15.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/70

(1)

След осъществената неформална кореспонденция през месец октомври 2008 г. и приемането на 6 октомври от Исландския парламент (Althingi) на Закон № 125/2008 за плащания по дългови ценни книжа, дължими поради необичайни условия на финансовия пазар и т.н. (наричан „закон за спешни мерки“), който даде на Исландия широки правомощия за намеса в банковия сектор, на 10 октомври 2008 г. председателят на Органа писа на исландските органи като изиска Органът да бъде нотифициран относно мерките за държавна помощ, предприети съгласно извънредния закон. Следват периодични по-нататъшни контакти и кореспонденция, включително по-специално писмо, изпратено от Органа на 18 юни 2009 г., с което се напомня на исландските органи, че всички мерки за държавна помощ трябва да бъдат нотифицирани, както и относно клаузата „standstill“ в член 3 на Протокол 3. След допълнителна кореспонденция държавната помощ, ангажирана във възстановяването на някои операции на Glitnir и в установяването и капитализацията на Glitnir Bank (към дадения момент преименувана на „Íslandsbanki“), беше в крайна сметка уведомена със задна дата от исландските органи на 15 септември 2010 г. (2)

(2)

С писмо от 15 декември 2010 г. (3) Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) уведоми исландските органи за решението си да стартира процедурата, определена в част I, член 1, параграф 2 от Протокол 3 по отношение на мерките, предприети от Исландия за възстановяването на определени дейности на (старата) Glitnir Bank hf и за създаването и капитализирането на New Glitnir Bank hf, понастоящем преименувана на Íslandsbanki (решението за откриване). (4) Органът изиска също така в срок от шест месеца да бъде представен подробен план за преструктуриране на Íslandsbanki.

(3)

С писмо по електронна поща от 24 март 2011 г. (5) Органът получи едно мнение от заинтересованите страни, което беше предадено на исландските органи на 25 май 2011 г. Исландските органи не отговориха по отношение на това мнение.

(4)

С писмо от 31 март 2011 г. исландските органи представиха план за преструктуриране на Íslandsbanki. След придобиването на Byr през месец ноември 2011 г., на 22 февруари 2012 г. исландските органи представиха нов план за преструктуриране на Íslandsbanki. (6)

(5)

На 11 юли 2011 г. и на 13 февруари 2012 г. Органът поиска информация относно плана за преструктуриране. Исландските органи отговориха на искането за информация на 17 октомври 2011 г. и на 13 март 2012 г. Окончателните варианти на ангажиментите бяха представени на 16 май 2012 г. и на 6 юни 2012 г. (7)

(6)

Освен това Органът се срещна с исландските органи на 7 юни 2011 г. и на 27—28 февруари 2012 г.

(7)

В настоящия раздел Органът ще опише събитията, фактите и икономическите, политическите и регулаторните промени, свързани със срива и възстановяването на исландската финансова система от месец октомври 2008 г. до момента, които са необходими, за да бъде представен контекстът, в който се прави оценката на разглежданите мерки за помощ. Преди това ще напомни последователно хронологията на фалита на Glitnir.

(8)

През месец септември 2008 г. редица големи световни финансови институции започнаха да изпитват сериозни трудности. На фона на нестабилността на световните финансови пазари и след срива на Lehman Brothers през месец септември 2008 г. трите най-големи търговски банки в Исландия, които през предходните години се бяха радвали на извънреден растеж, срещат трудности с рефинансирането на своите краткосрочни задължения и с масовото теглене на откритите в тях депозити. На 15 септември Lehman Brothers подаде заявление за защита при фалит и в същия ден беше обявено, че Bank of America ще погълне Merrill Lynch.

(9)

Освен това една от най-големите банки в Обединеното кралство — HBOS — трябваше да бъде погълната от Lloyds TSB. В същото време Glitnir беше изправена пред големи затруднения при финансирането на своите дейности. Поради липса на интерес трябваше да бъде анулирана една емисия на облигация, не беше извършена една продажба на активи и една германска банка отказа да отпусне два заема на стойност 150 млн. EUR. След срива на Lehman Brothers пазарните условия също се влошиха драматично.

(10)

На 25 септември 2008 г. председателят на съвета на директорите на Glitnir се свърза с Централната банка на Исландия (ЦБИ), за да я уведоми, че, в резултат на заеми, които трябва да бъдат погасени през месец октомври, банката е изправена пред непосредствен дефицит от 600 млн. EUR. На 29 септември беше обявено, че исландското правителство ще предостави на Glitnir 600 млн. EUR в замяна на 75 % от нейния собствен капитал. Фактът, че 600 млн. EUR представляват почти една четвърт от исландските валутни резерви и че Glitnir от известно време е било изправено пред проблеми с рефинансирането и е имало задължения в размер на 1,4 млрд. EUR, които, според обществено достъпната информация, е трябвало да погаси през следващите шест месеца, предполага обаче, че предложението не е било достоверно (8). Както се оказа, само за един ден стойността на емитираните акции в Glitnir се срина от 200 млрд. ISK на 26 млрд. ISK.

(11)

Исландските банки претърпяха масово теглене на депозити не само в чужбина, но също така в рамките на Исландия. Местното теглене достигна такива мащаби, че в един момент исландските банки и ЦБИ почти изпитаха недостиг на пари в брой. На 30 септември 2008 г. кредитната агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на Glitnir, което задейства задължения за погасяване за бъдещи заеми. Последваха също така искания за допълнителни обезпечения на стойност над 1 млрд. EUR. На 7 октомври 2008 г. на Glitnir се наложи да поиска от Финансовия надзорен орган на Исландия (ФНО) да поеме контрол върху нея (9).

(12)

В своята нотификация за предоставената на New Glitnir Bank (по-късно Íslandsbanki) помощ исландските органи обясняват, че причините за срива на исландския банков сектор и необходимостта от тяхната намеса са описани много подробно в доклад, изготвен от специалната комисия за разследвания („СКР“), създадена от Исландския парламент (10) с цел да разследва и анализира процесите, довели до срива на трите основни банки. По-долу Органът обобщава заключенията на комисията относно причините за несъстоятелността, които в най-голяма степен важат за срива на Glitnir Bank. Информацията е от глави 2 (Резюме) и 21 (Причини за срива на исландските банки — отговорност, грешки и небрежност) от доклада на СКР.

(13)

Започналото през 2007 г. намаляване на ликвидността на финансовите пазари в световен мащаб в крайна сметка води до срив на трите основни исландски банки, чиито стопански дейности са били станали все по-зависими от набирането на средства чрез международните пазари. Причините за срива на исландските банки обаче са сложни и многобройни. СКР разследва причините, довели до срива на основните банки, като може да се отбележи, че повечето заключения са валидни и за трите банки, а много от тях са взаимосвързани. По-долу накратко са обобщени причините за несъстоятелността, свързани с дейностите на банките.

(14)

СКР е стигнала до заключението, че през годините преди срива увеличението на балансите и кредитните портфейли на банките е надхвърлило техния собствен оперативен и управленски капацитет. Общо активите на трите банки са се увеличили експоненциално от 1,4 трилиона ISK (11) през 2003 г. до 14,4 трилиона ISK в края на второто тримесечие на 2008 г. Важно е да се отбележи, че кредитирането на чуждестранни страни представлява голям дял от растежа на трите банки, което значително се е увеличило през 2007 г. (12), но най-осезаемо след началото на международната криза с ликвидността. Това е причината СКР да заключи, че по-голямата част от това увеличение на кредитирането е резултат от заеми, отпуснати на предприятия, на които другаде са отказали кредит. В доклада се заключава също така, че по същество по-рисковото инвестиционно банкиране е ставало все по-характерно за дейностите на банките и растежът е допринесъл за проблемите.

(15)

Основен фактор за растежа на банките е бил улесненият достъпът до международните финансови пазари, капитализирането при добри кредитни рейтинги и достъпът до европейските пазари въз основа на Споразумението за ЕИП. През 2005 г. исландските банки са взели заеми в размер на 14 млрд. EUR на чуждестранните пазари за дългови ценни книжа при относително благоприятни условия. Когато достъпът до европейските пазари на дългови ценни книжа става по-ограничен, банките са финансирали своите дейности на пазарите на САЩ, като исландските дългови ценни книжа били включвани в пакети обезпечени дългови облигации. През периода преди срива банките във все по-голяма степен са разчитали на краткосрочни заеми, което е довело до големи и — според СКР — предвидими рискове с рефинансирането.

(16)

При всички основни исландски банки главните собственици са били сред най-големите длъжници (13). Отпуснатите от Glitnir заеми на големи акционери в Baugur Group и свързани страни, по-специално FL Group, са били значителни. През пролетта на 2007 г. е назначен нов съвет на директорите на Glitnir, след като Baugur и FL Groups значително увеличават дяловите си участия в банката. През втората половина на 2007 г. и в началото на 2008 г. заемите за Baugur и дружества, които са свързани с Baugur, почти се удвояват, като във върховата си точка кредитирането на тази група достига 80 % от собствения капитал на банката (14). Това увеличение на кредитирането на основните акционери е налице въпреки факта, че Glitnir вече започвало да се сблъсква с трудности с ликвидността и проблеми с рефинансирането. Според СКР някои акционери са имали извънредно лесен достъп до заеми от банката в качеството им на собственици. Комисията стигна също така до заключението, че има сериозни признаци, че Baugur и FL Group са се опитали да упражняват прекомерно въздействие върху ръководството на банката и че границите между интересите на най-големите акционери и интереса на банката са били неясни. Следователно акцентът върху основните акционери е бил в ущърб на другите акционери и кредиторите. След срива на банката неуредените ѝ заеми към Baugur Group и свързаните дружества са били приблизително 2 млрд. EUR — около 70 % от нейния собствен капитал. СКР постави под въпрос също така функционирането на фондовете на паричните пазари, управлявани от дъщерни дружества на банката, които са правили значителни инвестиции в ценни книжа, свързани със собствениците на банките. Glitnir Funds — дъщерно дружество на Glitnir — е отпуснало около 300 млн. EUR на Baugur и FL Group, като е инвестирало 20 % от общия си капитал в техните ценни книжа.

(17)

Заключението на СКР по въпроса за извънредната експозиция на основните акционери беше, че портфейлите с активи на банката не са били диверсифицирани в достатъчна степен. СКР беше на мнение, че европейските правила относно големи експозиции са тълкувани в тесен смисъл, по-специално в случая с акционерите, както и че банките са се опитали да заобиколят правилата.

(18)

Въпреки че капиталовото съотношение на Glitnir и другите две основни исландски банки винаги е било отчитано като малко по-високо от задължителния минимум, СКР стига до заключението, че капиталовите съотношения не са отразявали правилно финансовата стабилност на банките. Това се е дължало на експозицията на риск на собствените акции на банките чрез първични обезпечения и форуърдни договори по акциите. Финансираният от самите дружества акционерен капитал, наречен от СКР „малко собствен капитал“ (15), е представлявал повече от 25 % от капиталовите бази на банките (или повече от 50 % спрямо основния капитал, т.е. собственият капитал на акционерите минус нематериалните активи). Към това са били добавени проблеми, породени от риска, на който банките са били изложени, като са притежавали акции една на друга. До средата на 2008 г. прякото финансиране от банките на собствените им акции, както и кръстосаното финансиране на акциите на другите две банки, е възлизало приблизително на 400 млрд. ISK — около 70 % от основния капитал. Според СКР мащабът на финансирането на собствения капитал на акционерите чрез вземане на заеми от самата система е бил такъв, че стабилността на системата е била застрашена. Банките са държали значително количество от собствените си акции като обезпечение за кредитите си и, следователно, тъй като цените на акциите са паднали, качеството на техните кредитни портфейли се е влошило. Това е засегнало резултатите на банките и е оказало допълнителен натиск надолу върху цените на техните акции. В отговор на това (СКР допуска въз основа на информацията, с която разполага) банките са се опитали изкуствено да създадат извънредно търсене на собствените си акции.

(19)

През 2001 г. балансите на трите основни банки възлизат (общо) на малко над годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на Исландия. До края на 2007 г. банките стават международни и притежават активи на стойност девет пъти исландския БВП. В доклада на СКР е отбелязано, че към 2006 г. наблюдателите коментирали, че банковата система е превишила капацитета на ЦБИ и се съмнявали дали тя би могла да изпълни ролята си на кредитор от последна инстанция. До края на 2007 г. краткосрочните задължения на Исландия (направени главно за финансиране на банките) са били 15 пъти по-големи от валутните резерви, а чуждестранните депозити в трите банки също били 8 пъти по-големи от валутните резерви. Гаранционният фонд за вложители и инвеститори е притежавал минимални средства в сравнение с банковите депозити, които е трябвало да гарантира. СКР стига до заключението, че тези фактори са довели до масовото теглене на депозити от банките в Исландия.

(20)

СКР e стигнала до заключението, че на съответните надзорни органи в Исландия липсва надеждността, която е нужна в случай на кредитор от последна инстанция с недостатъчно ресурси. В доклада се стига до заключението, че ФНО и ЦБИ не са разполагали с достатъчни познания и опит за регулиране на банките в трудни от икономическа гледна точка времена, но че са могли да предприемат действия за намаляване на равнището на риска, който банките са поемали. ФНО, например, не е израствал пропорционално на банките и практиките на регулатора не са се развивали със същите бързи темпове като банковите операции. В доклада се съдържат също така критики към правителството, като се стига до заключението, че властите е трябвало да предприемат действия за намаляване на потенциалното въздействие на банките върху икономиката чрез намаляване на големината им или като се изиска една или повече банки да преместят централите си в чужбина (16).

(21)

В доклада на СКР се споменават събитията в икономиката в по-широк план, които също са оказали въздействие върху бързия растеж на банките и са допринесли за дисбаланса в големината и влиянието между сектора на финансовите услуги и останалата част от икономиката. В доклада се стига до заключението, че най-вероятно правителствените политики (по-специално фискалната политика) са допринесли за прекомерното разширяване и дисбаланса и че паричната политика на ЦБИ не е била достатъчно рестриктивна. В доклада се споменава също така облекчаването на правилата за кредитиране на Исландския фонд за жилищно финансиране като „една от най-големите грешки в паричното и фискалното управление, която е допусната през периода и е довела до банковия срив“ (17). В доклада се изразява също така критично отношение към лекотата, с която банките са могли да вземат заеми от ЦБИ, като размерът на краткосрочните обезпечени заеми от ЦБИ се е увеличил от 30 млрд. ISK през есента на 2005 г. до 500 млрд. ISK в началото на октомври 2008 г.

(22)

В доклада се отбелязва, че през 2006 г. стойността на исландската крона е била неустойчиво висока, дефицитът по текущата сметка на Исландия е бил над 16 % от БВП, а задълженията в чуждестранни валути минус активите са се доближили до общия годишен БВП. Предпоставките за финансовата криза са били налице. До края на 2007 г. стойността на кроната се обезценява и спредовете на суапите за кредитно неизпълнение (CDS) на Исландия и на банките са се увеличавали експоненциално.

(23)

След срива на трите най-големи търговски банки през месец октомври 2008 г. (включително Glitnir) исландските органи са изправени пред безпрецедентно предизвикателство да запазят извършването на банкова дейност в Исландия (18). Следваната от исландското правителство политика е заложена главно в закона за спешни мерки (19), приет от исландския парламент на 6 октомври 2008 г. Законът предоставя извънредни правомощия на ФНО да поема управлението на финансови предприятия и да се разпорежда с техните активи и пасиви според нуждата. Министърът на финансите е упълномощен — от името на Министерство на финансите — да отпуска средства за учредяването на нови финансови предприятия. Освен това в производствата по несъстоятелност на финансовите предприятия депозитите е трябвало да се третират с приоритет пред другите искове. Правителството обявява, че депозитите в местни търговски и спестовни банки и техните клонове в Исландия са щели да бъдат напълно защитени.

(24)

Първоначално политическите приоритети са съсредоточени върху осигуряването на основното функциониране на националните банкови, платежни и разплащателни системи. През първите седмици след срива исландското правителство изготвя така също икономическа програма в сътрудничество с Международния валутен фонд („МВФ“), довела до одобряването от Фонда на 20 ноември 2008 г. на искането на Исландия за двегодишно стенд-бай споразумение, което включва заем в размер на 2,1 млрд. USD от МВФ, целящ подсилване на исландските валутни резерви. Обезпечени са допълнителни заеми в размер до 3 млрд. USD от други скандинавски държави, както и някои други търговски партньори. От заема от МВФ незабавно са предоставени 827 млн. USD, докато останалата сума е отпусната на осем равни вноски, подлежащи на тримесечни прегледи на програмата.

(25)

Програмата на МВФ е широкообхватна програма за стабилизиране, съсредоточена върху три основни цели. Първо, да се стабилизира и възстанови доверието в кроната, за да бъде ограничено отрицателното въздействие на кризата върху икономиката. Мерките включват въвеждането на контрол върху движението на капитали с цел да се спре изтичането на капитали. Второ, програмата включва всеобхватна стратегия за възстановяване на банките, чиято крайна цел е изграждането наново на една жизнеспособна финансова система в Исландия, както и опазването на международните финансови връзки на държавата. Сред допълнителните цели е да се гарантира справедливата оценка на банковите активи, да се увеличи до максимум възстановяването на активите и да бъдат засилени надзорните практики. Трето, целта на програмата е да се осигурят устойчиви публични финанси, като се ограничи социализирането на загубите от фалиралите банки и изпълнението на средносрочна програма за фискална консолидация.

