25.3.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/40

---

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 405/08/COL

от 27 юни 2008 година

да закрие официалната процедура по разследване във връзка с Исландския фонд за жилищно финансиране (Icelandic Housing Financing Fund)

(Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

като взе предвид Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство (2), и по-специално член 59, параграф 2 и членове 61—63 и Протокол № 26 от него,

като взе предвид Споразумението между държавите-членки на ЕАСТ относно създаване на Надзорен орган и Съд (3); и по-специално член 24 от него,

като взе предвид част I, член 1, параграф 2 и част II, член 4, параграф 4 и член 6 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (4),

като взе предвид Насоките на Органа (5) относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП,

като взе предвид Решение № 195/04/COL на Органа относно разпоредбите за прилагане, посочени в част II, член 27 от Протокол 3 (6),

като взе предвид решението на Съда на ЕАСТ по съдебно дело E-9/04 относно отмяна на Решение № 213/04/COL относно Исландския фонд за жилищно финансиране (7),

като взе предвид Решение № 185/06/COL на Органа за откриване на официална процедура по разследване във връзка с Исландския фонд за жилищно финансиране (8),

като призова заинтересуваните страни да изложат коментарите си съгласно цитираните разпоредби и като взе предвид техните коментари,

като има предвид, че:

I.   ФАКТИ

1.   ПРОЦЕДУРА

С писмо от 20 ноември 2003 г. дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз предаде писмо от Министерството на финансите на Исландия от същата дата, получено и заведено от Органа на 25 ноември 2003 г. (док. № 03-8227 A, в момента факт № 255584), исландските власти уведомиха, съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол 3, за увеличение на максималното ниво на кредитиране от страна на Исландския фонд за жилищно финансиране (наричан по-долу HFF) до 90 % от покупната цена на жилището.

На 11 август 2004 г. Органът прие Решение № 213/04/COL. В това решение Органът констатира, без да открива официална процедура по разследване, че исландското законодателство, свързано с HFF, включва помощ за HFF, но че тази помощ е съвместима с правилата за държавна помощ, във връзка с член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

Това решение се обжалва пред Съда на ЕАСТ от Асоциацията на банкерите и на дилърите на ценни книжа на Исландия; асоциация, която след това се слива с други финансови и застрахователни асоциации, и която в момента действа под името Исландска асоциация за финансови услуги (наричана по-долу SFF). С решението от 7 април 2006 г. по съдебно дело E-9/04 Съдът на ЕАСТ приема жалбата и анулира Решение № 213/04/COL на Органа.

Тъй като въз основа на наличната информация Органът стига до предварителното заключение, че оспорваните мерки за помощ представляват нова помощ, на 21 юни 2006 г. той приема Решение № 185/06/COL за откриване на официална процедура по разследване във връзка със системата на HFF. Органът изпраща това решение на исландските власти с писмо от 21 юни 2006 г. (факт № 377864).

Решение № 185/06/COL е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и притурката за ЕИП към него (9). Органът призова заинтересуваните страни да изложат коментарите си по това решение.

С писмо от 20 ноември 2006 г. на дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз, получено и заведено от Органа на 21 ноември 2006 г., Органът получи коментарите на исландските власти по решението (факт № 399173).

С писмо от 24 ноември 2006 г. (факт № 399801) Органът предава коментарите, направени от исландските власти, на SFF и призовава SFF да изложи своите съображения по предадените коментари.

Органът получи допълнителни коментари от исландските власти в писмо на дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз с дата 3 януари 2007 г., получено и заведено от Органа на 4 януари 2007 г. (факт № 405009).

С писмо от 31 януари 2007 г., получено и заведено от Органа на 2 февруари 2007 г. (факт № 408361), SFF отговори на писмото на Органа от 24 ноември 2006 г. и този отговор бе предаден на исландските власти на 5 февруари 2007 г. (факт № 408509).

С писмо от 28 февруари 2007 г., получено и заведено от Органа на 1 март 2007 г. (факт № 411962), SFF изрази коментарите си по Решение № 185/06/COL на Органа. Органът предаде тези коментари на исландските власти за коментар с писмо от 5 март 2007 г. (факт № 412290).

С писмо от 5 март 2007 г. на дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз, получено и заведено от Органа на 9 март 2007 г. (факт № 412950), исландските власти отговарят на коментарите, изразени от SFF на 31 януари 2007 г.

С писмо от 4 април 2007 г. (факт № 415881) Органът поиска известни пояснения от исландските власти.

С писмо от 30 април 2007 г. на дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз, получено и заведено от Органа на 30 април 2007 г. (факт № 419451), исландските власти отговарят на писмото на Органа от 5 март 2007 г.

С писмо от 14 юни 2007 г. на дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз, получено и заведено от Органа на 14 юни 2007 г. (факт № 425255), исландските власти отговарят на писмото на Органа от 4 април 2007 г.

С електронно писмо от 21 август 2007 г. представители на исландските власти предоставят допълнителна информация (факт № 435379).

С писмо от 28 септември 2007 г. (факт № 442805) Органът поиска допълнителна информация от исландските власти относно държавните гаранции съгласно исландското законодателство. С писмо от 24 октомври 2007 г. на дипломатическата мисия на Исландия в Европейския съюз, получено и заведено от Органа на 25 октомври 2007 г. (факт № 448739), исландските власти отговарят на това искане.

Освен това случаят бе обсъден между представители на Органа и исландското правителство по време на няколко срещи, последната от които бе „пакетна среща“ на 29 октомври 2007 г. в Рейкявик.

С електронно писмо от 27 ноември 2007 г. юридическите представители на SFF представиха допълнителна информация относно разследването на HFF (факт № 454226).

Случаят бе обсъден с жалбоподателя по време на среща на 6 март 2008 г., след която жалбоподателят представи допълнителна информация с дата 28 март 2008 г. (факт № 471552).

С писмо от 15 април 2008 г. исландското правителство представи своите съображения по последните представени от жалбоподателя документи (факт № 473576).

2.   ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИСЛАНДСКИТЕ ПРАВИЛА, СВЪРЗАНИ С ЖИЛИЩНИЯ СЕКТОР

2.1.   УВОД

В следващия раздел Органът описва ситуацията по отношение на жилищната система съгласно исландското законодателство. Описанието обхваща законодателството в момента на влизане в сила на Споразумението за ЕИП и очертава законодателните промени, които са влезли в сила на по-късен етап.

В раздел 3 се дава описание на правното основание съгласно исландското законодателство за всеки елемент от потенциалната държавна помощ, посочен в Решение № 185/06/COL, с което се открива официалната процедура по разследване. Разглеждат се действащите по време на влизането в сила на Споразумението за ЕИП правни разпоредби, както и законодателните промени.

2.2.   ЖИЛИЩНА СИСТЕМА

2.2.1.    Увод

През последните 50 години целта на публичната интервенция на исландския жилищен пазар е да се насърчи частната собственост на жилищата. През 1955 г. се поставя основата за систематично участие на държавата по отношение изготвянето на политиките в областта на жилищните въпроси и предоставянето на кредити за частни жилища. Държавната жилищна агенция (Húsnæðisstofnun ríkisins) се създава със Закон № 51/1980 и предоставя, inter alia, кредити при преференциални условия на купувачите на частни жилища.

През 1986 г. системата на жилищно кредитиране търпи определени промени, свързани, inter alia, с това, че пенсионните фондове осигуряват частично финансиране на системата. Обикновено исландските банки не осигуряват финансиране за частни жилища. Тъй като Държавната жилищна агенция отпуска жилищни кредити при лихви, по-ниски от пазарните, това води до значително увеличаване на търсенето, което от своя страна оказва натиск върху ресурсите на пенсионните фондове. С цел поправяне на тази ситуация и генериране на повече финансови ресурси за финансиране на жилищното строителство, през 1989 г. се въвежда система на жилищни облигации, която е описана подробно по-долу.

2.2.2.    Закон № 97/1993 за Държавната жилищна агенция

2.2.2.1.   Увод

По време на влизането в сила на Споразумението за ЕИП на 1 януари 1994 г. Държавната жилищна агенция се регулира от Закон № 97/1993 (lög nr. 97/1993, um Húsnæðisstofnun ríkisins). В действителност този закон е консолидиран вариант на Закон № 86/1988 със същото заглавие, който е бил предмет на множество изменения и допълнения (10).

Съгласно член 1 от Закон № 97/1993 неговата цел е да съдейства за сигурността на исландските граждани по отношение на жилищата чрез предоставяне на кредити и чрез организацията на въпросите, свързани с жилищата и жилищното строителство. Освен това той трябва да насърчава равните права, що се отнася до жилищата, чрез осигуряването на средства с конкретната цел за увеличаване шансовете на хората за придобиване или наемане на жилища при поносими условия.

Съгласно разпоредбите на Закон № 97/1993 четири различни публични органа действат в жилищната система, а именно: Държавната жилищна агенция, Държавният жилищен съвет, Държавният фонд за строителство и Работническият жилищен фонд.

2.2.2.2.   Държавна жилищна агенция и Държавен жилищен съвет

Правното основание за Държавната жилищна агенция е залегнало в член 2 от закона. Съгласно тази разпоредба агенцията е държавна институция, която е подчинена на отделен управителен съвет (Държавния жилищен съвет) в рамките на административните компетенции на министъра по социалните въпроси, който носи главната отговорност по въпроси, свързани с жилищната политика. Агенцията трябва да ръководи и осъществява функциите, свързани с жилищната политика, възложени от закона за публичните органи.

На министъра по социалните въпроси е разрешено да издаде наредба, с която определя по-подробно структурата на агенцията, вж. член 3 от закона. На министъра е разрешено също така да слее цялостното управление, дейност и човешки ресурси на две или повече направления, отдели или фондове, предвидени в закона. Разходите за дейността на Държавната жилищна агенция трябва да се поделят между фондовете, управлявани от Агенцията, с отчитане на обхвата на тяхната дейност и салдата по активите в края на финансовата година.

Държавната жилищна агенция се управлява от Държавен жилищен съвет (наричан по-долу „Съвет“), който се състои от седем членове, избирани от парламента след съответните парламентарни избори, вж. член 4 от закона. Съгласно член 5 от закона Съветът трябва да управлява финансите, операциите и другите дейности на Държавната жилищна агенция, Държавния фонд за строителство и Работническия жилищен фонд. Той също така трябва да осигури агенцията да извършва своята дейност в съответствие със съществуващото законодателство и административни разпоредби. Освен това на Съвета, inter alia, е възложена отговорността за разпределяне на средства за социални жилища между строителните предприемачи.

