1.   В настоящия правилник:

2.   Всички позовавания в мъжки род се разбират като отнасящи се до всички родове според случая.

„[Заклевам се/тържествено обещавам] да изпълнявам задълженията си безпристрастно и съвестно; [Заклевам се/тържествено обещавам] да пазя тайната на разискванията на Съда на ЕАСТ.“

1.   Когато съгласно член 6 от Статута Съдът трябва да реши дали даден съдия вече не отговаря на необходимите условия или не изпълнява служебните си задължения, председателят поканва този съдия да представи становището си пред Съда в закрито заседание и в отсъствието на секретаря.

2.   Секретарят не присъства при произнасянето на Съда. Съответният съдия не взема участие в разискванията.

1.   Старшинството на съдиите се определя според датата на встъпването им в длъжност.

2.   При еднакво старшинство на тази длъжност рангът се определя от възрастта.

3.   Съдиите, чийто мандат е подновен, запазват своя предишен ранг.

4.   Съдиите, избрани от списъка, предвиден в член 30, четвърта алинея от Споразумението за надзорен орган и съд, са с ранг след редовните съдии. Ако двама или повече такива съдии разглеждат едно и също дело, техният вътрешен ранг се определя от възрастта.

1.   В съответствие с член 30, трета алинея от Споразумението за надзорен орган и съд съдиите избират помежду си председател за срок от три години.

2.   При предсрочно прекратяване на мандата на председателя за остатъка от мандата на негово място се избира друг.

3.   Предвидените в този член избори се провеждат с тайно гласуване. Даден съдия се избира, ако получи абсолютно мнозинство. В случай че никой от съдиите не получи абсолютно мнозинство, се провежда втори тур на гласуване и се избира съдията, получил най-много гласове. Когато двама или повече съдии получат равен брой гласове, за избран се приема най-възрастният от тях.

4.   Името на избрания съгласно настоящия член председател се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Председателят представлява Съда.

2.   Председателят ръководи дейността и администрацията на Съда. Той председателства съдебните заседания, разискванията и административните събрания.

3.   Председателят следи за правилното функциониране на Съда.

1.   Съдът назначава секретаря.

2.   Когато длъжността секретар е свободна, заинтересованите от длъжността лица се поканват чрез публично обявление да кандидатстват в срок, който не може да бъде по-кратък от три седмици, като с молбата за кандидатстване представят пълна информация, включително за възрастта си, гражданството, академичните си степени, езиците, които владеят, настоящата и предходните си длъжности и съдебния или международния си опит.

3.   Назначаването се извършва съгласно процедурата, предвидена в член 8, параграф 3.

4.   Секретарят се назначава за срок от три години. Неговият мандат може да бъде подновяван. Съдът може да реши да поднови мандата на действащия секретар, без да следва процедурата, предвидена в параграф 2 от настоящия член.

5.   Секретарят полага клетвата, предвидена в член 4, и подписва декларацията, предвидена в член 5.

6.   Секретарят може да бъде отстранен от длъжност само ако повече не отговаря на необходимите условия или не изпълнява служебните си задължения. Съдът взема своето решение, след като предостави възможност на секретаря да представи становището си.

7.   При предсрочно прекратяване на мандата на секретаря Съдът назначава нов секретар за срок от три години.

8.   Името на избрания съгласно настоящия член секретар се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Секретарят отговаря под ръководството на председателя за приемането, предаването и съхраняването на всички документи, както и за връчванията по силата на настоящия правилник.

2.   Секретарят подпомага съдиите при изпълнението на служебните им задължения.

3.   Секретарят съхранява печатите и отговаря за архива. Той отговаря за публикациите на Съда, и по-специално за съдебните доклади на Съда на ЕАСТ, и за публикуването в интернет на документи, отнасящи се до Съда.

4.   Той отговаря под ръководството на председателя за ръководството на персонала и администрацията на Съда, както и за неговото финансово управление и счетоводство, включително за изготвянето и изпълнението на бюджета.

5.   Указанията за секретаря се приемат от Съда по предложение на председателя.

6.   Секретарят присъства на заседанията на Съда, освен в случаите, за които в настоящия правилник е предвидено друго.

1.   Под контрола на секретаря в секретариата се води регистър, в който се вписват всички писмени изявления и подадените в тяхна подкрепа доказателства по реда на представянето им.

2.   Секретарят прави отбелязване за вписването в регистъра върху оригиналите и при поискване от страните — върху представените от тях за целта копия.

3.   Вписванията в регистъра и отбелязванията, предвидени в предходния параграф, представляват официални документи.

4.   Правилата за воденето на регистъра се определят в указанията за секретаря, посочени в член 14, параграф 5.

5.   В раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз се публикува съобщение за датата на вписването на исковата молба или жалбата, имената на страните, исканията в исковата молба или жалбата и изтъкнатите основания и основни доводи или, в зависимост от случая, за датата на постъпване на молба за консултативно становище, запитващата юрисдикция, страните по главното производство и отправените до Съда въпроси.

1.   Всяко лице може да прави справки в регистъра на секретариата и да получава преписи или извлечения, включително заверени преписи от съдебни решения и определения, срещу заплащане на такса по тарифата на секретариата, определена от Съда по предложение на секретаря.

2.   При спазване на разпоредбите на членове 59 и 60 всяка страна по дело може да получи заверени преписи от процесуални документи, определения и съдебни решения срещу заплащане на съответната такса, определена съгласно предходния параграф.

3.   Трети лица, частни или публичноправни, не могат да получат достъп до преписката по делото без изричното разрешение на председателя, дадено след изслушване на страните. Такова разрешение може да бъде дадено, изцяло или отчасти, единствено по писмена молба, към която се прилага подробна обосновка за наличието на законен интерес на третото лице да получи достъп до посочената преписка.

4.   Съдът може да установи правила относно достъпа до историческите архиви на Съда.

1.   Длъжностните лица и другите служители на Съда се назначават в съответствие с разпоредбите на Правилника за длъжностните лица на Съда на ЕАСТ.

2.   Преди да встъпят в длъжност, длъжностните лица и другите служители полагат пред председателя и в присъствието на секретаря следната клетва или, като алтернатива, тържествено декларират следното:

1.   Съдебната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември на всяка календарна година.

2.   Съдебната ваканция се определя от Съда.

3.   При спешни случаи председателят може да свика съдиите по време на съдебната ваканция.

4.   Съдът спазва официалните празници на мястото, където е неговото седалище.

5.   Съдът може по уважителни причини да разрешава отпуски на съдиите.

6.   Датите на съдебната ваканция и списъкът с официалните празници се публикуват ежегодно в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

1.   В най-кратък срок след подаване на исковата молба или жалбата председателят определя съдията докладчик по делото.

2.   Председателят предприема необходимите стъпки, за да определи друг съдия докладчик, в случай че определеният съдия докладчик е възпрепятстван да изпълнява функциите си.

1.   Когато съдия счете, че съгласно член 15, първа и втора алинея от Статута не може да вземе участие в разглеждането на делото, той уведомява за това председателя, който го освобождава от участие.

2.   Когато председателят счете, че съгласно член 15, първа и втора алинея от Статута съдия не може да вземе участие в разглеждането на делото, той уведомява за това съответния съдия и изслушва становището му, преди да се произнесе.

3.   Съгласно член 15, трета алинея от Статута всяко затруднение, произтичащо във връзка с прилагането на настоящия член, се урежда в съответствие с член 30, четвърта алинея от Споразумението за надзорен орган и съд.

4.   Когато съгласно настоящия член даден съдия направи самоотвод или бъде освободен от участие, се избира съдия ad hoc, който да го замести в съответствие с член 30, четвърта алинея от Споразумението за надзорен орган и съд.

1.   Датите и часовете на съдебните заседания на Съда се определят от председателя.

2.   За провеждането на заседания Съдът може да избере място, различно от седалището му.

1.   Когато Съдът заседава в присъствието на секретаря, последният изготвя, ако е необходимо, протокол, който се подписва от председателя и от секретаря.

