброволни мерки, които да съответстват в по-голяма степен на националните и регионалните особености в рамките на многогодишен програмен подход в стълб ІІ. Целта на новата форма на директните плащания обаче е възползване в по-голяма степен от взаимодействията със стълб ІІ, който от своя страна е включен в обща стратегическа рамка за по-добра координация с другите фондове на ЕС със споделено управление.

На тази основа се запазва също така настоящата структура от четири основни правни инструмента, въпреки че обхватът на регламента относно финансирането се разширява, така че да се включат общите разпоредби в настоящия т.нар. хоризонтален регламент.

Предложенията са в съответствие с принципа на субсидиарност. ОСП е действително една обща политика: тя представлява област на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки, която се регулира на равнището на ЕС с цел да се запази устойчивото и разнообразно селско стопанство в целия ЕС, като се решават важни трансгранични въпроси като изменението на климата и засилването на солидарността между държавите-членки. С оглед на значимостта на бъдещите предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност, околната среда и териториалното равновесие, ОСП остава политика със стратегическо значение за осигуряването на най-ефективния отговор на предизвикателствата пред политиката и на най-ефикасното използване на бюджетните ресурси. Предлага се освен това да се запази настоящата структура на инструментите в два стълба, като държавите-членки имат по-голяма свобода да вземат решения, съответстващи на местните им особености и да съфинансират стълб ІІ. Новото европейско партньорство за иновации и новият набор от инструменти за управление на риска също попадат в стълб ІІ. Същевременно политиката ще съответства по-пълно на стратегията „Европа 2020“ (включително обща рамка с други фондове на ЕС) и ще бъдат въведени редица подобрения и елементи на опростяване. И накрая, извършеният анализ в рамките на оценката на въздействието недвусмислено показва цената на бездействието, изразена под формата на отрицателни икономически, екологични и социални последствия.

В регламента за развитие на селските райони се доразвива стратегическият подход, въведен през настоящия период, който оказа положително влияние в държавите-членки, разработващи стратегии и програми на базата на SWOT анализ за приспособяване на намесата към националната и регионалната специфика по възможно най-добър начин. Новият механизъм за достигане на целите е насочен към укрепване на стратегическия подход — включително чрез набелязването на ясно определени общи приоритети за развитие на селските райони на равнището на ЕС (със съответните показатели за общите цели), както и чрез нанасянето на необходимите корекции въз основа на натрупания до момента опит.

Регламентът също така обхваща Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, насочено към стимулиране на ефективното използване на ресурсите, попълване на липсващите звена между научните изследвания и практиката и насърчаване на иновациите като цяло. Партньорството се осъществява чрез оперативни групи, отговарящи за проекти за иновации, и се поддържа посредством мрежа.

Въз основа на предложението, представено от Комисията на 5 октомври 2011 г., с което се определят общи правила за всички фондове, функциониращи в обхвата на Обща стратегическа рамка, стълб ІІ на ОСП следва да работи по координиран и допълващ начин със стълб I и с други фондове на ЕС (по-конкретно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Фондовете са обхванати от Обща стратегическа рамка (ОСР) на равнището на ЕС, която ще бъде транспонирана в договори за партньорство на национално равнище, включващи общи цели и правила за тяхната работа. Определянето на общи правила за всички фондове, функциониращи в обхвата на Обща стратегическа рамка, ще улесни обработката на проектите както за бенефициерите, така и за националните органи, и също така ще улесни изпълнението на интегрирани проекти.

В този контекст политиката за развитие на селските райони запазва дългосрочните стратегически цели за принос към конкурентоспособността на селското стопанство, устойчиво управление на природните ресурси и дейностите, свързани с климата, и балансирано териториално развитие на селските райони. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ тези широки цели за подпомагане на развитието на селските райони през периода 2014—2020 г. са формулирани по-подробно чрез следните шест общоевропейски приоритета:

– поощряване на трансфера на знания и иновациите в селското и горското стопанство и селските райони;

– повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване жизнеспособността на стопанствата;

– насърчаване на добро организиране на хранителната верига и управление на риска в селското стопанство;

– възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство;

– насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор;

– насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

Тези приоритети трябва да бъдат в основата на програмирането, включително определянето на целеви показатели по всеки един от тях. В регламента се включват правила относно изготвянето, одобрението и преразглеждането на програмите, които до голяма степен следват настоящите правила, и се разкриват възможности за създаване на подпрограми (например за млади селскостопански производители, дребни селскостопански производители, планински райони, къси вериги на доставки), които се ползват с по-висок интензитет на помощта.

Списъкът на индивидуалните мерки беше рационализиран и индивидуалните мерки бяха преразгледани, като бяха въведени редица корекции за разрешаване на въпроси във връзка с обхвата, прилагането и усвояването, повдигнати през настоящия период. Тъй като за повечето мерки съществува потенциал да обслужват повече от една цел или приоритет, вече не се счита за уместно те да бъдат групирани в оси; програмирането въз основа на приоритети следва да гарантира балансирани програми. Създава се специфична мярка за биологичното земеделие и се определят нови граници на районите със специфични природни ограничения. Подобрени са разпоредбите за подпомагане на съвместни дейности по опазване на околната среда.

Приложимата понастоящем мярка за сътрудничество е значително подсилена и обхватът ѝ е разширен, така че да се обхване широк спектър от различни видове сътрудничество (икономическо, екологично и социално) между широк спектър от потенциални бенефициери. В момента тя изрично обхваща пилотни проекти, както и сътрудничество през национални и регионални граници. Подходът „LEADER“ и подходите за изграждане на мрежи ще продължат да играят решаваща роля, особено за развитието на селските райони и разпространяването на иновациите. Подпомагането по линия на „LEADER“ ще се съгласува и координира с подпомагането за местно развитие от други фондове на ЕС със съвместно управление. Награда за местни иновативни проекти за сътрудничество ще подпомага трансграничните инициативи в подкрепа на иновациите.

Набор от инструменти за управление на риска, включително подпомагане на взаимоспомагателни фондове и нов инструмент за стабилизиране на доходите, предлага нови възможности за справяне със силните колебания на селскостопанските пазари, които се очаква да продължат в средносрочен план.

С премахването на досегашната осева система също така ще се опрости програмирането от страна на държавите-членки.

На последно място се предлага да бъде доразвита Общата рамка за мониторинг и оценка (ОРМО), въведена през текущия период, която ще бъде опростена и усъвършенствана въз основа на натрупания до момента опит. За целите на мониторинга и оценката приоритетите на политиката ще бъдат свързани с общ списък с показатели.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

В предложението за МФР се предвижда значителна част от бюджета на ЕС да продължи да бъде насочена към селското стопанство, което е обща политика със стратегическо значение. Затова се предлага ОСП да се съсредоточи върху основните си дейности, като за периода 2014—2020 г. се отпуснат 317,2 млрд. EUR за стълб І и 101,2 млрд. EUR за стълб ІI по текущи цени.

Финансирането по стълб І и стълб ІІ се допълва от допълнително финансиране в размер на 17,1 млрд. EUR, от които 5,1 млрд. EUR за научноизследователска дейност и иновации, 2,5 млрд. EUR за безопасност на храните и 2,8 млрд. EUR за подпомагане с храна на най-нуждаещите се лица по други функции на МФР, както и 3,9 млрд. EUR в нов резерв за кризисни ситуации в сектора на селското стопанство и до 2,8 млрд. EUR в Европейския фонд за приспособяване към глобализацията извън МФР, като по този начин общият бюджет достига 435,6 млрд. EUR за периода 2014—2020 г.

По отношение на разпределението на подпомагането между държавите-членки, се предлага за всички държави-членки, чиито директни плащания са под 90 % от средната стойност за ЕС, да бъде намалена с една трета разликата между директните плащания и тези 90 % от средната стойност за ЕС. На тази основа се изчисляват националните тавани в регламента за директните плащания.

Разпределението на подпомагането за развитие на селските райони се основава на обективни критерии, обвързани с целите на политиките, като се отчита настоящото разпределение. Както и понастоящем, по-слабо развитите региони следва да продължат да се ползват от по-високите ставки на съфинансиране, които ще се прилагат и за някои мерки като трансфер на знания, групи производители, сътрудничество и Leader.

Въвежда се и известна гъвкавост на прехвърлянията между стълбовете (до 5 % от директните плащания): прехвърлянето от стълб І към стълб ІІ ще позволи на държавите-членки да засилят политиката си за развитие на селските райони, а прехвърлянето от стълб ІІ към стълб І е за тези държави-членки, в които равнището на директните плащания остава под 90 % от средното за ЕС.

Данни относно финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП са представени във финансовата обосновка, придружаваща предложенията.

2011/0282 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 42 и 43 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[7],

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[8],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[9],

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните[10]

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1) В съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Общата селскостопанска политика през 2020 г: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“[11] (по-нататък наричано „Съобщението „ОСП през 2020 г.“) се определят потенциалните предизвикателства, цели и посоки за Общата селскостопанска политика (по-нататък наричана „ОСП“) след 2013 г. ОСП трябва да бъде реформирана, считано от 1 януари 2014 г., с оглед на дебата във връзка с това съобщение. Тази реформа трябва да обхване всички основни инструменти в рамките на ОСП, включително Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[12]. Предвид обхвата на реформата е целесъобразно Регламент (ЕО) № 1698/2005 да бъде отменен и да бъде заменен с нов текст.

(2) Политиката за развитие на селските райони следва да придружава и допълва директните плащания и пазарните мерки на ОСП и по този начин да допринася за целите на тази политика, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (по-нататък наричан „Договорът“). Политиката за развитие на селските райони следва също така да интегрира основните цели на политиката, посочени в съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“[13] (по-нататък наричано Стратегията „Европа 2020“), и да бъде съвместима с главните цели на политиката за икономическо и социално сближаване, определени в Договора.

(3) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно развитие на селските райони, не може да се постигне задоволително от държавите-членки предвид връзките между него и другите инструменти на Общата селскостопанска политика, степента на несъответствията между различните селски райони и ограниченията на финансовите ресурси на държавите-членки в разширения Европейски съюз и следователно може да се постигне по-добре на равнището на ЕС чрез дългогодишна гаранция за финансиране от Съюза и чрез насочване към неговите приоритети, Европейският съюз може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Съобразно принципа на пропорционалност, изложен в член 5, параграф 4 от Договора, настоящият регламент не превишава това, което е необходимо за постигането на тази цел.

(4) На Комисията следва да се предостави правомощието съгласно член 290 от Договора да приема делегирани актове с оглед приемането на допълнения или изменения на някои несъществени елементи от настоящия регламент. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.

(5) За да се гарантира устойчивото развитие на селските райони е необходимо насочване към ограничен брой ключови приоритети, свързани с трансфер на знания и иновации в областта на селското и горското стопанство и селските райони, конкурентоспособност на всички видове селскостопанска дейност и жизнеспособност на стопанствата, организация на хранителната верига и управление на риска в селското стопанство, възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство, ефективно използване на ресурсите и преход към нисковъглеродна икономика в селскостопанския сектор, сектора на храните и горския сектор, както и насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие на селските райони. За тази цел трябва да бъде отчетено разнообразието на условията, които дават отражение върху селските райони с различни характеристики или различни категории потенциални бенефициери и междусекторните цели във връзка с иновациите, околната среда и изменението на климата. Дейностите за смекчаване на последиците следва да са свързани с ограничаване на емисиите в селското и горското стопанство от основни дейности като животновъдство и използване на торове и с опазване на поглъщателите на въглерод и подобряване на поглъщането на въглерода по отношение на земеползването, промените в земеползването и горския сектор. Приоритетът на Съюза за развитие на селските райони, свързан с трансфера на знания и иновации в областта на селското и горското стопанство и селските райони, следва да се прилага в хоризонтален план спрямо другите приоритети на Съюза за развитие на селските райони.

(6) Приоритетите на Съюза за развитие на селските райони следва да се изпълняват в рамките на устойчивото развитие и насърчаването на целта на Съюза за опазване и подобряване на околната среда, залегнала в членове 11 и 19 от Договора, като се взема предвид принципът „замърсителят плаща“. Държавите-членки следва да предоставят информация относно подкрепянето на целите във връзка с изменението на климата в съгласие с намерението да се отделят поне 20 % от бюджета на Съюза за тази цел, като използват приетата от Съюза методология.

(7) Дейностите на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (наричан по-нататък „ЕЗФРСР“) и проектите, които се финансират от него, следва да са съгласувани и съвместими с подпомагането по линия на други инструменти на ОСП. С оглед гарантиране на оптимално разпределение и ефикасно използване на ресурсите на Съюза, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определяне на изключения от правилото в обхвата на настоящия регламент да не се отпуска помощ за дейности, подпомагани в рамките на общи организации на пазара.

(8) С цел осигуряване на незабавно стартиране и ефективно изпълнение на програмите за развитие на селските райони подпомагането от ЕЗФРСР следва да се основава на наличието на добри административни рамкови условия. Следователно държавите-членки следва да оценят спазването на определени предварителни условия. Всяка държава-членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони за цялата си територия, или пакет от регионални програми. Във всяка програма следва да се определи стратегия за изпълнение на целите, свързани с приоритетите на Европейския съюз за развитие на селските райони, и набор от мерки. Програмирането следва да съблюдава приоритетите на Съюза за развитие на селските райони, като същевременно е съобразено с националния контекст и допълва останалите политики на ЕС, по-специално селскостопанската пазарна политика, политиката на сближаване и общата политика в областта на рибарството. Държавите-членки, които предпочитат пакет от регионални програми, следва да могат да изготвят също национална рамка без специално предвидени бюджетни средства, за да улеснят координирането между регионите при преодоляването на предизвикателствата, обхващащи територията на цялата страна.

(9) Държавите-членки следва да са в състояние да включат в своите програми за развитие на селските райони тематични подпрограми за задоволяване на специфичните нужди в районите с особено значение за тях. Тематичните подпрограми следва да обслужват, наред с други, млади селскостопански производители, дребни стопанства, планински райони и изграждането на къси вериги на доставки. Тематичните подпрограми следва да се използват също за създаване на възможности за вземане на мерки за преструктуриране на селскостопанските сектори, които имат решаващо въздействие върху развитието на селските райони. Като средство за укрепване на ефикасната намеса на такива тематични подпрограми на държавите-членки следва да се разреши да предоставят по-големи размери на помощта за някои дейности в обхвата на тези програми.

(10) В програмите за развитие на селските райони следва да се идентифицират нуждите на обхванатия район и да се описва последователна стратегия за задоволяването на тези нужди в контекста на приоритетите на ЕС за развитие на селските райони. Тази стратегия следва да се основава на определянето на цели. Трябва да бъдат установени връзките между идентифицираните нужди, определените цели и избора на мерки за задоволяването на тези нужди. Програмите за развитие на селските райони следва също така да съдържат цялата необходима информация за оценката на тяхното съответствие с изискванията на настоящия регламент.

(11) Целите в програмите за развитие на селските райони следва да се определят въз основа на единен набор от целеви показатели за всички държави-членки. За улеснение трябва да бъдат определени областите, обхванати от тези показатели, в съответствие с приоритетите на ЕС за развитие на селските райони. Предвид хоризонталното прилагане на приоритета на ЕС за развитие на селските райони, свързан с трансфера на знания в областта на селското и горското стопанство, намесите в рамките на този приоритет следва да се разглеждат като способстващи за постигането на целевите показатели, определени за останалите приоритети на ЕС.

(12) Необходимо е да се установят определени правила за програмиране и преглед на програмите на развитие на селските райони. Следва да се предвиди по-облекчена процедура за преглед, при която не се засяга стратегията на програмите или съответното финансово участие на Съюза.

(13) За осигуряването на правна сигурност и яснота по отношение на процедурата, която трябва да се спазва в случай на внасяне на изменения в програмите, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове по отношение на определянето на критериите, въз основа на които предложените изменения на количествено измеримите цели по програмите се считат за основни, което поражда необходимост програмата да бъде изменена посредством акт за изпълнение съгласно член 91 от настоящия регламент.

(14) Развитието и специализацията на селското и горското стопанство и конкретните предизвикателства, пред които се изправят микро-, малките и средните предприятия (наричани по-нататък „МСП“) в селските райони, изискват подходящо ниво на техническо и икономическо обучение, както и увеличаване на възможностите за достъп до и обмен на познания и информация, включително под формата на разпространение на най-добрите производствени практики в областта на селското и горското стопанство. Дейностите за трансфер на знания и информация не трябва да бъдат единствено под формата на традиционни курсове за обучение, а да бъдат пригодени към нуждите на участниците в селскостопанската дейност. Ето защо следва да се подпомагат и семинари, индивидуално обучение, демонстрационни дейности, акции за осведомяване, а също така и схеми за краткосрочен обмен на опит и посещения на стопанства. Придобитите знания и информация следва да позволят на селскостопанските производители, собствениците на гори, заетите лица в хранителната промишленост и селскостопанските МСП да повишат по-специално своята конкурентоспособност и ефективното използване на ресурсите и да подобрят своите екологични показатели, като същевременно допринасят за устойчивостта на икономиката в селските райони. За да се гарантира ефективното постигане на тези резултати от трансфера на знания и действията за осведомяване, е нужно доставчиците на услуги по трансфер на знания да разполагат с всички необходими възможности.

(15) С оглед да се гарантира, че органите, предоставящи услуги по трансфер на знания, са в състояние да предложат услуги с качество и характер, които съответстват на целите на политиката за развитие на селските райони, за да се осигури по-добро целево насочване на средствата и да се гарантира, че схемите за обмен на опит и посещенията на стопанства са ясно разграничени от подобните дейности в обхвата на други схеми на ЕС, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове по отношение на минималните квалификации на органите, предоставящи трансфер на знания, допустимите разходи и продължителността и съдържанието на схемите за обмен на опит и посещения на стопанства.

(16) Консултантските услуги в областта на селското стопанство помагат на селскостопанските производители, горските производители и МСП в селските райони да подобрят устойчивото управление и общата ефективност на техните стопанства или предприятия. Ето защо следва да се поощрява разкриването на такива услуги и използването на консултации от селскостопанските производители, горските производители и МСП. С оглед да се повиши качеството и ефективността на предлаганите консултации, следва да се въведе разпоредба за минималните квалификации и редовното обучение на консултантите. Консултантските услуги за селскостопанска дейност, предвидени в Регламент (ЕС) № HR/2012 на Европейския парламент и на Съвета от […] г.[14], следва да подпомогнат селскостопанските производители да оценят по-добре ефективността на своите земеделски стопанства и да определят необходимите подобрения във връзка със законоустановените изисквания за управление, доброто земеделско и екологично състояние, селскостопанските практики, благоприятни за климата и опазването на околната среда, установени в Регламент (ЕС) № DP/2012 на Европейския парламент и на Съвета от […] г.[15], изискванията или дейностите за смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата, биологичното разнообразие, опазването на водите, уведомяването за болести по животните и иновациите най-малко като предвидените в приложение I към Регламент (ЕС) № HR/2012. Когато е приложимо, консултациите следва да включват и стандартите за безопасност на труда. Консултациите могат да включват въпроси, свързани с икономическата, селскостопанската или екологичната ефективност на стопанството или предприятието. Услугите по управление на стопанства и услуги по заместване в стопанства следва да помагат на селскостопанските производители да подобрят и улеснят управлението на своите стопанства.

(17) За да се гарантира, че институциите и органите, предоставящи консултантски услуги, са в състояние да предложат консултации с качество и характер, които съответстват на целите на политиката за развитие на селските райони, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието за приемане на актове във връзка с допълнителното конкретизиране на минималните квалификации на институциите и органите, предоставящи консултации.

(18) Схемите на равнището на ЕС или националните схеми за качество на селскостопанските продукти и храните осигуряват на потребителите гаранции за качеството и характеристиките на продукта или производствения процес, използван в резултат на участието на селскостопанските производители в такива схеми, постигат добавена стойност за съответните продукти и разширяват техните пазарни възможности. Ето защо селскостопанските производители трябва да се поощряват да участват в такива схеми. С оглед на факта, че към момента на включване в такива схеми и през първите години на участието им в тях селскостопанските производители трябва да поемат допълнителни разходи и задължения вследствие на участието си, които не се компенсират изцяло от пазара, подпомагането трябва да се ограничи до включилите се нови участници и да обхваща период, който не превишава пет години. Предвид специфичните особености на памука като селскостопански продукт трябва да бъдат обхванати и схемите за качество на памука. С цел осигуряване на ефикасно и ефективно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове по отношение на схемите за качество на ЕС, които може да попадат в обхвата на тази мярка.

(19) С оглед подобряване на икономическите и екологичните показатели на земеделските стопанства и предприятията в селските райони, повишаване на ефективността на сектора за търговия и преработка на селскостопански продукти, осигуряване на необходимата инфраструктура за развитието на селското стопанство и подпомагане на непроизводствените инвестиции, необходими за постигането на екологични цели, трябва да бъде осигурена подкрепа за инвестициите във физически активи, допринасящи за постигането на тези цели. През програмния период 2007—2013 г. различни сфери на намеса бяха обхванати от разнообразни мерки. С цел опростяване и за да се създадат възможности за бенефициерите да планират и осъществяват интегрирани проекти с повишена добавена стойност, всички видове инвестиции във физически активи следва да бъдат обхванати от една мярка. Държавите-членки следва да определят праг за земеделските стопанства, които отговарят на условията за предоставяне на помощ за инвестиции, свързани с подпомагане на жизнеспособността на стопанствата, въз основа на резултатите от анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ) като средство за по-добро целево насочване на помощта.

(20) Производственият потенциал на селскостопанския сектор е подложен на заплаха от прекъсвания и щети в резултат на природни бедствия в по-голяма степен от другите сектори. С цел да се подпомогне жизнеспособността и конкурентоспособността на стопанствата в контекста на такива бедствия следва да се предвиди помощ за селскостопанските производители за възстановяване на увредения селскостопански потенциал. Държавите-членки следва също така да гарантират, че не се допуска свръхкомпенсация за вредите в резултат на комбиниране на схеми за обезщетение на равнището на ЕС (в частност мярката за управление на риска), национални и частни схеми за обезщетение. С цел осигуряване на ефикасно и ефективно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на допустимите разходи по тази мярка.

(21) Разкриването и развитието на нови икономически дейности под формата на нови стопанства, нови предприятия или нови инвестиции в неселскостопански дейности е от централно значение за развитието и конкурентоспособността на селските райони. Дадена мярка за развитие на стопанствата и предприятията следва да улеснява първоначалното установяване на млади селскостопански производители и структурното приспособяване на техните стопанства след първоначалното им установяване, стартирането на неселскостопански дейности на младите селскостопански производители и учредяването и развитието на неселскостопански МСП в селските райони. Освен това следва да се насърчава развитието на малки стопанства, които са потенциално жизнеспособни от икономическа гледна точка. С цел гарантиране на жизнеспособността на новите икономически дейности, предвидени в тази мярка, помощта следва да се предоставя само при представянето на бизнес план. Помощта за създаване на предприятия следва да обхваща единствено първоначалния период от жизнения цикъл на предприятието и да не се превръща в оперативна помощ. Следователно, ако държавите-членки са избрали да предоставят помощ на вноски, тези вноски следва да се отпускат за максимален период от пет години. Освен това, за да се насърчи преструктурирането на селскостопанския сектор, следва да се осигури подпомагане под формата на годишни плащания за селскостопанските производители, които участват в схемата за дребни селскостопански производители, установена в дял V от Регламент (ЕС) № DP/2012, които се задължат да прехвърлят цялото си стопанство и съответните права на плащане на друг селскостопански производител, който не участва в тази схема

(22) МСП формират гръбнака на икономиката в селските райони на ЕС. Развитието на стопанства и неселскостопански предприятия следва да е насочено към насърчаване на заетостта и разкриване на качествени работни места в селските райони, запазване на вече съществуващите работни места, намаляване на сезонните колебания в заетостта, развитие на неселскостопанските сектори извън селското стопанство, преработката на селскостопански продукти и хранително-вкусовата промишленост, като същевременно се насърчават бизнес интеграцията и местните междуотраслови връзки. Следва да се насърчават проекти, които обединяват едновременно земеделие, селски туризъм — чрез насърчаване на устойчив и отговорен туризъм в селските райони, природно и културно наследство, както и инвестициите в енергия от възобновяеми източници.

(23) С цел осигуряване на ефикасно и ефективно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР и гарантиране защитата на правата на бенефициерите и с оглед избягване на дискриминацията между тях, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на условията, при които юридическите лица могат да се разглеждат като млади селскостопански производители, определянето на гратисен период за придобиване на професионални умения, минималното съдържание на бизнес плановете и критериите, които ще се използват от държавите-членки за определяне на малки стопанства и на горните и долните прагове за определяне на допустимостта на дадена дейност в рамките на помощта за млади селскостопански производители или респективно за развитие на малки стопанства.

(24) Изграждането на местна инфраструктура и местни основни услуги в селските райони, включително за дейности за отдих и културни дейности, обновяването на селата и дейностите, насочени към възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата и ландшафта в селските райони, е основен елемент от всяко усилие за реализиране на потенциала за растеж и насърчаване на устойчивостта на селските райони. Ето защо следва да се предоставя помощ за действия с тези цели, включително достъпа до информационни и комуникационни технологии и развитието на скоростна и високоскоростна широколентова мрежа. В съответствие с тези цели следва да се насърчава развитието на услуги и инфраструктура, които водят до социално приобщаване и обръщане на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване на селските райони. С оглед постигане на максималната ефективност за тази помощ, обхванатите проекти следва да се изпълняват в съответствие с плановете за развитие на общините и на техните основни услуги, когато са налице такива планове, разработени от една или повече селски общности. С оглед осигуряване на съгласуваност с целите на Съюза във връзка с климата, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на видовете инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, които са допустими за подпомагане.

(25) Горското стопанство е неразделна част от развитието на селските райони и помощите за устойчиво и съобразено с климата използване на земята следва да включват развитието на горските райони и устойчивото управление на горите. През програмния период 2007—2013 г. различни типове помощ за инвестиции в горски дейности и управление на горите бяха обхванати от редица разнообразни мерки. В интерес на опростяването, а и за да се създадат възможности за бенефициерите да планират и осъществяват интегрирани проекти с повишена добавена стойност, всички видове инвестиции в горски дейности и управление на горите следва да бъдат обхванати от една мярка. Тази мярка трябва да обхваща увеличаването и подобряването на горските ресурси чрез залесяване на земи и създаване на агро-лесовъдни системи, съчетаващи екстензивно земеделие и горски стопанства, възстановяване на гори, претърпели поражения от пожари или други природни бедствия и подходящи превантивни мерки, инвестиции в нови технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горски продукти, насочени към подобряване на икономическите и екологичните показатели на горските производители, и неизгодни инвестиции, които подобряват устойчивостта на горските екосистеми на изменението на климата и екологичната им стойност. При предоставянето на помощта следва да се избягва нарушаването на конкуренцията и да се постигне пазарен неутралитет. Поради това следва да бъдат наложени ограничения, свързани с мащаба и правния статут на бенефициерите. Превантивните мерки срещу пожари следва да обхващат районите, класифицирани от държавите-членки с висок или среден риск от пожари. Всички превантивни мерки трябва да са част от план за опазване на горите. Настъпването на природно бедствие в случай на действия за възстановяване на увреден горски потенциал следва да е предмет на официално признаване от научна обществена организация. Мерките за горските стопанства следва да се приемат в контекста на гаранциите, дадени от ЕС и държавите-членки на международно ниво, и следва да се основават на националните или поднационалните планове за горите на държавите-членки или на еквивалентни инструменти, при които се вземат предвид задълженията, поети на конференциите на министрите по опазване на горите в Европа. Такава мярка следва да допринася за прилагането на стратегията на ЕС за горите[16]. За да се гарантира, че залесяването на земеделска земя е съгласувано с целите на политиката в областта на околната среда, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове съгласно член 290 от Договора по отношение на определянето на някои минимални изисквания по отношение на околната среда.

(26) С цел осигуряване на ефикасно и ефективно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на условията, при които държавите-членки установяват настъпването на природно бедствие, нашествие от вредители или болест, и определянето на вида превантивни мерки, които отговарят на условията за подпомагане по линия на ЕЗФРСР.

(27) Организациите на производителите помагат на селскостопанските производители да посрещат съвместно предизвикателствата, свързани с нарастващата конкуренция и консолидирането на пазарите надолу по веригата във връзка с предлагането на техните продукти на включително на местните пазари. Ето защо следва да се насърчава създаването на организации на производителите. С оглед осигуряване на най-ефективното използване на ограничените финансови ресурси от помощта следва да се възползват единствено организации на производителите, които отговарят на критериите за МСП. Като условие за признаването на организацията на производителите от държавите-членки следва да бъде представен бизнес план, за да се гарантира, че тази организация ще се превърне в жизнеспособен субект. С оглед да се избегне предоставянето на оперативна помощ и да се запази стимулиращата роля на помощта, нейната максимална продължителност не трябва да превишава пет години.

