—

свикана на заседание в Прага (Чешката република) от 6 до 9 април 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г.,

—

като взе предвид Американската конвенция за правата на човека от 1978 г.,

—

като взе предвид Хартата на Обединените нации, подписана на 26 юни 1945 г., и създаването на Международния съд,

—

като взе предвид Универсалната декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид Африканската (Банджул) харта за правата на човека и народите от 1985 г. и създаването на Африканския съд по правата на човека и народите през 2004 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, приета от Общото събрание на 18 декември 1992 г.,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства от 1 февруари 1995 г.,

—

като взе предвид глава IV от Декларацията от дванадесетата конференция на Движението на необвързаните страни, проведена в Дърбан през 1998 г.,

—

като взе предвид член 30 от Учредителния акт на Африканския съюз от 2000 г.,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (2),

—

като взе предвид Универсалната декларация за културно многообразие, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 2 ноември 2001 г.,

—

като взе предвид Световната конференция срещу расизма през 2001 г. и Срещата на върха по въпросите на устойчивото развитие през 2002 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г.,

—

като взе предвид Протокола на Съда на Африканския съюз от 2003 г.,

—

като взе предвид Резолюцията относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС на 3 април 2003 г. в Бразавил,

—

като взе предвид своята Резолюция относно Международния наказателен съд, приета на 3 април 2003 г. в Бразавил (3),

—

като взе предвид Декларацията от Дакар относно насърчаването на културата и културните индустрии в държавите от АКТБ, приета на 20 юни 2003 г. на първото заседание на министрите на културата на държавите от АКТБ,

—

като взе предвид Резолюция № 1334 на Съвета на Европа относно положителния опит на автономните региони като източник на вдъхновение за разрешаване на конфликти в Европа, приета на 24 юни 2003 г.,

—

като взе предвид Доклада на ПРООН за човешкото развитие от 2004 г. относно „Културната свобода в днешния многообразен свят“,

—

като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 8 юни 2005 г. относно „Защита на малцинствата и антидискриминационни политики в разширена Европа“ (4),

—

като взе предвид Споразумението от Котону, подписано през юни 2000 г. в Котону (5) и преработено през юни 2005 г. в Люксембург (6) и по-специално член 33 „Институционално развитие и изграждане на капацитет“, който призовава за „пълно зачитане на многообразието в рамките на обществата и между самите общества“,

—

като взе предвид Африканската харта за демокрацията, изборите и управлението, приета от Африканския съюз в Адис Абеба на 30 януари 2007 г.,

—

като взе предвид Декларацията за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 септември 2007 г.,

—

като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда,

—

като взе предвид решението от срещата на върха на държавите от Африканския съюз в Мапуто през 2003 г. за включване на африканската диаспора като негов шести регион,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-ЕU/100.460/09/окончателен),

А.

като има предвид, че почти 200 държави в света са дом на около 5 000 етнически групи и в две трети от тях има поне едно значително етническо или религиозно малцинство,

Б.

като има предвид, че поради това всички демокрации следва да създадат политики, които изрично признават културните различия, като същевременно гарантират приобщаване и засилване на общи връзки и чувство на солидарност, които са необходими за функционирането на едно демократично общество,

В.

като има предвид, че една правна рамка, признаваща равните права на етническите, религиозните и езиковите групи, е от съществено значение за насърчаване на демократично управление, формулиране на многокултурни политики и подпомагане на човешкото развитие,

Г.

като има предвид, че културното многообразие е утвърдена характеристика на повечето държави от АКТБ и ЕС и се е разраствало през последните десетилетия като резултат от силите на глобализацията; като има предвид, че приобщаването на допълнителни култури, религии и езици представлява ново предизвикателство за много общества, особено в Европа и държавите от АКТБ,

Д.

като има предвид, че в един глобализиран свят уважението към многообразието става още по-жизненоважно, както за държавите, така и за международната общност, с цел предотвратяване на социални, етнически и религиозни конфликти,

1.

подчертава важността на съблюдаването и придържането към регионалните и междурегионалните правни инструменти и структури и значимата роля на съдилищата за права на човека, както и на Международния наказателен съд;

2.

признава ключовата роля на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) за закрилата на правата на всички народи и изкореняването на дискриминацията от всякакъв вид;

3.

призовава всички държави-членки на ЕС и АКТБ да ратифицират и прилагат международни и регионални конвенции за правата на човека, включително специфичните правни инструменти за защита на правата на малцинствата, и да разработват ефективно антидискриминационно законодателство в съответствие с тези международни конвенции; в този контекст насочва вниманието към тежкото положение на групите от хора в нужда като тези, заразени с ХИВ/СПИН, албиноси, вътрешно разселени лица, бежанци и работници мигранти;

4.

признава ролята на Международната организация на труда при защитата на правата и изкореняването на дискриминацията срещу всички работници и призовава държавите от АКТБ и ЕС да отстояват тези права,

5.

Призовава всички държави от ЕС и АКТБ незабавно да ратифицират Конвенция № 169 на Международната организация на труда относно коренното население и племенните народи;

6.

счита, че там, където многообразието води до насилствени конфликти или има опасност да доведе до тях, следва да се установят постоянни механизми за посредничество, с които конфликтите да могат да се овладеят преди тяхното ескалиране;

7.

призовава правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да включват организации на гражданското общество, включително такива, които представляват маргинализирани и малцинствени групи, в политическия диалог, в съответствие с член 8 от Споразумението от Котону;

8.

счита, че сътрудничеството за развитие между регионални и местни участници е особено подходящо за обмяна на най-добри практики по отношение на приемането на многообразието и за удовлетворяване на специфичните нужди на някои общности; поради това приканва правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да подкрепят общи инициативи за развитие на местно и регионално равнище и да им осигуряват необходимото политическо пространство, за да се развиват независимо от правителственото сътрудничество;

9.

счита, че би могло да се предприеме многостранна партньорска проверка, подобно на африканския механизъм за партньорски проверки, за оценка на условията в държавите и за установяване на еталони за демократично приемане на многообразието;

10.

подчертава факта, че демократичното представителство на малцинствените групи, както и тяхната способност за участие в политически, социални и културни дебати, са от основна необходимост за гарантиране на прилагането на принципите на доброто управление;

11.

подчертава, че не е необходимо даден гражданин да бъде член на религиозна група, за да получи пълни граждански и социални права;

12.

признава, че съществуват различни политики и конституционни решения за приемане на културното многообразие; въпреки това счита, че формулирането на многокултурни политики преди всичко изисква правна рамка, която признава равните права на етническите, религиозните и езиковите групи и защитава гражданите от всякаква форма на дискриминация;

13.

подчертава, в частност, че всички държави от АКТБ и ЕС трябва да съблюдават свободата на религиозна принадлежност, както е предвидено в член 18 от ВДПЧ, членове 1 и 2 от Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства (Декларацията за малцинствата) и в други международни договори за правата на човека;

14.

подчертава, че самите културни и религиозни практики трябва да се придържат към международните стандарти за правата на човека, включително правата на малцинствата, правата на жените и правата на децата, както е предвидено например в член 5 и член 16, параграф 2 от ВДПЧ и член 4, параграф 2 от Декларацията за малцинствата, и че свободата на избор на членовете на религиозни или културни общности трябва да бъде гарантирана;

15.

подчертава, че традиционните, културните и религиозните права на дадена група не могат да подронват международно договорени стандарти за права на човека, достъпни за всички хора;

16.

припомня, че религиозната практика е личен избор, принадлежащ към сферата на личния живот, и счита, че в многообразните общества религиозните организации и държавните институции следва да останат ясно отделени;

17.

призовава всички държави от АКТБ и ЕС да гарантират, че правото на всички малцинствени езикови групи да използват своя майчин език се съблюдава, в съответствие с член 2 от ВДПЧ; припомня задължението на държавите, съгласно член 4, параграф 3 от Декларацията за малцинствата, да предприемат подходящи мерки с цел, когато е възможно, лицата, принадлежащи към малцинствени групи, да имат адекватни възможности за изучаване на своя майчин език или за получаване на информация на своя майчин език и за гарантиране, че се избягва разделение в образователните системи на етнически, религиозен или езиков принцип; подчертава също необходимостта от насърчаване и гарантиране на изучаването на други езици;

18.

насърчава държавите от АКТБ и ЕС да инвестират в своите образователни системи, тъй като образованието е основно човешко право (член 26 от ВДПЧ) и предоставя един от най-ефективните инструменти за насърчаване на толерантност и интеграция (член 4, параграф 4 от Декларацията за малцинствата); в този контекст призовава Европейската комисия да съблюдава своя ангажимент за отделяне на поне 20 % от средствата по географските програми на Инструмента за сътрудничество за развитие за здравеопазване и образование, и я приканва да разшири този ангажимент към Европейския фонд за развитие;

19.

призовава всички правителства на държавите от АКТБ и ЕС да гарантират, че в съответствие с член 19 от ВДПЧ всички граждани имат достъп до медии с цел пълно изразяване на своята етническа, религиозна или езикова идентичност, включително целева помощ за медии на малцинствени езици и справедливо и уравновесено представителство на всички групи в рамките на обществото; тези права следва да могат да се упражняват от различни гласове чрез адекватно представителство в медиите и чрез достъп до медиите като полза от живота в демократична държава; подчертава важността на широкоразпространения достъп до общонационални медии с цел гарантиране на определено равнище на информираност;

20.

счита, че когато изолацията и предразсъдъците представляват сериозен проблем, сътрудничеството между АКТБ и ЕС следва да подкрепя специфични програми в медиите и образователните системи за насърчаване на толерантност и разбирателство;

21.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да водят проактивни политики за насърчаване на справедливо представителство на различните етнически, културни и езикови групи в публичните служби, избирателните системи, администрацията, полицията и сектора на сигурността чрез борба с всяка форма на дискриминация и разработване на целеви политики за назначаване, включително, където е приложимо, насърчителни действия;

22.

