This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/117/18
Case C-133/07 P: Appeal brought on 6 March 2007 by Raiffeisen Zentralbank Österreich AG against the judgment of the Court of First Instance (Second Chamber) delivered on 14 December 2006 in Joined Cases T-259/02 to T-264/02 and T-271/02 Raiffeisen Zentralbank Österreich AG and Others v Commission of the European Communities concerning Case T-259/02
Дело C-133/07 P: Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Raiffeisen Zentralbank Österreich AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich/Комисия на Европейските общности, относно дело T-259/02
Дело C-133/07 P: Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Raiffeisen Zentralbank Österreich AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich/Комисия на Европейските общности, относно дело T-259/02
OB C 117, 26.5.2007, p. 11–12
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 117, 26.5.2007, p. 10–11
(MT)
|
26.5.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 117/11 |
Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Raiffeisen Zentralbank Österreich AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich/Комисия на Европейските общности, относно дело T-259/02
(Дело C-133/07 P)
(2007/C 117/18)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Raiffeisen Zentralbank Österreich AG (представители: адвокати S. Völcker и G. Terhorst)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1), доколкото с него се отхвърля искът на банка RZB, |
|
— |
да се отмени член 3 от Решение на Комисията от 11 юни 2002 г. (C2002) 2091 окончателен), доколкото той се отнася до банка RZB, |
|
— |
при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената с член 3 от оспорваното решение на Комисията глоба по преценка на Първоинстанционния съд, |
|
— |
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Според жалбоподателя, Първоинстанционният съд е нарушил член 81 ЕО, като е приел, че единствено поради факта, че редовните срещи на банките (die Bankenrunden) са засягали територията на дадена държава-членка, Комисията e имала право да счете, че последните могат да нарушат търговията между държавите-членки
Според него, Първоинстанционният съд неправомерно е квалифицирал редовните срещи на банките (die Bankenrunden) като „особено тежко нарушение “по смисъла на Насоките за налагане на глоби. Той неправилно е приложил посочените в Насоките критерии относно тежестта на нарушението (естество на нарушението, конкретните последици върху пазара, големина на съответния географски пазар), не е взел предвид селективния подход на Комисията при налагане на санкции, и не е извършил изискваната от самия него преценка на всички аспекти на случая.
Първоинстанционният съд неправилно е включил в пазарния дял на RZB пазарните дялове на целия сектор на групата Raiffeisen. Той неправилно е ограничил критерия си до „явни “случаи на неравноправно третиране спрямо други банки. Не е било налице необходимото правно основание за включване на целия пазарен дял на сектора на групата Raiffeisen.
Първоинстанционният съд е направил неправилна квалификация на сътрудничеството от страна на RZB. Той е приложил критерия „значителна добавена стойност “в нарушение на забраната за обратно действие, не е зачел доброволния характер на различните прояви на сътрудничество на RZB, неправомерно е изходил от разместване на доказателствена тежест относно значението на сътрудничеството, по недопустим начин е приел, че общото описание на фактическата обстановка не съставлява форма на сътрудничество, неправилно не е отчел като проява на сътрудничество признанието на RZB относно противоречащия на конкуренцията характер на целта на споразуменията.
(1) ОВ C 331, стр. 29.