(28) Плащанията за агроекология и климат следва да продължат да играят важна роля при подпомагане на устойчивото развитие на селските райони и за посрещане на все по-голямото търсене на екологични услуги от страна на обществото. Те следва допълнително да насърчават селскостопанските производители и останалите управители на земи да обслужват обществото като цяло чрез въвеждане или по-нататъшно прилагане на селскостопански практики, допринасящи за смекчаване на и адаптиране към изменението на климата и съвместими с опазването и подобряването на околната среда, ландшафта и неговите особености, природните ресурси, почвата и генетичното разнообразие. В този контекст следва да се обърне специално внимание на опазването на генетичните ресурси в селското стопанство, кактои на допълнителните нужди на селскостопанските системи с висока природна стойност. Плащанията следва да допринасят за покриването на допълнителни разходи и пропуснати доходи, произтичащи от поетите задължения, и следва да покриват единствено онези задължения, които са извън приложимите задължителни стандарти и изисквания, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. В много случаи взаимодействията, произтичащи от задължения, поети съвместно от група селскостопански производители, умножават ползите за околната среда и климата. Съвместните действия обаче генерират допълнителни разходи по транзакции, които следва да бъдат адекватно обезщетени. С оглед да се гарантира, че селскостопанските производители и останалите управители на земи са в състояние да изпълняват коректно поетите задължения държавите-членки следва да положат усилия да им осигурят необходимите знания и умения. Държавите-членки следва да поддържат нивото на полаганите усилия от програмния период 2007—2013 г. и трябва да изразходват минимум 25 % от общия принос от ЕЗФРСР за всяка програма за развитие на селските райони за смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата, както и за управление на земите чрез агроклиматични мерки и мерки в областта на околната среда, екоземеделието и плащанията за площи, с природни или други специфични ограничения.

(29) С оглед да се гарантира, че ангажиментите за агроекология и климат са определени в съответствие с общите екологични цели на Съюза, съгласно член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на условията, приложими към годишното удължаване на ангажиментите след изтичане на първоначалния период, ангажиментите за преминаване към екстензивно животновъдство или за промяна в осъществяването на животновъдната дейност, за ограничаване употребата на торове, препарати за растителна защита или други материали за третиране, за отглеждане на местни породи, които са заплашени от изчезване в животновъдството или за запазване на генетичните растителни ресурси и дейностите за съхранение на генетични ресурси в селското стопанство, които са допустими да получат подпомагане.

(30) Плащанията за преминаване към или поддържане на биологично земеделие следва да насърчават селскостопанските производители да участват в такива схеми и по този начин да се отговори на увеличеното желание от страна на обществото да се използват екологосъобразни селскостопански практики и високи стандарти за хуманно отношение към животните. С оглед увеличаване на взаимодействията при генерираните от мярката ползи за биологичното разнообразие следва да се насърчават колективните договори или сътрудничеството между селскостопанските производители, за да се обхванат по-големи съседни райони. С цел избягване на широкомащабно връщане на селскостопанските производители към конвенционална селскостопанска дейност, следва да се подпомагат мерки за преминаване и поддържане на органично земеделие. Плащанията следва да допринасят за покриването на направените допълнителни разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от поетото задължение, и следва да покриват единствено онези задължения, които са извън приложимите задължителни стандарти и изисквания.

(31) Следва да продължи отпускането на помощи на селскостопански и горски производители, за да се спомогне за преодоляването на специфичните недостатъци в съответните райони, произтичащи от прилагането на Директива 2009/147/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици[17] и Директива 92/43/EИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[18], с цел подпомагане ефективното управление на области от Натура 2000, като същевременно се отпускат помощи на селскостопански производители за преодоляване на недостатъци в районите на речни басейни, произтичащи от прилагането на Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите[19]. Подпомагането следва да е обвързано със специални изисквания, описани в програмата за развитие на селските райони, които са извън приложимите задължителни стандарти и изисквания. Освен това държавите-членки следва да вземат предвид специфичните нужди на зони по Натура 2000 в цялостния формат на програмите си за развитие на селските райони.

(32) Плащанията за селскостопански производители в планински райони или в други райони с природни или други специфични ограничения, следва чрез насърчаване на продължаващото използване на земеделски земи да допринесат за поддържането на селските райони, както и поддържане и насърчаване на системи за устойчива селскостопанска дейност. С цел да се гарантира ефикасността на тази помощ плащанията следва да обезщетяват селскостопанските производители за допълнителните разходи и пропуснатите доходи, свързани с ограниченията на съответния район.

(33) С оглед гарантиране на ефикасното използване на фондовете на ЕС и еднакво третиране на селскостопанските производители на цялата територия на ЕС планинските райони или районите с природни или други специфични ограничения, следва да се определят в съответствие с обективни критерии. Когато става дума за райони с природни ограничения, това следва да бъдат биофизични критерии, подкрепени с убедителни научни доказателства. Следва да се приемат преходни режими с цел да се улесни постепенното спиране на плащанията в районите, които повече няма да се считат за райони с природни ограничения, в резултат на прилагането на тези критерии.

(34) Следва да продължи насърчаването на селскостопански производители да приемат високи стандарти за хуманно отношение към животните чрез отпускане на помощи за селскостопански производители, които се ангажират да приемат стандартите за животновъдство, надхвърлящи съответните задължителни стандарти. С оглед да се гарантира, че ангажиментите за хуманно отношение към животните са в съответствие с цялостната политика на ЕС в тази област, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на районите, в които с тези ангажименти следва да се предвидят повишени стандарти за методи на производство.

(35) Следва да продължат плащанията за горските производители, които предоставят услуги по опазване на горите във връзка с околната среда и климата чрез поемането на ангажименти за увеличаване на биологичното разнообразие, запазване на горските екосистеми с висока стойност, подобряване на техния потенциал за смекчаване и адаптиране и укрепване на защитната стойност на горите по отношение ерозията на почвата, поддържането на водните ресурси и по отношение на природните бедствия. В този контекст следва да се обърне специално внимание на опазването и укрепването на генетичните ресурси в горските стопанства. Следва да се отпуснат плащания за поети ангажименти за опазване на горите, надхвърлящи приложимите задължителни стандарти, установени от националното законодателство. С цел осигуряване на ефикасно и ефективно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове по отношение на видовете действия, които отговарят на условията за подпомагане по тази мярка.

(36) През програмния период 2007—2013 г. в рамките на политиката за развитие на селските райони помощ беше изрично предоставена единствено за един вид сътрудничество: сътрудничество при разработването на нови продукти, процеси и технологии в сектора на селското стопанство и храните, както и в сектора на горското стопанство. Помощта за този вид сътрудничество все още е необходима, но следва да се адаптира, за да отговори по-добре на изискванията на икономиката на знанието. В този контекст следва да се предвиди възможност за проекти с един изпълнител, които да се финансират по тази мярка, при условие че получените резултати ще се разпространяват публично, така че да се постигне целта за разпространение на нови практики, процеси и продукти. Освен това вече е безспорно, че подпомагането на по-разнообразен спектър от различни видове сътрудничество с по-широк кръг от бенефициери, от малки до по-големи икономически оператори, може да допринесе за постигането на целите на политиката за развитие на селските райони като на икономическите оператори в селските райони се съдейства за преодоляване на икономическите, екологичните и други отрицателни последици от разпокъсаността. Ето защо мерките следва да бъдат разширени. Помощта за малки икономически оператори за организиране на съвместни работни процеси и за споделяне на оборудване и ресурси следва да подпомогне тяхната икономическа жизнеспособност независимо от малкия им мащаб. Помощта за хоризонтално и вертикално сътрудничество сред участниците във веригата на доставки, както и за насърчаване на дейностите на местно равнище, следва да стимулира икономически обоснованото развитие на късите вериги на доставки, местните пазари и местните хранителни вериги. Помощта за колективните подходи към екологосъобразните проекти и практики следва да спомогне за осигуряването на по-осезаеми и по-съгласувани ползи за околната среда и климата от онези, които могат да се постигнат от отделните икономически оператори, осъществяващи дейност без съгласуване с останалите икономически оператори (например чрез прилагането на практики на по-големи неразпокъсани площи земя). Помощта в тези разнообразни области следва да се предоставя в различни форми. Клъстерите и мрежите имат особено изразена роля в обмена на експертен опит, както и в развитието на нов и специализиран експертен опит, услуги и продукти. Пилотните проекти са важни инструменти за изпитване на икономическата осъществимост на технологиите, техниките и практиките при различни условия и за адаптирането им, когато е необходимо. Оперативните групи са централен елемент на Европейското партньорство за иновации (наричан по-нататък „ЕПИ“) за селскостопанска производителност и устойчивост. Друг важен инструмент представляват стратегиите за местно развитие, които се прилагат извън действията за местно развитие в рамките на LEADER — между операторите от публичния и частния сектор от селските и градските райони. За разлика от партньорствата в рамките на подхода LEADER, такива партньорства и стратегии могат да се ограничават до един сектор и/или до относително специфични цели на развитието, включително посочените по-горе. Междубраншовите организации също следва да имат право на подпомагане по тази мярка. Подпомагането следва да бъде ограничено до седем години, освен за съвместни дейности по опазване на околната среда и климата в надлежно обосновани случаи.

(37) Понастоящем селскостопанските производители са изложени на нарастващи икономически и екологични рискове вследствие на изменението на климата и повишената нестабилност на цените. В този контекст ефективното управление на рисковете е все по-важно за селскостопанските производители. По тази причина следва да бъде установена мярка за управление на риска за подпомагане на селскостопанските производители при справянето с най-разпространените рискове, с които те се сблъскват. Следователно тази мярка следва да помага на селскостопанските производители да покриват плащането на премиите за застраховане на реколтата, на животните и на растенията, създаването на взаимоспомагателни фондове, както и обезщетението, изплащано от такива фондове на селскостопанските производители за претърпените загуби в резултат на появата на болести по животните или по растенията или на екологични катастрофи. Освен това тя трябва да обхваща инструмент за стабилизиране на доходите под формата на взаимоспомагателен фонд за подпомагане на селскостопански производители, изправени пред сериозен спад в техните доходи. С оглед гарантиране на еднакво третиране на селскостопанските производители на цялата територия на Съюза, ненарушаване на конкуренцията и спазване на международните задължения на Съюза следва да се предвидят специални условия за предоставяне на помощ по линия на тези мерки. С цел осигуряване на ефикасно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на минималния и максималния срок на търговските заеми за взаимоспомагателни фондове.

(38) Подходът за местно развитие LEADER с течение на годините доказа своята полезност за насърчаване на развитието на селските райони, като отчита в пълна степен нуждите от ендогенно развитие на селските райони в различни сектори чрез своя подход „отдолу нагоре“. Ето защо LEADER трябва да продължи да се използва в бъдеще и прилагането му трябва да остане задължително за всички програми за развитие на селските райони.

(39) За да се гарантира, че стратегиите за местно развитие се прилагат на териториално равнище, което им позволява да дават резултати, които допринасят ефективно за приоритетите на Съюза за развитие на селските райони и иновациите, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на критерии за населението в района, който ще бъде обхванат от всяка от тези стратегии, и конкретния обхват на подготвителните разходи и разходите за възстановяване, които ще се подпомагат.

(40) Помощта от ЕЗФРСР за местното развитие в рамките на LEADER следва да обхваща всички аспекти на изготвянето и прилагането на стратегиите за местно развитие и функционирането на местните групи за действие, както и сътрудничеството между териториите и групите, които осъществяват местното развитие „отдолу нагоре“, движено от общността. С оглед да се създаде възможност за партньорите в селските райони, които все още не прилагат LEADER, да изпробват и да се подготвят за формулирането и осъществяването на стратегия за местно развитие, следва да се финансира и „стартов пакет в рамките на LEADER“. С цел осигуряване на ефикасно и ефективно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове по отношение на подробното определяне на допустимите разходи за възстановяване за местните групи за действие.

(41) Инвестициите са общи за много от мерките за развитие на селските райони в обхвата на настоящия регламент и могат да се отнасят до действия от много разнообразно естество. С оглед да се осигури яснота при изпълнението на тези действия следва да бъдат установени някои единни правила за всички инвестиции. Тези единни правила следва да определят видовете разходи, които могат да се разглеждат като инвестиционни разходи, и да гарантират, че подпомагане получават само такива инвестиции, които водят до създаване на нова стойност в селското стопанство. С оглед да се вземат предвид специфичните особености, свързани с определени видове инвестиции като закупуването на употребявано оборудване и инвестиции за обикновена подмяна, като същевременно се гарантира ефикасното използване на средствата от ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на условията, при които някои видове инвестиции могат да се считат за допустими разходи. За да се улесни изпълнението на инвестиционни проекти държавите-членки следва да разполагат с възможност за авансови плащания. С оглед да се обезпечи ефективността, безпристрастността и устойчивото влияние на помощта от ЕЗФРСР следва да бъдат установени правила, които да гарантират, че инвестициите във връзка с действията са устойчиви и че помощта от ЕЗФРСР не се използва за нарушаване на конкуренцията.

(42) Някои мерки в обхвата на настоящия регламент, свързани с площи, включват поемането на ангажименти от страна на бенефициерите, чийто срок е най-малко пет години. През този период могат да настъпят промени в ситуацията на стопанството или на бенефициера. Ето защо трябва да се установят правила за определяне на курса, който да бъде следван в такива случаи. С цел осигуряване на ефективното изпълнение на мерките, свързани с площи, и защитаване на финансовите интереси на Съюза, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с определянето на условията, приложими в случай на частично прехвърляне на стопанство и определянето на други ситуации, при които не се изисква възстановяване на помощта.

(43) Някои мерки в обхвата на настоящия регламент предвиждат като условие за предоставяне на помощ бенефициерите да поемат ангажименти, които надхвърлят съответните базови изисквания от гледна точка на задължителните стандарти или изисквания. С оглед на възможни промени в законодателството по време на срока на валидност на ангажиментите, в резултат на които се променят базовите изисквания, следва да се предвидят разпоредби за преразглеждане на съответните договори, за да се гарантира постоянното съблюдаване на това условие.

(44) С цел да се гарантира, че финансовите ресурси за развитие на селските райони се използват по възможно най-добрия начин и че мерките в програмите за развитие на селските райони се насочват в съответствие с приоритетите на Съюза за развитие на селските райони, но същевременно да се гарантира и еднакво третиране на кандидатите, държавите-членки следва да определят критерии за подбор на проектите. Изключение от това правило се допуска единствено за тези мерки, при които помощта се изразява в плащания за предоставяне на агроекологични услуги или услуги за хуманно отношение към животните. Принципът на пропорционалност следва да се вземе предвид при прилагането на критерии за подбор по отношение на малките субсидии.

(45) ЕЗФРСР следва да подпомага чрез техническа помощ действия, свързани с прилагането на програми за развитие на селските райони, включително разходите за защита на символи и съкращения, свързани със схеми за качество на ЕС, за участие в които може да се предостави помощ съгласно настоящия регламент, и разходи на държавите-членки за определяне на границите на райони с природни ограничения. С цел осигуряване на ефикасно използване на бюджетните ресурси в рамките на ЕЗФРСР, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове по отношение на дейностите по контрол, които могат да бъдат финансирани в рамките на техническата помощ.

(46) Беше доказано, че създаването на връзки между национални мрежи, организации и администрации, които участват в различните етапи на изпълнение на програмата, организирано в контекста на Европейската мрежа за развитие на селските райони, може да играе много важна роля в подобряването на качеството на програмите за развитие на селските райони чрез повишаване на участието на заинтересованите страни в управлението на развитието на селските райони, както и в осведомяването на широката общественост за ползите от него. Поради това то следва да се финансира като част от техническата помощ на равнището на ЕС.

(47) С оглед да се способства за постигането на целите на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост следва да се изгради мрежа в рамките на ЕПИ за свързване на оперативните групи, консултантските услуги и изследователите, участващи в изпълнението на дейности, насочени към иновациите в селското стопанство. Тя следва да се финансира като част от техническата помощ на равнището на ЕС.

(48) През програмния период 2007—2013 г. в рамките на Европейската мрежа за развитие на селските райони функционираше мрежа от експерти за извършване на оценки. За да се отчетат специфичните нужди на оценяването, следва да бъде създадена Европейска мрежа за оценка на развитието на селските райони за програмния период 2014—2020 г. с цел да обедини всички участници в дейностите по оценяване за улесняване на обмена на експертен опит в тази област. Тя следва да се финансира като част от техническата помощ.

(49) Държавите-членки следва да отделят част от общите средства на всяка програма за развитие на селските райони за техническа помощ за финансиране на изграждането и привеждането в действие на национална мрежа за селските райони, която да свързва организации и администрации, участващи в развитието на селските райони, включително партньорствата, с цел повишаване на тяхното участие в изпълнението на програмата и подобряване качеството на програмите за развитие на селските райони. Националните мрежи за селските райони следва да изготвят и прилагат план за действие.

(50) ЕЗФРСР следва да покаже, че Съюзът признава способността на подходите за местно развитие и на транснационалното измерение да се стимулират взаимно, особено когато се прилага новаторски дух. Фондът следва да направи това чрез присъждането на награди на ограничен брой проекти, които са показателен пример за тези характеристики. Наградите следва да допълват други източници на финансиране, достъпни в рамките на политиката за развитие на селските райони, като отдават признание на всеки подходящ водещ проект, независимо дали този проект е бил финансиран и по програма за развитие на селските райони.

(51) В програмите за развитие на селските райони следва да се предвиждат иновативни действия, насърчаващи продуктивен селскостопански сектор с ниски емисии на въглероден диоксид, който използва ресурсите по ефективен начин, с подпомагането на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост. ЕПИ следва да е насочено към насърчаване на едно по-бързо и по-широкообхватно прилагане на иновативните решения в практиката. ЕПИ следва да създава добавена стойност чрез подобряване на усвояването и ефективността на инструментите, свързани с иновациите, и чрез повишаване на взаимодействията между тях. ЕПИ следва да попълва празнините чрез по-успешното свързване на научните изследвания и практиката в областта на селското стопанство.

(52) Изпълнението на иновативни проекти в контекста на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост следва да се предприема от оперативни групи, които обединяват селскостопански производители, изследователи, консултанти, предприятия и други участници, заинтересовани от иновациите в селскостопанския сектор. Резултатите от такива проекти следва да бъдат разпространявани публично с оглед да се гарантира, че те са от ползва на сектора като цяло.

(53) Следва да се изготви разпоредба за определяне на общата сума на помощта от Съюза за развитие на селските райони по настоящия регламент за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., годишната разбивка на тази сума и минималната сума, която следва да бъде насочена към по-слабо развитите райони в съответствие с Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и Междуинституционалното споразумение за бюджетна дисциплина и подобряване на бюджетната процедура[20] за същия период. Наличните отпуснати суми следва да се индексират на базата на фиксиран курс за целите на програмирането им.

(54) С оглед да се улесни управлението на средствата от ЕЗФРСР, следва да се определи единен размер на участието на ЕЗФРСР за програмирането за развитие на селските райони, свързан с публичните разходи в държавите-членки. С оглед да се отчете специфичната важност или естество на някои видове дейности за тях следва да бъдат определени специфични размери на участието. С оглед да се намалят специфичните ограничения в резултат на степента на развитие, отдалечеността или изолираността, за по-слабо развитите райони, най-отдалечените райони по Договора и малките острови в Егейско море следва да се определя подходящ размер на участието на ЕЗФРСР.

(55) Средствата, освободени в държавите-членки в резултат на прилагането на горната граница за директни плащания, получавани от големи индивидуални стопанства в обхвата на първия стълб на ОСП, следва във всяка държава-членка да се заделят за финансиране на проекти, свързани с иновации, за да се помогне на стопанствата, включително на големите стопанства, да повишат своята конкурентоспособност в рамките на целите на ОСП. Тези проекти следва да се внасят от селскостопански производители, независимо от размера на техните стопанства, оперативни групи в рамките на ЕПИ или местни групи за действие, групи от партньори, които осъществяват дейност в селскостопанския сектор.

(56) Държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки и да въведат съответни разпоредби, за да гарантират, че техните мерки за развитие на селските райони са доказуеми и позволяват контрол. За тази цел управляващият орган и разплащателната агенция следва да дадат предварителна оценка и да се ангажират да оценяват мерките през целия период на изпълнение на програмата. Мерките, които не отговарят на това условие, следва да се коригират.

(57) Комисията и държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират доброто управление на програмите за развитие на селските райони. В този контекст Комисията следва да предприеме подходящи проверки, а държавите-членки следва да предприемат мерки за гарантиране на доброто функциониране на своите системи за управление.

(58) За управлението и изпълнението на всяка програма за развитие на селските райони следва да отговаря един управляващ орган. Неговите задължения следва да се определят в настоящия регламент. Управляващият орган следва да има право да делегира част от своите задължения като остава отговорен за ефективното и коректно управление. В случай че дадена програма за развитие на селските райони съдържа тематични подпрограми, управляващият орган следва да може да определи друг орган, който да осъществява изцяло управлението и изпълнението на тази подпрограма по отношение на сумите, които са определени за нея в програмата, като същевременно гарантира добро финансово управление на тези подпрограми.

(59) Всяка програма за развитие на селските райони следва да подлежи на мониторинг, за да се проследява редовно нейното изпълнение и напредъкът към установените цели на програмата. Доказването и повишаването на ефективността и влиянието на действията по ЕЗФРСР зависят също и от коректната оценка по време на подготовката и изпълнението на програмата и нейното завършване. Поради това следва да се създаде система за мониторинг и оценка съвместно от Комисията и държавите-членки с цел да се покаже напредъкът и да се оценят въздействието и ефикасността на изпълнението на политиката за развитие на селските райони.

(60) С оглед да се гарантира, че може да се събира информация на равнището на ЕС, в системата трябва да е включен набор от общи показатели. Ключовата информация относно изпълнението на програмите за развитие на селските райони следва да се записва и поддържа в електронен вид като средство за улесняване събирането на данни. Следователно бенефициерите следва да са задължени да предоставят необходимия минимум информация за мониторинг и оценка.

(61) Отговорността за мониторинг на програмата следва да се споделя между управляващия орган и сформирания за тази цел комитет за мониторинг. Комитетът за мониторинг следва да е натоварен със задачата да следи за ефективността на изпълнението на програмата. Следва да бъдат посочени неговите задължения с оглед на тази цел.

(62) Мониторингът на програмата следва да включва изготвяне на годишен доклад за изпълнението, който да се изпраща на Комисията.

(63) Всяка програма за развитие на селските райони следва да подлежи на оценка, за да се подобри нейното качество и да се демонстрират нейните постижения.

(64) Членове 107, 108 и 109 от Договора следва да се прилагат по отношение на помощта за мерките за развитие на селските райони съгласно настоящия регламент. Независимо от това, предвид специфичните особености на селскостопанския сектор трябва да се постанови, че мерките за развитие на селските райони по отношение на дейности, които попадат в обхвата на член 42 от Договора, които се осъществяват в обхвата на и в съответствие с настоящия регламент, както и направените от държавите-членки плащания, предназначени да осигурят допълнително национално финансиране за действия по развитие на селските райони, за които е отпусната помощ от ЕС и които попадат в обхвата на член 42 от Договора, следва да се изключат от прилагането на членове 107, 108 и 109 от Договора.

(65) Освен това с оглед да се гарантира съгласуваност с мерките за развитие на селските райони, допустими за помощи от Съюза, както и за опростяване на процедурите, направените от държавите-членки плащания, предназначени да осигурят допълнително национално финансиране за действия по развитие на селските райони, за които е отпусната помощ от ЕС и които попадат в обхвата на член 42 от Договора, следва да бъдат разрешени като част от програмирането съгласно процедура за уведомление в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. С оглед да се гарантира техният подходящ мониторинг, при оценяването на тези плащания Комисията следва да прилага по аналогия критериите, определени за прилагането на член 107 от Договора. С оглед да се гарантира, че не се прилага допълнително национално финансиране, което не е разрешено от Комисията, съответните държави-членки следва да не привеждат в действие предлаганото допълнително финансиране за развитие на селските райони, докато то не бъде одобрено. В съответствие с член 108, параграф 3 от Договора Комисията следва да бъде уведомена за плащанията, направени от държавите-членки, предназначени да осигурят допълнително национално финансиране за действия по развитие на селските райони, за които е отпусната помощ от ЕС и които попадат извън обхвата на член 42 от Договора, освен ако попадат в обхвата на регламент, приет по реда на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета[21], и не могат да бъдат приведени в действие докато в резултат на тази процедура не се получи крайното одобрение на Комисията.

(66) Следва да бъде изградена електронна информационна система, която да осигури ефикасен и сигурен обмен на данни.

(67) Прилага се законодателството на ЕС в областта на защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни и за свободното движение на такива данни, по-специално Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни.

(68) На Комисията следва да бъдат дадени изпълнителни правомощия с оглед гарантиране на еднакви условия за прилагане на настоящия регламент във връзка с представянето на програми за развитие на селските райони, одобряването на програмите и на техните изменения, процедурите и сроковете за одобрение на програмите, процедурите и сроковете за одобрение на изменения на програмите, включително тяхното влизане в сила и графици за внасянето им, специалните условия за изпълнението на мерки за развитие на селските райони, структурата и функционирането на мрежите, създадени с настоящия регламент, приемането на системата за мониторинг и оценка, правилата за функциониране на информационната система. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[22].

(69) Новата схема за подпомагане, предвидена в настоящия регламент, заменя схемата за подпомагане, установена с Регламент (ЕО) № 1698/2005. Поради това Регламент (ЕО) № 1698/2005 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2014 г.

(70) За да се улесни плавен преход от системата, установена от Регламент (ЕО) № 1698/2005 към системата, установена от настоящия регламент, в съответствие с член 290 от Договора на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове във връзка с постановяването на преходни разпоредби,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

СЪДЪРЖАНИЕ

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)          12

ДЯЛ I Цели и стратегия.......................................................................................................... 34

Глава I Приложно поле и определения................................................................................ 34

Глава II Мисия, цели, приоритети и съгласуваност............................................................ 37

ДЯЛ II Програмиране............................................................................................................. 41

Глава I Съдържание на програмирането.............................................................................. 41

Глава II Подготовка, одобрение и изменение на програмите за развитие на селските райони           45

ДЯЛ III Подпомагане на развитието на селските райони................................................... 48

Глава I Мерки.......................................................................................................................... 48

Раздел 1.................................................................................................................................... 48

Индивидуални мерки.............................................................................................................. 48

Раздел 2.................................................................................................................................... 75

Подход „Leader“....................................................................................................................... 75

Глава II Общи разпоредби за някои мерки........................................................................... 77

Глава III Техническа помощ и изграждане на мрежи.......................................................... 80

Глава IV Награда за новаторско местно сътрудничество в селските райони................... 85

ДЯЛ IV ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост................................. 88

ДЯЛ V Финансови разпоредби............................................................................................. 90

ДЯЛ VI Управление, контрол и публичност....................................................................... 95

ДЯЛ VII Мониторинг и оценка............................................................................................. 98

Глава I Общи разпоредби....................................................................................................... 98

Раздел 1 Създаване и цели на системата за мониторинг и оценка.................................... 98

Раздел 2 Технически разпоредби........................................................................................... 99

Глава II Мониторинг............................................................................................................ 100

Глава III Оценка.................................................................................................................... 102

ДЯЛ VIII Разпоредби за защита на конкуренцията............................................................ 104

ДЯЛ IX Правомощия на Комисията, общи разпоредби, преходни и заключителни разпоредби         105

Глава I Правомощия на Комисията..................................................................................... 105

Глава II................................................................................................................................... 106

Общи разпоредби.................................................................................................................. 106

Глава III.................................................................................................................................. 106

Преходни и заключителни разпоредби............................................................................... 106

ПРИЛОЖЕНИЕ I Размери и ставки на помощите............................................................. 108

ПРИЛОЖЕНИЕ II Биофизични критерии за определяне на границите на районите с природни ограничения................................................................................................................................................ 112

ПРИЛОЖЕНИЕ III Примерен списък на мерките и дейностите от особено значение за тематичните подпрограми, посочени в член 8......................................................................................... 114

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Предварителни условия за развитие на селските райони................ 116

ПРИЛОЖЕНИЕ V Примерен списък с мерките, имащи отношение към един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони............................................................................... 124

ДЯЛ I Цели и стратегия

Глава I Приложно поле и определения

Член 1

Обхват

1. Настоящият регламент:

а)      определя общите правила, регулиращи подпомагането на развитието на селските райони от Европейския съюз, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (наричан по-нататък „ЕЗФРСР“), създаден с Регламент (ЕС) № HR/2012;

б)      определя целите, за които ще допринася политиката за развитие на селските райони, и съответните приоритети на ЕС за развитие на селските райони;

в)      очертава стратегическия контекст за политиката за развитие на селските райони;

г)       формулира мерките на политиката за развитие на селските райони;

д)      определя правилата за програмиране, изграждане на мрежа, управление, мониторинг и оценка на база отговорностите, поделени между държавите-членки и Комисията.