Държавният жилищен съвет е упълномощен също така, след одобрение от министъра по социалните въпроси, да създава нови кредитни категории, вж. член 11, параграф 2. Допълнителни подробности относно кредитите са дадени в членове 12—15 от закона.

2.2.2.3.   Държавен фонд за строителство

Ролята и задачата на Държавния фонд за строителство са посочени в член 8 от Закон № 97/1993. Според тази разпоредба фондът трябва да участва в кредитната дейност и транзакциите с жилищни облигации съгласно разпоредбите на закона и наредбите, създадени съгласно закона. Фондът също така отговаря за взетите и предоставени заеми по отношение на фонда или за които може да се вземе решение в бъдеще. Член 9 от закона предвижда как трябва да се финансира Държавният фонд за строителство:

„1.	Чрез възвръщаемост на собствения капитал на фонда, т.е. вноски, плащания на лихви и ценови индексации по предоставени кредити.

2.	Чрез годишни вноски в държавното съкровище, както е предвидено в закона за бюджета.

3.	Чрез продажбата на облигации на Фонда за безработица, пенсионните фондове според договореностите между Държавната жилищна агенция и фондовете и чрез други заеми, които могат да бъдат определени по-подробно в приложимия в момента план за инвестиции и кредити.“

Член 11 от закона позволява на Държавния фонд за строителство да отпуска кредити в следните категории, при условие че финансирането е отпуснато в бюджета му за съответната година:

„1.	Кредити за строителството на домове за възрастни хора и заведения за дневни грижи за деца и възрастни хора.

2.	Специални кредити за хора със специални нужди.

3.	Кредити или безвъзмездни помощи за технически иновации и други реформи в строителната промишленост.“

Всички кредити от Държавния фонд за строителство трябва да са изцяло индексирани, вж. член 16 от закона. Всеки кредит трябва да е гарантиран с първа или втора ипотека на жилището, за което е отпуснат. Освен това е позволено да се изисква предоставеният кредит или ипотека да не надвишава определен процент от покупната цена, оценката на имота или оценката за целите на застраховка срещу пожар.

2.2.2.4.   Жилищни облигации

Както бе споменато по-горе, така наречената система на жилищни облигации е създадена през 1989 г. Съответно член 18 от Закон № 97/1993 упълномощава Държавния фонд за строителство да ръководи отделно направление „Жилищни облигации“, чиито финанси следва да са отделени от другите дейности на фонда. Съгласно член 19 от закона ролята на направление „Жилищни облигации“ е:

„a)	да емитира категории търгуеми облигации от името на Държавния фонд за строителство, наричани по-долу жилищни облигации, съгласно условията, предвидени в този закон или чрез наредба;

б)	да разменя дългови инструменти, гарантирани с ипотека върху жилищни сгради във връзка с покупката на имоти, строителство на нови жилища или съществени допълнения или подобрения, или обновяване на използвани жилищни сгради […];

в)	по всяко време да съдейства за продаваемостта на жилищните облигации на пазара.“

Системата на жилищни облигации не е традиционна система на ипотечни кредити, а система на размяна на облигации, което означава, че лицата, купуващи жилище, се обръщат към направление „Жилищни облигации“, за да емитират ипотечна облигация, която гарантира закупувания имот. Направление „Жилищни облигации“ след това купува тази облигация от лицето, купуващо жилище, и я заплаща чрез емитиране на жилищни облигации на продавача. След това тези жилищни облигации могат свободно да се търгуват на пазара на ценни книжа. Продавачът може да продаде облигациите на пазара на ценни книжа, да ги използва като платежно средство или да ги задържи.

Съгласно член 21 от закона на направление „Жилищни облигации“ е разрешено да начислява лихвен марж, за да покрива оперативните си разходи и очакваните загуби от непогасени кредити. Министърът по социалните въпроси трябва да определя нивото на лихвения марж по предложение на Държавния жилищен съвет.

Ипотечните инструменти, закупувани от направление „Жилищни облигации“, следва да се емитират с максимален срок на кредита от 25 години, вж. член 26 от закона. Съгласно член 27 тези ипотечни инструменти могат да се заменят за жилищни облигации в размер на максимум 75 % от разумната оценка за цената на имота. Министърът по социалните въпроси е упълномощен да определи максималния процент чрез наредба, с която може да определи по-висок процент за ново строителство и първа покупка на жилище. Съгласно член 29 от закона направление „Жилищни облигации“ трябва да съдейства за продаваемостта на жилищните облигации на пазара. За целта направлението следва да търси сътрудничеството на банки, пенсионни фондове и други участници на финансовия пазар. Освен това на Държавния фонд за строителство е разрешено да разполага с процент от своите средства за транзакции с жилищни облигации с цел подпомагане равновесието на пазара.

Самият закон не съдържа разпоредби относно лицата, които отговарят на условията за кредити по системата на жилищни облигации. Вместо това тези правила са залегнали в Наредба № 467/1991 относно направление „Жилищни облигации“ и транзакциите с жилищни облигации (um húsbréfadeild og húsbréfaviðskipti). Що се отнася до отпускането на кредити на предприятия, наредбата предвижда, че строителните предприемачи отговарят на условията за кредити от системата. Определението за строителен предприемач е: всяко признато юридическо лице, което строи и продава завършени апартаменти в съответствие със съответния промишлен стандарт, вж. член 1 от наредбата. Правилата относно кредити за нови сгради са формулирани в член 10 от наредбата, а член 25 налага на предприемачите специално изискване, съгласно което те трябва да представят гаранция от финансова институция или община.

2.2.2.5.   Работнически жилищен фонд

Ролята на Работническия жилищен фонд е да се грижи за предоставянето на кредити за социални жилища, с цел задоволяване на нуждите от жилища на хората, които се нуждаят от специална помощ, вж. член 47 от закона. Член 48 се отнася за финансирането на Работническия жилищен фонд, което се постига, както следва:

„a)	чрез възвръщаемост на собствения капитал на фонда, т.е. вноски, плащания на лихви и ценови индексации по предоставени кредити;

б)	чрез периодични годишни вноски към държавното съкровище, както е предвидено в закона за бюджета;

в)	чрез заеми от общини за Държавната жилищна агенция, вж. член 42;

г)	чрез продажбата на облигации на пенсионни фондове съгласно договореностите между Държавната жилищна агенция и пенсионните фондове;

д)	чрез специални заеми, периодично предвиждани в плановете за инвестиции и кредити, когато средствата на разположение съгласно букви а)—г) не са достатъчни за планираното строителство.“

Кредитните категории на Работническия жилищен фонд са изброени в член 50 от закона и са следните:

„1.	Кредити за лизинг на социални жилища (за 90 % от покупната цена).

2.	Кредити за частни социални жилища (за 90 % от покупната цена).

3.	Кредити за наемани социални жилища (за 90 % от покупната цена).

4.	Кредити за лизинг на обикновени жилища (за 70 % и 20 % от покупната цена). […]“

Държавният жилищен съвет отпуска кредити за социални жилища от Работническия жилищен фонд, вж. член 52 от закона. Кредитът може да е до 90 % от разходите за строителство или от покупната цена, но да не надвишава 90 % от одобрената от Държавния жилищен съвет разходна/ценова основа минус 3,5 % специална вноска на общините за всеки апартамент — социално жилище, вж. член 42, параграф 2 от закона (11). Що се отнася до правото на социална помощ, член 64 от закона гласи, че правото на кредити за частни социални жилища е ограничено до лицата, отговарящи на следните условия:

„a)	да не притежават вече апартамент или подобен актив под друга форма;

б)	да имат среден доход през последните три години преди отпускането в размер, не по-голям от […]. Тези тавани на дохода се определят от Държавния жилищен съвет в началото на всяка година […];

в)	да покажат платежоспособност, която се оценява от общинския комитет по жилищна политика […].“

Член 65 предвижда, че лицата, които кандидатстват за апартаменти под наем, трябва да отговарят на условията, посочени в букви a) и б).

Собственикът на апартамент — социално жилище, който възнамерява да продаде този апартамент, трябва да уведоми комитета по жилищна политика или друг предприемач за тези намерения, вж. член 85 от закона. Предприемачът трябва да закупи апартамента и да го препродаде в съответствие със закона и наредбите, създадени съгласно закона. След закупуването на апартамент на неговия продавач следва да се възстанови вноската, която е направил при покупката на апартамента, и вноските, които е платил по кредита от Работническия жилищен фонд, от датата на сключване на договора за покупка. Член 86 възлага на общините задачата за изчисляване продажната цена на социалните жилища.

2.2.3.    Жилищен закон № 44/1998

2.2.3.1.   Увод — основни промени

Жилищният закон № 44/1998 влиза в сила на 1 януари 1999 г. С този закон се създава Фондът за жилищно финансиране. По същото време се отменя гореспоменатият Закон № 97/1993 за Държавната жилищна агенция. Съгласно член 1 от Жилищния закон целта на закона е да съдейства за сигурността и равните права на исландските граждани по отношение на жилищата чрез предоставяне на кредити и чрез организацията на въпросите, свързани с жилищата, и че средства се осигуряват с конкретната цел да се увеличат шансовете на хората за придобиване или наемане на жилища при поносими условия. С други думи, целта на закона напълно съответства на целта, посочена в горецитирания член 1 от предишния Закон № 97/1993.

В проектозакона, който впоследствие става Жилищен закон, основните изменения и допълнения са описани по следния начин:

Когато министърът по социалните въпроси внася проектозакона в парламента, той обяснява основните законодателни промени, предвидени съгласно новия законопроект, по следния начин:

2.2.3.2.   Институционална структура

Фондът за жилищно финансиране е независима държавна институция, която е подчинена на отделен управителен съвет в рамките на административните компетенции на министъра по социалните въпроси, вж. член 4 от Жилищния закон. Фондът заменя предишната Държавна жилищна агенция. Съгласно член 7 министърът назначава петчленен управителен съвет на фонда с четиригодишен мандат. Член 8 предвижда управителният съвет да наема генерален директор, който отговаря за ежедневната дейност на фонда, наемането на служители и т.н.

Както е описано по-горе, Жилищният закон закрива Държавния фонд за строителство и Работническия жилищен фонд. Фондовете трябва да се слеят и закрият с влизането в сила на закона. От същата дата Фондът за жилищно финансиране поема функциите, правата, активите, пасивите и задълженията на двата фонда, вж. член 53 от закона. Правата и привилегиите, дадени им от закона, се прилагат за Фонда за жилищно финансиране. Фондът за жилищно финансиране поема също така всички права и задължения, свързани с дълговите сертификати, притежавани от Държавния фонд за строителство и Работническия жилищен фонд, и заема тяхното място в съдебни процеси срещу тях или водени от тяхно име.