(26)

Исландските органи подчертават, че поради извънредни обстоятелства, свързани с прекомерната големина на банковата система спрямо финансовия капацитет на Министерството на финансите, властите са разполагали с ограничени варианти на политики. Следователно решенията, на които са разчитали, в много отношения са се различавали от мерките, предприемани от правителствата на други държави, изправени пред заплахи пред финансовата стабилност.

(27)

Въз основа на Закона за спешни мерки трите големи търговски банки — Glitnir Bank, Landsbanki Íslands и Kaupthing Bank — са разделени на „стари“ и „нови“ банки. Министърът на финансите учредява три дружества с ограничена отговорност, които да поемат националните дейности на старите банки и им назначава съвети на директорите. ФНО поема ръководството на старите банки, разпределя по същество техните национални активи и пасиви (депозити) на новите банки, които продължават банковите дейности в Исландия, а старите банки са поставени под надзора на съответните им комитети за преобразуване. (20) Основно чуждестранните активи и пасиви са оставени в старите банки, където впоследствие са образувани производства по ликвидация и в крайна сметка закриване на всички чуждестранни дейности. (21)

(28)

В предварителните начални баланси на трите нови банки към 14 ноември 2008 г. е изчислено, че комбинираните общи активи на банките ще възлязат на 2 886 млрд. ISK, като собственият капитал, който е трябвало да бъде предоставен от държавата, е 385 млрд. ISK. Общият размер на облигациите, които е трябвало да бъдат емитирани от новите банки в полза на старите банки като заплащане на стойността на прехвърлените активи, които превишават пасивите, е бил оценен на 1 153 млрд. ISK. ФНО назначава Deloitte LLP да направи оценки на стойността на прехвърлените активи и пасиви. От този процес става ясно, че независимата оценка няма да посочи точни стойности на прехвърлените нетни активи, а оценки в определени граници. Оказва се също така, че банковите кредитори са повдигнали възражения относно процеса на оценяване, тъй като те не са смятали, че е безпристрастен, и се оплакали, че не могат за защитят интересите си. Тези усложнения са довели до промяна на политиката за уреждане на сметките между старите и новите банки и в резултат на това, вместо да се разчита на оценката на независим експерт, страните са щели чрез преговори да се опитат да постигнат споразумения относно стойността на прехвърлените нетни активи.

(29)

Било е ясно, че за страните ще е трудно да постигнат споразумения относно оценките, тъй като те очевидно са били обект на множество допускания, по-които страните най-вероятно са щели да имат разногласия. Целта на държавата е била да се постигнат споразумения на базата на оценки, осигуряващи стабилна основа за първоначалната капитализация на новите банки. Разликата между реализираните цени на активите и базовата оценка би могла да бъде предоставена на кредиторите под формата на условни облигации или увеличения на стойността на акционерния капитал на банките, тъй като от преговорите е станало ясно, че е възможно комитетите за преобразуване на Glitnir и Kaupthing и по-голямата част от техните кредитори да са заинтересовани от придобиването на дялове в новите банки, а това би им позволило да се възползват от потенциални увеличения на стойностите на прехвърлените активи.

(30)

На 20 юли 2009 г. са оповестени пълната капитализация на трите нови банки и базата на споразуменията с кредиторите на старите банки. Правителството — в качеството си на единствен собственик на трите банки — постига принципно споразумение с комитетите за преобразуване на старите банки във връзка с начина, по който да бъде реализирана и платена компенсацията за прехвърлянето на нетните активи в новите банки. По отношение на две от новите банки — Íslandsbanki и New Kaupthing (по-късно преименувана на Arion Bank) — това включва условни споразумения, предвиждащи старите банки да запишат мажоритарни дялове в собствения капитал на новите банки.

(31)

Въз основа на горните ориентировъчни споразумения комитетите за преобразуване на старите банки вземат решение през месец октомври 2009 г. (Glitnir) и през месец декември 2009 г. (Kaupthing Bank и Landsbanki Islands) да упражнят договорените опции и да запишат дялово участие в новите банки. На 18 декември 2009 г. правителството обяви, че е извършено възстановяване на банките и че са постигнати споразумения между исландските органи и новите банки, от една страна, и комитетите за преобразуване на Glitnir Bank, Landsbanki Íslands и Kaupthing Bank от името на техните кредитори, от друга страна, относно разплащанията във връзка с активите, които са прехвърлени от старите банки на новите, както и че тогава новите банки са напълно финансирани.

(32)

Както става ясно, участието на Министерството на финансите в собствения капитал на новите банки е значително намалено — от първоначално предвидените 385 млрд. ISK на 135 млрд. ISK под формата на акционерен капитал и в случая на две от трите банки — Íslandsbanki и Arion Bank — приблизително 55 млрд. ISK капитал от втори ред под формата на субординирани заеми или общо 190 млрд. ISK. Освен това Министерство на финансите предоставя на Íslandsbanki и Arion Bank известни механизми за ликвидност. Предоставеният акционерен капитал от старите банки на новите възлиза общо на приблизително 156 млрд. ISK. Следователно общата капитализация на новите банки е в размер на приблизително 346 млрд. ISK. По тази причина, вместо да се запази пълната собственост върху трите банки, новите споразумения предполагат, че държавното участие ще бъде намалено до приблизително 5 % в Íslandsbanki, 13 % в Arion Bank и 81 % в Landsbankinn.

(33)

Докато това поемане на ръководството на две от трите банки от кредиторите на старите банки разрешава основните проблеми с възстановяването на финансовия сектор и създаването на по-стабилна капиталова основа за новите банки, все още остават редица слабости, които трябва да бъдат отстранени. От есента на 2009 г. банките концентрират своите усилия главно върху вътрешни въпроси, като определят цялостната стратегия за дейностите си и по-специално преструктурират кредитните си портфейли, които представляват най-големият рисков фактор за техните дейности и дългосрочната им жизнеспособност. Процесът на преструктуриране е сложен поради наличието на редица усложняващи фактори, включително решения на Върховния съд относно незаконността на заемите, които са предоставени в ISK, а се индексират в чуждестранни валути. По отношение на Íslandsbanki, доколкото това е от значение за нейното преструктуриране, тези въпроси са разгледани по-долу.

(34)

Сривът на банковата система през месец октомври 2008 г. е последван от големи икономически сътресения. Трудностите във финансовата система на Исландия са съчетани със срив на доверието в нейната валута. Кроната рязко се обезценява през първото тримесечие на 2008 г. и отново през есента — преди и след срива на трите търговски банки. Въпреки наложения през есента на 2008 г. контрол върху движението на капитали се наблюдава нестабилност на валутните курсове през цялата 2009 г. (22) Тези събития водят до тежка рецесия в исландската икономика и свиване на БВП с 6,8 % през 2009 г. и 4 % през 2010 г.

(35)

Сред отраженията на икономическата криза е рязкото увеличаване на безработицата от 1,6 % през 2008 г. на 8 % през 2009 г., бързото повишение на инфлацията и спада в реалните заплати. Освен това се наблюдава рязко покачване на корпоративните задължения и на задълженията на домакинствата и на дела на необслужваните заеми в кредитните портфейли на банките, както и мащабно поглъщане от страна на новите банки на предприятия в затруднено финансово положение. Същевременно високата фискална цена на преструктурирането на банковата система води до рязко покачване на фискалния дефицит и голямо повишение на задълженията на публичния сектор.

(36)

След дълбоката рецесия предварителните данни от Статистиката на Исландия сочат обрат през втората половина на 2011 г. и за цялата година — растеж на БВП с 3,1 % в сравнение с предходната година.

(37)

Икономическият растеж през 2011 г. най-вече се дължи на увеличението в търсенето на национално равнище, по-специално 4 % повишение на потреблението на домакинствата. Това е съпътствано от увеличение на заплатите и социалните плащания, както и определени политически инициативи, предприети с цел облекчаване на тежестта, свързана с плащането на задълженията на домакинствата, включително временно субсидиране на лихвени процент, замразяване на плащанията по заеми и ранно възстановяване на частните пенсионни спестявания. Предварителните данни за 2011 г. показват също така бавно увеличение на инвестициите, което обаче се наблюдава след достигането на особено ниско равнище (23). През изминалите три години публичното потребление остава на по-ниско равнище.

(38)

Общите макроикономически данни прикриват по-значимите секторни разлики. В допълнение към срива във финансовия сектор беше наблюдавано голямо свиване в строителството и много други национални дейности в производството и услугите. От друга страна в някои експортни сектори е наблюдаван растеж. Благодарение на ниския обменен курс на кроната и относително стабилните цени на чуждестранната валута както за морски, така и за алуминиеви продукти, приходите от износ нарастват след началото на икономическата криза, което важи също така за туризма и износа на други услуги. Същевременно вносът значително намалява, което временно води до излишък в търговския баланс (24) от приблизително 10 % от БВП през 2010 г. Предвид увеличеното вътрешно търсене през 2011 г., вносът отново се увеличава, което води до по-нисък като цяло търговски баланс — 8,2 % от БВП.

(39)

В прогнозата на Статистиката на Исландия за периода 2012—2017 г. се допуска, че постепенното икономическо възстановяване ще продължи с растеж от 2,6 % през 2012 г. Подобни темпове на растеж се очакват през целия прогнозен период. При тази прогноза обаче има някои несигурни фактори. Планираните широкомащабни инвестиции в промишлеността може да бъдат допълнително забавени. Търговските условия в Исландия биха могли да бъдат засегнати отрицателно от продължителната рецесия в държавите, които са основни нейни търговски партньори, което предполага и по-бавни темпове на растеж в Исландия. По-бавният напредък от очакваното в справянето с тежестта, която представляват задълженията за домакинствата и корпорациите, допълнително би ограничил вътрешното търсене и изгледите за растеж на икономиката. Растежът може да бъде застрашен също така от продължаващата ценова нестабилност, свързана с валутната несигурност вследствие на отстраняването на контрола върху движението на капитали.

(40)

След първоначалната работа на ФНО във връзка с учредяването на новите банки и оценяването на стойността на прехвърлените нетни активи от старите банки, през пролетта на 2009 г. ФНО извършва одит на новите банки и на техните бизнес планове, финансова стабилност и капиталови изисквания в рамките на т.нар. проект за одобрение. Това е направено с помощта на международната консултантска фирма в областта на управлението Oliver Wyman.

(41)

След приключването на горепосочения процес ФНО предоставя на банките лицензи за осъществяване на тяхната дейност, които са обект на различни условия. С оглед на качеството на портфейлите от активи и на очакваната икономическа несигурност е счетено за необходимо да се поставят по-големи капиталови изисквания към трите банки, отколкото е законоустановеният минимум. Следователно ФНО определя минималното съотношение на капиталова адекватност (CAD) за трите банки на 16 %, от които минимум 12 % за съотношението на капитала от първи ред. Изискванията са приложими най-малко за 3 години, освен ако не бъдат преразгледани от ФНО. Определени са също така условията за ликвидност, според които наличните ликвидни средства във всеки един момент следва да възлизат на най-малко 20 % от депозитите, а парите в брой или паричните еквиваленти следва да бъдат най-малко 5 % от депозитите. Освен това са формулирани изисквания относно други въпроси като преструктурирането на кредитните портфейли, оценка на риска, корпоративно управление и собственост. ФНО въвежда подобни капиталови изисквания и по отношение на други финансови предприятия.

(42)

Създадената в сътрудничество с МВП програма за икономическо стабилизиране предвижда преразглеждане на цялата нормативна уредба на финансовите услуги и надзор с цел подобряване на защитата от бъдеща финансова криза. Правителството покани бившия генерален директор на Финландския финансов надзорен орган, Mr. Kaarlo Jännäri, да направи оценка на съществуващата нормативна уредба и надзорни практики. Предложените от г-н Jännäri подобрения включват създаването на национален кредитен регистър към ФНО с оглед намаляване на кредитните рискове в системата. В доклада си той предлага така също определянето на по-строги правила и по стриктна практика по отношение на големите експозиции и свързаното кредитиране, както и провеждането на повече инспекции на място с цел да се потвърдят дистанционния надзор и доклади, по-специално относно кредитния риск, ликвидния риск и валутния риск. Препоръчано е също така да се преразгледа и подобри системата за гарантиране на депозитите, като се следят отблизо тенденциите в ЕС.

(43)

Впоследствие от правителството е внесен законопроект в Althingi, основан inter alia на направените от г-н Jännäri предложения, както и на измененията на закона на ЕИП относно финансовите дейности от 2009 г. нататък, който е приет и влиза в сила на 1 юли 2010 г. като Закон № 75/2010. С новия закон са направени значителни промени в Закона за финансовите предприятия. По-късно са въведени няколко промени в Закона за финансовите предприятия, както и за регулирането и надзора на финансовите услуги. Тези нормативни изменения са разгледани по-подробно в приложението.

(44)

Въпреки значителните постижения във възстановяването на финансовия сектор, Исландия продължава да се бори с последиците от финансовата и валутна криза от есента на 2008 г. Финансовата криза разкри различни проблеми и недостатъци на финансовата система, които трябва да бъдат отстранени, за да може да бъде възстановено доверието на обществеността. Изглежда очевидно, че Исландия, подобно на много други държави, които са били засегнати сериозно от финансовата криза, е изправена пред многобройни предизвикателства, свързани с приспособяването на правната и оперативната среда на финансовите услуги с цел да се подпомогне поддържането на една жизнеспособна и ефективна финансова система в бъдеще и да се намали във възможно най-голяма степен евентуалният риск от повторното възникване на нови системни сривове.

(45)

Най-непосредствените предизвикателства, пред които понастоящем са изправени исландските финансови предприятия, са свързани с факта, че банките функционират в защитена среда с контрол върху движението на капитали и цялостни гаранции по депозитите. Сега банките трябва да се подготвят за функциониране в среда с по-голяма експозиция, когато контролът върху движението на капитали бъде премахнат и гаранциите по депозитите отново се върнат към предвидените в съответните директиви на ЕС/ЕИП (26). Исландските органи подчертават, че трябва да се подхожда изключително внимателно към въвеждането на нови правила в това отношение.

(46)

Друго голямо предизвикателство представлява необходимостта от приспособяването на правната и нормативната уредба с цел подпомагане на една стабилна и ефективна финансова система, която да бъде в съответствие също така с тенденциите в правото на ЕИП и в международен план (27).

(47)

Според последната информация от исландските органи (28) конкуренцията на финансовия пазар се е променила значително от банковия срив насам. Броят на финансовите предприятия е намалял, тъй като няколко спестовни банки, търговски банки и специализирани кредитори или са ликвидирани или са се слели с други предприятия (29). Броят на финансовите предприятия все още намалява, като последно са реализирани сливанията на Landsbankinn и SpKef през месец март 2011 г., на Íslandsbanki и Byr през месец декември 2011 г. и сливането на Landsbankinn и Svarfdaelir Savings Bank, одобрено от Органа на 20 юни 2012 г. в Решение № 226/12/COL. Концентрацията на вътрешния пазар е увеличена с намаляването на броя на финансовите предприятия и поемането на депозитите на закриваните банки от по-големите банки. От друга страна — цялостното присъствие на новите банки на финансовите пазари в ЕИП е много по-малко от това на предшествениците им, тъй като международните банкови дейности са преустановени.

(48)

Освен това вътрешният пазар е свит значително, тъй като някои подпазари са изчезнали или в голяма степен намалени. Вследствие на почти пълното изчезване на фондовия пазар и въвеждането на контрол върху движението на капитали дейностите на фондовия и валутния пазар са намалели, което е довело до ограничени възможности за инвестиране. Търсенето на кредити е слабо предвид исторически ниското равнище на инвестициите в икономиката и високата задлъжнялост на домакинствата и дружествата. След срива банките са концентрирали усилията си върху вътрешни въпроси и преструктуриране на своите кредитни портфейли, както и върху преструктуриране на някои от техните основни корпоративни клиенти.

(49)

Преди финансовата криза спестовните банки заемат общо пазарен дял от приблизително 20—25 % от депозитите. Понастоящем този дял е намалял до приблизително 2—4 %. Изгубените от напускащите пазара спестовни и търговски банки пазарни дялове са спечелени от трите големи търговски банки — Arion Bank, Íslandsbanki и Landsbanki. Понастоящем трите големи банки заемат приблизително 90—95 % от пазара вместо 60—75 %, както преди това, като пазарният дял на Landsbankinn е малко по-голям от останалите. Освен 10-те регионални спестовни банки, чийто пазарен дял понастоящем е приблизително 2—4 %, единственият друг пазарен участник е преструктурираната MP Bank (30) с пазарен дял от около 1—5 %.