2.   Когато секретарят не присъства на заседанието на Съда, председателят възлага, ако е необходимо, на най-младшия съдия в съответствие с установения в член 7 ранг според старшинството изготвянето на протокол, който се подписва от този съдия и от председателя.

1.   Когато е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания, само участвалите в това заседание съдии вземат участие в разискванията.

2.   Всеки участващ в разискванията съдия излага и мотивира своето становище.

3.   Решението на Съда се определя от изводите, направени от мнозинството от съдиите след заключителното обсъждане.

4.   Разискванията на Съда се провеждат и остават в тайна.

5.   Секретарят присъства, ако разискванията на Съда се отнасят до административни въпроси, освен ако Съдът не вземе решение в обратен смисъл.

1.   Решенията на Съда са действителни само когато всички съдии са участвали в разискванията.

2.   Ако Съдът не е в пълен състав, тъй като даден съдия е възпрепятстван да изпълнява функциите си, освободен е от участие или е направил самоотвод, се избира съдия ad hoc, който да замести този съдия в съответствие с член 30, четвърта алинея от Споразумението за надзорен орган и съд.

3.   Решенията на Съда по административни въпроси могат да се приемат в присъствието на двама съдии. В такива случаи председателят има решаващ глас.

1.   Съдът публикува своите доклади, определения, съдебни решения и други съдебни актове на своя уебсайт.

2.   Съдът може да реши да представи своя годишен доклад в електронен вид.

1.   Езикът на Съда е английски. Това се отнася за цялото производство, включително разискванията, решенията и протоколите на Съда.

2.   В писмената и устната фаза на производството се използва английски език, освен ако в настоящия правилник не е предвидено друго.

3.   Без да се засяга действието на член 30, всички доказателства, които се представят на Съда, трябва да бъдат на английски език или да бъдат придружени от превод на английски език, освен ако Съдът не реши друго.

4.   При дълги документи може да се направи превод само на извлечения от тях. Съдът обаче може във всеки един момент, служебно или по искане на една от страните, да изиска по-пълен или цялостен превод.

5.   По искане на една от страните или встъпила страна, различна от заинтересована страна, Съдът може да разреши на тази страна или встъпилата страна да се обръща към него, както и той към нея, на официален език на държава от ЕАСТ или от Европейския съюз в устната фаза на производството. Съдът организира устния превод на и от английски език. Такова искане се подава най-малко три седмици преди устната фаза на производството.

1.   При отправяне на молба за консултативно становище до Съда в съответствие с член 34 от Споразумението за надзорен орган и съд запитващата юрисдикция има право да отправи молбата си на езика, на който делото се разглежда пред тази юрисдикция. Съдът организира превода на английски език.

2.   Запитващата юрисдикция и страните по спора пред нея могат да представят документи пред Съда на езика, на който се разглежда делото пред тази юрисдикция. Такива документи се превеждат на английски език до степента, в която Съдът счете за необходимо. Съдът организира превода.

3.   Съдът организира превода на доклада за съдебното заседание, за да го направи достъпен и на езика, на който се разглежда делото пред запитващата юрисдикция.

4.   Страните по спора пред запитващата юрисдикция имат право да се обръщат устно към Съда, както и той към тях, на езика, на който се разглежда делото пред тази юрисдикция. Съдът организира устния превод на и от английски език. Страна, която желае да използва такъв език, информира секретаря най-малко три седмици преди устната фаза на производството.

5.   Съдът постановява своето решение на английски език, както и на езика, на който е отправена молбата. Съдебното решение е автентично на тези езици.

1.   Представителите, юридическите съветници и адвокатите, които се явяват пред Съда или пред друг съдебен орган, до който Съдът е изпратил съдебна поръчка, се ползват с имунитет за казаното или написаното от тях във връзка с делото или със страните.

2.   Представителите, юридическите съветници и адвокатите се ползват и със следните привилегии и улеснения:

1.   За да се ползват от привилегиите, имунитетите и улесненията, посочени в член 33, съответните лица удостоверяват своето качество, както следва:

2.   При необходимост секретарят им предоставя документ, удостоверяващ тяхното качество. Този документ е с определен срок, който може да бъде продължен или съкратен съобразно продължителността на производството.

1.   Привилегиите, имунитетите и улесненията, посочени в член 33, се предоставят изключително за целите на производството.

2.   Съдът може да снеме имунитета, когато прецени, че това няма да възпрепятства протичането на производството.

1.   Ако Съдът или председателят счита, че поведението на представител, юридически съветник или адвокат пред Съда, пред председателя, пред съдия или пред секретаря е несъвместимо с престижа на Съда или с изискванията за правилно правораздаване, или че този представител, юридически съветник или адвокат използва правата, които има в това си качество, за цели, различни от тези, за които те са му предоставени, той уведомява за това заинтересованото лице. Ако Съдът уведоми за това компетентния орган, пред когото заинтересованото лице носи отговорност, препис от писмото, изпратено на този орган, се изпраща на заинтересованото лице.

2.   По същите съображения във всеки един момент Съдът може, след изслушване на заинтересованото лице, с мотивирано определение да отстрани от производството представител, юридически съветник или адвокат. Определението подлежи на незабавно изпълнение.

3.   Когато представител, юридически съветник или адвокат бъде отстранен от производството, то се спира за определен от председателя срок, за да се даде възможност на заинтересованата страна да определи друг представител, юридически съветник или адвокат.

4.   Решенията, взети по силата на този член, могат да се отменят.

1.   В съответствие с параграф 2 документите могат да бъдат връчени на дадено лице по пощата, чрез e-EFTACourt — в съответствие с параграф 3, или посредством други технически средства за комуникация — в съответствие с параграфи 4 и 5.

2.   Предвидените в настоящия правилник връчвания се организират от секретаря и се правят на посочения от адресата съдебен адрес чрез изпращане на препис от подлежащия на връчване акт като препоръчана пощенска пратка с обратна разписка или чрез предаване на този препис срещу разписка. Подлежащите на връчване преписи от оригинала се изготвят и заверяват от секретаря, освен когато самите страни предоставят преписите съгласно член 54, параграф 3.

3.   Съдът може с решение да определи условията, при които дадено писмено изявление може да се връчи по електронен път или посредством други технически средства. Това решение се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз и се включва в приложение I към настоящия правилник.

4.   Когато адресатът се е съгласил връчването по отношение на него да се извършва посредством друго техническо средство за комуникация, връчването на всички процесуални документи, включително съдебните решения и определенията на Съда, може да се извърши чрез изпращане на препис от документа посредством това средство. Когато документ трябва да бъде връчен на лице посредством такива технически средства, връчването се счита за извършено в деня, в който Съдът е предал документа на съответното лице посредством договорените технически средства.

5.   Ако по технически причини или поради естеството или обема на документа връчването на документа в съответствие с параграф 4 е невъзможно или неосъществимо и адресатът не е посочил съдебен адрес, документът се връчва на неговия адрес съгласно процедурите, установени в параграф 2 от настоящия член. Адресатът се уведомява за това посредством техническо средство за комуникация. В такъв случай се приема, че на адресата е предадена препоръчана пощенска пратка на десетия ден след депозирането ѝ в пощенската служба в седалището на Съда, освен ако от обратната разписка не се установи, че получаването е станало на друга дата, или ако адресатът не уведоми секретаря в срок от три седмици, считано от уведомяването му посредством техническо средство за комуникация, че документът не му е връчен.

1.   Процесуалните срокове, предвидени в Споразумението за Европейското икономическо пространство, Споразумението за надзорен орган и съд, Статута или настоящия правилник, се изчисляват по следния начин:

2.   Когато последният ден от срока е събота, неделя или официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден.

1.   Определените съгласно настоящия правилник срокове могат да се продължават от органа, който ги е определил.

2.   Председателят може да делегира на секретаря правомощието да определя или продължава сроковете, чието определяне му е възложено с настоящия правилник.

3.   Процесуален документ, който е подаден в секретариата след изтичане на срока, определен от председателя или от секретаря съгласно настоящия правилник, може да бъде приет само с решение на председателя в този смисъл.

1.   Без да се засягат особените разпоредби на Статута или настоящия правилник, производството пред Съда включва писмена и устна фаза.