приканва държавите от АКТБ и ЕС да обмислят преработване на своите избирателни системи с цел насърчаване на справедливо представителство на интересите на малцинствата, същевременно предотвратявайки превръщането на етническата принадлежност в основна причина за разделение;

23.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да насърчават подходящи закони за интелектуалната собственост — както е предписано от признати международни органи като Световната организация за интелектуална собственост — по отношение на обмяната и прехвърлянето на културна собственост или ресурси на културни и природни наследства;

24.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да признаят важността на икономическата диверсификация и да прилагат насочени към тази цел политики, като се има предвид, че в резултат от социално-икономически фактори могат да се генерират или изострят етнически и културни напрежения, както и да насърчават регионалната интеграция в интерес на развитието;

25.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да насърчават социалната интеграция на малцинствата и да водят активни политики за гарантиране на равен достъп до заетост, образование и социални услуги;

26.

призовава държавите-членки на ЕС да изпълняват своите задължения за подпомагане на държавите от АКТБ в тяхната задача за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

27.

признава, че фактори като глобализация, конфликт за природни ресурси или изменение на климата имат потенциал да породят допълнителни миграционни потоци и счита, че миграцията в рамките на групата държави от АКТБ и между държави от АКТБ и от ЕС не следва да се разглежда само от икономическа гледна точка, но също следва да се вземе предвид политическият, социалният и културният обмен; изразява твърдо убеждение, че пълното съблюдаване на правата и достойнството на всички мигранти е от съществено значение;

28.

настоява, че приходите от природни ресурси на държавите от АКТБ и ЕС следва да се употребяват в полза на развитието на всички сектори на обществото в рамките на тези държави; призовава правителствата да гарантират, че се провеждат консултации с всички общности, за да могат те да се възползват от търговските приходи, и че екологичните и културните съображения се вземат предвид; признава необходимостта от създаване на механизми за обезпечаване на разпределението на тези ползи;

29.

призовава правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да анализират при изготвяне и преразглеждане на национални и регионални стратегически документи проблеми, свързани с приобщаването и равнопоставеността на етнически, културни, религиозни и нововъзникващи малцинства, и да включват представители на засегнатите групи в процеса на консултация; подчертава, че следва да се проектират и финансират специфични програми, които насърчават равнопоставен достъп до социални услуги и участие в политиката;

30.

призовава държавите-членки на ЕС и Комисията да гарантират, че правата на малцинствата, включително коренното население и нововъзникващите малцинства, са интегрирани във всички програми и проекти, особено в секторите на правата на човека, демокрацията и управлението;

31.

припомня положителния опит на ЕС по отношение на защитата на правата на малцинствата и мирното разрешаване на гранични конфликти;

32.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да признаят положителното въздействие на Учредителния акт на Африканския съюз, в който е предвидено, че правителства, които идват на власт с неконституционни средства, нямат право да участват в дейностите на Африканския съюз;

33.

счита, че африканският механизъм за партньорски проверки ефективно подсилва демократичните институции, които насърчават многообразие и отговорно управление; настоятелно призовава регионалните и подрегионалните организации на АКТБ да вземат в по-голяма степен под внимание проблемите на малцинствата в такива рамки;

34.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент и националните и регионалните парламенти, Европейската комисия, ООН и регионалните организации и на председателствата на ЕС и Африканския съюз.

—

свикана на заседание в Прага (Чешката република) от 6 до 9 април 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид член 178 от Договора за създаване на Европейската общност,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от едната страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от другата страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону) (8),

—

като взе предвид решението (9) от единадесетата обикновена сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, проведена в Шарм ел-Шейх, Египет, от 30 юни до 1 юли 2008 г., относно доклада за споразуменията за икономическо партньорство,

—

като взе предвид декларацията от десетата обикновена сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, проведена в Адис Абеба от 31 януари до 2 февруари 2008 г., относно споразуменията за икономическо партньорство,

—

като взе предвид „Декларацията от Акра“, приета на 3 октомври 2008 г. на шестата среща на върха на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет от 12 април 2005 г. относно последователността на политиката за развитие – Ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие (11),

—

като взе предвид заключенията, приети от Съвета по общи въпроси и външни отношения (СОВВО) през май 2005 г. по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (12),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема на общи тарифни преференции (13),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (14),

—

като взе предвид заключенията от 2870-ото заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС от 26 и 27 май 2008 г. относно споразуменията за икономическо партньорство,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, приета в Адис Абеба на 13 юни 2008 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 27 юни 2007 г., озаглавено „От Кайро до Лисабон – Стратегическото партньорство между ЕС и Африка“ (COM(2007)0357),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 23 октомври 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (COM(2007)0635),

—

като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и по-специално член XXIV от него,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., с която се установяват Целите на хилядолетието за развитие като критерии, колективно установени от международната общност за изкореняването на бедността,

—

като взе предвид декларацията от втората конференция на африканските министри, отговарящи за интеграцията, приета в Кигали, Руанда, на 26 и 27 юли 2007 г.,

—

като взе предвид декларациите от четвъртата и петата конференция на министрите на търговията от Африканския съюз, проведени в Адис Абеба на 3 април 2008 г. и 2 март 2009 г., относно споразуменията за икономическо партньорство,

—

като взе предвид доклада, представен на 16 юни 2008 г. от г-жа Christiane Taubira, член на френския парламент, озаглавен: „Les Accords de Partenariat Economique entre l'Union européenne et les pays ACP. Et si la Politique se mêlait enfin des affaires du monde?“,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 септември 2002 г. относно препоръките на Европейския парламент към Комисията по отношение на преговорите за споразумения за икономическо партньорство с държавите и регионите в АКТБ (15),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 23 март 2006 г. относно въздействие на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието (16),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 23 май 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (17),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия (18),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 декември 2007 г. относно споразумения за икономическо партньорство (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2004 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (СИП): проблеми и перспективи (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2006 г. относно прегледа на преговорите по споразуменията за икономическо партньорство (СИП) (21),

—

като взе предвид своята декларация от Кигали относно споразумения за икономическо партньорство (СИП), насърчаващи развитието, приета на 20 ноември 2007 г. (22),

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (ACP-ЕU/100.463/09/окончателен),

А.

като има предвид, че член 36, параграф 1 от Споразумението от Котону съдържа споразумението на Европейския съюз и държавите от АКТБ за сключване на „търговски споразумения, съвместими със СТО, които постепенно премахват бариерите пред търговията между тях и засилват сътрудничеството във всички области, отнасящи се до търговията“,

Б.

като има предвид, въпреки това, че член 37, параграф 3 от същото споразумение предвижда, че „подготвителният период се използва също така за изграждането на капацитет в публичния и частен сектор на страните от АКТБ“,

В.

като има предвид, че преговорите между Европейския съюз и групата държави от АКТБ по въпроси от общ интерес започнаха през 2002 г. и бяха последвани от отделни преговори между ЕС и шест СИП региона (Карибите, Западна Африка, Централна Африка, Източна и Южна Африка, Южноафриканската общност за развитие минус, Тихоокеанския регион),

Г.

като има предвид, че петнадесетте държави-членки на Карибския форум на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (КАРИФОРУМ) парафираха споразумение за икономическо партньорство с ЕС и неговите държави-членки на 16 декември 2007 г.,

Д.

като има предвид, че 18 африкански държави, от които 8 попадат в групата на най-слабо развитите държави, са парафирали етапни споразумения за икономическо партньорство през ноември и декември 2007 г., докато 29 други държави от АКТБ, от които три не спадат към групата на най-слабо развитите държави, не са парафирали споразумение за икономическо партньорство, и като има предвид, че Южна Африка вече е подписала Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, което представлява режим на търговия с Европейския съюз, съвместим с изискванията на СТО,

Е.

като има предвид, че Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, две от държавите на АКТБ, които не са в групата на най-слабо развитите държави, парафираха междинно СИП на 23 ноември 2007 г., докато останалите тихоокеански държави от АКТБ (шест от които спадат към най-слабо развитите страни, а седем не попадат в тази категория) не са парафирали СИП,

Ж.

като има предвид, че през 2008 г. беше подписано единствено споразумението между държавите от КАРИФОРУМ и ЕС, както и междинните споразумения между ЕС и Кот д’Ивоар и ЕС и Камерун,

З.

като има предвид, че от 1 януари 2008 г. ЕС прилага режима за внос на продукти с произход от държавите от АКТБ, които са парафирали СИП или етапни СИП, съгласно предвиденото в тези споразумения (23),

И.

като има предвид, че държавите от Африканския и Тихоокеанския регион продължават преговорите с Европейския съюз за сключване на пълни СИП, и като има предвид, че половината от държавите от АКТБ все още не са парафирали или подписали такива споразумения,

Й.

като има предвид, че държавите от АКТБ са изразили опасения по отношение на „спорни клаузи“, съдържащи се в първоначалните СИП, и са поискали тяхното разглеждане преди подписването,

К.

като има предвид, че всички страни многократно са подчертавали, че СИП трябва да са инструменти за развитие с цел насърчаване на устойчиво развитие, регионална интеграция и намаляване на бедността в държавите от АКТБ,

Л.

като има предвид, че разходите за приспособяване, произтичащи от СИП, ще имат значително въздействие върху развитието на държавите от АКТБ, които, макар и да е трудно да се предвиди с точност, ще имат пряко въздействие чрез загубата на митнически постъпления и непряко въздействие чрез разходите, претърпени от приспособяване и социално подпомагане в областите на заетост, подобряване на квалификацията, производство, диверсификация на износа и реформа на управлението на публичните финанси,

М.

като има предвид, че 21 държави от АКТБ, някои от които все още не са подписали СИП, са заделили определени средства за съпътстващите СИП мерки в своите Национални индикативни програми (НИП) за 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР),

Н.

като има предвид, че въздействието на СИП върху развитието на държавите от АКТБ би могло, в някои случаи временно, да доведе до:

О.

като има предвид, че търговията в рамките на и между регионите на държавите от АКТБ, и между държавите от АКТБ и други развиващи се страни (търговско сътрудничество юг – юг) може да има важни положителни последици за развитието на държавите от АКТБ,

П.

като има предвид, че една от заявените цели на Споразумението от Котону е да превърне СИП в инструменти за насърчаване на устойчиво развитие, изкореняване на бедността, постепенно интегриране на икономиките на регионите на държавите от АКТБ в световната икономика и подобряване на регионалната интеграция,

Р.

като има предвид, че председателят на Европейската комисия José Manuel Barroso заяви по време на срещата на върха ЕС-Африка, проведена в Лисабон през декември 2007 г., че „вероятно има възможност за преразглеждане на разпоредбите на споразуменията за икономическо партньорство, подписани между двете страни през последните месеци“,

С.

