(1)

От средата на 2007 г. функционирането на кредитните пазари на едро беше сериозно затруднено. В резултат на това намаляха ликвидните средства в банковия сектор, както и се появи нежелание банките да отпускат заеми помежду си и на останалата част от икономиката. Тъй като смущенията на кредитните пазари нараснаха през последните осемнадесет месеца, финансовата криза се задълбочи и глобалната икономика навлезе в дълбока рецесия.

(2)

Трудно е да се намерят решения на финансовата криза и за възстановяването на глобалната икономика, без да се осигури стабилност в банковия сектор и останалата част на финансовата система. Само тогава доверието на инвеститорите ще се възстанови и банките ще възобновят нормалното си отпускане на кредити. Съответно държавите от ЕИП взеха мерки за подпомагане на стабилността на банковите си сектори и за поддържане на кредитирането като предоставяне на нов капитал чрез използване на публични средства и предоставяне на държавни гаранции за междубанковото кредитиране.

(3)

Няколко държави от ЕИП обявиха своето намерение да допълнят съществуващите си мерки за подкрепа с осигуряването на някакъв вид облекчение на обезценените банкови активи. Тези изявления, заедно с подобна инициатива в САЩ, предизвикаха по-широк дебат в ЕИП относно ползите от облекчението на активите като правителствена мярка в помощ на банките. В контекста на този дебат съобщението на Европейската комисия, което съответства на настоящата глава от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ беше изготвено от службите на Комисията след консултации с Европейската централна банка (ЕЦБ) и следва препоръките, издадени от Евросистемата на 5 февруари 2009 г. (вж. приложение 1).

(4)

В настоящата глава се акцентира върху въпросите, които трябва да бъдат решени от държавите от ЕАСТ при разглеждането, създаването и привеждането в действие на мерките за облекчение на активите. Като цяло тези въпроси се отнасят до аргументацията за облекчението на активите като мярка за опазване на финансовата стабилност и поддържане на отпускането на кредити от банките; дългосрочните съображения за жизнеспособността на банковия сектор и бюджетната устойчивост, които трябва да бъдат взети предвид при разглеждането на мерките за облекчение на активите; и нуждата от общ и координиран подход в ЕИП към облекчението на активите, по-конкретно гарантирането на равнопоставеност. В контекста на подобен подход на ЕИП в настоящата глава се дават по-конкретни напътствия за прилагането на правилата за отпускането на държавни помощи към облекчението на активите, като се акцентира например върху i) изискванията за прозрачност и за оповестяване; ii) поделяне на тежестта между държавата, акционерите и кредиторите; iii) съобразяване на стимулите за бенефициерите с целите на обществената политика; iv) принципи за допустимост, остойностяване и управление на обезценените активи при създаването на мерки за облекчение на активите; и v) връзката между облекчението на активи, другите правителствени мерки за помощ и преструктурирането на банките.

(5)

Непосредствените цели на спасителните пакети на държавите от ЕИП, обявени през октомври 2008 г., са предпазването на финансовата стабилност и поддържането на предоставянето на кредити на реалната икономика. Прекалено рано е да се правят окончателни заключения за ефективността на пакетите, но е ясно, че те предотвратиха риска от финансов крах и подпомогнаха функционирането на важни междубанкови пазари. От друга страна от обявяването на пакетите предоставянето на кредити на реалната икономика се развива неблагоприятно, като последните статистически данни подсказват рязко забавяне на кредитния растеж (2). В много държави от ЕИП все по-често се съобщава, че е отказан достъп до банков кредит на предприятия, и изглежда, че свиването на кредитната сфера е по-голямо от това, което може да се оправдае от съображения за цикличност.

(6)

Една от разкритите основни причини за недостатъчните кредитни потоци е несигурността, свързана с остойностяването и местоположението на обезценените активи, която от началото на кризата представлява източник на проблеми за банковия сектор. Несигурността относно остойностяването на активите не само продължава да подрива доверието в банковия сектор, но и отслаби ефекта от предприетите досега правителствените мерки за помощ. Банковата рекапитализация например осигури защита срещу обезценяването на активите, но голяма част от предоставения капиталов буфер бе погълната от банки, които съставиха резерви срещу бъдещо обезценяване на активите. Банките вече предприеха стъпки за решаването на проблема с обезценените активи. Те регистрираха съществено понижаване на вписаната стойност на активите (3), предприеха мерки за ограничаване на оставащите загуби чрез прекласифициране на активите в своите счетоводни баланси и постепенно заделиха допълнителен капитал, за да укрепят платежоспособността си. Проблемът обаче не е решен в достатъчна степен и поради неочакваната сила на икономическия спад може да се предположи, че и занапред кредитното качество на банковите активи все повече ще се влошава.