2.   Без да се засяга действието на разпоредбите, съдържащи се в параграфи 3—5, Съдът разглежда делата, с които е сезиран, по реда, в който те са подготвени. Когато събирането на доказателства по няколко дела е приключило едновременно, поредността се определя от датата на вписване в регистъра на съответните искови молби, с които те са образувани.

3.   При особени обстоятелства председателят може да реши определено дело да се разгледа с предимство.

4.   Молба за консултативно становище може да бъде разгледана по реда на бързото производство при условията, предвидени в дял III, глава втора.

5.   Пряко производство може да бъде разгледано по реда на бързото производство при условията, предвидени в дял IV, глава пета.

1.   Съдът може във всеки един момент, след като даде възможност на страните да вземат отношение по този въпрос, да разпореди две или повече дела с еднакъв характер и еднакъв предмет, предвид връзката помежду им, да бъдат съединени за целите на писмената или устната фаза на производството или на решението, с което се слага край на производството. Впоследствие делата могат да бъдат разделени.

2.   Всички страни по съединените дела могат да се запознаят в секретариата с преписките по делата, за които се отнася съединяването. По искане на една от страните обаче председателят може с определение да изключи от предоставяните за запознаване данни от преписката тези, които са поверителни.

3.   Без да се засяга действието на параграф 2, включените в преписките по делата, за които се отнася съединяването, процесуални документи се връчват на страните по съединените дела, доколкото това е поискано от представителите на тези страни и те са дали съгласие за начина на връчване по член 38, параграф 3.

1.   Производството може да се спре:

2.   Решението за спиране на производството се взема от председателя след изслушване на съдията докладчик и — с изключение консултативните становища — на страните.

3.   Производството може да бъде възобновено с решение на председателя, прието по същата процедура, посочена в параграф 2, освен ако в решението за спиране не е определена продължителността на спирането.

4.   Посочените в параграфи 2 и 3 решения се връчват на страните и заинтересованите субекти.

5.   Спирането на производството произвежда действие от датата, посочена в решението за спиране, а ако такава не е посочена — от датата на това решение.

6.   Докато производството е спряно, процесуалните срокове не текат.

7.   Решението за възобновяване на производството преди изтичане на срока, за който то е спряно, или решението по параграф 8 се взема по реда на параграф 2.

8.   Когато в решението за спиране не е посочен срок на спирането, то се възобновява от датата, посочена в решението за възобновяване на производството, а ако такава не е посочена — от датата на това решение.

9.   От датата на възобновяване на производството след спиране процесуалните срокове се заменят от нови срокове, определени от председателя, които започват да текат от датата на това възобновяване.

1.   Страна, която поради имущественото си състояние не е в състояние да поеме изцяло или отчасти разходите по производството, може във всеки един момент да поиска безплатна правна помощ. Икономическото състояние на молителя се преценява, като се вземат предвид обективни фактори като доходите, имуществото и семейното положение.

2.   Правната помощ покрива изцяло или отчасти разходите, свързани с правното подпомагане и с представителството от адвокат в производството пред Съда. Тези разходи се поемат от Съда в съответствие с член 52.

1.   Към молбата се прилагат всички сведения и доказателства, позволяващи да се прецени имущественото състояние на молителя, по-специално удостоверение от компетентния национален орган за това имуществено състояние.

2.   Не е задължително молбата за правна помощ да се подаде чрез адвокат.

3.   Ако при процедури по издаване на консултативно становище молителят вече е ползвал правна помощ пред запитващата юрисдикция, той представя решението на тази юрисдикция и уточнява какво се покрива от вече отпуснатите суми.

4.   При преки производства молбата за правна помощ може да се подаде преди подаването на жалбата или до приключване на производството по нея. Ако молбата е подадена преди подаването на жалбата, молителят трябва да изложи накратко предмета на жалбата, която възнамерява да подаде, фактите по делото и доводите в подкрепа на жалбата. Към молбата трябва да се приложат доказателства в този смисъл.

Подаването на молба за правна помощ спира спрямо молителя срока за предявяването на иск или подаването на жалба до датата на връчване на определението по тази молба или — в случаите по член 51, параграф 4 — на определението за определяне на адвоката, на когото се възлага да представлява молителя.

Правната помощ се отказва, ако жалбата, във връзка с която тя е поискана, е явно недопустима или явно неоснователна.

Съдът приканва другата страна да представи своето писмено становище, освен ако от представената информация вече е видно, че не са изпълнени условията, предвидени в член 49, параграф 1, или че е приложим предходният параграф.

1.   Непосредствено след подаването на молбата за правна помощ председателят я разпределя на съдия докладчик, който в кратък срок изготвя предложение относно произнасянето по нея.

2.   Решението за пълно или частично предоставяне на правна помощ или за отказ за предоставяне на такава помощ се взема от Съда по предложение на съдията докладчик.

3.   Съдът се произнася с определение. При пълен или частичен отказ за предоставяне на правна помощ, в определението се излагат мотивите за това.

4.   С определението за предоставяне на правна помощ може да се определи адвокат, който да представлява заинтересованото лице, ако молителят е предложил този адвокат в молбата за правна помощ и последният е дал съгласието си да представлява молителя пред Съда.

5.   Ако молителят не е посочил своя избор на адвокат или ако Съдът счита, че неговият избор е неприемлив, секретарят изпраща препис от определението и от молбата за правна помощ на посочения в приложение II компетентен орган на съответната държава от ЕАСТ.

6.   Адвокатът, на когото се възлага да представлява молителя, се посочва с определение, като се вземат предвид предложенията на молителя или на органа, посочен в параграф 5, в зависимост от случая.

7.   С определението за предоставяне на правна помощ може да се определи сума, която да се заплати на адвоката, на когото се възлага да представлява заинтересованото лице, или да се определи максимален размер, който разходите и хонорарът на адвоката по принцип не могат да надвишават. С определението може да се предвиди участие на заинтересованото лице в разноските по член 52, параграф 1, като се има предвид неговото имуществено състояние.

1.   Когато се предоставя правна помощ, Съдът поема разноските във връзка с подпомагането и представителството на молителя пред Съда, евентуално до определения от него максимален размер. По искане на молителя или на неговия представител може да се отпусне аванс за покриването на тези разноски.

2.   При преките производства, когато по силата на съдебния акт, с който се слага край на производството, получателят на правната помощ трябва да понесе собствените си съдебни разноски, председателят определя с мотивирано определение разноските и хонорара на адвоката, които трябва да бъдат платени от Съда. Той може да отнесе въпроса до Съда.

Когато със съдебния акт, с който се слага край на производството, Съдът осъди друга страна да заплати съдебните разноски на получателя на правна помощ, тази страна е длъжна да възстанови на Съда авансово отпуснатите като правна помощ суми.

Секретарят организира възстановяването на сумите по предходния параграф от страната, която е осъдена да ги заплати.

Когато получателят на помощта загуби делото, Съдът може, ако справедливостта изисква това, като се произнася по съдебните разноски със съдебния акт, с който се слага край на производството, да постанови една или повече страни да понесат направените от тях съдебни разноски или тези съдебни разноски да се поемат изцяло или отчасти от Съда като правна помощ.

1.   В съответствие с параграфи 2—7 писмените изявления могат да се подават на хартиен носител или чрез e-EFTACourt — в съответствие с параграф 8.

2.   Оригиналът на всяко писмено изявление трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната, а когато става въпрос за становища, представени в контекста на процедурата по издаване на консултативно становище — от страната по главното производство или нейния представител, ако приложимите към това главно производство национални процесуални правила го допускат.

3.   Оригиналът, придружен от всички посочени в него приложения, се подава заедно с пет преписа за Съда, а когато става въпрос за производства, различни от процедурата по издаване на консултативно становище — с толкова на брой преписи, колкото са страните в производството. Преписите се заверяват от страната, която ги подава.

4.   На всички писмени изявления се отбелязва датата. С оглед на процесуалните срокове се вземат предвид само датата на подаване на оригиналите на писмените изявления в секретариата.

5.   Към всяко писмено изявление се прилага преписка, съдържаща доказателствата в негова подкрепа и опис на тези доказателства.

