—

на основание член 263 ДФЕС, да отмени решение № SRB/ES/2023/23 от 2 май 2023 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2023 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в частта, в която се отнася до жалбоподателите;

—

на основание член 277 ДФЕС да обезсили действието на следните разпоредби от регламента за Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) (1), от регламента за изпълнение (2) и от делегирания регламент (3);

—

членове 69, параграф 1, 69, параграф 2, 70, параграф 1 и 70, параграф 2, букви а) и б) от Регламента за ЕМП;

—

член 4, параграф 2, членове 5, 6, 7 и 20, както и приложение I към Делегирания регламент;

—

член 4 от Регламента за изпълнение;

—

да осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на принципа на равнопоставеност, доколкото начините на изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), предвидени в Регламента за ЕМП и Делегирания регламент, не отразявали нито реалния размер, нито реалния риск на предприятията, а това водело до третирането им по същия начин като други предприятия, които обаче имат различни характеристики.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото този механизъм на предварителните вноски в ЕФП, предвидени в регламента за ЕМП и делегирания регламент, се основавал на преценка, която изкуствено влошавала профила на риска на френски предприятия с голям размер и водела до размер на вноската, който бил непропорционално висок с оглед на реалния риск, генериран от тези предприятия.

3.

Трето основание: нарушаване на принципа на правна сигурност, тъй като изчисляването на размера на предварителните вноски, определени от Регламента за ЕМП, делегирания регламент и Регламента за изпълнение, не позволявало на банковите институции да се прогнозира и контролира със задоволителна точност размерът на вноската, която ще им бъде наложена.

4.

Четвърто основание: нарушаване на принципа на добра администрация, включващ задължение за мотивиране, доколкото в обжалваното решение не били взети надлежно предвид всички показатели за риск. Освен това, предоставената на ЕСП възможност за преценка дали да вземе предвид критериите съгласно член 20 от делегирания регламент, била незаконосъобразна.

5.

Пето основание: грешка в правото, що се отнася до определянето на коефициента на коефициента за адаптиране. Жалбоподателите се позовават на грешка при прилагането на правото, доколкото ЕСП, който се основава на неправилно тълкуване на няколко разпоредби на регламента за ЕМП, определя годишното целево равнище над тавана от 12,5 % от крайното целево равнище, установено в член 70 от Регламента за ЕМП. При всяко положение жалбоподателите считат, че тези разпоредби са вътрешно засегнати от порок.

6.

Шесто основание: грешка при прилагането на правото, що се отнася до ограничението при използването на неотменимите ангажименти за плащане (наричани по-нататък „НАП“). Жалбоподателите се позовават на грешка при прилагането на правото, тъй като ЕСП се основал на неправилно тълкуване на разпоредбите, регулиращи използването на НАП, от една страна за ограничаване на НАП под тавана от 30 % от предварителните вноски, без да има компетентност за това и, от друга страна, да ограничи вида на обезпеченията само до налични средства, като по този начин лишава тези разпоредби от полезното им действие.

7.

Седмо основание: явна грешка в преценката. Жалбоподателите поддържат в това отношение, че рисковете от процикличност и ликвидност, на които се позовава ЕСП, за да ограничи използването на НАП, са неоснователни, с оглед по-специално на присъщите характеристики на НАП и контекста на тяхното използване.

8.

Осмо основание: нарушение на задължението за мотивиране. Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение не посочва подробно и точно причината, поради която се налага, от една страна, да се определи таван на използването на НАП на 22,5 % и, от друга страна, да се приемат като обезпечение единствено налични средства.