е)      определя правилата за осигуряване на координиране на ЕЗФРСР с други инструменти на Съюза.

2. Настоящият регламент допълва разпоредбите на втора част от Регламент (ЕС) № [CSF/2012].

Член 2

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)      „програмиране“: процесът на организация, вземане на решения и разпределяне на финансовите ресурси в няколко етапа, предназначен да изпълни, на многогодишна база, съвместните действия на Съюза и държавите-членки за постигане на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони;

б)      „район“: териториална единица, съответстваща на ниво 1 или 2 от Номенклатурата на териториалните единици за целите на статистиката (NUTS ниво 1 и 2), по смисъла на Регламент (EО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета[23];

в       „мярка“: пакет дейности, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони;

г)       „дейност“: проект, група проекти, договор или споразумение, или друга операция, избрани съгласно критериите, заложени в съответната програма за развитие на селските райони, и изпълнени от един или повече бенефициери, които позволяват постигането на един или повече приоритети на ЕС за развитие на селските райони;

д)      „бенефициер“: физическо или юридическо лице или друг орган, публичен или частен, отговорен за изпълнение на дейностите или получаването на подпомагане;

е)      „система за мониторинг и оценка“: общ подход, разработен от Комисията и държавите-членки, определящ ограничен брой общи показатели, отнасящи се до първоначалната ситуация и финансовото изпълнение, продукцията, резултатите и въздействието на програмите;

ж)     „стратегия за местно развитие“: съгласуван пакет дейности за задоволяване на местни цели и нужди, осъществявани в партньорство на подходящо ниво, който допринася за изпълнение на приоритетите на ЕС за развитие на селските райони;

з)       „размер на подпомагането“: общият размер на публичното участие в дадена дейност;

и)      „публичен разход“: всяко публично участие във финансирането на дейности с произход от бюджета на държавата, от регионални и местни органи, от ЕС, както и всеки подобен разход. Всяко участие във финансирането на дейности, чийто произход е от бюджета на публичноправни органи или сдружения от един или повече регионални или местни органи, или публичноправни органи, по смисъла на Директива 2004/18/ЕО[24], се счита като публично участие във финансирането;

й)      „по-слабо развити райони“: райони с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението под 75 % от средния за ЕС-27;

к)      „микро-, малки и средни предприятия“ (наричани по-нататък „МСП“): микро-, малки и средни предприятия, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията[25];

л)      „разходи по транзакции“: разходи, свързани с осъществяването на даден ангажимент, които обаче не произтичат непосредствено от изпълнението на този ангажимент;

м)      „използвана земеделска земя (наричана по-нататък „ИЗЗ“)“: използвана земеделска земя по смисъла на Решение 2000/115/EО на Комисията от 24 ноември 1999 г.[26];

н)      „икономически загуби“: всякакъв допълнителен разход, направен от селскостопански производител в резултат на изключителни мерки, взети от селскостопанския производител с цел намаляване на предлагането на съответния пазар или всякаква значителна загуба на продукция;

о)      „неблагоприятно климатично събитие“: метеорологични условия като слана, бури, градушка, заледяване, проливни дъждове или тежка суша, които могат да бъдат приравнени към природно бедствие;

п)      „болести по животните“: болестите, посочени в списъка на болести по животните, съставен от Световната организация за здравеопазване на животните, или в приложението към Решение 90/424/ЕИО на Съвета[27];

р)      „екологична катастрофа“: конкретен случай на замърсяване, заразяване или влошаване на качеството на околната среда, свързан с конкретно събитие и с ограничен териториален обхват. Тя не включва общи екологични рискове, които нямат връзка с конкретно събитие, като изменението на климата или замърсяване на атмосферата;

с)      „природно бедствие“: естествено настъпващо събитие, свързано с живата или неживата природа, което води до съществени нарушения на системите за селскостопанско производство и на горските структури и като краен резултат причинява сериозни икономически щети на селскостопанския и горския сектор;

т)      „катастрофично събитие“: непредвидено събитие, свързано с живата или неживата природа, предизвикано от човешка дейност, което води до съществени нарушения на системите за селскостопанско производство и на горските структури и като краен резултат причинява сериозни икономически щети на селскостопанския и горския сектор;

у)      „къса верига на доставки“: верига на доставки, в която участват ограничен брой икономически оператори, заинтересовани за сътрудничеството, местното икономическо развитие и близките териториални и социални отношения между производителите и потребителите;

ф)      „млад селскостопански производител“: селскостопански производител на възраст под 40 години към момента на подаване на заявлението, който притежава съответни професионални умения и компетенции и установява за пръв път земеделско стопанство в качеството на ръководител на стопанството;

х)      „завършена дейност“ означава дейност, която е физически завършена или е изпълнена изцяло и във връзка с която всички съответни плащания от бенефициерите са извършени и съответното публично участие е изплатено на бенефициерите;

ц)      „тематични цели“: тематичните цели, определени в член 9 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] на Европейския парламент и на Съвета[28].

ш)     „Обща стратегическа рамка (по-нататък наричана „ОСР“)“: Общата стратегическа рамка, посочена в член 10 от Регламент (ЕС) № [CSF/2010].

2. Във връзка с определението на понятието „млад селскостопански производител“, установено в параграф 1, буква ф), Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно условията, при които дадено юридическо лице може да се разглежда като „млад селскостопански производител“, включително определянето на гратисен период за придобиване на професионални умения.

Глава II Мисия, цели, приоритети и съгласуваност

Член 3

Мисия

ЕЗФРСР следва да допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ чрез насърчаване на устойчивото развитие на селските райони на цялата територия на ЕС по начин, който допълва останалите инструменти на общата селскостопанска политика (наричана по-нататък „ОСП“), политиката на сближаване и общата политика в областта на рибарството. Фондът следва да допринесе за един по-балансиран в териториално и екологично отношение, по-съобразен с и устойчив на изменението на климата и по-иновативен селскостопански сектор на ЕС.

Член 4

Цели

В обхвата на цялостната рамка на ОСП подпомагането на развитието на селските райони допринася за постигане на следните цели:

(1) конкурентоспособност на селското стопанство;

(2) устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата;

(3) балансирано териториално развитие на селските райони.

Член 5

Приоритети на ЕС за развитие на селските райони

Постигането на целите за развитие на селските райони, допринасящи за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, следва да се осъществява чрез следните шест приоритета на ЕС за развитие на селските райони, в които са отразени съответните тематични цели на ОСР:

(1) стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони с акцент върху следните области:

а)      стимулиране на иновациите и базата от знания в селските райони;

б)      укрепване на връзките между селското и горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите.

в)      поощряване на ученето през целия живот и професионалното обучение в секторите на селското и горското стопанство.

(2) повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата с акцент върху следните области:

а)      улесняване на преструктурирането на стопанства със сериозни структурни проблеми, по-специално стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности;

б)      улесняване на приемствеността в селскостопанския сектор.

(3) насърчаване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство с акцент върху следните области:

а)      по-добро интегриране на първичните производители в хранителната верига посредством схеми за качество, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, организации на производителите и междубраншови организации;

б)      подпомагане управлението на риска на стопанствата:

(4) възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство, с акцент върху следните области:

а)      възстановяване и запазване на биологичното разнообразие, включително в зони по Натура 2000 и земеделие с висока природна стойност и състоянието на европейските природни дадености;

б)      подобряване управлението на водите,

в)      подобряване управлението на почвите.

(5) насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор, с акцент върху следните области;

а)      повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство;

б)      повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

в)      улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката;

г)       намаляване на емисиите на двуазотен окис и метан от селското стопанство;

д)      стимулиране на поглъщането на въглерода в областта на селското и горското стопанство;

(6) насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху следните области:

а)      улесняване на диверсификацията, създаване на нови малки предприятия и разкриване на работни места;

б)      стимулиране на местното развитие в селските райони;

в)      подобряване на достъпа до, използването и качеството на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в селските райони.

Всички приоритети следва да допринасят за междусекторните цели в областта на иновациите, околната среда и смекчаването на последиците от и адаптиране към изменението на климата.

Член 6

Съгласуваност

1. Следва да има съгласуваност между помощта от ЕЗФРСР и мерките, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

2. Не се отпуска подпомагане по настоящия регламент за дейности, подпомагани в рамките на общи организации на пазара. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 за определяне на изключенията от това правило.

ДЯЛ II Програмиране

Глава I  Съдържание на програмирането

Член 7

Програми за развитие на селските райони

1. ЕЗФРСР действа в държавите-членки чрез програмите за развитие на селските райони. Тези програми осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на ЕС за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, определени в дял ІІІ, за постигането на които ще се търси помощ от ЕЗФРСР.

2. Дадена държава-членка може да представи или единична програма за цялата си територия, или пакет от регионални програми.

3. Държавите-членки с регионални програми може също да представят за одобрение национална рамка, съдържаща общи елементи за тези програми без отделни бюджетни средства.

Член 8

Тематични подпрограми

1. Държавите-членки могат да включат в обхвата на програмите за развитие на селските райони тематични подпрограми, които допринасят за приоритетите на ЕС за развитие на селските райони, насочени към задоволяването на установени специфични нужди по-специално по отношение на:

а)      млади селскостопански производители;

б)      малки земеделски стопанства, посочени в член 20, параграф 2, третата алинея;

в)      планински райони, посочени в член 33, параграф 2;

г)       къси вериги на доставки.

Примерен списък на мерките и видовете дейности от особено значение за всяка тематична подпрограма е представен в приложение III.

2. Тематичните подпрограми могат да задоволяват и специфични нужди, свързани с преструктурирането на селскостопански сектори със значително влияние върху развитието на определен селски район.

3. Установените в приложение I размери на подпомагането могат да бъдат увеличени с 10 процентни пункта за дейностите, поддържани в рамките на тематичните подпрограми, свързани с малки стопанства и къси вериги на доставки. В случая на млади селскостопански производители и планински райони максималните размери на подпомагането може да бъдат увеличени в съответствие с приложение I. Максималният комбиниран процент на подпомагане обаче не надхвърля 90 %.

Член 9

Съдържание на програмите за развитие на селските райони

1. Освен елементите, посочени в член 24 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], всяка програма за развитие на селските райони включва:

а)      предварителната оценка, посочена в член 48 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012].

б)      анализ на ситуацията по отношение на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (по-нататък наричан „SWOT-анализ“) и установяване на нуждите, които трябва да бъдат задоволени в географския район, обхванат от програмата и по целесъобразност от тематичните подпрограми, посочени в член 8.

Анализът се структурира около приоритетите на ЕС за развитие на селските райони. Специфичните нужди във връзка с околната среда, смекчаването на последиците от и адаптиране към изменението на климата и иновациите се оценяват спрямо приоритетите на ЕС за развитие на селските райони с оглед да се установят подходящите отговори в тези две области в контекста на всеки приоритет;

в)      описание на стратегията, което включва определянето на целите за всяка от областите на приоритетите на ЕС за развитие на селските райони, включени в програмата, въз основа на общи показатели, посочени в член 76, които да бъдат определени като част от системата за мониторинг и оценка, посочена в член 74, и набор от мерки въз основа на солидна интервенционна логика на програмата, включително оценка на очаквания принос на избраните мерки за постигане на тези цели.

Програмата за развитие на селските райони следва да покаже, че:

i)        по отношение на приоритетите на ЕС за развитие на селските райони са включени подходящи комбинации от мерки, които логически следват от предварителната оценка, посочена в буква a), и от анализа, посочен в буква б);

ii)       разпределението на финансови ресурси по мерките на програмата е балансирано и адекватно за постигането на поставените цели;

iii)      са отчетени конкретните нужди, свързани със специфичните условия на регионално и подрегионално равнище, и към тях е подходено по конкретен начин чрез подходящо разработена комбинация от мерки или тематични подпрограми;

iv)      в програмата е интегриран целесъобразен подход към иновациите, околната среда, включително специфичните нужди на зоните по Натура 2000 и смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата;

v)       за опростяване на изпълнението на програмата се предвиждат подходящи действия;

vi)      са предприети мерки за осигуряване на наличието на достатъчен капацитет за предоставяне на консултации относно нормативните изисквания и всички аспекти, свързани с устойчивото управление в селското и горското стопанство, както и с дейностите, свързани с климата;

vii)     са запланувани инициативи за повишаване на осведомеността и иновативни действия за възстановяване и за сформиране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост;

viii)    е идентифициран подходящ подход за установяване на принципи във връзка с определянето на критерии за подбор на проекти и дейности за местно развитие, който отчита съответните цели. В този контекст държавите-членки могат да предвидят приоритизирането или определянето на по-висок размер на помощта за дейности, предприети колективно от групи селскостопански производители;

г)       оценката на предварителните условия и, при необходимост, действията, посочени в член 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] и определените за целите на член 19 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] ориентири;

д)      описание на всяка от избраните мерки;

е)      във връзка с местното развитие, конкретно описание на механизмите за координация между стратегиите за местно развитие, мярката за сътрудничество по член 36, мярката за основни услуги и обновяване на селата в селските райони по член 21 и помощта за неселскостопански дейности в селските райони в рамките на мярката за развитие на стопанствата и предприятията в селските райони по член 20;

ж)     описание на подхода към иновациите с оглед повишаване на производителността и устойчивото управление на ресурсите и приноса към постигането на целите на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост, посочено в член 61;

з)       анализ на нуждите, свързани с изискванията за мониторинг и оценка, и планът за оценка, посочен в член 49 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012]. Държавите-членки предвиждат достатъчни ресурси и дейности за изграждане на капацитет с оглед задоволяване на установените нужди;

и)      план за финансиране, който включва:

i)        таблица, посочваща в съответствие с член 64, параграф 4 предвидената обща сума от ЕЗФРСР за всяка година. Когато е приложимо, тази таблица посочва поотделно в рамките на общата сума от ЕЗФРСР отпуснатите суми, предвидени за по-слабо развитите райони, и средствата, прехвърлени на ЕЗФРСР в изпълнение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № DP/2012. Планираната годишна сума от ЕЗФРСР е съвместима с Многогодишната финансова рамка;

ii)       таблица, посочваща за всяка мярка вида дейност и конкретния размер на участието на ЕЗФРСР и техническата помощ, общия размер на заплануваното участие на ЕС и приложимото участие на ЕЗФРСР. Когато е приложимо, тази таблица посочва поотделно размера на участието на ЕЗФРСР за по-слабо развитите райони и за останалите райони;

й)      план на показателите, който включва за всеки от приоритетите на ЕС за развитие на селските райони, включени в програмата, показателите и подбраните мерки заедно с планираните резултати и планираните разходи, групирани на публични и частни;

к)      когато е приложимо, таблица за допълнително национално финансиране за всяка мярка в съответствие с член 89;

л)      елементите, необходими за оценката по член 89 и, когато е приложимо, списък на схеми за помощ в обхвата на член 88, параграф 1, които да бъдат използвани за изпълнението на програмите;

м)      информация за допълняемост към мерките, финансирани от другите инструменти на общата селскостопанска политика, чрез кохезионната политика или чрез ЕФМДР;

н)      разпоредби за изпълнение на програмата, включително:

i)        определяне от държавата-членка на всички органи, предвидени в член 72, параграф 2 и, за информация, кратко описание на структурата за управление и контрол;

ii)       описание на процедурите за мониторинг и оценка, както и състава на Комитета за мониторинг;

iii)      разпоредбите, с които да се гарантира, че програмата е публикувана, включително чрез националната мрежа за селските райони, посочена в член 55;

о)      определяне на партньорите по член 5 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] и резултатите от консултациите с партньорите;

п)      когато е приложимо, основните елементи на плана за действие за националната мрежа за селските райони и нейната структура, посочени в член 55, параграф 3, и разпоредби за управление на плана, които ще формират основата за годишните планове за действие.

2. Когато програма за развитие на селските райони предвижда тематични подпрограми, всяка от тези подпрограми включва:

а)      конкретен SWOT анализ на ситуацията и установяване на нуждите, които трябва да бъдат задоволени от подпрограмата;

б)      конкретни цели на равнище подпрограма и набор от мерки въз основа на подробно определяне на интервенционната логика на подпрограмата, включително оценка на очакваното участие на избраните мерки за постигане на целите;

в)      отделен план на специфичните показатели заедно с планираните резултати и планираните разходи, групирани на публични и частни.

3. Посредством актове за изпълнение Комисията определя правила за представяне на елементите, описани в параграфи 1 и 2, в програмите за развитие на селските райони. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

Глава II Подготовка, одобрение и изменение на програмите за развитие на селските райони

Член 10

Предварителни условия

В допълнение към предварителните условия, посочени в приложение ІV, общите предварителни условия, установени в приложение ІV към Регламент (ЕС) № [CSF/2012], се прилагат по отношение на ЕЗФРСР.

Член 11

Одобрение на програмите за развитие на селските райони

1. Държавите-членки предоставят на Комисията предложение за всяка програма за развитие на селските райони, съдържащо информацията, упомената в член 9.

2. Всяка програма за развитие на селските райони се одобрява от Комисията посредством акт за изпълнение, който се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, упомената в член 91.

Член 12

Изменение на програмите за развитие на селските райони

1. Исканията за изменения в програмата от държавите-членки се одобряват при спазване на следните процедури:

a)      Комисията взема решения, посредством актове за изпълнение, относно искания за промени в програмата по отношение на:

i)        промяна в програмната стратегия чрез съществено коригиране на количествено измеримите цели;

ii)       промяна в размера на участието на ЕЗФРСР в една или повече мерки;

iii)      промяна на цялото участие на ЕС или на годишното му разпределение на равнище програма;

iv)      прехвърляне на средства между мерки, които се изпълняват при условията на различни размери на участието на ЕЗФРСР.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

б)      Комисията, посредством актове за изпълнение, взема решения относно искания за промени в програмата във всички останали случаи. Актовете за изпълнение включват по-специално:

i)        въвеждане или оттегляне на мерки или видове дейности;

ii)       промени в описанието на мерките, включително промени в условията за допустимост.

2. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно критериите за определяне на понятието „съществено коригиране на количествено измерими цели“, посочено в параграф 1, буква a), точка i).

Член 13

Правила относно процедурите и сроковете

Комисията приема посредством актове за изпълнение правила относно процедурите и сроковете за:

а)      одобрение на програми за развитие на селските райони;

б)      внасяне и одобрение на предложения за изменения в програмите за развитие на селските райони, включително влизането в сила и графиците за внасянето им, по време на програмния период.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

ДЯЛ III Подпомагане на развитието на селските райони

Глава I Мерки

Член 14

Мерки

Всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на ЕС за развитие на селските райони. В приложение V е включен примерен списък с мерки с особено значение за приоритетите на Съюза.

Раздел 1

Индивидуални мерки

Член 15

Трансфер на знания и действия за осведомяване

1. Подпомагането по тази мярка обхваща дейности за професионално обучение и придобиване на умения, демонстрационни дейности и действия за осведомяване. Дейностите за професионално обучение и придобиване на умения могат да включват курсове за обучение, семинари и индивидуално обучение.

Подпомагането може да обхваща и краткосрочен обмен на опит в управлението на стопанства и посещения на стопанства.

2. Подпомагането по тази мярка е в полза на лица, ангажирани в селското стопанство, хранително-вкусовата и горската промишленост, селскостопански производители и други икономически субекти, които са МСП, осъществяващи дейност в селски райони.

Бенефициер на помощта е доставчикът на обучение или на други форми на трансфер на знания и действия за осведомяване.

3. Помощите по тази мярка не включват курсове за инструктиране или обучение, които са част от стандартни програми или системи за обучение за средни или висши училища.

Органите, предоставящи услуги по трансфер на знания и информационни услуги, разполагат с необходимия капацитет под формата на квалификации на персонала и редовно обучение за изпълнение на тази задача.

4. Допустимите разходи по тази мярка са разходите за организиране и провеждане на трансфера на знания или действията за осведомяване. В случай на демонстрационни проекти подпомагането може да включва и съответните разходи за инвестиции. Допустими са също разходите за път, настаняване и дневните командировъчни на участниците, както и разходите за заместници на селскостопанските производители.

5. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно допълнителното уточняване на допустимите разходи, минималните квалификации на органите, предоставящи услуги по трансфер на знания и продължителността и съдържанието на схемите за обмен на опит и посещения на стопанства.

Член 16

Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанства

1. Подпомагането по тази мярка се предоставя за:

а)      подпомагане на селскостопанските и горските производители и МСП в селските райони с оглед да се облагодетелстват от използването на консултантски услуги за подобряване на икономическите и екологичните показатели, както и на климатичната съобразеност и устойчивост на изменението на климата на техните стопанства, предприятия и/или инвестиции;

б)      насърчаване на въвеждането на управление на стопанства, услуги по заместване в стопанства и селскостопански консултантски услуги, както и консултантски услуги за горското стопанство, включително системата за съвети в селското стопанство, посочена в членове 12—14 от Регламент (ЕС) № HR/2012;

в)      насърчаване на обучението на консултанти.

2. Бенефициер на подпомагането, предвидено в параграф 1, букви a) и в), е доставчикът на консултации или обучение. Помощите, предвидени в параграф 1, буква б), се предоставят на органа или институцията, които са избрани да разкрият услугите за управление на стопанства, услуги по заместване в стопанства, селскостопанските консултантски услуги и консултантските услуги за горското стопанство.

3. Органите или институциите, избрани да предоставят консултации, следва да разполагат с подходящи ресурси от редовно обучен и квалифициран персонал и консултантски опит и надеждност по отношение на сферите, в които дават консултации. Бенефициерите се избират чрез покани за набиране на предложения. Процедурата за подбор е обективна и отворена както за публични, така и за частни организации.

При предоставянето на консултации консултантските услуги съблюдават задълженията за поверителност на информацията съгласно 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № HR/2012.

4. Консултациите за селскостопански производители са свързани най-малко с един приоритет на ЕС за развитие на селските райони и обхващат най-малко един от следните елементи:

а)      едно или повече от законоустановените изисквания за управление и/или стандартите за добро земеделско и екологично състояние, предвидени в глава І на дял VI от Регламент (ЕС) № HR/2012;

б)      където е приложимо, селскостопанските практики, благоприятни за климата и опазването на околната среда, установени в глава 2 на дял III от Регламент (ЕС) № DP/2012, и поддръжката на земеделските земи съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № DP/2012;

в)      изискванията или дейностите за смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата, биологичното разнообразие, опазването на водите и почвите, уведомяването за болести по животните и по растенията и иновациите, определени в приложение I към Регламент (ЕС) № HR/2012;

г)       устойчивото развитие на икономическата дейност на малките стопанства, определени от държавите-членки, и като минимум стопанствата, които участват в схемата за подпомагане за дребните селскостопански производители, посочена в дял V от Регламент (ЕС) № DP/2012; или

д)      по целесъобразност, стандартите за безопасност на труда, основани на законодателството на ЕС.

Консултациите могат да включват и други въпроси, свързани с икономическата, селскостопанската или екологичната ефективност на земеделското стопанство.

5. Консултациите за горски производители обхващат като минимум приложимите задължения съгласно директиви 92/43/ЕИО, 2009/147/ЕО и 2000/60/ЕО. Консултациите могат да включват и въпроси, свързани с икономическата и екологичната ефективност на горското стопанство.

6. Консултациите за МСП могат да включват въпроси, свързани с икономическата и екологичната ефективност на предприятието.

7. Когато това е обосновано и уместно, част от консултациите могат да се предоставят на групи, като същевременно се отчита положението на всеки отделен потребител на консултантските услуги.

8. Помощите по параграф 1, букви a) и в) се ограничават до максималните суми, определени в приложение I. Помощите по параграф 1, буква б) са намаляващи за максимален период от пет години от учредяването.

9. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно допълнителното уточняване на минималните квалификации на органите или институциите, предоставящи консултантски услуги.

Член 17

Схеми за качество за селскостопански продукти и храни

1. Подпомагането по тази мярка обхваща присъединяването на нови селскостопански производители към:

а)      схеми за качество за селскостопанските продукти, памука или храните, установени от законодателството на ЕС;

б)      схеми за качество за селскостопанските продукти, памука или храните, които държавите-членки признават като отговарящи на следните критерии:

i)        спецификата на готовия продукт по такива схеми произтича от ясни задължения, с които да се гарантират:

- специфични характеристики на продукта или

- специфични селскостопански или производствени методи или

- определено качество на готовия продукт, което значително надхвърля пазарните стокови стандарти по отношение на общественото здраве, здравето на животните или растенията, хуманното отношение към животните или опазването на околната среда;

ii)       схемата е отворена за всички производители;

iii)      схемата включва задължителни продуктови спецификации и спазването на тези спецификации се удостоверява от публични органи или от независим орган за инспекция;

iv)      схемата е прозрачна и осигурява пълна проследяемост на продуктите;

или

(a) в)         схеми за доброволно сертифициране на селскостопански продукти, които държавите-членки признават като съблюдаващи насоките за най-добри практики на ЕС[29] за прилагане на схеми за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни.

2. Помощи се отпускат като годишно поощрение, чийто размер се определя съгласно размера на фиксираните разходи, възникнали от участието в подпомагани схеми, за максимален период от пет години.

За целите на настоящия параграф „постоянни разходи“ означава разходите, възникнали от присъединяването към схема за подпомагане на качеството, и годишната вноска за участие в такава схема, включително, когато е необходимо, разходите за проверки, които се изискват за удостоверяване спазването на спецификациите на схемата.

3. Помощите се ограничават до максималната сума, определена в приложение І.

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно специфичните схеми за качество на ЕС, обхванати в параграф 1, буква a).

Член 18

Инвестиции във физически активи

1. Подпомагането по тази мярка обхваща материални и/или нематериални инвестиции, които:

а)      подобряват общата производителност на земеделското стопанство;

б)      са свързани с преработката, предлагането на пазара и/или развитието на селскостопанските продукти в обхвата на приложение I към Договора, или на памука. Резултатът от производствения процес може да бъде продукт, който не е включен в обхвата на това приложение;

в)      се отнасят до инфраструктура, свързана с развитието и адаптирането на селското стопанство, включително достъп до земеделска и горска земя, обединяване и подобряване на земи, енергоснабдяване и управление на водите; или

г)       представляват инвестиции в непроизводствени дейности, свързани с постигане на агро-екологичните ангажименти и ангажиментите за опазване на околната среда в горите, състоянието на запазване на биологичното разнообразие на местообитанията и видовете, както и с увеличаване на привлекателността на районите от Натура 2000 или други райони с висока природна стойност, които следва да се определят в програмата.

2. Подпомагането по параграф 1, буква а) се предоставя на земеделски стопанства. В случай на инвестиции за подпомагане преструктурирането на стопанствата право на помощ имат само стопанства, които не превишават определен мащаб и следва да бъдат определени в програмата от държавите-членки въз основа на SWOT-анализ, направен по отношение на приоритета на ЕС за развитие на селските райони „повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и на жизнеспособността на стопанствата“.

3. Подпомагането по тази мярка е ограничено до максималните размери на помощта, установени в приложение I. Тези максимални размери могат да се увеличат за млади селскостопански производители, колективни инвестиции и интегрирани проекти, които включват подпомагане в рамките на повече от една мярка, инвестиции в райони със значителни природни ограничения съгласно член 33, параграф 3 и дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост в съответствие с размерите на помощта, определени в приложение I. Максималният размер на комбинираната помощ обаче не може да превишава 90 %.

4. Параграф 3 не се прилага за инвестициите в непроизводствени дейности, посочени в параграф 1, буква г).

Член 19

Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и катастрофични събития, и въвеждане на подходящи превантивни мерки

1. Подпомагането по тази мярка обхваща:

а)      инвестициите в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия и катастрофични събития;

б)      инвестиции за възстановяване потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, разрушени от природни бедствия и катастрофични събития.

2. Подкрепата се предоставя на селскостопански производители или групи селскостопански производители. Подкрепа се предоставят и на субекти от публичния сектор, когато се установи връзка между инвестициите, направени от такива субекти, и селскостопанския производствен потенциал.

3. Подпомагането по параграф 1, буква б) се предоставя при условие, че компетентните публични органи на държавите-членки официално признаят настъпването на природно бедствие и причиняването на разрушения в размер най-малко на 30 % на съответния селскостопански потенциал вследствие на настъпването на това бедствие или на мерките, приети в съответствие с Директива 2000/29/ЕО за ликвидиране или ограничаване на болест по растенията или нашествие на вредители.

4. По тази мярка не се предоставя подпомагане за загуби на доход, дължащи се на природното бедствие или катастрофичното събитие.

Държавите-членки гарантират, че се избягва свръхкомпенсация в резултат на комбиниране на настоящата мярка с други финансови инструменти на национално равнище или на равнището на ЕС или с частни застрахователни схеми.

5. Подпомагането по параграф 1, буква a) е ограничено до максималния размер на помощта, установен в приложение I. Този максимален размер не се прилага за колективни проекти, в които участват повече от един бенефициери.

6. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно определянето на допустимите разходи по настоящата мярка.

