This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/095/26
Case C-17/07 P: Appeal brought on 22 January 2007 by Wineke Neirinck against the judgment of the Court of First Instance (Second Chamber) delivered on 14 November 2006 in Case T-494/04 Neirinck v Commission
Дело C-17/07 P: Жалба, подадена на 22 януари 2007 г. от Wineke Neirinck срещу Решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04, Neirinck/Комисия
Дело C-17/07 P: Жалба, подадена на 22 януари 2007 г. от Wineke Neirinck срещу Решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04, Neirinck/Комисия
OB C 95, 28.4.2007, p. 15–16
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
28.4.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 95/15 |
Жалба, подадена на 22 януари 2007 г. от Wineke Neirinck срещу Решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04, Neirinck/Комисия
(Дело C-17/07 P)
(2007/C 95/26)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: г-жа Wineke Neirinck (представители: G. Vandersanden, L. Levi, адвокати)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall, D. Martin)
Искания на жалбоподателя
— |
да се отмени Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 14 ноември 2006 г. по дело T-494/04; |
— |
следователно, да се уважат исканията на жалбоподателя, представени в първоинстанционното производство, а именно:
|
— |
да се осъди ответната страна да заплати съвкупността от разноските във връзка с първоинстанционното производство и с производството по обжалване. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания.
В първото си основание жалбоподателят твърди, на първо място, че като е обявил за недопустим първия пункт от исканията му за отмяна, Първоинстанционният съд не се е съобразил с изискванията за допустимост на иска, предявен на основание член 236 ЕО, както и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и, по-специално, с понятието за правен интерес. Решението, с което M. D.S. се назначава като служител със спомагателни функции преди 1 май 2004 г., всъщност имало за последица, от една страна, увеличаване на броя на кандидатите в процедурата по подбор на договорно наети служители за заеманата от жалбоподателя длъжност и, от друга страна, невъзможността на последния да се предостави договор за срочно нает служител, което ясно подчертавало интереса му от отмяна на това решение.
Във второто си основание жалбоподателят изтъква още, че Първоинстанционният съд е нарушил общото си задължение за излагане на мотиви, като е счел, че съдържащите се в Решението от 27 април 2004 г. съображения могат да се приемат за начални мотиви, а допълнителните пояснения, направени в хода на производството, компенсират първоначалната непълнота на мотивите. От една страна, Решението от 27 април 2004 г. действително не съдържало никакви мотиви относно специфичното положение на жалбоподателя и не посочвало никакво конкретно обстоятелство или известно за жалбоподателя съображение, които биха му позволили да разбере значението на това решение. От друга страна, подобно отсъствие на мотиви не могло да се поправи с поясненията, направени от компетентния орган след предявяване на иска, тъй като би нарушило правото на защита, както и принципа на равенство на страните пред общностния съдия.
В третото си основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд погрешно е тълкувал доказателствата, като е заключил в точка 105 от обжалваното решение, че процедурата по подбор не се основава на сравнително съпоставяне на заслугите на кандидатите. Това заключение всъщност било в противоречие както с писмените изявления на ответната страна, така и с определени части от обжалваното решение, в които самият Първоинстанционен съд изрично споменавал сравнително съпоставяне на заслугите на кандидатите в рамките на една и съща процедура по назначаване.
В четвъртото основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд отново е тълкувал доказателствата погрешно и не се е съобразил с понятието за злоупотреба с процесуални правомощия, като е отсъдил, че представените от жалбоподателя доказателства не установяват наличието на злоупотреба с процесуални правомощия или на нарушение на интереса на службата. Обратно, изложената от жалбоподателя съвкупност от фактори давала последователни и релевантни индикации за наличие на злоупотреба с процесуални правомощия, доколкото, макар и ответната страна да е провела две отделни процедури, длъжността, чието заемане се цели, била идентична, което отразявало волята на ответната страна да облагодетелства M. D.S., за да заеме длъжността на жалбоподателя след 30 април 2004 г.
В петото основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд не се е съобразил с понятията за интерес на службата и явна грешка в преценката, като е приел, че процедурата по подбор на договорно наети служители е била спазена и следователно, отказва да упражни контрол по отношение на преценката, направена от комисията по подбора относно устния изпит на жалбоподателя.
В шестото основание жалбоподателят твърди, на последно място, че Първоинстанционният съд е нарушил принципите за оказване на съдействие и за добро управление.