(50)

Следователно исландският финансов пазар определено е олигополен и трите най-големи дружества заедно биха могли да постигнат господстващо пазарно положение. Според Исландския орган за защита на конкуренцията (ИОЗК), към когото Органът се обърна с молба да изложи своето мнение относно състоянието на конкуренцията в Исландия и потенциалните средства за защита, съществуват значителни бариери пред навлизането на исландския банков пазар. Това оказва неблагоприятно въздействие върху конкуренцията. Налице са също така определени пречки при сменянето на банките от страна на потребителите. Освен това исландските органи признават, че валутните рискове, свързани с незначителната и неконвертируема валута на Исландия — исландската крона — допълнително ограничават конкуренцията и възпират чуждестранните банки и дружества от навлизане на исландския пазар.

(51)

Напоследък ИОЗК се е съсредоточил върху един конкретен въпрос, свързан с ИТ инфраструктурата за дейностите на банките и тяхното сътрудничество в това отношение. Това се отнася до доставчика на ИТ услуги — Reiknistofa bankanna (Център за данни на исландските банки; RB), който се притежава съвместно от финансовите институции. Този въпрос е от значение за оценката на разглеждания случай и е бил сред въпросите, обсъждани от Органа с исландските органи и банките.

(52)

RB се притежава съвместно от трите основни исландски банки, две спестовни банки, Исландската асоциация на спестовните банки и трите основни оператора на платежни карти в Исландия. Landsbankinn притежава 36,84 % от акциите в RB, Íslandsbanki притежава 29,48 % и Arion Bank — 18,7 %. Следователно общо трите търговски банки притежават 85,02 % от акциите в RB. Клиентите на RB са собствениците, Централната банка на Исландия и други финансови институции, както и правителството и публични дружества. Сътрудничеството между банките в тази област е широко, тъй като RB е разработило системата за клиринг и разплащания в Исландия. То предоставя също така редица основни банкови решения, използвани от много потребители — повечето исландски банки. Освен това RB поддържа система за електронно фактуриране и електронни разплащания за корпоративни и частни потребители.

(53)

Според ИОЗК сривът от 2008 г. е направил по-малките банки и спестовните банки особено уязвими. Що се отнася до по-малките финансови предприятия, изискваните ИТ услуги са били от съществена важност, тъй като те могат да се разглеждат като една от бариерите за навлизане пред новите пазарни участници. Значителна част от платформата за ИТ услуги е предоставяна от RB по отношение на по-големите финансови предприятия, а, относно спестовните банки и по-малките пазарни участници, от Teris. След закриването на множество малки финансови предприятия в последните години Teris губи значителен дял от своя доход, което е довело до продажбата на някои от неговите ИТ решения на RB през месец януари 2012 г. Според RB и Teris целта на тази сделка, inter alia, е била да се обезпечи непрекъснатото предоставяне на ИТ услуги на по-малките финансови предприятия.

(54)

ИОЗК е разследвал двата случая, свързани с RB. Първо, дали съвместната собственост и сътрудничеството на банките и другите финансови предприятия във форума на RB следва да се считат за нарушение на забраната за рестриктивни практики съгласно член 10 от Закона за защита на конкуренцията на Исландия. Второ, съвместимостта на закупуването на основните активи на Teris от страна на RB е оценена съгласно разпоредбите за сливанията по същия закон. През месец май 2012 г. обаче тези два случая са приключени със споразумение между RB и неговите собственици, от една страна, и ИОЗК, от друга страна. (31)

(55)

Освен горните опасения, които са пряко свързани с исландския финансов пазар, ИОЗК посочва по-специално необходимостта от извършване на продажбата и преструктурирането на оперативните дружества (32) без ненужно забавяне. Банките (в качеството си на кредитори на оперативните дружества) са поели ръководството на много от тях поради прекомерна задлъжнялост вследствие на икономическия срив от 2008 г. Според ИОЗК това може да създаде конфликт на интереси, когато банките предоставят финансови услуги на дружества и в същото време притежават дружествата. ИОЗК е на мнение, че пряката и непряката собственост на банките (33) е най-широко разпространеният и опасен проблем за конкуренцията след финансовата криза, тъй като това оказва въздействие върху почти всяко дружество и отрасъл в Исландия. Според ИОЗК по-бързото преструктуриране на дружествата би подобрило конкуренцията на финансовия пазар. Когато ангажираността на банките в преструктурирането на техните корпоративни клиенти е било обект на изискванията за нотифициране съгласно националния контрол на сливанията, ИОЗК в това отношение често е поставял условия относно собствеността на банките. Въпреки това явно е трудно да се намери общоприложимо решение на проблема, тъй като в голяма степен той се дължи на голямата задлъжнялост на исландския бизнес сектор.

(56)

В представената на Органа документация от трите търговски банки — Arion Bank, Íslandsbanki и Landsbankinn — всички те са на мнение, че не са настъпили големи промени в условията на конкуренция на исландския финансов пазар от есента на 2008 г., които да са причина за опасения. Пазарът се характеризира с ефективна конкуренция, без каквито и да било доказателства за тайни споразумения между трите най-големи участници. При разглеждане на условията на конкуренцията на пазара ИОЗК не е взел предвид някои важни фактори, като факта, че чуждестранните банки в продължение на дълго време и все още активно се конкурират с исландските банки за предоставянето на финансови услуги на най-големите клиенти, като предприятия, занимаващи се с дейности, основани на износа (рибарство, енергоемка промишленост и т.н.), както и упражняващи държавна и общинска дейност.

(57)

Това мнение обаче противоречи на становището, изразено от исландските органи в горепосочения доклад на министъра на икономическите въпроси до Althingi, и на мнението на ИОЗК. Освен това, както ще бъде посочено по-долу, Íslandsbanki, въпреки известните резерви по отношение на анализа на условията на конкуренция, е решила да поеме определени ангажименти, целящи ограничаване на нарушаването на конкуренцията, свързано с въпросните мерки за помощ. Споменатите ангажименти са посочени в приложението.

(58)

Както е посочено по-горе, Glitnir се срива през 2008 г., което се случва и с другите две големи исландски търговски банки. С цел да се гарантира непрекъснатото функциониране на местния банков сектор исландските органи предприемат определени мерки за възстановяване на някои дейности на (старата) Glitnir Bank hf, включително учредяването и капитализацията на New Glitnir Bank hf (понастоящем преименувана на Íslandsbanki).

(59)

Преди финансовата криза от 2008 г. Glitnir Bank е третата по големина банка в Исландия. Точно преди нейния срив — в края на месец юни 2008 г. — нейният баланс възлиза на 3 862 млрд. ISK. Основните пазари на банката са в Исландия и Норвегия, където предлага широк диапазон от финансови услуги, включително корпоративно банкиране, инвестиционно банкиране, капиталови пазари, инвестиционно управление и банкиране на дребно. Glitnir осъществява дейност също така във Финландия, Швеция, Дания, Обединеното кралство, Люксембург, САЩ, Канада, Китай и Русия. Тя притежава редица дъщерни дружества, най-важните от които са: Glitnir AB (Швеция); Glitnir Bank Oyi (Финландия); Glitnir Bank ASA (Норвегия); Glitnir Bank Luxembourg SA; както и Gltinir Asset Management Luxembourg. Международното разширение на банката е базирано на два специализирани промишлени сектора — морски хранителни продукти и устойчива енергия (34).Акциите в банката са регистрирани на исландската OMX.

(60)

Правоприемникът на Glitnir — Íslandsbanki — е универсална банка, предлагаща пълен набор от финансови услуги на физически лица, домакинства, корпорации и професионални инвеститори в Исландия, която е специализирана в два промишлени сектора — морски хранителни продукти и геотермална енергия. След сливането с Byr активите на банката вече възлизат на приблизително 800 млрд. ISK. Тя има около 1 100 служителя и е третата по големина банка в Исландия от гледна точка на общи активи. Банковите продукти и услуги попадат в четири подразделения: Retail Banking (банкиране на дребно), Corporate Banking (корпоративно банкиране), Markets (пазари) и Wealth Management (управление на активите). Според Íslandsbanki нейният пазарен дял е между [20] и [40] % във всички тези стопански сегменти.

(61)

Retail Banking предоставя банкови услуги на физически лица, домакинства и малки до средни предприятия (МСП). Подразделението включва клоновата мрежа на Íslandsbanki, подразделението на банката за базирано на активи финансиране и независимо функциониращо дъщерно дружество — Kreditkort — водещ издател на кредитни карти в Исландия.

(62)

Последните налични данни показват, че Íslandsbanki има пазарен дял от [> 30] % в сектора на дребно.

(63)

Corporate Banking (CB) отпуска заеми и предоставя други кредитни услуги на средни и големи дружества в Исландия, които обикновено се наричат „най-големите 300“. Освен това Corporate Solutions (корпоративни решения) — подразделение в рамките на CB — управлява и ръководи преструктурирането на портфейл от големи дружества в затруднено положение.

(64)

Последните налични данни показват, че Íslandsbanki има пазарен дял от [> 30] % на пазара на корпоративно банкиране.

(65)

Подразделението Markets предлага пълната гама от услуги в областта на корпоративните финанси, ценните книжа и продукти за валутните и паричните пазари в Исландия, както и консултантски услуги по корпоративни финанси в секторите на геотермалната енергия и морските хранителни продукти в САЩ.

(66)

Последните налични данни показват, че Íslandsbanki има пазарен дял от [> 5] % от капиталовия пазар (35), [> 20] % от пазара на облигации, [> 30] % от валутния пазар (FX) и около [35—45] % от пазара на корпоративното финансиране. (36)

(67)

Wealth Management предоставя на клиенти от всякакъв размер институционални продажби, частно банкиране (за състоятелни клиенти) и частни инвестиционни услуги (на дребно), както и средства на трети страни. Освен това VÍB предлага управление и администриране на фондове чрез своето независимо управлявано и експлоатирано дъщерно дружество Íslandssjóðir hf.

(68)

Последните налични цифри показват, че Íslandsbanki има пазарен дял от [> 30] % от корпоративните и институционалните продажби, [> 30] % от инвестиционните услуги на дребно, [> 25] % от пазарите на частно банкиране, [> 35] % от пазарите на управление на взаимни фондове и [> 15] % от пазарите на услуги, свързани с частни пенсии. (37)

(69)

Между новата и старата банка има големи разлики както от гледна точка на техните дейности, така и на техния мащаб. Íslandsbanki е главно местна банка без никакви лицензирани банкови дейности в чужбина, докато Glitnir е била международна банка, осъществяваща дейност в 11 държави. Íslandsbanki има четири стопански сегмента: търговско банкиране/банкиране на дребно, управление на активи, корпоративно и инвестиционно банкиране и касови операции и капиталови пазари, като всички те са съсредоточени върху местния пазар. Още повече, че мащабът на дейностите на Íslandsbanki е значително по-малък от тези на Glitnir; балансът на старата банка от 3 862 млрд. ISK в сравнение с този на новата банка от 631 млрд. ISK говори за намаление от 84 %. Съпоставка на баланса на старта банката към месец юни 2008 г. с баланса на новата банка в началото е представена в таблица 1 по-горе.

(70)

Glitnir е имала разнообразни източници на финансиране и е била голям емитент на облигации, продавани в целия свят. Íslandsbanki, от друга страна, за своето финансиране разчита главно на депозити. Това, заедно с вероятната неспособност банката да получи достъп до подобни източници на финансиране на тези на банката, на която е правоприемник (най-малко в краткосрочен план), ограничава възможностите ѝ за растеж. Съпоставката в графика 1 на основните показатели на двете банки показва значителни разлики (38):

Графика 1

Íslandsbanki при учредяването в сравнение с Glitnir през 2008 г. (2-ро тримесечие), избрани цифри

(71)

Новата банка има също така значително по-малко персонал. Средният брой на наетия от Glitnir персонал, изразен в еквивалент на щатни длъжности на пълно работно време, през първата половина на 2008 г. е бил 2 174 спрямо 1 110 за Íslandsbanki (включително дъщерните дружества) през първата половина на 2009 г. — разлика от 49 %. Данните за същите периоди само за местните дейности показват, че персоналът на новата банка е бил с 242 човека по-малко от този на Glitnir.

—

Закон № 125/2008 за плащания по дългови ценни книжа, дължими поради необичайни условия на финансовия пазар и т.н., обикновено наричан „Закон за спешни мерки“

(72)

Със Закона за спешни мерки на ФНО са дадени правомощия да се намесва в „извънредни обстоятелства“ и да поема функциите на събранията на акционерите и на съветите на директорите на финансовите предприятия, както и да взема решения относно разпореждането с техните активи и пасиви. На ФНО са предоставени също така правомощия да назначава комитети за преобразуване на финансовите предприятия, чиито контрол е поел, които са изпълнявали функциите на събрания на акционерите. По отношение на ликвидацията на институциите Законът дава предимство на претенциите на вложителите и схемите за гарантиране на депозитите. Законът упълномощава също така Министерство на финансите на Исландия да учредява нови банки. Законът за спешни мерки включва изменения на Закона за финансовите предприятия № 161/2002, Закона за официалния надзор върху финансовите дейности № 87/1998, Закона за гаранциите на депозитите и схемата за компенсиране на инвеститорите № 98/1999, както и Закона за жилищните въпроси № 44/1998.

(73)

Намесата на исландските органи след фалита на Glitnir Bank е описана по-горе и е представена по-подробно в решението за откриване. По същество намесите могат да бъдат обобщени по следния начин: ФНО поема контрол върху Glitnir на 7 октомври 2008 г., като националните пасиви и (по-голямата част от) националните активи са прехвърлени на новата Glitnir. Имуществото на старата банка/нейните кредитори е трябвало да бъде компенсирано за това прехвърляне, като му се преведе цялата разлика между активите и пасивите. Тъй като определянето на тази разлика се оказва трудно и изискващо много време, държавата предоставя известен начален капитал и поема ангажимент при нужда да отпусне още капитал. След това тя капитализира банката преди в крайна сметка през месец октомври да бъде постигнато споразумение между държавата и кредиторите на старата банка, вследствие на което държавният дял в банката е намален от 100 % на 5 %. Органът счита, че тази дата — 15 октомври 2009 г. — бележи началото на 5-годишния период на преструктуриране, който следователно ще продължи до 15 октомври 2014 г.

(74)

В следващия раздел са описани само онези аспекти на държавната намеса, представляващи мерки за помощ, които са от значение за оценката по член 61 от Споразумението за ЕИП.

(75)

Държавата на два пъти предоставя капитал от първи ред — веднъж, когато е учредена New Glitnir, и след това отново, когато изцяло капитализира банката (със задна дата); след което е сключено споразумение с кредиторите на старата банка, според което държавата запазва дял от 5 % в банката.

(76)

След учредяването на новата банка — Íslandsbanki — държавата предоставя на новата банка 775 млн. ISK в брой като начален капитал и освен това поема ангажимент да предостави още общо до 110 млрд. ISK на новата банка срещу целия ѝ собствен капитал. Първата цифра отговаря на минималният капитал, който се изисква съгласно исландското законодателство за учредяването на банка. Втората цифра е изчислена като 10 % от първоначалната оценка на вероятния размер на баланса на рисково претеглените активи и е включена в държавния бюджет за 2009 г. под формата на разпределяне на държавни средства за справяне с извънредните обстоятелства на финансовите пазари. Целта на това разпределение на капитал е била да осигури подходяща гаранция на жизнеспособността на банката до разрешаването на въпросите, свързани с окончателната и рекапитализация, включително размера на нейния баланс в началото на база на оценка на дължимата компенсация на старата банка в замяна на прехвърлените активи.

(77)

На 20 юли 2009 г. правителството на Исландия и комитетът за преобразуване на Glitnir са сключили споразумение относно първоначалната капитализация на Íslandsbanki и базата за дължимата компенсация за кредиторите на Glitnir в замяна на прехвърлянето на предимно местни активи и депозити от Glitnir (39). Въз основа на това споразумение на 14 август 2009 г. държавата е поела ангажимент да предостави на Íslandsbanki допълнителен собствен капитал в размер на 64,2 млрд. ISK, при което общият собствен капитал на банката да стане 65 млрд. ISK, което е било необходимо за изпълнение на изискванията на ФНО за 12 % съотношение на капитала от първи ред. В споразумението били предвидени два възможни варианта относно плащането на нетните прехвърлени активи и участието в собствения капитал: или Glitnir да запише голямо дялово участие в Íslandsbanki и прехвърлените активи да ѝ бъдат заплатени с акции в банката, или, ако такова записване не бъде извършено, да остане капитализацията от страна на правителството и то да продължи да притежава Íslandsbanki. На Glitnir бил даден срок до 30 септември 2009 г. да реши кой вариант избира. След това този срок бил удължен до 15 октомври 2009 г. На 15 октомври 2009 г. било обявено, че комитетът за преобразуване на Glitnir е взел решение, от името на своите кредитори, да вземе 95 % от акционерния капитал в Íslandsbanki като компенсация за активите, които са прехвърлени от старата банка на новата. Държавата е задържала останалите 5 %.