Задачите, възложени на Фонда за жилищно финансиране със закон, са изброени в член 9 от Жилищния закон и включват:

„1.	Отпускане на кредити и администриране на транзакции с жилищни облигации в съответствие с разпоредбите на този закон.

2.	Отпускане на кредити на общини, компании и асоциации за строителство и закупуване на жилища. […]“

Както и в случая с Държавния фонд за строителство и Работническия сграден фонд съгласно предишния Закон № 97/1993, Фондът за жилищно финансиране се финансира чрез 1. възвръщаемост на собствения капитал, и 2. емитиране и продажба на облигации, вж. член 10 от Жилищния закон. Но за разлика от системата, предвидена в Закон № 97/1993 относно финансиране чрез преки вноски от държавното съкровище, тази практика не продължава в Жилищния закон.

Съгласно член 11 от Жилищния закон Фондът за жилищно финансиране запазва и реализира възвръщаемост на поверените му средства. След получаване на одобрение от страна на министъра по социалните въпроси фондът може да вземе решение да повери на други съхранението отчасти или изцяло на своите активи. Внимава се фондът по всяко време да притежава достатъчно ликвидни средства за посрещане на своите задължения.

2.2.3.3.   Кредитни категории

2.2.3.3.1.   Три вида кредити

Член 15 от Жилищния закон предвижда три категории кредити, отпускани от Фонда за жилищно финансиране (14). Категориите са:

—	основни кредити съгласно глава VI от Закона за строителство и закупуване на жилища,

—	допълнителни кредити на физически лица съгласно глава VII от Закона за строителство и закупуване на жилища,

—	кредити за жилища под наем на общини, асоциации и компании съгласно глава VIII от Закона за строителство или закупуване на жилища за отдаване под наем.

Съгласно член 16, параграф 1 на фонда е позволено да създава нови категории кредити след одобрение на министъра по социалните въпроси.

2.2.3.3.2.   Основни кредити

Жилищният закон продължава системата с основни жилищни кредити, въведена през 1989 г. чрез системата на жилищни облигации и прилагана също съгласно Закон № 97/1993. Новият закон не въвежда промени във връзка с тази кредитна категория. С цел администриране на основни кредити Фондът за жилищно финансиране ръководи направление „Жилищни облигации“, както преди това Държавната жилищна агенция ръководи подобно направление, чиито финанси следва да са отделени от другите дейности на фонда, вж. член 17 от Жилищния закон (15).

Направление „Жилищни облигации“ трябва:

„1.	Да емитира категории търгуеми жилищни облигации от името на Фонда за жилищно финансиране съгласно условията, предвидени в този закон или чрез наредба.

2.	Да обменя дългови инструменти, гарантирани чрез ипотека и жилищни облигации.

3.	Да съдейства за продаваемостта на жилищните облигации на пазара. […]“

Ипотечната облигация трябва да бъде индексно свързана и да има същите кредитни условия като жилищните облигации, които се заменят за ипотечната облигация, плюс лихвен марж, вж. член 19 от закона. Този марж може да бъде определян така, че да покрива оперативните разходи и очакваните загуби от непогасени кредити на направление „Жилищни облигации“, вж. член 28 от закона. Министърът по социалните въпроси трябва да определя нивото на лихвения марж по предложение на управителния съвет на Фонда за жилищно финансиране.

Ипотечните инструменти и жилищните облигации могат да се разменят за сума, която не надвишава 70 % от оценката за стойността на имота, ако собственикът строи или закупува първо жилище, и 65 % от стойността във всички останали случаи, вж. член 19 от закона; с други думи, има намаление на предишния таван от 75 % от оценката за цената, предвиден в горецитирания член 27 от предишния Закон № 97/1993. На министъра по социалните въпроси е разрешено да определи в наредба максималния брой ипотечни инструменти, закупувани от направление „Жилищни облигации“, за всеки имот. Съгласно член 21 от закона максималният срок на кредита на ипотечни инструменти, закупувани от направление „Жилищни облигации“, е 40 години. Допълнителни правила относно жилищните облигации са предвидени в Наредба № 7/1999 относно направление „Жилищни облигации“ и транзакциите с жилищни облигации (um húsbréfadeild og húsbréfaviðskipti).

Що се отнася до отпускането на кредити на строителни предприемачи, правилата в тази наредба са същите като предвидените в предишната Наредба № 467/1991 със същото заглавие, прилагана съгласно предишния закон (16).

Както може да се види от горецитираното, системата за размяна на жилищни облигации остава същата след влизането в сила на Жилищния закон. На направление „Жилищни облигации“ на Фонда за жилищно финансиране са възложени същите функции като тези, които същото направление осъществява в Държавната жилищна агенция, вж. член 19 от Закон № 97/1993 и член 17 от Жилищния закон, и двата цитирани по-горе. Това се подкрепя и от коментарите към глава VI от проектозакона, превърнал се в Жилищен закон, че главата съдържа реално аналогични разпоредби като глава IV от Закон № 97/1993 (17).

2.2.3.3.3.   Допълнителни кредити

С Жилищния закон към жилищната система се добавя нова кредитна категория за хора с ниски доходи, наречена допълнителни кредити. Тези кредити може да се отпускат в допълнение към основните кредити, замествайки няколко социални кредита, отпускани съгласно Закон № 97/1993, които впоследствие са отменени (18). Съгласно член 30, след искане на един общински комитет по жилищна политика, Фондът за жилищно финансиране може да отпуска на физически лица, които имат право на основен кредит за закупуване на апартамент, допълнителни кредити, които да покриват 25 % от оценката за стойността на апартамента. Както и в случая на социалните кредити, съгласно предишната система в Закон № 97/1993 преди създаването на Фонда за жилищно финансиране, общо отпуснатите кредити от Фонда за жилищно финансиране (основен и допълнителен кредит) никога не могат да надвишават 90 % от оценката за стойността на апартамента.

Министърът по социалните въпроси трябва да изготви наредба, с която допълнително се разписват изискванията за отпускане на допълнителни кредити. За отпускането на тези кредити трябва да се разглеждат следните критерии: големина на семейството, активи, доходи, размер на апартамента и тип жилище. Министърът по социалните въпроси издава Наредба № 783/1998 относно допълнителните кредити, която детайлизира условията, на които трябва да отговарят кандидатите, за да имат право на допълнителни кредити. Членове 5 и 6 от наредбата предвиждат, че кандидатът не може да надхвърля определени прагове, що се отнася до активи и доходи, за да отговаря на условията за допълнителен кредит (19). Член 8 гласи, че кандидатът трябва да премине през оценка за платежоспособност. Член 4 гласи, че на общините е позволено да създават допълнителни насоки за комитетите по жилищна политика, които те трябва да имат предвид. Тези материали могат да съдържат текущото жилищно състояние, състоянието и вида на настоящото жилище и големината на семейството, както и здравните условия (20). Следователно основните критерии за определяне дали дадено лице отговаря на условията за „социални“ кредити продължават да са липса на активи и ниски доходи, аналогично на правилата, действащи преди влизането в сила на Жилищния закон.

За разлика от предишните правила, предвидени в Закон № 97/1993, Жилищният закон не съдържа разпоредби за кредити за така наречените социални жилища на лизинг. Освен това Жилищният закон не съдържа никакви разпоредби, свързани с продажбата на апартаменти — социални жилища, тъй като те могат да се продават на основния пазар съгласно условията, предвидени в член 32 от Жилищния закон.

2.2.3.3.4.   Апартаменти под наем

Третата кредитна категория, кредити за апартаменти под наем, се регулира от глава VIII от Жилищния закон. Съгласно член 33 Фондът за жилищно финансиране може да отпуска кредити за строителство или закупуване на жилища, предназначени за отдаване под наем на общини, асоциации или компании, които имат задачата да построят, притежават и управляват такива жилища. Кредити могат да бъдат отпускани в размер до 90 % от разходите за строителство или покупната цена, но да не надвишават 90 % от одобрената от управителния съвет на фонда разходна/ценова основа, вж. член 36 от закона. Съгласно член 37 от закона правото на жилище под наем зависи от социалното положение на кандидата и дали доходите и активите на кандидата попадат в рамките, разписани по-подробно в наредба, издадена от министъра по социалните въпроси.

В общите коментари към глава VIII от законопроекта към Жилищния закон се заявява, че по отношение на този вид кредити в по-голямата си част ще продължат да се прилагат правилата, залегнали в предишния Закон № 97/1993 (21). Съответно тази кредитна категория е по същество същата като предвидената в правилата относно Работническия жилищен фонд. Максималният кредит за тази кредитна категория е 90 % от разходите за строителство или покупната цена съгласно условията на Жилищния закон и на Закон № 97/1993. Също така правото на тези апартаменти под наем се основава на критериите за социални нужди, като липса на активи и ниски доходи.

2.2.3.4.   Изменения и допълнения, направени през 2004 г.

2.2.3.4.1.   Закон № 57/2004

През 2004 г. влизат в сила два закона за изменение и допълнение на Жилищния закон — Закон № 57/2004 и Закон № 120/2004. Закон № 57/2004, който влиза в сила на 1 юли 2004 г., отменя системата за размяна на жилищни облигации. Вместо това основните кредити, предоставяни от Фонда за жилищно финансиране, се изплащат в брой. Основната цел на промените се описва по следния начин в законопроекта:

След измененията и допълненията член 19 от Жилищния закон гласи:

Втора и трета алинея от член 10 от закона относно финансирането на фонда са изменени и допълнени, за да съответстват на отмяната на системата на жилищни облигации:

„Фондът за жилищно финансиране финансира поверените му от този закон задачи по следния начин:

1.	Чрез възвръщаемост на собствения капитал на фонда, т.е. вноски, плащания на лихви и ценови индексации по предоставени кредити.

2.	Чрез емитиране и продажба на HFF облигации и чрез вземане на заеми, както е предвидено в закона за бюджета в даден момент.

3.	Чрез такси за обслужване, предвидени в член 49.“

Въпреки че таксите за обслужване преди не бяха включени в член 10 като средство за финансиране, цитираният член 49 е част от закона от влизането му в сила и не е променян. С член 5 от Закон № 57/2004 се прибавят два нови параграфа към член 11 от Жилищния закон относно управлението на активите и пасивите:

Още няколко изменения и допълнения се правят със Закон № 57/2004. Те са свързани най-вече с въпроси, които могат да бъдат определени като технически промени, свързани с отмяната на системата за размяна на облигации, вж. членове 9—20 от закона за изменение и допълнение. Този закон не променя нищо относно естеството на основните кредити или по отношение на лицата, които отговарят на условията за тяхното получаване.

