22.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 82/16

(1)

С писмо от 28 септември 2007 г. (факт № 442805) Органът помоли исландските органи за информация във връзка с държавни гаранции и задължението за плащане на премия за държавна гаранция в съответствие с исландския закон за държавните гаранции. С писмо на мисията на Исландия към Европейския съюз от 24 октомври 2007 г., с което беше препратено писмото от исландското Министерство на финансите от същата дата, получено и регистрирано в деловодството на Органа на 25 октомври 2007 г. (факти № 448739 и 449598), исландските органи изпълниха това искане.

(2)

Представителите на Органа и исландското правителство обсъдиха делото на 7 септември 2007 г. в Брюксел и на 29 октомври 2007 г. в Рейкявик, а на 6 март 2008 г. то беше обект на обсъждане на срещата на представителите на Органа и на Исландската асоциация за финансови услуги, проведена в Брюксел.

(3)

Решение № 406/08/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 27 юни 2008 г. за откриване на официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на Исландския фонд за жилищно финансиране от плащане на премия за държавна гаранция беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (3). В решението Органът покани заинтересованите страни да представят своите мнения. Органът не получи мнения от заинтересованите страни. С писмо от 8 септември 2008 г. (факт № 490696) исландските власти представиха своето становище относно Решение № 406/08/COL на Органа.

(4)

През октомври 2008 г. Органът временно преустанови делото поради кризата в исландския банков сектор. Въпреки това на „пакетната“ среща в Рейкявик на 4—5 ноември 2009 г. бяха проведени няколко обсъждания по делото. След срещата, на 16 ноември 2009 г. Органът изпрати писмо с напомняне да бъде предоставена информация относно оценката на съвместимостта на разследваната мярка. Исландските власти изпратиха отговор с писмо от 7 декември 2009 г. (факт № 539538).

(5)

В паралелно разследване във връзка с мерки за държавна помощ, предоставени в полза на Исландския фонд за жилищно финансиране (HFF), в своето Решение № 405/08/COL от 27 юни 2008 г. (4) Органът заключи, че предоставената на HFF държавна гаранция представлява съществуваща мярка за държавна помощ. Впоследствие на 18 юли 2011 г. Органът прие Решение № 247/11/COL за предложение за подходящи мерки за финансирането на Исландския фонд за жилищно финансиране Íbúðalánasjóður (HFF) (5), inter alia под формата на държавна гаранция.

(6)

Исландският фонд за жилищно финансиране Íbúðalánasjóður (HFF) е държавна институция, която извършва дейност на принципа на сделката между несвързани лица в съответствие с исландския Жилищен закон № 44/1998 (lög um húsnæðismál) (6). HFF се управлява от борд на директорите в рамките на административните пълномощия на Министерството на социалните грижи. Целта на HFF е да насърчава сигурността и равните права на жилищно настаняване. За тази цел HFF отпуска ипотечни кредити на физически лица и заеми на образувания, които предоставят жилища под наем, и се занимава с обща организация на въпроси в областта на жилищното настаняване. Финансирането се предоставя със специалната цел да се подобрят възможностите за хората да закупят или наемат жилище при подходящи условия (вж. член 1 от Жилищния закон).

(7)

HFF не се финансира пряко от държавата, а от възвръщаемостта на собствения си капитал (например вноски, лихвени плащания и ценови индексации по заеми с удължено погасяване), от лихви, платени за емитирането и продажбата на облигации на HFF (íbúðarbréf), които се котират на Исландската фондова борса, както и от такси за услуги, предоставени на клиентите на HFF. Освен това HFF извлича ползи от държавна гаранция, свързана с неограничената отговорност на държавата за дълговете на HFF в ролята на негов собственик (7). В допълнение HFF получава пряко от държавния бюджет помощ за лихва, предназначена за покриването на загуби в резултат на отпускането на заеми под пазарна цена на образувания, които се занимават с изграждането и даването под наем на жилища.

(8)

Решение № 405/08/COL на Органа съдържа по-подробно описание на системата на HFF в съответствие с Жилищния закон.