(7)

Облекчението на активите би било пряко насочено към проблема на несигурност по отношение на качеството на счетоводните баланси на банките и поради това ще спомогне да се възобнови доверието в сектора. Това би помогнало за избягването на риска от повторни рекапитализации на банките, тъй като обемът на обезценените активи расте на фона на влошаващо се състояние на реалната икономика. Въз основа на това няколко държави от ЕИП активно обмислят облекчението на обезценени активи на банките като допълнение към другите мерки.

(8)

Мерките за облекчение на активите трябва да бъдат замислени и приведени в действие така, че най-ефективно да бъдат постигнати непосредствените цели за предпазване на финансовата стабилност и поддържане на банковото кредитиране. Важен въпрос, на който трябва да се отговори в този контекст, е осигуряването на адекватно участие в мерките за облекчение на активите, като се създадат подходящо ценообразуване и условия, и като участието бъде задължително, ако се прецени че е необходимо. Акцентът при създаването и привеждането в действие на мерките за облекчение на активите не следва да се поставя обаче единствено върху тези непосредствени цели. Особено важно е да се вземат предвид и дългосрочните съображения.

(9)

Ако мерките за облекчение на активите не се проведат така, че да се избегне опасността от сериозно нарушаване на конкуренцията между банките (както в държавите от ЕАСТ, така и на трансгранична основа) в съответствие с Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ, включително и, когато е необходимо преструктуриране на бенефициерите, това би довело до структурно отслабване на банковия сектор в ЕИП с отрицателни последици за потенциала на производителността в останалата част на икономиката. В допълнение това би могло да доведе до постоянна нужда от правителствена намеса в сектора, което предполага постепенно увеличаване на тежестта за публичните финанси. Тези рискове са сериозни, като се има предвид вероятната степен на излагане на държавата. За да се намали рискът от подобни дългосрочни щети, правителствената намеса в банковия сектор следва да бъде подходящо насочена и съпътствана от предпазни механизми относно поведението на банките, чрез които стимулите за тях да бъдат съобразени с обществената политика. Тези мерки следва да са част от общото усилие за възстановяване на жизнеспособността на банковия сектор, основано на необходимото преструктуриране. Необходимостта от преструктуриране на банковия сектор като допълнение на правителствената подкрепа се разглежда по-подробно в контекста на правилата за държавна помощ по-нататък в раздели 5 и 6.

(10)

При разглеждането на създаването и изпълнението на мерките за облекчение на активите също е от съществено значение държавите от ЕАСТ да вземат под внимание бюджетния контекст. От приблизителните оценки за очакваните общи понижения на стойностите на активите личи, че настоящите, непредвидените или и двата вида бюджетни разходи за облекчение на активите биха могли да са значителни за държавите от ЕАСТ както в абсолютно, така и в относително изражение спрямо БВП. Правителствената подкрепа посредством облекчение на активите (и други мерки) не трябва да е в такъв мащаб, че да се създадат опасения за устойчивостта на публичните финанси като прекалено задлъжняване или проблеми с финансирането. Подобни съображения са особено важни в сегашния контекст на задълбочаващи се бюджетни дефицити, нарастване на нивата на публичния дълг и предизвикателства пред издаването на държавни облигации.

(11)

По-конкретно, бюджетното състояние на държавите от ЕАСТ ще бъде важен фактор при подбирането на управленския подход за активите, предмет на облекчение, а именно закупуване на активи, застраховане на активи, суап на активи или комбинацията от тези решения (4). Последиците за състоятелността на бюджета може да не се различават значително при различните подходи за облекчение на активите, тъй като финансовите пазари вероятно ще намалят потенциалните загуби на подобен принцип (5). Обаче подход, основан на безрезервно изкупуване на обезценени активи, би имал по-пряко въздействие върху бюджетните съотношения и държавното финансиране. Тъй като за избора на управленски подход към обезценените активи отговарят отделните държави от ЕАСТ, могат да се предвидят и хибридни подходи, чрез които лошите активи да се отделят от счетоводните баланси на банките в отделен субект (в самите банки или извън тях), който да се ползва от някакви държавни гаранции. Такъв подход е привлекателен, тъй като осигурява много от предимствата на подхода със изкупуването на активи от гледна точка на възстановяване на доверието в банковата система, като същевременно ограничава непосредственото въздействие върху бюджета.