2.2.3.4.2.   Закон № 120/2004

Със Закон № 120/2004, който влиза в сила на 3 декември 2004 г., таванът на основните кредити, отпускани от Фонда за жилищно финансиране, се вдига на 90 % от оценката за стойността на имота от предишната максимална стойност — 70 %, и министърът по социалните въпроси получава правомощия да променя този размер чрез административна наредба, вж. член 19 от Жилищия закон. Освен това, като следствие от вдигането на тавана за основните кредити, глава VII от закона относно допълнителните кредити се отменя. В коментарите към член 4 от проектозакона, който отменя глава VII от Жилищния закон относно допълнителните кредити, inter alia, се дават следните обяснения:

Министърът по социалните въпроси се възползва от компетенциите, дадени му с горния закон. Максималният таван е намален на 80 %, а след това вдигнат отново на 90 %, но след това пак намален на 80 %, какъвто е и понастоящем (24).

3.   ПРАВНО ОСНОВАНИЕ СЪГЛАСНО ИСЛАНДСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

В своето решение за откриване на официална процедура по разследване Органът идентифицира следните пет предполагаеми мерки за държавна помощ:

—	държавна гаранция,

—	освобождаване от данък върху доходите и данък сгради,

—	помощ за лихви,

—	неплащане на дивиденти,

—	HFF не подлежи на изискванията за капиталова адекватност и правилата за минимален коефициент на платежоспособност.

3.1.   ДЪРЖАВНА ГАРАНЦИЯ

Фондът за жилищно финансиране е държавна институция, регулирана от публичното право, вж. член 4 от Жилищния закон № 44/1998 и сравни с член 2 от предишния Закон № 97/1993. Като такъв, съгласно общоприетите неписани правила на исландското публично право, приложими за всички държавни институции, той се ползва с държавна гаранция за всички свои задължения.

Този неписан принцип на исландското право съществува преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП. В общите коментари към проектозакона, който става Закон № 121/1997 за държавните гаранции (lög um ríkisábyrgðir), се казва следното: „Това се основава на недвусмисленото правило на исландското право, че държавата отговаря за задълженията на своите институции и предприятия, освен ако гаранцията е ограничена с изрична законова разпоредба […] или отговорността на държавата в дружество с ограничена отговорност е ограничена до вноската в дяловия капитал.“ (25) Гаранцията е приложима за всички държавни институции, независимо кога са създадени, независимо от тяхната дейност или промените в тази дейност. Следователно се е прилагала за предишната Държавна жилищна агенция и трите други органа, извършващи дейност по финансиране на жилища преди влизането в сила на Жилищния закон.

3.2.   ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И ДАНЪК СГРАДИ

В решението за откриване на процедурата Органът идентифицира като втора потенциална мярка за държавна помощ освобождаването от данък върху доходите и данък сгради, което ползва HFF.

Държавното съкровище, всички държавни институции и всички държавни предприятия, за които държавата носи неограничена отговорност много преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП, са освободени от данък върху доходите и данък сгради, вж. сега член 4, параграф 1 от Закона за доходите № 90/2003. Това общо освобождаване от данъци се прилага за Фонда за жилищно финансиране по силата на това, че е държавна институция.

Правното основание за освобождаването от данъци по време на влизането в сила на Споразумението за ЕИП е формулирано в член 4, параграф 1 от Закон № 75/1981 за данък върху доходите и данък сгради. Настоящият закон за данък върху доходите е консолидиран вариант на Закон № 75/1981 за данък върху доходите и данък сгради. Следователно предшествениците на Фонда за жилищно финансиране също са попадали в приложното поле на това освобождаване от данъци.

Що се отнася до данък сгради, той е отменен, erga omnes, със Закон № 129/2004 и е начисляван последно върху активи в края на 2005 г. До приемането на Закон № 129/2004 член 4, параграф 1 от Закон № 90/2003 освобождава гореспоменатите институции от плащането и на данък сгради. Следователно предшествениците на Фонда за жилищно финансиране също са попадали в приложното поле на това освобождаване от данъци.

3.3.   ПОМОЩ ЗА ЛИХВИ

В решението за откриване на процедурата Органът идентифицира като трета потенциална мярка за държавна помощ помощта за лихви (която в действителност съответства на преки бюджетни вноски за HFF), за да покрива задължения в резултат от отпускане на кредити при лихви, по-ниски от пазарните, за изграждането на социални жилища за отдаване под наем.

Една от кредитните категории на Работническия жилищен фонд е кредити за социални жилища под наем, вж. член 50 от Закон № 97/1993, цитиран по-горе. Глава VIII от Жилищния закон предвижда сегашните правила относно кредити за апартаменти — социални жилища под наем, и, както е цитирано по-горе, в по-голямата си част те са същите като прилаганите преди това. Следователно на Държавната жилищна агенция чрез Работническия жилищен фонд и съответно на HFF е възложена задачата да предоставят тази категория кредити.

Както бе споменато по-горе, един от начините за финансиране на Работническия жилищен фонд са преките бюджетни вноски, вж. член 48 от Закон № 97/1993. Целта на тези вноски е частично да покриват оперативните разходи на фонда, включително тези, свързани с апартаменти — социални жилища под наем. Лихвеният процент за тази кредитна категория се определя ежегодно от правителството, вж. член 52 от закона.

Що се отнася до положението след влизането в сила на Жилищния закон, член IХ от Жилищния закон, приет през 1998 г., предвижда, че до края на 2000 г. кредитите за апартаменти — социални жилища под наем, ще продължат да бъдат отпускани при същите лихви, приложими по това време.

На 21 август 2001 г. министърът по социалните въпроси и министърът на финансите сключват специално споразумение, което предвижда субсидиран лихвен процент за тази кредитна категория по отношение на 400 апартамента под наем всяка година (26). На 26 септември 2005 г. министрите сключват ново споразумение, с което се коригира вноската за HFF с оглед намаляването на лихвените проценти и увеличаването на максималната вноска за всеки апартамент. Съгласно тези споразумения HFF ще получава бюджетна вноска за загубите, които понася, свързани с тази кредитна категория, до размера, предвиден в споразуменията.

3.4.   НЕПЛАЩАНЕ НА ДИВИДЕНТИ

В решението за откриване на процедурата Органът идентифицира като четвърта потенциална мярка за държавна помощ факта, че от HFF не се изисква да плаща никакви дивиденти на държавата. Това е в резултат от общоприетите принципи на исландското публично право, което не изисква държавни институции, организирани като HFF, да плащат дивиденти (27). Този принцип съществува като такъв преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП и следователно правното положение на предшествениците на HFF е било същото.

Този общоприет принцип, inter alia, е отражение на факта, че целта на тези институции не е реализирането на печалба, а предоставянето на услуги, които парламентът е решил, че трябва да бъдат поети от държавата. Съгласно исландското публично право, за да налага такса за своите услуги, държавната институция трябва да има правно основание, а таксата не може да надвишава разходите за предоставянето им (28). Когато на държавна институция е разрешено със закон да налага такса, по-висока от разходите, или, например в случая с HFF, да реализира възвръщаемост на средствата, които съхранява, вж. член 11 от Жилищния закон, за да плаща институцията дивиденти на исландската държава, е необходимо отделно правно основание.

Това разбиране на исландското право е потвърдено в писмото на исландското правителство от 15 април 2008 г., в което се заявява следното: „В съответствие със Закон № 88/1997 за финансовата отчетност на правителството общоприета практика е от публичноправните субекти да се изисква да реализират печалба, единствено ако са задължени със закон да правят това. Освен това се изисква правно основание, ако от публичноправен субект се изисква да плаща дивиденти. Ако публичноправен субект реализира печалби, той внася нормален дял от печалбите като дивидент в държавното съкровище, както е предвидено в член 42 от Закон № 88/1997. Публичноправните субекти, които плащат дивиденти, като например Landsvirkjun, имат специално правно задължение да правят това. Това може да се види в член 4 от Закон № 42/1983 за Landsvirkjun. Следователно не съществува общоприета правна разпоредба, която да изисква от публичноправните субекти да плащат дивидент.“

Нито жилищният закон, нито пък Закон № 97/1993 съдържат правна разпоредба, която изисква HFF или неговите предшественици да плащат дивиденти. Следователно в това отношение HFF винаги е бил регулиран от споменатия общоприет принцип на исландското публично право.

3.5.   HFF НЕ ПОДЛЕЖИ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ И ПРАВИЛАТА ЗА МИНИМАЛЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Законът, цитиран в глава II, точка 14 от приложение IХ към Споразумението за ЕИП (Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (29), с измененията, наричана по-долу „Банкова директива“), формулира изискванията за капиталова адекватност и правилата за минимален коефициент на платежоспособност, приложими за кредитните институции в държавите-членки на ЕС и ЕАСТ. Член 2, параграф 3 от директивата съдържа списък на институциите, освободени от прилагането на разпоредбите на Банковата директива. В решението на Съвместния комитет на ЕИП този списък е разширен, inter alia, добавяйки „Byggingarsjóðir ríkisins“ в Исландия (буквално преведено „Строителните фондове на държавата“ (30). Този термин обхваща Държавния фонд за строителство и Работническия жилищен фонд, които, както бе описано по-горе, се сливат и поглъщат от HFF, вж. член 53 от Жилищния закон. Съответно член 116 от Закон № 161/2002 за финансовите институции (lög um fjármálafyrirtæki) освобождава HFF от прилагането на закона, който е сред мерките, прилагащи директивата в исландското законодателство.

4.   КОМЕНТАРИ ОТ ИСЛАНДСКИТЕ ВЛАСТИ

В своите писма от 20 ноември 2006 г. и 15 април 2008 г. исландското правителство твърди, че системата на HFF трябва да се разглежда като съществуваща помощ. Първо, основните характеристики на системата предхождат влизането в сила на Споразумението за ЕИП и не са променени с приемането на Жилищния закон. По това време промените, извършени в жилищната система, имат основно за цел системата на социални жилища и не са съществени. Второ, идентифицираните в решението на Органа за откриване на процедурата елементи на държавна помощ са общоприети мерки, които остават непроменени от влизането в сила на Жилищния закон. Затова например имплицитната държавна гаранция е една и съща преди и след влизането в сила на Споразумението за ЕИП. В това отношение исландското правителство твърди, че от решението на Съда на Европейските общности по делото Namur — les Assurances du Crédit, следва, че единствено съществени законодателни промени могат да променят квалификацията на помощите (31). Трето, с въвеждането на Жилищния закон през 1999 г. няма промяна, която евентуално да променя разбирането за съответствие на системата с правилата за държавни помощи. Четвърто, промените, извършени в системата за социални жилища, свързани например с така наречените допълнителни кредити, могат евентуално да бъдат отделени от основната кредитна система.