(9)

HFF е държавна институция, субект на публичното право (вж. член 4 от Жилищния закон) и като такава, в съответствие с общите неписани правила на исландското публично право, приложимо за държавните институции, той се възползва от държавна гаранция върху всички свои задължения. Гаранцията се отнася за всички държавни институции, без значение кога са били създадени или вида на тяхната дейност. Както беше споменато по-горе, тази гаранция е резултат от неограничената отговорност на държавата за дълговете на HFF като негов притежател. Това означава, че държавата е отговорна за съвкупността от задълженията на HFF, тъй като гаранцията не е свързана с определена финансова операция на HFF, нито пък е ограничена до определена максимална сума. Това е отразено също така в член 5, параграф 3 от Закона за несъстоятелността № 21/1991 (lög um gjaldþrotaskipti o.fl.), в който се посочва, че процедурите за фалит или други процедури за несъстоятелност не се прилагат за институции от типа на HFF.

(10)

В преамбюла на законопроекта, по-късно публикуван като Закон № 121/1997 за държавните гаранции (lög um ríkisábyrgðir), се посочва следното:

„Основа за това е недвусмисленото правило в исландското законодателство, според което държавата носи отговорност за задълженията на своите институции и предприятия, освен ако гаранцията не е ограничена по силата на изрична правна разпоредба […] или отговорността на държавата в дружество с ограничена отговорност е ограничена до вноската в акционерния дял.“ (8)

(11)

Държавната гаранция е била на разположение и на предшествениците на HFF: Държавната жилищна агенция, Държавния строителен фонд и Работническия жилищен фонд, управляван от Държавната жилищна агенция, както и Държавния жилищен съвет (вж. Закон № 97/1993 относно Държавната жилищна агенция (lög um Húsnæðisstofnun ríkisins).

(12)

Към момента на създаването на HFF и неговите предшественици неограничената държавна гаранция, предоставена в тяхна полза и покриваща всички техни задължения, не е била обвързана с рискова премия или с премия за гаранция. Според исландските власти от самия замисъл на HFF съответните правила на националното законодателство са били формулирани така, че да освободят HFF от плащането на каквато и да било такса за държавната гаранция, която му е предоставена. (9)

(13)

Във Временен закон № 68/1987 относно фискалните мерки за първи път е въведено общо задължение за заплащане на държавата на премия за гаранция във връзка с държавни гаранции, за които не се прилага рисковата премия. Следователно съгласно член 8 от Закон № 37/1961 относно държавните гаранции (lög um ríkisábyrgðir), изменен със Закон № 65/1988 относно държавните гаранции (lög um breyting á lögum nr. 37/1961, um ríkisábyrgðir, með síðari breytingum), банките, кредитните фондове, финансовите институции, предприятията и други образувания от подобен вид, които по силата на закон се възползват от държавна гаранция, без значение дали на основата на това, че техен собственик е държавата или поради други причини, трябва да заплащат на държавата премия за гаранция за своите задължения към чуждестранни субекти. Премията беше определена в размер на 0,0625 % на тримесечие от главницата на чуждестранните задължения на основата на средния им размер за всеки период (вж. член 8, параграф 2 от Закон № 37/1961) (10).

(14)

Първоначално такава премия не е била въведена за националните задължения. Въпреки това със Закон № 121/1997 относно държавните гаранции (11) по отношение на националните задължения е въведено задължение за плащане на премия в размер на 0,0375 %. Впоследствие със Закон № 180/2000 този процент е увеличен на 0,0625 % (12).

(15)

В Закон № 121/1997 също се предвижда освобождаване от плащането на премия за държавна гаранция по отношение на жилищните облигации, емитирани от направление „Жилищни облигации“ на Държавната жилищна агенция. Що се отнася до другите задължения на HFF, Допълнителният закон за бюджета за 2001 г. отмени с обратна сила дълговете на HFF, свързани с неплатени премии, начислени от HFF в съответствие със Закон № 121/1997. Освен това в Закон № 70/2000, който влезе в сила на 26 май 2000 г., бе предвидено общо освобождаване на HFF от плащане на премия за държавна гаранция за всички задължения.

(16)

Решение № 406/08/COL на Органа съдържа по-подробно описание на законодателството относно държавните гаранции и последвалите промени в общоприложимите ставки на премията и специалните разпоредби относно HFF.