(12)

В контекста на оскъдни бюджетни средства може да е удачно мерките за облекчение на активите да бъдат съсредоточени върху ограничен брой банки със системна значимост. За някои държави от ЕАСТ облекчението на активи за банките може да е силно ограничено поради съществуващите бюджетни ограничения и/или поради големината на счетоводните баланси на банките им спрямо БВП.

(13)

При разглеждането на някои видове мерки за облекчение на активите трябва да се отчете нуждата от съвместяване на непосредствените цели за финансова стабилност и банково кредитиране с нуждата от избягване на дългосрочни вреди за банковия сектор в ЕИП, за пазара в ЕИП и за по-широката част от икономиката. Това може да бъде постигнато най-ефективно чрез общ и координиран подход в ЕИП, който има следните по-широки цели:

(14)

Координацията между държавите от ЕИП ще е необходима само на общо равнище и би могла да бъде постигната и при запазването на достатъчна гъвкавост, за да се изготвят мерки за конкретните ситуации на отделните банки. При липсата на достатъчна координация ex ante много от тези цели ще бъдат постигнати единствено с допълнителни изисквания за контрол на държавните помощи ex post. Поради това напътствия за основните характеристики на мерките за облекчение биха помогнали да се сведе до минимум нуждата от корекции и адаптирания, които произтичат от оценяването според правилата за държавните помощи. Такива напътствия се съдържат в разделите по-долу.

(15)

Нормално задължение на банките е да оценят риска от активите, които придобиват, както и да се уверят, че са способни да покрият свързаните с тях евентуални загуби (6). Облекчение на активите въпреки това може да се предвиди за подпомагане на финансовата стабилност. Публичните мерки за облекчение на активите са държавна помощ дотолкова доколкото освобождават банката бенефициер от (или компенсират) нуждата да впише загуба или резерв за евентуална загуба от нейните обезценени активи и/или да освободи регулаторен капитал за други цели. Това ще е точно така, в случай че обезценените активи са закупени или застраховани на стойност над пазарната цена, или ако цената на гаранцията не компенсира държавата до евентуалния максимален размер на задължението ѝ, произтичащо от гаранцията (7).

(16)

Всяка помощ за облекчение на активи следва обаче да спазва общите принципи на необходимост, пропорционалност и възможно най-малко нарушаване на конкуренцията. Такова подпомагане предполага сериозно нарушаване на конкуренцията между банките бенефициери и тези, които не получават помощ, както и сред банките бенефициери с различни степени на нужда. Банките, които не получават помощ, и които като цяло са солидни, могат да се почувстват принудени да поискат намесата на държавата, за да съхранят конкурентната си позиция на пазара. Подобни нарушения на конкуренцията могат да възникнат между държавите от ЕИП, с риск от надпревара по субсидии между държавите от ЕИП (опитвайки се да спасят банките си, без да се интересуват от въздействието върху банките в другите държави от ЕИП) и тенденция към финансов протекционизъм и раздробяване на вътрешния пазар. Поради това участието в схема за облекчение на активи следва да бъде обвързано с изпълнението на ясно определени и обективни критерии, с цел да се избегне получаването на неправомерно предимство от отделни банки.

(17)

В своите насоки за финансовите институции (8) Надзорният орган на ЕАСТ (наричан по-нататък „Органът“) установи принципите, които управляват прилагането на правилата за държавни помощи, и по-специално по член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП към всички мерки в подкрепа на банките в контекста на световната финансова криза. Впоследствие в нова глава на Насоките за държавна помощ (9) Органът даде по-подробни напътствия за практическото прилагане на тези принципи към рекапитализацията. В същия дух следните насоки, основани на същите принципи, определят ключовите характеристики на мерките или схемите за облекчение на активи, които определят тяхната ефективност, както и въздействието им върху конкуренцията. Насоките се прилагат еднакво към всички банки, на които е отпуснато облекчение на активите, независимо от индивидуалното им състояние, но практическите аспекти на тяхното прилагане могат да варират в зависимост от профила на риска и жизнеспособността на бенефициера. Принципите на тези насоки се прилагат mutatis mutandis, когато две или повече държави от ЕИП координират мерки за облекчение на активи на трансгранични банки.