(78)

В рамките на тази сделка е било договорено комитетът за преобразуване (кредиторите) да заплати на държавата общата начислена лихва по нейната инвестиция през периода, през който правителството е притежавало банката, в размер на 8,3 млрд. ISK. Това означавало доходност от 12,8 %, което на годишна база било равно на 13,9 %, като с него приключило уреждането относно тези прехвърлени активи от Glitnir към Íslandsbanki при срива на банките през месец октомври 2008 г.

(79)

На 15 октомври 2009 г. правителството предостави на банката така също субординиран заем, за да подсили нейния собствен капитал и ликвидност с цел да бъдат изпълнени капиталовите изисквания на ФНО. Субординираният заем е отпуснат в евро и възлиза на 25 млрд. ISK капитал от втори ред под формата на инструмент, предвиждащ Íslandsbanki да емитира необезпечени субординирани полици. Срокът на полиците е десет години, считано от 30 декември 2009 г. В инструмента са включени стимули за излизане от схемата под формата на увеличение на лихвата след пет години. Съгласно споразумението годишният лихвен процент е 400 базисни пункта над EURIBOR (40), а през периода от петата до десетата година след сключването на споразумението годишният лихвен процент е 500 базисни пункта над EURIBOR.

(80)

Заедно с гореописаните мерки за предоставяне на капитал от първи ред, предоставянето на капитал от втори ред на 15 октомври 2009 г. е гарантирало изпълнението от страна на Íslandsbanki на изискването на ФНО за CAD от 16 %.

(81)

С оглед на постигането на съответствие с Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите (41) и Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (42) Исландия приема Закон № 98/1999 относно гаранциите на депозити и схемата за обезщетение на инвеститорите, като въз основа на него създава т.нар. Гаранционен фонд за вложители и инвеститори („ГФВИ“), финансиран с годишни вноски от банките, които се изчисляват въз основа на общата сума на депозитите в съответната банка.

(82)

Според исландските органи и с цел да се предоставят допълнителни гаранции и сигурност на обществеността по отношение на безопасността на техните депозити след началото на кризата, мерките на исландското правителство за оздравяване на банките от есента на 2008 г. включват също така допълнително държавно гарантиране на депозитите в местни търговски и спестовни банки, извън обхвата на Закон № 98/1999, който прилага Директива 94/19/ЕО относно гарантирането на депозити и Директива 97/9/ЕО относно обезщетяването на инвеститорите.

(83)

В съобщение от кабинета на министър-председателя от 6 октомври 2008 г. се казва, че „Исландското правителство подчертава, че депозитите в местни търговски и спестовни банки и техните клонове в Исландия ще бъдат напълно покрити“  (43). Впоследствие това съобщение е повторено от кабинета на настоящия министър-председател през месец февруари и месец декември 2009 г. (44) Освен това то е споменато в писмо за намерения, изпратено от исландското правителство на Международния валутен фонд (и публикувано на уебсайтовете на Министерството на икономическите въпроси и на МВФ) на 7 април 2010 г. (и повторено в следващо писмо за намерения от 13 септември 2010 г.). В писмото (подписано от исландския министър-председател, министъра на финансите, министъра на икономическите въпроси и управителя на ЦБИ) се казва, че „Понастоящем ние поддържаме нашия ангажимент да защитаваме напълно вложителите, но, когато бъде обезпечена финансова стабилност, ние ще планираме постепенно отменяне на тази цялостна гаранция“ (45) Освен това в една бележка под линия в раздела на проекта на Закон за бюджета за 2011 г. относно държавните гаранции се посочва декларация на исландското правителство, че има държавна гаранция за депозитите в исландските банки. (46)

(84)

В скорошно изявление на министъра на икономическите въпроси и бивш министър на финансите (2009—2011 г.) — Steingrímur Sigfússon — в дебат в исландския парламент относно направените от правителството разходи по поемането на контрол от страна на Landsbankinn върху SpKef допълнително се илюстрира горното. Според министъра в тази връзка трябва да се има предвид държавната декларация от есента на 2008 г., че всички депозити в спестовни банки и в търговски банки биха били сигурни и защитени. „Оттогава във всички възможни случаи работата е била базирана на това (т.е. декларацията) и за съжаление е вярно, че това (т.е. дължимите на SpKef плащания) ще бъде една от по-големите сметки, платени направо от държавата като разходи за обезпечаване на депозитите на всички жители на Suðurnes … и всички клиенти на SpKef в Западните фиорди и Западния и Северозападния район … не очаквам някой да е мислил, че притежателите на депозити в тези райони ще бъдат третирани по различен начин от останалите жители, така че в тази връзка държавата няма голям избор.“ (47)

(85)

Според исландското правителство допълнителната гаранция по депозитите ще бъде отменена преди пълното отменяне на контрола върху движението на капитали, което, според исландските органи понастоящем се планира за края на 2013 г.

(86)

Освен това, като условие за поемането на собствен капитал в новата банка от страна на кредиторите, на 11 септември 2009 г. исландското правителство е сключило допълнително споразумение с Íslandsbanki, което е щяло да влезе в сила, ако комитетът за преобразуване на Glitnir реши да упражни своята опция да стане мажоритарен собственик на банката (48). Съгласно споразумението Министерство на финансите се е ангажирало да предостави държавни облигации с възможност за обратно изкупуване срещу изрично определени активи при определени в споразумението условия до размер от 25 млрд. ISK.

(87)

Основните условия по споразумението за осигуряване на ликвидност са следните:

(88)

Според исландските органи този механизъм за ликвидност е необходим, защото решението на кредиторите да станат собственици на Íslandsbanki значително е намалило притежаваните от банката активи с възможност за обратно изкупуване и е поставило под въпрос способността ѝ да изпълни надзорните изисквания относно резервите за ликвидност. (49) Исландските органи са на мнение, че механизмът е предвиден като допълнителна мярка, която да се използва само когато другите източници на ликвидност не са достатъчни. В цените и сроковете на механизма са включени стимули, които да не способстват за неговото използване, ако на разположение има други варианти. До момента от механизма никога не е теглено.

(89)

На 9 март 2009 г. ФНО, действащ съгласно предоставените му правомощия по Закона за спешни мерки, поема правомощията на акционерите в Straumur–Burdaras Investment Bank hf. („Straumur“) и назначава комитет за преобразуване, който да замени неговия съвет на директорите (50). След консултация с комитета за преобразуване, кредиторите, ЦБИ и Министерство на финансите, на 17 май 2009 г. ФНО прехвърля пасивите по депозитите в Straumur към Íslandsbanki (51). В замяна на това Straumur емитира облигация, обезпечена с неговите активи, като възнаграждение за поемането на задълженията по депозитите. Облигацията е емитирана на 3 април 2009 г. на стойност 43 679 014 232 ISK за срок до 31 март 2013 г. По облигацията се начислява лихва в размер на REIBOR (52) плюс 190 базисни пункта през първите 12 месеца, която след това намалява до REIBOR плюс 100 базисни пункта до падежа. Едновременно с това Íslandsbanki и Министерство на финансите са сключили споразумение за заемане на ценни книжа, съгласно което правителството действително залага държавни полици с възможност за обратно изкупуване като обезпечение за иска на Straumur, в замяна на което Íslandsbanki може да получи ликвидни средства от ЦБИ, доколкото е необходима ликвидност в резултат на поемането от Íslandsbanki на пасивите по депозитите в Straumur.

(90)

В споразумението Íslandsbanki се ангажира да върне на държавата сумата по държавните облигации, която е равна на плащанията, които банката получава по емитираната от Straumur облигация. Страните са се договорили също така, че, ако Íslandsbanki не получи пълно заплащане по облигацията и държавата не е изплатила останалото задължение, Íslandsbanki ще задържи неизплатените държавни облигации. Следователно по същество Íslandsbanki е поела пасивите по депозитите в Straumur в замяна на гарантирани от правителството активи в съответния размер.

(91)

Както е посочено по-горе, падежът на облигацията на Straumur е трябвало да бъде на 31 март 2013 г. Междувременно обаче облигацията е била изплатена изцяло, без да е необходимо да се намесва Исландия.

(92)

Както подробно е описано в Решение № 126/11/COL от 13 април 2011 г. („Решението относно Byr“), исландското правителство е предоставило държавна помощ под формата на капитал и механизъм за субординиран заем за учредяването на Byr, което е поело дейността на своя предшественик — Byr savings bank („старата Byr“). В този процес кредиторите на старата Byr са станали акционери на (новата) Byr, заедно с Исландия, която е предоставила капитала за учредяването на новото дружество.

(93)

При приемането на Решението относно Byr на 13 април 2011 г. годишните отчети за 2010 г. все още не са били на разположение. На този етап обаче ръководството на Byr е било уверено, че оздравителните мерки, които Органът временно е одобрил в Решението относно Byr, биха били достатъчни, за да обезпечат дейността на банката поне до предоставянето на Органа на план за преструктуриране за постигането на дългосрочна жизнеспособност. В хода на извършването на одит на отчетите на банката за първата половина на 2011 г. е станало ясно, че са необходими допълнителни отписвания на активи на Byr, което от своя страна е намалило CAD съотношението на банката.

(94)

Както подробно е описано в Решение № 325/11/COL от 19 октомври 2011 г. („Второто решение относно Byr“), полученият в резултат на това недостиг на капитал не е могло да бъде покрит и Byr е било обявено за продажба. Последващото придобиване от Íslandsbanki и по-специално потенциалното използване на държавна помощ за тази цел е одобрено от Органа във Второто решение относно Byr без да се засяга откритата от Органа официална процедура по разследване относно това дали предоставената на Íslandsbanki помощ е била съвместима със Споразумението за ЕИП, което се преценява в разглежданото решение.

(95)

Освен това Органът счита, че фактът — механизмът за субординиран заем да бъде на разположение по време на междинния период до осъществяването на официалното сливане между Byr и Íslandsbanki, т.е. докато Byr е било отделно юридическо лице съгласно националното право, е съвместим с функционирането на Споразумението за ЕИП. Според исландските органи както Byr, така и Íslandsbanki никога не са теглили от механизма за субординиран заем.

(96)

Органът отбелязва, че резултатът от окончателната оценка на тези мерки зависи от информацията в плана за преструктуриране на слятото дружество, образувано от Íslandsbanki и Byr, който исландското правителство се е ангажирало да представи в рамките на 3 месеца от сключването на предвидената сделка. Всъщност, както е описано по-горе, план за преструктуриране на слятото дружество е бил представен навреме и Органът ще му направи оценка по-долу.

(97)

Исландските органи представиха план за преструктуриране на Íslandsbanki на 31 март 2011 г. След придобиването на Byr планът беше изменен, актуализиран и представен отново от исландските органи на 22 февруари 2012 г. (наричан по-долу „план за преструктуриране“). Планът за преструктуриране беше придружен от 5-годишен бизнес план от 14 януари 2012 г. (53) и от доклад за Процедурата за оценка на вътрешната капиталова адекватност (ICAAP) (представен на ФНО на 1 април 2012 г.).

(98)

В плана за преструктуриране и 5-годишния бизнес план са разгледани съществено важни въпроси като жизнеспособност, споделяне на тежестта и ограничаване на нарушенията на конкуренцията. Според плана за преструктуриране Íslandsbanki ще се съсредоточи върху своята основна дейност и върху преструктурирането на кредитните портфейли за домакинства и фирми.

(99)

Освен това исландските органи са представили доклад за ICAAP за 2012 г., за да демонстрират устойчивостта на Íslandsbanki в кризисни ситуации.

(100)

Както е посочено по-горе, Органът счита, че периодът на преструктуриране ще продължи до 15 октомври 2014 г.

(101)

Исландските органи и банката считат, че преструктурирането на Íslandsbanki ще гарантира възстановяването ѝ като стабилна и добре финансирана банка с добри капиталови съотношения, за да може да запази своята роля на кредитодател в реалната икономика. Те твърдят, че това ще бъде постигнато чрез следните стъпки:

(102)

Преди по-подробно да бъде описана всяка от горните точки, по-долу накратно е представено становището на банката относно това как в плана за преструктуриране на Íslandsbanki са отразени слабостите, допринесли за срива на Glitnir. Подчертано е, че, въпреки че Íslandsbanki има като база местните дейности на Glitnir, тя все пак е различна банка. Твърди се също така, че са направени съществени промени с оглед на отстраняването на слабостите, за които се счита, че са допринесли за срива на предшественика ѝ. Сред най-важните промени се числят измененията на правилата относно кредитирането на свързани страни, премахване на кредитирането, обезпечено с акции, и на FX кредитирането (54) на клиенти, които не получават доходи в FX, както и въвеждането на по-стриктна дисциплина при одобряването на заеми като цяло. Макар че Íslandsbanki, точно както и Glitnir, възнамерява да предоставя широк набор от финансови услуги на исландския пазар, разликата в банкирането на Íslandsbanki преди и след кризата е по-осезаема в това „как“ банката осъществява своята дейност (процеси, процедури, документация, правила и разпоредби), а не „каква“ гама от услуги и продукти предлага. Иначе вижданията на Íslandsbanki по този въпрос са обобщени в графика 2 по-долу:

Графика 2

Слабости в миналото и промените за отстраняването на тези слабости

(103)

Планът за преструктуриране, както и 5-годишния бизнес план, се основава на набор от общи и икономически допускания. (55) Тези допускания представляват икономическата основа на посочения по-долу базов сценарий.

(104)

В общите допускания е включено, че:

(105)

Освен това съветът на директорите на Íslandsbanki е заложил редица финансови цели:

(106)

Макроикономическите допускания включват:

(107)

Както е посочено по-горе, повечето местни активи и пасиви на Glitnir са били прехвърлени на Íslandsbanki през месец октомври 2008 г. В резултат на този процес по-голямата част от задълженията на едро са останали собственост на Glitnir, като по този начин Íslandsbanki никога не е била задлъжняла колкото Glitnir. Според плана за преструктуриране това означава, че въпросът с намаляването на задлъжнялостта в баланса на банката по същество е бил разрешен още през месец октомври 2008 г.

(108)

В резултат на описаните по-горе мерки за капитализация и на промените след учредяването на банката, по-специално преоценката на активите (представена по-подробно по-долу), Íslandsbanki е имала капиталови съотношения доста над капиталовите изисквания на ФНО, както е посочено по-долу в таблица 2:

Таблица 2

Капиталови съотношения през периода 2008—2011 г., суми в млн. ISK

(109)

Освен това, според доклада за ICAAP, представен заедно с плана за преструктуриране, Íslandsbanki прогнозира следните капиталови съотношения за периода 2012—2016 г., както е показано по-долу в таблица 3:

Таблица 3

Прогнозни капиталови съотношения за периода 2012—2016 г. и RWA, суми в млрд. ISK

(110)

Според тези данни Íslandsbanki очаква да се задържи доста над капиталовите изисквания на ФНО през периода на преструктуриране и след това […].

(111)

Според плана за преструктуриране и както е показано по-долу в таблица 4, възвръщаемостта на собствения капитал на Íslandsbanki е добра от учредяването на банката през 2008 г. насам (с изключение на 2011 г.) (58).

Таблица 4

Възвръщаемост на собствения капитал (ROE) в миналото

Освен това в плана за преструктуриране е предвидена следната възвръщаемост на капитала през периода на преструктуриране и след това (таблица 5).

Таблица 5

Прогнозна възвръщаемост на собствения капитал (ROE)

(112)

Тази прогноза е резултат от по-подробното финансово планиране в плана за преструктуриране, най-важните аспекти от който са следните:

(113)

Според исландските органи много стабилните резултати на Íslandsbanki след учредяването ѝ до известна степен се дължат на факта, че банката е придобила кредитния портфейл на Glitnir с голяма отстъпка (59). Отстъпката е била и ще остане важна част от приходите на банката в процеса на преструктуриране на кредитния портфейл. Според прогнозата обаче при приключване на преструктурирането отстъпката ще бъде напълно амортизирана.

(114)

В подкрепа на това твърдение исландските органи са представили изчисление (таблица 6), посочващо какви биха били годишните резултати без отстъпката и другите „извънредни позиции“, като отписването на репутацията в резултат на сделката за Byr.

Таблица 6

Печалба без извънредни позиции

(115)

Според тези данни банката все пак би реализирала печалби и ще реализира през периода на преструктуриране дори и без отстъпка. (60) Не е ясно обаче дали в тези данни са отразени и двата аспекта на гореспоменатата „голяма отстъпка“.

(116)

Що се отнася до ликвидността, ФНО изисква парите в брой и подобните на пари в брой активи да възлизат на 5 % от безсрочните депозити и банките да могат да покрият едновременно теглене на 20 % от депозитите. Освен това Централната банка на Исландия определя правила за ликвидността на кредитните институции (61), според които ликвидните активи и пасиви на кредитните институции са класифицирани по вид и падеж, като им е определена тежест според риска. Кредитните институции трябва да имат ликвидни активи, надвишаващи пасивите за следващите три месеца. Правилата предвиждат също така определен стрес-тест, ако се прилага отстъпка за различни позиции от собствения капитал, но когато се допуска, от една страна, че всички задължения трябва да бъдат платени на падежа, и, от друга страна, че части от другите задължения, като депозити, трябва да бъдат платени с кратко предизвестие или изобщо без предизвестие.