5.   КОМЕНТАРИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

SFF твърди, че промените, направени с Жилищния закон, са причина системата да бъде квалифицирана като нова помощ, тъй като тези промени означават, че повече или по-малко жилищната система не е останала непроменена до днешна дата. В своето писмо от 31 януари 2007 г. SFF се позовава, inter alia, на:

—	съществуването на нов закон, т.е. че Жилищният закон замества закона за Държавната жилищна агенция,

—	създаването на ново юридическо лице — Фонда за жилищно финансиране, който замества Държавния жилищен съвет/Държавната жилищна агенция и поема активите и задълженията на Държавния фонд за строителство и Работническия жилищен фонд,

—

въвеждането на нови кредитни инструменти с кредити в брой вместо жилищни облигации и по-малко социална помощ за жилища, промяна на максималното финансиране на покупката, отмяна на ограниченията за продажба на собствени социални жилища, отмяна на правото на приоритет и промени по отношение характера на лицата, които отговарят на условията за получаване на кредити,

—	промяната на източниците на финансиране: съгласно Жилищния закон Фондът за жилищно финансиране за разлика от своите предшественици не получава преки държавни вноски.

В своето писмо от 28 март 2008 г. SFF твърди, че съответният правен критерий следва да се състои по-скоро от изчерпателна оценка на системата на HFF, а не от отделен анализ на идентифицираните предполагаеми мерки за помощ. Според SFF отделните компоненти на системата са толкова тясно взаимосвързани, че тяхното разделяне при оценката дали мерките имат характер на нови или съществуващи такива би било необосновано и изкуствено. Според SFF подобен подход не съответства на практиката на Европейската комисия в подобни случаи. И накрая SFF призовава Органа да вземе предвид фактическото развитие по отношение на размера на кредитите, отпускани от HFF, и пазарния му дял, сравнен с този на частните банки.

II.   ОЦЕНКА

1.   ФАКТЪТ, ЧЕ HFF НЕ ПОДЛЕЖИ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ И ПРАВИЛАТА ЗА МИНИМАЛЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ, НЕ Е ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

Органът реши, че е полезно да започне своята оценка с въпроса дали фактът, че HFF не подлежи на изискванията за капиталова адекватност и правилата за минимален коефициент на платежоспособност, представлява държавна помощ.

Както вече бе посочено, Банковата директива определя изискванията за капиталова адекватност и правилата за минимален коефициент на платежоспособност, приложими за кредитните институции в държавите-членки на ЕС и ЕАСТ. В решението за откриване на процедурата Органът възприема предварителното мнение, че освобождаването на HFF от Банковата директива не представлява държавна помощ. Той обаче констатира, че тъй като въпросът поражда такива съмнения, е полезно да му бъде направена оценка съгласно официалната процедура по разследване. Тази оценка води до потвърждение от страна на Органа на неговото предварително становище поради следните причини:

Първо, както бе посочено и в решението за откриване на процедурата, HFF не представлява кредитна институция, обхваната от Банковата директива, тъй като не му е позволено да приема депозити или други подлежащи на изплащане средства от обществеността.

Второ, член 2, параграф 3 от Банковата директива съдържа списък на институциите, освободени от прилагането на разпоредбите на директивата. Решението на Съвместния комитет на ЕИП включва „Byggingarsjóðir ríkisins“ в този списък. Този термин традиционно е използван за фондовете, погълнати в момента от HFF. Следователно, независимо дали тази разпоредба е основна или просто излага по различен начин това, което вече следва от обикновените правила на директивата, именно самата Банкова директива, адаптирана за ЕИП, освобождава HFF от полето на своето действие и изискванията за капиталова адекватност и минимален коефициент на платежоспособност, залегнали в нея. Дори и да се приеме, че освобождаването от директивата води до предоставяне на предимство на HFF, мярката не може да бъде вменена във вина на исландската държава, а на Съвместния комитет на ЕИП и следователно не представлява държавна помощ (32).

Трето, дори и HFF да попадаше в полето на действие на Банковата директива, освобождаването не би довело до прехвърляне на държавни ресурси, тъй като при това положение държавата не би се лишила от приходи.

2.   ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЪРЖАВНАТА ГАРАНЦИЯ, ПОМОЩТА ЗА ЛИХВИ, ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И ДАНЪК СГРАДИ И ЛИПСАТА НА ПЛАЩАНИЯ НА ДИВИДЕНТИ

2.1.   РАЗЛИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА НОВА И СЪЩЕСТВУВАЩА ПОМОЩ

Процедурата за нова помощ е формулирана в част I, член 1, параграф 3 от Протокол 3 към СНС (съответстващ на член 88, параграф 3, ЕО). Ако Органът се съмнява в съответствието на такава мярка за помощ, той открива официалната процедура по разследване, предвидена в част I, член 1, параграф 2 от Протокол 3 към СНС (съответстващ на член 88, параграф 2, ЕО) и раздел II, член 4, параграф 4 от Протокол 3 към СНС.

Процедурата за съществуваща помощ е различна от процедурата, отнасяща се за нова помощ, и е формулирана в част I, член 1, параграф 1 от Протокол 3 към СНС. Съгласно тази разпоредба Органът в сътрудничество с държавите-членки на ЕАСТ държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ, съществуващи в тези държави. Той предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за последователно развитие или функциониране на Споразумението за ЕИП.

Според Съда на Европейските общности:

С други думи, всяка оценка, направена в решение за откриване на официална процедура по разследване относно това, дали потенциална мярка за помощ представлява нова или съществуваща помощ, е по необходимост единствено от предварителен характер. Следователно от съдебната практика следва, че дори ако в решението за откриване на процедурата Органът първоначално е на мнение, че въпросната мярка представлява нова помощ, той все пак може в решението за приключване на тази процедура да констатира, че мярката в действителност представлява съществуваща помощ или че въобще не е равнозначна на помощ. Когато става въпрос за съществуваща помощ, Органът трябва да следва процедурата за съществуваща помощ (34). Съответно в такъв случай Органът ще трябва да закрие официалната процедура по разследване и да открие различната процедура за съществуваща помощ, предвидена в част II, членове 17—19 от Протокол 3 към СНС (35). Съгласно последната процедура и единствено съгласно нея Органът ще направи оценка дали съществуваща мярка за помощ е съвместима с действието на Споразумението за ЕИП.

Информацията, представена на Органа по времето, когато той взе решение да започне официалната процедура по разследване, „не бе такава, че да обоснове“ предварителното заключение за помощта като за съществуваща такава и затова Органът разгледа тези мерки в рамката на правилата, свързани с нова помощ. Тъй като това първоначално становище се оспорва от исландското правителство, Органът по-нататък ще направи отново оценка на въпроса в светлината на материала, представен сега от правителството и от SFF.

Както бе вече посочено, Органът ще направи заключение относно съществуването и съответствието на мерките за нова помощ съгласно официалната процедура по разследване. Обратното, ако въпросните инструменти не представляват нова помощ, Органът не може съгласно настоящата процедура да направи обвързваща оценка дали вместо това те представляват съществуваща помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Органът не може да направи обвързваща оценка и да прецени дали тези мерки за съществуваща помощ са съвместими със споразумението. Следователно преди да направи заключение по въпроса за нови или съществуващи мерки, Органът по-долу ще се базира на предположението, че следните мерки са държавна помощ: държавна гаранция, освобождаване от данъчно облагане, помощ за лихви и освобождаване от плащане на дивиденти.

2.2.   ПРАВЕН КРИТЕРИЙ

Член 4 от Решение № 195/04/COL на Органа гласи, че промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката за съответствието на мярката за помощ с общия пазар. Освен това, що се отнася до правната оценка дали помощта е нова или съществуваща, Съдът на Европейските общности заявява по делото Namur — Les Assurances du Crédit, че:

Съдът освен това прави заключение, че фактическото разширяване на дейността на предприятието не е достатъчно за промяна на квалификацията на дадена мярка за помощ:

По делото Правителство на Гибралтар/Комисията Първоинстанционният съд твърди, че:

При оценката дали дадена промяна на мярка за помощ води до превръщането на съществуваща помощ в нова помощ, Комисията е проучила дали промяната е съществена по характер (39). В това отношение Комисията е отчела характера на предимството, целта, преследвана с предимството, основанието за предимството, лицата и органите, засегнати от него, и съответните източници на финансиране. Обратното, Комисията не е разгледала правните промени, които не са част от въпросната мярка за помощ.

Във връзка с отделни мерки за помощ, като лицензионни такси за обществени телевизии, този подход е накарал Комисията да проучи условията, при които се използва съответната такса, поради това че тези условия са неразделна част от въпросната мярка за помощ (40).

Когато въпросната мярка за помощ се състои от схема за помощ, която не е предоставена за някаква конкретна дейност, като например държавни предприятия, ползващи държавна гаранция, просто защото предприятието е организирано като част от държавата, Комисията е насочила вниманието си към това, дали самата мярка за помощ е претърпяла съществени промени (схемата се състои от държавна гаранция за всички подобни предприятия). Тъй като при това положение правилата, отнасящи се до всеки получател на помощта, не са част от мярката за помощ, Комисията не е разгледала конкретните правила, регулиращи дейността на всеки от получателите на помощта. С други думи, Комисията не е констатирала, че промени в правилата, отнасящи се до отделни получатели, могат да имат за резултат превръщането на схемата за помощ в нова помощ, независимо дали това засяга схемата като такава или просто конкретно предприятие, което е предмет на законодателни промени (41). Действително, ако се процедира по този начин, това би означавало, че мярка, която има характер на схема, би се трансформирала от съществуваща помощ в нова помощ по отношение на някои от получателите, но не по отношение на други, просто защото правилата, валидни за първия, но не и за последния, са се променили. Подобен резултат би бил несъвместим с факта, че мярката се състои от една-единствена мярка.

Затова преди проучването на това, кои законодателни промени са релевантни за оценката дали дадена мярка за помощ е нова или съществуваща, първо трябва да се определи дали правила, отнасящи се до един или повече от получателите на помощта, представляват част от мярката за помощ. Освен това, когато въпросното предприятие получава помощ от няколко мерки, които имат различни цели и правно основание, приети по различно време, като някои са индивидуални, а други имат характера на схеми, различните мерки за помощ следва да се оценяват една по една, а не заедно в една цялостна оценка, просто защото мерките изцяло или отчасти имат един и същ получател (42).