(18)

С настоящите напътствия се цели да се установят съгласувани принципи и условия, за да се осигури възможно най-голяма ефективност на мерките за облекчение на активи на пазара на ЕИП, като се има предвид дългосрочната цел за връщане към нормални пазарни условия и същевременно се запазва достатъчна гъвкавост, за да се отговори на специфични нужди, или да се приемат допълнителни мерки или процедури на индивидуално или национално ниво по съображения за финансова стабилност. Резултатът от ефективните мерки за облекчение на активите следва да бъде продължаването на отпускането на кредити на реалната икономика.

(19)

Всяка мярка за облекчение на активите трябва да се основава на ясно определяне на степента, в която банката е засегната от проблемни активи, самостоятелната ѝ платежоспособност преди отпускането на помощ, перспективите ѝ за възстановяване на жизнеспособност, като се вземат предвид всички възможни алтернативи, за да се улесни необходимото преструктуриране, да се избегне нарушаването на стимулите за всички участници и загубата на държавни средства, без това да допринесе за възобновяването на нормалните кредитни потоци към реалната икономика.

(20)

Поради това, за да се сведе до минимум рискът от нова държавна намеса в полза на едни и същи бенефициери като предварително условие за облекчение на активите следва да са изпълнени следните критерии:

(21)

Като общ принцип се налага банките да поемат в най-голяма степен загубите, свързани с обезценените активи. Затова на първо място се изисква пълна ex ante прозрачност и оповестяване, следвани от точното остойностяване на активите преди държавната намеса и справедливо възнаграждение на държавата за мярката за облекчение на активите, независимо от неговата форма, така че да се гарантира равностойна акционерска отговорност и поделяне на тежестта независимо от избора на конкретния модел. Комбинацията от тези елементи следва да доведе до цялостна съгласуваност на поделянето на тежестта сред разнообразните форми на държавна подкрепа, като се имат предвид конкретните отличителни черти на различните видове подпомагане (12).

(22)

След като активите са точно остойностени и загубите правилно определени (13), и ако без държавна намеса би се стигнало до състояние на техническа неплатежоспособност, банката следва или да бъде поставена под попечителство или да бъде закрита по съответния ред съгласно законодателството на ЕИП и националното законодателство. При подобно положение с оглед на запазването на финансовата стабилност и доверие може да е уместно на притежателите на облигации да се предостави защита или гаранции (14).

(23)

Когато по съображения за финансова стабилност не се препоръчва поставянето под попечителство или контролираната ликвидация на дадена банка (15), може да ѝ се отпусне помощ под формата на гаранция или закупуване на активи, като това се ограничава до стриктния минимум, така че тя да може да продължи да работи през един достатъчен период, който да ѝ позволи да подготви план за преструктурирането или контролираната си ливкидация. В подобни случаи се очаква акционерите също да понесат загуби поне в регулаторните граници на капиталовата адекватност. Национализацията също е вариант за решение, който може да бъде разгледан.

(24)

Когато е невъзможно да се постигне пълно споделяне на тежестта ex ante, от банката следва да се изиска да допринесе за покриването на загубите или на риска на по-късен етап, например под формата на клаузи за дължими възстановявания, или в случай на застрахователна схема, чрез клауза за „първа загуба“, която да бъде понесена от банката (обикновено минимум 10 %) и клауза за „споделяне на остатъчната загуба“, която задължава банката да участва с определен процент (обикновено минимум 10 %) във всички допълнителни загуби (16).

(25)

Като общо правило колкото по-малък е първоначалният принос, толкова по-голяма е нуждата от принос от страна на акционерите на по-късен етап или под формата на преобразуване на държавни загуби в акции на банката и/или под формата на допълнителни компенсаторни мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията при оценяването на необходимото преструктуриране.

(26)

Като общо правило програмите за облекчение на обезценени активи следва да имат срок за регистриране, ограничен до шест месеца от момента, в който правителството открива схемата. Това ще ограничи стимулите за банките да отложат необходимото оповестяване с надеждата да получат по-високо ниво на облекчение на по-късен етап и ще улесни бързото решаване на банковите проблеми преди икономическият спад допълнително да влоши положението. През шестмесечния прозорец банките ще могат да представят „кошници“ с активи, които отговарят на условията за включване в мерките за облекчение на активите, с възможност за удължаване (17).

