Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62023TN0348

    Дело T-348/23: Жалба, подадена на 27 юни 2023 г. — Zalando/Комисия

    OB C 314, 4.9.2023, p. 9–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    4.9.2023   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 314/9


    Жалба, подадена на 27 юни 2023 г. — Zalando/Комисия

    (Дело T-348/23)

    (2023/C 314/13)

    Език на производството: немски

    Страни

    Жалбоподател: Zalando SE (Берлин, Германия) (представители: R. Briske, K. Ewald, L. Schneider и J. Trouet, Rechtsanwälte)

    Ответник: Европейска комисия

    Искания

    Жалбоподателят моли Общия съд:

    да отмени Решение C(2023) 2727 final на Европейската комисия от 25 април 2023 г.,

    да осъди ответника да заплати съдебните разноски по производството.

    Основания и основни доводи

    Жалбоподателят изтъква следните пет основания в подкрепа на жалбата.

    1.

    Първо основание: неправилно определяне на приложното поле на Регламент (ЕС) 2022/2065 (1) (Digital Services Act, наричан по-нататък „DSA“) и неправилно прилагане на DSA

    Според жалбоподателя DSA не е приложим към него, защото той не предоставя посреднически услуги и следователно не става въпрос нито за хостинг услуга, нито за онлайн платформа по смисъла на DSA. Не било налице необходимото предоставяне на съдържание на трети лица. С продажбата на артикулите си жалбоподателят предоставял свое съдържание и също така, посредством стриктен процес на интегриране, бил преработил в изцяло свое предоставеното от партньорите му съдържание.

    Дори ако част от услугата трябва да бъде квалифицирана като онлайн платформа, тя не достигала прага от 45 милиона активни получатели месечно. Ответникът не отчел смесения характер на услугата: достъпът до предоставено от трети лица съдържание не се спирал автоматично за всички получатели на услугата, а било необходимо точно диференциране.

    Ответникът се основал на неправилни критерии, като например предполагаемата неразпознаваемост на доставчиците. Той не отчел, че това не е релевантен признак, а тъкмо обратното, при съобразяване на възприетите в правото на Съюза решения, е аргумент да се приеме, че е налице собствено съдържание.

    2.

    Второ основание: неопределеност на член 33, параграф 1 и 4 във връзка с член 24, параграф 2 от DSA

    Изискванията за изчисляване на праговата стойност били твърде неточни и нарушавали принципа на законност в правото на Съюза. Поради това член 33, параграф 1 от DSA не бил правно основание, съответстващо на правото на Съюза. Поради своето правно естество и непълното си съдържание съображение 77 от DSA било недостатъчно, за да се определи с точност методиката за изчисление, тъй като твърде много съществени въпроси оставали без отговор. Било предписано само кой попада в обхвата на приложение, но не и как. Накрая, без издаването на делегиран правен акт критериите не можели да бъдат достатъчно точни. Недостатъчността проличавала ясно при сравнение с Регламент (ЕС) 2022/1925 (2) (Digital Markets Act): той се основавал частично на същата прагова стойност, но разширявал критериите за изчисляване и дори ги извеждал в отделно приложение. И в него обаче липсвали достатъчно ясни и конкретни изисквания за изчисление.

    3.

    Трето основание: нарушение на принципа на равенство

    Неопределеността на методиката за изчисление нарушавала член 2, изречение първо ДЕС и член 20 от Хартата за основните права на ЕС, тъй като водела до (фактически) неравно третиране на доставчиците на онлайн платформи. Доставчиците запълвали с разнородни и непрозрачни методи празнотата, която произтичала по-специално от това, че проследяването на отделни ползватели е забранено. В същото време DSA не предвиждал никакви задължителни проверки на всички методики за изчисление, а само ad hoc проверки. От това следвало, че няма справедливо level playing field за конкурентните доставчици на услуги. Освен това DSA нарушавал принципа на равно третиране с това, че за всички онлайн платформи важала недиференцирана прагова стойност, независима от основани на риска критерии за съответните услуги.

    4.

    Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност

    Прилагането на DSA засягало непропорционално основните права и свободи на жалбоподателя и с това нарушавало принципа на пропорционалност по член 5, параграф 4, втора алинея ДЕС. От една страна, недиференцираната прагова стойност била неподходяща, а от друга страна налагането на допълнителни задължения за жалбоподателя повече не било необходимо, защото онлайн търговията вече била (свръх) регламентирана.

    5.

    Пето основание: нарушение на задължението за излагане на мотиви

    В решението си ответникът нарушил задължението за излагане на мотиви по член 296 ДФЕС, така че същото било неразбираемо за жалбоподателя като негов адресат. Липсвало каквото и да било субсумиране под определението за услуга „хостинг“ съгласно член 3, буква ж), точка iii) от DSA, въпреки че това е решаващо за приложимостта на член 33 от DSA.


    (1)  Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB L 277, 2022 г., стр. 1).

    (2)  Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (OB L 265, 2022 г., стр. 1).


    Top