2.3.   КВАЛИФИКАЦИЯ НА РАЗЛИЧНИТЕ МЕРКИ ЗА ПОМОЩ КАТО НОВА ИЛИ СЪЩЕСТВУВАЩА ПОМОЩ

2.3.1.    Държавна гаранция

Държавната гаранция за всички държавни институции по отношение на всички техни задължения следва от общоприетите неписани правила на исландското публично право, които предхождат влизането в сила на Споразумението за ЕИП. Гаранцията е приложима за всички държавни институции, независимо кога са създадени и независимо от тяхната дейност или промени в тази дейност. Тази предполагаема мярка за помощ трябва да се смята за схема, която отговаря на определението, дадено в част II, член 1, буква г) от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Отново приемайки, че това е помощ, схемата от самото начало трябва да се смята за съществуваща помощ, тъй като съществува преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП, вж. част II, член 1, буква б) от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

След влизането в сила на Споразумението за ЕИП няма съществени или дори несъществени промени по отношение размера и функцията на гаранцията като такава. Закон № 121/1997 за държавните гаранции, с последващите изменения, въвежда незначителна премия за гаранция в размер на 0,00625 % за тримесечие (0,00375 % за тримесечие върху местни ангажименти до 2001 г.). Тази премия обаче само намалява помощта, произтичаща от първоначалната схема за държавна гаранция, която предхожда Споразумението за ЕИП. Следователно първоначалната схема не може да се квалифицира като нова помощ независимо от предимствата, свързани с нея (43).

Освен това нито една от промените в дейността на HFF, описани по-горе в раздел I.2, не предполага подобна промяна. Характерът на предимството е абсолютно същият, както и правното основание за помощта. Целта на тази не индивидуална мярка, която далеч надхвърля особеностите на системата за жилищно кредитиране и се прилага обикновено за всички държавни институции, също не се е променила в резултат на промените в системата за жилищно кредитиране, предизвикани от Жилищния закон (44). С други думи, тези законодателни промени не само могат да се отделят от тази предполагаема мярка за помощ, но са и изцяло несвързани с нея. Следователно гаранционната схема не може да представлява мярка за нова помощ, която може да бъде оценена съгласно настоящата официална процедура по разследване.

2.3.2.    Освобождаване от данък върху доходите и данък сгради

Държавното съкровище, всички държавни институции и всички държавни предприятия, за които държавата носи неограничено отговорност, са освободени от данък върху доходите и данък сгради много преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП.

Днес освобождаването от данък върху доходите е предвидено в член 4, параграф 1 от Закона за данък върху доходите № 90/2003, който е консолидиран вариант на Закон № 75/1981 за данък върху доходите и данък сгради. Приемайки, че освобождаването от данъчно облагане представлява помощ, то от самото начало трябва да се смята за обща схема, която отговаря на определението, дадено в част II, член 1, буква г) от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. След влизането в сила на Споразумението за ЕИП няма съществени или дори несъществени промени по отношение размера, финансирането или функцията на тази схема. Вследствие на промените в системата на жилищно кредитиране, извършени след 1 януари 1994 г., нищо в тези общи данъчни разпоредби не е променено нито по отношение на HFF, нито на някой друг ползвател на освобождаването от данъчно облагане. Освен това промените в системата за жилищно кредитиране не засягат нито съществено или пък несъществено тази схема. Действително, Жилищният закон не води до промяна в предназначението и характера на освобождаването от данъчно облагане. Той не променя и източника на финансиране или правното основание за освобождаването от данъчно облагане. Следователно освобождаването от данъчно облагане не може да представлява мярка за нова помощ, която може да се разглежда съгласно официалната процедура по разследване.

До приемането на Закон № 129/2004, с който се отменя данък сгради, член 4, параграф 1 от Закон № 90/2003 за данък върху доходите и данък сгради освобождава гореспоменатите институции от плащането и на този данък. Също така по отношение на данък сгради този закон просто консолидира правила, които вече съществуват в горецитирания Закон № 75/1981 за данък върху доходите и данък сгради. В момента данък сгради е изцяло отменен. До отмяната му през 2004 г. освобождаването на тези институции от този данък, в случай че представлява помощ, трябва да бъде оценяван като схема, която отговаря на определението, дадено в част II, член 1, буква г) от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. В периода между влизането в сила на Споразумението за ЕИП и общата отмяна на данък сгради няма съществени или дори несъществени промени по отношение размера, финансирането или функцията на освобождаването от данъчно облагане, а промените в системата на жилищно кредитиране не засягат характера, целта, функционирането или финансирането на освобождаването от данъчно облагане. Следователно това освобождаване от данъчно облагане не може да представлява мярка за нова помощ, която може да се разглежда съгласно настоящата официална процедура по разследване.

2.3.3.    Помощ за лихви

Както се споменава по-горе, Работническият жилищен фонд предоставя кредити за апартаменти — социални жилища под наем, при ниски лихвени проценти, определени от правителството. Фондът получава пряка бюджетна вноска, inter alia, за да покрива своите разходи, свързани с тези кредити. Тъй като Работническият жилищен фонд е бил държавна институция, в крайна сметка исландската държава носи отговорност за загубите, свързани с тази кредитна категория, ако преките вноски не са достатъчни за покриване загубите на фонда.

Кредитната категория апартаменти — социални жилища под наем, до голяма степен остава непроменена от Жилищния закон и HFF трябва да отпуска тези кредити първоначално при същата лихва като прилаганата до този момент, вж. член IX от закона. Този член също така предвижда, че държавата ще предоставя вноски от бюджета, за да покрива загубите на HFF. Тези въпроси впоследствие се регулират чрез споразумения между министъра по социалните въпроси и министъра на финансите, вж. раздел I.3.3 по-горе.

Що се отнася до институционалната промяна, постоянната практика на Комисията показва, че органи, ползващи помощи, може да променят своята юридическа правосубектност чрез сливане, разделяне или други причини, без това да засяга квалификацията на помощта. Такъв е случаят, когато тази промяна на юридическа правосубектност става чрез мярка на частното право и когато промяната се предвижда в закон или друга мярка на публичното право (45). Действително, промяната от четири държавни органа, за които се прилага Закон № 97/1993 в сравнение с Жилищния закон, не може сама по себе си да има отношение към оценката за съответствие на съответните мерки. Припомня се, че Фондът за жилищно финансиране поема всички активи, права и задължения от своите предшественици и продължава изпълнението на техните задачи, демонстрирайки, че целта на реформата е запазване на приемствеността между тези организации (46).

Следователно на Работническия жилищен фонд и на HFF е възложена задачата да предоставят тези социални кредити за апартаменти под наем при лихвен процент определян от правителството, което осигурява средства чрез закона за бюджета, тъй като тези лихви са твърде ниски, за да покриват разходите по кредитирането. Разликата между двата фонда е, че вноската за HFF е насочена конкретно към тази кредитна категория, докато Работническият жилищен фонд получава бюджетни вноски общи за всички негови категории социални кредити. Тази разлика произтича от факта, че Жилищният закон отменя другите категории социални кредити на Работническия жилищен фонд и че допълнителните кредити, основната категория социални кредити съгласно Жилищния закон в неговата първоначална форма, не се финансират чрез бюджетни вноски за HFF.

Следователно промените в резултат на Жилищния закон не променят задачата за предоставяне на кредити за социални жилища под наем; с други думи, предназначението на мярката остава същото (47). Освен това фактът, че бюджетната вноска сега е насочена само към тези кредити, е резултат от отмяната на преките държавни вноски за други социални кредити. Отмяната на преки държавни вноски за определени дейности не представлява промяна във финансирането на друга мярка. Следователно такава отмяна не може да има въздействие върху класификацията на характера на останалата мярка. По-скоро тя представлява отмяна на отделна мярка за подпомагане (48).

SFF се позовава на различни промени в резултат от Жилищния закон и твърди, че те следва да водят до класифициране на помощта за HFF като нова помощ. Независимо от характера на тези промени те не се отнасят до тази мярка за помощ, която осигурява средства единствено за загубите, понесени от фонда във връзка с кредитите за апартаменти — социални жилища под наем. Действително, вдигането на тавана за основни кредити не е свързано с тази кредитна категория. Също така промените със Закон № 57/2004, чрез които се отменя системата на жилищни облигации и се заменя с кредити в брой, не засягат тази кредитна категория. Изискването, формулирано в член 11 от Закон № 97/1993, в смисъл че кредитите се гарантират с първа или втора ипотека, не се прилага за тази кредитна категория, а само за определени кредити от Държавния фонд за строителство. Следователно фактът, че тази разпоредба не се пренася в Жилищния закон, няма значение за тези кредити.

В заключение Органът смята, че предимството в резултат от помощта за лихви не може да представлява нова помощ, която може да се разглежда съгласно настоящата официална процедура по разследване.

2.3.4.    Неплащане на дивиденти

Както е посочено в раздел 3.4 по-горе, общоприетите принципи на исландското публично право предвиждат, че от държавни институции, организирани като HFF, не се изисква да плащат дивиденти. Принципът предхожда влизането в сила на Споразумението за ЕИП и е приложим за всички държавни институции, независимо кога са създадени, независимо от тяхната дейност или промените в тяхната дейност. След влизането в сила на Споразумението за ЕИП няма съществени или дори несъществени промени на този общоприет принцип. Освен това Жилищният закон и неговите предшественици никога не са се отклонявали от този принцип, предвиждайки законова разпоредба, която изисква от HFF да плаща дивиденти. Следователно характерът на всяко предимство и държавно финансиране в резултат от липсата на задължение за плащане на дивиденти не се променя вследствие на Жилищния закон или неговите изменения. Целта на този принцип, който далеч надхвърля особеностите на системата на жилищно кредитиране и се прилага обикновено за всички държавни институции, също не се е променила в резултат на промените в системата на жилищно кредитиране. С други думи, тези законодателни промени не само могат да се отделят от тази предполагаема мярка за помощ, но са и изцяло несвързани с нея. Затова, доколкото неплащането на дивиденти трябва да се смята като мярка за помощ, мярката трябва да се разглежда като схема, която отговаря на определението, дадено в част II, член 1, буква г) от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Освен това схемата ще представлява съществуваща помощ, тъй като е съществувала преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП, вж. част II, член 1, буква б) от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

Само ако се констатира, че освобождаването от плащане на дивиденти не произтича от общоприетите принципи на исландското публично право, а по-скоро е резултат от Жилищния закон и неговите предшественици, тогава условията, при които действат различните органи, отговарящи за жилищната политика, може да станат част от оценка за съответствие на нова помощ. Следователно, единствено при това хипотетично положение промените в системата на жилищно финансиране, настъпили след 1 януари 1994 г., биха могли евентуално да означават, че помощ, свързана с неплащането на дивиденти, се е променила от съществуваща в нова помощ.

2.4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ХАРАКТЕРА НА ЧЕТИРИ ПОТЕНЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

На базата на предходната оценка Органът смята, че следните мерки: държавна гаранция, помощ за лихви, освобождаване от данъчно облагане и плащане на дивиденти, идентифицирани в решението за откриване на процедурата, не представляват мерки за нова помощ, за които може да се направи оценка съгласно настоящата официална процедура по разследване.