(27)

Може да се наложи създаване на подходящи механизми, за да се осигури, че банките, които имат най-голяма нужда от облекчение на активите, участват в правителствената мярка. Подобни механизми могат да включат задължително участие в програмата и следва да включат поне задължително оповестяване пред надзорните органи. Задължението за всички банки да обявят до каква степен имат свързани с активи проблеми, ще допринесе за ясното определяне на нуждата и на необходимия обхват на схема за облекчение на активи на равнище държава от ЕАСТ.

(28)

Ако участието не е задължително, схемата може да включва подходящи стимули (като издаването на варанти или на права на съществуващите акционери, които да им позволят да участват в бъдещи увеличения на капитала при преференциални условия), с които да се улесни възприемането от страна на банките без да има отклонение от принципите за прозрачност и оповестяване, справедливо остойностяване и поделяне на тежестта.

(29)

Участие след изтичане на шестмесечния период за включване ще е възможно само при изключителни и непредвидими обстоятелства, за които банката не е отговорна (18), и ще е предмет на по-строги условия като по-високо възнаграждение за държавата и/или по-широки компенсаторни мерки.

(30)

Достъпът до облекчение на активи следва винаги да бъде обвързан с определен брой ограничения в поведението на банките. В частност банките бенефициери следва да са обект на предпазни мерки, за да се гарантира, че капиталовият ефект от облекчението се използва за кредитиране, което отговаря адекватно на търсенето според търговските критерии и без дискриминация, а не за финансирането на стратегия за експанзия (по-специално придобиването на стабилни банки) в ущърб на конкурентите.

(31)

Трябва да бъдат разгледани също ограничения върху политиката на изплащане на дивиденти и на таваните в заплащането на ръководните кадри. Точните ограничения в поведението следва да бъдат определени въз основа на оценка на пропорционалността им, като се взимат под внимание различните фактори, които могат да налагат нуждата от преструктуриране (вж. раздел 6).

(32)

При определянето на спектъра от допустими за облекчение активи трябва да бъде намерено равновесие между постигането на целта за незабавна финансова стабилност и необходимостта да се осигури възстановяване на нормалното функциониране на пазара в средносрочен план. Активите, често наричани „токсични активи“ (напр. американски ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити и свързаните с тях хеджове и деривати), от които започна финансовата криза и които до голяма степен загубиха своята ликвидност или подлежат на сериозно обезценяване, изглежда подхранват основната част от несигурността и скептицизма относно жизнеспособността на банките. Ограничаването до такива активи на обхвата на допустимите активи би намалило риска от евентуални загуби за държавите и би допринесло за предотвратяването на нарушаването на конкуренцията (19). Рискът от една прекалено ограничена мярка обаче е тя да се окаже недостатъчна за възстановяване на доверието в банковия сектор, като се имат предвид разликите между специфичните проблеми, пред които са изправени различните държави от ЕИП и банките, и степента, в която проблемът на обезценяването вече се е разпрострял върху други активи. Това е аргумент в полза на прагматичен подход, включващ елементи на гъвкавост, който ще гарантира, че други активи също ще се възползват от мерките за облекчение в подходяща степен, когато това е надлежно оправдано.

(33)

За предотвратяването на нарушенията на конкуренцията сред държавите от ЕИП и в рамките на банковия сектор в ЕИП и за ограничаването на стимулите за трансграничните банки да избират между различните национални мерки за облекчение е необходим общ и координиран подход в ЕИП за определяне на допустимите активи за мярката за облекчение. За да се гарантира последователността при определянето на допустимите активи в държавите от ЕИП, следва да бъдат създадени категории активи („кошници“), отразяващи степента на съществуващото обезценяване. В приложение 3 са дадени по-подробни напътствия за определянето на тези категории. Използването на такава категоризация на активите ще улесни сравняването на банките и профилите им на риска в цялото ЕИП. Тогава държавите от ЕАСТ ще трябва да решат кои категории активи могат да бъдат покрити и до каква степен, в зависимост от прегледа на Органа на степента на обезценяване на избраните активи.

(34)

Ще бъде необходимо да се разработи пропорционален подход, който да позволи на дадена държава от ЕАСТ, чийто банков сектор е допълнително засегнат от други фактори от такава величина, че да изложат на опасност финансовата стабилност (като например спукването на балон на собствения ѝ пазар на недвижима собственост), да разшири допустимостта до добре определени категории активи, отговарящи на тази системна заплаха, като това трябва да е надлежно обосновано и без количествени ограничения.