(117)

Както е видно от фигури А и Б, Íslandsbanki е поддържала резерви за ликвидност в границите на надзорните изисквания през 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

Фигури А и Б

Изпълнение от страна на Íslandsbanki на надзорните изисквания за ликвидност

(118)

Както е видно от фигура В по-долу, коефициентите на ликвидността на Íslandsbanki за пасивите с падеж в рамките на следващите 3 и 6 месеца през 2010 г. и 2011 г. са се подобрявали, докато 12-месечният показател е по-постоянен.

[…]

[Графика, представяща коефициентите на ликвидността на Íslandsbanki

Стойностите не са оповестени поради професионална тайна]

Фигура В

Исторически коефициенти на ликвидността:

(119)

По-долу подробно са описани очакваните изменения в ликвидността на Íslandsbanki, по-специално в кризисен случай.

(120)

Преди финансовата криза от 2008 г. както частните, така и търговските клиенти на банката, са имали големи задължения. След срива в икономиката и по-специално падането на цените на недвижимите имоти в началото на кризата, често клиентите, които внезапно станали прекомерно задлъжнели, не могли повече да обслужват своите задължения и имали отрицателен собствен капитал. Освен общата заплаха за икономическото благосъстояние на Исландия, внезапното влошаване на кредитния портфейл на банката се превръща в основен риск за бъдещата жизнеспособност на банката. По тази причина преструктурирането на частните и на търговските кредитни портфейли (намаляване на задлъжнялостта), както е посочено в плана за преструктуриране, е станало приоритет за Íslandsbanki.

(121)

Според исландските органи Íslandsbanki е разработила специални програми за опрощаване на дълговете и е сътрудничела с държавата и другите банки по отношение на общи мерки за опрощаване на дълговете (напр. 110 % ипотечна корекция). (62)

(122)

Íslandsbanki е представила на Органа обзор на методите за преструктуриране, които използва, базиран на събрана през месец ноември 2010 г. информация. В методите се прави разлика между преструктуриране на задълженията на дружества и на домакинства и физически лица. За по-големите дружества се разработват специализирани решения, докато на МСП се предлага корекция на главницата и/или корекция на неизплатеното задължение/лихва спрямо стойността на активите в дружеството или на свободния паричен поток.

(123)

На домакинствата и физическите лица се предлагат различни варианти за преструктуриране, като отсрочка на плащането, удължаване на сроковете и гъвкави схеми за плащане.

(124)

С оглед на наблюдението и гарантирането на напредъка в преструктурирането Íslandsbanki е разработила също така набор от показатели, наречен „таблица на преструктурирането“, която е представена на Органа.

(125)

Според исландските органи и въпреки някои неочаквани събития, като скорошното решение на Исландския върховен съд относно FX заемите, Íslandsbanki ще приключи преструктурирането на своя корпоративен кредитен портфейл до края на 2012 г., а през 2013 г. — в Retail Banking. Предвижда се промяната в лихвените проценти по ипотеките да приключи до края на 2014 г.

(126)

Депозитната база на Íslandsbanki е останала относително стабилна от учредяването ѝ — на около 400 млрд. ISK, като се е увеличила на 535 млрд. ISK в края на 2011 г. вследствие на сливането на Íslandsbanki с Byr. Понастоящем депозитите възлизат на почти 80 % от общите пасиви.

(127)

Съотношението на депозитите към заемите на банката е било около и над 80 % през 2010 г. и 2011 г. Íslandsbanki приема, че настоящите ниски лихви по депозитите ще накарат инвеститорите да прехвърлят част от средствата си към по-доходоносни инвестиции предвид възстановяването на икономиката и нарастването на склонността за поемане на рискове. В резултат на това банката предвижда, че съотношението на депозитите към заемите може да спадне до около […] % до 2016 г. Освен това се очаква депозитите в чуждестранна валута да […]. Целта на Íslandsbanki е постепенно да диверсифицира своите източници на финансиране.

(128)

[…]. (63)

(129)

Що се отнася до нуждите от финансиране в ISK, […]. От друга страна, Íslandsbanki е била първата исландска банка, емитирала обезпечена облигация. Първата емисия е през месец декември 2011 г. — емисия от 4 млрд. ISK, свързана с CPI (64). Емисията е била добре приета от институционалните инвеститори, като са записани облигации, надхвърлящи размера на емисията. Íslandsbanki очаква да бъде в състояние да емитира краткосрочна ценна книга през 2012 г., както и да увеличава настоящото емитиране на облигации с темпове от 10 млрд. ISK на година. […].

(130)

Според плана за преструктуриране промяната в източниците на финансиране ше увеличи разходите за финансиране през планирания период. Разходите по заетите средства се приема, че са около […] базисни пункта над базовата ставка за индексираните в съответствие с CPI облигации на банката и […] базисни пункта за неиндексираните облигации, докато разходите по депозитите са около […] базисни пункта над базовата ставка.

(131)

Според плана за преструктуриране Íslandsbanki продължава да бъде съсредоточена върху ефективните и рационализирани дейности с цел да противодейства на увеличените разходи за инфраструктурата, направени вследствие на затегнатия нормативен контрол и увеличеното данъчно облагане. Банката твърди, че през 2011 г. е извършена много работа за увеличаване на рентабилността, но подчертава, че това е дългосрочен проект, който изисква промени в процесите и текущ анализ. Според плана за преструктуриране акцентът върху осъзнаването на важността на разходите ще се запази през 2012 г., като е необходимо намаляване на разходите и анализ на разходите, при което да бъдат преразгледани вътрешните процедури на банката и при нужда подобрени. Както е посочено по-горе, тези мерки, както и съкращаването на персонала, се очаква да доведат до спад на съотношението между разходите и приходите от 75 % през 2011 г. на […] % през 2014 г.

(132)

Íslandsbanki е информирала Органа, че един от нейните приоритети е структурите и процесите на корпоративното управление да бъдат приведени в съответствие с най-добрите национални и международни практики. В това отношение Íslandsbanki е създала подразделение Risk Management and Credit Control (управление на риска и кредитен контрол). Това подразделение следи въпросите, свързани с управлението на риска и кредитния контрол — работа, която е свързана с ежедневните процеси на всяко подразделение на банката. През 2011 г. Íslandsbanki за пръв път публикува подробен отчет относно рисковете (65) заедно с годишния доклад. В отчета относно рисковете, който ще се публикува всяка година, се предоставя допълнителна информация относно рамката за управление на рисковете, капиталовата структура и адекватност, съществените експозиции на риск и процесите по оценяване на риска на банката.

(133)

В плана за преструктуриране, като се позовават на доклада за ICAAP, исландските органи са представили кризисен сценарий за Íslandsbanki, за да покажат възможността на Íslandsbanki да постигне дългосрочна жизнеспособност.

(134)

Гореописаният план за преструктуриране, включително допусканията, на които е основан, представлява базовия случай.

(135)

В глава 5.9.3 от плана за преструктуриране Íslandsbanki се позовава на кризисен сценарий, изложен в доклада за ICAAP, който е представен на Исландския финансов орган на 1 април 2012 г.

(136)

Основните констатации от доклада за ICAAP за 2012 г. са, че капитализацията на Íslandsbanki доста превишава както вътрешните, така и външните минимални изисквания и е над това, което може да се счита за дългосрочна цел на банка, функционираща при „нормални“ стопански условия. Според доклада вътрешните минимални капиталови изисквания и резултатите от стрес-тестовете, направени при настоящата ICAAP, сочат, че предвидените плащания на дивиденти в 5-годишния бизнес план изглеждат разумни.

(137)

Според доклада за ICAAP решенията относно плащанията на дивиденти през всяка една година следва да бъдат базирани на актуален анализ на капиталовата адекватност и също така да отчитат ликвидността на банката.

(138)

Според доклада за ICAAP минималното капиталово съотношение за банката е в диапазона от […] % — […] % от RWA. В края на 2012 г. минималната сума на необходимия капитал се оценява на […] млрд. ISK, от които […] млрд. ISK се изискват по стълб 2а поради рискови фактори, които не са покрити или са подценени по стълб 1. В действителност обаче капиталовото съотношение на банката е било 22,6 % в края на 2011 г. Резултатите от стрес-тестовете сочат, че част от излишния капитал е нужна за покриване на евентуални неблагоприятни развития в дейностите на банката, но постепенното изплащане на излишния капитал под формата на дивиденти е обосновано. Капиталът, който се счита за необходим за покриване на кризисни ситуации, възлиза на […] млрд. ISK в началото на 2012 г., а излишният капитал в края на 2012 г. е […] млрд., както е видно от таблица 7 по-долу:

Таблица 7

Обзор на доклада за ICAAP

(139)

В доклада за ICAAP Íslandsbanki е направила оценка на общите възможни загуби вследствие на кредитен риск, пазарен риск (в търговския портфейл и в банковия портфейл), риск, свързан с дейността, и бизнес риск (въздействие на нарасналите разходи за финансиране и по-малкото намаление на оперативните разходи и въздействието на […] % минус растежа на пазарните приходи), както и правен и политически риск (например въздействието на скорошното решение на Върховния съд относно FX заеми, липсата на допълнително възстановяване за корпоративния портфейл (морски хранителни продукти) и други правни и политически рискови фактори.

(140)

Освен това Íslandsbanki е направила стрес-тест на коефициента на ликвидност на банката. В тази връзка Íslandsbanki е направила един базов кризисен сценарий (68) и кризисен сценарий при по-неблагоприятни условия, в който различните източници на входящи и изходящи парични потоци са подложени на натиск в различни степени. Резултатът показва, че банката е в добра позиция, за да посрещне неочаквани проблеми с ликвидността.

(141)

Както вече беше описано по-горе, вноската в капитала от втори ред е за срок от 10 години, считано от месец декември 2009 г. Що се отнася до възнаграждението, включена е клауза за увеличение след 5 години (т.е. 2014 г.) от 400 базисни пункта на 500 базисни пункта над EURIBOR. Според исландските органи това увеличение следва да подейства като стимул банката да върне този капитал по това време.

(142)

По отношение на дела в размер на 5 % от собствения капитал, който държавата запазва в Íslandsbanki, дяловете на правителството във финансови предприятия се управляват от Icelandic State Financial Investments (ISFI) (69). Според държавния бюджет за 2012 г. правителството е упълномощено да продаде дяловете, които понастоящем притежава в спестовни банки, но все още не е взето решение относно продажбата на държавните дялове в трите основни търговски банки. Отговорните министри обаче са сформирали работна група, която да проучи възможните начини за разпореждане с дяловете в търговските банки. Правителството е отбелязало, че, макар да няма намерение да намалява дяловото си участие в Landsbankinn под две трети от акционерния капитал на банката, всички дялове в Íslandsbanki и Arion Bank може скоро да бъдат предложени за продажба или да бъдат продадени с банките, ако мажоритарните им собственици решат да продават, което зависи от изпълнението на определени предпоставки (70).

(143)

Специалният механизъм за ликвидност е на разположение само до месец септември 2012 г. и никога не е бил използван. Исландските органи предвиждат оттегляне на декларацията на правителството относно цялостната гаранция по депозитите в близко бъдеще, преди отменянето на контрола върху движението на капитали.

(144)

Що се отнася до споразумението по отношение на Straumur, макар че падежът на облигацията е в края на месец март 2013 г., всъщност Straumur я е изплатило изцяло още в началото на 2012 г. От този момент държавата повече не е носила риска, свързан с достатъчността на основните активи.

(145)

В решението за откриване Органът прави предварително заключение, че предприетите от Исландия мерки за капитализация на Íslandsbanki, както и инструментът за ликвидност включват държавна помощ съгласно член 61 от Споразумението за ЕИП. Освен това Органът не може да изключи възможността за наличието на държавна помощ в гаранцията за депозитите и споразумението по отношение на Straumur. В решението за откриване не са разгледани мерките за помощ, свързани с придобиването на Byr, които са одобрени временно от Органа в решенията за Byr. В настоящото решение Органът ще изрази окончателното си становище по този въпрос, който продължава да оказва въздействие върху разглежданата оценка.

(146)

Що се отнася до съвместимостта на мерките, оценявани в решението за откриване, Органът счете, че окончателно становище е можело да бъде изразено само въз основа на план за преструктуриране, който не е бил представен към момента на откриване от Органа на официалната процедура по разследване на 15 декември 2010 г. Именно поради липсата на план за преструктуриране повече от една година след учредяването на Íslandsbanki Органът изрази съмнения относно съвместимостта на помощта.

(147)

Органът получи декларация от името на кредиторите на старата банка, в която те подчертават, че би трябвало те да бъдат считани за заинтересовани страни, и отбелязват, че евентуално ще представят допълнителни мнения на по-късен етап.

(148)

Исландските органи приемат, че предприетите мерки по учредяването на New Glitnir Bank — сега Íslandsbanki — представляват държавна помощ. Според исландските органи мерките обаче са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението, тъй като те са необходими, пропорционални и подходящи за преодоляване на сериозните затруднения в исландската икономика. По мнение на исландските органи предприетите мерки във всички отношения отговарят на заложените принципи в Насоките на Органа за държавни помощи, като те твърдят също така, че помощта е необходима и ограничена до необходимия минимален размер.

(149)

Освен това исландските органи подчертават, че бившите акционери на Glitnir Bank са изгубили всички свои акции и не са получили компенсация от държавата, че помощта е добре планирана, така че разпространението на отрицателно въздействие върху конкурентите да бъде сведено до минимум и че условията по заемите (капитала от втори ред) са съпоставими с пазарните проценти.

(150)

Исландските органи не считат, че гаранцията по депозитите включва държавна помощ.

(151)

Исландските органи представиха редица ангажименти, повечето от които бяха свързани с нарушенията на конкуренцията, причинени от оценяваната помощ и които са изложени в приложението.

(152)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(153)

Органът ще направи оценка на посочените по-долу мерки (71):

Горепосочените мерки по-нататък са наричани събирателно „мерки за капитализация“. Освен това Органът ще оцени:

(154)

Органът напомня също така, че според него Íslandsbanki е потенциалният получател на предоставената на Byr помощ във второто решение за Byr, по-специално на механизма за субординиран заем, който е бил на разположение до приключване на сливането на Byr и Íslandsbanki. Освен това Органът повтаря, че временно одобрените мерки за оздравяване на Byr, което понастоящем вече се е сляло с Íslandsbanki, представляват държавна помощ, чиято окончателна съвместимост зависи от плана за преструктуриране на слятото дружество.

(155)

Както Органът вече предварително заключи в решението за откриване, ясно е, че мерките за капитализация са финансирани с държавни ресурси, предоставени от Министерство на финансите на Исландия. Предоставеният на Íslandsbanki механизъм за ликвидност също очевидно включва държавни ресурси. Що се отнася до споразумението по отношение на Straumur, държавата е поела риска, че активите на Straumur няма да са достатъчни, за да покрият прехвърлените пасиви (депозити) на Straumur bank. По същество тя предоставя гаранции да покрие недостига, което е свързано с (потенциалното) прехвърляне на държавни ресурси.

(156)

По отношение на гаранцията по депозитите Органът подчертава от самото начало, че неговата оценка е ограничена до описаната по-горе допълнителна гаранция по депозитите, която по същество се състои от направените от исландското правителство декларации, че депозитите в местни търговски и спестовни банки и в техните клонове в Исландия ще бъдат изцяло покрити.

(157)

Тази оценка не засяга становището на Органа относно съвместимостта на Закон № 98/1999 и действията на исландското правителство и ГФВИ по време на финансовата криза със законодателството на ЕИП, по-специално Директива 94/19/ЕО. Що се отнася до прилагането на директиви 97/9/ЕО и 94/19/ЕО, Органът е на мнение, че, доколкото въпросните мерки представляват държавна помощ, използването на държавни ресурси с цел изпълнение на задълженията съгласно законодателството на ЕИП като цяло не би породило опасения по член 61 от Споразумението за ЕИП. Следователно в настоящото решение не са разгледани споменатите мерки.

(158)

В решението за откриване Органът заяви, че ще направи допълнително разследване дали гореописаните декларации на Исландия са достатъчно точни, твърди, безусловни и правно обвързващи, за да включват ангажимент за предоставяне на държавни ресурси. (72) В оценката дали тези критерии са изпълнени Органът отбелязва, че декларациите са свързани с неотменим ангажимент за предоставяне на публични средства, както е видно от факта, че Исландия е положила всички усилия за защита на вложителите: тя не само е променила предимството на притежателите на депозити в неплатежоспособни дружества (което не може да се свърже с използването на държавни ресурси), но също така ясно е обявила, че няма да допусне вложителите да претърпят каквито и да било загуби. Освен това предоставената от правителството цялостна гаранция по всички депозити в местни търговски и спестовни банки е отделна от всяка една схема за гарантиране на депозитите, основана на актове на ЕИП, тъй като размерът на защитата не е ограничен и банките, които се ползват от мярката, нямат финансов принос.