6.   Когато предвид обема на дадено доказателство към писмените изявления са приложени само извлечения от него, цялото доказателство или пълен препис от него се подават в секретариата.

7.   Чрез дерогация от параграф 4, изречение второ, датата на получаването в секретариата на препис от подписания оригинал на писмено изявление, включително описа на доказателствата по параграф 5, посредством каквото и да е техническо средство за комуникация, с което разполага Съдът, се счита за датата на подаване за целите на спазването на процесуалните срокове, при условие че в десетдневен срок подписаният оригинал на писменото изявление, придружен от приложенията и преписите по параграф 3, бъде подаден в секретариата.

8.   Съдът може с решение да определи условията, при които писмено изявление, изпратено на секретариата по електронен път или посредством друго техническо средство, може да се счита за оригинал на този документ. Това решение се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз и се включва в приложение I към настоящия правилник.

1.   След обявяване на писмената фаза на производството за приключена председателят определя датата, на която съдията докладчик представя предварителен доклад пред Съда.

2.   Предварителният доклад съдържа предложения относно извършването на определени процесуално-организационни действия по делото, събирането на доказателства, евентуално — искането на разяснения от запитващата юрисдикция. Докладът съдържа също така предложението на съдията докладчик относно евентуалното разглеждане на делото без провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

3.   Съдът взема решение за действията, които следва да се предприемат по предложенията на съдията докладчик.

1.   На всеки етап от производството Съдът може да определи някое от процесуално-организационните действия или действията по събиране на доказателства, посочени в следващите членове, или да повтори или разшири по обхват дадено предходно действие по събиране на доказателства.

2.   Разпоредените от Съда процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства могат да се извършват от самия Съд или да бъдат възложени на съдията докладчик.

1.   Целта на процесуално-организационните действия е при възможно най-добри условия да се осигури подготвянето на делата за разглеждане, развитието на производствата и решаването на споровете.

2.   Процесуално-организационните действия по-конкретно имат за цел:

3.   Процесуално-организационните действия могат да се изразяват по-специално във:

4.   На всеки етап от производството всяка страна може да предложи приемане или изменение на процесуално-организационните действия. Такова предложение се прави с отделен документ или в отделен раздел на съответното писмено изявление. В такива случаи другите страни се изслушват преди да бъдат определени съответните мерки.

5.   Когато това се налага от процесуалните обстоятелства, секретарят уведомява страните за предвижданите от Съда мерки и им дава възможност да представят мнения в устна или писмена форма.

1.   Съдът определя действията по събиране на доказателства, които счита за подходящи, с определение, в което се посочват подлежащите на доказване факти. Определението се връчва на страните.

2.   Преди Съдът да постанови извършване на действията по събиране на доказателства, посочени в параграф 3, букви в)—д), секретарят уведомява страните относно предвижданите от Съда действия и им дава възможност да представят мнения в устна или писмена форма.

3.   Без да се засяга действието на разпоредбите на членове 21 и 22 от Статута, действията по събиране на доказателства включват:

4.   Възможно е представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания.

5.   Страните могат да присъстват при събирането на доказателствата.

1.   Когато въз основа на посочените от някоя от страните правни и фактически обстоятелства Съдът трябва да провери дали са поверителни по отношение на други страни някои сведения или доказателства, които са му представени в изпълнение на действие по събиране на доказателства по член 58 и които могат да имат значение за решаването на спора, тези сведения или доказателства не се предоставят на другите страни на етапа на посочената проверка.

2.   Когато при проверката по параграф 1 Съдът стигне до извода, че някои от представените пред него сведения или доказателства имат значение за решаването на спора и са поверителни по отношение на други страни, той претегля поверителността и изискванията, свързани с правото на ефективна съдебна защита, и в частност със спазването на принципа на състезателното начало.

3.   След претеглянето по параграф 2 Съдът може да реши да запознае другите страни с поверителните сведения или доказателства, като при необходимост обуслови оповестяването им от поемането на специфични задължения, или да реши да не ги съобщава, като уточни с мотивирано определение условията, позволяващи в най-голяма степен на другите страни да изразят становище, включително като постанови да се представи неповерителен вариант или неповерително резюме със същественото съдържание на сведенията или доказателствата.

1.   Съдът, служебно или по искане на една от страните, постановява някои факти да бъдат установени със свидетел. В искането на страната за разпит на свидетел се посочва точно относно какви факти и поради какви причини трябва да бъде разпитан свидетелят. Съдът се произнася с мотивирано определение по искането.

2.   Свидетелите се призовават с определение на Съда, в което се съдържа следната информация:

3.   Определението се връчва на страните и свидетелите.

1.   След като бъде проверена самоличността на свидетелите, председателят ги уведомява, че от тях се изисква да удостоверят истинността на своите показания по предвидения в настоящия правилник начин и че всяко нарушение от тяхна страна на това изискване съставлява нарушение по член 26 от Статута.

2.   Преди да дадат своите показания, свидетелите полагат следната клетва или, като алтернатива, тържествено декларират следното:

След изслушване на страните Съдът може да освободи свидетеля от полагане на клетва или даване на тържествена декларация.

3.   Свидетелите се изслушват от Съда след призоваване на страните. След даване на основните показания председателят, по искане на страна или служебно, и останалите съдии могат да задават въпроси на свидетелите. С разрешение на председателя представителите на страните могат да задават въпроси на свидетелите.

1.   Съдът може да назначи експертиза. В определението за назначаване на експерт се уточнява задачата му и се определя срок за представяне на неговото заключение.

2.   Експертът получава препис от определението, заедно с всички необходими документи за изпълнението на неговата задача. Той се контролира от съдията докладчик, който може да присъства при експертните действия и е редовно осведомяван за напредъка по изпълнението на задачата, възложена на експерта.

3.   По искане на експерта Съдът може да реши да разпита свидетели. Техният разпит се извършва в съответствие с член 62.

4.   Експертът може да изразява становище само по въпросите, които изрично са му поставени.

5.   След представянето на заключението и връчването му на страните Съдът може да разпореди експертът да бъде изслушан. Страните се призовават на разпита. Председателят, по искане на една от страните или служебно, и останалите съдии могат да задават въпроси на експерта. С разрешение на председателя представителите на страните могат да задават въпроси на експерта.

6.   След като представи своя доклад, експертът полага следната клетва или, като алтернатива, тържествено декларира следното пред Съда:

След изслушване на страните Съдът може да освободи експерта от полагане на клетва или даване на тържествена декларация.

1.   Редовно призованите свидетели са длъжни да се явят за разпит в съдебно заседание, освен ако не изложат основателни причини пред Съда.

2.   В съответствие с член 26 от Статута Съдът може да реши да уведоми посочения в приложение II компетентен орган на държавата от ЕАСТ за всяко неявяване на свидетел, лъжесвидетелстване или невярно изявление на експерт. Секретарят отговаря за предаване на решението на Съда. В решението се излагат фактите и обстоятелствата, поради които се прави уведомяването.

1.   Ако някоя от страните поиска отстраняване на свидетел или експерт, поради това че той е неспособен да свидетелства или да даде заключение, не е надежден или поради някаква друга причина, или ако свидетел или експерт откаже да даде показания или заключение, да положи клетва или да направи равностойна тържествена декларация, въпросът се решава от Съда.

2.   Искането за отстраняване на свидетел или експерт се прави в двуседмичен срок от връчването на определението за призоваване на свидетеля или назначаване на експерта. В искането се определят основанията за отстраняване и се посочват доказателствените искания.

1.   Свидетелите и експертите имат право на възстановяване на пътните и дневните си разноски.

2.   Когато разпореди разпит на свидетели или назначи експертиза, Съдът може да поиска страните или една от тях да внесат/внесе депозит за покриване на разноските на свидетелите или експертите.

3.   Съдът отпуска авансово средствата, необходими във връзка с разпита на свидетели или възлагането на експертиза, която е поискал служебно.

4.   Свидетелите имат право на обезщетение за пропуснати ползи, а експертите — на хонорар за техните услуги. Тези суми се изплащат на свидетелите и експертите от Съда след изпълнението на техните задължения или задачи.