като има предвид, че жителите на държавите от АКТБ са най-сериозно засегнати от световната финансова и продоволствената криза и че е по-жизненоважно от всякога да се положат всички усилия за осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие,

1.

настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да спазват ангажиментите си за увеличаване на Официалната помощ за развитие (ОПР) с цел подпомагане на изпълнението на изискванията за изграждане на капацитет по отношение на търговията, което ще даде възможност за установяване на съпътстващи мерки под формата на регионални пакети от помощ за търговията с оглед прилагане на СИП, което способства за положителното въздействие на СИП върху развитието; подчертава факта, че подписването на СИП не е наложено като предварително условие за получаване на средства от фондовете „Помощ за търговия“;

2.

настоява, че СИП са инструмент за развитие, който следва да отразява както националните, така и регионалните интереси и потребности на държавите от АКТБ, за да се намали бедността, да се постигнат ЦХР и да се зачитат основните права на човека, като правото на прехрана или правото на достъп до основни обществени услуги; настоятелно призовава Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки на ЕС и на държавите от АКТБ да положат всички усилия за възстановяването на атмосферата на доверие, взаимно уважение и сигурност, доколкото тя е била нарушена в хода на преговорите;

3.

4.

подчертава, че съвместимостта с правилата на СТО, както е определена в член XXIV от ГАТТ, се отнася само до търговията със стоки и изисква да бъде либерализирана „значителна част от търговията“„в рамките на разумен срок“ и настоятелно призовава Съвета и Комисията да приемат всяко предложение от страна на държавите от АКТБ, отнасящо се изключително за стоки и съвместимо с правилата на СТО;

5.

настоятелно призовава държавите от АКТБ и Европейската комисия да използват по най-добрия начин наличното финансиране за „Помощ за търговията“ с оглед оказване на подкрепа за процеса на реформи в съществени за икономическото развитие области; да се подобри инфраструктурата в случаите, в които това е необходимо, с цел по-ефективно възползване от предлаганите от СИП възможности; да се компенсират нетните загуби от митнически приходи и да се насърчава данъчната реформа, така че да не се намаляват публичните инвестиции в социалните сектори; да се инвестира в производствената верига, за да се диверсифицира производството за износ; и да се произвеждат за износ повече продукти с по-голяма добавена стойност;

6.

потвърждава позицията си, според която държавите от АКТБ не би трябвало да се финансират чрез ЕФР, а чрез допълнителната помощ за търговия, за която Европейският съюз се ангажира през 2005 г., а именно 2 млрд. евро годишно, считано от 2010 г., като 50 % от тази сума следва да бъде насочена за държавите от АКТБ; възразява срещу всяка форма на обвързване на предоставянето на европейската помощ със СИП и призовава Комисията да гарантира, че достъпът до средствата в рамките на 10-ия ЕФР се осъществява независимо от резултатите и от темпото на преговорите;

7.

подчертава, че увеличаването на ОПР, обещано от държавите-членки, следва приоритетно да служи за удвояване на усилията за постигането на Целите на хилядолетието за развитие в рамките на държавите от АКТБ, най-сериозно засегнати от последиците от световната финансова и продоволствена криза, която застраши и ежедневно застрашава постигнатите резултати в посока осъществяване на тези цели;

8.

подчертава също така, че всички споразумения трябва да спазват асиметрията в полза на държавите от АКТБ, както по отношение на набора от съответните продукти, така и по отношение на преходните периоди, и че държавите от АКТБ трябва да дадат конкретни гаранции за защитата на чувствителните сектори, определени от държавите от АКТБ;

9.

отбелязва с тревога, че ЕО сключва сделка за банани с доставчици от най-облагодетелствани нации в Латинска Америка, което ще постави в опасност банановата индустрия на държавите от АКТБ и в частност устойчивото икономическо и социално развитие на малките уязвими икономики; призовава Европейската комисия да гарантира, че се предприемат мерки за опазване на препитанието на малките производители на банани, които са най-уязвими;

10.

подчертава, че мерките за помощ, свързани със СИП, следва по отношение на развитието на държавите от АКТБ да отчитат значението на регионалната интеграция и икономическите отношения с други развиващи се страни;

11.

12.

подчертава, че СИП следва да включват клауза, която да разпорежда преразглеждане пет години след тяхното подписване, с формалното участие на националните парламенти, Европейския парламент и недържавни действащи лица, както и по-строги разпоредби по отношение на мониторинга и оценката, които ще определят въздействието на СИП върху развитието на държавата и на региона и върху целите за намаляване на бедността — не само равнищата на съответствие на СИП — и да предоставят механизъм за компенсиране, за да се даде възможност за изменение или отмяна на всеки аспект от СИП, който подкопава процес на регионална интеграция или вреди на възможностите за намаляване на бедността или за постигане на ЦХР;

13.

14.

подчертава, че има необходимост от увеличаване на прозрачността при преговорите и техните резултати, за да се даде възможност за обществено наблюдение с контрол от страна на вземащите политически решения, парламентаристите и представителите на гражданското общество;

15.

настоятелно призовава институциите и правителствата на държавите-членки на ЕС да положат всички усилия за възстановяване на атмосферата на сигурност и доверие, доколкото тя е била нарушена в хода на преговорите;

16.

подчертава, че прилагането на СИП следва да се контролира от парламентарен орган, който трябва да бъде предвиден в текстовете на СИП, и че този парламентарен орган следва при всички случаи да произлиза от Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ-ЕС (СПА) и нейните органи и да остане тясно свързан със СПА или с част от нея, с цел надлежно отчитане на въздействието на СИП върху икономиките на държавите от АКТБ, както е установено в Споразумението за партньорство от Котону;

17.

подчертава по-специално решаващата роля на националните парламенти и недържавните участници в процеса на наблюдение и управление на СИП и призовава за тяхното системно участие в продължаващите процедури на преговори; това налага изготвянето на ясен дневен ред за по-нататъшните преговори, който следва да бъде одобрен от държавите от АКТБ и ЕС, както и да се основава на подход на участие;

18.

препоръчва на Европейския парламент да изчаква становищата на парламентите на държавите от АКТБ относно резултатите от преговорите по СИП, когато това е възможно, и да ги взема предвид преди даване на своето съгласие;

19.

20.

подчертава, че подписването на междинни споразумения от държавите от АКТБ не трябва да възпрепятства възможността регионите на държавите от АКТБ да сключват с ЕС пълни СИП, които вземат предвид измерението на развитие и стъпките за интегриране на регионалните икономики и които засилват сътрудничеството между държавите от АКТБ и държавите-членки на ЕС;

21.

подчертава отново необходимостта от набелязване на чувствителни стоки, които не следва да образуват предмета на либерализацията на търговията;

22.

подчертава необходимостта от възстановяване на доверието между държавите от АКТБ и държавите от ЕС, което беше разклатено по време на преговорите за сключване на СИП, в духа на партньорството, което ги обвързва;

23.

Възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на ЕС, Африканския съюз, Панафриканския парламент, националните и регионалните парламенти и регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

свикана на заседание в Прага (Чешката република) от 6 до 9 април 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преработено в Люксембург на 25 юни 2005 г. (оттук нататък наричано: „Споразумението от Котону“), и по-специално член 32 от него,

—

като взе предвид членове 177 до 181 от Договора за създаване на Европейската общност,

—

като взе предвид съвместното изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, от 20 декември 2005 г. относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“, и по-специално членове 12, 22, 38, 75, 76, 101 и 105 от него (25),

—

като взе предвид Програма 21, Декларацията от Рио за околната среда и развитието и Основните принципи за устойчиво управление на горите, приети от повече от 178 правителства на Конференцията на ООН по околна среда и развитие (UNCED), проведена в Рио де Жанейро (Бразилия) от 3 до 14 юни 1992 г., и чиито принципи бяха категорично потвърдени на Световната среща на върха за устойчиво развитие (ССВУР), проведена в Йоханесбург (Южна Африка) от 26 август до 4 септември 2002 г.,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации (ООН) по изменение на климата (РКОНИК) и нейния Протокол от Киото,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, приета в Париж на 17 юни 1994 г., която влезе в сила на 26 декември 1996 г.,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., с която се установяват Целите на хилядолетието за развитие като критерии, колективно установени от международната общност за изкореняването на бедността,

—

като взе предвид инициативата за околната среда в рамките на Ново партньорство за развитие на Африка (NEPAD),

—

като взе предвид „Рамката за действие от Хиого 2005-2015 г.: Развитие на капацитета за устойчивост при бедствия на държавите и общностите“, приета на Световната конференция за намаляване на рисковете от бедствия, проведена през януари 2005 г. в Кобо, Хиого (Япония),

—

като взе предвид Декларацията относно интегрирането на адаптацията към изменението на климата в рамките на сътрудничеството за развитие, приета от министрите по развитието и околната среда на държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 4 април 2006 г.,

—

като взе предвид декларацията от срещата на върха на Г-8 от 7 юни 2007 г., направена в Хайлигендам, относно „Изменението на климата, енергийната ефективност и енергийната сигурност – предизвикателство и възможност за световния икономически растеж“,

—

като взе предвид Партньорството Африка—ЕС в областта на изменението на климата като част от първия план за действие (2008-2010 г.) за прилагането на съвместната стратегия ЕС—Африка,

—

като взе предвид Пътната карта от Бали, приета по време на Конференцията на ООН по изменението на климата, която се проведе на остров Бали (Индонезия) през декември 2007 г.,

—

като взе предвид 14-та конференция на страните по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и четвъртата конференция – среща на страните по Протокола от Киото, проведена от 1 до 12 декември 2008 г. в Познан (Полша),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно климатичните промени в контекста на сътрудничество за развитие (26) от 11 март 2003 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета и плана за действие за 2004-2008 г. относно климатичните промени в контекста на развитието от 24 ноември 2004 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет от 12 април 2005 г. относно последователността на политиката за развитие – Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (27),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 10 януари 2007 г. относно ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса Целзий - Пътят до 2020 година и след това (28),

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8-9 март 2007 г., които подчертават колко е важно да се изпълни стратегическата цел за ограничаване на средната световна температура до не повече от 2°С над равнището от преди индустриализацията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни (29),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 21 октомври 2008 г. относно създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и бедните развиващи се страни, най-уязвими от изменението на климата (30),