(17)

В Решение № 406/08/COL Органът обясни, че държавната гаранция в полза на HFF, която е съществувала преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП на 1 януари 1994 г., като такава не е била третирана в съответствие с процедурата относно премията за гаранция във връзка с нова помощ, а в рамките на отделна процедура за съществуваща помощ (дело № 64865, понастоящем дело № 70382). В Решение № 406/08/COL бе обърнато внимание на това, че HFF е освободен от плащане на премия за гаранция, която други предприятия, организирани подобно на HFF, са задължени да плащат. В този контекст според предварителното мнение на Органа за определянето на помощта като нова или съществуваща не е било от значение дали Законът за държавните гаранции на практика е променил ситуацията на HFF по отношение на плащането на премия за гаранция. От решаващо значение е било, че новият Закон № 121/1997 относно държавните гаранции е въвел нова система, при която за първи път на HFF се осигурява по-благоприятно третиране, отколкото ако беше приложено общото правило за предприятията, които се възползват от имплицитната държавна гаранция. Затова съгласно предварителното становище на Органа всяко предимство за HFF, произтичащо от освобождаването, предоставено на направление „Жилищни облигации“, въведено с член 7 от Закон № 121/1997, представлява нова помощ. Същото се отнася за освобождаването от плащане на премията във връзка с други операции на HFF (вж. Закон № 70/2000, изменящ Закон № 121/1997 и Допълнителния закон за бюджета от 2001 г.)

(18)

По предварително мнение на Органа освобождаването на HFF от плащане на премия за гаранция е равнозначно на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В решението за откриване на официалната процедура по разследване бяха установени следните елементи на държавна помощ:

(19)

Освен това Органът изрази съмнения, че гореспоменатите елементи на държавна помощ съответстват на Споразумението за ЕИП. Органът поясни, че докато някои заеми за жилищно финансиране могат да бъдат определени като услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП и следователно могат да изпълняват условията за отпускане на помощ, по предварително мнение на Органа общата схема за заеми на HFF има твърде широк обхват и затова не е в съответствие с условията на член 59, параграф 2. На Органа не е предоставена каквато и да било информация, която да му даде основание да заключи, че като цяло пазарът не би бил в състояние да осигури достъпно жилищно финансиране. Съгласно общата схема за заеми на HFF всеки може да получи заем, независимо от неговите приходи и имущество и от ограниченията в разходите или размера на жилището, което се финансира. Заемите също така могат да бъдат отпускани навсякъде, независимо дали е налице местно жилищно финансиране.

(20)

Становището на исландското правителство се съсредоточава върху факта, че всеки от засегнатите елементи на помощта произтича пряко от имплицитната държавна гаранция в полза на HFF, за която вече е било установено, че представлява държавна помощ. Според исландските власти всяко плащане на такса е неразделна част от държавната гаранция като такава. Следователно с оглед на липсата на ясно разграничими и съществени промени в държавната гаранция и плащането на таксата, не е налице нова помощ и въпросът следва да се разглежда в рамките на делото за съществуваща помощ. Освен това исландското правителство изрази мнението, че ако бъде преценено, че е налице нова помощ, то тя е съвместима поради социалния характер на HFF и факта, че отпуснатата на HFF помощ отговаря на условията, установени в съдебната практика по делото Altmark  (13).

(21)

Що се отнася до въвеждането със Закон № 68/1987 на задължение за плащане на премия за държавни гаранции във връзка с чуждестранни задължения на някои финансови институции, исландските власти са на мнение, че на практика HFF никога не е плащал премия, тъй като никога не е имал такива чуждестранни задължения.

(22)

Освен това според исландските власти задължението за плащане на премия за национални задължения, различни от жилищни облигации, в съответствие със Закон № 121/1997, се „основава на спорно законово основание“, тъй като целта никога не е била предшествениците на HFF да плащат премия за гаранцията. Исландските власти посочват също така, че дълговете на HFF, свързани с неплатена премия за гаранция, са били отменени със задна дата в Допълнителния закон за бюджета от 2001 г., което показва, че законодателят е искал да освободи HFF от плащане на каквато и да било премия за гаранция.

