1)

Съвместима ли е с член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и с правото на справедлив съдебен процес, закрепено като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), във връзка с принципите на данъчна неутралност, на пропорционалност, ефективност и на правна сигурност, практика на данъчния орган, изразяваща се в отказ да признае на данъчнозадълженото лице правото на възстановяване на ДДС с мотива, че въпреки действителното доставяне на стоките и наличието на фактура и други оправдателни счетоводни документи, фактурата е фиктивна, тъй като отразената в нея сделка не е реално осъществена и следователно не е сключена между страните, посочени в тази фактура, тъй като

2)

Трябва ли член 178, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска националният данъчен орган да може да откаже правото на възстановяване на ДДС само поради обстоятелството, че фактурата, с която разполага данъчнозадълженото лице, не отговаря на посочените в член 226, точки 6 и 7 от тази директива условия, въпреки че същият орган разполага с всички необходими документи и информация, въз основа на които да може да провери дали са изпълнени законоустановените материалноправни условия за упражняване на това право?

3)

Съвместима ли е с посочените разпоредби от Директивата за ДДС, с правото на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата и с принципите на ефективност, пропорционалност и данъчна неутралност практика на данъчен орган, изразяваща се в отказ да признае на данъчнозадълженото лице правото на възстановяване на ДДС, с мотива, че въпреки реалното осъществяване на отразената във фактурата сделка, въз основа на фиктивния характер на фактурата — по причините, изложени в първия преюдициален въпрос, които данъчният орган счита за обективни — този орган приема автоматично, без да проверява други обстоятелства, че поведението на данъчнозадълженото лице противоречи на изискванията за законосъобразно упражняване на правото, и приема — въз основа на това поведение, без да проверява изрично какво е знаело или е трябвало да знае данъчнозадълженото лице — че то умишлено е избегнало плащането на данъка посредством изкуствена сделка, отразена във фактурата?