Член 20

Развитие на стопанства и предприятия

1. Подпомагането по тази мярка обхваща:

а)      стартова помощ за:

i)        млади селскостопански производители;

ii)       неселскостопански дейности в селските райони;

iii)      развитието на малки стопанства;

б)      инвестиции в неселскостопански дейности;

в)      годишно подпомагане на селскостопански производители, участващи в схемата за дребни селскостопански производители, установена в дял V от Регламент (ЕС) № DP/2012 (наричана по-долу „схема за дребни селскостопански производители“), които трайно прехвърлят стопанството си на друг селскостопански производител.

2. Подпомагането по параграф 1, буква а), точка i) се предоставя на млади селскостопански производители.

Подпомагането по параграф 1, буква a), точка ii) се предоставя на селскостопански производители или членове на земеделското стопанство, които стартират неселскостопански дейности, и на микро- и малки предприятия в селските райони, извършващи неселскостопански дейности.

Подпомагането по параграф 1, буква a), точка iii) се предоставя на малки стопанства, определени от държавите-членки.

Подпомагането по параграф 1, буква б) се предоставя на микро- и малки предприятия в селските райони, извършващи неселскостопански дейности, и на селскостопански производители или членове на земеделското стопанство.

Подпомагането по параграф 1, буква в) се предоставя на селскостопански производители, участващи в схемата за дребни селскостопански производители в момента на внасянето на заявленията им за подпомагане за поне една година, ако са се задължили да прехвърлят цялото си стопанство и съответните права за плащане на друг селскостопански производител. Подпомагането се изплаща от датата на прехвърлянето до 31 декември 2020 г.

3. Като член на земеделско стопанство може да се разглежда всяко физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица, независимо от статута на групата и нейните членове по силата на националното законодателство, с изключение на селскостопански работници. Когато юридическо лице или група от юридически лица се счита за член на земеделското стопанство, този член трябва да упражнява селскостопанска дейност в земеделското стопанство към момента на подаване на заявлението за подпомагане.

4. Подпомагането по параграф 1, буква a) се предоставя само при представянето на бизнес план. Изпълнението на този бизнес план трябва да започне в срок от шест месеца от датата на решението за отпускане на помощта.

Държавите-членки определят горни и долни прагове за разрешаване на достъп до подпомагане на земеделските стопанства респективно съгласно параграф 1, буква a), точка i) и параграф 1, буква a), точка iii). Долният праг за подпомагане по параграф 1, буква a), точка i) е значително по-нисък от горния праг за подпомагане по параграф 1, буква a), точка iii). Подпомагането обаче се ограничава до стопанства, отговарящи на определението за микро- и малки предприятия.

5. Подпомагането по параграф 1, буква a) е под формата на плащане с фиксиран размер, което може да се изплати на най-малко две вноски през максимален период от пет години. Плащанията могат да бъдат намаляващи. В съответствие с параграф 1, буква a), точки i) и ii) плащането на последната вноска се извършва само при коректно изпълнение на бизнес плана.

6. Максималната сума на подпомагането по параграф 1, буква а) е установена в приложение I. Държавите-членки определят сумата на подпомагането по параграф 1, буква a), точки i) и ii), като отчитат и социално-икономическата ситуация в програмния район.

7. Подпомагането по параграф 1, буква в) се равнява на 120 % от годишното плащане, което бенефициерът е получавал по схемата за дребни селскостопански производители.

8. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно минималното съдържание на бизнес плановете и критериите, които ще се използват от държавите-членки за определяне на праговете, посочени в параграф 4.

Член 21

Основни услуги и обновяване на селата в селските райони

1. Подпомагането по тази мярка обхваща по-специално:

а)      изготвяне и актуализиране на планове за развитие на общините в селските райони и на техните основни услуги и на планове за защита и управление, отнасящи се до области от Натура 2000 и други райони с висока природна стойност;

б)      инвестиции в създаването, подобряването и разширяването на всички видове дребна по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници;

в)      широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство;

г)       инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на основни услуги на местно равнище за населението на селските райони, включително за дейности за отдих и културни дейности, и в съответната инфраструктура;

д)      инвестиции от публични органи в инфраструктура за отдих, туристическа информация и обозначаване на туристически обекти;

е)      проучвания и инвестиции, свързани с поддръжка, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата и селския ландшафт, включително съответните социално-икономически аспекти;

ж)     инвестиции, чиято цел е преместването на дейности и преустройването на сгради или други съоръжения, разположени в близост до населени места от селски тип, с оглед подобряване на качеството на живот или повишаване на екологичната ефективност на населеното място.

2. Подпомагането по тази мярка се отнася единствено до дребна по мащаби инфраструктура съгласно определеното в програмата от всяка държава-членка. Програмите за развитие на селските райони обаче могат да предвиждат специфични дерогации от това правило за инвестиции в широколентова инфраструктура и енергия от възобновяеми източници. В този случай се предвиждат ясни критерии за осигуряване на взаимно допълване с помощта в рамките на други инструменти на ЕС.

3. Инвестициите по параграф 1 са допустими за подпомагане, когато съответните дейности се изпълняват в съответствие с плановете за развитие на общините в селските райони и на техните основни услуги, когато са налице такива планове, а ако съществува стратегия за местно развитие, са съгласувани и с нея.

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно определянето на видовете инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, които са допустими за подпомагане по настоящата мярка.

Член 22

Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите

1. Подпомагането по тази мярка се отнася до:

а)      залесяване и създаване на гористи местности;

б)      създаване на агро-лесовъдни системи;

в)      превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари и природни бедствия, включително нашествие от вредители и поява на болест, катастрофични събития и заплахи, свързани с климата;

г)       инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност, както и на потенциала за смекчаване на последиците от изменението на климата на горските екосистеми;

д)      инвестиции в нови технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горски продукти.

2. Ограниченията на собствеността върху гори, установени в членове 36—40, не се прилагат към тропичните и субтропичните гори и към залесените площи на териториите на Азорските острови, островите Мадейра, Канарските острови, малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (EИО) № 2019/93 на Съвета[30], и към френските отвъдморски департаменти.

За стопанства над определен размер, който държавите-членки определят в програмата, подпомагане се предоставя само при представянето на план за управление на горите или на еквивалентен инструмент в съответствие с устойчивото управление на горите както е определен от министерската конференция за защита на горите в Европа от 1993 г.[31] (наричан по-надолу „устойчиво управление на горите“).

3. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно условията за установяване на настъпването на природно бедствие, нашествие от вредители или поява на болест и определянето на допустимите видове превантивни действия.

Член 23

Залесяване и създаване на гористи местности

1. Подпомагането по член 22, параграф 1, буква a) се предоставя на частни собственици на земи и арендатори, общини и техни сдружения, и покрива разходите за установяване и за годишна премия за хектар, която да покрива разходите за поддръжка, включително ранните и късните прочиствания, за максимален период от десет години.

2. Допустими за подпомагане са земеделски и неземеделски земи. Засадените растителни видове са пригодени към екологичните и климатичните условия на района и да изпълняват минимални екологични изисквания. Не се отпуска помощ за засаждане на нискостеблените дървесни култури с кратък цикъл на ротация, коледни елхи или бързорастящи дървета за производството на енергия. В райони, където залесяването е затруднено от тежки почвено-климатични условия, помощ може да се отпуска за засаждането на други многогодишни дървесни видове като храсти или храстовидна растителност, подходящи за местните условия.

3. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 90 относно определянето на минимални изисквания по отношение на околната среда, посочени в параграф 2.

Член 24

Създаване на агро-лесовъдни системи

1. Подпомагането по член 22, параграф 1, буква б) се предоставя на частни собственици на земи и арендатори, общини и техни сдружения, и покрива разходите за установяване и за годишна премия за хектар, която да покрива разходите за поддръжка за максимален период от три години.

2. „Агро-лесовъдни системи“ означава системи за използване на земята, при които се отглеждат комбинирано дървета и екстензивни селскостопански култури на една и съща площ. Държавите-членки определят максималния брой дървета, които могат да се засаждат на хектар, като се съобразяват с местните почвено-климатични условия, горските видове и с необходимостта от осигуряване на земеделско ползване на земята.

3. Подкрепата се ограничава до максималния размер, определен в приложение І.

Член 25

Превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития

1. Подпомагането по член 22, параграф 1, буква в) се предоставя на частни, полупублични и публични собственици на земи, общини, държавни гори и техни сдружения, и покрива разходите за:

а)      изграждане на защитна инфраструктура. В случай на противопожарни просеки помощта може да покрива също участие за финансиране на разходите за поддръжка. Не се предоставя подпомагане за свързани селскостопански дейности в райони, обхванати от агроекологични ангажименти;

б)      местни превантивни дейности с малък мащаб за борба с пожарите или други природни бедствия;

в)      изграждане и усъвършенстване на средства за мониторинг на горски пожари, нашествия на вредители и поява на болести, както и за комуникационна техника;

г)       възстановяване на горския потенциал, повреден вследствие на пожари и други природни бедствия, включително вредители, болести, както и катастрофични събития и събития, свързани с изменението на климата.

2. В случай на превантивни действия във връзка с вредители и болести рискът от настъпване на съответното бедствие трябва да се подкрепя от научни доказателства и да бъде признат от научни обществени организации. Когато е уместно, в програмите трябва да се предоставя списък на видовете вредители по растенията, които могат да причинят бедствия.

Дейностите, допустими за подпомагане, са съгласувани с въведения от държавите-членки план за опазване на горите. За стопанства над определен размер, който държавите-членки определят в програмата, подпомагане се предоставя само при представянето на план за управление на горите с подробно формулирани превантивни цели.

Горските райони, класифицирани като райони със среден или висок риск от пожари според плана за опазване на горите, установен от държавите-членки, са допустими за помощ, свързана с предотвратяване на горски пожари.

3. Подпомагането по параграф 1, буква г) се предоставя при условие, че компетентните публични органи на държавите-членки официално признаят настъпването на природно бедствие и причиняването на разрушения в размер най-малко на 30 % на съответния горски потенциал вследствие на настъпването на това бедствие или на мерките, приети в съответствие с Директива 2000/29/ЕО за ликвидиране или ограничаване на болест по растенията или нашествие на вредители. Тези проценти се определят въз основа или на средния наличен горски потенциал през тригодишния период, който непосредствено предхожда бедствието, или на средната стойност за петгодишния период, който непосредствено предхожда бедствието, като се изключват най-високият и най-ниският показател.

4. По тази мярка не се предоставя подпомагане за загуби на доход, дължащи се на природното бедствие.

Държавите-членки гарантират, че се избягва свръхкомпенсация в резултат на комбиниране на настоящата мярка с други финансови инструменти на национално равнище или на равнището на ЕС или с частни застрахователни схеми.

Член 26

Инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми

1. Подпомагането по член 22, параграф 1, буква г) се предоставя на физически лица, частни собственици на гори, частноправни и полупублични организации, общини и техни сдружения. В случай на държавни гори помощ може да се отпуска и на органите, управляващи тези гори, които не зависят от държавния бюджет.

2. Инвестициите са насочени към постигането на поетите ангажименти във връзка с екологичните цели или предоставяне на услугите, предлагани от екосистемите и/или които увеличават привлекателността на гората или залесената площ за отдих и почивка в съответния район или повишават потенциала на екосистемите за смекчаване на последиците от изменението на климата, без да се изключват икономическите ползи в дългосрочен план.

Член 27

Инвестиции в нови технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горски продукти

1. Подпомагането по член 22, параграф 1, буква д) се предоставя на частни собственици на гори, общини и техни сдружения и на МСП за инвестиции за повишаване на потенциала на горското стопанство или свързани с преработка и търговия с добавена стойност за горските продукти. За териториите на Азорските острови, островите Мадейра, Канарските острови, малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (EИО) № 2019/93 и френските отвъдморски департаменти за предприятия, които не са МСП, също може да се отпускат помощи.

2. Инвестициите, свързани с подобряване на икономическата стойност на горите, се осъществяват на равнището на горското стопанство и могат да включват инвестиции за оборудване и практики за прибиране на реколтата, щадящи почвата и ресурсите.

3. Инвестициите, свързани с използването на дървесина като суровина или като източник за производство на енергия, се ограничават до всички стопански дейности, предхождащи промишлената преработка.

4. Подкрепата се ограничава до максималните размери, определени в приложение І.

Член 28

Създаване на групи производители

1. Подпомагането по тази мярка се отпуска с оглед улесняване на учредяването на групи на производителите в сектора на селското и горското стопанство с цел:

а)      адаптиране към пазарните изисквания на продукцията и производството на производители, които са членове на такива групи;

б)      съвместно пускане на стоки на пазара, включително подготовка за продажби, централизация на продажби и доставки за купувачи на едро;

в)      установяване на общи правила за информация за продукцията, в частност за прибирането на реколтата и наличностите; както и

г)       други дейности, които могат да се осъществяват от групи на производителите, като изграждане на умения и организация за стопанска и търговска дейност и улесняване на иновационните процеси.

2. Подкрепата се отпуска на групи на производителите, които са официално признати от компетентните органи на държавите-членки, въз основа на бизнес план. Тя е ограничена до групи производители, които отговарят на определението за МСП.

Държавите-членки проверяват дали целите на бизнес плана са изпълнени в срок от пет години след признаване на групата производители.

3. Подкрепата се изплаща като фиксирана помощ на годишни вноски за първите пет години след датата, на която групата производители е призната въз основа на своя бизнес план. Тя се изчислява на база годишната продадена продукция от групата. Държавите-членки изплащат последната вноска едва след като са проверили коректното изпълнение на бизнес плана.

През първата година държавите-членки могат да изплатят помощ на групата производители, изчислена на база средната годишна продадена продукция от нейните членовете през трите години, предхождащи включването им в групата. За групи на производителите в горския сектор подпомагането се изчислява на база средната продадена продукция от членовете на групата през последните пет години, предхождащи нейното признаване, с изключение на най-високата и на най-ниската стойност.

4. Подкрепата се ограничава до максималните проценти и суми, определени в приложение І.

Член 29

Агроекология и климат

1. Държавите-членки предоставят подпомагането по тази мярка в рамките на техните територии, съобразно техните специфични национални, регионални или местни нужди и приоритети. Включването на тази мярка в програмите за развитие на селските райони е задължително.

2. Плащанията за агроекология и климат се отпускат на селскостопански производители, групи селскостопански производители или групи селскостопански производители и други управители на земи, които доброволно се задължават да извършват дейности, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска земя. Когато са надлежно обосновани за постигане на екологичните цели, плащания за агроекология и климат може да се отпускат и на други управители на земи или групи от други управители на земи.

3. Плащанията за агроекология и климат покриват само онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно глава I на дял VI от Регламент (ЕС) № HR/2012 и други приложими задължения съгласно глава 2 на дял III от Регламент (ЕС) № DP/2012, приложимите минимални изисквания за употреба на торове и препарати за растителна защита и други приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство. Всички упоменати задължителни изисквания се установяват в програмите.

4. Държавите-членки се стремят да обезпечат лицата, които се задължават да извършват дейности по тази мярка, с необходимите знания и информация за тяхното изпълнение, в това число чрез експертни консултации във връзка с ангажиментите и/или чрез поставянето на подпомагането по тази мярка в зависимост от съответно обучение.

5. Задълженията по тази мярка се поемат за период между пет и седем години. При все това държавите-членки могат да определят в своите програми за развитие на селските райони по-дълъг период за определени видове ангажименти, включително чрез предвиждане на едногодишно удължаване след изтичане на първоначалния период, когато това е необходимо с оглед постигането или запазването на търсените ползи за околната среда.

6. Плащанията се отпускат годишно и покриват пълния размер или част от размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите ангажименти. При необходимост те могат да покриват и разходи по транзакции на стойност до 20 % от платимата премия за ангажименти за агроекология и климат. Когато ангажиментите се поемат от групи селскостопански производители, максималното равнище е 30 %.

7. Когато това е необходимо с оглед осигуряване на ефикасното прилагане на мярката, държавите-членки могат да използват процедурата за подбор на бенефициери по член 49, параграф 3.

8. Подкрепата се ограничава до максималните суми, определени в приложение І.

Подкрепа по тази мярка не се предоставя за ангажименти, които попадат в обхвата на мярката за биологично земеделие.

9. Могат да се отпускат помощи за опазване на генетичните ресурси в земеделието за дейности, които не са обхванати от разпоредбите по параграфи 1—8.

10. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно едногодишното удължаване на срока на ангажиментите след изтичане на първоначалния период на дейността, условията, приложими към ангажиментите за преминаване към екстензивно животновъдство или за промяна в осъществяването на животновъдната дейност, за ограничаване употребата на торове, препарати за растителна защита или други материали за третиране, за отглеждане на местни породи, които са заплашени от изчезване в животновъдството или за запазване на генетичните растителни ресурси, както и относно определяне на допустимите дейности по параграф 9.

Член 30

Биологично земеделие

1. Подпомагането по тази мярка се предоставя на хектар ИЗЗ, на селскостопански производители или групи селскостопански производители, които доброволно се ангажират да преминат към или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета[32].

2. Подкрепа се предоставя само за онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно глава I на дял VI от Регламент (ЕС) № HR/2012, приложимите минимални изисквания за употреба на торове и препарати за растителна защита, както и други приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство. Всички упоменати изисквания се установяват в програмите.

3. Задълженията по тази мярка се поемат за период между пет и седем години. Когато подпомагането се предоставя за поддържането на биологично земеделие, държавите-членки могат да предвидят в своите програми за развитие на селските райони едногодишно удължаване след изтичане на първоначалния период.

4. Плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. При необходимост те могат да покриват и разходи по транзакции на стойност до 20 % от платимата премия за поети задължения. Когато задълженията се поемат от групи селскостопански производители, максималното равнище е 30 %.

5. Подкрепата се ограничава до максималните суми, определени в приложение І.

Член 31

Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите

1. Подкрепата, предвидена в тази мярка, се отпуска годишно и за хектар използвана земеделска земя или за хектар гора, за да компенсира бенефициерите за направените разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от неблагоприятните условия във въпросните райони, свързани с изпълнението на Директиви 92/43/EИО, 2009/147/EО и 2000/60/EО.

2. Подпомагането се предоставя на селскостопански производители, частни собственици на гори и респективно на сдружения на частни собственици на гори. В надлежно обосновани случаи подпомагане може да се предостави и на други управители на земи.

3. Подкрепата за селскостопански производители във връзка с Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО се отпуска само по отношение на неблагоприятни условия, произтичащи от изискванията, които надхвърлят условията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени в член 94 от и в приложение II към Регламент (ЕС) № HR/2012 на Съвета.

4. Подкрепата за селскостопански производители във връзка с Директива 2000/60/ЕО се отпуска само по отношение на специфични изисквания, които:

а)      бяха въведени с Директива 2000/60/ЕО и са в съответствие с програмите от мерки, които са част от плановете за управление на речните басейни, с цел да се постигнат набелязаните в същата директива екологични цели, и надхвърлят мерките, изисквани във връзка с прилагането на друго законодателство на ЕС в областта на защитата на водите;

б)      надхвърлят законоустановените изисквания за управление и стандартите за добро земеделско и екологично състояние, предвидени в глава І на дял VI от Регламент (ЕС) № HR/2012 и задълженията, установени в глава 2 на дял III от Регламент (ЕС) № DP/2012;

в)      надхвърлят степента на защита, предвидена в законодателството на ЕС, съществуващо към момента на приемане на Директива 2000/60/ЕО, както се предвижда в член 4, параграф 9 от Директива 2000/60/ЕО; както и

г)       налагат съществени промени в начина на използване на земята и/или съществени ограничения в селскостопанската практика, които водят до значителна загуба на доход.

5. Изискванията, посочени в параграфи 3 и 4, се установяват в програмите.

6. Следните области отговарят на условията за финансово подпомагане:

а)      селскостопанските и горските райони по Натура 2000, определени по реда на Директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО;

б)      други определени защитени природни зони с екологични ограничения по отношение на селското стопанство или горите, които допринасят за прилагане на член 10 от Директива 92/43/ЕИО. За всяка програма за развитие на селските райони тези зони не следва да надхвърлят 5 % от районите, определени по Натура 2000, които попадат в нейния териториален обхват;

в)      селскостопански райони, включени в плановете за управление на речните басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО.

7. Подкрепата се ограничава до максималните суми, определени в приложение І.

Член 32

Плащания за райони с природни или други специфични ограничения

1. Плащанията за селскостопански производители в планински райони и в други райони с природни или други специфични ограничения, се отпускат годишно за хектар използвана земеделска земя, за да компенсират селскостопанските производители за направените допълнителни разходи и пропуснатите доходи, свързани с ограниченията за селскостопанско производство в съответния район.

Допълнителните разходи и пропуснатите доходи се изчисляват чрез съпоставяне с райони, които не са с природни или други специфични ограничения, като се вземат предвид плащанията по реда на глава 3 на дял III от Регламент (ЕС) № DP/2012.

2. Плащанията се отпускат на селскостопански производители, които приемат да упражняват своята селскостопанска дейност в определените райони съгласно член 33.

3. Плащанията се фиксират между минималната и максимална сума, посочени в приложение І.

4. Държавите-членки предвиждат намаляващи плащания над прагово ниво за площ от стопанството, което се определя в програмата.

5. В периода между 2014 и 2017 г. държавите-членки могат да отпускат плащания по настоящата мярка на селскостопански производители в райони, които са били допустими по член 36, буква a), точка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 за програмния период 2007—2013 г., но вече не са допустими след определянето на новите граници, посочено в член 46, параграф 3. Тези плащания са намаляващи, като намалението започва през 2014 г. с 80 % от получените плащания през 2013 г. и завършва през 2017 г. с 20 % от тези плащания.

6. В държави-членки, които не са завършили очертаването на границите, посочено в член 33, параграф 3 преди 1 януари 2014 г., параграф 5 се прилага за селскостопански производители, които получават плащания в райони, които са били допустими да получават плащания през периода 2007—2013 г. След завършване на очертаването на границите селскостопанските производители в районите, които остават допустими, получават пълния размер на плащанията по тази мярка. Селскостопанските производители в райони, които вече не са допустими, продължават да получават плащания в съответствие с параграф 5.

Член 33

Определяне на райони с природни или други специфични ограничения

1. Въз основа на параграфи 2, 3 и 4 държавите-членки определят районите, допустими за плащанията, предвидени в член 32, в рамките на следните категории:

а)      планински райони;

б)      райони, различни от планински райони със съществени природни ограничения; както и

в)      други райони със специфични ограничения.

2. С оглед да бъдат допустими за плащанията, предвидени в член 32, планинските райони се характеризират със значително ограничение на възможностите за използване на земята и осезаемо нарастване на разходите за обработка поради:

а)      наличието на много неблагоприятни климатични условия поради надморската височина, които значително скъсяват вегетационния период за растениевъдството;

б)      наличието, на по-ниска надморска височина, на стръмни склонове в по-голямата част от въпросния район, поради което не може да се използва механизирана техника или пък се налага използването на твърде скъпо специално оборудване, или комбинация от тези два фактора, като затрудненията, произтичащи от всеки един, взети поотделно, са по-малки, но комбинацията от двата фактора води до еквивалентно затруднение.

Районите на север от 62ия паралел и някои съседни райони се считат за планински райони.

3. С оглед да бъдат допустими за плащания по член 32 районите, различни от планински райони, се разглеждат като райони със съществени природни ограничения, ако най-малко 66 % от използваната земеделска земя отговаря на поне един от критериите, изброени в приложение II, по определената прагова стойност. Спазването на това условие се гарантира на подходящото равнище на местните административни единици (равнище LAU 2).

При очертаването на районите, разглеждани по настоящия параграф, държавите-членки извършват прецизиране въз основа на обективни критерии с цел изключване на райони, в които са документирани съществени природни ограничения в съответствие с първата алинея, които обаче са преодолени чрез инвестиции или чрез стопанска дейност.

4. Райони, различни от посочените в параграфи 2 и 3, са допустими за плащане на помощи по член 32, ако са със специфични ограничения и когато управлението на земята следва да продължи с цел запазване или подобряване на околната среда, поддържане на ландшафта и запазване на туристическия потенциал в района, или за защита на бреговата линия.

Районите със специфични ограничения обхващат земеделски площи, които са хомогенни от гледна точка на условията за опазване на природата, и тяхната обща площ не надвишава 10 % от територията на съответната държава-членка.

5. Държавите-членки прилагат към своите програми за развитие на селските райони:

а)      съществуващото или измененото определяне на граници съгласно параграфи 2 и 4;

б)      новото определяне на граници на районите, посочени в параграф 3.

Член 34

Хуманно отношение към животните

1. Плащанията за хуманно отношение към животните по настоящата мярка се отпускат на селскостопански производители, които доброволно се задължават да извършват дейности, състоящи се от един или повече поети задължения за хуманно отношение към животните.

2. Плащанията за хуманно отношение към животните покриват само онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно глава І на дял VI от Регламент (ЕС) № HR/2012, и други приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство. Тези приложими изисквания се установяват в програмите.

Тези ангажименти се поемат за период от една година, който подлежи на подновяване.

3. Плащанията на база площ или на база други единични разходи се отпускат годишно и покриват частично или изцяло допълнителните разходи и пропуснатите доходи на селскостопанските производители, произтичащи от поетите задължения. При необходимост те могат да покриват и разходи по транзакции на стойност до 20 % от платимата премия за задълженията за хуманно отношение към животните.

Помощите се ограничават до максималната сума, определена в приложение І.

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно определянето на районите, в които задълженията за хуманно отношение към животните ще осигурят повишени стандарти за методи на производство.

Член 35

Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите

1. Подпомагането по тази мярка се предоставя за хектар гора на горски производители, общини и техни сдружения, които доброволно се задължават да извършват дейности, състоящи се от едно или повече поети задължения за опазване на околната среда в горите. Органите, управляващи държавни гори, също може да се възползват от подпомагане, при условие че са независими от държавния бюджет.

За горски стопанства над определен праг, който държавите-членки определят в програмите за развитие на селските райони, подпомагане по параграф 1 се предоставя само при представянето на план за управление на горите или на еквивалентен инструмент в съответствие с устойчивото управление на горите.

2. Плащанията покриват само онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни изисквания, установени от националния закон за горското стопанство или друго приложимо национално законодателство. Всички упоменати изисквания се установяват в програмите.

Задълженията се поемат за период между пет и седем години. При все това държавите-членки могат да определят в своите програми за развитие на селските райони по-дълъг период за определени видове задължения, когато това е необходимо и надлежно обосновано.

3. Плащанията покриват частично или изцяло допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. При необходимост те могат да покриват и разходи по транзакции на стойност до 20 % от платимата премия за поети задължения за опазване на околната среда в горите. Помощите се ограничават до максималната сума, определена в приложение І.

4. Могат да се отпускат помощи на частни субекти, общини и техни сдружения за опазване и укрепване на генетичните ресурси в горското стопанство за дейности, които не попадат в обхвата на параграфи 1, 2 и 3.

5. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно видовете дейности, допустими за подпомагане по параграф 4.

Член 36

Сътрудничество

1. Подпомагането по тази мярка насърчава форми на сътрудничество, в които участват най-малко два субекта, по-специално:

а)      подходи за сътрудничество между различни участници в селското стопанство и в хранителната верига на ЕС, в горския сектор и между други участници, които допринасят за постигане на целите и приоритетите на политиката за развитие на селските райони, включително междубраншовите организации;

б)      създаване на клъстери и мрежи;

в)      сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост, посочено в член 62.

2. Сътрудничеството по параграф 1 е свързано по-специално със следното:

а)      пилотни проекти;

б)      разработването на нови продукти, практики, процеси и технологии в сектора на селското стопанство, храните и сектора на горското стопанство;

в)      сътрудничество между малки икономически оператори за организиране на съвместни работни процеси и за споделяне на оборудване и ресурси;

г)       хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки за изграждането на логистични платформи с оглед стимулиране на късите вериги на доставки и местните пазари;

д)      насърчаване на дейности на местно равнище, свързани с развитието на късите вериги на доставки и местните пазари;

е)      предприемане на съвместни действия с оглед смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата;

ж)     колективни подходи към екологосъобразните проекти и съществуващите екологосъобразни практики;

з)       хоризонтално и вертикално сътрудничество сред участниците във веригата на доставки за устойчиво производство на биомаса за приложение в областта на храните, производството на енергия и промишлените процеси.

и)      привеждане в действие, по-специално от публично-частни партньорства, различни от определените в член 28, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], на стратегии за местно развитие, насочени към един или повече от приоритети на Съюза за развитие на селските райони;

й)      изготвяне на планове за управление на горите или еквивалентни инструменти.

3. Подпомагането по параграф 1, буква б) се предоставя само на новосформирани клъстери и мрежи и на онези от тях, които започват нова за тях дейност.

Подпомагането на дейности по параграф 2, буква б) може да се предоставя и на отделни участници, когато тази възможност е предвидена в програмата за развитие на селските райони.

4. Резултатите от пилотните проекти и дейностите на отделни участници съгласно параграф 2, буква б) се разпространяват публично.      