Съответно Органът ще закрие официалната процедура по разследване и ще открие производство съгласно част I, член 1, параграф 1 и част II, раздел V от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, което се отнася за съществуваща помощ.

В интерес на изчерпателността Органът би искал да добави, че дори ако се възприеме подходът, предложен от SFF, и се констатира, че Жилищният закон заедно с последващите изменения е действително релевантен за оценката на класификацията на идентифицираните по-горе предполагаеми мерки за помощ, Органът отново би стигнал до заключението, че конкретните промени, направени в жилищната система, не са от такъв вид, че да провокират преквалификация от съществуваща в нова помощ:

—

Първо, самият факт, че Исландия е избрала законодателната техника да приеме нов закон, вместо да изменя вече съществуващ такъв, само по себе си не може да води до преквалификация на досега съществуваща мярка за помощ (49). Това, което единствено има значение, е дали новият закон означава такива съществени промени в съответните мерки за помощ, които да оказват влияние върху оценката за съответствие на тези мерки. В това отношение Органът смята за особено важно, че що се отнася до всички основни характеристики, Жилищният закон е продължение на предишната система със същата цел за осигуряване на достъпни жилища за всички граждани на Исландия. Както е посочено по-горе в раздел 2.2.3.1, целта на Жилищния закон е същата като целта, преследвана съгласно Закон № 97/1993.

—	Второ, както е посочено по-горе, съществува обичайна практика на Комисията, в смисъл че промяна на юридическата правосубектност на получателя на помощта не е от значение за класификацията на помощта.

—	Трето, финансирането на потенциалните мерки за помощ в полза на HFF, които са в сила в момента, не се е променило вследствие на влизането в сила на Жилищния закон и последващите изменения на този закон.

—

Четвърто, Жилищният закон не е променил нищо по отношение емитирането на жилищни облигации, основната кредитна категория. Като част от реформата в системата на социалните жилища съгласно Жилищния закон е въведена нова кредитна категория, така наречените допълнителни кредити. В действителност обаче тази кредитна категория замества категориите социални кредити, които могат да се отпускат съгласно Закон № 97/1993. Както е посочено в раздел I.2.2.3.3.3, максималният процент на този вид кредити и критериите, ръководещи правото за тяхното получаване, са почти идентични. Следователно основната разлика в правилата относно тези видове кредити е, че Жилищният закон предвижда, че тези апартаменти при определени условия могат да се продават на пазарна цена на основния пазар. Органът е на мнение, че тези законодателни промени не променят съществено кръга на евентуалните получатели на социални кредити и не разширяват дейността на HFF в тази област в сравнение с неговите предшественици. Освен това отмяната на категориите социални кредити, вж. раздел I.2.2.3.3.3 по-горе, не може да е причина дадена схема за помощ да бъде категоризирана като нова помощ. Подобни промени в най-добрия случай могат да се смятат за отмяна на помощ.

—

Пето, Органът не може да се съгласи с SFF, че Жилищният закон води до значително разширяване възможностите на HFF да отпуска кредити на предприятия, които строят апартаменти под наем (50). Както е описано по-горе в раздел I.2.2.3.3.2, кредити от системата на жилищни облигации могат да бъдат предоставяни на предприятия, занимаващи се със строителството на апартаменти, съгласно условията на наредбите, издадени въз основа на Жилищния закон и на неговия предшественик.

—

Шесто, както е описано по-горе, системата на жилищни облигации е отменена със Закон № 57/2004 и е заменена от кредити в брой, отпускани от HFF. SFF твърди, че тази промяна изисква квалификация като нова помощ. Този закон обаче не променя нищо по отношение кръга от потенциални получатели и др. подобни, нито пък води до промяна в предназначението и финансирането на някоя предполагаема мярка за помощ за HFF. Затова Органът е на мнение, че промените следва да се смятат по-скоро за административни и технически, а не за съществени.

—

Седмо, със Закон № 120/2004 се повишава тавана на категорията основни кредити, отпускани от HFF, на 90 % от оценката за стойността на имота. В резултат на това се отменя глава VII от закона относно допълнителните кредити. Закон № 120/2004 не променя нищо по отношение дейността, свързана с обществени услуги на системата на HFF. Целта на Жилищния закон остава същата, получателят на помощта е все още единствено HFF и неговата дейност по същество не се променя. Освен това той не променя лицата, които имат право на кредити от HFF, а означава единствено, че всеки има достъп до максимум 90 % (51). Тази ситуация може да бъде противопоставена на делото Keller, в което Първоинстанционният съд твърди, че увеличение от 7 милиарда италиански лири на 80 милиарда италиански лири, които дадено предприятие може да притежава като дълготрайни материални активи, за да попадне в рамките на одобрена схема за помощ, представлява съществено изменение, за което Комисията трябва да бъде уведомена. Съдът постановява, че тази промяна води до увеличение на потенциалните получатели на помощта и в действителност е отворила схемата за кандидати (52). Промяна на схемата за помощ, чрез която потенциално се увеличава броят на получателите на помощта, е изменение на една от основните характеристики на схемата, която може да има въздействие върху нейното съответствие на Договора за ЕО. В този случай обаче дали основните заеми са 70 % или 90 % от оценката за стойността на имота, не е от значение по отношение на това, дали тези заеми могат да бъдат класифицирани като обществена услуга съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предполагаемите мерки за помощ под формата на държавна гаранция, помощ за лихви, освобождаване от данъчно облагане и неплащане на дивиденти в полза на HFF са съществуваща помощ. Вследствие на това официалната процедура по разследване, приложима за нова помощ, се закрива.

Член 2

Освобождаването на HFF от прилагането на закона, посочен в глава II, точка 14 от приложение IХ към Споразумението за ЕИП, не представлява държавна помощ.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Република Исландия.

Член 4

Само текстът на английски език е автентичен.

---

(1)  Наричан по-долу „Орган“.

(2)  Наричано по-долу „Споразумение за ЕИП“.

(3)  Наричано по-долу „Споразумение за надзор и съд (СНС)“.

(4)  Наричан по-долу „Протокол 3“.

(5)  Насоки относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и издадени от Органа на 19 януари 1994 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (наричан по-долу ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 и в притурка за ЕИП № 32 от същата дата). Насоките са с последно изменение от 19 декември 2007 г. По-нататък наричани „Насоки за държавните помощи“. Актуализираният вариант на Насоките за държавните помощи е публикуван на интернет страницата на Органа: http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/guidelines/

(6)  Публикувано в ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37 и притурка за ЕИП № 26 от същата дата.

(7)  Решение на Съда от 7 април 2006 г., дело E-9/04 на Асоциацията на банкерите и на дилърите на ценни книжа на Исландия срещу Надзорния орган на ЕАСТ (2006 г.), доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 42.

(8)  Решение № 185/06/COL от 21 юни 2006 г. за откриване на официална процедура по разследване във връзка с Исландския фонд за жилищно финансиране (ОВ C 314, 21.12.2006 г., стр. 89, притурка за ЕИП № 63).

(9)  Вж. бележка под линия 8.

(10)  Консолидирането е извършено в съответствие със Закон № 61/1993 за изменение и допълнение на Закон № 86/1988 и влиза в сила на 12 август 1993 г.

(11)  Глава VIII от Закон № 97/1993 предвижда правилата относно жилищни кооперации. Тези правила не се прехвърлят в Жилищния закон от 1998 г. Понастоящем жилищните кооперации се регулират с отделен Закон № 66/2003. Що се отнася до правото на тези кооперации на кредити от Фонда за жилищно финансиране, то се регулира от разпоредбите на глава VIII от Жилищния закон, вж. член 5, буква г) от Закон № 66/2003.

(12)  Неофициален превод на Органа. Оригиналният текст на исландски език може да намерите на адрес http://www.althingi.is/altext/122/s/0877.html

(13)  Неофициален превод на Органа. Оригиналният текст на исландски език може да намерите на адрес http://www.althingi.is/altext/122/03/r06115030.sgml

(14)  Както е описано по-долу, една от категориите — допълнителните кредити — е отменена със Закон № 120/2004, вж. 2.2.3.4.2.

(15)  Със Закон № 57/2004 разпоредбите, свързани с жилищните облигации, са отменени, след като фондът започва да отпуска кредити в брой, вж. 2.2.3.4.1.

(16)  Вж. 2.2.2.4 по-горе.

(17)  http://www.althingi.is/altext/122/s/0877.html

(18)  Тези допълнителни кредити са отменени със закон № 120/2004, вж. раздел 2.2.3.4.2 по-долу.

(19)  Физическото лице не може да печели повече от 1 620 000 исландски крони и да има активи, надвишаващи 1 900 000 исландски крони. Тези цифри следва да се коригират ежегодно.

(20)  Що се отнася до загубите, които Фондът за жилищно финансиране може да понесе при предоставянето на тези допълнителни кредити, член 43 от Жилищния закон предвижда, че общините следва да притежават и оперират с така наречен резервен фонд, администриран от Фонда за жилищно финансиране. Съгласно член 44 резервният фонд компенсира Фонда за жилищно финансиране за загубите, които има по допълнителните кредити. Член 45 предвижда, че общините следва първоначално да платят вноска в размер на 5 % от всеки допълнителен кредит, отпуснат в общината.

(21)  http://www.althingi.is/altext/122/s/0877.html

(22)  Неофициален превод на Органа.

(23)  Неофициален превод на Органа. Оригиналният текст на исландски език може да намерите на адрес: http://www.althingi.is/altext/131/s/0223.html

(24)  Вж. Наредба № 540/2006, последно изменена с Наредба 587/2007. Наредбата също така предвижда и номинален таван на кредита, който понастоящем е 18 милиона исландски крони.

(25)  Неофициален превод на Органа. Оригиналният текст на исландски език може да намерите на адрес: http://www.althingi.is/altext/122/s/0099.html

(26)  Писмо на исландското правителство от 3 януари 2007 г., стр. 10.

(27)  Случаят е различен, когато държавата притежава дружества, които са организирани като дружества с ограничена отговорност и се регулират от частното право.

(28)  За прилагането на този принцип вж. решение на исландския Върховен съд от 5 ноември 1998 г. по дело 50/98.

(29)  Законът е инкорпориран с Решение № 15/2001 на Съвместния комитет на ЕИП и влиза в сила на 1 октомври 2001 г.

(30)  Този превод е предоставен от исландското правителство.

(31)  Решение от 9 август 1994 г. по дело C-44/93 Namur — Les Assurances du Crédit (1994 г.), Rесueil, стр. I-3829.