1.   Секретарят или съдия, определен от председателя, изготвя протокол за всяко съдебно заседание за събиране на доказателства. Протоколът се подписва от председателя или от съдията докладчик, който отговаря за провеждането на разпита на свидетеля или за изслушването на експерта, както и от секретаря или съдията, определен да изготви протокола. Преди подписване на протокола на свидетеля се предоставя възможност да провери съдържанието му и да го подпише.

2.   Протоколът представлява официален документ.

1.   Съдът може, по искане на една от страните или служебно, да възлага съдебни поръчки за разпит на свидетели или изслушване на експерти.

2.   Съдебната поръчка се възлага с определение, в което се посочват фамилията, собствените имена, качеството и адресът на свидетелите или експертите, указват се фактите, по които свидетелите или експертите ще бъдат изслушани, посочват се страните, техните представители, адвокати или юридически съветници, както и техният съдебен адрес, и се излага накратко предметът на спора.

Секретарят връчва определението на страните.

3.   Секретарят изпраща определението на посочения в приложение II компетентен орган на държавата от ЕАСТ, на чиято територия трябва да се извърши разпитът на свидетеля или изслушването на експерта.

При необходимост към определението се прилага превод на официалния език или езици на държавата, до която то е отправено.

Определеният съгласно първа алинея орган предава определението на компетентния съгласно своето национално право съдебен орган.

Компетентният съдебен орган изпълнява съдебната поръчка съгласно разпоредбите на своето национално право. След изпълнението компетентният съдебен орган предава на определения съгласно първа алинея орган определението за възлагане на съдебната поръчка, събраните материали по изпълнението и разбивка на разноските. Тези документи се изпращат на секретаря.

Секретарят организира превода на документите на английски език.

4.   Съдът покрива разходите по съдебната поръчка, като си запазва възможността според случая да ги възложи в тежест на страните.

1.   Когато някоя от страните уведоми Съда, че няма да се яви в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, или когато в съдебното заседание Съдът установи, че надлежно призована страна не се явява без уважителна причина, съдебното заседание за изслушване на устните състезания се провежда в отсъствието на съответната страна.

2.   Когато главните страни посочат пред Съда, че няма да се явят в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, председателят решава дали устната фаза на производството може бъде приключена.

1.   При наличие на сериозни основания Съдът може да реши съдебното заседание да бъде проведено при закрити врата в съответствие с член 27 от Статута. Това може да се прилага и за дела, отнесени за консултативно становище, по искане на запитващата юрисдикция.

2.   Искането на страна за провеждане на съдебно заседание при закрити врата трябва да се мотивира и да включва уточнение дали се отнася до устните състезания в тяхната цялост или до част от тях. Когато страна направи такова искане, Съдът се произнася по него след изслушване на страните.

3.   Решението за провеждане на съдебно заседание при закрити врата включва забрана за разгласяване на устните състезания.

1.   Секретарят или съдия, определен от председателя, изготвя протокол за всяко съдебно заседание в съответствие с член 25.

2.   Протоколът съдържа датата и мястото на съдебното заседание, имената на присъстващите съдии и секретаря, преписката по делото, имената на страните, имената и данните на агентите, юридическите съветници и адвокатите на страните, посочване на всички документи, депозирани от страните в хода на съдебното заседание, както и решенията на Съда или председателя, постановени в съдебното заседание.

3.   Протоколът се подписва от председателя и от секретаря или съдията, определен да изготви протокола. Той представлява официален документ.

4.   Страните и заинтересованите субекти могат да се запознаят в секретариата с протокола и да получат препис от него за своя сметка.

1.   Съдебното решение се обявява в открито заседание с призоваване на страните.

2.   Оригиналът на съдебното решение, подписан от председателя, взелите участие в разискванията съдии и секретаря, се подпечатва и депозира в секретариата; заверени преписи от решението се връчват на страните и, когато е приложимо, на запитващата юрисдикция и заинтересованите субекти.

3.   Секретарят и председателят отбелязват върху оригинала на съдебното решение датата, на която то е постановено.

1.   Определението съдържа:

2.   Когато настоящият правилник предвижда, че определението трябва да е мотивирано, то освен това съдържа:

1.   Съдебното решение има задължителна сила от датата на неговото обявяване.

2.   Определението има задължителна сила от датата на неговото връчване.

1.   Без да се засяга действието на разпоредбите относно тълкуването на съдебните решения, Съдът може, служебно или по искане на някоя от страните или заинтересован субект, ако това искане е представено в двуседмичен срок от постановяването на решението или връчването на определението, да поправя технически грешки, грешки в изчисленията или други явни фактически грешки, засягащи съдебните решения и определенията.

2.   Молбите и заявленията за поправка се разпределят на съдията докладчик по делото, по което са подадени молбите или заявленията. Председателят предприема необходимите стъпки, за да определи друг съдия докладчик, в случай че определеният съдия докладчик е възпрепятстван да изпълнява функциите си.

3.   Когато молбата за поправка се отнася до диспозитива или до някои от решаващите мотиви, страните, надлежно уведомени от секретаря, могат да представят писмени становища в определен от председателя срок.

4.   Съдът се произнася в закрито заседание.

5.   Оригиналът на определението, с което се разпорежда извършването на поправка, се прилага към оригинала на поправения съдебен акт. В полето на оригинала на поправения съдебен акт се прави отбелязване за това определение.

1.   Молбата за консултативно становище се придружава от кратко изложение на делото пред националната юрисдикция, включително описание на фактите по делото, както и представяне на спорните разпоредби на националното законодателство и, според случая, съответната национална съдебна практика, необходима, за да може Съдът да прецени въпроса, на който се търси отговор.

2.   Молбата се придружава от изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция търси консултативно становище, както и на връзката между разпоредбите на правото на ЕИП и националното законодателство, приложимо в главното производство.

1.   Когато запитващата юрисдикция е взела решение за осигуряване на анонимност, Съдът спазва тази анонимност в образуваното пред него производство.

2.   По искане на запитващата юрисдикция, по надлежно мотивирано искане на страна по главното производство или служебно, ако счита за необходимо и след изслушване на съдията докладчик, председателят може да запази анонимността на едно или повече лица или образувания, засегнати от спора.

1.   Страните по главното производство и заинтересованите субекти имат право да представят изявления или писмени становища пред Съда в срок от два месеца след уведомяването им от секретаря съгласно член 37.

2.   Неучастието в писмената фаза на производството не е пречка за участие в устната му фаза.

1.   Страните по главното производство се определят от запитващата юрисдикция в съответствие с националните процесуални правила.

2.   Когато след образуване на производството пред Съда запитващата юрисдикция го уведоми за конституирането на нова страна по главното производство, тази страна е обвързана от етапа на производството към момента на уведомяването на Съда. На тази страна се изпращат преписи от всички писмени изявления, които вече са връчени на страните по главното производство и заинтересованите субекти.

3.   По отношение на представителството и явяването на страните по главното производство Съдът взема предвид процесуалните правила, действащи пред юрисдикцията, отправила запитването. При съмнение относно това дали според националното право определено лице може да представлява страна по главното производство Съдът може да поиска от запитващата юрисдикция информация относно приложимите процесуални правила.

1.   Когато Съдът е сезиран с молба за консултативно становище, производството пред него продължава, докато юрисдикцията, която го е сезирала с молбата, не я оттегли. Оттеглянето на молбата може да бъде взето предвид до момента, в който датата на обявяване на съдебното решение бъде съобщена на заинтересованите субекти.

2.   Във всеки един момент обаче Съдът може да установи, че вече не са налице условията, обосноваващи компетентността му.

1.   Без да се засягат предвидените в настоящия правилник процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, Съдът може да поиска разяснения от запитващата юрисдикция в определен от него срок.

2.   Отговорът на запитващата юрисдикция на това искане се връчва на страните по главното производство и заинтересованите субекти.

1.   Член 138 относно тълкуването на съдебните решения и определенията не се прилага по отношение на съдебните актове, постановени по молби за консултативно становище.

2.   Националните юрисдикции следва да преценят дали са получили достатъчно разяснения от консултативното становище или считат, че е необходимо да отправят допълнително запитване към Съда.