5. В обхвата на настоящата мярка допустими за подпомагане са следните разходи, свързани с формите на сътрудничество, посочени в параграф 1:

а)      проучвания в съответния район, проучвания за техническа осъществимост и разходите за съставяне на бизнес план, план за управление на горите или еквивалентен инструмент, или стратегия за местно развитие, различна от стратегията, посочена в член 29 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012];

б)      възстановяване на съответния район с цел създаване на условия за осъществяване на колективен териториален проект. В случай на клъстери възстановяването може да е свързано и с организиране на обучение, изграждане на мрежа между членовете и набиране на нови членове;

в)      текущите разходи във връзка със сътрудничеството;

г)       преките разходи за конкретни проекти, свързани с изпълнението на бизнес план, стратегия за местно развитие, различна от стратегията, посочена в член член 29 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] или дейност, насочена към иновации;

д)      разходи за дейности по популяризиране.

6. Когато се прилага бизнес план, план за управление на горите или еквивалентен инструмент или стратегия за развитие, държавите-членки могат да отпуснат помощта или като обща сума, която покрива разходите за сътрудничество и разходите за изпълнените проекти, или да покрият само разходите за сътрудничество и да използват средства по линия на други мерки или други фондове на ЕС за изпълнението на проекти.

7. Сътрудничество сред участници в различни региони или държави-членки също е допустимо за подпомагане.

8. Подпомагането се ограничава до максимален период от седем години, освен за съвместни дейности по опазване на околната среда в надлежно обосновани случаи.

9. Сътрудничеството по тази мярка може да се комбинира с проекти, които се подпомагат по фондове на ЕС на същата територия, различни от ЕЗФРСР. Държавите-членки гарантират, че свръхкомпенсация в резултат на комбиниране на настоящата мярка с други финансови инструменти на национално равнище или на равнището на ЕС се избягва.

10. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно допълнителното уточняване на характеристиките на пилотните проекти, клъстерите, мрежите, късите вериги на доставки и местните пазари, които ще бъдат допустими за отпускане на помощ, както и относно условията за отпускане на помощ на видовете дейности, изброени в параграф 2.

Член 37

Управление на риска

1. Подпомагането по тази мярка обхваща:

а)      финансови вноски, изплащани директно на селскостопанските производители, за премиите за застраховка на реколтата, животните и растенията срещу икономически загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, в случай на болести по животните или по растенията или нашествие от вредители;

б)      финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения на селскостопанските производители за икономически загуби, причинени от поява на болест по животните или по растенията или от екологична катастрофа;

в)      инструмент за стабилизиране на доходите под формата на финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения на селскостопански производители, които търпят сериозен спад в техните доходи.

2. За целите на параграф 1, букви б) и в), „взаимоспомагателен фонд“ означава схема, акредитирана от държава-членка съгласно националното законодателство, чиято цел е членуващите селскостопански производители да се застраховат, при която се извършват компенсаторни плащания на членуващите селскостопански производители, претърпели икономически загуби, причинени от поява на болест по животните или по растенията или от екологична катастрофа, или на селскостопански производители, които търпят сериозен спад в техните доходи.

3. Държавите-членки гарантират, че се избягва свръхкомпенсация в резултат на комбиниране на настоящата мярка с други финансови инструменти на национално равнище или на равнището на ЕС или с частни застрахователни схеми. При изчисляване равнището на доходите на селскостопанските производители ще се взема предвид и директното подпомагане на доходите, получено по линия на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията[33] (по-нататък наричан „ЕФПГ“).

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно минималния и максималния срок на търговските заеми за взаимоспомагателни фондове, посочени в член 39, параграф 3, буква б) и член 40, параграф 4.

Член 38

Застраховане на реколтата, животните и растенията

1. Помощ съгласно член 37, параграф 1, буква a) се отпуска единствено за застрахователни договори, покриващи загуба, причинена от неблагоприятно климатично събитие, от болест по животните или по растенията или от нашествие на вредители, или от приемането на мярка в съответствие с Директива 2000/29/ЕО за ликвидиране или ограничаване на болест или вредители по растенията, които унищожават над 30 % от средногодишната продукция на даден селскостопански производител за предшестващия тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател.

2. Настъпването на неблагоприятното климатично събитие, появата на болест по животните или по растенията или нашествието на вредителите трябва да бъде официално признато като такова от компетентен орган на съответната държава-членка.

Когато е целесъобразно, държавите-членки могат предварително да установят критерии, при изпълнение на които да се счита, че официалното признаване е направено.

3. Застрахователните плащания покриват не повече от общия размер на разходите за отстраняването на загубите, посочени в член 37, параграф 1, буква а), и не изискват и не са свързани с определяне на вида или количеството на бъдещото производство.

Държавите-членки могат да ограничат размера на премията, която отговаря на условията за помощ, като приложат подходящи тавани.

4. Помощите се ограничават до максималния размер, определен в приложение І.

Член 39

Взаимоспомагателни фондове за болести по животните и по растенията и за екологични катастрофи

1. За да отговаря на условията за отпускане на помощ, съответният взаимоспомагателен фонд:

а)      е акредитиран от компетентния орган в съответствие с националното законодателство;

б)      осъществява прозрачна политика по отношение на плащанията във фонда и тегленията от фонда;

в)      има ясни правила за определяне на отговорностите за всички възникнали задължения.

2. Държавите-членки определят правилата за създаване и управление на взаимоспомагателните фондове, а именно за отпускане на компенсаторни плащания на селскостопанските производители в случай на криза или за управлението и мониторинга на спазването на тези правила.

3. Финансовите вноски, посочени в член 37, параграф 1, буква б), могат да се отнасят единствено до:

а)      административните разходи за създаване на взаимоспомагателния фонд, разпределени дегресивно за период от максимум три години,

б)      сумите, изплатени от взаимоспомагателния фонд като финансова компенсация на селскостопанските производители. Освен това, финансовите вноски могат да се отнасят до лихвата по търговските заеми, взети от взаимоспомагателния фонд с цел изплащане на финансова компенсация на селскостопанските производители в случай на криза.

Не се внасят публични финансови средства в първоначалния базов капитал.

4. По отношение на болестите по животните финансова компенсация по член 37, параграф 1, буква б) може да се предостави само във връзка с болестите, упоменати в списъка на болести по животните, съставен от Световната организация за здравеопазване на животните, и/или в приложението към Решение 90/424/ЕИО.

5. Помощите се ограничават до максималния размер, определен в приложение І.

Държавите-членки могат да ограничат разходите, които отговарят на условията за финансова помощ, като приложат:

а)      тавани за всеки фонд,

б)      подходящи единични тавани.

Член 40

Инструмент за стабилизиране на доходите

1. Подпомагането по член 37, параграф 1, буква в) може да се отпуска при условие че спадът в доходите надхвърля 30 % от средногодишния доход на отделния селскостопански производител за предшестващия тригодишен период или усреднената сума за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател. За целите на член 37, параграф 1, буква в) под доход се разбира сумата на приходите, които селскостопанският производител получава от пазара, включително всички форми на публично подпомагане, намалена с разходите за производствени ресурси. Плащанията за селскостопански производители от взаимоспомагателни фондове не компенсират повече от 70 % от загубата на доходи.

2. За да отговаря на условията за подпомагане, съответният взаимоспомагателен фонд:

а)      е акредитиран от компетентния орган в съответствие с националното законодателство;

б)      осъществява прозрачна политика по отношение на плащанията във фонда и тегленията от фонда;

в)      има ясни правила за определяне на отговорностите за всички възникнали задължения.

3. Държавите-членки определят правилата за създаване и управление на взаимоспомагателните фондове, а именно за отпускане на компенсаторни плащания на селскостопанските производители в случай на криза или за управлението и мониторинга на спазването на тези правила.

4. Финансовите вноски, посочени в член 37, параграф 1, буква в) могат да се отнасят единствено до сумите, изплащани от взаимоспомагателните фондове като финансова компенсация за селскостопанските производители. Освен това, финансовите вноски могат да се отнасят до лихвата по търговските заеми, взети от взаимоспомагателния фонд с цел изплащане на финансова компенсация на селскостопанските производители в случай на криза.

Не се внасят публични финансови средства в първоначалния базов капитал.

5. Помощите се ограничават до максималния размер, определен в приложение І.

Член 41

Правила относно прилагането на мерките

Комисията приема, чрез актове за изпълнение, правила относно прилагането на мерките в този раздел във връзка с:

а)           процедурите за подбор на институциите и органите, предлагащи селскостопански консултантски услуги и консултантски услуги за горското стопанство, услуги за управление на стопанства или услуги по заместване в стопанства и за намаляване на помощта в обхвата на мярката за консултантски услуги, посочена в член 16;

б)           оценката от страна на държавите-членки на напредъка по бизнес плана, вариантите на плащания, както и модалностите за достъп до други мерки за млади селскостопански производители в рамките на мярката за развитие на стопанствата и предприятията по член 20;

в)           поставянето на разграничения с други мерки, преобразуването в мерни единици, различни от използваните в приложение I, изчисляването на разходите по транзакции и преобразуването или адаптирането на поетите задължения в обхвата на мярката за агроекология и климат, посочена в член 29, мярката за екологично земеделие, посочена в член 30 и мярката за екологични услуги в горското стопанство и опазване на горите, посочена в член 35;

г)            възможността за използване на стандартни предположения за пропуснати доходи в обхвата на мерките по членове 29—32, 34 и 35 и критерии за изчисляването им;

д)           изчисляването на размера на помощта в случаите, когато дадена мярка отговаря на условията за отпускане на помощ по повече от една мярка.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, упомената в член 91.

Раздел 2

Подход „Leader“

Член 42

Местни групи за действие в рамките на LEADER

1. В допълнение към задачите, посочени в член 30 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], местните групи за действие могат да извършват и допълнителни задачи, които са им делегирани от управителния орган и/или от разплащателната агенция.

2. Ако такава възможност е предвидена в програмата за развитие на селските райони, местните групи за действие могат да поискат авансово плащане от компетентната разплащателна агенция. Размерът на авансовите плащания не надвишава 50 % от общественото подпомагане, свързано с текущите разходи и разходите за възстановяване.

Член 43

Помощ за подготвителни дейности

1. Помощта по член 31, буква а) от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] обхваща:

а)      „стартов пакет в рамките на LEADER“, състоящ се от действия за изграждане на капацитет за групи, които не са прилагали „LEADER“ през програмния период 2007—2013 г., и помощ за малки пилотни проекти;

б)      изграждане на капацитет, обучение и изграждане на мрежи с цел подготовка и изпълнение на стратегия за местно развитие.

2. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно определянето на допустимите разходи за действията по параграф 1.

Член 44

Дейности за сътрудничество в рамките на LEADER

1. Помощта, посочена в член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], се предоставя на:

а)      междутериториални или транснационални проекти за сътрудничество;

„Междутериториално сътрудничество“ означава сътрудничество в рамките на държавата-членка. „Транснационално сътрудничество“ означава сътрудничество между територии в няколко държави-членки, а също и с територии в трети държави.

б)      техническа помощ за подготвителни дейности по проекти за междутериториално и транснационално сътрудничество, при условие че местните групи за действие могат да демонстрират, че те предвиждат изпълнението на конкретен проект.

2. Освен местни групи за действие, партньорите на местна група за действие по ЕЗФРСР могат да бъдат:

а)      местно публично-частно партньорство на територията на селски район, което изпълнява стратегия за местно развитие във или извън ЕС;

б)      местно публично-частно партньорство на територията на неселски район, което изпълнява стратегия за местно развитие.

3. В случаите, когато проектите за сътрудничество не са избрани от местни групи за действие, държавите-членки въвеждат система за текущо кандидатстване за проекти за сътрудничество.

Те оповестяват националните или регионалните административни процедури относно подбора на проекти за транснационално сътрудничество и списък на допустимите разходи най-късно две години след датата на одобрение на техните програми за развитие на селските райони.

Одобрението на проектите за сътрудничество се извършва не по-късно от четири месеца след датата на подаване на проекта.

4. Държавите-членки информират Комисията за одобрените проекти за транснационално сътрудничество.

Член 45

Текущи разходи и насърчаване на развитието

1. Текущите разходи, посочени в член 31, буква г) от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], са разходи, свързани с управлението на изпълнението на стратегията за местно развитие чрез местната група за действие.

2. Разходите за насърчаване на развитието на територията, посочени в член 31, буква г) от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], са разходи, свързани с действия за предоставяне на информация за стратегията за местно развитие, както и със задачи за разработване на проекти.

3. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно определянето на допустимите разходи за действията по параграф 2.

Глава II Общи разпоредби за някои мерки

Член 46

Инвестиции

1. С оглед да отговарят на условията за помощ от ЕЗФРСР инвестиционните проекти следва да се предхождат от оценка на очакваното въздействие върху околната среда в съответствие със специфичното за този вид инвестиции законодателство, когато инвестицията вероятно ще окаже отрицателни ефекти върху околната среда.

2. Допустимите разходи се свеждат до:

а)      изграждането, придобиването, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество;

б)      закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива;

в)      общи разходи, свързани с разноските по букви а) и б), например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, проучвания за техническа осъществимост, придобиване на патенти или лицензии.

3. В случай на напояване на площи за допустими разходи се считат само инвестиции, които водят до съкращаване на предишното потребление на вода с поне 25 %. Чрез дерогация в държавите-членки, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. нататък, инвестиции в нови напоителни инсталации могат да се считат за допустими разходи в случаите, когато се докаже чрез анализ на околната среда, че въпросната инвестиция е устойчива и няма отрицателно въздействие.

4. В случая на селскостопански инвестиции, не се признават за допустими за инвестиционно подпомагане закупуването на права за производство на селскостопанска продукция, права на плащане, животни, едногодишни растения и тяхното засаждане. В случай обаче на възстановяване на потенциала на селскостопанската продукция, увреден от природни бедствия, в съответствие с член 19, параграф 1, буква б) разходите за закупуване на животни могат да бъдат допустими разходи.

5. Бенефициерите на помощ, свързана с инвестиции, могат да поискат авансово плащане до 50 % от публичната помощ, свързана с инвестицията, от компетентните разплащателни агенции, ако тази възможност е включена в програмата за развитие на селските райони.

6. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно условия, при които други разходи, свързани с договори за лизинг, използвано оборудване и обикновени инвестиции за подмяна, могат да се считат за допустими разходи.

Член 47

Правила за плащания, свързани с площта

1. Броят на хектарите, за които се прилага задължение съгласно членове 29, 30 и 35, може да варира от година на година, когато:

а)      тази възможност е предвидена в програмата за развитие на селските райони;

б)      въпросното задължение не се прилага за фиксирани парцели; и

в)      постигането на целта на задължението не е застрашено.

2. Когато цялата земя, обхваната от задължението, или част от нея или цялото стопанство се прехвърлят на друго лице през периода, за който тече задължение, дадено като условие за отпускането на помощта, задължението може да бъде поето от това друго лице за остатъка от периода или да отпадне.

3. Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени към новото положение на стопанството. Ако се окаже, че приспособяването е невъзможно, задължението изтича.

4. Възстановяването на получената помощ не се изисква в случаите на непреодолима сила.

5. Параграф 2 по отношение на случаите на прехвърляне на цялото стопанство и параграф 4 се прилагат и за задълженията съгласно член 34.

6. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно условия, които се прилагат в случай на частично прехвърляне на стопанство, определянето на други ситуации, при които не се изисква възстановяване на помощта.

Член 48

Клауза за преразглеждане

Клауза за преразглеждане се предвижда за дейности, предприети съгласно членове 29, 30, 34 и 35, за да се гарантира тяхното коригиране в случай на изменение на съответните задължителни стандарти, изисквания или задължения, посочени в тези членове, които поетите задължения надхвърлят. Дейностите, предприети съгласно членове 29, 30 и 35, които продължават отвъд текущия програмен период, съдържат клауза за преразглеждане, за да могат да се приспособят към правната рамка на следващия програмен период.

Ако това приспособяване не бъде прието от бенефициера, валидността на задължението изтича.

Член 49

Подбор на проекти

1. Управляващият орган на програмата за развитие на селските райони определя критерии за подбор на проекти по всички мерки след консултация с Комитета за мониторинг. Критериите за подбор имат за цел да гарантират еднакво третиране на кандидатите, по-добро използване на финансовите ресурси и насочване на мерките в съответствие с приоритетите на ЕС за развитие на селските райони. При определяне на критерии за подбор се взема под внимание принципът на пропорционалност във връзка с безвъзмездни помощи в ограничен размер.

2. Органът на държавата-членка, който отговаря за подбора на проекти, гарантира, че проектите се избират в съответствие с посочените в параграф 1 критерии за подбор и по прозрачна и добре документирана процедура. Прилагането на критерии за подбор не е задължително в случай на мерките, посочени в членове 29 до 32, 34 и 35, освен когато наличните средства не са достатъчни за всички допустими кандидати.

3. Когато е целесъобразно, бенефициерите могат да бъдат избирани въз основа на покани за представяне на предложения при специални критерии за икономическа и екологична ефективност.

Член 50

Определяне на селски район

За целите на настоящия регламент управляващият орган определя „селски район“ на равнище програми.

Глава III Техническа помощ и изграждане на мрежи

Член 51

Финансиране на техническа помощ

1. В съответствие с член 6 от Регламент (EС) № HR/2012 ЕЗФРСР може да използва до 0,25 % от годишните си средства за финансиране на задачите, посочени в член 51 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], включително разходи за изграждането и обслужването на Европейската мрежа за развитие на селските райони, посочена в член 52, мрежата за ЕПИ, посочена в член 53 и Европейската мрежа за оценка на развитието на селските райони, посочена в член 54, по инициатива на Комисията и/или от нейно име.

ЕЗФРСР може също така да финансира действия, предвидени в член 41, параграф 2 от Регламент (ЕС) № XXXX/XXXX [регламент относно качеството] във връзка с указанията и символите на схемата за качество на Европейския съюз.

Тези действия се извършват в съответствие с член 53, параграф 2 от Регламент (EО, Eвратом) № 1605/2002 и всякакви други разпоредби от този регламент и правилата за прилагането му, които са приложими към тази форма за изпълнение на бюджета.

2. От средствата, посочени в параграф 1 се отделя сума в размер на 30 млн. EUR, която се използва за финансиране на наградата за новаторско местно сътрудничество, посочена в член 56.

3. По инициатива на държавите-членки до 4 % от общите средства на всяка програма за развитие на селските райони могат да се отделят за задачите, посочени в член 52 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], както и разходи, свързани с подготвителни дейности за определяне на райони с природни ограничения, посочени в член 33, параграф 3.

Разходи, свързани със сертифициращия орган, посочен в член 9 от Регламент (ЕС) № HR/2012, не са допустими съгласно настоящия параграф.

В рамките на лимита от 4 % се заделя сума за създаване и обслужване на националната мрежа за селските райони, посочена в член 55.

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно допълнителното определяне на действия за проверки, които са допустими за помощ съгласно параграф 3.

Член 52

Европейска мрежа за развитие на селските райони

1. Създава се Европейска мрежа за развитие на селските райони с цел свързване на националните мрежи, организации и администрации, които работят в областта на развитието на селските райони на равнище ЕС в съответствие с член 51, параграф 1.

2. Изграждането на мрежа чрез Европейската мрежа за развитие на селските райони има за цел:

а)      да повиши участието на заинтересованите страни в развитието на селските райони;

б)      да подобри качеството на програмите за развитие на селските райони;

в)      да играе роля при информирането на широката общественост за ползите от политика за развитие на селските райони.

3. Задачите на мрежата са както следва:

а)      да събира, анализира и разпространява информация за действия в областта на развитието на селските райони;

б)      да събира, обобщава и разпространява за територията на целия Европейски съюз добрите практики за развитие на селските райони;

в)      да установява и ръководи тематични групи и/или семинари с цел улесняване на обмена на експертни знания и оказване на помощ при изпълнението, мониторинга и доразработването на политиката за развитие на селските райони;

г)       да предоставя информация за развитието в селските райони на ЕС и в трети държави;

д)      да организира срещи и семинари в рамките на Съюза за работещите активно в областта на развитието на селските райони;

е)      да оказва съдействие на националните мрежи и инициативите за трансгранично сътрудничество;

ж)     специално за местните групи за действие:

i)        да създава взаимодействия с дейности, извършвани на национално и/или регионално ниво от съответните мрежи по отношение на действия за изграждане на капацитет и обмен на опит; и

ii)       да сътрудничи с органите за изграждане на мрежи и органите за техническа помощ за местното развитие, създадени от ЕФРР, ЕСФ и ЕФМДР по отношение на техните действия за местно развитие и транснационално сътрудничество.

4. Комисията определя организационната структура и дейност на Европейската мрежа за развитие на селските райони чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

Член 53

Мрежа за ЕПИ

1. Създава се мрежа за ЕПИ за подпомагане на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост, посочено в член 61, в съответствие с член 51, параграф 1. Тя дава възможност за свързване в мрежа на оперативни групи, консултантски услуги и изследователи.

2. Задачите на мрежата за ЕПИ са както следва:

а)      да изпълнява ролята на информационно бюро и да предоставя информация на ключови участници относно ЕПИ;

б)      да подпомага дискусии на равнището на програмата с цел да насърчи създаването на оперативни групи;

в)      да проверява и докладва за резултати от изследвания и знания, които се отнасят за ЕПИ;

г)       да събира, обобщава и разпространява добри практики за иновациите;

д)      да организира конференции и семинари и да разпространява информация в областта на ЕПИ.

3. Комисията определя организационната структура и дейност на мрежата за ЕПИ чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

Член 54

Европейска мрежа за оценка на развитието на селските райони

1. Създава се Европейска мрежа за оценка на развитието на селските райони за подпомагане на оценяването на програмите за развитие на селските райони в съответствие с член 51, параграф 1. Тя позволява свързването в мрежа на лицата, които участват в оценяването на програмите за развитие на селските райони.

2. Целта на Европейската мрежа за оценка на развитието на селските райони е да улесни обмена на експертни знания и добри практики в областта на методиките за оценяване, да разработи методи и инструменти за оценяване, да оказва помощ при процесите на оценяване и при събирането и управлението на данни.

3. Комисията определя организационната структура и дейност на Европейската мрежа за оценка на развитието на селските райони чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 91.

Член 55

Национална мрежа на селските райони

1. Всяка държава-членка създава национална мрежа на селските райони, която обединява всички организации и административни органи, работещи в областта на развитието на селските райони. Партньорството, посочено в член 5 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], също е част от националната мрежа за селските райони.

Държави-членки с регионални програми могат да представят за одобрение специфични програми за създаването и обслужването на техните национални мрежи на селските райони.

2. Свързването в мрежа чрез националната мрежа на селските райони има за цел:

а)      да повиши участието на заинтересованите страни в развитието на селските райони;

б)      да подобри качеството на програмите за развитие на селските райони;

в)      да информира широката общественост и потенциалните бенефициери за политиката за развитие на селските райони;

г)       да насърчава иновациите в селското стопанство.

3. Подкрепата от ЕЗФРСР по член 51, параграф 3 се използва:

а)      за създаване на необходимите структури за осъществяване работата на мрежата;

б)      за изготвянето и изпълнението на план за действие, който съдържа най-малко следното:

i)        управление на мрежата;

ii)       участие на заинтересованите страни в подкрепа на разработването на програми;

iii)      подкрепа за извършването на мониторинг, по-специално чрез събиране и споделяне на съответни обратни връзки, препоръки и анализ, предимно от комитетите за мониторинг, посочени в член 41 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012]. Местните групи за действие се подпомагат и от националната мрежа за селски райони при мониторинга и оценката на стратегиите за местно развитие;

iv)      предоставяне на обучение за органи, които прилагат програми, и местни групи за действие в процес на сформиране;

v)       събиране на примери за проекти, обхващащи всички приоритети на програмите за развитие на селските райони;

vi)      текущи проучвания и анализи;

vii)     дейности за изграждане на мрежа за местните групи за действие и по-конкретно техническа помощ за междутериториално и транснационално сътрудничество, улесняване на сътрудничеството сред местни групи за действие и търсенето на партньори за посочената в член 36 мярка;

viii)    улесняване на обмена на практики и опит между консултанти и/или консултантски служби;

ix)      дейности по изграждане на мрежа за иновациите;

x)       комуникационен план, включващ популяризиране и информация относно програмата за развитие на селските райони, съгласуван с управляващите органи, и информационни и комуникационни дейности, насочени към широката общественост.

xi)      условие за участие и принос към дейностите на Европейската мрежа за развитие на селските райони;

в)      за създаването на комисия от независими експерти за предварителен подбор и процес на предварителен подбор на кандидатите за наградата за иновативно местно сътрудничество, посочена в член 58, параграф 2.

4. Комисията приема правила за създаването и обслужването на национални мрежи за селските райони чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

Глава IV Награда за новаторско местно сътрудничество в селските райони

Член 56

Награда за новаторско местно сътрудничество в селските райони

Средствата по член 51, параграф 2 се използват за финансиране на връчването на награда на проекти за сътрудничество, които включват най-малко два субекта от различни държави-членки и които реализират новаторска местна концепция.

Член 57

Покана за представяне на предложения

1. Не по-късно от 2015 г. и всяка година след това Комисията отправя покана за представяне на предложения с цел връчването на наградата, посочена в член 56. Последната покана за представяне на предложения се отправя не по-късно от 2019 г.

2. В поканата за представяне на предложения се посочва тема за предложенията, която е свързана с един от приоритетите на Съюза за развитие на селските райони. Темата също така е подходяща за изпълнение чрез сътрудничество на транснационално ниво.

3. Поканата за представяне на предложения се отнася за местни групи за действие и за отделни субекти, които си сътрудничат за целите на конкретния проект.

Член 58

Процедура на подбор

1. Заявленията за наградата се подават от кандидати от всички държави-членки до съответната национална мрежа за селските райони, която ще отговаря за предварителния подбор на заявленията.

2. Националните мрежи за селските райони създават съставена от техните членове комисия от независими експерти за предварителен подбор на заявленията. Предварителният подбор на заявленията се извършва въз основа на критерии за изключване, подбор и възлагане, определени в поканата за представяне на предложения. Всяка национална мрежа за селските райони избира предварително не повече от 10 заявления и ги изпраща на Комисията.

3. Комисията отговаря за подбора на петдесет печеливши проекта измежду заявленията, които са предварително подбрани във всички държави-членки. Комисията създава инициативна група ad hoc, съставена от независими експерти. Инициативната група подготвя подбора на печелившите заявления въз основа на критериите за изключване, подбор и възлагане, определени в поканата за представяне на предложения.

4. Комисията, посредством акт за изпълнение, взема решение относно списъка от проекти, на които се връчва наградата.

Член 59

Финансова награда – условия и изплащане

1. Като условие за допустимост на проектите за наградата, времето, което е необходимо за приключването им, не надвишава две години от датата на приемане на акта за изпълнение, с който се връчва наградата. Периодът за осъществяването на проекта се определя в заявлението.

2. Наградата се дава под формата на еднократна сума. Размерът на плащането се определя от Комисията, посредством актове за изпълнение, в съответствие с критериите, определени в поканата за представяне на предложения, и като се вземат под внимание очакваните разходи за осъществяването на проекта, посочени в заявлението. Максималната награда за един проект не надвишава 100 000 EUR.

3. Държавите-членки изплащат наградата на печелившите кандидати след като се уверят, че проектът е изпълнен. Съответните разходи се възстановяват от Европейския съюз на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на дял IV, глава II, раздел 4 от Регламент (ЕС) № HR/2012. Държавите-членки могат да вземат решение да изплатят изцяло или частично сумата на наградата на печелившите кандидати преди да се уверят, че проектът е изпълнен, но в този случай те поемат отговорността за разходите докато се удостовери изпълнението на проекта.

Член 60

Правила относно процедурата, сроковете и сформирането на инициативната група

Комисията постановява подробни разпоредби за процедурата и сроковете за подбора на проекти и правилата за създаването на инициативната група от независими експерти, посочена в член 58, параграф 3, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

ДЯЛ IV ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост

Член 61

Цели

1. Целите на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост са както следва:

а)      насърчаване на продуктивен, съобразен с и устойчив на изменението на климата селскостопански сектор с ниски емисии на въглероден диоксид, който използва ресурсите ефективно и работи в хармония с основните природни ресурси, от които зависи селскостопанската дейност;

б)      подпомагане на устойчивото снабдяване с храна, фуражи и биоматериали, съществуващи и нови;

в)      подобряване на процесите за запазване на околната среда, адаптиране към и смекчаване на изменението на климата;

г)       изграждане на мостове между най-новите изследователски знания и технологии и селскостопанските производители, предприятия и консултантски услуги.

2. ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост се стреми да постигне своите цели чрез:

а)      създаване на добавена стойност чрез по-добро свързване на изследователската дейност и селскостопанската практика, и насърчаване на по-ширококообхватно използване на наличните мерки за иновация;

б)      насърчаване на по-бързо и по-обхватно прилагане на иновативните решения в практиката; и

в)      информиране на научната общност относно нуждите от изследвания в полза на селскостопанската практика.

