26.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/4

1)

Противопоставя ли се правилното тълкуване на член 17, член 21, параграф 1 и на член 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота [– обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] на национална правна уредба (по-специално на член 19 D.P.R. [Decreto del Presidente della Reppublica, Наредба-закон № 633 на Президента на Републиката от 26.10.1972 г.]), която ограничава с (двугодишен) срок упражняването на правото да се приспада дължимият от данъчнозадължено лице при упражняване на стопанската му дейност данък върху добавената стойност и санкционира неспазването на този срок с прекратяване на посоченото право; по-специално по отношение на случаите, в които облагането с данък върху добавената стойност при придобиването на стока или услуга е извършено при прилагане на механизъм„reverse charge“, позволяващ на администрацията да изисква плащането на данъка като се ползва от срок (съгласно член 57 D.P.R. 663/72 четиригодишен), по-дълъг от предвидения в полза на търговеца за упражняване на правото на приспадане, което се прекратява с изтичането на последния.

2)

Противопоставя ли се правилното тълкуване на член 18, параграф 1, буква г) от Шестата Директива на Съвета от 17 май 1977 г. на национална правна уредба, която като регламентира посочените в тази разпоредба „формалности “посредством уредения в член 17, алинея 3 във връзка с членове 23 и 25 от D.P.R. 663/72 механизъм „reverse charge“, би могла да установи (във вреда на данъкоплатеца) за упражняването на установеното в член 17 на същата директива право на приспадане спазването на краен срок като този, предвиден в член 19 от D.P.R. 663/720.