1.   По искане на националната юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик, председателят може да реши определена молба за консултативно становище да бъде разгледано по реда на бързо производство, в отклонение от разпоредбите на настоящия правилник, когато изложените обстоятелства налагат незабавно произнасяне по поставения въпрос.

2.   В този случай председателят може незабавно да определи датата на съдебното заседание, която се съобщава на страните по главното производство и заинтересованите субекти едновременно с връчването на молбата за консултативно становище.

3.   Страните по главното производство и заинтересованите субекти могат да представят изявления или писмени становища в определен от председателя срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Председателят може да изиска от заинтересованите субекти да ограничат своите изявления или писмени становища до основните правни въпроси, поставени с посочения въпрос.

4.   Ако бъдат представени изявления или писмени становища, те се изпращат на страните по главното производство и заинтересовани субекти преди съдебното заседание.

5.   Председателят може да реши да се откаже от доклада за съдебното заседание или от неговия превод.

1.   Член 54 се прилага по отношение на подаването на писмени изявления. Чрез дерогация от член 54, параграф 7, датата на получаването в секретариата на препис от подписаните оригинали на изявленията и писмените становища, включително описа на доказателствата по член 54, параграф 5, посредством каквото и да е техническо средство за комуникация, с което разполага Съдът, се счита за датата на подаване за целите на спазването на процесуалните срокове, при условие че в петдневен срок подписаните оригинали на изявленията и писмените становища, придружени от приложенията и преписите по член 54, параграф 3, бъдат подадени в секретариата.

2.   Предвидените в член 98 връчвания и съобщения могат да се извършват чрез изпращане на препис от документа посредством каквото и да е техническо средство за комуникация, с което разполагат Съдът и адресатът.

1.   Страните могат да бъдат представлявани само от своя представител или адвокат.

2.   Представителите и адвокатите трябва да представят в секретариата официален документ или пълномощно от страната, която представляват.

3.   Освен това адвокатът, който подпомага или представлява страна в производството, трябва да представи в секретариата удостоверение, че има право да практикува пред съд на държава от ЕАСТ или на държава — членка на ЕС.

1.   Исковата молба или жалбата по член 19 от Статута съдържа:

2.   Всяка искова молба или жалба на частноправно юридическо лице се придружава от:

1.   За целите на производството исковата молба или жалбата съдържа съдебен адрес. В нея се посочва името на лицето, което е упълномощено и е изразило съгласие да получава всички връчвания.

2.   Освен съдебния адрес по параграф 1 или вместо него в исковата молба или жалбата може да се посочи, че адвокатът или представителят е съгласен връчването по отношение на него да се извършва чрез e-EFTACourt или друго техническо средство за комуникация.

3.   Ако исковата молба или жалбата не отговаря на изискванията по параграф 1 и параграф 2, до отстраняване на нередовностите всички връчвания на съответната страна за целите на производството се извършват с препоръчана пощенска пратка, адресирана до представителя или адвоката на тази страна. Чрез дерогация от член 38 в този случай се приема, че връчването е надлежно извършено с депозирането на препоръчаната пощенска пратка в пощенската служба по седалището на Съда.

1.   При необходимост исковата молба или жалбата се придружава от документите по член 19, втора алинея от Статута.

2.   При обстоятелствата, посочени в член 37 от Споразумението за надзорен орган и съд, исковата молба или жалбата се придружава от писмени доказателства относно датата, на която Надзорният орган на ЕАСТ е помолен да предприеме действия в съответствие с посочения член.

1.   Когато решение на Надзорния орган на ЕАСТ, чиято отмяна се иска, е заменено или изменено с друго решение на Надзорния орган на ЕАСТ, което има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Съда да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство.

2.   Изменението на жалбата трябва да се извърши с отделна молба в предвидения в член 36, трета алинея от Споразумението за надзорен орган и съд срок, в който може да се поиска отмяната на решението на Надзорния орган на ЕАСТ, обосноваващо изменението.

3.   Изявлението за изменение съдържа:

4.   Към изявлението за изменение се прилага решението на Надзорния орган на ЕАСТ, обосноваващо изменението на жалбата. Ако това решение не е представено, секретарят определя разумен срок, в който жалбоподателят да го представи. Ако жалбоподателят не представи решението в определения срок, Съдът решава дали неспазването на това изискване води до недопустимост на изявлението за изменение на жалбата.

5.   Без да се предопределя съдържанието на решението на Съда по допустимостта на изявлението за изменение на жалбата, председателят дава срок на ответника за отговор по изявлението за изменение.

6.   Председателят дава срок на встъпилите страни, ако има такива, да допълнят изявленията си при встъпване с оглед на изявлението за изменение на жалбата и на писмения отговор. За тази цел изявлението за изменение и писменият отговор се връчват едновременно на встъпилите страни.

1.   Исковата молба или жалбата се връчва на ответника чрез изпращане на заверен препис като препоръчана пощенска пратка с обратна разписка или чрез предаване на този препис срещу разписка. Когато ответникът предварително се е съгласил исковите молби или жалбите да бъдат връчвани чрез e-EFTACourt или друго техническо средство за комуникация, връчването на исковата молба или жалбата може да се извърши по този начин.

2.   В случаите по член 105 връчването се извършва непосредствено след като нередовността на исковата молба или жалбата бъде отстранена или непосредствено след като Съдът я обяви за допустима с оглед на изискванията по член 100, член 101, параграф 2 и член 103.

1.   В двумесечен срок от връчването на исковата молба или жалбата ответникът представя писмена защита. Тя съдържа:

2.   По отношение на писмената защита се прилага член 102.

3.   По изключение срокът по параграф 1 може да бъде продължен от председателя въз основа на надлежно мотивирано искане на ответника.

1.   Исковата молба или жалбата и писмената защита могат да се допълнят с реплика от ищеца или жалбоподателя и — ако случаят е такъв — с дуплика от ответника.

2.   Председателят определя сроковете за представяне на тези писмени изявления. Той може да уточни въпросите, които би следвало да се разгледат в тази реплика или дуплика.

1.   При спазване на разпоредбите на член 46, параграф 2, член 59, член 60 и член 115, параграф 1 Съдът взема предвид само онези документи, с които адвокатите и представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своето мнение.

2.   Без да се засягат член 42, параграф 3 и член 111, Съдът може да отхвърли всеки документ, представен след приключването на писмената фаза на производството.

1.   В хода на производството не могат да се представят нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

2.   Без да се предопределя съдържанието на решението по допустимостта на основанието, председателят може по предложение на съдията докладчик да даде на другата страна срок за отговор по това ново основание.

3.   Съдът се произнася по допустимостта на основанието с окончателното съдебно решение.

1.   Доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления. С репликата и дупликата страните могат да правят доказателствени искания и да представят доказателства в подкрепа на своите доводи. Те трябва да изложат съображения за късното представяне и поискване на тези доказателства.

2.   По изключение страните могат да правят доказателствени искания и да представят доказателства след приключване на писмената фаза на производството. Те трябва да изложат съображения за късното представяне и поискване на тези доказателства. По предложение на съдията докладчик председателят може да даде на другата страна срок, за да вземе отношение по тези доказателства.

1.   Встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията на една от страните. То не поражда правото да се иска провеждане на съдебно заседание.

2.   Встъпването е акцесорно по отношение на главния спор. Предметът на встъпването отпада, когато делото бъде заличено от регистъра на Съда след отказ от иск и оттегляне на иск или жалба или след постигане на споразумение между страните, или когато исковата молба или жалбата е обявена за недопустима.

3.   Встъпилата страна е обвързана от етапа, на който се намира производството към момента на встъпването.

1.   Молба за встъпване се подава в шестседмичен срок от публикуването по член 15, параграф 5.

2.   Може да се разгледа молба за встъпване, подадена след изтичането на срока по параграф 1, но преди постановяването на решението за начало на устната фаза на производството, предвидено в член 69. В този случай, ако председателят допусне встъпването, встъпилата страна може да представи своите становища в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, ако такова се провежда.