(159)

Разбирането на исландското правителство по отношение на неговата декларация проличава от държавните намеси във финансовия сектор, които настъпват след месец октомври 2008 г. и са били мотивирани от намерението тази декларация да бъде спазена. Споменатите намеси са включвали мерки за покриване на депозити на финансови предприятия, като учредяването на трите търговски банки, прехвърлянето на депозитите в SPRON към Arion Bank, прехвърлянето на депозитите от Straumur към Íslandsbanki, поемането от ЦБИ на депозитите в 5 спестовни банки в Sparisjódabanki Íslands, прехвърлянето на депозитите в Byr Savings Bank към Byr hf, прехвърлянето на депозитите от Keflavík Savings Bank към SpKef и държавната отговорност за депозитите в SpKef след принудителното сливане с Landsbankinn.

(160)

Всъщност исландските органи са заявявали по няколко дела за държавна помощ, които Органът понастоящем разследва и част от които са споменати по-горе, че въпросната избрана мярка е възможно най-неутежняващата във финансово отношение за Исландия с оглед на спазването на нейния ангажимент за пълна защита на вложителите.

(161)

С оглед на горното Органът счита, че е налице правно обвързваща, точна, безусловна и твърда мярка. Следователно, на тази база, Органът стига до заключението, че декларациите от страна на Исландия, според които депозитите са напълно гарантирани, включват ангажимент за предоставяне на държавни ресурси по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП.

(162)

Първо, мерките за помощ трябва да предоставят на новата банка предимства, които я освобождават от такси, които нормално се заплащат от бюджета ѝ. В съответствие с предварителното заключение, до което достигна в решението за откриване, Органът запазва становището си, че всяка от мерките за капитализация предоставя предимство на новата банка, тъй като предоставеният капитал не би бил на разположение на банката без държавната намеса.

(163)

С цел да определи дали инвестицията в дадено предприятие, например чрез капиталова инжекция, предоставя предимство, Органът прилага принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика и оценява дали един частен инвеститор с подобен размер на този на публичния орган, функциониращ при нормални пазарни условия, би направил такава инвестиция. (73) Що се отнася до мерките за капитализация на банки в затруднено положение, от самото начало на финансовата криза възприетият подход от Европейската комисия (в многобройни дела след започването на финансовата криза) (74) и от Органа (75) като цяло се е състоял в това, че държавните рекапитализации на банки представляват държавна помощ, предвид хаоса и несигурността, с които се характеризират финансовите пазари от есента на 2008 г. насам. Това общо съображение важи по-специално за исландските финансови пазари през 2008 г. и 2009 г., когато цялата система се срина. Следователно Органът счита, че мерките за капитализация предоставят предимство на Íslandsbanki, въпреки последващото прехвърляне на 95 % от капитала на новата банка към кредиторите, по-голямата част от които са от частния сектор. Участието на частния сектор в капитализацията на Íslandsbanki включва само кредитори на старата банка, които единствено са се опитвали да сведат до минимум своите загуби (76).

(164)

Подобни съображения се прилагат и по отношение на специалния механизъм за ликвидност, който е договорен като част от пакет от мерки за държавно подпомагане, целящ възстановяване на операциите на фалирала банка чрез новоучредена банка и насърчаване на участието на кредиторите на фалиралата банка в собствения капитал на новата банка. Очевидно е, че държавата се е намесила, тъй като не е било ясно, дали Íslandsbanki може да получи достатъчна ликвидност на пазара. Следователно, вместо да действа като частен инвеститор, държавата е заменила ролята на частни пазарни участници, които са се въздържали от кредитиране на финансови предприятия. Следователно органът потвърждава предварителното заключение, до което е достигнал в решението за откриване, и счита, че специалният механизъм за ликвидност предоставя предимство на Íslandsbanki.

(165)

По отношение на прехвърлянето на активите и пасивите на Straumur Bank — споразумението по отношение на Straumur — Органът ясно отбелязва, че цялостната сделка цели да предостави на Íslandsbanki компенсация, която е равна само на размера на прехвърлените пасиви. Държавата обаче носи целия риск по активите на Straumur, които са на по-малка стойност, отколкото прехвърлените депозити, и задължението за покриване на всеки евентуален недостиг. Следователно изглежда, че Íslandsbanki, освен че получава известни доходи (чрез лихвените плащания по облигацията), може да придобие репутация и допълнителни пазарни дялове без да поема какъвто и да било риск. Органът стига до заключението, че това представлява предимство.

(166)

Накрая Органът трябва също така да прецени дали допълнителната гаранция по депозитите предоставя предимство на Íslandsbanki и на исландските банки като цяло. В това отношение Органът отбелязва, че, когато за пръв път исландските органи са направили изявлението, че депозитите ще бъдат гарантирани, не е било напълно ясно как ще функционира на практика тази гаранция, по-специално какво ще бъде въздействието на тази намеса върху банката, която повече не може изпълнява своите финансови задължения към вложителите си. В същото време изглежда, че тази банка би могла да фалира, но че Исландия ще гарантира — например чрез прехвърляне на депозити към друга банка и покриване на недостига на активи — пълното плащане на депозитите, като вложителите в никой момент няма да бъдат лишени от достъп до цялата сума по депозитите си.

(167)

Органът счита, че не е толкова важно как точно държавата би действала с оглед спазване на неограничената гаранция по местните депозити. От значение е, че тя е поела задължението да се намеси, ако някоя банка фалира, като изплати депозитите в неограничена степен.

(168)

Според Органа тази неограничена гаранция е облагодетелствала Íslandsbanki: първо, тъй като осигурява ценно конкурентно предимство пред другите варианти и доставчици на инвестиции, т.е. — неограничена държавна гаранция, а оттам и значителна защита. Това е видно например от един скорошен доклад на министъра на икономическите въпроси, в който се казва, че: „Исландските финансови предприятия понастоящем функционират в защитена среда с контрол върху движението на капитал и цялостна гаранция по депозитите. При тези условия банковите депозити на практика са единствения сигурен вариант за исландските спестители.“ (77)

(169)

Второ, изглежда ясно, че, ако нямаше гаранцията, Íslandsbanki просто би претърпяла масово изтегляне на депозитите като своите предшественици (78). Следователно без допълнителната неограничена гаранция по депозитите, предоставена от Исландия, на банката е щяло да се наложи да плати по-високи лихвени проценти (като компенсация за риска), за да привлече или просто да задържи същия размер на депозитите. По тази причина Органът стига до заключението, че гаранцията по депозитите предоставя предимство на банката.

(170)

Второ, мярката за помощ трябва да бъде селективна, т.е. да облагодетелства „някои предприятия или производството на определени стоки“. Мерките за капитализация, механизмът за ликвидност и споразумението по отношение на Straumur са селективни, тъй като облагодетелстват единствено Íslandsbanki.

(171)

Освен това, тъй като държавното подпомагане може да бъде селективно дори в ситуации, в които един или повече сектори на икономиката са облагодетелствани, а други не, Органът счита за селективна също така държавната гаранция по депозитите, която облагодетелства исландския банков сектор като цяло. Това заключение отново произтича от изложените по-горе съображения, според които банките са облагодетелствани в ущърб на други предприятия, които предлагат възможности за спестяване и инвестиране на пари.

(172)

Мерките укрепват позицията на Íslandsbanki в сравнение с конкурентите ѝ (или потенциалните ѝ конкуренти) в Исландия и други държави от ЕИП. Íslandsbanki е предприятие, както е описано по-горе, функциониращо на финансови пазари, които са отворени за международна конкуренция в ЕИП. Докато исландските финансови пазари понастоящем са доста изолирани, по-специално поради контрола върху движението на капитали, (потенциалът за) трансгранична търговия все още съществува, като тя ще се засили веднага след отменянето на контрола върху движението на капитали. Следователно трябва да се счита, че всички оценявани мерки нарушават конкуренцията и засягат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. (79)

(173)

Следователно Органът стига до заключението, че предприетите от Исландия мерки за капитализиране на новата банка, както и механизмът за ликвидност, гаранцията по депозитите и споразумението по отношение на Straumur включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Органът напомня, че е стигнал до същото заключение по отношение на мерките за капитализация, предоставени на Byr в решенията за Byr.

(174)

Съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище, за всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Заинтересованата държава не може да приведе предложените мерки в действие, докато процедурата не доведе до постановяването на окончателно решение“.

(175)

Исландските органи не са уведомили Органа относно мерките за помощ, включени в решението за откриване, преди тяхното осъществяване. Следователно Органът стига до заключението, че исландските органи не са спазили своите задължения съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3. По тази причина предоставянето на въпросните мерки за помощ е било незаконосъобразно.

(176)

Органът отбелязва като предварителна забележка, че, докато Íslandsbanki е ново юридическо лице, учредено през 2008 г., що се отнася до местните дейности, то определено е икономическия правоприемник на Glitnir, в смисъл че е налице икономическа приемственост между тези две дружества. Тъй като извършваните от Íslandsbanki икономически дейности от есента на 2008 г. насам не биха могли да продължат без помощта, Органът счита, че банката е предприятие в затруднено положение.

(177)

Освен това оценяваните мерки представляват едновременно мерки за оздравяване и за преструктуриране. Както е посочено в решението за откриване, Органът вероятно е щял да одобри временно мерките като съвместима помощ за оздравяване, ако е бил уведомен за тях преди прилагането им и преди да е оформил окончателно мнение относно тях въз основа на план за преструктуриране. Тъй като Органът не е уведомен своевременно, той открива официалната процедура по разследване и изисква да бъде представен план за преструктуриране. Както е посочено по-горе, окончателната съвместимост на тези мерки зависи от това дали планът за преструктуриране отговаря на критериите, заложени в приложимите Насоки на Органа за държавни помощи за предприятия в затруднено положение.

(178)

Макар държавната помощ за предприятия в затруднено положение, като Íslandsbanki, обикновено да се оценява според член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, Органът може, в съответствие с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението да разрешава държавна помощ „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава — членка на ЕС, или на държава от ЕАСТ“. Както е посочено в параграф 8 от Банковите насоки (80), Органът потвърждава, че, в съответствие със съдебната практика и практиката за вземане на решения на Европейската комисия, член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП налага рестриктивно тълкуване на това, което може да се счита за сериозно затруднение на икономиката на някоя държава от ЕАСТ.

(179)

Исландските органи обясняват, както по-подробно е описано по-горе, че исландската финансова система е изпаднала в състояние на системна криза през месец октомври 2008 г., довела до срив на основните ѝ банки, както и на основните спестовни банки в рамките на период от няколко дни. Общият пазарен дял на фалиралите финансови институции е превишавал 90 % в повечето сегменти на исландския финансов пазар. Затрудненията са били съчетани с рязкото намаляване на доверието в националната валута. Реалната икономика на Исландия е сериозно засегната от финансовата криза. Макар че от началото на кризата са изминали повече от три години, исландската финансова система все още е в хаос. Въпреки значителното подобряване на положението след 2008 г., очевидно е, че, към момента на предприемане на мерките, те са били предназначени за преодоляване на сериозните затруднения в исландската икономика.

(180)

Следователно се счита, че член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП е приложим в настоящия случай.

(181)

В Насоките на Органа за държавни помощи за възстановяване на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор в условията на настоящата криза съгласно правилата за държавни помощи (81) („Насоките за преструктуриране“) са описани правилата за държавни помощи, които са приложими по отношение на преструктурирането на финансовите институции в условията на настоящата криза. Според Насоките за преструктуриране преструктурирането на една финансова институция в контекста на настоящата финансова криза е съвместимо с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, ако:

(182)

Следователно по-долу, въз основа на представения от Íslandsbanki план за преструктуриране, в който е отразено също така придобиването на Byr, Органът ще прецени дали тези критерии са изпълнени и дали, следователно, гореописаните мерки за помощ, както и определените от Органа в решението за Byr, представляват съвместима помощ за преструктуриране.

(183)

Основната цел на тази помощ е възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на даден получател на помощ за преструктуриране, а оценката на това дали помощта за преструктуриране ще постигне тази цел е важен аспект при определянето на нейната съвместимост.

(184)

Както е посочено по-горе, хаосът в исландската икономика в началото на есента на 2008 г., наличието на извънредни мерки като контрол върху движението на капитали, променяща се нормативна среда и макроикономическа прогноза, която, въпреки известната стабилизация в последно време, остава до известна степен несигурна, предвид по-специално настоящите икономически проблеми в еврозоната, затрудняват доходното функциониране на банките и гарантирането на тяхната дългосрочна жизнеспособност. От самото начало Органът подчертава, че това съображение трябва да се има предвид в оценката по-долу.

(185)

В раздел 2 от Насоките за преструктуриране е посочено, че дадената държава от ЕИП следва да предостави всеобхватен и подробен план за преструктуриране, с който да се даде пълна информация относно бизнес модела и на негова основа да се възстановява дългосрочната жизнеспособност на банката. В параграф 10 от Насоките за преструктуриране се изисква в плана за преструктуриране да са посочени причините за затрудненията на банката и собствените слабости на банката, както и да е очертано как с предложените мерки за преструктуриране ще бъдат преодолени основните проблеми на банката.

(186)

Както е описано по-горе, причините за затрудненията на Íslandsbanki са посочени както в плана за преструктуриране, така също и в доклада на специалната комисия за разследване. Измежду основните причини, които са установени в последния на равнище банка, се числят прекомерното и неустойчиво разрастване, кредитирането на собствениците на банката, концентрацията на риска, малкото собствен капитал и размерът на банките в сравнение с исландската икономика. Освен това Glitnir е разширила дейността си на пазарите на LBO (82) при висока задлъжнялост и на търговски недвижими имоти извън Исландия. Тя предимно е разчитала така също на краткосрочно финансиране на едро и е поела голям риск, като е отпускала заеми на своите собственици, а банката е имала и големи единични експозиции.

(187)

Докато в плана за преструктуриране на Íslandsbanki са разгледани много от установените по-горе слабости на банката, Органът счита, че фалитът на Glitnir и сривът на исландския финансов сектор са предизвикани също така от редица фактори, които са специфични за Исландия, свързани с малкия ѝ размер и нормативните и надзорни недостатъци, изтъкнати от Специалната комисия за разследване. Следователно дългосрочната жизнеспособност на Íslandsbanki, както тази на всяка друга исландска банка, не зависи единствено от мерките, които се предприемат на равнище банка, но също от това дали тези надзорни и нормативни недостатъци са били отстранени.

(188)

В това отношение Органът отбелязва като положителни направените от исландските органи изменения на нормативната уредба и рамката за надзор, както е обяснено в приложението.

(189)

Първо, правомощията и компетенциите на ФНО са били повишени, като са добавени inter alia нови отговорности по отношение на големи единични експозиции и рисковете, свързани с тях, което, според Органа, е решение на един от факторите, довели до финансовия срив.

(190)

Второ, с временните изисквания за високо CAD съотношение и редицата разпоредби, свързани с обезпеченията, по-специално забраната за отпускане на кредит срещу залог на собствени акции, се цели да се гарантира, че исландските банки няма да могат отново да изпаднат в положение на недостиг на капитал. Органът счита, че тези мерки ще допринесат за устойчивостта на исландските банки.

(191)

Трето, приложени са редица мерки, свързани с правото на избиране на директорите и на членовете на съвета, както и с тяхното възнаграждение. Освен това кредитирането на свързани страни (като собствениците) се извършва при спазването на по-строги правила, като ФНО вече може да забранява на дадена банка да извършва определени дейности, ако счита, че има причина за това. Изменени са също така външните и вътрешните счетоводни правила, например скъсен е периодът, през който външен счетоводител може да работи за една и съща банка. Органът отбелязва като положителен фактът, че с тези мерки се цели да се избегне повторението на някои събития, що се отнася до собствениците и висшето ръководство. С мерките се засилва също така мониторинга на външните рискове, като и двата вида мерки намаляват заплахите за жизнеспособността на банките.

(192)

Четвърто, според исландските органи вече споменатата възможност ФНО да ограничава дейностите на банките е следствие от широкомащабното приемане на депозити от страна на исландските търговски банки преди кризата, което изглежда, че най-малкото е ускорило срива. Освен това, според разбирането на Органа, новите правила за ликвидността и валутния баланс (83) също изглежда са свързани с известни ограничения по отношение на възможността на банките да привличат непропорционално големи суми чуждестранни депозити, ако по този начин дейността на банката би станала по несигурна и уязвима към валутните и ликвидните рискове. Органът приветства факта, че исландските органи са разрешили проблемите с този аспект от нормативния срив.

(193)

Що се отнася до плана за преструктуриране и мерките на равнище банка, по същество Íslandsbanki е възприела един по-традиционен модел на банкиране, като се е съсредоточила върху най-силната си страна (местно банкиране, морски хранителни продукти и геотермална промишленост), която ще се финансира предимно от депозити на клиенти.

(194)

Съотношението на депозитите към заемите допълнително ще се понижи от около 80 % на […] % в края на периода на преструктуриране […].

(195)

Освен това, както е посочено по-горе, от момента на учредяването си Íslandsbanki е значително по-малко задлъжняла в сравнение с Glitnir и, тъй като по-голямата част от задълженията на едро са останали собственост на Glitnir, според плана за преструктуриране тя ще трябва да разчита само в много ограничена степен на рефинансиране на международните пазари на необезпечени задължения.