—

като взе предвид документа на Върховния представител и на Европейската комисия до Европейския съвет, озаглавен „Изменение на климата и международна сигурност“, от 14 март 2008 г. (31),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 16 октомври 2008 г. относно „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (32),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 21 януари 2009 г., озаглавено „Към широкообхватно споразумение в Копенхаген във връзка с изменението на климата“ (33),

—

като взе предвид Декларацията на КАРИФОРУМ и EС относно изменението на климата и енергетиката от 17 май 2008 г.,

—

като взе предвид Декларацията на държавите от Форума на тихоокеанските острови и Европейския съюз относно изменението на климата от 7 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид Декларацията на Африка и EС относно изменението на климата от 1 декември 2008 г.,

—

като взе предвид доклада на Nicholas Stern от 2006 г., озаглавен „Икономическите страни на изменението на климата. Докладът на Щерн“,

—

като взе предвид доклада на ОИСР от 2007 г., озаглавен „Постигане на напредък по посока на интегриране на адаптацията към изменението на климата в рамките на дейностите за сътрудничество за развитие“,

—

като взе предвид докладите на Междуправителствената група за промените в климата (IPCC), и по-специално четвъртия доклад за оценка на Работна група II на IPCC под заглавие „Въздействия, адаптиране и уязвимост“,

—

като взе предвид Доклада за човешкото развитие за 2007/2008 г., озаглавен „Борбата срещу изменението на климата: Човешката солидарност в един разединен свят“, публикуван от Програмата на ООН за развитие,

—

като взе предвид доклада на Световната банка и Международния валутен фонд, озаглавен „Световен мониторингов доклад за 2008 г.: ЦХР и околната среда – Дневен ред за всеобхватно и устойчиво развитие“,

—

като взе предвид перспективата на ОИСР за околната среда за 2030 г. от март 2008 г.,

—

като взе предвид своята резолюция относно промените в климата и малките островни развиващи се страни в контекста на рамката за сътрудничество АКТБ-ЕС, приета на 1 април 1999 г. в Страсбург,

—

като взе предвид своята резолюция относно природните бедствия в държавите от АКТБ: Финансиране от страна на ЕС на подготвителни мерки (средства от ЕФР) и подпомагане (средства от Службата за хуманитарна помощ на Европейската общност), приета на 22 ноември 2007 г. в Кигали (Руанда),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-ЕU/100.383/09/окончателен),

А.

като има предвид, че развиващите се страни са допринесли в най-малка степен за изменението на климата, а страдат най-тежко от неговите социални и екологични последици поради своята социална, икономическа и географска уязвимост, своята тежка зависимост от първичния сектор на икономиката, включващ селско стопанство, рибно стопанство и други природни ресурси, и своята ограничена инфраструктура за справяне с въздействията от изменението на климата,

Б.

като има предвид, че ускореното покачване на морското равнище ще причини наводнения, ерозия на бреговете, навлизане на солена вода във вътрешни сладководни басейни и дори потъване на някои ниско разположени тихоокеански и карибски острови; като има предвид, че броят на хората, изложени на риск от крайбрежни наводнения, само в Африка би могъл да нарасне от 1 милион през 1990 г. до над 70 милиона през 2080 г.,

В.

като има предвид, че покачването на температурите и непостоянството на валежите ще доведат до тежки суши и драстично ще намалят наличието на вода в държавите от АКТБ; като има предвид, че между 75 и 250 милиона души в Африка ще бъдат изложени на по-голям недостиг на вода и несигурност при покачване само с 1 °C, между 350 и 600 милиона при покачване с 2 °C и до 1,8 млрд., ако температурите се покачат с 3 °C,

Г.

като има предвид, че покачването на температурите на морската вода ще доведе до повече случаи на екстремни климатични явления, като тропически бури и циклони, които драстично ще засегнат ниско разположените крайбрежни зони, речните корита около мегаполиси и други големи населени места, икономически жизненоважна инфраструктура, като пристанища, съоръжения, разположени в крайбрежни води, крайбрежни градски зони и туристическа инфраструктура,

Д.

като има предвид, че изменението на климата ще доведе до допълнително засилване на опустиняването и деградацията на почвата, което ще засегне селскостопанското производство и сигурността на храните дори още повече и ще влоши проблема с глада и недохранването в регионите на АКТБ,

Е.

като има предвид, че покачването на морското равнище и на температурата ще окаже значително въздействие върху крайбрежните и морските екосистеми, което ще намали улова в тихоокеанските и карибските острови и по африканското крайбрежие и ще засегне неблагоприятно местните хранителни доставки,

Ж.

като има предвид, че изменението на климата допълнително ще засили намаляването на биоразнообразието, ще представлява сериозна заплаха за изчезването на много растителни и животински видове и ще нанесе непоправими щети на някои екосистеми, които са особено чувствителни към климатични аномалии, като коралови рифове, мангрови и дъждовни гори; като има предвид, че последиците за биоразнообразието в държавите от АКТБ ще имат критично въздействие върху хранителната верига и върху препитанието на хората, които зависят пряко от стоки и услуги, добивани от тези екосистеми,

З.

като има предвид, че изменението на климата, съчетано с настоящите слаби системи за обществено здравеопазване и ограничен достъп до обществени здравни грижи, както и лошо управление и пречистване на водите ще доведе до засилено разпространение на трансмисивни болести и болести, разпространявани чрез вода, като малария, денга и холера, повишен риск от топлинен стрес и случаи на дихателни заболявания,

И.

като има предвид, че екологичните последствия от изменението на климата ще доведат до мащабни миграционни потоци, както вътрешни, така и трансгранични (Междуправителствената група за промените в климата (IPCC) прогнозира около 150 милиона мигранти до 2050 г.); като има предвид, че повечето екологични мигранти от АКТБ ще се местят и установяват в рамките на своите родни или на съседни държави, водейки по този начин до влошаване на хуманитарните кризи, бърза урбанизация и свързания с нея ръст на бедността и блокирано развитие в рамките на държавите от АКТБ; като има предвид, че разрастващата се урбанизация ще доведе до изоставяне на селски райони и засилена деградация на почвата,

Й.

като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията изменението на климата ще доведе до по-високи равнища на пренасяните от насекоми заболявания, като малария, Чикунгуня и лаймска болест, което изисква мерки за адаптиране,

К.

като има предвид, че както бе докладвано например от СЗО, много от здравните последици от изменението на климата могат да бъдат избегнати чрез подготовка и укрепване на здравните системи и чрез съответни превантивни мерки, като се обръща особено внимание на разпространяването на тропически болести и чрез кампании за информиране на обществеността, които се отнасят до особено уязвими групи, като например бременни жени, новородени, деца и възрастни хора,

Л.

като има предвид, че изменението на климата подкопава националната, регионалната и глобалната сигурност, водейки до конфликти по отношение на достъпа до, контрола и употребата на оскъдни природни ресурси или напрежения поради разселване на населението,

М.

като има предвид, че изменението на климата излага на риск 40 % от международните инвестиции за намаляване на бедността (оценки на Световната банка), представлявайки по този начин сериозна заплаха за намаляването на бедността, икономическото и социалното развитие и постигането на ЦХР в много държави от АКТБ,

Н.

като има предвид, че за избягване на най-лошите необратими последици от изменението на климата покачването на световната температура трябва да се ограничи до под 2 °C, а световните концентрации на парникови газове (ПГ) в атмосферата трябва да се стабилизират на равнище под 450 ppm; като има предвид, че без съмнение най-големите източници на CO2 — индустриализираните страни и нововъзникващите икономики — следва да носят основната отговорност за съкращаване на своите емисии,

О.

като има предвид, че мерки за смекчаване следва да се комбинират с мерки за адаптиране в държавите от АКТБ за справяне със значителните въздействия от изменението на климата; като има предвид, че индустриализираните страни носят историческа отговорност за изменението на климата и имат моралното задължение да подпомогнат държавите от АКТБ в техните усилия за адаптиране към последиците му в съответствие с принципа „замърсителят плаща“,

П.

като има предвид, че в момента съществува значителен недостиг по отношение на финансирането на адаптирането в развиващите се страни; като има предвид, че докато годишните прогнозни разходи за адаптиране варират от 10 до над 80 милиарда щатски долара на година, ресурсите, предоставяни в момента от индустриални страни посредством механизми за многостранно финансиране, възлизат на 150—300 млн. щатски долара на година,

Р.

като има предвид, че действията на ранен етап с оглед адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия определено представляват рентабилно решение; като има предвид, че според прогнозните оценки всеки долар, изразходван за намаляване на риска от бедствия, би могъл да спести до седем долара за намеса в случай на бедствия, като това представлява също така силен аргумент в полза на предварителното планиране на разходите за подпомагане,

С.

като има предвид, че процедурите за прилагане и разпределение на ресурси по различните механизми за финансиране в областта на изменението на климата, като механизма за чисто развитие (МЧР), са доста усложнени и в тях няма участие от страна на държавите бенефициенти,

Т.

като има предвид, че механизмът за чисто развитие (МЧР) досега не е бил съобразен в достатъчна степен с потребностите на най-бедните държави от инвестиции в чисти технологии, като в Африка се осъществяват само 2 % от всички проекти, свързани с механизма за чисто развитие; като има предвид, че критериите за устойчивост и добавена стойност на проектите по МЧР често не се изпълняват,

У.

като има предвид, че всяко закъснение при вземането на твърди решения относно механизмите и финансирането, необходими за намаляване на причините и последствията от изменението на климата, ще доведе до много по-големи разходи,

1.

призовава Комисията и държавите донори да преоформят и преструктурират сътрудничеството за развитие, за да го направят устойчиво спрямо изменението на климата и ориентирано към нисковъглеродна икономика;

2.

призовава Комисията да опрости своите съществуващи структури за справяне с изменението на климата и въпросите, свързани с развитието;

3.

призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да изградят по-добри връзки между ЦХР и изменението на климата чрез включване на въздействията от и адаптирането към изменението на климата в проекти и програми, насочени към постигането на ЦХР, и във всички по-обхватни стратегии за намаляване на бедността и политики за развитие;

4.

приветства факта, че е бил постигнат известен напредък по отношение на поставянето на приспособяването на едно ниво със смекчаването по време на преговорите по бъдещата рамка за периода след Киото; подчертава въпреки това, че е необходимо да се установи по-здрава връзка между преговорите за адаптиране и смекчаване, за да може ключовите решения по тези въпроси да не се вземат отделно едни от други;

5.

