Иск, предявен на 27 ноември 2006 г. — 2K-Teint и други/ЕИБ и Комисия

(Дело T-336/06)

(2007/C 20/21)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: 2K-Teint SARL, Mohamed Kermoudi, Khalid Kermoudi, Laila Kermoudi, Mounia Kermoudi, Salma Kermoudi и Rabia Kermoudi (Казабланка, Мароко) [представител: P.Thomas, адвокат]

Ответници: Европейска инвестиционна банка (Люксембург, Великото херцогство Люксембург) и Комисия на Европейските общности (Брюксел, Белгия)

Искания на ищците

Правни основания и основни доводи

С договор за финансиране, подписан в Люксембург на 28 април 1994 г., ЕИБ, действаща от името и за сметка на Европейската общност въз основа на упълномощаване от Европейската комисия, е предоставила на Кралство Мароко, под формата на участие в рискови капитали, условен кредит, чието предназначение е да финансира проекти за производствена дейност главно в промишления отрасъл и в съдружие с предприятия (физически и юридически лица) на Европейския съюз (проект Prêt Global Secteur Financier II (Общ кредит за финансовия сектор II)). Съгласно разпоредбите на договора получената в Мароко чрез кредита печалба е трябвало да бъде преотстъпена за финансиране на проекти съобразно споразумения под формата на кредити от марокански банкови институции, действащи впоследствие като финансови посредници. Посочените кредити за преотстъпване са били предназначени да осигурят финансиране от финансовите посредници на кредити или придобиване на участие в капитала на стопански субекти в Мароко, явяващи се крайните ползватели. Отпускането на такъв кредит на стопанските субекти е следвало да бъде предмет на договор, сключен между банковата институция и стопанския субект, заинтересован от придобиването на въпросното дялово участие. Посредникът е бил длъжен да представи всяко искане за финансиране на придобиване на дялово участие или кредит на ЕИБ за одобрение, след съгласуване с мароканската държава. ЕИБ е била длъжна да уведоми мароканската държава за съгласието си, изпращайки едновременно копие от уведомлението до финансовия посредник.

На 12 октомври 1994 г. е било подписано споразумение за преотстъпване между Кралство Мароко и Banque Nationale pour le Développement Economique (Националната банка за икономическо развитие) (BNDE), придобила качество на финансов посредник по смисъла на сключения между Кралство Мароко и ЕИБ договор. На 29 ноември 1995 г., в рамките на втората кредитна линия на ЕИБ, между BNDE и ищците е бил сключен договор за кредит при условие, че ЕИБ одобри кредита и BNDE получи средствата. Договорът имал за предмет частичното финансиране на придобиване на дялово участие в дружеството 2K-Teint SARL. С писмо от 14 октомври 1994 г. ЕИБ дала съгласие за финансиране на проекта 2K-Teint.

С настоящия иск на основание извъндоговорна отговорност на Общността, ищците искат обезщетение за вредите, претърпени от тях поради твърдяното неправомерно поведение на ЕИБ във връзка с изпълнението на задълженията ѝ на пълномощник на Общността при управлението на въпросния кредит. Те се позовават най-вече на прекомерната бавност при предоставянето на кредита, отпуснат едва през юли 1997 г., което ги е принудило да сключат договор за краткосрочен кредит с BNDE. Поради неизпълнението от страна на ищците на финансовите им задължения BNDE е поискала образуване на производство за събиране на вземания пред националните юрисдикции. С решение на национален марокански съд дружеството 2K-Teint SARL е осъдено да продаде търговското си предприятие.

На първо място, ищците изтъкват редица нередности, които BNDE е допуснала при управлението на общностните средства и които са съобщени на ЕИБ от ищците с искане за съдействие. Ищците обвиняват ЕИБ, че не е предприела никакви действия във връзка с предоставената ѝ информация. Те поддържат, че ЕИБ била длъжна да действа, тъй като BNDE действала или съгласно нейните указания в качеството й на пълномощник, или най-малко като привиден пълномощник, а ЕИБ си била запазила важна роля при вземането на решения относно въпросните кредити.

Освен това, ищците твърдят, че ЕИБ следва да носи отговорност не само за извършените от BNDE нарушения, свързани със съществуващото между тях правоотношение, но и за последиците от неизпълнението на собствените си задължения. Те обвиняват ЕИБ, че не е осъществила ефективен надзор и контрол върху използването на средствата от момента на получаването им от мароканските институции, което е улеснило и дори подпомогнало определените като измамливи действия на BNDE. Ищците твърдят наличие на небрежност, бездействие и тежки нарушения от страна на ЕИБ на задълженията ѝ за предвидливост, старание и предпазливост при управлението на общностните средства.

Ищците поддържат, че претърпените от тях вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на ЕИБ и с неизпълнението на задълженията ѝ. Поради това искат последната да бъде осъдена да поправи посочените вреди.