3.   Молбата за встъпване съдържа:

4.   Молителят се представлява съгласно разпоредбите на член 17 от Статута.

5.   Прилагат се член 100, член 101, параграф 2, член 102, член 103 и член 105.

1.   Молбата за встъпване се връчва на главните страни. Преди да се произнесе по молбата, председателят дава на страните възможност да представят становища. Председателят решава дали те да бъдат писмени или устни.

2.   Председателят се произнася с определение по молбата или я отнася пред Съда.

1.   Ако се допусне встъпване, за което е подадена молба в шестседмичния срок, предвиден в член 113, параграф 1, встъпилата страна получава препис от всички писмени изявления, връчени на страните, ако в десетдневен срок от връчването на молбата съгласно член 114, параграф 1 страните не представят становища по молбата за встъпване или не съобщят в същия срок за наличието на тайни или поверителни доказателства или документи, чието съобщаване на встъпилата страна според тях може да им причини вреда.

2.   Встъпилата страна може да представи изявление при встъпване в едномесечен срок от изпращането на писмените изявления, посочени в параграф 1. Председателят може да продължи този срок по надлежно мотивирано искане на встъпилата страна.

3.   Изявлението при встъпване съдържа:

4.   След подаване на изявлението при встъпване председателят определя срок, в който страните могат да отговорят на това изявление.

5.   Ако молбата за встъпване е подадена след изтичането на шестседмичния срок по член 113, параграф 1, встъпилата страна получава препис от всички писмени изявления, връчени на страните, както е предвидено в параграф 1 или доклада за съдебното заседание, и представя своите становища по време на устната фаза на производството.

1.   Предвид особената неотложност и обстоятелствата по делото и след изслушване на страните и съдията докладчик Председателят може, по искане на която и да е от страните или служебно, да реши да разгледа делото по реда на бързото производство.

2.   Искането определено дело да бъде разгледано по реда на бързото производство се представя отделно при внасянето съответно на исковата молба или жалбата или на писмената защита. В тази молба може да се посочи, че някои основания или доводи или някои части от исковата молба или жалбата или от писмената защита се представят само в случай че делото не се разглежда по реда на бързото производство, по-специално като към молбата се приложи съкратен вариант на исковата молба или жалбата, както и опис на приложенията и само тези приложения, които трябва да бъдат взети предвид, ако делото се разглежда по реда на бързото производство.

1.   Чрез дерогация от член 107, параграф 1, когато дадено дело се решава по реда на бързото производство, определеният срок за представяне на писмената защита е един месец след връчването на решението на председателя, с което се разрешава бързото производство.

2.   При разглеждане по реда на бързото производство исковата молба или жалбата и писмената защита могат да се допълват с реплика и дуплика само ако председателят прецени, че това е необходимо.

3.   Заинтересованите субекти могат да представят изявления или писмени становища в определен от председателя срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Председателят може да поиска тези изявления или писмени становища да бъдат сведени до основните правни въпроси, повдигнати от главните страни.

4.   С решението на председателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство може да се предвидят изисквания относно обема и представянето на писмените изявления на страните, последващото развитие на производството или основанията и доводите, по които Съдът трябва да се произнесе.

5.   Председателят може да реши да се откаже от доклада за съдебното заседание.

6.   Член 54 се прилага по отношение на подаването на писмени изявления. Чрез дерогация от член 54, параграф 7, датата на получаването в секретариата на препис от подписания оригинал на писмено изявление, включително описа на доказателствата по член 54, параграф 5, посредством каквото и да е техническо средство за комуникация, с което разполага Съдът, се счита за датата на подаване за целите на спазването на процесуалните срокове, при условие че в петдневен срок подписаният оригинал на писменото изявление, придружен от приложенията и преписите по член 54, параграф 3, бъде подаден в секретариата.

7.   Ако една от страните не се съобрази с някое от изискванията по параграф 4, решението за разглеждане на делото по реда на бързото производство може да бъде отменено. В този случай производството продължава по общия ред.

1.   Без да се засяга действието на разпоредбите на глава четвърта от настоящия дял, молба за встъпване се подава в триседмичен срок от публикуването по член 15, параграф 5. Встъпилата страна може да представи изявление при встъпване в определен от председателя срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни.

2.   След подаване на изявлението при встъпване председателят дава възможност на страните да отговорят на това изявление по време на устното изслушване.

1.   Непосредствено след представянето на писмената защита председателят определя датата на съдебното заседание, която незабавно се съобщава на страните. Председателят може да отложи съдебното заседание за друга дата, когато е необходимо да се съберат доказателства или когато това се налага за извършване на процесуално-организационни действия.

2.   Без да се засяга действието на членове 110 и 111, страните могат да допълват своите доводи и да правят доказателствени искания или да представят доказателства в хода на устната фаза на производството. Те обаче трябва да изложат съображения за късното представяне на тези допълнителни доводи или доказателства.

1.   Загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане от спечелилата делото страна.

Когато има няколко загубили делото страни, Съдът взема решение по разпределянето на съдебните разноски.

2.   Ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания и е спечелила по друго или други от тях, или поради изключителни обстоятелства, Съдът може да разпореди разпределяне на разноските или всяка страна да поеме собствените си разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

3.   Когато справедливостта изисква това, Съдът може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна или дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

4.   Съдът може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство, по-специално ако прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на другата страна.

1.   Заинтересованите субекти, които встъпват или представят становища в производството, понасят собствените си разноски.

2.   Съдът може да разпореди встъпила страна, различна от посочените в параграф 1, да понесе собствените си разноски.

1.   Страна, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако това е било поискано от другата страна в нейните становища по отказа или оттеглянето. По искане обаче на страната, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, съдебните разноски се понасят от другата страна, ако нейното поведение оправдава това.

2.   Когато страните са се споразумели относно съдебните разноски, Съдът се произнася в съответствие със споразумението.

3.   Ако не е направено искане относно съдебните разноски, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

1.   Производството пред Съда е безплатно, освен в следните случаи:

2.   Разходи, направени от страна в производството за целите на принудително изпълнение на съдебно решение или определение, се възстановяват от другата страна по действащата тарифа или други прилагани правни методи в държавата, в която се извършва принудителното изпълнение.

1.   При спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски Съдът се произнася с определение по искане на заинтересованата страна, след изслушване на становището на другата страна.

2.   За целите на изпълнението страните могат да поискат заверен препис от определението.

1.   Дължимите от Съда суми се заплащат във валутата на държавата, в която се намира седалището на Съда.

2.   Когато подлежащите на възстановяване разходи са направени във валута, различна от евро, или когато обуславящите предоставяне на обезщетение действия са извършени в държава, чиято национална валута не е еврото, или когато подлежащите на възстановяване разходи са направени в различни валути, съответната страна може да избере валутата, в която да бъдат възстановени. Във всички такива случаи обменът се извършва по референтния обменен курс на Европейската централна банка в деня на плащането. При извънредни обстоятелства Съдът може да ограничи това право на избор.

1.   Молбите по настоящия дял и молбата за поправка по член 87, с изключение на молбите, посочени в член 140, се разпределят на съдията докладчик по делото, по което е подадена молбата.

2.   Ако съдията докладчик е възпрепятстван да изпълнява функциите си, председателят разпределя съответната молба на друг съдия.

1.   Ако преди Съдът да се е произнесъл, страните постигнат споразумение по уреждането на спора и уведомят Съда, че се отказват от всякакви претенции, председателят разпорежда делото да бъде заличено от регистъра и се произнася по съдебните разноски в съответствие с разпоредбите на член 123, евентуално с оглед на предложенията, направени в този смисъл от страните.

2.   Тази разпоредба не се прилага по отношение на производствата по членове 36 и 37 от Споразумението за надзорен орган и съд.

1.   Когато разглеждането на иск или жалба явно не е от компетентността на Съда или когато искът или жалбата е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание, Съдът може по предложение на съдията докладчик да реши да се произнесе с мотивирано определение, без да провежда докрай производството.

2.   Във всеки един момент Съдът може служебно, след изслушване на страните, да реши да се произнесе с мотивирано определение относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки или да установи, че предметът на делото е отпаднал и че не следва да се произнася по същество.