(35)

С оглед на разнообразието на обстоятелствата в различните държави от ЕАСТ и различните банки, може да се предвиди допълнителна гъвкавост, като се разреши възможността банките да бъдат облекчени от обезценени активи извън обхвата на допустимостта, определена по-горе, без да е необходима специфична обосновка най-много до 10—20 % от всички активи на дадена банка, които са обхванати от механизъм за облекчаване. Въпреки това, активите, които понастоящем не могат да бъдат счетени за обезценени, следва да не бъдат покрити от програма за облекчение. Облекчението на активи не следва да се превръща в неограничена застраховка срещу бъдещи последици от рецесията.

(36)

Като общ принцип, колкото по-широки са критериите за допустимост и колкото по-голям е делът на засегнатите активи в портфейла на банката, толкова по-радикални трябва да са преструктурирането и мерките с цел избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията. Във всеки случай Органът няма да приеме за допустими за мерките за облекчение активите, които са вписани в счетоводния баланс на банката бенефициер след определена крайна дата, предхождаща обявяването на програмата за облекчение (20). В противен случай може да се стигне до подбор на активи и до недопустим морален риск от даването на стимул на банките да се въздържат от подобаваща оценка на рисковете при отпускането на кредити в бъдеще и при други инвестиции, като така се повторят абсолютно същите грешки, които доведоха до настоящата криза (21).

(37)

Правилният и последователен подход към остойностяването на активите, включително на по-сложните и по-малко ликвидните активи, е от първостепенна важност за предотвратяването на неоправданите нарушения на конкуренцията и за избягване на надпревара по субсидии между държавите от ЕИП. За да се осигури максимална ефективност на мерките за облекчение на активите и да се намали рискът от нарушаване и от вредно подбиране, особено при трансграничните банки, остойностяването следва да бъде извършено по обща методика, определена на равнище ЕИП и да бъде строго координирано ex ante от Органа във всички държави от ЕАСТ. За да се отчетат специфични обстоятелства, свързани например със своевременната наличност на съответните данни, може да се наложи използването на алтернативни методики, при условие че постигат съответната прозрачност. При всички случаи допустимите банки, подлежащи на избор, следва да остойностяват ежедневно своите портфейли и редовно и често да оповестяват данни на националните органи и на надзорните си органи.

(38)

Когато остойностяването на активите се оказва особено сложно, могат да бъдат разгледани алтернативни подходи, като създаването на „добра банка“, посредством която държавата закупува добрите, а не обезценените активи. Обществената собственост върху една банка (включително национализацията) може да бъде алтернативен вариант с оглед на това остойностяването да бъде изместено във времето в контекста на преструктуриране или на контролирана ликвидация по съответния ред, като така се премахва несигурността относно истинската стойност на засегнатите активи (22).

(39)

Като първи етап, когато това е възможно, активите следва да бъдат остойностени въз основа на настоящата им пазарна цена. Като цяло всеки трансфер на включен в схема актив по цена, която надвишава пазарната, представлява държавна помощ. При сегашните обстоятелства за тези активи настоящата пазарна стойност обаче може да е много различна от счетоводната или да не съществува при липсата на пазар (за някои активи пазарната стойност действително може да бъде нула).

(40)

Като втори етап стойността, определена на обезценените активи в контекста на програма за облекчение („трансферна стойност“), неизбежно ще бъде над настоящите пазарни цени, за да бъде постигнат ефектът на облекчение. За да се гарантира последователността при оценяването на съвместимостта на помощта, Органът би трябвало да вземе предвид трансферната стойност, която отразява основната дългосрочна икономическа стойност на активите („истинска икономическа стойност“) въз основа на базисните парични потоци и по-далечни времеви хоризонти, което е приемлив ориентир за съвместимостта на размера на помощта като възможно най-ниския необходим. За да се доближи максимално действителната икономическа стойност на активите, които са толкова сложни, че е невъзможно да се направи надеждна прогноза за тяхното развитие в обозримо бъдеще, ще трябва да се приложат еднакви проценти за намаляване на стойността на тези категории активи.