(196)

Всъщност една от основните причини за срива на Glitnir се оказва това, че банката е разчитала за рефинансиране на пазарите на едро. До момента финансирането на Íslandsbanki до голяма степен е било основано на депозити и собствен капитал, но в плана за преструктуриране е предвидено слабо понижение на важността на депозитите от 80 % на […] % от общите пасиви, […]. Íslandsbanki възнамерява да покрие разликата чрез емитирането на обезпечени облигации на местния пазар. Тя вече успешно емитира обезпечени облигации на стойност 4 млрд. ISK през месец декември 2011 г., както и […].

(197)

[…]. Íslandsbanki е на мнение, че понастоящем ограничената склонност на инвеститорите към необезпечени исландски ценни книжа би могла да се повиши, след като бъде отменена неограничената гаранция по депозитите. Органът счита, че на база на представените от исландските органи факти положението с финансирането на банката изглежда стабилно до края на периода на преструктуриране. Предвид несигурностите, свързани с гаранцията по депозитите и контрола върху движението на капитали, както и неясното бъдещо развитие на пазарите на (държавни) дългове, той не може да достигне до заключение дали стратегията за финансиране на Íslandsbanki в дългосрочен план ще се осъществи според предвиденото. Предвид обаче депозитите и обезпечените облигации, на които се залага в много голяма степен, по време на периода на преструктуриране и големия дял на тези видове задължения в баланса, Органът признава, че малките промени в стратегията за финансиране, които впоследствие може да се наложат, не биха застрашили жизнеспособността на банката.

(198)

Що се отнася до страната на активите в баланса, най-рисковите международни активи — като ценните книжа в търговски недвижими имоти в чужбина — също са останали собственост на Glitnir. В резултат на това балансът се е свил с 85 %. По този начин е била преодоляна основната слабост на бизнес модела на Glitnir — разчитане на рискови международни активи без подходяща оценка на риска и ограничено познаване на пазара. Органът приветства факта, че в съответствие с плана за преструктуриране банката няма да се занимава с подобна дейност в бъдеще, а по-скоро ще се съсредоточи върху своята традиционна основна дейност.

(199)

Очевидно след учредяването си банката се е разраснала, по-специално чрез придобиването на Byr. Според плана за преструктуриране обаче това не оказва голямо въздействие върху бизнес модела на Íslandsbanki, тъй като Byr е разполагала главно с местни активи със сходни характеристики като портфейла на Íslandsbanki. Във всеки случай Органът счита, че поетите ангажименти за прехвърляния, които са разгледани подробно по-долу, ще допринесат за съсредоточаването на Íslandsbanki върху основната ѝ дейност.

(200)

По отношение на портфейла от активи на банката значителна трудност остава преструктурирането на заемите, които са прехвърлени от Glitnir. В това отношение Органът отбелязва като положителен факта, че този процес на преструктуриране е приоритет на банката, което е видно от множество общи и специално изготвени предложения от банката към нейните свръхзадлъжнели клиенти. Макар че процесът не е напредвал толкова бързо, колкото е било предвидени първоначално, вече е било постигнато много. Например към 8 февруари 2012 г.2 680 дружества са били преминали през някаква форма на преструктуриране, а според исландските органи болшинството от тях след преструктурирането вече са могли да обслужват своите дългове.

(201)

Органът счита това за показател за надеждността на методите за преструктуриране на Íslandsbanki. Освен това, въз основа на данните в таблицата за преструктуриране на банката, изглежда реалистично, че банката ще успее да постигне целта си да приключи преструктурирането на своя корпоративен дълг до края на 2012 г. и на задълженията на домакинствата — до 2013 г. Като цяло, ако не бъдат допуснати неочаквани промени в макроикономическата среда в Исландия или в чужбина, това би означавало според Органа, че най-късно в края на периода на преструктуриране Íslandsbanki ще има относително добър баланс и добре функциониращи кредитни портфейли.

(202)

Както е посочено по-горе, слабата капитализация на Glitnir е била един от факторите, довели до нейния срив. Планът за преструктуриране на Íslandsbanki предвижда, че банката ще се задържи доста над изискваното от ФНО минимално CAD съотношение от 16 % през целия период на преструктуриране. Това съотношение е доста над бъдещия минимум по Базел III от 10,5 %. Дори в кризисния случай, който е представен от Íslandsbanki заедно с доклада за ICAAP от тази година, приложен към плана за преструктуриране, CAD съотношението не би спаднало под този висок еталон. Всъщност, според плана за преструктуриране, Íslandsbanki постепенно ще понижи своето капиталово съотношение, за да увеличи доходността, като започне да изплаща дивиденти. (84) Органът счита, че е благоразумно и успокояващо, че, дори в представения от Íslandsbanki кризисен случай, който изглежда базиран на разумни параметри, остава капиталов излишък от над […] млрд. ISK, който в условия, подобни на гореописаната оперативна среда, предоставя на Íslandsbanki добри възможности за справяне с неочаквани неблагоприятни събития.

(203)

Що се отнася до ликвидността на банката, Органът отбелязва, че според плана за преструктуриране настоящото положение изглежда достатъчно стабилно и че няма признаци, че ситуацията може да се влоши значително през периода на преструктуриране. Освен това Органът счита, че стрес-тестът на коефициента на ликвидност на банката в контекста на доклада за ICAAP, според който банката е добре подготвена за неблагоприятни събития, предполага, че ликвидността на Íslandsbanki е добра.

(204)

Органът приветства също така промените в корпоративното ръководство и управлението на риска в Íslandsbanki, както е описано по-горе, които решават една слабост в дейността на Glitnir и ще допринесат за една по-обективна и професионална оценка на риска в дейността на банката.

(205)

Що се отнася до доходността, Насоките за преструктуриране предвиждат също така планът за преструктуриране да демонстрира как банката възможно най-скоро ще възстанови своята дългосрочна жизнеспособност без държавна помощ. По-специално банката следва да може да реализира подходяща възвръщаемост на собствения капитал, като същевременно покрива всички разходи по своята нормална дейност и спазва съответните нормативни изисквания. По-специално в точка 13 от Насоките за преструктуриране е указано, че дългосрочна жизнеспособност се постига, когато банката е в състояние да покрива всички свои разходи, включително обезценяване и финансови такси, и осигурява подходяща възвръщаемост на собствения капитал, като се има предвид рисковия профил на банката.

(206)

На този етап Органът напомня нещо, което вече беше споменато по-горе, а именно, че икономическата среда, в която функционира Íslandsbanki, би била предизвикателство за всяка банка. Предвид това Органът е удовлетворен от прогнозната доходност, заложена в плана за преструктуриране, която, въпреки високото капиталово съотношение, ще бъде адекватна и най-вече над целите на Íslandsbanki за доходност през по-голямата част от периода на преструктуриране и след това. През периода 2009—2014 г. ROE се колебае в диапазона […] % и […] %. Както е описано по-горе обаче, […] колебание се дължи главно на извънредни ситуации и събития като приходи от оценяване на прехвърлените от Glitnir активи, от една страна, и отписванията вследствие на скорошното решение на Върховния съд по FX заемите и придобиването на Byr, от друга страна. Според плана за преструктуриране такива извънредни събития не се предвижда да възникват след 2013 г., а през периода 2014—2016 г. се очаква ROE да се увеличи от […] % на […] %. В представеното от исландските органи изчисление, в което от отчета за приходите и разходите (ОПР) са извадени тези извънредни позиции, е посочено, че банката е реализирала и ще продължи да реализира относително стабилни печалби през периода 2008—2016 г. Изглежда, че това заключение се подкрепя в гореспоменатия доклад на Icelandic State Financial Investments („ISFI“). Макар че не е ясно дали тези изчисления напълно отразяват произтичащите от голямата отстъпка печалби, Органът отбелязва, че след 2013 г., когато се очаква отстъпката да бъде изцяло усвоена, банката ще реализира годишна печалба между […] и […] млрд. ISK в съответствие с плана за преструктуриране.

(207)

По-горе са посочени някои от най-важните и по-подробните аспекти на финансовото планиране, на което се основава планът за преструктуриране, като понижаващият се доход от основните бизнес сегменти на банката, както корпоративни, така и на дребно, през периода на преструктуриране. Според Органа това се дължи главно на усвоената отстъпка и отразява повишаващите се разходи за финансиране (вследствие на по-голямата диверсификация от страната на пасивите с по-голям дял на дълговете с по-далечен падеж), както и понижаването на нетния лихвен марж от настоящите 4,4 % на […] %. Органът е на мнение, че е благоразумно да не се разчита на увеличаване на приходите в тези сегменти. Всъщност изглежда вероятно, че разходите за финансиране слабо ще се повишат (според плана за преструктуриране с до […] базисни пункта). Що се отнася до лихвения марж, Органът отбелязва, че, дори след очакваното понижение до […] %, той би бил доста висок при сравнение в международен план. (85) Според исландските органи маржът е бил приблизително на това равнище или по-висок през последните десетилетия и се дължи, наред с други фактори, на високолихвената среда в Исландия, на по-малкия дял на ипотеките в кредитния портфейл и на по-малкия размер на банките. Органът счита, че тези обяснения са разумни и, следователно, намира този аспект от финансовото планиране за достатъчно достоверен.

(208)

Според плана за преструктуриране друг важен фактор за бъдещата доходност са по-високите доходи от такси и комисионни, които се предвижда да се увеличат […] през периода на планиране […]. Тогава това увеличение би генерирало печалба в размер на […] ISK през 2016 г. Исландските органи твърдят, че тези прогнози са осъществими, тъй като дейностите, при които се събират комисионни и такси, като сделки, свързани с фондовите пазари и валутната търговия, на практика са в застой след срива, а също така и в резултат на контрола върху движението на капитали. Тъй като обаче, според исландските органи, е реалистично да се очаква значително увеличение на дейността на фондовата борса, и понеже се очаква контролът върху движението на капитали да бъде отменен в края на 2013 г., Органът не поставя под въпрос достоверността на тези цифри.

(209)

Ако се остави настрани приходната страна на прогнозния ОПР, както е описано по-горе, банката е предприела редица инициативи за повишаване на ефективността и за понижаване на разходите, наред с други, съкращаване на персонала с почти 10 %, които в крайна сметка би трябвало да понижат съотношението на разходите към приходите от 75 % на […] % през 2014 г. Органът приветства тези усилия, тъй като настоящото съотношение изглежда доста високо при съпоставяне в международен план. Органът счита също така, че на база на плана за преструктуриране е възможно да бъде достигната тази цел, тъй като всъщност финализирането на преструктурирането на наследения от Glitnir портфейл и очакваното намаляване на надзорната дейност би трябвало да дадат възможност за съкращаване на персонала на банката, като все още изглежда възможно повишаване на печалбите вследствие на повишаването на ефективността в дейността на банката.

(210)

В допълнение към горното е очевидно, че планът за преструктуриране е основан на множество други допускания. Органът се опита внимателно да разгледа онези, които изглеждат най-належащи и с най-голямо въздействие върху бъдещата жизнеспособност на Íslandsbanki. Що се отнася до макроикономическите допускания, като цяло те изглежда съответстват на прогнозите на МВФ и Статистиката на Исландия например по отношение на растежа на БВП и по отношение на безработицата. Като цяло допусканията, на които се основава планът за преструктуриране, изглеждат достатъчно благоразумни, така че заедно с горепосочените съображения на Органа да доведат до заключението, че предприетите от банката мерки за преструктуриране са достатъчни, за да се гарантира дългосрочната жизнеспособност, да се предотврати настъпването на неочаквани неблагоприятни събития с непредвиден мащаб и последици.

(211)

С оглед на горепосочените елементи Органът счита, че планът за преструктуриране включва достатъчно мерки, допринасящи за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на банката, за да може Органът да стигне до заключението, че са изпълнени разпоредбите на раздел 2 от Насоките за преструктуриране.

(212)

Параграф 22 от Насоките за преструктуриране гласи следното: „С оглед ограничаване нарушенията на конкуренцията и справяне с опасност от недобросъвестност, помощта следва да бъде ограничена до необходимия минимум и да бъде предоставен подходящ собствен принос от получателя на помощта към разходите за преструктуриране. Банката и притежателите на нейния капитал следва да допринасят за преструктурирането във възможно най-голяма степен със собствени ресурси. Това е необходимо, за да се гарантира, че оздравените банки носят съответната отговорност за последиците от поведението им в миналото, и за да се създадат подходящи стимули за бъдещото им поведение“.

(213)

В това отношение Органът напомня един решаващ аспект от разглеждания случай. При учредяването на Íslandsbanki на базата на местните дейности на Glitnir акционерите в Glitnir Bank са били напълно ликвидирани и, следователно, са допринесли във възможно най-голяма степен за преструктурирането на Íslandsbanki. Освен това кредиторите на Glitnir е трябвало да понесат значителни загуби (86) или най-малкото да поемат риска за своите инвестиции в зависимост от доходността на Íslandsbanki. Следователно, що се отнася до собствениците и кредиторите на Glitnir, критерият за разпределение на тежестта е изпълнен оптимално и въпросът с опасността от недобросъвестност е разрешен.

(214)

В допълнение към горното Органът трябва да прецени дали държавната помощ, която Íslandsbanki е получила, е била ограничена до необходимия минимум.

(215)

Що се отнася до мерките за капитализация, първоначалната капитализация на Íslandsbanki, преди споразумението с кредиторите на Glitnir да намали държавния дял на 5 %, е била съвсем достатъчна за покриване на капиталовите изисквания на ФНО. През 2009 г., след постигане на споразумението относно придобиването от Glitnir на Íslandsbanki и предоставянето на капитал от втори ред на Íslandsbanki, CAD съотношението достига приблизително 19 %, т.е. 3 процентни пункта над минималното съотношение, определено от ФНО. В този контекст Органът отбелязва, че капиталовото съотношение е зависело главно от това дали оценката на прехвърлените от Glitnir на Íslandsbanki активи е направена точно. Освен това трябва да се има предвид, че по това време реализирането на практика на икономическата прогноза за Исландия е било несигурно. С оглед на горното Органът счита, че размерът на предоставения от Исландия капитал на Íslandsbanki е бил ограничен до необходимия минимум, тъй като е бил точно колкото законоустановения минимум плюс разумен буфер.

(216)

Това заключение не се оборва от факта, че CAD съотношението на Íslandsbanki в последствие се е повишило в достатъчна степен, за да ѝ позволи през 2011 г. да погълне Byr — банка с много ниска капитализация. Повишаването на CAD съотношението се дължи почти само на увеличаването на балансовата стойност на активите, които са били прехвърлени от Glitnir на Íslandsbanki. Не би могло да се предвиди със сигурност, че това може да стане, като според Органа фактът, че впоследствие CAD съотношението се е развило в толкова благоприятна посока, не е причина да се счита, че още в началото Íslandsbanki е получила от държавата повече от необходимия капитал. (87)

(217)

В параграф 26 от Насоките за преструктуриране е предвидено, че банките, които получават помощ за преструктуриране „следва да могат да предоставят възнаграждение от реализирана от дейността им печалба в замяна на капитала, включително под формата на дивиденти и купони по неуредения субординиран дълг“.

(218)

В това отношение е необходимо да се напомни, че държавата е реализирала възвръщаемост на годишна база от почти 14 % от капитала, който е бил изкупен обратно още през есента на 2009 г. Изгледите за задоволителна възвръщаемост за дела от 5 %, който държавата е запазила, също изглеждат обещаващи, предвид добрите резултати като цяло на Íslandsbanki след учредяването ѝ.

(219)

Следва обаче да се подчертае също така, че възнаграждението за капитала от втори ред се отклонява от Насоките на Органа за рекапитализация (88). Както правилно е представено от исландските органи, изискваното възнаграждение съгласно Насоките за рекапитализация възлиза на приблизително 15,7 % (като включва разходите по държавното финансиране от 8 %, CDS спреда на Glitnir от преди кризата в размер на 5,7 % и допълнителна такса от 2 %). Възнаграждението, което Íslandsbanki заплаща — EURIBOR плюс 4 % добавка — е доста под този еталон. В съответствие с параграф 25 от Насоките за преструктуриране такава дерогация от подходящото предварително разпределение на тежестта (т.е. подходящо възнаграждение) може inter alia да бъде оправдана с по-мащабно преструктуриране, включително мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията. Както ще бъде показано по-долу, Органът счита, че преструктурирането на Íslandsbanki е достатъчно мащабно, за да бъде изпълнено това условие.

(220)

Докато споразумението по отношение на Straumur според гореописаното да включва елементи на държавна помощ, Органът счита, че то е подготвено по начин, с който се цели ограничаването, ако не и изключване, на пряко финансово предимство за Íslandsbanki. По същество споразумението представлява договорена компенсация за Íslandsbanki в замяна на поемането на депозитните пасиви на Straumur, като има вероятност Íslandsbanki да получи съответни активи в замяна на прехвърлените пасиви. Органът не счита, че тази помощ е от голямо значение за оценката на разпределянето на тежестта.

