26.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/10

1)

Трябва ли Решението по дело С-207/04 (1) да се тълкува в смисъл, че италианският законодател е следвало да разшири и по отношение на мъжете приложното поле на предвидената за жените благоприятна възрастова граница за пенсиониране?

2)

Трябва ли да се приеме в случая, предмет на проверката, че по отношение на сумите, изплащани на навършили на 50 годишна възраст мъже, с оглед насърчаване на прекратяването на трудовото правоотношение от страна на наетото лице, следва да се прилага ставка, равна на половината от предвидената за облагане на T.F.R. [trattamento fine rapporto, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение]?

3)

Като се има предвид, че внесените от осигуряваното лице суми в полза на Ipref не представляват част от възнаграждението, тъй като не се плащат от работодателя въз основа на трудовото правоотношение, и като се има предвид, че изплатената от работодателя на наетото лице сума, с оглед създаването на благоприятни условия за насърчаването, няма характер на възнаграждение, в съответствие с общностното право ли е да се постанови, че разликата във възрастта — 50 години за жените и 55 години за мъжете, противоречи на общностното право, с оглед факта, че Директива 79/7 (2) позволява на държавите-членки да запазят различни възрастови граници за пенсиониране?

4)

Допуска или не тълкуването на общностното право (Директива 76/207/ЕИО (3) на Съвета от 9 февруари 1976 г., която забранява дискриминацията въз основа на пола) прилагането на национална разпоредба, породила внесения за разглеждане от Съда правен спор, като указва на националния съдия несъответствието или съответствието на вътрешноправната норма [с общностното право](член 17, нов член 19 алинея 4-bis от D.P.R. 917/86)?