3. ЕЗФРСР допринася за целите на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост, като в съответствие с член 36 подпомага оперативните групи на ЕПИ, посочени в член 62, и мрежата за ЕПИ, посочена в член 53.

Член 62

Оперативни групи

1. Оперативните групи на ЕПИ съставляват част от ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост. Те се създават от заинтересовани страни като селскостопански производители, изследователи, консултанти и предприятия, които участват в селското стопанство и сектора на храните.

2. Оперативните групи на ЕПИ определят вътрешни процедури, които гарантират прозрачност на тяхната дейност, и избягват ситуации на конфликт на интереси.

Член 63

Задачи на оперативните групи

1. Оперативните групи на ЕПИ съставят план, който съдържа следното:

а)      описание на иновативния проект, който ще се разработва, изпитва, адаптира или изпълнява;

б)      описание на очакваните резултати и приноса към целта на ЕПИ за повишаване на производителността и устойчиво управление на ресурси.

2. При изпълнението на своите иновативни проекти оперативните групи:

в)      вземат решения за разработването и изпълнението на иновативни действия;

г)       изпълняват иновативни действия чрез мерки, финансирани чрез програми за развитие на селските райони.

3. Оперативните групи разпространяват резултатите от своите проекти по-специално чрез мрежата за ЕПИ.

ДЯЛ V Финансови разпоредби

Член 64

Ресурси и тяхното разпределение

1. Общият размер на помощта от Европейския съюз за развитие на селските райони съгласно настоящия регламент за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., нейната годишна разбивка и минималната сума, която да се насочи в по-слабо развитите райони, се определят от Европейския парламент и Съвета по предложение на Комисията в съответствие с многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и Междуинституционалното споразумение относно сътрудничество по бюджетни въпроси и добро финансово управление[34] за същия период.

2. 0,25 % от ресурсите по параграф 1 се заделят за техническа помощ за Комисията съгласно член 51, параграф 1.

3. За целите на тяхното програмиране и последващото въвеждане в общия бюджет на Европейския съюз сумите по параграф 1 се индексират с 2 % годишно.

4. Комисията прави годишна разбивка по държави-членки на сумите по параграф 1 чрез актове за изпълнение, след като приспадне сумата по параграф 2 и като взема предвид прехвърлянето на средства, посочено в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № DP/2012. При изготвянето на годишната разбивка Комисията отчита:

а)      обективни критерии, свързани с целите, посочени в член 4; и

б)      резултати от минали периоди.

5. Освен сумите по параграф 4, актът за изпълнение, упоменат в същия параграф, включва и средствата, прехвърлени на ЕЗФРСР в изпълнение на член 7, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № DP/2012.

6. За целите на разпределяне на резервния фонд за изпълнение, посочен в член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], наличните целеви приходи, събрани съгласно член 45 от Регламент (ЕС) № HR/2012 за ЕЗФРСР се прибавят към сумите, посочени в член 18 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012]. Той се разпределя между държавите-членки пропорционално на дела им в общата сума на подпомагането по ЕЗФРСР.

Член 65

Участие на фонда

1. В решението за приемане на програма за развитие на селските райони се определя максималното участие на ЕЗФРСР за всяка програма. При необходимост в решението ясно се посочват отпуснатите суми, разпределени на по-слабо развитите райони.

2. Участието на ЕЗФРСР се изчислява въз основа на размера на допустимия публичен разход.

3. В програмите за развитие на селските райони се определя единно процентно участие на ЕЗФРСР, приложимо за всички мерки. По целесъобразност се определя отделен размер на участие на ЕЗФРСР за по-слабо развитите райони и за отдалечени райони и по-малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2019/93. Максималното процентно участие на ЕЗФРСР е:

а)      85 % от допустимия публичен разход в по-слабо развитите райони, отдалечените райони и по-малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (EИО) № 2019/93;

б)      50 % от допустимия публичен разход в другите райони.

Минималното процентно участие на ЕЗФРСР е 20 %.

4. Чрез дерогация от параграф 3 максималното процентно участие на ЕЗФРСР е:

а)      80 % за мерките, посочени в членове 15, 28 и 36, за местното развитие в рамките на LEADER, посочено в член 28 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], и за дейности съгласно член 20, параграф 1, буква а), точка i). То може да се увеличи до 90 % за програмите на по-слабо развитите райони, отдалечени райони и по-малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (EИО) № 2019/93;

б)      100 % за дейности, получаващи финансиране по член 66.

5. Най-малко 5 % от общия размер на участието на ЕЗФРСР за програмата за развитие на селските райони е запазен за „LEADER“.

6. Разход, съфинансиран от ЕЗФРСР, не може да бъде съфинансиран с участие на структурните фондове, Кохезионния фонд или друг финансов инструмент на Европейския съюз.

7. Публичният разход за помощ на предприятия съответства на ограниченията за помощи, определени относно държавната помощ, освен ако в настоящия регламент се предвижда друго.

Член 66

Финансиране на дейности със значителен принос за иновации

Средствата, прехвърлени на ЕЗФРСР в прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № DP/2012, са запазени за дейности, които имат значителен принос за иновации, свързани със селскостопанската производителност и устойчивост, включително смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата.

Член 67

Допустимост на разходите

1. Чрез дерогация от член 55, параграф 7 от Регламент (ЕО) № [CSF/2012], в случай на извънредни мерки поради природни бедствия в програмите за развитие на селските райони може да се предвиди разходите, свързани с промени в програмата, да се считат за допустими от датата на настъпване на природното бедствие.

2. Разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР само когато са направени за дейности, одобрени от управляващия орган на съответната програма, или за дейности, за които той отговаря, съобразно критериите за подбор, определени в член 49.

С изключение на общите разходи, определени в член 46, параграф 2, буква в), във връзка с инвестиционни дейности по мерки, попадащи в обхвата на член 42 от Договора, за допустими се считат само разходи, които са направени след подаването на заявление до компетентния орган.

Държавите-членки могат да предвидят в своите програми за допустими да се считат само разходи, които са извършени след като заявлението за помощ е одобрено от компетентния орган.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за член 51, параграфи 1 и 2.

4. Плащанията от бенефициери се подкрепят с фактури и документи, които доказват извършването на плащане. Когато това не е възможно, плащанията се подкрепят с документи с еквивалентна доказателствена стойност, с изключение на формите на подпомагане по член 57, параграф 1, букви б) в) и г) от Регламент (ЕС) [CSF/2012].

Член 68

Допустими разходи

1. Когато текущи разходи се покриват от помощта съгласно настоящия регламент, следните видове разходи са допустими:

а)      оперативни разходи;

б)      разходи за персонал;

в)      разходи за обучение;

г)       разходи за връзки с обществеността;

д)      финансови разходи;

е)      разходи за изграждане на мрежа.

2. Проучванията са допустим разход, когато са свързани с конкретен проект по програмата или специфичните цели и задачи на програмата.

3. Непарични вноски под формата на предоставяне на труд, стоки, услуги, земя и недвижима собственост, за които не е извършено плащане, подкрепено с фактури или документи с еквивалентна доказателствена стойност, могат да бъдат допустими за подпомагане, ако са изпълнени условията на член 59 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012].

4. Непреките разходи са допустими за помощ по мерките, посочени в членове 15, 16, 19, 21, 25 и 36.

Член 69

Доказуемост и възможност за контролиране на мерките

1. Държавите-членки гарантират, че всички мерки за развитие на селските райони, които те възнамеряват да прилагат, са доказуеми и позволяват извършване на контрол. За тази цел управляващият орган и разплащателната агенция на всяка програма за развитие на селските райони дават предварителна оценка на възможността за доказуемост и контролиране на мерките, които ще бъдат включени в програмата за развитие на селските райони.           Управляващият орган и разплащателната агенция също така извършват оценка на възможността за доказуемост и контролиране на мерките по време на изпълнението на програмата за развитие на селските райони. В предварителната оценка и оценката по време на периода на изпълнение се вземат предвид резултатите от контрола през предходния и текущия програмен период. Ако в оценката бъде заключено, че не са спазени изискванията за доказуемост и възможност за контролиране, въпросните мерки се коригират по съответния начин.

2. Когато помощта се отпуска въз основа на стандартни разходи или допълнителни разходи и пропуснати доходи, държавите-членки гарантират, че съответните изчисления са адекватни и точни, както и че са направени въз основа на метода за коректно, справедливо и доказуемо изчисление. За тази цел орган, който е независим от органите, отговарящи за изчисленията, и който притежава подходящите експертни знания, предоставя сертификат, удостоверяващ адекватността и точността на изчисленията. Този сертификат е включен в програмата за развитие на селските райони.

Член 70

Авансови плащания

1. Авансовите плащания подлежат на условието за предоставяне на банкова гаранция или еквивалентна гаранция, съответстваща на 100 % от размера на авансовото плащане. По отношение на публичноправните бенефициери, авансовите суми се плащат на общини, регионални органи и техни сдружения, както и на публичноправни органи.

Средство, предоставено като гаранция от публичноправен орган, се счита за еквивалентно на гаранцията, посочена в първата алинея, при условие че органът се задължава да плати сумата, покрита от тази гаранция, ако не се установи право за получаване на изплатения аванс.

2. Гаранцията може да бъде освободена, когато компетентната разплащателна агенция установи, че размерът на реалния разход, който съответства на публичната помощ, свързана с действието, надхвърля размера на авансовото плащане.

ДЯЛ VI Управление, контрол и публичност

Член 71

Отговорности на Комисията

С оглед да осигури добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 317 от Договора, в контекста на споделеното управление Комисията осъществява мерките и проверките, определени в Регламент (ЕС) № HR/2012.

Член 72

Отговорности на държавите-членки

1. Държавите-членки приемат всички законодателни, законоустановени и административни разпоредби в съответствие с член 60, параграф 1 от Регламент (EС) № HR/2012 с цел осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Европейския съюз.

2. Държавите-членки определят следните органи за всяка програма за развитие на селските райони:

а)      управляващ орган, който може да бъде публичен или частен орган, действащ на национално или регионално ниво, или самата държава-членка, когато тя извършва тази задача, който да отговаря за управлението на въпросната програма;

б)      акредитирана разплащателна агенция по смисъла на член 7 от Регламент (EС) № HR/2012;

в)      сертифициращ орган по смисъла на член 9 от Регламент (EС) № HR/2012.

3. Държавите-членки гарантират, че за всяка програма за развитие на селските райони е създадена съответна система за управление и контрол, която осигурява ясно възлагане и разделяне на функциите между управляващия орган и другите органи. Държавите-членки са отговорни за гарантиране на ефективното функциониране на системите за целия период на програмата.

4. Държавите-членки определят ясно задачите на управляващия орган, разплащателната агенция, а в рамките на LEADER — на местните групи за действие — по отношение на прилагането на критериите за допустимост и подбор и процедурата за подбор на проекти.

Член 73

Управляващ орган

1. Управляващият орган е отговорен за управлението и изпълнението на програмата по ефикасен, ефективен и правилен начин, и по-специално за:

а)      гарантиране, че има подходяща сигурна електронна система, която да записва, поддържа, управлява и докладва статистическа информация за програмата и нейното изпълнение, която се изисква за целите на мониторинга и оценката, и по-специално информация, която се изисква за наблюдаване на напредъка към определените цели и приоритети;

б)      предоставяне на Комисията на съответните данни за показателите във връзка с действията, избрани за финансиране, включително ключови характеристики на бенефициера и проекта, на всяко тримесечие;

в)      гарантиране, че бенефициерите и другите органи по изпълнението на проектите:

i)        са информирани за задълженията им, произтичащи от отпуснатата помощ, и че поддържат или отделна счетоводна система, или следват подходящ счетоводен кодекс за всички сделки, отнасящи се до проекта;

ii)       са наясно с изискванията за предоставяне на данни на управляващия орган и за отразяване на всички продукти и резултати;

г)       гарантиране, че предварителната оценка, посочена в член 48 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], съответства на системата за оценка и мониторинг, както и нейното приемане и изпращане до Комисията;

д)      гарантиране, че е въведен планът за оценка, посочен в член 49 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], че последващите оценки на програмата, посочена в член 50 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], се извършват в сроковете, определени в настоящия регламент, и че тези оценки са в съответствие със системата за мониторинг и оценка, както и изпращането им до комитета за мониторинг и до Комисията;

е)      предоставяне на Комитета за мониторинг на информацията и документите, необходими за мониторинг на изпълнението на програмата с оглед на нейните специфични цели и приоритети;

ж)     изготвяне на годишния доклад за напредък, включително обобщени таблици за мониторинга, и изпращането му до Комисията след одобрение от комитета за мониторинг;

з)       гарантиране, че разплащателната агенция получава цялата необходима информация, по-специално за прилаганите процедури и всички извършвани проверки по действията, одобрени за финансиране, преди плащанията да бъдат разрешени;

и)      осигуряване на публичност за програмата, включително чрез националната мрежа за селските райони, чрез информиране на потенциалните бенефициери, професионалните организации, икономическите и социалните партньори, организациите, насърчаващи равенство между половете, и заинтересованите неправителствените организации, включително екологични организации, за възможностите, които предоставя програмата, и за правилата за получаване на достъп до финансиране от програмата, а също така чрез информиране на бенефициерите на помощта от Европейския съюз и на широката общественост за ролята на Европейския съюз в програмата.

2. Държавите-членки или управляващият орган може да определят един или повече междинни органи, включително местни органи, органи за регионално развитие или неправителствени организации, които да извършват управлението и изпълнението на действията за развитие на селските райони.

Когато част от задачите му са делегирани на друг орган, управляващият орган остава изцяло отговорен за ефективното и коректно управление и изпълнение на тези задачи. Управляващият орган гарантира въвеждането на подходящи разпоредби, които позволяват на другия орган да получава всички необходими данни и информация за изпълнението на тези задачи.

3. Когато в програмата за развитие на селските райони е включена тематична подпрограма, посочена в член 8, управляващият орган може да определи един или повече междинни органи, включително местни органи, местни групи за действие или неправителствени организации, които да осъществяват управлението и изпълнението на тази стратегия. В този случай се прилага параграф 2.

Управляващият орган гарантира, че проектите и продуктите на тази тематична подпрограма се определят отделно за целите на системата за мониторинг и оценка, посочена в член 74.

ДЯЛ VII Мониторинг и оценка

Глава I Общи разпоредби

Раздел 1 Създаване и цели на системата за мониторинг и оценка

Член 74

Система за мониторинг и оценка

Съгласно настоящия дял, в сътрудничество между Комисията и държавите-членки се създава се обща система за мониторинг и оценка, която се приема от Комисията чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 91.

Член 75

Цели

Системата за мониторинг и оценка има за цел:

а)           да демонстрира напредъка и постиженията на политиката за развитие на селските райони и да оцени въздействието, ефективността, ефикасността и значението на интервенциите на политиката за развитие на селските райони;

б)           да допринесе за по-целенасочено подпомагане за развитието на селските райони;

в)           да подпомогне общия процес на обучение, свързан с мониторинга и оценката.

Раздел 2 Технически разпоредби

Член 76

Общи показатели

1. В системата за наблюдение и оценка, предвидена в член 74, се определя списък с общите показатели, свързани с първоначалната ситуация, както и с финансовото изпълнение, крайни продукти, резултати и въздействие на програмата, които са приложими за всяка програма, с цел да се даде възможност за обобщаване на данните на равнището на Европейския съюз.

2. Общите показатели са свързани със структурата и целите на рамката на политиката за развитие на селските райони и позволяват оценка на напредъка, ефикасността и ефективността на изпълнение на политиката в сравнение с целите и задачите на равнището на Европейския съюз, на национално равнище и на равнището на програмата.

Член 77

Електронна информационна система

1. По електронен път се записва и съхранява ключова информация за изпълнението на програмата, за всяко действие, избрано за финансиране, както и за завършени действия, необходима за мониторинга и оценката, включително ключови характеристики за бенефициера и проекта.

2. Комисията гарантира, че има подходяща сигурна електронна система, която записва, съхранява и управлява ключова информация и докладва за мониторинга и оценката.

Член 78

Предоставяне на информация

Бенефициерите на помощта по мерките за развитие на селските райони и местните групи за действие се задължават да предоставят на управляващия орган и/или на назначените оценители или други органи, на които е делегирано да изпълняват функции от негово име, цялата необходима информация, която позволява мониторинг и оценка на програмата и по-конкретно във връзка със спазването на посочените цели и приоритети.

Глава II Мониторинг

Член 79

Процедури за мониторинг

1. Управляващият орган и комитетът за мониторинг, посочени в член 41 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], наблюдават качеството на изпълнението на програмата.

2. Управляващият орган и комитетът за мониторинг извършват мониторинг на всяка програма за развитие на селските райони с помощта на финансови показатели и показатели за резултати и цели.

Член 80

Комитет за мониторинг

Държавите-членки с регионални програми могат да учредят национален комитет за мониторинг, който да координира изпълнението на тези програми по отношение на националната рамка и усвояването на финансови ресурси.

Член 81

Отговорности на Комитета за мониторинг

1. Комитетът за мониторинг следи за изпълнението на програмата за развитие на селските райони и за ефективността на нейното прилагане. За тази цел, в допълнение към функциите, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], комитетът за мониторинг:

а)      в рамките на четири месеца след решението за одобрение на програмата разглежда и издава становище относно критериите за подбор за финансираните дейности. Тези критерии се преразглеждат съгласно нуждите на програмата;

б)      проверява дейностите и резултатите, свързани с плана за оценка на програмата;

в)      проверява дейностите в програмата, свързани с изпълнението на предварителните условия;

г)       участва в Националната мрежа на селските райони с цел обмен на информация за изпълнението на програмата;

д)      преглежда и одобрява годишните доклади за изпълнението преди изпращането им до Комисията.

Член 82

Годишен доклад за изпълнението

1. До 31 май 2016 г. и до 31 май всяка следваща година до 2023 г. включително държавата-членка представя на Комисията годишен доклад за изпълнението относно програмата за развитие на селските райони през предходната календарна година. Докладът, предаден през 2016 г., обхваща календарните години 2014 и 2015.

2. В допълнение към предвиденото в член 44 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] годишните доклади за изпълнението включват информация, inter alia, относно финансовите задължения и разходите по всяка мярка и обобщение на предприетите дейности във връзка с плана за оценка.

3. В допълнение към предвиденото в член 44 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] годишният доклад за изпълнението, който се предава през 2017 г., включва и описание на изпълнението на всички подпрограми в обхвата на програмата, оценка на постигнатия напредък за осигуряване на интегриран подход при използването на ЕЗФРСР и други финансови инструменти на ЕС за подпомагане на териториалното развитие на селските райони, включително чрез стратегии за местно развитие, и констатациите, свързани с достигане на целите за всеки приоритет, включен в програмата за развитие на селските райони.

4. В допълнение към предвиденото в член 44 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] годишният доклад за изпълнението, който се предава през 2019 г., включва и описание на изпълнението на всички подпрограми в обхвата на програмата и оценка на постигнатия напредък за осигуряване на интегриран подход при използването на ЕЗФРСР и други финансови инструменти на ЕС за подпомагане на териториалното развитие на селските райони, включително чрез стратегии за местно развитие.

5. Комисията приема, чрез актове за изпълнение, правила относно представянето на годишните доклади за изпълнението. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

Глава III Оценка

Член 83

Общи разпоредби

1. Комисията определя елементите, които следва да се съдържат в предварителните и последващите оценки, посочени в членове 48 и 50 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012], и установява минималните изисквания за плана за оценка, посочени в член 49 от Регламент (ЕС) № [CSF/2012] чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 91.

2. Държавите-членки гарантират, че оценките отговарят на общия подход за оценяване, договорен в съответствие с член 74, организират изготвянето и събирането на необходимите данни и изпращат на оценителите различна информация, осигурена от системата за мониторинг.

3. Докладите за оценка се предоставят от държавите-членки по интернет и от Комисията на интернет страницата на Европейския съюз.

Член 84

Предварителна оценка

Държавите-членки гарантират, че лицето, което извършва предварителната оценка, е включено още в ранен етап в процеса на разработването на програмата за развитие на селските райони, включително изготвянето на анализа, посочен в член 9, параграф 1, буква б), проектирането на логиката на интервенция на програмата и определянето на целите на програмата.

Член 85

Последваща оценка

През 2023 г. държавите-членки изготвят доклад за последваща оценка за всички програми за развитие на селските райони. Този доклад се представя на Комисията най-късно до 31 декември 2023 г.

Член 86

Обобщения на оценките

Комисията е отговорна за изготвянето на обобщения на докладите за предварителните и последващите оценки на равнището на Съюза.

Обобщенията на докладите за оценка се изготвят най-късно до 31 декември от годината след представянето на съответните оценки.

ДЯЛ VIII Разпоредби за защита на конкуренцията

Член 87

Приложими правила по отношение на предприятията

Когато в обхвата на настоящия регламент се предоставя подпомагане за форми на сътрудничество между предприятията, такова подпомагане може да се предоставя само на онези форми на сътрудничество между предприятията, при които се спазват правилата за конкуренция, приложими по силата на членове 143—146 от Регламент (ЕС) № sCMO/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 88

Държавни помощи

1. Освен ако е посочено друго в настоящия дял, членове 107, 108 и 109 от Договора се прилагат по отношение на подпомагането за развитието на селските райони, отпуснати от държавите-членки.

2. Членове 107, 108 и 109 от Договора не се прилагат по отношение на плащания, предоставени от държавите-членки съгласно и в съответствие с настоящия регламент или с допълнителното национално финансиране, посочено в член 89, в рамките на обхвата на член 42 от Договора.

Член 89

Допълнително национално финансиране

Плащанията, направени от държавите-членки във връзка с проекти, попадащи в обхвата на член 42 от Договора и предназначени за осигуряване на допълнително финансиране за развитието на селските райони, за които е отпусната помощ от ЕС, подлежат на уведомяване от страна на държавите-членки и на одобрение от Комисията в съответствие с настоящия регламент като част от програмирането по член 7. При оценяването на тези плащания Комисията прилага по аналогия критериите, определени за прилагането на член 107 от Договора. Съответните държави-членки не привеждат в действие предлаганото допълнително финансиране за развитие на селските райони докато то не бъде одобрено.

ДЯЛ IX Правомощия на Комисията, общи разпоредби, преходни и заключителни разпоредби

Глава I Правомощия на Комисията

Член 90

Упражняване на делегираните права

1. На Комисията се дава правомощието да приема делегирани актове при условията, предвидени в настоящия член.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в настоящия регламент, се предоставя на Комисията за неопределен период от време от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3. Делегирането на правомощието, посочено в настоящия регламент, може да се отмени във всеки един момент от Европейския парламент или от Съвета. С решение за отмяна се прекратява делегирането на правомощията, посочени в това решение. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в решението по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно настоящия регламент, влиза в сила, само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от два месеца след получаването на уведомление за него или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 91

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет за развитие на селските райони“. Същият е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Глава II

Общи разпоредби

Член 92

Обмен на информация и документи

В сътрудничество с държавите-членки Комисията въвежда информационна система, която позволява сигурен обмен на данни от общ интерес между Комисията и всяка държава-членка. Посредством актове за изпълнение Комисията приема правила за работата на тази система. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 91.

Член 93

Общи разпоредби за ОСП

Регламент (ЕС) № HR/2012 и приетите по смисъла на този регламент разпоредби се прилагат по отношение на мерките, определени в настоящия регламент.

Глава III

Преходни и заключителни разпоредби

Член 94

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1698/2005 се отменя.

Регламент (EО) № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на действия, изпълнявани по линия на програми, одобрени от Комисията съгласно този регламент преди 1 януари 2014 г.

Член 95

Преходни разпоредби

С оглед да улесни прехода от системата, установена от Регламент (ЕО) № 1698/2005, към системата, установена от настоящия регламент, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 90 относно условията, при които помощ, одобрена от Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005, може да се интегрира в помощ, предвидена съгласно настоящия регламент, включително за техническа помощ и за последващи оценки.

Член 96

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в […] на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I Размери и ставки на помощите

Член || Предназначение || Максимална сума в EUR или ставка ||

16(8) || Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанство || 1.500 200.000 || На консултация На три години, за обучение на консултанти

17(3) || Схеми за качество за селскостопански продукти и храни || 3.000 || За стопанство за година

|| || ||

18(3) || Инвестиции във физически активи || 50 % 75 % 65 % 40 % 50 % 75 % 65 % 40 % || Селско стопанство от сумата за допустима инвестиция в по-слабо развити райони от сумата за допустима инвестиция в най-отдалечени региони от сумата за допустима инвестиция в малките острови в Егейско море от сумата за допустима инвестиция в други райони Горните ставки могат да се увеличат с 20 %, ако максималното комбинирано подпомагане не надхвърля 90 %, за: - установяване на млади селскостопански производители - колективни инвестиции и интегрирани проекти - области с природни ограничения, както е посочено в член 33 - дейности, подпомагани в рамките на ЕПИ Преработка и предлагане на пазара на продукти от приложение І от сумата за допустима инвестиция в по-слабо развити райони от сумата за допустима инвестиция в най-отдалечени региони от сумата за допустима инвестиция в малките острови в Егейско море от сумата за допустима инвестиция в други райони Горните ставки могат да се увеличат с 20 % за дейности, подпомагани в рамките на ЕПИ, ако максималното комбинирано подпомагане не надхвърля 90 %

19(5) || Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки || 80 % || от сумата за допустими разходи за инвестиции за превантивни мерки, осъществявани от отделни селскостопански производители.

20(6) || Развитие на стопанства и предприятия || 70.000 70.000 15.000 || на млад селскостопански производител съгласно член 33, параграф 1, буква a), точка i) на предприятие съгласно член 33, параграф 1, буква a), точка ii) на малко стопанство съгласно член 33, параграф 1, буква a), точка iii)

24(3) || Създаване на агро-лесовъдни системи || 80 % || От сумата за допустима инвестиция за създаване на агро-лесовъдни системи

27(5) || Инвестиции в нови технологии за лесовъдство и в преработката и търговията на горски продукти || 50 % 75 % 65 % 40 % || от сумата за допустима инвестиция в по-слабо развити райони от сумата за допустима инвестиция в най-отдалечени региони от сумата за допустима инвестиция в малките острови в Егейско море от сумата за допустима инвестиция в други райони

28(4) || Създаване на групи на производителите || 10 %, 10 %, 8 %, 6 %, 4 % 5 % 5 % 4 % 3 % 2 % 100.000 || За продадена продукция до 1 000 000 EUR Като процент от продадената продукция през първите пет години след признаването им, респективно за 1та, 2та, 3та, 4та и 5та година. За продадена продукция, надвишаваща 1 000 000 EUR Като процент от продадената продукция през първите пет години след признаването им, респективно за 1та, 2та, 3та, 4та и 5та година. Максимална сума на година при всички случаи.

29(8) || Агроекология || 600(*) 900(*) 450(*) 200(*) || за хектар за година за едногодишни култури за хектар за година за специализирани целогодишни култури за хектар за година за други видове земеползване за животинска единица („ЖЕ“) за година за местни породи, заплашени от изчезване в животновъдството

30(5) || Биологично земеделие || 600(*) 900(*) 450(*) || за хектар за година за едногодишни култури за хектар за година за специализирани целогодишни култури за хектар за година за други видове земеползване

31(7) || Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите || 500(*) 200(*) 50 || максимален размер за хектар за година през първоначалния период, не по-дълъг от пет години максимален размер за хектар за година минимален размер на плащанията по Рамковата директива за водите за хектар за година

32(3) || Плащания за райони с природни или други специфични ограничения || 25 250(*) 300(*) || минимален размер за хектар за година максимален размер за хектар за година максимален размер за хектар за година в планински райони, определени в член 46, параграф 2

34(3) || Хуманно отношение към животните || 500 || за ЖЕ

35(3) || Екологични услуги в горското стопанство и опазване на горите || 200(*) || за хектар за година

38(5) || Застраховане на реколтата, животните и растенията || 65 % || от дължимата застрахователна премия

39(5) || Взаимоспомагателен фонд за болести по животните и растенията и за екологични катастрофи || 65 % || от допустимите разходи.

40(5) || Инструмент за стабилизиране на доходите || 65 % || от допустимите разходи

|| || ||

|| || ||

|| || ||

* Тези суми могат да бъдат увеличени по изключение с оглед на специфични обстоятелства, които следва да бъдат обосновани в програмите за развитие на селските райони.