(32)  Решение от 5 април 2006 г. по дело T-351/02 Deutsche Bahn / Комисията (2006 г.), Recueil, стр. II-1047, параграфи 100—103.

(33)  Решение от 10 май 2005 г. по дело C-400/99 Италия/Комисията (2005 г.), Recueil, стр. I-3657, параграфи 47, 54 и 55.

(34)  Решение от 27 ноември 2003 г. по дело T-190/00 Regione Siciliana/Комисията (2003 г.), Recueil, стр. II-5015, параграф 48.

(35)  Решения на Съда от 30 юни 1992 г. по дело C-312/90 Испания/Комисията (1992 г.), Recueil, стр. I-4117, параграфи 14—17, и от 30 юни 1992 г. по дело C-47/91 Италия/Комисията (1992 г.), Recueil, стр. I-4145, параграфи 22—25, както и решения на Първоинстанционния съд от 30 април 2004 г. по съединени дела T-195/01 и T-207/01 Правителство на Гибралтар/Комисията (2002 г.), Recueil, стр. II-2309, и от 19 февруари 2004 г. по съединени дела T-297/01 и T-298/01 SIC II (2004 г.), Recueil, стр. II-743.

(36)  Решение Namur — Les Assurances du Crédit, цитирано по-горе, параграфи 28 и 29 (подчертано от Органа). Вж. също параграф 23 от решението, в който Съдът се позовава на промени „не засягащи същността на тези предимства“.

(37)  Решение Namur — Les Assurances du Crédit, цитирано по-горе, параграфи 32 и 33.

(38)  Решение Правителство на Гибралтар/Комисията, цитирано по-горе, параграф 111. Вж. също така становище на AG Fennelly от 13 април 2000 г. по съединени дела C-15/98 и C-105/98 Италия и Sardegna Lines, Servizi Marittimi della Sardegna/Комисията (2000 г.), Recueil, стр. I-8855, параграф 64.

(39)  Решение на Комисията от 24 април 2007 г. по дело E 10/05 (ex C 60/1999), съображение 33, Решение на Комисията от 4 април 2007 г. по дело E 7/05 относно финландски гаранционни схеми, съображение 16, Решение на Комисията от 20 април 2005 г. по дело E 8/05 в полза на испанската телевизия RTVE, съображение 2.2 и Решение на Комисията по дело E 22/04 — Преки данъчни стимули в полза на дейности, свързани с износа, съображения 34 и 35.

(40)  Решение на Комисията от 24 април 2007 г. по дело E 3/05 — Финансиране на обществени телевизии в Германия, съображения 200—214, Решение на Комисията E-14/2005 — Португалия, обезщетения за обществена телевизия RTP, съображения 61—80.

(41)  Решение на Комисията от 24 април 2007 г. по дело E 3/05 — Финансиране на обществени телевизии в Германия, съображение 215. В резултат на това, че са държавни институции германските държавни банки традиционно са се възползвали от имплицитна държавна гаранция, така наречената Anstaltslast. По дело E-10/2000 относно германските Landesbanken Комисията стига до заключение, че Anstaltlast е институт, който предхожда Договора за ЕО. Следователно помощта за банките, произтичаща от тази гаранция, е съществуваща и се прилага и когато Anstaltslast не следва просто от общоприетия принцип на правото, а по-късно изрично е въведено в писмени правни разпоредби, вж. писмо от Комисията до Германия от 8 май 2000 г., с което предлага подходящи мерки по дело E 10/2000, точка 7, първа алинея. Доколкото е известно на Органа, германските банки, които се възползват от Anstaltslast, обикновено са създадени с отделен закон, регулиращ създаването и дейността на отделната банка. Изглежда, че няколко такива банки са създадени след влизането в сила на Договора за ЕО. Често са правени промени в законодателството, регулиращо дейността на държавните банки. Създаването на нови банки със закон, сливането и разделянето на държавни банки и други промени в законодателството, регулиращо дейността на държавните банки, със сигурност може да засегне дейността на предприятието и може да окаже въздействие върху функционирането на общия пазар, конкуренцията или просто върху действителния размер на помощта, която е на разположение на предприятията. Въпреки това Комисията не е проучила кога са създадени различните банки, ползващи гаранцията, нито пък е анализирала промените в дейността на банките или другите мерки, свързани с отделните банки, преди да стигне до заключението, че предимството, произтичащо от Anstaltslast, е съществуваща помощ. Вж. също така Решение на Комисията от 16 октомври 2002 г. по дело C 68/02 — Франция, Electricité de France (EDF), съображение 68, където една от мерките за помощ за EDF — държавна гаранция — следва от общоприет принцип на френското право, предхождащ Договора за ЕО. С годините дейността на EDF значително се е променила, а компанията също така е разширила присъствието си на нови пазари. Въпреки това, в процеса на установяване дали тази мярка за помощ е нова или съществуваща помощ, Комисията не е сметнала за нужно да проучи тези фактически промени, нито пък е разглеждала промените в законодателството, свързани с EDF след влизането в сила на Договора за ЕО, вж. също така Решение на Комисията от 16 декември 2003 г. относно държавната помощ, предоставена на EDF и електроенергийната и газовата промишленост (ОВ L 49, 22.2.2005 г., стр. 9, съображение 59) и поканата на Комисията за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО по дело E 3/02, EDF (ОВ C 164, 15.7.2003 г., стр. 7, съображения 53—55.

(42)  Решение на Комисията от 24 април 2007 г. по дело E 3/05 — Финансиране на обществени телевизии в Германия, съображения 192—216, Решение на Комисията от 20 април 2005 г. по дело E 8/05 — Държавна помощ в полза на испанската национална обществена телевизия RTVE, точка 2.2 и Решение на Комисията от 20 април 2005 г. по дело E 9/05 — Италия, RAI, съображения 25—48.

(43)  Друг е въпросът, дали освобождаването на HFF от премията за гаранция, въведено през 1998 г., е нова помощ. Органът днес с Решение № 406/08/COL откри официални процедури по разследване относно освобождаването от премии за гаранции, предвидено в Закон № 121/1997 за държавните гаранции.

(44)  В това отношение положението е аналогично със следните решения на Комисията: Германски телевизии, Poczta Polska, La Poste, EDF и т.н. В тези решения Комисията трябваше да направи оценка дали държавните гаранции за държавни предприятия се квалифицират като нова или съществуваща помощ. Във всички решения Комисията констатира, че самата гаранция или не се е променила, или остава по същество непроменена. В своята оценка на помощта, произтичаща от гаранцията, Комисията не си позволява да прави оценка дали конкретно предприятие е променило своята дейност, тъй като този въпрос не е свързан с мярката за помощ като такава, а с един от получателите на абстрактно определена схема за помощ.

(45)  Решение на Комисията от 29 ноември 2007 г., C (2007) 5778, Държавна помощ C 56/07 — Франция, Garantie illimitée de l'Etat en faveur de La Poste, съображения 93—97, Решение на Комисията E-14/2005 — Португалия, обезщетения за обществена телевизия RTP, съображения 78—80, Решение на Комисията от 20 април 2005 г. по дело за държавна помощ E 10/05 (ex C 60/99) — Redevance radiodiffusion TF1, съображение 33 и писмо от Комисията до Германия от 8 май 2000 г., с което предлага подходящи мерки по дело E 10/2000, Landesbank, точка 7, първа алинея. Що се отнася до ползваното от HFF освобождаване от плащане на гаранционна такса съгласно Закон № 121/1997 за държавните гаранции, предварителната оценка на Органа е, че то представлява нова помощ и че мярката се разглежда отделно; вж. Решение № 406/08/COL на Органа от 27 юни 2008 г.

(46)  Съгласно член 35 от Закон № 1/1997, Закон за пенсионния фонд на държавните служители, член на фонда може да избере пенсията му да бъде повишена в съответствие с повишението на заплатата за длъжността, която последно е заемал. Директорът на Държавната жилищна агенция решил, че длъжността му е сравнима с тази на директора на HFF, с което пенсионният фонд не се съгласил. В решение от 22 януари 2004 г. по дело 344/03 Върховният съд на Исландия решава случая в полза на директора. В решението, inter alia, се казва, че на Фонда за жилищно финансиране в основни линии е възложена същата роля като на Държавната жилищна агенция — да действа като ипотечна кредитна институция за исландските граждани. Съдът смята, че длъжността директор на агенцията е равностойна на директор на фонда по отношение характера на служебните задължения, техния обхват и отговорност.

(47)  В свое Решение E-14/2005 — Португалия, обезщетения за обществена телевизия RTP, съображения 63 и 74, Комисията констатира, че промените, направени в португалска мярка за помощ, не трансформират мярката в помощ, inter alia, защото промените на националното правило не променят целта, преследвана чрез субсидиите.

(48)  Решение 2006/240/ЕО на Комисията от 16 ноември 2004 г. относно помощ, предоставена от Германия на дестилационни инсталации за бренди от житни култури (grain brandy) (ОВ, L 88, 25.3.2006 г., стр. 50, съображения 83 и 84). Вж. също член 17, параграф 2 от писмо на Комисията от 14 юли 2005 г. по дело E 2/05 относно холандска помощ за жилищния сектор, в който Комисията констатира, че помощта е съществуваща, въпреки че режимът на преки субсидии е заменен от режим на държавни заеми и освобождаване от данъчно облагане след влизането в сила на Договора за ЕО. Това е така, защото тези промени, взети заедно, водят до по-малко пречки пред конкуренцията, вж. параграфи 16—26 от писмото.

(49)  Решение на Комисията E 12/2005 — Полша, неограничена държавна гаранция в полза на Poctza Polska, съображения 39—47.

(50)  В това отношение SFF се позовава на изявленията на председателя на парламентарната комисия, когато изразът „физическо лице“ е заличен в член 15, параграф 1 от проектозакона, който по-късно става Жилищен закон, относно категорията основен кредит. Вж. точка 7 от изказването, вж. http://www.althingi.is/altext/122/05/r13133243.sgml

(51)  В своето решение по делото за германските обществени телевизии Комисията стига до заключението, че увеличаването на размера на лицензионната такса не следва да се смята за нова помощ: „Увеличението е по-скоро резултат от увеличените финансови нужди на обществените телевизии при изпълнението на тяхната задача за предоставяне на обществени услуги. Следователно, в съответствие с предишната практика на Комисията, то не може да се отделя от първоначалния режим на финансиране и не представлява съществено изменение, при условие че задачата за предоставяне на обществени услуги като такава не се е променила съществено.“ Решение на Комисията от 24 април 2007 г., цитирано по-горе, съображение 206.

(52)  Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2002 г. по дело T-35/99, Keller/Комисията, (2002 г.), Recueil, стр. II-261, параграф 62.

---