призовава международната общност и частния сектор, в интерес на улесняването на прехода на държавите от АКТБ към нисковъглеродна икономика, да осигурят необходимите инвестиции за изследвания, развойна дейност и бърз и всеобхватен трансфер на технологии за смекчаване (напр. нисковъглеродни енергийни технологии, технологии за улавяне и съхранение на въглерод) и адаптиране в държавите от АКТБ; също така призовава международната общност да премахне търговските бариери за технологии за адаптиране към изменението на климата и да освободи правата за интелектуална собственост (напр. задължително лицензиране);

6.

призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да подкрепят дейностите на ЮНЕСКО, които допринасят за прилагането на Програмата от Барбадос за действие за устойчивото развитие на малките островни развиващи се страни и последващата Стратегия от Мавриций;

7.

подчертава, че по време на Конференцията на ООН по изменение на климата в Копенхаген през декември 2009 г. трябва да се постигне глобален консенсус по една амбициозна и обвързваща цел за смекчаване, основана на принципа на споделена, но диференцирана отговорност, установен в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК), и поради това призовава всички индустриализирани и бързо развиващи се страни да договорят задължителна цел за ПГ; предлага, за да се стимулира участието на нововъзникващите икономики в новото споразумение, за тези държави да се установи по-гъвкав и диференциран подход (напр. цели само за специфични сектори), вземайки предвид капацитета на всяка държава за адаптиране и смекчаване и историческата отговорност на индустриализираните страни за глобалното затопляне;

8.

отбелязва, че процедурите за употреба и разпределение на ресурси по МЧР трябва да се преразгледат и опростят, за да стане МЧР по-лесно достъпен за държавите от АКТБ и да се постигне по-уравновесено разпределение на проекти по МЧР, с увеличение на броя на проектите, в частност в държавите от субсахарска Африка; подчертава, че следва да се създаде система за гарантиране, че проектите по МЧР се съгласуват с принципа на добавената стойност и водят до устойчиво развитие на държавите от АКТБ; призовава държавите донори да помогнат за изграждането на необходимия капацитет в държавите от АКТБ за повишаване на тяхното участие в МЧР; и призовава държавите-донори да не наблягат изключително на МЧР като на повсеместен политически инструмент, а също така да разработват нови механизми за смекчаване в държавите от АКТБ;

9.

призовава правителствата на индустриализираните страни и нововъзникващите икономики да установят ясни и последователни дългосрочни политически рамки за насърчаване на еко-иновации и инвестиции (напр. възобновяема енергия, ефективни по отношение на горивото и хибридни превозни средства, нови горива); подчертава, че частният сектор също има централна роля в стимулирането на еко-иновации; също така счита, че в средносрочен до дългосрочен план трябва да се предприемат подходи за промяна на цялостните модели на потребление в развитите държави за намаляване на емисиите;

10.

подчертава, че Комисията и правителствата на държавите донори следва да засилят своето партньорство с правителствата на държавите от АКТБ за разработване на амбициозни политически инициативи и планове за овладяване на обезлесяването и намаляване на деградацията на горите, и за предоставяне на технологии и съществени ресурси за устойчиво управление на горите в държавите от АКТБ;

11.

призовава правителствата на държавите от АКТБ пряко да включват цели и мерки за адаптиране в своите национални планове за развитие, стратегии за намаляване на бедността и секторни политики и стратегии, както и във всички етапи и равнища на своите процеси на вземане на решения;

12.

подчертава, че приносът за адаптиране следва да стане законово обвързващо задължение, отразено както в международното споразумение, което следва да се приеме в Копенхаген през декември 2009 г., така и във вътрешното законодателство на страните в рамките на ЕС-27;

13.

призовава индустриализираните страни да увеличат значително своята финансова помощ за адаптиране в държавите от АКТБ и да изследват иновативни механизми за финансиране, предназначени за тази цел, като, наред с другото, международни такси върху търговията, национални такси за емисии, такси върху билети за въздушен транспорт и търгове на разпределените количествени единици; призовава Комисията да увеличи значително бюджета за Световния алианс за борба с изменението на климата, да вземе предвид изменението на климата в значително по-голяма степен в предстоящия бюджет на ЕФР и да приложи незабавно идеята за глобален механизъм за финансиране в областта на изменението на климата, иновативен инструмент за финансиране за предварителна помощ за инвестиции, свързани с климата, за най-уязвимите и най-бедните държави;

14.

подчертава, че финансирането за адаптиране следва да е в допълнение към вече съществуващата Официална помощ за развитие и ангажиментите за помощ;

15.

призовава международните финансови институции да разширят своите политики, програми и инструменти за финансиране по отношение на адаптирането;

16.

настоятелно призовава частния сектор да се придържа към своите ангажименти за запълване на финансовия недостиг по отношение на изменението на климата; насърчава Комисията и правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да инвестират в развиването на публично-частни партньорства за привличане на допълнително финансиране от частния сектор за финансиране на проекти за адаптиране, особено в най-слабо развитите държави;

17.

счита, че има необходимост от по-добро координиране на донорите, много по-интензивен диалог по оста север-юг и засилено сътрудничество между донори и развиващи се страни относно политиките за изменението на климата, механизмите и финансирането за адаптиране в съответствие с Парижките принципи и Програмата за действие от Акра от 2008 г.;

18.

подчертава необходимостта от допълнително насърчаване на регионално сътрудничество, обмен на добри практики и създаване на дискусионни форуми между държавите от АКТБ, изправени пред сходни проблеми, свързани с изменението на климата;

19.

насърчава правителствата на държавите от АКТБ да включват гражданското общество и местните общности в по-голяма степен при изготвянето и прилагането на стратегиите за адаптиране към изменението на климата не на последно място поради техния солиден практически опит и тяхната непосредствена близост до хората и местата, които са най-изложени на вредните последици от климатичните аномалии;

20.

призовава държавите донори и международните организации да инвестират в подобряване на инфраструктурата за наблюдение на климата и управление на данни, свързани с климата, както и на адаптивния капацитет на институциите, местните общности и отделните лица в държавите от АКТБ;

21.

насърчава институциите за научноизследователска и развойна дейност в държавите-членки на ЕС да насърчават и улесняват обмена на най-добри практики и информация, да споделят експертни познания и опит и да насърчават мрежи и партньорства с подобни институции в държавите от АКТБ в сектори, в които изменението на климата представлява основен проблем (напр. селското стопанство, управлението на водните ресурси);

22.

призовава партньорите за развитие да подпомогнат правителствата и гражданските организации на държавите от АКТБ в разработването на кампании за образоване и информиране на обществото относно последиците от изменението на климата;

23.

приветства намерението на Комисията да предложи стратегия на ЕС за намаляването на риска от бедствия; призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да увеличат инвестициите за намаляване на риска от бедствия като средство за улесняване на адаптирането към изменението на климата и за включване на дългосрочно финансиране за намаляване на риска от бедствия като част от помощта за развитие; счита, че развитието на частния сектор в държавите от АКТБ от гледна точка на застрахователните пазари, свързани с климата, следва да се насърчава с цел повишаване на устойчивостта към климатични аномалии;

24.

призовава Комисията и правителствата в ЕС да предоставят повече ресурси за подобряване на капацитета на системите за здравеопазване в държавите от АКТБ, за да им се помогне да се справят с неблагоприятните последствия от климатичните промени върху здравето;

25.

счита, че адекватното планиране и управление на екологичната миграция ще бъде от критично значение за сигурността на хората; за тази цел призовава международната общност да идентифицира и да насочи вниманието си към правните пропуски, които съществуват по отношение на защитата на екологичните бежанци; предлага обмислянето на разпоредби или споразумения за убежища на регионално или международно равнище с оглед на крайно уязвимото положение, в което се намират островните държави заради опасността от потъване; също така подчертава, че следва да се разработят и приложат инструменти за защита на идентичността, културата и традициите на екологичните бежанци;

26.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Африканския съюз, Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и Световната банка.

—

свикана на заседание в Прага (Чешката република) от 6 до 9 април 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид целите на Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано през 2005 г (35).,

—

като взе предвид декларацията на Г-20 относно финансовата криза от 15 ноември 2008 г. (36) и изявлението на лидерите на Г-20 на срещата на върха в Лондон на 2 април 2009 г.,

—

като взе предвид своята декларация от Порт Морсби относно световната продоволствена и финансова криза, приета на 28 ноември 2008 г. (37),

—

като взе предвид Декларацията на ООН за Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и поетия ангажимент за намаляване наполовина на процента на гладуващите и живеещите с по-малко от един щатски долар на ден хора,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2008 г., озаглавено „ЕС като глобален партньор за развитие. Ускоряване на напредъка към Целите на хилядолетието за развитие“ (COM(2008) 177),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, прието на 8 април 2009 г., относно подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата,

—

като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на Международната конференция на ООН за финансиране на развитието, проведена на 21—22 март 2002 г., и Декларацията от Доха за финансирането за развитие от 2 декември 2008 г., приета на последващата международна конференция за финансиране за развитието, натоварена с преглед на прилагането на консенсуса Монтерей (38),

—

като взе предвид Парижката декларация (39) и Програмата за действие от Акра (40),

—

като взе предвид наскоро публикувания доклад на МВФ, озаглавен „Последиците от световната финансова криза за страните с ниски доходи“,

—

като взе предвид заключенията на Доклада на хилядолетието за оценка на екосистемата от 2007 г (41).,

—

като взе предвид заключенията на Световната среща на високо равнище по въпросите на прехраната от 1996 г (42). и поетия ангажимент за намаляване броя на гладуващите наполовина до 2015 г.,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за правото на прехрана, предаден на Общото събрание на ООН на 25 октомври 2007 г. (43),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1337/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (44),

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно някои аспекти на сигурността на храните в страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн и ролята на сътрудничеството между АКТБ и ЕС,

А.

като има предвид, че Целите на хилядолетието за развитие, най-вече изкореняването на крайната бедност и глада, както и целите за развитие и принципите, приети на конференциите на ООН, показват ясно посоката и трябва да послужат за укрепване на сътрудничеството между АКТБ и ЕО съгласно Споразумението за партньорство от Котону,

Б.

като има предвид, че в резултат на финансовата криза някои държави донори намалиха своя финансов принос към Официалната помощ за развитие (ОПР), предназначена за развиващите се страни, чиито икономики вече са много уязвими,

В.