ПРИЛОЖЕНИЕ II Биофизични критерии за определяне на границите на районите с природни ограничения

КРИТЕРИЙ || ОПРЕДЕЛЕНИЕ || ПРАГ

КЛИМАТ || ||

Ниска температура || Продължителност на периода на растеж (брой дни), определена чрез брой дни със средна дневна температура > 5°C (ППРt5) ИЛИ || ≤ 180 дни

Сума на произведението от температурата по времето (градусодни) за период на растеж, определен чрез натрупаната средна дневна температура > 5°C. || ≤ 1 500 градусодни

Сухота || Дял на годишното количество на валежите (КВ) спрямо годишната потенциална евапотранспирация (ГПЕ) || КВ/ГПЕ £ 0,5

КЛИМАТ И ПОЧВИ

Прекомерна влажност на почвите || Брой дни в рамките на или превишаващи повърхностния капацитет || ³ 230 дни

ПОЧВИ

Недостатъчно отводняване на почвите || Райони, които са заблатени през голяма част от годината || Влажни до 80 cm от повърхността над 6 месеца или влажни до 40 cm от повърхността над 11 месеца ИЛИ Почви с лошо или много лошо отводняване ИЛИ Глеевиден цветови профил до 40 cm от повърхността

Неблагоприятна текстура и каменливост || Относително изобилие на глина, утайки, пясък, органична материя (теглови %) и грубозърнест материал (волуметрични %) || ³ 15 % от обема на горния почвен слой са съставени от грубозърнест материал, включително оголени скали, големи скални късове ИЛИ

Клас на текстурата на най-горния почвен слой: песъчлив, песъчливо-глинест, определен като: % утайки + (2 x % глина) £ 30 % ИЛИ

Клас на текстурата на най-горния почвен слой: тежки глинести почви (³ 60 % глина) ИЛИ

Органични почви (³30 % органична материя) от минимум 40 cm ИЛИ

Клас на текстурата на най-горния почвен слой: глина, глинести утайки, песъчлива глина и вертични свойства до 100 cm от повърхността на почвата

Повърхностна дълбочина на вкореняване || Дълбочина (cm) от повърхността на почвата до консолидирани твърди скали или твърд хоризонт. || £ 30 cm

Незадоволителни химични свойства || Наличие на соли, обменен натрий, твърде висока киселинност в най-горния почвен слой || Съдържание на соли: ³ 4 deci-Siemens на метър (dS/m) ИЛИ

Съдържание на натрий: ³ 6 процента обменен натрий (ПОН) ИЛИ

Киселинност на почвата: pH £ 5 (във водата)

ТЕРЕН

Райони със стръмни склонове || Промяна в надморската височина във връзка с планиметричното разстояние (%). || ³ 15 %

ПРИЛОЖЕНИЕ III Примерен списък на мерките и дейностите от особено значение за тематичните подпрограми, посочени в член 8

Млади селскостопански производители:

Стартова помощ за млади селскостопански производители, които установяват за пръв път земеделско стопанство

Инвестиции във физически активи

Трансфер на знания и действия за осведомяване

Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанства

Сътрудничество

Инвестиции в неселскостопански дейности

Малки земеделски стопанства:

Стартова помощ за развитието на малки стопанства

Инвестиции във физически активи

Схеми за качество за селскостопански продукти и храни

Трансфер на знания и действия за осведомяване

Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанства

Сътрудничество

Инвестиции в неселскостопански дейности

Създаване на групи на производителите

Подход „LEADER“

Планински райони:

- Плащания за райони с природни или други специфични ограничения

- Агроекологични дейности

- Сътрудничество

- Инвестиции във физически активи

- Развитие на стопанства и предприятия в селските райони

- Схеми за качество за селскостопански продукти и храни

- Създаване на агро-лесовъдни системи

Основни услуги и обновяване на селата в селските райони

Трансфер на знания и действия за осведомяване

Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанства

Създаване на групи на производителите

Подход „LEADER“

Къси вериги на доставки:

Сътрудничество

Създаване на групи на производителите

Подход „LEADER“

Схеми за качество за селскостопански продукти и храни

Основни услуги и обновяване на селата в селските райони

Инвестиции във физически активи

Трансфер на знания и действия за осведомяване

Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанства

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Предварителни условия за развитие на селските райони

1. Условия, свързани с проритети

Приоритет на ЕС за РСР/Тематична цел (ТЦ) на ОСР || Предварително условие || Критерии за изпълнение

Приоритет за РСР 1: поощряване на трансфера на знания и иновациите в селското и горското стопанство и селските райони ТЦ 1: укрепване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите || 1.1. Научноизследователска дейност и иновации: Наличие на национална и/или регионална стратегия за иновации за интелигентна специализация, съгласувана с програмата за национална реформа с оглед получаване на ефект на лоста при частните разходи за НИДИ, която е в съответствие с характеристиките на ефективните национални или регионални системи за научни изследвания и иновации[35]. 1.2. Капацитет за предоставяне на консултации: достатъчен капацитет за осигуряването на консултации относно нормативните изисквания и всички аспекти, свързани с устойчивото управление и действията, свързани с климата, в селското и горското стопанство || (1) Наличие на национална и/или регионална стратегия за иновации за интелигентна специализация, която: (2) е базирана на SWOT-анализ с оглед съсредоточаване на ресурси върху ограничен набор приоритети за НИДИ; (3) очертава мерки за стимулиране на частните инвестиции в научни изследвания и технологично развитие (НИТР); (4) съдържа система за мониторинг и преглед. (5) Държавата-членка е приела рамка за определяне на наличните бюджетни ресурси за НИРД; (6) Държавата-членка е приела многогодишен план за определяне на бюджет и приоритети за инвестициите, свързани с приоритети на ЕС (ESFRI). (7) В програмата е включено описание на структурата за удължаване/системите за предоставяне на консултации в съответния географски мащаб (национален/регионален) — включително предвидената роля в обхвата на приоритета за РСР — което показва изпълнение на предварителното условие 1.2,

Приоритет за РСР 2: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване жизнеспособността на стопанствата ТЦ 3: повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия || 2-3.1. Разкриване на фирми: Предприети са конкретни действия за ефективно прилагане на „Small Business Act“ (SBA) и на неговия преглед от 23 февруари 2011 г.[36], включително на принципа „Мисли първо за малките“ ("Think Small First") || (8) Конкретните действия включват: (9) мерки за ограничаване на срока за разкриване на фирми до 3 работни дни и за ограничаване на разходите до 100 EUR; (10) мерки за намаляване на времето, необходимо за получаване на лицензи и разрешителни за започване и осъществяване на конкретната дейност на предприятието в рамките на 3 месеца; (11) механизъм за систематична оценка на въздействието на законодателството върху МСП с помощта на „тест за МСП“, като същевременно разликите в размера на предприятията се отчитат по целесъобразност

Приоритет за РСР 3: насърчаване на добро организиране на хранителната верига и управление на риска в селското стопанство ТЦ 3: повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия

Приоритет за РСР 4: възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство ТЦ 5: насърчаване на адаптирането към изменението на климата, избягването и управлението на риска ТЦ 6: опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите || 4.1 Добро селскостопанско и екологично състояние (ДСЕС): на национално ниво са въведени стандарти за добро селскостопанско и екологично състояние на земята, посочени в глава I на дял VI от Регламент (ЕС) HR/xxxx 4.2 Минимални изисквания за употребата на торове и препарати за растителна защита: на национално равнище са установени минималните изисквания за употребата на торове и препарати за растителна защита, посочени в дял III, глава І, член 29 от настоящия регламент 4.3 други приложими национални стандарти: за целите на дял III, глава І, член 29 от настоящия регламент са определени приложими задължителни национални стандарти 4.4. Избягване на риска: наличие на национални оценки на риска с оглед управлението на бедствия, които отчитат адаптирането към изменението на климата[37] || (1)  в националното законодателство са установени стандарти за ДСЕС и те са посочени в програмите; (2) (3) (4) в програмите са указани минималните изисквания за употребата на торове и препарати за растителна защита, посочени в глава I на дял III към настоящия регламент; (5) (6) в програмите са указани приложимите задължителни национални стандарти; (7) (8) Трябва да е въведена национална оценка на риска, която включва: (9) описание на процеса, методиката, методите и данните с нечувствителен характер, използвани за национална оценка на риска; (10) Приемане на качествени и количествени методи за оценка на риска; (11) Когато е уместно, отчитане на националните стратегии за адаптиране към изменението на климата,

Приоритет за РСР 5: насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в секторите на селското стопанство и храните и в горския сектор ТЦ 4: подпомагане на прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори ТЦ 5: насърчаване на адаптирането към изменението на климата, избягването и управлението на риска || 5.1 Емисии на ПГ: спазване на член 6, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. 5.2 Енергийна ефективност: транспониране в националното законодателство на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги[38] 5.3 Формиране на цени на водата: наличие на политика за формиране на цени на водата, която гарантира адекватен принос на различните приложения на водата за възстановяването на разходите за водни услуги съгласно член 9 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[39] . 5.4. Планове за управление на отпадъците: транспониране в националното законодателство на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви[40], по-конкретно разработване на планове за управление на отпадъците в съответствие с тази директива. 5.5 Енергия от възобновяеми източници: Транспониране в националното законодателство на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО[41] || (1) Държавата-членка е предала на Комисията доклад относно приетите национални политики и мерки съгласно член 3 от Решение № 406/2009/EC за периода 2013—2020 г.; (2) Държавата-членка е предала на Комисията план за действие в областта на енергийната ефективност, който превръща целите за енергийни спестявания в конкретни и съгласувани мерки в съответствие с член 14 от Директива 2006/32/ЕО; (3) Държавата-членка се е съобразила с принципа за възстановяването на разходите за водни услуги, включително екологичните и суровинни разходи съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО; (4) Държавата-членка е направила икономически анализ съгласно член 5 от и приложение III към Директива 2000/60/ЕО относно обема, цената и разходите за водни услуги, и изчисления на съответните инвестиции; (5) Държавата-членка е осигурила принос на различните употреби на водата по сектори съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО (6) Държавата-членка е взела мерки в съответствие с членове 1, 4, 13 и 16 от Директива 2008/98/ЕО нейните компетентни органи да въведат един или повече планове за управление на отпадъците съгласно член 28 от тази директива; (7) Държавата-членка е приела национален план за действие в областта на енергийната ефективност съгласно член 4 от Директива 2009/28/ЕО

Приоритет за РСР 6: насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони ТЦ 8: насърчаване на заетостта и подпомагане на трудовата мобилност ТЦ 9: насърчаване на социалното приобщаване и борба срещу бедността || 6.1 Достъп до ЕЗФРСР: Предоставяне на подкрепа на съответните заинтересовани страни за достъп до ЕЗФРСР 6.2 Самостоятелна заетост, предприемачество и разкриване на нови предприятия: наличие на широкообхватна и приобщаваща стратегия за приобщаваща помощ за създаване на предприятия в съответствие със „Small Business Act“[42] и съобразно с насока за заетост 7 относно създаването на условия за разкриване на работни места 6.3 Инфраструктура за NGA (мрежи за достъп от следващо поколение): Наличие на национални планове за NGA, които отчитат регионалните действия с оглед постигането на целите на ЕС за достъп до високоскоростен интернет[43], фокусирани върху области, където пазарът не успява да предостави отворена инфраструктура на приемлива цена и с достатъчно качество || (8) На съответните заинтересовани страни се предоставя помощ за подаване на проектни предложения и за реализиране и управление на избраните проекти (8) Държавите-членки са въвели широкообхватна и приобщаваща стратегия, която ще включва: (9) мерки за значително ограничаване на срока и разходите за разкриване на фирми в съответствие със „Small Business Act“; (10) мерки за намаляване на времето, необходимо за получаване на лицензи и разрешителни за започване и осъществяване на конкретната дейност на предприятието в съответствие със „Small Business Act“; (11) действия за свързване на подходящи услуги за развитие на стопанствата и финансови услуги (достъп до капитал), включително осигуряване на достъп за групи и райони в неравностойно положение (12) Налице е национален план за NGA, който съдържа: (13) план за инвестиции в инфраструктура чрез обединяване на търсенето и очертаване на инфраструктура и услуги, който редовно се актуализира; (14) модели за устойчиви инвестиции, които повишават конкуренцията и обезпечават достъп до отворени качествени инфраструктура и услуги на приемлива цена, които са готови за бъдещето; (15) мерки за стимулиране на частните инвестиции.

2. Хоризонтални условия, приложими за няколко приоритеТА

|| ХУ.1 Административна ефективност на държавите-членки: наличие на стратегия за укрепване на административната ефективност на държавата, в това число реформа на публичната администрация[44] ХУ.2 Разпределяне на човешките ресурси: органите, отговорни за управлението и изпълнението на програмите за развитие на селските райони, разполагат с достатъчен капацитет за разпределяне на човешки ресурси, управление на обучението и ИТ системи ХУ. 3 Критерии за подбор: определяне на подходящ подход за установяване на принципи във връзка с определянето на критерии за подбор на проекти и дейности за местно развитие || (1) Налице е и се изпълнява стратегия за укрепване на административната ефективност на държавата-членка[45]; като стратегията включва: (2) анализ и стратегическо планиране на действия за законодателна, организационна и/или процедурна реформа; (3) разработване на системи за управление на качеството; (4) цялостни действия за опростяване и рационализиране на административните процедури; (5) изграждане на умения на всички равнища; (6) разработване на процедури и инструменти за мониторинг и оценка; (7) В програмата е включено описание на разпределението на човешките ресурси, управлението на обучението и ИТ системите в управляващите органи по програмата, което показва изпълнение на предварителното условие ХУ.2 (8) В програмата е включено описание на избрания подход за определяне на критериите за подбор на проекти и дейности за местно развитие, което показва изпълнение на предварителното условие ХУ.3

ПРИЛОЖЕНИЕ V Примерен списък с мерките, имащи отношение към един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони

Мерки от особено значение за няколко приоритета на Съюза

Член 16           Консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството

Член 18           Инвестиции във физически активи

Член 20           Развитие на стопанството и стопанската дейност

Член 36           Сътрудничество

Членове 42—45         LEADER

Мерки от особено значение за насърчаване на трансфера на знания и иновациите в земеделието и горското стопанство и в селските райони

Член 15           Трансфер на знания и дейности, свързани с информацията

Член 27           Инвестиции в нови лесовъдни технологии и обработка и предлагане на пазара на продукти на горското стопанство

Мерки от особено значение за увеличаване на конкурентоспособността на всички типове земеделие и подобряване на жизнеспособността на стопанствата

Член 17           Схеми за качеството за селскостопански продукти и храни

Членове 32—33         Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения

Мерки от особено значение за подобряване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство.

Член 19           Възстановяване на потенциала за селскостопанска продукция, увреден от природни бедствия или катастрофични събития и въвеждане на подходящи превантивни мерки

Член 25           Предотвратяване и възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития

Член 28           Учредяване на групи на производителите.

Член 34           Хуманно отношение към животните

Член 37           Управление на риска

Член 38           Застраховане на реколтата, животните и растенията

Член 39           Взаимоспомагателни фондове за болести по животните и растенията и за екологични катастрофи

Член 40           Инструмент за стабилизиране на доходите

Мярка от особена важност за възстановяването, опазването и подобряването на екосистеми, зависими от земеделието и горското стопанство

и

Насърчаване на ефективното използване на ресурси и подпомагане на прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност и устойчивост към измененията на климата в секторите на селското и горското стопанство и хранителната промишленост

Член 22           Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите

Член 23           Залесяване и създаване на горски масиви

Член 24           Създаване на агролесовъдни системи

Член 27           Инвестиции, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми

Член 29           Земеделие-околна среда-климат

Член 30           Екоземеделие

Член 31           Плащания по Натура 2000 и рамковата директива за водите

Член 35           Горско-екологични и климатични услуги и опазване на горите

Мярка от особена важност за насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие на селските райони

Член 21           Основни услуги и обновяване на селата в селските райони

Членове 42—45         LEADER

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопанските производители по схемите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика;

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Общ регламент за ООП);

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика;

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета по отношение на прилагането на директни плащания в полза на селскостопанските производители за 2013 година;

—      Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за определянето на някои помощи и възстановявания, свързани с общата организация на пазарите на селскостопански продукти;

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на режима на схемата за единно плащане и подпомагането за лозарите.

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[46]

Област на политиката Дял 05 от функция 2

1.3. Естество на предложението/инициативата (Законодателна рамка за ОСП след 2013 г.)

x Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвително действие[47]

х Предложението/инициативата е във връзка с удължаването на съществуващо действие

х Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

С цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите с оглед на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на селското стопанство и развитието на селските райони в ЕС в съответствие със стратегията „Европа 2020“, целите на ОСП са:

— жизнеспособно производство на храни,

— устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата,

— балансирано териториално развитие.

1.4.2. Специфична(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Специфични цели за област на политиката 05:

Специфична цел № 1:

Осигуряване на съобразени с околната среда обществени блага

Специфична цел № 2:

Компенсиране на производствените трудности в райони със специфични природни ограничения

Специфична цел № 3:

Изпълнение на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях

Специфична цел № 4:

Управляване на бюджета на ЕС (ОСП) в съответствие с високи стандарти за финансово управление

Специфична цел за БД 05 02 — Интервенции на селскостопанските пазари:

Специфична цел № 5:

Подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и увеличаване на стойностния му дял в хранителната верига

Специфична цел за БД 05 03 — Преки помощи:

Специфична цел № 6:

Подпомагане доходите на земеделските стопанства и ограничаване на променливостта на селскостопанските доходи

Специфична цел за БД 05 04 - Развитие на селските райони:

Специфична цел № 7:

Насърчаване на съобразен с околната среда растеж чрез иновации

Специфична цел № 8:

Подкрепа за заетостта в селските райони и поддържане на социалната структура на селските райони

Специфична цел № 9:

Подобряване на икономиката на селските райони и насърчаване на диверсификацията

Специфична цел № 10:

Осигуряване на възможност за структурно разнообразие в системите за земеделско производство

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и въздействие

На този етап не е възможно да бъдат определени количествени цели за показателите за въздействие. Макар че политиката може да насочва в определена посока, по-общите икономически, екологични и социални резултати, измерени от тези показатели, в крайна сметка ще зависят и от въздействието на редица външни фактори, които, както сочи неотдавнашният опит, са станали значими и непредвидими. Извършва се допълнителен анализ, който ще бъде готов за периода след 2013 г.

По отношение на директните плащания държавите-членки ще имат възможност да вземат решения, в ограничена степен, относно прилагането на някои елементи на схемите за директни плащания.

По отношение на развитието на селските райони, очакваните резултати и въздействие ще зависят от програмите за развитие на селските райони, които държавите-членки ще представят на Комисията. Държавите-членки ще бъдат приканени да определят цели в своите програми.

1.4.4. Показатели за резултатите и за въздействието

В предложенията се предвижда установяването на обща рамка за мониторинг и оценка с оглед измерване на резултатите на Общата селскостопанска политика. Тази рамка включва всички инструменти, свързани с мониторинга и оценката на мерките по линия на ОСП, и по-специално директните плащания, пазарните мерки, мерките за развитие на селските райони и прилагането на кръстосаното спазване.

Въздействието на тези мерки на ОСП се измерва по отношение на следните цели:

а)       жизнеспособно производство на храни, с акцент върху селскостопанските доходи, селскостопанската производителност и стабилността на цените;

б)       устойчиво управление на природните ресурси и действията, свързани с климата, с акцент върху емисиите на парникови газове, биологичното разнообразие, почвите и водите;

в)       балансирано териториално развитие, с акцент върху заетостта в селските райони, растежа и бедността в селските райони.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя набор от показатели, специфични за тези цели и области.

Освен това по отношение на развитието на селските райони се предлага засилена обща система за мониторинг и оценка. Тази система има за цел а) да покаже напредъка и постиженията на политиката за развитие на селските райони и да оцени въздействието, ефективността, ефикасността и значението на интервенциите на политиката за развитие на селските райони, б) да допринесе за по-целенасочена подкрепа за развитието на селските райони, и в) да подпомогне общия процес на учене, свързан с мониторинга и оценката. Чрез акт за изпълнение Комисията ще състави списък с общи показатели, свързани с приоритетите на политиката.

1.5. Основания за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) удовлетворена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

С оглед на изпълнението на многогодишните стратегически цели на ОСП, които са пряко отражение на стратегията „Европа 2020“ за европейските селски райони, и на изпълнението на съответните изисквания на Договора, целта на предложенията е определяне на законодателната рамка за Общата селскостопанска политика за периода след 2013 г.

1.5.2. Добавена стойност от участието на ЕС

Бъдещата ОСП ще бъде не само политика, която обслужва една малка, макар и съществена част от икономиката на ЕС, но ще бъде и политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс. Така ОСП, като една наистина обща политика, използва по най-ефективен начин ограничените бюджетни ресурси за поддържането на устойчиво селско стопанство в целия ЕС, за решаването на важни трансгранични въпроси като изменението на климата и за укрепването на солидарността между държавите-членки.

Както се посочва в Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[48], ОСП е истинска европейска политика. Вместо да имат 27 отделни селскостопански политики и бюджети, държавите-членки обединяват ресурсите си, за да прилагат единна европейска политика с единен европейски бюджет. Това естествено означава, че ОСП представлява значителна част от бюджета на ЕС. Въпреки това този подход е по-ефикасен и икономичен от некоординирания национален подход.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Въз основа на оценката на настоящата рамка на политиката, на обширни консултации със заинтересованите страни, както и на анализ на бъдещите предизвикателства и нужди беше извършена всеобхватна оценка на въздействието. Повече подробности се намират в оценката на въздействието и обяснителния меморандум, които придружават законодателните предложения.

1.5.4. Съгласуваност и възможно взаимодействие с други подобни инструменти

Законодателните предложения, за които се отнася настоящата финансова обосновка, следва да се разглеждат в по-широкия контекст на предложението за единен рамков регламент с общи правила за фондовете в обхвата на общата стратегическа рамка (ЕЗФРСР, ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и ЕФМДР). Този рамков регламент ще има важен принос за намаляване на административната тежест, за ефективно изразходване на средствата на ЕС и за практическо прилагане на опростяването. Той стои също така в основата на новите концепции на общата стратегическа рамка за всички посочени фондове и на предстоящите договори за партньорство, които ще обхващат и тези фондове.

Общата стратегическа рамка, която ще бъде създадена, ще превърне целите и приоритетите на стратегията „Европа 2020“ в приоритети за ЕЗФРСР, както и за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и ЕФМДР, което ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели.

В общата стратегическа рамка ще бъдат установени и механизми за координация с други приложими политики и инструменти на Съюза.

Освен това по отношение на ОСП ще бъдат постигнати значителни синергии и ефекти на опростяване чрез хармонизиране и съгласуване на правилата за управление и контрол на първия (ЕФГЗ) и втория (ЕЗФРСР) стълб на ОСП. Следва да се запази силната връзка между ЕФГЗ и ЕЗФРСР и да се поддържат вече създадените структури в държавите-членки.

1.6. Продължителност и финансово въздействие

х Предложение/инициатива с ограничена продължителност (за проектите на регламенти относно схемите за директни плащания, развитието на селските райони и преходните регламенти)

(1) x   Предложението/инициативата е в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

(2) x   Финансово въздействие за периода на следващата многогодишна финансова рамка. За развитието на селските райони — въздействие върху плащанията до 2023 г.

х Предложение/инициатива с неограничена продължителност (за проекта на Общия регламент за ООП и хоризонталния регламент)

(1) Прилагане от 2014 г.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[49]

x Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

(2) ¨         изпълнителни агенции

(3) ¨         органи, създадени от Общностите[50]

(4) ¨         национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

(3) ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент.

х Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Забележки

Няма промяна по същество в сравнение с настоящата ситуация, т.е. по-голямата част от разходите, засегнати от законодателните предложения относно реформата на ОСП, ще бъдат управлявани чрез споделено управление с държавите-членки. Една много малка част обаче ще продължи да бъде под прякото централизирано управление на Комисията.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване

По отношение на мониторинга и оценката на ОСП, Комисията ще представя доклад на Европейския парламент и на Съвета на всеки 4 години, като първият доклад следва да бъде представен не по-късно от края на 2017 г.

Тази разпоредба се допълва от специфични разпоредби във всички области на ОСП, с различни изисквания за подробно докладване и уведомяване, които ще бъдат определени в правилата за прилагане.

По отношение на развитието на селските райони също са предвидени правила за мониторинг на програмно равнище, които ще бъдат съгласувани с другите фондове и ще бъдат съчетани с предварителни, текущи и последващи оценки.

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

Бенефициерите на ОСП са над седем милиона и получават подпомагане в рамките на голям брой различни схеми за помощ, за всяка от които се прилагат подробни и понякога сложни критерии за допустимост.

Намаляването на процента на грешки в областта на Общата селскостопанска политика вече може да се счита за тенденция. Така последният процент на грешка, който се доближава до 2 %, потвърждава общата положителна оценка от предходните години. Намеренията са усилията да продължат с цел да се постигне процент на грешка под 2 %.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) за контрол

Пакетът от законодателни актове, по-специално предложението за регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика, предвижда запазване и засилване на настоящата система, установена с Регламент (EО) № 1290/2005. Предвидена е задължителна административна структура на равнището на държавите-членки, изградена около акредитирани разплащателни агенции, които отговарят за извършване на контрол на равнището на крайните бенефициери, съгласно изложените в точка 2.3 принципи. Ръководителят на всяка разплащателна агенция е длъжен да представя ежегодно декларация за достоверност, която обхваща пълнотата, точността и достоверността на отчетите, доброто функциониране на системите за вътрешен контрол, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции. Изисква се независим одитен орган да представя становище и по трите елемента.

Комисията ще продължи да извършва одит на разходите за селско стопанство, като използва основан на риска подход, за да гарантира, че извършваните от нея одити са целево насочени към областите с най-висок риск. Когато при тези одити се установи, че са извършени разходи в нарушение на правилата на Съюза, Комисията ще изключва съответните суми от финансирането от Съюза съгласно системата за уравняване по съответствие.

Подробен анализ по отношение на разходите за контрол е представен в приложение 8 към оценката на въздействието, придружаваща законодателните предложения.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Пакетът от законодателни актове, по-специално предложението за регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика, предвижда запазване и засилване на настоящите подробни системи за контрол и санкции, които следва да бъдат прилагани от разплащателните агенции, с общи основни характеристики и специални правила, изготвени в съответствие с особеностите на всеки режим за подпомагане. По принцип в системите се предвиждат изчерпателни административни проверки на 100 % от заявленията за помощ, насрещни проверки с други бази данни, когато това се смята за целесъобразно, както и проверки на място преди извършване на плащанията зa минимален брой операции, в зависимост от риска, свързан с въпросния режим. Ако при тези проверки на място бъде установен голям брой нередности, трябва да се извършат допълнителни проверки. В този контекст несъмнено най-важната система е интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която през финансовата 2010 година обхвана около 80 % от общите разходи по ЕФГЗ и ЕЗФРСР. За държавите-членки с правилно функциониращи системи за контрол и нисък процент на грешки Комисията ще бъде оправомощена да разрешава намаляване на броя на проверките на място.

Освен това в пакета се предвижда държавите-членки да предотвратяват, откриват и коригират нередности и измами, да налагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции съгласно предвиденото в законодателството на Съюза или в националното законодателство и да възстановяват всички неправомерни плащания заедно с лихвите. В пакета е включен механизъм за автоматично уравняване при случаи на нередности, който предвижда, че ако възстановяването не е извършено в срок от четири години от датата на искането за възстановяване или в срок от осем години в случай на съдебно производство, невъзстановените суми се поемат от съответната държава-членка. Този механизъм ще бъде силен стимул за държавите-членки да възстановяват неправомерните плащания във възможно най-кратък срок.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

Сумите, посочени в настоящата финансова обосновка, са изразени по текущи цени и като поети задължения.

В допълнение към промените, които са резултат от законодателните предложения, изброени по-долу в приложените таблици, законодателните предложения са свързани и с допълнителни промени, които нямат финансово въздействие.

На този етап прилагането на финансова дисциплина не може да бъде изключено за нито една от годините в периода 2014—2020 г. Това ще зависи обаче не от самите предложения за реформа, а от други фактори, като например усвояването на преките помощи или бъдещите развития на селскостопанските пазари.

По отношение на преките помощи удължените нетни тавани за 2014 г. (2013 календарна година), включени в предложението относно преходния период, са по-високи от заделените за преки помощи суми, посочени в приложените таблици. Целта на това удължаване е да се гарантира продължаването на действието на съществуващото законодателство при сценарий, при който всички други елементи биха останали непроменени, без да се засяга евентуалната необходимост от прилагане на механизма за финансова дисциплина.

Предложенията за реформа съдържат разпоредби, с които на държавите-членки се дава определена степен на гъвкавост по отношение на разпределянето от тяхна страна на сумите за преките помощи и съответно на сумите за развитие на селските райони. В случай, че държавите-членки решат да използват тази гъвкавост, това ще има финансови последици в рамките на дадените финансови суми, които не могат да бъдат определени количествено на този етап.

В настоящата финансова обосновка не се взема предвид евентуалното използване на резерва за кризисни ситуации. Следва да се подчертае, че сумите, взети предвид при свързаните с пазара разходи, се основават на ситуация, при която липсва изкупуване при публична интервенция и други мерки, свързани с кризисна ситуация в който и да е сектор.