(41)

Следователно трансферната стойност по мерки за закупуване или застраховане на актив (23) следва да се базира на тяхната истинска икономическа стойност. Освен това следва да се осигури адекватно възнаграждение за държавата. Когато държавите от ЕАСТ сметнат за необходимо да използват трансферна стойност на активите, която надхвърля тяхната истинска икономическа стойност — особено, за да се избегне техническа неплатежоспособност — елементът на помощ, който се съдържа в мярката, е съответно по-голям. Това може да бъде прието единствено ако се съпътства от коренно преструктуриране и от въвеждането на условия, които позволяват възстановяването на тази допълнителна помощ на по-късен етап, например посредством механизъм за дължими възстановявания.

(42)

Процесът на остойностяване, както по отношение на пазарната, така и по отношение на истинската икономическа стойност, и възнаграждението на държавата следва да се придържат към същите ръководни принципи и процеси, посочени в приложение 4.

(43)

При оценяването на методите за остойностяване, предложени от държавите от ЕАСТ за мерките за облекчение, и на тяхното прилагане в отделните случаи Органът може да се консултира с експерти по остойностяване (24). Органът ще се осланя също на знанията и опита на съществуващите органи, организирани на ниво ЕС, за да гарантира последователността на методиките за остойностяване.

(44)

От набора от възможности, посочен в раздел 4, държавите от ЕАСТ трябва да изберат най-подходящия модел за облекчение на банките от активите, в зависимост от сложността на проблема с обезценените активи, състоянието на отделните банки и бюджетните съображения. Целта на контрола на държавната помощ е да се гарантира, че характеристиките на избрания модел са замислени така, че да се осигури равно третиране и да се предотвратят нарушенията на конкуренцията.

(45)

Въпреки че специфичните условия на ценообразуването за дадена мярка за помощ могат да варират, техните отличителни черти следва да не оказват значително въздействие върху адекватното поделяне на тежестта между държавата и банките бенефициери. Въз онова на правилното остойностяване цялостният финансиращ механизъм на дадено дружество за управление на активи, на дадено застрахователно или хибридно решение следва да гарантира, че банката ще трябва да понесе еднакъв дял от загубите. В този контекст могат да се вземат предвид клаузите за дължими възстановявания. Като цяло всички схеми трябва да гарантират, че банките бенефициери понасят загубите, причинени от трансфера на активи (вж. по-долу параграф 50 и бележка под линия 11).

(46)

Независимо от модела, за да се улесни съсредоточаването на банката върху възстановяването на жизнеспособността и за да се предотвратят евентуалните конфликти на интереси, е необходимо да се осигури ясно функционално и организационно разграничение между банката бенефициер и нейните обезценени активи, особено по отношение на тяхното управление, служители и клиенти.

(47)

В приложение 5 са дадени подробни напътствия относно последиците от тези насоки за процедурите по държавни помощи, както по отношение на първоначалното уведомление за помощта, така и при необходимост за оценките на плановете за преструктуриране.

(48)

Посочените по-горе принципи и условия определят рамката за създаването на мерки за облекчение на активи в съответствие с правилата за държавни помощи. В настоящия контекст правилата за държавни помощи целят да гарантират минимална и най-малко вредна за конкуренцията подкрепа за отстраняването на риска от банките бенефициери, свързан с определени категории активи, с оглед подготвянето на солидна основа за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност без държавна помощ. Въпреки че обработването на обезценените активи според горепосочените принципи е необходима стъпка към възстановяването на жизнеспособността на банките, само по себе си то не е достатъчно за постигането на тази цел. За да избегнат повторното възникване на такива проблеми, и за да си осигурят устойчива рентабилност, в интерес на банките е да вземат необходимите мерки в зависимост от конкретното си положение и характеристики.

(49)

Според правилата за държавна помощ и особено тези за помощта за оздравяване и преструктуриране подобно облекчение на активи се равнява на структурна операция и се налага внимателното да бъдат оценени три условия: i) адекватно участие на бенефициера в разходите на програмата за обезценени активи; ii) подходящи действия за възстановяването на жизнеспособността; и iii) необходими мерки за коригиране на нарушения на конкуренцията.

(50)

Обикновено първото условие е изпълнено, когато се спазват изискванията, посочени в предишните глави, особено оповестяването, остойностяването, ценообразуването и поделянето на тежестта. Това ще гарантира участие на бенефициера поне с пълните загуби, възникнали при прехвърлянето на активите върху държавата. Когато това е физически невъзможно, по изключение помощта все пак може да бъда разрешена, но подлежи на по-строги изисквания, свързани с другите две условия.