като има предвид, че целта на насърчаване на интеграцията на държавите от АКТБ в световната икономика, съгласно Споразуменията от Ломе и Котону, предстои да бъде постигната и че делът им във вноса на ЕС продължава да намалява,

Г.

като има предвид, че държавите от АКТБ са зависими от износа на стоки, който съставлява повече от 50 % от приходите в чуждестранна валута, и че финансовата криза води до намаляване на износа от много развиващи се страни и на паричните преводи към тях, до ограничен достъп до кредити, до намаляване на преките чуждестранни инвестиции и спад на цените на стоките,

Д.

като има предвид, че съгласно нови прогнози на Световната банка за 2009 г. се предполага, че по-ниският икономически ръст ще постави 46 милиона души повече, отколкото се очакваше преди кризата, в положение да живеят с по-малко от 1,25 щатски долара на ден, в допълнение към онези 130 до 155 милиона души, които през 2008 г. изпаднаха в бедност поради стремителното покачване на цените на хранителните продукти и горивата; като има предвид, че 1 % спад на растежа може да доведе още 20 милиона души до бедност,

Е.

като има предвид, че според последния отчет на Global Financial Integrity (GFI), плащанията по обслужването на дългове от развиващите се страни са достигнали 540 млрд. щатски долара през 2006 г. и тези държави са загубили почти 1 трилион щатски долара в незаконни изходящи финансови потоци; като има предвид, че разходите по заеми са силно завишени за развиващите се страни и валутите са отслабнали значително; като има предвид, че икономическата и финансовата интеграция никога не е била толкова голяма и исковете на чуждестранни банки към развиващи се страни почти са се утроили до 3,1 трилиона щатски долара през последните пет години; като има предвид, че според някои прогнози световните финансови потоци към развиващите се страни ще спаднат от 1 трилион щатски долара през 2007 г. до 165 милиарда щатски долара тази година,

Ж.

като има предвид, че въпреки доказаната важност на селскостопанския сектор за държавите от АКТБ, нито националните правителства, нито политиките на ЕС за сътрудничество за развитие отдават достатъчен приоритет на този ключов сектор, поставяйки стотици милиони хора в опасност от крайна бедност, глад и недохранване,

З.

като има предвид, че сериозна пречка за увеличаване на селскостопанската продукция в развиващите се страни, което е от ключово значение за намаляване на несигурността на прехраната, е фактът, че малките земеделски производители, особено жените, често нямат достъп до земя, кредитиране или микрокредитиране за инвестиции в семена, торове и механизми за напояване, и необходимия набор от инструменти за защита на културите,

И.

като има предвид, че премахването на субсидиите за селско стопанство в държавите от АКТБ и на ориентираните към износа субсидии в развитите страни е довело до намаляване на добивите и на селскостопанската продукция, което стана причина за увеличен внос на хранителни продукти,

Й.

като има предвид, че селскостопанският сектор страда все по-чести от природни бедствия, и като има предвид, че в същото време ресурсите, заделяни за продоволствена помощ преди и след такива бедствия, намаляват,

1.

одобрява постигнатия резултат и поетите ангажименти на срещата на Г-20 в Лондон на 2 април 2009 г., по-специално относно: възстановяване на растежа и работните места; засилване на финансовия надзор и регулирането; засилване на глобалните финансови институции; въздържане от протекционизъм; насърчаване на глобалната търговия и инвестициите; гарантиране на справедливо и устойчиво възстановяване за всички; и изпълнение на ангажиментите за помощ;

2.

приветства във връзка с това договорената сума от 1,1 трилиона щатски долара и изразява надежда, че почти една четвърт от тази сума ще бъде заделена за развиващи се страни; призовава държавите от Г-20 да им предоставят тази сума чрез бързото изплащане на наистина нови и допълнителни средства;

3.

призовава държавите от Г-20, ЕС и АКТБ да положат максимални усилия, за да предотвратят превръщането на разрастващата се световна криза в тежка хуманитарна криза, и подчертава важността на социалната закрила и инвестициите в продоволствена сигурност за удовлетворяване на непосредствените нужди на бедните;

4.

призовава изплащането на 50-те млрд. щатски долара, предназначени за държави с ниски доходи, да бъде извършено под формата на преки безвъзмездни плащания, вместо заеми, с цел подпомагане на социалната закрила, засилване на търговията и защита на развитието в държавите с ниски доходи;

5.

подкрепя намерението на Г-20 за ефективно и гъвкаво използване на ресурси за подпомагане на растежа; приветства постигнатия от МВФ напредък по отношение на новата гъвкава кредитна линия, с която той се отдалечава от досегашните си строги, изпълнени с разпоредби и условия правила за отпускане на заеми, което е отразено в неотдавна публикувания доклад на МВФ относно „Последиците на световната финансова криза за страните с ниско равнище на доходите“, който гласи, че „при формулиране на разходните политики приоритет следва да се дава на защитата или разширяването на социалните програми или на насърчаването на одобрени инвестиции и като цяло на запазването на устрема за постигане на ЦХР“;

6.

напълно подкрепя намерението на Г-20 за реформа на международните финансови институции, но счита за невъзможно да се чака до 2011 г. за предоставяне на по-голяма гласност и представителство на развиващите се страни на равнище международни финанси, особено в светлината на новите отговорности на МВФ, и в тази връзка отправя искане за подобрена прозрачност и отговорност и за нов подход към политиката за развитие; тези реформи в управлението следва да бъдат договорени на следващите заседания на комисиите на Световната банка и МВФ на 25 и 26 април 2009 г.;

7.

призовава държавите от ЕС и АКТБ да предприемат действия за изкореняване на укриването на данъци и незаконното преминаване на капитали от развиващите се страни, които струват на тези държави около 800 млрд. евро на година, с други думи над осем пъти повече от помощта, която получават;

8.

изразява съжаление, че обещанията на Г-20 за помощ за търговията и Официалната помощ за развитие (ОПР) са неудовлетворителни; подчертава, че макар и в комюникето да се посочват финансови мерки за увеличаване на ресурсите за развиващите се страни чрез Световната банка и МВФ, липсва конкретен ангажимент за гарантиране, че помощта за търговията представлява допълнително финансиране;

9.

счита, че към предизвикателството на изменението на климата трябва да се подходи със структурни реформи и призовава за системна оценка на риска от изменението на климата във всички аспекти на политическото планиране и вземане на решения, в това число търговия, селско стопанство, продоволствена сигурност и т. н.; отправя искане за използване на резултата от тази оценка за формулиране на ясни насоки за устойчива политика за сътрудничество за развитие;

10.

призовава държавите-членки на ЕС да спазят своите ангажименти по отношение на Официалната помощ за развитие (ОПР) — т. е. 0,56 % от брутния национален доход до 2010 г. и 0,7 % до 2015 г. — и да не използват финансовата криза като оправдание за съкращаване на помощта;

11.

счита, че ситуацията изисква инициативи и механизми за разрешаване на актуалните проблеми с дълговете на развиващите се страни и призовава държавите-членки на ЕС да не включват в своите стойности на ОПР ресурси, предоставени за облекчаване на дългове;

12.

счита, че са необходими по-големи усилия за мобилизиране на повече национални и международни ресурси за устойчиво развитие, което предполага универсален достъп до основна икономическа и социална инфраструктура и всеобхватни социални услуги, както и изграждане на капацитет;

13.

припомня, че устойчивите и справедливи доходи и разпределение на благата изискват съвременна и ефективна данъчна система; призовава за сътрудничество на равнище АКТБ-ЕС за насърчаване на данъчна реформа, която дава възможност за увеличаване на данъчните приходи чрез по-ефективно събиране на данъци, по-широка данъчна основа и по-ефективна борба срещу укриването на данъци;

14.

призовава международната общност и в частност държавите-членки на ЕС да придадат по-централна роля на проблемите със заетостта и пазара на труда в международната политика за развитие с цел намаляване на последствията от световния икономически спад върху растежа, търговията и преките чуждестранни инвестиционни потоци на развиващите се страни, чрез помощ за допълнително засилване на техния търговски капацитет и подобряване на тяхната инфраструктура и чрез улесняване на паричните преводи;

15.

подчертава, че свободната и справедлива търговия, пазарните принципи, които насърчават инвестиции, предприемачество и новаторство, както и ефективно регулираните финансови пазари са основни фактори за икономически растеж, заетост и намаляване на бедността;

16.

счита, че недискриминационната и равнопоставена международна търговия може да бъде силен двигател за развитие и устойчив икономически растеж, но потвърждава, че тя следва да се ръководи от прозрачни правила, приети от всички; припомня на държавите от АКТБ и ЕС за необходимостта от установяване на съгласуваност между търговските политики и целите за развитие, включително в процеса на преговорите по СИП;

17.

подчертава необходимостта от избягване на свръхрегулиране, което би възпрепятствало икономическия растеж, и подчертава необходимостта от засилен диалог между държавата и бизнес общността за откриване на иновативни начини за установяване на ясни правила, налагане на уважение към правата на собственост и създаване на финансова инфраструктура, която поощрява микропредприятията и МСП;

18.

призовава държавите от АКТБ и ЕС, в светлината на въздействието от настоящата финансова криза върху държавите от АКТБ, да се ангажират с отворени, прозрачни и всеобхватни преговори по СИП;

19.

призовава всички заинтересовани страни да работят заедно, за да осигурят успешно, устойчиво и навременно приключване на Кръга от преговори за развитие от Доха;

20.

призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да подобрят съгласуваността между политиките в областта на селското стопанство и търговията;

21.

потвърждава принципа на правото на прехрана; припомня на лидерите на държавите от ЕС и АКТБ, че са се ангажирали да намалят наполовина процента на гладуващите до 2015 г., и настоятелно призовава Комисията, Съвета на ЕС и държавите от АКТБ да предприемат — и да финансират адекватно – всички необходими мерки за изпълнението на този ангажимент;

22.

призовава правителствата на държавите от АКТБ и ЕС да отговорят на спешните нужди на най-уязвимите — и по-специално жените и децата — чрез засилване на интервенциите в областта на устойчивата прехрана и мрежите за сигурност и чрез разширяване на системите за социална защита;

23.

призовава правителствата на държавите от АКТБ да включат земеделските производители и едрите земеделци, много от които са жени, в процеса на изработване на политиките в областта на селското стопанство и земеползването и да гарантират техния достъп до земя, кредитиране и нови технологии, които ще увеличат продукцията;

24.