(23)

Накрая, причината за освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна гаранция е била, че лихвеният марж на HFF по ипотечните инструменти за гарантиране на задължения, свързани с жилищни облигации, е бил 0,0375 % (14). Исландските власти наричат това „специална такса за държавна гаранция“. Тя се събира в специален резервен фонд.

(24)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(25)

От това следва, че за да бъдат определени като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мерките трябва да включват безвъзмездна помощ от държавата или чрез държавни ресурси, да предоставят предимство на предприятието, на което са предоставени, да бъдат избирателни, да нарушават конкуренцията и да заплашват да нарушат търговията между договарящите се страни.

(26)

В Насоките на Органа за държавните гаранции (15) се посочва, че гаранциите, предоставени пряко от държавата, т.е. от централните, регионалните или местните органи на властта, могат да представляват държавна помощ. Освен това по-благоприятни условия на финансиране, получени от предприятия, чиято правна форма изключва фалит или друга процедура по несъстоятелност, или които се възползват от изрична държавна гаранция или поемане на загуби от държавата, предоставят предимство, свързано с безсрочния риск на държавата, а именно неограничената държавна гаранция (16). Освен това

„ползата от държавна гаранция е, че рискът, свързан с гаранцията, се поема от държавата. Такова поемане на риск от държавата нормално би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато държавата се отказва от цялата или от част от премията, е налице полза за предприятието и изтичане на ресурси от държавата.“ (17)

(27)

В решение № 247/11/COL Органът заключи, че имплицитната и неограничена държавна гаранция в полза на HFF представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като представлява използване на държавни ресурси на исландската държава и предоставя икономическо предимство на HFF. Органът се позова на факта, че в съответствие с Насоките на Органа за държавните гаранции предприятията, чиято правна форма изключва фалит или други процедури за несъстоятелност или които се възползват от експлицитна държавна гаранция или поемане на загуби от държавата, могат да бъдат считани за получатели на помощ. Освен това не е необходимо държавата да прави плащания в рамките на въпросната гаранция. Помощта се предоставя непрекъснато от момента, в който е предоставена гаранцията, а не само в момента, в който тя се използва, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията (18).

(28)

С оглед на пряката връзка между наличието на елементи на държавна помощ в мярка, представляваща държавна гаранция, и необходимостта от установяването (и плащането) на (пазарна) премия за тази държавна намеса, решаващият въпрос е дали освобождаването от плащане на такса за гаранция може да се счита за отделен елемент на държавна помощ в сравнение с предимството, произтичащо от гаранцията като такава. Една подходяща премия може да неутрализира поне част от предимството, предоставено на получателя на помощта. Ако е било възможно установяването на пазарна премия за въпросната гаранция, която съответства на риска за държавата, свързан с гаранцията, и ако HFF беше платил тази премия, нямаше да бъдат изпълнени критериите в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП относно наличието на държавни ресурси и на икономическо предимство в полза на HFF. Следователно премията представлява присъща част на изчисляването на размера на държавната помощ, отпусната под формата на гаранция. Това заключение следва също и от насоките за държавните гаранции, както е посочено по-горе.

(29)

Исландските власти изразиха подобно мнение в своето становище по повод на решението за откриване на официалната процедура по разследване (Решение № 406/08/COL). Нещо повече, исландските власти подчертаха, че Законът за държавните гаранции е бил създаден с цел да бъде общ законодателен акт относно условията за предоставяне на държавни гаранции. Самият закон не е предоставил гаранции, в него са били определени единствено условията за гаранциите (19).

(30)

С оглед на горепосоченото Органът счита, че поради специалното естество на елементите на помощта, съдържащи се в мярка за държавна помощ под формата на държавна гаранция, освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна гаранция не представлява отделна мярка за държавна помощ, различна от имплицитната и неограничена държавна гаранция, предоставена от исландската държава, по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Липсата на задължение за плащане на премия представлява част от предимството и от държавните ресурси за държавната гаранция, предоставена на HFF. С оглед на това, че предимствата, произтичащи от тази държавна гаранция, се разглеждат от Органа в рамките на процедурата за държавна помощ във връзка със съществуваща помощ (вж. дело № 70382, предишно дело № 64865, Решение № 247/11/COL), официалната процедура по разследване във връзка с освобождаването на HFF от плащане на премия за държавна помощ е безпредметна и може да бъде закрита,