Иск, предявен на 8 май 2007 г. — Opus Arte UK/СХВП — Arte (OPUS ARTE)

(Дело T-170/07)

(2007/C 170/56)

Език на исковата молба: английски

Страни

Ищец: Opus Arte UK Ltd (Waldron, Англия) [представители: D. McFarland, Barrister, и J.A. Alchin, Solicitor]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Arte G.E.I.E. (Страсбург, Франция)

Искания на ищеца

Ищецът иска от Първоинстанционния съд:

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: ищецът

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка на Общността „OPUS ARTE“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 25 и 41 — Заявка № 2 551 778

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Arte G.E.I.E.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративни и словни национални марки и марки на Общността, съдържащи думата „ARTE“, за стоки и услуги от класове 9, 16, 25 и 41 измежду други класове, за които производството не се отнася

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението в неговата цялост

Решение на апелативния състав: уважава обжалването по отношение на клас 41 за „производство и разпространение на филми и телевизионни програми“ и разрешава регистрацията на останалите стоки и услуги, посочени в заявката.

Изложени правни основания:

В подкрепа на иска си ищецът изтъква две правни основания.

С първото си основание ищецът твърди, че оспорваното решение нарушава членове 73 и 74 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета (наричан по-нататък „РМО“). Според него апелативният състав не трябвало да отказва да вземе предвид релевантните факти, доказателства и доводи, представени от ищеца, нито да основава решението си на фактически предположения, които не са изтъкнати предварително от страните или на неясни и недоказани твърдения на ответника.

С второто си основание ищецът изтъква, че с оспорваното решение се нарушава член 8, параграф 1, буква б) от РМО, като се заключава, че съществува вероятност от объркване между „ARTE“ и „OPUS ARTE“. Според ищеца подобен извод не може да се основава на спорната прилика между марките и презумпциите не могат да се оборят с представянето на положително доказателство за липсата на объркване или с липсата понастоящем на доказателство за наличие на объркване и със спокойното съвместно съществуване на марките на европейския пазар.