призовава, в рамките на продължаващото преразглеждане на Споразумението за партньорство от Котону, за преработването на член 54 с цел обхващане на първата цел на Хилядолетието за развитие, която се стреми към намаляване наполовина на дела на гладуващите до 2015 г.;

25.

призовава правителствата на държавите от АКТБ и ЕС съвместно да гарантират, че за постигането на продоволствена сигурност се отделя достатъчно помощ и публични разходи, както беше заявено в Декларацията от Мапуто на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ през юни 2004 г (45).;

26.

призовава богатите нации, включително държавите-членки на ЕС, както и новата администрация на САЩ, да намалят субсидиите за селското стопанство и да премахнат субсидиите за износ, както повечето богати страни обещаха в началото на Кръга от преговори от Доха, въпреки че в глобален аспект не е постигнат особен напредък;

27.

решително осъжда дейностите на спекулантите по отношение на глобалните стоки, селскостопанските суровини и енергийните пазари, които допринасят за увеличаване на колебливостта на цените на хранителните продукти и за задълбочаване на световната продоволствена криза; подчертава, че е недопустимо гладът за някои да означава печалба за други, и призовава за адекватно регулиране и ефективен надзор на национално и международно равнище за предотвратяване на нарушаването на правото на прехрана по спекулативен път; призовава държавите и дружествата от ЕС и АКТБ да приложат в пълна степен Инициативата за прозрачност в добивната промишленост;

28.

отбелязва с тревога, че ЕО сключва сделка за банани с доставчици от НОН (46) в Латинска Америка, което ще постави в опасност банановата индустрия на държавите от АКТБ и в частност устойчивото икономическо и социално развитие на малките уязвими икономики; призовава Европейската комисия да гарантира, че се предприемат мерки за опазване на препитанието на малките производители на банани, които са най-уязвими;

29.

призовава институциите на ЕС бързо да приложат наскоро договореното предложение за инструмент за прехрана в размер на 1 млрд. щатски долара без съответстващи съкращения в бюджетите за двустранна помощ и да върнат производството на храна обратно в челото на международния дневен ред в съответствие с член 23, буква г) от Споразумението за партньорство от Котону;

30.

призовава държавите от ЕС и АКТБ да проектират механизми и политики за смекчаване на последиците от ценовите колебания на стоките и да насърчават диверсификация на местни и подпомагащи промишлености на икономиките на държавите от АКТБ, когато е възможно; признава, че трансферът на технологии и бизнес умения може да има благоприятно въздействие върху развитието; призовава държавите от АКТБ и ЕС да полагат усилия, насочени към максимизиране на връзките с местни производствени дейности, повишаване на трансфера на технологии и създаване на възможности за обучение за местната работна сила;

31.

подчертава належащата необходимост държавите от ЕС и АКТБ да изготвят обширни и ефективни стратегии за справяне с извънредни ситуации, произтичащи от природни бедствия в селскостопанския сектор;

32.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, Комисията и правителствата и секретариата на групата държави от Г-20.

—

свикана на заседание в Прага (Чешката република) от 6 до 9 април 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за борба с незаконните актове, насочени срещу безопасността на морското корабоплаване, от 10 март 1988 г.,

—

като взе предвид Декларацията относно Сомалия на председателството на Съвета на ЕС от името на Европейския съюз от 3 февруари 2009 г.,

—

като взе предвид Резолюции 1814(2008), 1816(2008) и 1844(2008) на Съвета за сигурност на ООН относно ситуацията в Сомалия,

—

като взе предвид изявленията, направени от Върховния представител по общата външна политика и политиката на сигурността и генерален секретар на Съвета на Европейския съюз, Javier Solana, на 23 февруари и 4 април 2009 г., и от Louis Michel, член на Европейската комисия, на 26 февруари 2008 г.,

—

като взе предвид решенията и декларацията, приети от Изпълнителния съвет на Африканския съюз на 30 януари 2009 г. в Адис Абеба (Етиопия),

—

като взе предвид комюникето, издадено на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз на 4 февруари 2009 г. в Адис Абеба (Етиопия),

—

като взе предвид декларацията, приета на 13-ата извънредна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Междуправителствената общност за развитие (IGAD), проведена на 29 октомври 2008 г. в Найроби (Кения),

—

като взе предвид комюникето от 32-ата извънредна сесия на Съвета на министрите на Междуправителствената общност за развитие (IGAD) на 27 януари 2009 г. в Адис Абеба (Етиопия),

—

като взе предвид доклада на Комитета на посланиците на държавите от АКТБ относно бъдещето на групата държави от АКТБ, приет от Съвета на министрите на АКТБ на неговото 86-о заседание, проведено от 10 до 14 декември 2007 г. в Брюксел (Белгия),

—

като взе предвид проекта на Секретариата на АКТБ за разработване на показатели за количествено определяне и наблюдение на процесите на регионална интеграция в шестте региона на АКТБ,

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. и 20 ноември 2008 г. относно положението в Сомалия (48) и неговите предишни резолюции относно Сомалия,

—

като взе предвид резолюцията на Африканския парламентарен съюз относно положението в Сомалия, приета на 30 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид декларацията на Африканския съюз от 10 декември 2008 г. и нейното комюнике от 22 декември 2008 г.,

—

като взе предвид подписването на документите относно условията за прилагането на прекратяване на въоръжената конфронтация и съвместна декларация относно общи политически цели от Преходното федерално правителство (ПФП) и Алианса за ново освобождение на Сомалия на 26 октомври 2008 г.,

—

като взе предвид заключенията от 14-ото заседание на международната контактна група (МКГ) за Сомалия, проведено под председателството на специалния представител на ООН за Сомалия, Ahmedou Ould-Abdallah, на 26 —27 февруари 2009 г.,

А.

в потвърждение на важността на съблюдаването на териториалната цялост, суверенитет, политическа независимост и обединение на Сомалия,

Б.

като има предвид, че през последните 17 години Сомалия е била нестабилна държава и че положението е достигнало до една от най-тежките хуманитарни кризи и кризи на сигурността в света,

В.

като има предвид, че на 9 юни 2008 г. в Джибути Преходното федерално правителство (ПФП) и Алиансът за ново освобождение на Сомалия подписаха споразумение за разделяне на властта; като има предвид, че първоначалната цел на мирния процес от Джибути беше да се започне широкообхватно национално помирение и да се създаде силен и всеобхватен политически съюз, способен да осигури мир, помирение на държавата и възстановяване на централната държавна власт;

Г.

като има предвид, че мирният процес е бил допълнително усложнен от разделения в рамките на Алианса за ново освобождение на Сомалия и ПФП, както и от настъпателните действия на радикални милиции като Ал Шабаб, които все още не са страна в мирния процес и сега контролират части от Сомалия, включително Байдоа, бившето седалище на парламента,

Д.

като има предвид широкоразпространените нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право от всички страни в конфликта в Сомалия и по-специално това, че в Сомалия продължават да се практикуват изтезания и малтретиране, изнасилвания, извънсъдебни екзекуции, произволно задържане и нападения над граждани и граждански инфраструктури,

Е.

като има предвид, че броят на тежките нарушения на правата на човека спрямо деца в Сомалия, от деяния като убийства и изнасилвания до набирането на деца за войници и отказването на хуманитарен достъп на хората в нужда, се е увеличил през последната година,

Ж.

като има предвид, че от февруари 2007 г. около 340 000 сомалийци са избягали от боевете в Могадишу, докато същевременно 2,6 милиона сомалийци — около 35 процента от населението — се нуждаят от хуманитарна помощ, и предвид това, че има 1,3 млн. разселени лица; като има предвид, че много бежанци са били ограбвани, изнасилвани или бити от нещатни милиции при бягството си от Сомалия,

З.

в израз на своята признателност, че Кения е приютила 250 000 бежанци в бежанските лагери в Даадаб; като има предвид, че стотици сомалийци са се удавили в опит да прекосят Аденския залив и много от тях са били изоставени в морето от трафиканти,

И.

като има предвид, че Етиопия оттегли своите войски от Сомалия като част от подкрепено от Обединените нации мирно споразумение между нестабилното преходно правителство и умереното крило на основната опозиция; като има предвид, че оттеглянето на етиопските войски — макар и предизвиквайки опасения за критичен властови вакуум — и избирането на нов президент откриват възможност за вътрешно сомалийско помирение; като има предвид, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), която от март 2007 г. е ограничена предимно в рамките на Могадишу, ще се окаже единствена в момента,

Й.

като има предвид, че случаите на насилие срещу цивилни и хуманитарни работници, в нарушение на международното хуманитарно право, както и атаки срещу служители и служби на AMISOM и всички деяния и заплахи за насилие, извършвани с цел подронване на политическия процес, възпрепятстват операциите на AMISOM и разклащат регионалния мир и стабилност,

К.

като има предвид, че според изчисления около 10 000 бежанци — като се очаква тази стойност да достигне 25 000 през следващите няколко седмици — са пристигнали в граничния град Доло Адо в сомалийския регион на Етиопия от началото на годината; като има предвид, че тези бежанци са предимно жени и деца, избягали след оттеглянето на етиопските войски,

Л.

като има предвид, че е имало значително увеличение в броя на успешните пиратски нападения през последните три години (10 през 2006 г., 35 през 2007 г., 43 през 2008 г. и досега 9 през 2009 г.) и на последващото вземане на заложници и превземане на плавателни съдове,

М.

като има предвид, че пиратството в открито море представлява растяща заплаха за човешкия живот и безопасност, както и за предоставянето на хуманитарна помощ, особено във водите по протежението на Сомалия и другите държави в региона на Африканския рог; като има предвид, че случаите на пиратство и въоръжени грабежи се дължат на продължаващия конфликт и политическа нестабилност в Сомалия,

Н.

като има предвид, че мащабът на незаконния риболов в сомалийски води също допринася за пиратските действия и унищожава хранителен ресурс, който е от съществено значение за сомалийците и за дохода на местните рибари,

О.

като има предвид, че според доклад на Програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP) голям брой незаконни пратки с токсични отпадъци, чието съдържание изтича, са били изхвърлени по крайбрежието на Сомалия при пълно незачитане на здравето на местното население и опазването на околната среда,

П

като има предвид, че според същия доклад отпадъците, изхвърляни в морето, са с частичен произход от Европейския съюз и че тези отпадъци нанасят необратими щети върху човешкото здраве и околната среда в региона, в ярко нарушение на правата на човека,

Р.