(51)

Изискванията за възстановяване на жизнеспособността и нуждата от коригиране на нарушенията на конкуренцията ще бъдат определени според конкретния случай. По отношение на второто условие — необходимостта от възстановяването на дългосрочната жизнеспособност, трябва да се отбележи, че облекчението на активите може да допринесе за постигането на тази цел. Прегледът на жизнеспособността следва да потвърди действителната и бъдеща капиталова адекватност на банката след като се направи пълна оценка и отчитане на евентуалните рискови фактори (25).

(52)

След първоначалното разрешение за мерките за облекчение на активите оценката на Органа за степента на необходимото преструктуриране ще бъде направена въз основа на следните критерии: критериите, определени в насоките за държавна помощ на Органа относно рекапитализацията на банките и частта от активите на банката, които са предмет на облекчение; трансферната цена на такива активи в сравнение с пазарната цена; специфичните характеристики на отпуснатото облекчение на активи; пълният размер на риска, на който се излага държавата, свързан с активите на дадена банка, претеглени спрямо риска; естеството и произходът на проблемите на банката бенефициер; и солидността на бизнес модела на банката и нейната инвестиционна стратегия. За да добие пълна представа за положението на банката бенефициер, Органът ще вземе предвид също всички допълнително отпуснати държавни гаранции или държавна рекапитализация (26).

(53)

Дългосрочната жизнеспособност изисква банката да е способна да оцелее без държавна подкрепа, което предполага ясни планове за възстановяване на получен държавен капитал и отказ от държавни гаранции. В зависимост от заключенията на тази оценка преструктурирането ще трябва да включва задълбочен преглед на дейността и стратегията на банката, включително например съсредоточаването върху основната дейност, преориентиране на бизнес моделите, закриването или освобождаването от бизнес поделения/дъщерни дружества, промени в управлението на активите и пасивите и други промени.

(54)

Необходимостта от дълбоко преструктуриране се приема за задължителна, когато резултатът от съответното остойностяване на обезценените активи, извършено според принципите, посочени в раздел 5.5 и приложение 4, е отрицателен капитал/техническа неплатежоспособност без намесата на държавата. Многократните искания за помощ и отклоняването от общите принципи, изложени в предходните раздели, обикновено издават нуждата от такова дълбоко преструктуриране.

(55)

Дълбоко преструктуриране ще е необходимо и когато банката вече е получила държавна помощ под каквато и да е форма, която е била предназначена за избягване или покриване на загубите, или която в своята цялост е надхвърляла 2 % от активите на банката, претеглени спрямо пълния риск, обръщайки дължимото внимание на особеностите на положението, в което се намира всеки бенефициер (27).

(56)

Графикът на задължителните за възстановяването на жизнеспособността мерки ще отчита конкретното положение на засегната банка, както и общото положение на целия банков сектор без неоправдано отлагане на необходимите промени.

(57)

Трето, степента на необходимите компенсаторни мерки следва да бъде проучена въз основа на нарушенията на конкуренцията, предизвикани от помощта. Това може да включва намаляване на големината или освобождаване от печеливши бизнес единици или дъщерни дружества, или поемането на ангажимент за поведение, което ограничава търговското разрастване.

(58)

Необходимостта от компенсаторни мерки се приема за задължителна, ако банката бенефициер не изпълнява условията, посочени в предходните параграфи, особено тези относно оповестяването, остойностяването, ценообразуването и поделянето на тежестта.

(59)

Органът ще направи оценка на обхвата на необходимите компенсаторни мерки в зависимост от оценката на нарушаването на конкуренцията, предизвикано от помощта, и в частност въз основа на следните фактори: общ размер на помощта, включително от мерките за гаранция и рекапитализация; обем на обезценените активи, ползващи се от мярката; дял на загубите, причинени от активите; обща стабилност на банката; профил на риска на активите за облекчаване; качество на управление на риска в банката; ниво на съотношенията за платежоспособност при липса на помощ; пазарно положение на банката бенефициер и нарушения на конкуренцията, произтичащи от продължаващите пазарни дейности на банката; и въздействие на помощта върху структурата на банковия сектор.

(60)

Настоящата глава от насоките за държавна помощ се прилага от датата на приемането ѝ, като се има предвид финансовият и икономическият контекст, който налагаше незабавни действия.