3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

Таблица 1: Суми за ОСП, включително допълнителни суми, предвидени в предложенията за МФР и предложенията за реформа на ОСП

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || 2013 г. || 2013 г. коригирана (1) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

|| || || || || || || || || ||

В МФР || || || || || || || || || ||

Функция 2 || || || || || || || || || ||

Преки помощи и свързани с пазара разходи (2) (3) (4) || 44 939 || 45 304 || 44 830 || 45 054 || 45 299 || 45 519 || 45 508 || 45 497 || 45 485 || 317 193

Очаквани целеви приходи || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 4 704

Стълб 1 Преки помощи и свързани с пазара разходи (с целевите приходи) || 45 611 || 45 976 || 45 502 || 45 726 || 45 971 || 46 191 || 46 180 || 46 169 || 46 157 || 321 897

Стълб 2 Развитие на селските райони (4) || 14 817 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 101 157

Общо || 60 428 || 60 428 || 59 953 || 60 177 || 60 423 || 60 642 || 60 631 || 60 620 || 60 608 || 423 054

Функция 1 || || || || || || || || || ||

ОСР Научни изследвания и иновации в селското стопанство || няма || няма || 682 || 696 || 710 || 724 || 738 || 753 || 768 || 5 072

Най-нуждаещи се лица || няма || няма || 379 || 387 || 394 || 402 || 410 || 418 || 427 || 2 818

Общо || няма || няма || 1 061 || 1 082 || 1 104 || 1 126 || 1 149 || 1 172 || 1 195 || 7 889

Функция 3 || || || || || || || || || ||

Безопасност на храните || няма || няма || 350 || 350 || 350 || 350 || 350 || 350 || 350 || 2 450

|| || || || || || || || || ||

Извън МФР || || || || || || || || || ||

Резерв за кризи в селскостопанския сектор || няма || няма || 531 || 541 || 552 || 563 || 574 || 586 || 598 || 3 945

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) || || || || || || || || || ||

От които максимално налични за селското стопанство: (5) || няма || няма || 379 || 387 || 394 || 402 || 410 || 418 || 427 || 2 818

|| || || || || || || || || ||

ОБЩО || || || || || || || || || ||

ОБЩО предложения на Комисията (МФР + извън МФР) + целеви приходи || 60 428 || 60 428 || 62 274 || 62 537 || 62 823 || 63 084 || 63 114 || 63 146 || 63 177 || 440 156

ОБЩО предложения МФР (т.e. без резерва и ЕФПГ) + целеви приходи || 60 428 || 60 428 || 61 364 || 61 609 || 61 877 || 62 119 || 62 130 || 62 141 || 62 153 || 433 393

Забележки:

(1)           Като се имат предвид вече съгласуваните законодателни промени, т.е. доброволната модулация в Обединеното кралство и член 136, „неизползваните суми“ ще престанат да се прилагат до края на 2013 г.

(2)           Сумите се отнасят до предложения годишен таван за първия стълб. Следва обаче да се отбележи също, че се предлага да се преместят отрицателните разходи от счетоводното уравняване на сметки (понастоящем в бюджетна позиция 05 07 01 06) в целевите приходи (позиция 67 03). За повече подробности вж. таблицата за очакваните приходи на следващата страница.

(3)           Данните за 2013 г. включват сумите за ветеринарни и фитосанитарни мерки, както и пазарните мерки за сектора на рибарството.

(4)           Сумите в горната таблица са в съответствие с посочените в Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)500 окончателен от 29 юни 2011 г.). Остава да бъде решено обаче дали в МФР ще бъде отразено предлаганото прехвърляне на финансовия пакет на една държава-членка от националната програма за преструктуриране в сектора на памука към развитието на селските райони, считано от 2014 г., което би довело до корекция (4 млн. EUR годишно) на сумите съответно за подтавана на ЕФГЗ и за стълб 2. В таблиците в следващите раздели сумите са прехвърлени, независимо от тяхното отразяване в МФР.

(5)           В съответствие със Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)500 окончателен) в рамките на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията ще бъде налична обща сума в размер до 2,5 млрд. EUR, по цени от 2011 година, за предоставяне на допълнително подпомагане на селскостопанските производители, засегнати от последиците от глобализацията. Разбивката по години, дадена по текущи цени в горната таблица, е само индикативна. В предложението за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (COM(2011)403 окончателен от 29 юни 2011 г.) се посочва за ЕФПГ обща максимална годишна сума в размер на 429 млн. EUR по цени от 2011 г.

3.2. Очаквано въздействие върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

Таблица 2: Очаквани приходи и разходи за област на политиката 05 в рамките на функция 2

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || 2013 г. || 2013 г. коригирана || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

ПРИХОДИ || || || || || || || || || ||

123 – Производствена такса за захар (собствени ресурси) || 123 || 123 || 123 || 123 || || || || || || 246

|| || || || || || || || || ||

67 03 – Целеви приходи || 672 || 672 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 5 187

От които: ex 05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || 0 || 0 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

Общо || 795 || 795 || 864 || 864 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 5 433

РАЗХОДИ || || || || || || || || || ||

05 02 – Пазари (1) || 3 311 || 3 311 || 2 622 || 2 641 || 2 670 || 2 699 || 2 722 || 2 710 || 2 699 || 18 764

05 03 – Преки помощи (преди въвеждането на горна граница) (2) || 42 170 || 42 535 || 42 876 || 43 081 || 43 297 || 43 488 || 43 454 || 43 454 || 43 454 || 303 105

05 03 – Преки помощи (след въвеждането на горна граница) || 42 170 || 42 535 || 42 876 || 42 917 || 43 125 || 43 303 || 43 269 || 43 269 || 43 269 || 302 027

|| || || || || || || || || ||

05 04 – Развитие на селските райони (преди въвеждането на горна граница) || 14 817 || 14 451 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 101 185

05 04 – Развитие на селските райони (след въвеждането на горна граница) || 14 817 || 14 451 || 14 455 || 14 619 || 14 627 || 14 640 || 14 641 || 14 641 || 14 641 || 102 263

|| || || || || || || || || ||

05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || -69 || -69 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Общо || 60 229 || 60 229 || 59 953 || 60 177 || 60 423 || 60 642 || 60 631 || 60 620 || 60 608 || 423 054

НЕТЕН БЮДЖЕТ след целеви приходи || || || 59 212 || 59 436 || 59 682 || 59 901 || 59 890 || 59 879 || 59 867 || 417 867

Забележки:

(1)           За 2013 г. — предварителна оценка въз основа на проектобюджета за 2012 г., като се вземат предвид вече съгласуваните правни изменения за 2013 г. (напр. таван в сектора на виното, премахване на премията за картофено нишесте, сух фураж), както и някои предвиждани развития. За всички години — оценките се основават на предположението, че няма да има нужда от допълнително финансиране на мерките за подпомагане в резултат на смущения на пазара или кризи.

(2)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

Таблица 3: Изчисление на финансовото въздействие, по бюджетни глави, на предложенията за реформа на ОСП по отношение на приходите и разходите за ОСП

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || 2013 г. || 2013 г. коригирана || || ОБЩО 2014—2020 г.

|| || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. ||

ПРИХОДИ || || || || || || || || || ||

123 – Производствена такса за захар (собствени ресурси) || 123 || 123 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

|| || || || || || || || || ||

67 03 – Целеви приходи || 672 || 672 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

От които: ex 05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || 0 || 0 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

Общо || 795 || 795 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

РАЗХОДИ || || || || || || || || || ||

05 02 – Пазари (1) || 3 311 || 3 311 || -689 || -670 || -641 || -612 || -589 || -601 || -612 || -4 413

05 03 – Преки помощи (преди въвеждането на горна граница) (2) || 42 170 || 42 535 || -460 || -492 || -534 || -577 || -617 || -617 || -617 || -3 913

05 03 – Преки помощи – Очакван резултат от въвеждането на горна граница, който да се прехвърли към развитието на селските райониEstimated product of capping to be transferred to rural development || || || 0 || -164 || -172 || -185 || -186 || -186 || -186 || -1 078

05 04 – Развитие на селските райони (преди въвеждането на горна граница) || 14 817 || 14 451 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 28

05 04 – Развитие на селските райони – Очакван резултат от въвеждането на горна граница, който да се прехвърли от преките помощи || || || 0 || 164 || 172 || 185 || 186 || 186 || 186 || 1 078

05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || -69 || -69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

Общо || 60 229 || 60 229 || -1 076 || -1 089 || -1 102 || -1 115 || -1 133 || -1 144 || -1 156 || -7 815

НЕТЕН БЮДЖЕТ след целеви приходи || || || -1 145 || -1 158 || -1 171 || -1 184 || -1 202 || -1 213 || -1 225 || -8 298

Забележки:

(1)           За 2013 г. — предварителна оценка въз основа на проектобюджета за 2012 г., като се вземат предвид вече съгласуваните правни изменения за 2013 г. (напр. таван в сектора на виното, премахване на премията за картофено нишесте, сух фураж), както и някои предвиждани развития. За всички години — оценките се основават на предположението, че няма да има нужда от допълнително финансиране на мерките за подпомагане в резултат на смущения на пазара или кризи.

(2)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

Таблица 4: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на свързаните с пазара разходи

в млн. EUR (по текущи цени)

БЮДЖЕТНА ГОДИНА || || Правно основание || Очаквани нужди || Промени в сравнение с 2013 г. ||

|| || || 2013 г. (1) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

Извънредни мерки: рационализиран и разширен обхват на правното основание || || Членове 154, 155, 156 || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm

Премахване на интервенцията за твърдата пшеница и соргото || || Предишен член 10 || pm || - || - || - || - || - || - || - || -

Хранителни програми за най-нуждаещите се лица || (2) || Предишен член 27 от Регл. 1234/2007 || 500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -3 500,0

Частно складиране (ленени влакна) || || Член 16 || няма || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || Pm

Помощ в сектора на памука – Преструктуриране || (3) || Предишен член 5 от Регл. 637/2008 || 10,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -28,0

Помощ за започване на дейност за групите производители в сектора на плодовете и зеленчуците || || Предишен член 117 || 30,0 || 0,0 || 0,0 || 0,0 || -15,0 || -15,0 || -30,0 || -30,0 || -90,0

Схема за предлагане на плодове в училищата || || Член 21 || 90,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 420,0

Премахване на ОП в сектора на хмела || || Предишен член 111 || 2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -15,9

Незадължително частно складиране за обезмаслено мляко на прах || || Член 16 || няма || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm

Премахване на помощта за използване на обезмаслено мляко/обезмаслено мляко на прах във фуражи/казеин и използването на казеин || || Предишни членове 101, 102 || pm || - || - || - || - || - || - || - || -

Незадължително частно складиране за масло || (4) || Член 16 || 14,0 || [-1,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-85,0]

Премахване на таксата за насърчаване в сектора на млякото || || Предишен член 309 || pm || - || - || - || - || - || - || - || -

ОБЩО 05 02 || || || || || || || || || || ||

Нетен ефект от предложенията за реформа (5) || || || || -446,3 || -446,3 || -446,3 || -461,3 || -461,3 || -476,3 || -476,3 || -3 213,9

Забележки:

(1)           Прогнозната оценка на нуждите за 2013 г. е направена въз основа на проектобюджета на Комисията за 2012 г., с изключение на a) секторите на плодовете и зеленчуците, където нуждите се основават на финансовата обосновка на съответните реформи, и б) вече съгласуваните правни промени.

(2)           Сумата за 2013 г. съответства на предложение COM(2010)486 на Комисията. От 2014 г. нататък мярката ще бъде финансирана в рамките на функция 1.

(3)           Финансовият пакет за програмата за преструктуриране в сектора на памука за Гърция (4 млн. EUR годишно) ще бъде прехвърлен към развитието на селските райони, считано от 2014 г. Финансовият пакет за Испания (6,1 млн. EUR годишно) ще премине към схемата за единно плащане, считано от 2018 г. (за което вече е взето решение).

(4)           Прогнозиран ефект в случай на неприлагане на мярката.

(5)           Освен разходите по глави 05 02 и 05 03, очаква се преките разходи по глави 05 01, 05 07 и 05 08 да бъдат финансирани от приходите, които ще бъдат насочени за ЕФГЗ.

Таблица 5: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на преките помощи

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || Правно основание || Очаквани нужди || Промени в сравнение с 2013 г. ||

|| || 2013 г. (1) || 2013 г. коригирана (2) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

|| || || || || || || || || || || ||

Преки помощи || || || 42 169,9 || 42 535,4 || 341,0 || 381,1 || 589,6 || 768,0 || 733,2 || 733,2 || 733,2 || 4 279,3

– Промени, за които вече е взето решение: || || || || || || || || || || || ||

Постепенно въвеждане в ЕС-12 || || || || || 875,0 || 1 133,9 || 1 392,8 || 1 651,6 || 1 651,6 || 1 651,6 || 1 651,6 || 10 008,1

Преструктуриране в сектора на памука || || || || || 0,0 || 0,0 || 0,0 || 0,0 || 6,1 || 6,1 || 6,1 || 18,4

Преглед на състоянието || || || || || -64,3 || -64,3 || -64,3 || -90,0 || -90,0 || -90,0 || -90,0 || -552,8

Предишни реформи || || || || || -9,9 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -204,2

|| || || || || || || || || || || ||

– Промени вследствие на новите предложения за реформа на ОСП || || || -459,8 || -656,1 || -706,5 || -761,3 || -802,2 || -802,2 || -802,2 || -4 990,3

от които: определяне на горна граница || || || || || 0,0 || -164,1 || -172,1 || -184,7 || -185,6 || -185,6 || -185,6 || -1 077,7

|| || || || || || || || || || || ||

ОБЩО 05 03 || || || || || || || || || || || ||

Нетен ефект от предложенията за реформа || || || || || -459,8 || -656,1 || -706,5 || -761,3 || -802,2 || -802,2 || -802,2 || -4 990,3

ОБЩО РАЗХОДИ || || || 42 169,9 || 42 535,4 || 42 876,4 || 42 916,5 || 43 125,0 || 43 303,4 || 43 268,7 || 43 268,7 || 43 268,7 || 302 027,3

Забележки:

(1)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

(2)           Като се имат предвид вече съгласуваните законодателни промени, т.е. доброволната модулация в Обединеното кралство и член 136, „неизползваните суми“ ще престанат да се прилагат до края на 2013 г.

Таблица 6: Елементи на преките помощи

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || || || || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

Приложение II || || || || || 42 407,2 || 42 623,4 || 42 814,2 || 42 780,3 || 42 780,3 || 42 780,3 || 256 185,7

Плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (30 %) || || || || || 12 866,5 || 12 855,3 || 12 844,3 || 12 834,1 || 12 834,1 || 12 834,1 || 77 068,4

Максимална сума, която може да бъде разпределена за плащане в полза на млади селскостопански производители (2 %) || || || || || 857,8 || 857,0 || 856,3 || 855,6 || 855,6 || 855,6 || 5 137,9

Схема за основно плащане, плащане за райони с природни ограничения, доброволно обвързано с производството подпомагане || || || || || 28 682,9 || 28 911,1 || 29 113,6 || 29 090,6 || 29 090,6 || 29 090,6 || 173 979,4

Максимална сума, която може да бъде взета от горните редове с цел финансиране на схемата за дребните селскостопански производители (10 %) || || || || || 4 288,8 || 4 285,1 || 4 281,4 || 4 278,0 || 4 278,0 || 4 278,0 || 25 689,3

Прехвърляния в сектора на виното, включени в приложение II[51] || || || || || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 959,1

Определяне на горна граница || || || || || -164,1 || -172,1 || -184,7 || -185,6 || -185,6 || -185,6 || -1 077,7

Памук || || || || || 256,0 || 256,3 || 256,5 || 256,6 || 256,6 || 256,6 || 1 538,6

Програми POSEI/малки острови в Егейско море || || || || || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 2 504,4

Таблица 7: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на преходните мерки за предоставяне на преки помощи през 2014 г.

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || Правно основание || Очаквани нужди || Промени в сравнение с 2013 г.

|| || || 2013 г. (1) || 2013 г. коригирана || 2014 г. (2)

Приложение ІV към Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета || || || 40 165,0 || 40 530,5 || 541,9

Постепенно въвеждане в ЕС-10 || || || || || 616,1

Преглед на състоянието || || || || || -64,3

Предишни реформи || || || || || -9,9

ОБЩО 05 03 || || || || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || || 40 165,0 || 40 530,5 || 41 072,4

Забележки:

(1)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

(2)           Удължените нетни тавани включват прогнозна оценка на прехвърлянията в сектора на виното към СЕП въз основа на решенията, взети от държавите-членки за 2013 г.

Таблица 8: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на развитието на селските райони

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || Правно основание || Разпределение за развитието на селските райони || Промени в сравнение с 2013 г. ||

|| || || 2013 г. || 2013 г. коригирана (1) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

Програми за развитие на селските райони || || || 14 788,9 || 14 423,4 || || || || || || || ||

Помощ в сектора на памука – Преструктуриране || (2) || || || || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 28,0

Резултат от въвеждането на горна граница за преките помощи || || || || || || 164,1 || 172,1 || 184,7 || 185,6 || 185,6 || 185,6 || 1 077,7

Финансов пакет за развитие на селските райони, без техническата помощ || (3) || || || || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -59,4

Техническа помощ || (3) || || 27,6 || 27,6 || 8,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 29,4

Награда за местни иновационни проекти за сътрудничество || (4) || || няма || няма || 0,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 30,0

ОБЩО 05 04 || || || || || || || || || || || ||

Нетен ефект от предложенията за реформа || || || || || 4,0 || 168,1 || 176,1 || 188,7 || 189,6 || 189,6 || 189,6 || 1 105,7

ОБЩО РАЗХОДИ (преди въвеждането на горна граница) || || || 14 816,6 || 14 451,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 101 185,5

ОБЩО РАЗХОДИ (след въвеждането на горна граница) || || || 14 816,6 || 14 451,1 || 14 455,1 || 14 619,2 || 14 627,2 || 14 639,8 || 14 640,7 || 14 640,7 || 14 640,7 || 102 263,2

Забележки:

(1)           Корекции в съответствие с действащото законодателство, приложими само до края на финансовата 2013 година.

(2)           Сумите в таблица 1 (раздел 3.1) са в съответствие с посочените в Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)500 окончателен). Остава да бъде решено обаче дали в МФР ще бъде отразено предлаганото прехвърляне на финансовия пакет на една държава-членка от националната програма за преструктуриране в сектора на памука към развитието на селските райони, считано от 2014 г., което би довело до корекция (4 млн. EUR годишно) на сумите съответно за подтавана на ЕФГЗ и за стълб 2. В таблица 8 по-горе сумите са прехвърлени, независимо от тяхното отразяване в МФР.

(3)           Сумата за техническа помощ за 2013 г. беше определена въз основа на първоначалния финансов пакет за развитие на селските райони (прехвърлянията от стълб 1 не са включени).

Техническата помощ за периода 2014—2020 г. е определена на 0,25 % от общия финансов пакет за развитие на селските райони.

(4)           Включена в наличната сума за техническа помощ.

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Забележка:   Според оценките законодателните предложения няма да имат въздействие върху бюджетните кредити с административен характер, т.e. предвижда се законодателната рамка да може да бъде въведена при настоящото равнище на човешки ресурси и административни разходи.

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 958,986

Ÿ Други административни разходи || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 67,928

ОБЩО ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ || Бюджетни кредити || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 1 026,914

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = Общо плащания) || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 1 026,914

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N[52] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се отрази продължителността на въздействието (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || || || || || || || ||

Плащания || || || || || || || ||

3.2.2. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

(5) ¨         Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

(6) x           Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат || Среден разход за резултата || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 5: Подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и увеличаване на стойностния му дял в хранителната верига || || || || || || || || || || || || || || || ||

— плодове и зеленчуци: предлагане на пазара чрез групи на производители (ГП)[53] || Дял на стойността на продукцията, предлагана на пазара чрез ГП, от стойността на общата продукция || || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 5 810,0

— сектор на виното: национален финансов пакет – преструктуриране53. || Брой хектари || || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || || 3 326,0

— сектор на виното: национален финансов пакет – инвестиции53. || || || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || || 1 252,6

— сектор на виното: национален финансов пакет – дестилация на вторични продукти53. || Хектолитри || || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || || 686,4

— сектор на виното: национален финансов пакет – алкохол за консумация53. || Брой хектари || || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || || 14,2

— сектор на виното: национален финансов пакет – използване на концентрирана мъст53. || Хектолитри || || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || || 261,8

— сектор на виното: национален финансов пакет – популяризиране53. || || || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 1 875,3

— Други || || || || 720,2 || || 739,6 || || 768,7 || || 797,7 || || 820,3 || || 808,8 || || 797,1 || || 5 452.3

Междинна сума за специфична цел № 5 || || 2 621.8 || || 2 641,2 || || 2 670,3 || || 2 699,3 || || 2 721,9 || || 2 710,4 || || 2 698,7 || || 18 763,5

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 6: Подпомагане доходите на земеделските стопанства и ограничаване на променливостта на селскостопанските доходи || || || || || || || || || || || || || || || ||

— Директно подпомагане на доходите[54] || Брой на хектарите, за които се извършва плащане (в млн.) || || 161,014 || 42 876,4 || 161,014 || 43 080,6 || 161,014 || 43 297,1 || 161,014 || 43 488,1 || 161,014 || 43 454,3 || 161,014 || 43 454,3 || 161,014 || 43 454,3 || 161,014 || 303 105,0

Междинна сума за специфична цел № 6 || || 42 876,4 || || 43 080,6 || || 43 297,1 || || 43 488,1 || || 43 454,3 || || 43 454,3 || || 43 454,3 || || 303 105,0

ОБЩО РАЗХОДИ || || || || || || || || || || || || || || || ||

Забележка: За специфични цели 1—4 и 7—10 резултатите предстои да бъдат определени (вж. раздел 1.4.2 по-горе).

3.2.3. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

(7) ¨         Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

(8) x           Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси[55] || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 958,986

Други административни разходи || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 67,928

Междинна сума по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || || || || || || || ||

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 1 026,914

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

(9) ¨         Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

(10) x           Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Забележка: Според оценките законодателните предложения няма да имат въздействие върху бюджетните кредити с административен характер, т.e. предвижда се законодателната рамка да може да бъде въведена при настоящото равнище на човешки ресурси и административни разходи. Данните за периода 2014—2020 г. се основават на ситуацията за 2011 г.

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до първия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Ÿ Длъжности по щатно разписание (длъжностни лица и временно наети служители) ||

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034

XX 01 01 02 (Делегации) || 3 || 3 || 3 || 3 || 3 || 3 || 3

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ)[56] ||

XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от „общия финансов пакет“) || 78 || 78 || 78 || 78 || 78 || 78 || 78

XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

XX 01 04 yy || — в централата || || || || || || ||

— в делегациите || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки изследвания) || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

ОБЩО[57] || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115

XX е съответната област на политика или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети служители ||

Външен персонал ||

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

(11) x           Предложението/инициативата е съвместимо(а) с ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА многогодишната финансова рамка ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 г.

(12) ¨         Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

(13) ¨         Предложението/инициативата изисква прилагане на инструмента за гъвкавост или преразглеждане на многогодишната финансова рамка.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

(14) Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

(15) Х          Предложението относно развитието на селските райони (ЕЗФРСР) предвижда прогнозираното по-долу съфинансиране:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити[58] || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени

3.3. Очаквано въздействие върху приходите

(16) x           Предложението/инициативата няма финансово въздействие върху приходите

(17) ¨         Предложението/инициативата има следното финансово въздействие:

– x   върху собствените ресурси

– x   върху разните приходи

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Въздействие на предложението/инициативата[59]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се отрази продължителността на въздействието (вж. точка 1.6)

|| || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Вж. таблици 2 и 3 в раздел 3.2.1.

[1]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500 окончателен, 29.6.2011 г..

[2]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс, COM(2010) 672 окончателен, 18.11.2010 г.

[3]               Вж. по-специално резолюцията на Европейския парламент от 23 юни 2011 г., 2011/2015 (INI) и заключенията на председателството от 18.3.2011 г.

[4]               Настоящата законодателна рамка включва Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (директни плащания), Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (пазарни инструменти), Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (развитие на селските райони) и Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета (финансиране).

[5]               Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006, COM(2011)615 от 6.10.2011 г.

[6]               Виж приложение 9 към оценката на въздействието за преглед на получените 517 мнения.

[7]               ОВ C […], […] г., стр. […].

[8]               ОВ C […], […] г., стр. […].

[9]               ОВ C […], […] г., стр. […].

[10]             ОВ C […], […] г., стр. […].

[11]             COM(2010) 672 окончателен, 18.11.2010 г.

[12]             ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.

[13]             COM(2010) 2020 окончателен, 3.3.2010 г.

[14]             ОВ L […], […] г., стр. […].

[15]             ОВ L […], […] г., стр. […].

[16]                    Резолюция на Съвета от 15 декември 1998 г. относно стратегията на Европейския съюз за горите, OВ C 56, 26/2/1999 г., стр. 1. [Предстои да бъде заменена с нова стратегия, която да бъде приета до края на 2013 г.]

[17]             ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

[18]             ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

[19]             ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[20]             ОВ L […], […] г., стр. […].

[21]             Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. по прилагането на членове 92 и 93 (понастоящем респективно 107 и 108) от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ, ОВ L 142, 14.05.1998 г., стр.1.

[22]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[23]             ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1.

[24]             ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

[25]             ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

[26]             ОВ L 38, 12.2.2000 г., стр. 1.

[27]             ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19.

[28]             ОВ L […], […] г., стр. […].

[29]             Съобщение на Комисията — Насоки за най-добри практики на ЕС за схемите за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни, OВ C 341, 16.12.2010 г., стр. 5.

[30]             ОВ L 184, 27.7.1993 г., стр. 1.

[31]             Втора министерска конференция за защита на горите в Европа, 16—17 юни 1993 г., Хелзинки/Финландия, „Резолюция Н1 — общи насоки за устойчивото управление на горите в Европа“

[32]             ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

[33]             Регламент … OВ L …

[34]            

[35]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации (COM(2010) 546 окончателен от 6.10.2010 г.). Заключения на Съвета „Конкурентоспособност“: Заключения относно Съюз за иновации за Европа (док. 17165/10 от 26.11.2010 г.).

[36]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа (COM(2008) 394 от 23.6.2008 г.); Заключения на Съвета „Конкурентоспособност“: „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа (док. 16788/08, 1.12.2008 г.); Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Преглед на „Small Business Act“ за Европа (COM(2008) 78 окончателен, 23.2.2011 г.); Заключения на Съвета „Конкурентоспособност“: Заключения относно прегледа на „Small Business Act“ за Европа (док. 10975/11 от 30.5.2011 г.).

[37]             Заключения на Съвета по правосъдие и вътрешни работи; Заключение относно по-нататъшното разработване на оценки на риска с оглед управлението на бедствия в Европейския съюз. 11—12 април 2011 г.

[38]             ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.

[39]             ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[40]             ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

[41]             ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

[42]             Да се добави пояснение

[43]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010) 245 окончателен/2 от 26.8.2010 г.); Работен документ на службите на Комисията: Отчетно табло на Програмата в областта на цифровите технологии (SEC(2011) 708 от 31.5.2011 г.). Отчетно табло: http://ec.europa.eu/information_society/digital-agenda/scoreboard/index_en.htm

[44]             Ако е издадена препоръка на Съвета, специфична за конкретната държава, която е пряко свързана с условието в настоящата разпоредба, оценката на неговото изпълнение ще се съобрази с оценката на постигнатия напредък по изпълнението на специфичната препоръка на Съвета.

[45]             По време на периода на изпълнение на програмата за всички изброени тук елементи могат да бъдат определени крайни срокове за представяне, когато те са свързани с изпълнението на стратегията.

[46]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[47]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[48]             COM(2011) 500 окончателен, 29 юни 2011 г.

[49]             Подробна информация за методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент се дава на вътрешния финансов уебсайт на Комисията (BudgWeb): http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[50]             Както са посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[51]             Преките помощи за периода 2014—2020 г. включват прогнозна оценка на прехвърлянията в сектора на виното към СЕП въз основа на решенията, взети от държавите-членки за 2013 г.

[52]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[53]             Въз основа на предишното изпълнение и разчетите в проектобюджета за 2012 г. За групи на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците сумите са в съответствие с реформата в същия сектор и, както вече беше посочено в отчетите за дейността в проектобюджета за 2012 г., резултатите ще станат известни едва в края на 2011 г.

[54]             Въз основа на потенциално допустимите площи за 2009 г.

[55]             Въз основа на среден разход в размер на 127 000 EUR за длъжност по щатното разписание за длъжностни лица и временно наети служители.

[56]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[57]             Тук не се включва подтаванът по бюджетен ред 05.010404.

[58]             Ще бъдат посочени в програмите за развитие на селските райони, представяни от държавите-членки.

[59]             По отношение на традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта) посочените суми следва да бъдат нетни, т.е. брутните суми след приспадане на 25 % за разходи по събирането.