(221)

Накрая, що се отнася до гаранцията по депозитите, Органът вече е отбелязал в решението за откриване, че, с оглед на извънредните обстоятелства по това време, тя може да представлява пропорционално средство за опазване на финансовата стабилност в Исландия. Въпреки това е очевидно, че такава помощ не може да бъде одобрена за неограничено време.

(222)

Следователно, за да може тази държавна помощ да бъде счетена за ограничена до необходимия минимум, Органът счита, че тя трябва да бъде прекратена възможно най-скоро. По тази причина Органът приветства намерението на исландските органи да премахнат гаранцията по депозитите преди отменянето на контрола върху движението на капитали, следователно, според настоящото планиране, най-късно до края на 2013 г.

(223)

По тази причина, с цел да се покрият забавянията в отменянето на контрола върху движението на капитали и да се отрази становището на Органа, че жизнеспособната банка следва да може да се конкурира на пазара без защита под формата на такава цялостна гаранция по депозитите, той, следователно, ще предостави разрешение за гаранцията по депозитите до края на 2014 г. (89) След този момент защитата по депозитите следва да се ръководи единствено от приложимото законодателство на ЕИП в областта на гаранциите по депозити.

(224)

Въз основа на горните съображения Органът стига до заключението, че планът за преструктуриране на Íslandsbanki гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум и че получателят на помощта, акционерите и притежателите на дълг на банката, на която е правоприемник, са взели значително участие в разпределянето на тежестта. Следователно помощта за преструктуриране съответства на раздел 3 от Насоките за преструктуриране.

(225)

В раздел 4, параграфи 29—32 от Насоките за преструктуриране е предвидено:

„Финансовата стабилност продължава да бъде основната цел на помощта за финансовия сектор в условията на системна криза, като запазването на системната стабилност в краткосрочен план обаче не следва да води до по-дългосрочни вреди за условията на равнопоставеност и конкурентните пазари. В това отношение важна роля изпълняват мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията вследствие на държавна помощ. […] Мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията следва да бъдат специално подбрани, за да бъдат отстранени установените нарушения на пазарите, на които банката получател на помощта осъществява дейност след възстановяване на нейната жизнеспособност след преструктурирането, като в същото време се спазват общата политика и принципи. Изходната точка за извършване на оценка от страна на Органа на необходимостта от такива мерки е размерът, мащабът и обхватът на дейностите на въпросната банка при прилагането на достоверен план за преструктуриране съгласно предвиденото в раздел 2 на настоящата глава. […] Естеството и формата на тези мерки ще зависят от два критерия: първо, размерът на помощта и условията и обстоятелствата, при които е била предоставена, и, второ, характеристиките на пазара или пазарите, на които ще осъществява дейност банката получател на помощта.

По отношение на първия критерий мерките за ограничаване на нарушенията варират значително в съответствие с размера на помощта, както и степента на разпределяне на тежестта и равнището на цените. Общо казано, когато има по-висока степен на разпределение на тежестта и собственият принос е по-висок, има по-малко отрицателни последици в резултат на опасност от недобросъвестност.

По отношение на втория критерий Органът ще направи анализ на вероятните въздействия на помощта върху пазарите, на които банката получател осъществява дейност след преструктурирането. Преди всичко ще бъдат разгледани големината и относителната важност на банката на нейния пазар или пазари, след като вече е станала жизнеспособна. Мерките ще бъдат съобразени с пазарните характеристики, за да се гарантира запазването на ефективната конкуренция. […] Мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията не следва да застрашават изгледите за възстановяване на жизнеспособността на банката.“

(226)

От горното следва, че размерът на помощта, по-специално в относително изражение, както и пазарните характеристики, са решаващи в оценката на Органа за способността на мерките да ограничат нарушенията на конкуренцията. В същото време е очевидно, че тези мерки не трябва да застрашават жизнеспособността на получателя на помощта за преструктуриране, като трябва да бъдат отстранени и опасенията, свързани с конкуренцията, с оглед на основната цел за финансова стабилност в условията на настоящата криза.

(227)

На фона на горната нормативна уредба по-долу Органът ще изложи съображенията, които счита за съществени за своята оценка на мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията.

(228)

Първо и най-важно, Органът счита, че предвид конкретната ситуация на исландските финансови пазари и икономическите условия, описани в предходните глави, е необходима внимателна оценка на пазарните условия и на конкурентната среда. Мерките за ограничаване на нарушението на конкуренцията следва да отразяват трудните понастоящем обстоятелства, като в същото време гарантират ограничаването до минимум на нарушенията на конкуренцията както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

(229)

Второ, както е посочено по-горе в раздела, касаещ разпределянето на тежестта, бил е разрешен въпросът с най-големия възможен принос на бившите собственици на Glitnir и до известна степен на кредиторите на Glitnir. Следователно необходимостта от допълнителни мерки за конкуренция е била ограничена.

(230)

Трето, що се отнася до характеристиките на съответния пазар и както е описано по-горе, сривът на финансовата система в Исландия, последван от намесата от страна на исландските органи, включително учредяването на Íslandsbanki на основата на местните дейности на Glitnir, е довел до по-голяма концентрация на исландския пазар на финансови услуги и значително е увеличил пазарния дял на трите основни банки — Íslandsbanki, Arion Bank и Landsbankinn. Освен тях са останали само малко на брой други и то малки пазарни участници, а непосредствените изгледи за ново навлизане са изключително малки, не само поради вече споменатите бариери пред навлизането и малкия размер на пазара, но също така по-специално поради упражнявания контрол върху движението на капитали. Íslandsbanki се радва на много добра позиция на този концентриран пазар със своя пазарен дял от над […] % в най-тясно свързаните и икономически важни сегменти.

(231)

Четвърто, кризата e довела до редица много специфични проблеми, като изключително високата степен на пряка и непряка собственост на големите банки в реалната икономика и съществуването на фактически монопол в банковите ИТ услуги (RB), чийто мажоритарен собственик са трите основни банки.

(232)

Пето, относителният размер на получената от Íslandsbanki помощ е значителен. В това отношение Органът отбелязва, че в началото целият капитал на банката е бил предоставен от държавата. Освен това банката се е ползвала от редица мерки за помощ — споразумението по отношение на Straumur, специалния механизъм за ликвидност и гаранцията по депозитите. В същото време Íslandsbanki остава малка банка, поне според международните стандарти.

(233)

Шесто, придобиването на Byr от страна на банката налага предприемането на допълнителни мерки за защита на конкуренцията. Във второто решение за Byr Органът изиска в следващия план за преструктуриране да бъдат включени мерки, които да гарантират, че исландският финансов пазар ще се радва на ефективна конкуренция в бъдеще, така че да бъдат разсеяни опасенията на Органа във връзка със състоянието на конкуренцията на исландския финансов пазар.

(234)

На този фон Органът отбелязва, че са били предприети редица мерки или ще бъдат предприети такива с цел ограничаване на нарушенията на конкуренцията в резултат на предоставената на Íslandsbanki помощ.

(235)

Исландското правителство изрично е поело два ангажимента (вж. приложението), които, според Органа, могат да допринесат за създаването на нормативна среда, благоприятстваща конкуренцията на финансовите пазари:

(236)

Първо, като е сформирало работна група, която да преразгледа Закон № 36/1978 относно гербовия налог, и като е разгледало по-специално дали да отмени гербовите налози върху облигации, емитирани от физически лица, при прехвърлянето им между кредитори (напр. когато физически лица прехвърлят своите заеми от една кредитна институция към друга). Органът счита, че настоящият закон, който, inter alia, задължава клиентите да заплащат гербов налог върху сумата на съответната облигация (90), когато сменят кредиторите си, може да е пречка за конкуренцията, тъй като той може да обвърже клиентите със съществуващите договори за дългосрочни заеми. Следователно Органът приветства ангажимента за преразглеждане на този закон.

(237)

Второ, Органът отчита факта, че, в съответствие с приетата от Исландския парламент на 21 март 2012 г. резолюция, правителството ще сформира комитет с мандат да преразгледа защитата на потребителите на финансовия пазар. Това ще включва специален мандат за преразглеждане на улесняването на смяната на доставчика и на намаляването на разходите по тази смяна, както и тясно сътрудничество на комитета по този въпрос с ИОЗК. Комитетът следва да представи своя доклад най-късно до 15 януари 2013 г. Органът счита, че по-задълбочената оценка може да е от полза за конкуренцията в дългосрочен план. В същото време разгледания по-долу конкретен ангажимент на Íslandsbanki следва да допринесе за улесняването на смяната на доставчика и по този начин ще повиши конкуренцията.

(238)

Що се отнася до свързаните с конкуренцията опасения, установени от Органа във връзка с RB, Органът приветства постигнатото от ИОЗК и собствениците на RB, включително трите основни банки, решение по този въпрос. С него се прави опит за гарантиране на достъп за малките конкуренти и потенциалните нови участници на пазара до съществено важната ИТ инфраструктура на недискриминационна база и на разумна цена. Органът счита, че с това решение опасенията му, изложени inter alia във второто решение за Byr, са били разсеяни по задоволителен начин и че няма нужда допълнително да разглежда този въпрос в настоящото решение.

(239)

Накрая, Органът отбелязва направените от 2008 г. насам нормативни изменения, разгледани в приложението. Що се отнася до опасенията във връзка с конкуренцията, включването на член 22 в Закон № 161/2002 относно финансовите предприятия е от особено голямо значение в това отношение. Той включва разпоредби, ограничаващи участието на финансови предприятия в дейности, които попадат извън обхвата на техните оперативни лицензи. В съответствие с това ново правило такива дейности могат да се осъществяват само временно и за целите на сключване на сделки или реорганизиране на дейностите на клиентите. В тази връзка на ФНО трябва да се изпрати мотивирано уведомление, като са предвидени срокове, в рамките на които финансовите предприятия следва да извършат реорганизацията на техните клиенти и да се разпоредят с отчуждените активи.

(240)

Органът счита, че тази промяна е подходящ нормативен отговор на въпроса с непропорционално голямата собственост на финансовите институции в реалната икономика. Изглежда, че тази разпоредба най-малкото коригира тази ситуация — която е пряк резултат от суаповете на дълг срещу собствен капитал (и подобни), включващи прекомерно задлъжнели дружества в началото на кризата — като не ѝ позволява да се превърне в постоянен проблем. Тъй като тя решава един от най-сериозните проблеми по отношение на конкуренцията, който е свързан с държавната помощ за трите банки, Органът ѝ обръща сериозно внимание в своята оценка.

(241)

Органът подчертава, че пазарното присъствие и големината на Íslandsbanki са само част от тези на Glitnir, тъй като общите активи са били намалени с 84 %, както е описано по-горе, и, за разлика от Glitnir, Íslandsbanki осъществява дейност единствено на исландския пазар. Докато по-голямата част от това намаление очевидно е резултат от ликвидирането на международните дейности на Glitnir, според Органа този процес е от особена важност по отношение на нарушенията на конкуренцията, тъй като в миналото именно рисковата стратегия на Glitnir в чужбина е довела до нейния срив и е причинила нарушения на финансовите пазари в ЕИП. (91)

(242)

Освен това Органът приветства поетите от Íslandsbanki ангажименти (вж. приложението) допълнително да намали своето присъствие на местния пазар чрез […] прехвърляния, свързани с […]. На база на окончателния план за преструктуриране и като напомня, че Íslandsbanki е малка банка по стандартите на ЕИП, Органът е съгласен с Íslandsbanki, че по-нататъшните структурни мерки биха могли да застрашат изгледите на банката за възстановяване на дългосрочната ѝ жизнеспособност. (92)

(243)

Органът отбелязва ангажимента, че Íslandsbanki няма да придобива финансови предприятия до 15 октомври 2014 г., освен ако преди това получи одобрение от Органа. Това означава, че, освен ако от съображения за финансова стабилност не бъдат наложени допълнителни сливания, може да бъде избегната по-нататъшната концентрация на исландския финансов пазар чрез придобивания от страна на Íslandsbanki. Този ангажимент гарантира също така, че предоставената на Íslandsbanki помощ се използва за възстановяване на жизнеспособността на банката, а не за консолидиране и допълнително разширяване на нейното пазарно присъствие в Исландия. Същото важи за ангажимента на Íslandsbanki, според който до 15 октомври 2014 г. тя няма да прилага договорни клаузи и няма да въвежда нови договорни клаузи, които обвързват специалните условия по лихвените проценти с използването на минимален набор от услуги на банката, както и за ангажимента при предлагането на пазара на нейните услуги да не се позовава на обвързаността на държавата с цел извличане на конкурентно предимство.

(244)

Както е описано по-горе, понастоящем исландският финансов пазар представлява една трудна среда за осъществяване на дейност за която и да било банка, което е отразено също така в почти пълната липса на интерес от чужбина за навлизане на този пазар към настоящия момент. Следователно Органът приветства ангажиментите на Íslandsbanki във връзка с улесняването на смяната на банките и предоставянето на основни услуги по обработка на плащанията, както и паричните дистрибуторски услуги. Органът счита, че тези мерки, в съчетание с гореспоменатото споразумение между трите основни банки и ИОЗК относно RB гарантира достъпа на по-малките пазарни участници до най-важната инфраструктура и услуги на разумни цени, без по-големите участници да могат да блокират техния достъп. Органът е на мнение, че това ще намали бариерите пред навлизането в бъдеще на (потенциални) пазарни участници и би могло да даде възможност на съществуващите по-малки участници да повишат своите пазарни дялове, ако могат да предложат по-добри услуги от по-големите си конкуренти. Освен това мерките, целящи улесняване на смяната на доставчика, ще допринесат за по-активната конкуренция между съществуващите големи участници и биха могли да допринесат за предотвратяването или преодоляването на ситуация на потенциално колективно господство.

(245)

Последно, Íslandsbanki се ангажира да продаде възможно най-скоро дяловите си участия в оперативните дружества, чието ръководство е поела вследствие на преструктурирането в съответствие с член 22 от Закон № 161/2002 относно финансовите предприятия, ангажира се да спазва процедурата и сроковете, които са определени в тази разпоредба, и да поддържа актуална информация на своя уебсайт или на уебсайта на дъщерно дружество относно дъщерните дружества и дяловите участия, които са държани за продажба. Органът приветства ангажимента на Íslandsbanki да прехвърли възможно най-скоро всички дружества и дялови участия, които не са свързани с основната ѝ дейност, не на последно място от съображения за жизнеспособността. Макар Органът да счита за очевидно, че банката трябва да спазва местните нормативни задължения като член 22 от Закона относно финансовите предприятия, той отбелязва този ангажимент и обръща внимание на исландските органи и получатели на помощ върху факта, че в това отношение нарушаването на националното право може да доведе така също до злоупотреба с помощта. Освен това Органът счита, че, след като трябва да публикува на уебсайта си информация относно предвидените прехвърляния и продажби, се осигурява по-голяма прозрачност относно настоящата ситуация със собствеността в исландската икономика. Това, поне до известна степен, отстранява въпросното опасение, свързано с конкуренцията, с което понастоящем се характеризират исландските пазари.

(246)

Въз основа на всичко, казано по-горе, предвид по-специално специфичната ситуация в Исландия и факта, че Органът счита, че горните мерки решават основните въпроси, свързани с конкуренцията, които е установил в сътрудничество с ИОЗК, и с оглед на основната цел за постигане на финансова стабилност, Органът стига до заключението, че ангажиментите ограничават нарушенията на конкуренцията в задоволителна степен. Следователно помощта за преструктуриране отговаря на раздел 4 от Насоките за преструктуриране.

(247)

Въз основа на горната оценка и с оглед на представения от исландските органи план за преструктуриране на Íslandsbanki, изразените от Органа в решението за откриване съмнения относно естеството и съвместимостта на мерките за помощ за Íslandsbanki са разсеяни. Следователно Органът одобрява мерките за помощ като помощ за преструктуриране, която е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, при условие че Исландия и Íslandsbanki спазват изложените в приложението ангажименти.

а)

други видове риск и риск, който не е напълно покрит по стълб 1: освен минималния капитал по стълб 1 може да се изисква допълнителен капитал по стълб 2а поради други рискови фактори или поради подценяване на рисковите фактори по стълб 1. Капиталовите изисквания по стълб 1 и стълб 2а представляват основата на капиталовото изискване за банката;

б)

намаляване на наличния капитал поради провеждането на стрес-тестове и от стратегически съображения: основното капиталово изискване се оценява въз основа на „нормални бизнес условия“. Банката обаче трябва да се увери, че капиталът ѝ е достатъчен за нейното функциониране при кризисни пазарни условия и че той ще подкрепя прилагането на нейната бизнес стратегия през идните години. Следователно е възможно на банката да се наложи да държи капиталов буфер, за да бъде в състояние да издържи на кризисните пазарни условия и да способства за постигането на планирания растеж. С цел да се направи оценка на размера на необходимия капиталов буфер бизнес планът на банката е подложен на натиск въз основа на различни допускания, свързани с рисковия профил на банката и нейната бизнес стратегия