като има предвид, че в резултат от пиратството Световната програма по прехраната (СПП) трябваше да преустанови доставката на продоволствена помощ за Сомалия, влошавайки и без това рисковото хуманитарно положение,

С.

като има предвид, че на 8 декември 2008 г. ЕС започна своята морска операция NAVFOR Сомалия (или операция „Аталанта“), имаща за цел защита на морските конвои на СПП и други търговски кораби, плаващи във водите около Сомалия,

Т.

като има предвид, че борбата срещу пиратството не може да бъде спечелена единствено с военни средства, а зависи основно от успеха на насърчаването на мира, развитието и изграждането на държавност в Сомалия;

1.

силно подкрепя напредъка, постигнат от декември 2008 г., особено създаването на разширен и по-обхватен парламент, удължаването на преходния период, избирането на Sheikh Sharif Sheikh Ahmed за президент и назначаването на министър-председател и кабинет; признава и подкрепя този нов процес като принадлежащ на сомалийците и ръководен от самите тях процес на мир и помирение;

2.

специално приветства преместването на седалището на правителството и парламентаристите в Могадишу и техния ангажимент да продължат мирния процес от Джибути; подчертава належащата необходимост от предоставяне на реална и координирана подкрепа за справяне с договорените свързани приоритети по отношение на политиката, сигурността, възстановяването, правата на човека и изграждането на институции; счита това за важна стъпка към функционираща администрация в Сомалия;

3.

приветства примирието, постигнато през февруари 2009 г.; призовава всички политически деятели и засегнати заинтересовани лица в Сомалия да се присъединят към мирния процес и да се въздържат от нови прояви на насилие;

4.

призовава за участието на организации на гражданското общество и в частност на организации на жени в националния диалог и в процеса на национално помирение;

5.

подчертава належащата необходимост от възстановяване на закона и реда, включително съблюдаване на международно признатите права на човека и международното хуманитарно право, в цялата страна; отбелязва, че президентът Ahmed е одобрил въвеждането на закона на шериата; подчертава, че шериатът следва да се кодифицира с цел предотвратяване на неговото погрешно тълкуване в нарушение на правата на човека и също така подчертава, че всички законодателни промени следва да съблюдават правата на човека и в частност правата на жените;

6.

призовава новото ръководство да създаде и изпълни план, който да има за цел незабавно установяване на функциониращи институции и в рамките на периода, осигурен чрез удължаването на Временната федерална харта до август 2011 г.;

7.

изразява своята благодарност към Република Джибути за нейната роля на посредник и медиатор по време на мирния процес в Сомалия, и за работата ѝ за мир и стабилност с цел възстановяване на спокойствието в региона;

8.

отдава дължимото на Кения за нейната роля на домакин и посредник на конференцията за помиряване на Сомалия под егидата на Междуправителствената общност за развитие (IGAD), която доведе до образуването на ПФП; споделя признателността на Африканския съюз по отношение на саможертвата, направена от Етиопия, и нейния ангажимент към търсенето на дълготрайно решение за конфликта в Сомалия;

9.

призовава международната общност да засили ембаргото на ООН върху доставките на оръжие и да наблюдава летищата и пристанищата, за да гарантира, че в държавата не се внасят незаконни оръжия с цел подобряване на цялостната сигурност;

10.

призовава всички страни в конфликта да преустановят нападенията срещу цивилни, да прекратят всички форми на използване на смъртни заплахи, изнасилвания, незаконни арести, отвличания, сплашвания и ограбване на цивилни, и да се придържат изцяло към разпоредбите на общия член 3 от Женевските конвенции; призовава Европейската комисия и Съвета да подкрепят усилията за гарантиране на подходящи наказания за лицата, обвинени в такива престъпления;

11.

призовава Съвета за сигурност на ООН да засили наблюдението и докладването във връзка с правата на човека, да предостави помощ и препоръки на преходните федерални институции и да подкрепя защитниците на правата на човека в Сомалия;

12.

призовава международната контактна група (МКГ) за Сомалия, Африканския съюз и държавите-донори, които допринасят за ПФП, включително ЕС, Норвегия и Съединените щати, да подкрепят механизми за разследване на нарушенията на международното хуманитарно право, извършени в Сомалия от 1991 г. насам;

13.

приветства ангажимента, поет от ПФП, за въвеждане на ефективно и отговорно управление, основано на проектните предложения, представени на заседанието на МКГ в Ню Йорк през декември 2008 г.; също така приветства факта, че сомалийските преходни институции са приканили всички сомалийски заинтересовани лица във и извън Сомалия да се присъединят към мирния процес;

14.

приветства решението на МКГ да съобщава редовно актуалните данни относно шестмесечните планове за действие, разработени в партньорство с ПФП; силно подкрепя призива на МКГ за насърчаване на инициативи за бързо възстановяване, като създаване на работни места, предоставяне на социални услуги и дейности за прехрана, които биха имали незабавен ефект върху благосъстоянието на сомалийците, положението със сигурността и бъдещата стабилност на Сомалия, чрез допълнителни ресурси, както и за защита на политическите и финансовите инвестиции, които вече са направени от международната общност;

15.

призовава Съвета и Комисията да продължат да подкрепят изграждането на институции в Сомалия; настоятелно призовава за подсилването на мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) и за навременното разполагане на стабилизиращите сили на ООН, веднага щом политическите условия и положението със сигурността го позволяват;

16.

отправя искане към генералния секретар на ООН за незабавно създаване на специален фонд за подпомагане на AMISOM, докато ООН започне мисия по опазването на мира;

17.

настоятелно призовава, особено след оттеглянето на етиопските войски, AMISOM и всяка следващата мисия на ООН по опазване на мира да получат мандат за защита на цивилното население — в това число жени, деца и вътрешно разселени лица — със силен компонент „права на човека“, с капацитет за наблюдение, разследване и докладване на нарушения на правата на човека;

18.

отдава дължимото на африканските държави и в частност на Уганда и Бурунди, за действията, които са предприели, и осъжда скорошните нападения, при които няколко войници от Уганда и Бурунди от AMISOM, както и много цивилни, бяха убити и ранени; насърчава продължилия ангажимент на AMISOM и нейните войски, действащи при изключително тежки условия, и призовава всички сомалийски партии да подкрепят тези, които работят за мира и стабилността на тяхната държава;

19.

настоятелно призовава новото правителство бързо да предприеме всички необходими и подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на настоящата хуманитарна криза и за постигане на мир и стабилност чрез прекратяване на боевете, които са довели до разселване на населението, загуба на човешки живот и материални щети, недохранване и болести;

20.

осъжда все по-честите нападения срещу хуманитарни работници през последните няколко месеца, които сериозно ограничиха операциите по предоставяне на помощи и допринесоха за влошаване на хуманитарната ситуация в Сомалия; настоятелно призовава новото ръководство да предприеме всички необходими стъпки за гарантиране на хуманитарен достъп и помощ за засегнатото население в тази държава, както и да предприеме ефективни мерки за гарантиране на безопасността на местните и международните хуманитарни работници;

21.

призовава координатора на ООН за хуманитарната помощ за Сомалия да договори хуманитарен достъп, независимо от мирния процес от Джибути, по отделни географски райони, да ускори доставките на храни и да облекчи бедствената хуманитарна ситуация; призовава всички засегнати правителства да предоставят пълен достъп за хуманитарна помощ за сомалийски бежанци в региона и призовава международната общност да засили своята подкрепа;

22.

призовава новото правителство да обърне приоритетно внимание на проблема с правосъдието с цел прекратяване на чувството на безнаказаност, тъй като сомалийците като цяло и жените в частност са жертви на нарушения на правата на човека, включително убийства, изнасилвания и изтезания;

23.

призовава ЕС да предостави цялата необходима подкрепа с цел създаване на дълготрайно демократично правителство в Сомалия и за допълнително подпомагане на настоящото управление в Сомалия да затвърди своя контрол върху държавата и да установи правова държава по начин, съвместим с неговите международни задължения във връзка с правата на човека;

24.

строго осъжда всяка проява на пиратство или въоръжен грабеж, по-специално по крайбрежието на Сомалия;

25.

приветства разгръщането на кораби на ЕС по операция „Аталанта“ за борба с пиратството, което значително е намалило броя на нападенията през тази година; призовава за ефективно координиране с други военноморски формирования в региона и особено с тези на САЩ. Русия и Китай; и отправя искане за разширяване на операциите „Аталанта“ към западната част на Индийския океан, където пиратите възстановяват позициите си;

26.

призовава Преходния федерален парламент и новото Преходно федерално правителство, в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, да третират пиратството и въоръжените грабежи, извършвани по сомалийското крайбрежие срещу плавателни съдове, пренасящи хуманитарна помощ, като престъпни деяния, чиито извършители трябва да се изправят пред съд съгласно съществуващото международно право;

27.

приветства установяването на контактната група на ООН за борба с пиратството по крайбрежието на Сомалия на 14 януари 2009 г.,

28.

настоятелно препоръчва на ЕС да подкрепи новото правителство на Сомалия и всички други засегнати страни за подобряване на основните инфраструктури за риболовни дейности, опазване на морските ресурси и управление на отпадъците с цел насърчаване на заетост, която ще намали въвличането на младежи в пиратски и военни дейности;

29.

решително осъжда незаконния риболов в сомалийски води и призовава ЕС да вземе мерки срещу този незаконен риболов чрез бързо прилагане на новите правила за проследяемост, контрол и санкции, приети през 2009 г.;

30.

призовава Обединените нации и Европейската комисия да разследват в пълна степен изхвърлянето на токсични отпадъци по сомалийското крайбрежие, да въведат отговорност на всички равнища, да подпомагат усилията за осъждане на отговорните за това екологично престъпление лица и да гарантират, че замърсяването на околната среда е овладяно изцяло;

31.

призовава Програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP) да продължи своето разследване и да предостави задълбочена точна оценка на обхвата на проблема, тъй като това е от критично значение за бъдещето на Сомалия;

32.

осъжда всички случаи на трафик на хора по крайбрежието на Сомалия;

33.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС и Европейската комисия, парламентите на държавите от ЕС и АКТБ, президента и парламента на Сомалия, председателството на Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент и генералния секретар на ООН.