1)

Трябва ли понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС във връзка с член 8, параграфи 2—4 и член 9 от Рамково решение 2008/909/ПВР (2) да се тълкува в смисъл, че включва и определен за това национален съд, който не е компетентният орган по смисъла на член 8, параграф 1 от посоченото рамково решение и който по принцип се произнася само по правните въпроси, поставени в член 8, параграфи 2—4 и член 9 от същото решение, в писмено производство, без явяване на осъденото лице?

2)

Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че ако в производство за признаване на съдебно решение по смисъла на Рамково решение 2008/909/ПВР на определен за това национален съд в изпълняващата държава е възложена преценката на аспектите, посочени в член 8, параграфи 2—4 и член 9 от посоченото рамково решение, на осъденото лице, наред с възможността да изрази становището си в издаващата държава съгласно член 6, параграф 3 от Рамково решение 2008/909/ПВР, следва да се предостави и ефективно правно средство за защита в изпълняващата държава?

Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен:

3)

Трябва ли член 47 от Хартата с оглед на Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкува в смисъл, че за осигуряването на ефективно правно средство за защита в изпълняващата държава е достатъчно осъденото лице да може да представи писмено становище или преди извършването на преценката от съда и постановяването на решението за признаване, или след постановяването на решението за признаване в рамките на преразглеждане на първоначалната преценка?

И

4)

Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкува в смисъл, че на осъденото лице, което не разполага с достатъчно финансови средства и което трябва да бъде подпомогнато, за да му се гарантира ефективен достъп до правосъдие, трябва да бъде предоставена правна помощ в изпълняващата държава дори ако законът не предвижда това?

5)

Трябва ли критерият по член 8, параграф 3 от Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкува в смисъл, че в случай на замяна на наказанието или мярката поради това, че са несъвместими със закона на изпълняващата държава по отношение на своя характер, следва да се провери каква мярка по всяка вероятност щеше да наложи съдът на изпълняващата държава, ако осъдителната присъда беше постановена в тази държава, или след като е поискал допълнителна информация, ако е необходимо, трябва да извърши проверка, при която се разглежда фактическата организация на мярката в издаващата държава?

6)

По какъв начин и до каква степен при евентуална нова преценка от страна на изпълняващата държава на забраната за налагане на по-тежко наказание съгласно член 8, параграф 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР следва да се вземат предвид събития и сведения, отнасящи се до периода след постановяването на решението за признаване на съдебното решение?