1.   Искането на страна Съдът да се произнесе по решение за допустимост или по друго процесуално възражение или по искане в хода на производството, без да разглежда спора по същество, се прави с отделна молба.

2.   Молбата трябва да съдържа фактическите и правните основания, на които почива, както и исканията на молителя. Посочените в подкрепа на молбата доказателства трябва да бъдат приложени към нея.

3.   Непосредствено след подаването на молбата председателят определя срок, в който насрещната страна може да изложи в писмен вид своите фактически и правни доводи, както и своите искания.

4.   Производството продължава с провеждането на устна фаза, освен ако Съдът не реши друго.

5.   Съдът се произнася по молбата във възможно най-кратък срок или, ако наличието на особени обстоятелства оправдава това, отлага произнасянето за решението по същество.

6.   В случаите, в които Съдът отхвърля молбата или отлага произнасянето по нея за решението по същество, председателят определя нови срокове с оглед на продължаването на производството.

1.   Ако след редовно връчване на исковата молба или жалбата ответникът не представи отговор в определените за това форма и срок, ищецът или жалбоподателят може в рамките на определен от председателя срок да поиска от Съда да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника.

2.   Ответникът не участва в производството, което се провежда в негово отсъствие, и процесуалните актове не му се връчват, с изключение на съдебния акт, с който се слага край на производството.

3.   В съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, Съдът уважава исканията на ищеца или жалбоподателя, освен ако разглеждането на иска или жалбата явно не е от компетентността на Съда или ако този иск или жалба е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание.

4.   Съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, има изпълнителна сила. Съдът обаче може да спре изпълнението до произнасяне по молбата за отмяна, подадена на основание член 135, или да изиска като условие за изпълнението представяне на обезпечение, чийто вид и размер се определят с оглед на обстоятелствата. Това обезпечение се освобождава, ако не бъде подадена молба за отмяна или тя бъде отхвърлена.

1.   Съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, подлежи на отмяна.

2.   Молбата за отмяна трябва да се подаде в едномесечен срок от датата на връчването на съдебното решение и да бъде във формата, предвидена в членове 101—103.

3.   След връчването на молбата председателят определя срок за представяне на писмени становища от другата страна.

4.   Производството се провежда съгласно членове 54—87.

5.   Съдът се произнася със съдебно решение, което не подлежи на отмяна.

6.   Оригиналът на това решение се прилага към оригинала на съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника. В полето на оригинала на съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, се прави отбелязване за съдебното решение, постановено в производството по отмяната му.

1.   В случай че Съдът е пропуснал да се произнесе по отделна част от исканията или по съдебните разноски, заинтересованата страна сезира Съда с молба в едномесечен срок от връчването на съдебния акт.

2.   Молбата се връчва на другата страна и председателят ѝ определя срок за представяне на писмено становище.

3.   След представяне на това становище Съдът се произнася едновременно по допустимостта и по основателността на молбата.

1.   По отношение на молбата на трето лице за отмяна на съдебен акт, подадена на основание член 38 от Статута, се прилагат членове 101—103. Освен това в нея трябва:

2.   Молбата се подава срещу всички страни по делото.

3.   Молбата се подава в двумесечен срок от публикуването на решението в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

4.   Изпълнението на оспорвания съдебен акт може да бъде спряно по искане на третото лице. Прилагат се разпоредбите на настоящия дял, глава пета.

5.   Молбата се връчва на страните, които могат да представят писмени становища в определен от председателя срок.

6.   Съдът се произнася по молбата, след като предостави възможност на страните да представят своите становища.

7.   Оспорваният съдебен акт се изменя, доколкото молбата на третото лице е уважена.

8.   Оригиналът на съдебното решение, постановено в производството по молба на трето лице, се прилага към оригинала на оспорвания съдебен акт. В полето на оригинала на оспорвания съдебен акт се прави отбелязване за решението, постановено в производството по молба на трето лице.

1.   Съгласно член 39 от Статута, ако съществува съмнение относно смисъла или обхвата на съдебно решение или определение, Съдът го тълкува по искане на страна, която докаже, че е заинтересована, или на Надзорния орган на ЕАСТ.

2.   Молбата за тълкуване се подава в двугодишен срок от датата на обявяване на съдебното решение или на връчване на определението.

3.   Молбата за тълкуване се подава в съответствие с разпоредбите на членове 103—105. Освен това в нея се посочват:

4.   Молбата се подава срещу всички страни по делото, по което е постановен съдебният акт, чието тълкуване се иска.

5.   Съдът се произнася с решение, след като е предоставил на страните възможност да представят своите становища.

6.   Оригиналът на тълкувателното съдебно решение се прилага към оригинала на тълкувания съдебен акт. В полето на оригинала на тълкувания съдебен акт се прави отбелязване за тълкувателното съдебно решение.

1.   Молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на Съда съгласно член 40 от Статута може да се подаде само при разкриване на обстоятелство, което има решаващо значение и което преди обявяването на съдебното решение или връчването на определението не е било известно на Съда и на страната, която иска отмяната.

2.   Молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт се подава в тримесечен срок от датата, на която молителят е узнал за обстоятелството, на което тя се основава, но не по-късно от изтичането на предвидения в член 40, трета алинея от Статута десетгодишен срок.

3.   По отношение на молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт се прилагат членове 101—103. Освен това в нея трябва:

4.   Молбата за отмяна се подава срещу всички страни по делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска.

5.   След като се запознае с писмените становища на страните, Съдът се произнася по допустимостта на молбата с определение, което не предопределя решението по съществото на спора.

6.   Ако обяви молбата за допустима, Съдът разглежда спора по същество и се произнася със съдебно решение в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.

7.   Оригиналът на отменителното съдебно решение се прилага към оригинала на отменения съдебен акт. В полето на оригинала на отменения съдебен акт се прави отбелязване за отменителното съдебно решение.

1.   Молбите за спиране на изпълнението на акт на Надзорния орган на ЕАСТ съгласно член 40 от Споразумението за надзорен орган и съд са допустими само ако молителят е обжалвал този акт пред Съда.

2.   Молбите за постановяване на временни мерки съгласно член 41 от Споразумението за надзорен орган и съд са допустими само ако са направени от страна по разглеждано от Съда дело и се отнасят до това дело.

3.   В молбите по предходните параграфи се излагат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната необходимост от постановяване на поисканата временна мярка.

4.   Молбата се подава отделно и при спазване на разпоредбите на членове 101—103.

5.   Молбата се връчва на другата страна и председателят определя кратък срок, в който тази страна може да представи писмено или устно становище.

6.   Председателят може да приеме извършването на процесуално-организационни действия или да разпореди събиране на доказателства.

7.   Председателят може да уважи молбата и преди другата страна да представи становище. Това решение може впоследствие да се измени или отмени, включително служебно.

1.   Председателят се произнася еднолично по молбата или я отнася пред Съда.

2.   В случаите, в които молбата е отнесена пред Съда, той се произнася без ненужно забавяне.

1.   Съдът се произнася по молбата с мотивирано определение. Определението се връчва незабавно на страните.

2.   Като условие за изпълнение на определението може да се предвиди представянето от молителя на обезпечение, чийто вид и размер се определят с оглед на обстоятелствата.

3.   С определението може да се определи краен срок за прилагане на временната мярка. Когато такъв срок не е определен, действието на мярката се преустановява с обявяването на съдебното решение, с което се слага край на производството.

4.   Определението има само временен характер и не предопределя съдебния акт на Съда по съществото на спора в главното производство.

1.   Разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на молбите за спиране на принудителното изпълнение на решение на Съда или на мерките, приети от Надзорния орган на ЕАСТ съгласно член 19 от Споразумението за надзорен орган и съд.

2.   Ако е необходимо, в определението, с което се уважава молбата, се посочва датата, от която се преустановява действието на временната мярка.

1.   Настоящият правилник, чийто текст на английски език е автентичен, се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият правилник се превежда официално от Съда на немски, исландски и норвежки.

3.   Настоящият правилник влиза в сила на първия ден от третия месец след неговото публикуване.