—

да обяви за недействително споразумението за финансиране, сключено на 24 август 2022 г. между Комисията и Република Полша на основание член 23, параграф 1 от Регламент 2021/241,

—

да обяви за недействително споразумението за заем, сключено на 24 август 2022 г. между Комисията и Република Полша на основание член 15, параграф 2 от Регламент 2021/241, и

—

да осъди Комисията да понесе наред със собствените си съдебни разноски и тези, направени от жалбоподателите.

1.

Първо основание: Решение за изпълнение на Съвета от 17 юни 2022 година за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Полша (наричано по-нататък „решението за изпълнение на Съвета“), на основание на което Комисията сключва горепосочените споразумения за финансиране и за заем (наричани по-нататък „оспорваните споразумения за финансиране и заем“), е невалидно, тъй като Съветът не се е съобразил с практиката на Съда, установена с решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982), решение от юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C-791/19, EU:C:2021:596), определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C-791/19 R, EU:C:2020:277) и определение на заместник-председателя на Съда от 14 юли 2021 г., Комисия/Полша (C-204/21 R, EU:C:2021:593), и е нарушил член 2 и член 13, параграф 2 ДЕС.

Във връзка с това основание жалбоподателите също така поддържат, че Съветът e превишил правомощията си, като е искал да определи по какъв начин Полша трябва да се съобрази с практиката на Съда относно дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша (наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“).

2.

Второ основание: решението за изпълнение на Съвета е невалидно, тъй като същият е нарушил член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), така както те са официално тълкувани от Съда.

В подкрепа на това основание жалбоподателите твърдят, че ключовите етапи, на които се основава решението за изпълнение на Съвета, са в разрез с член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата, доколкото:

3.

Трето основание: решението за изпълнение на Съвета е невалидно, тъй като предвидените в него ключови етапи F1G, F2G и F3G не са достатъчни, за да се установи отново ефективна съдебна защита в Полша, което е предпоставка за функционирането на система за вътрешен контрол. Жалбоподателите поддържат, че решението за изпълнение на Съвета съответно е в разрез с член 20, параграф 5, буква д) и член 22 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 2021 г., стр. 17) и член 325 ДФЕС, които изискват ефективни вътрешни проверки.

4.

Четвърто основание: решението за изпълнение на Съвета е невалидно, тъй като прилагайки член 19, параграф 3 от Регламент 2021/241, същият е допуснал грешка при прилагане на правото и/или явни грешки в преценката, доколкото е признал ключовите етапи за „подходящи мерки“ за целите на предотвратяването, разкриването и коригирането на корупцията в Полша.

5.

Пето основание: решението за изпълнение на Съвета е невалидно, тъй като същият не е изложил достатъчно мотиви за него и съответно е нарушил член 296 ДФЕС, член 41 от Хартата и принципите на правото на Съюза.

6.

Шесто основание: с оспорваните споразумения за финансиране и за заем, които е сключила, Комисията е превишила правомощията, предоставени ѝ с решението за изпълнение на Съвета и Регламент (ЕС) 2021/241, и съответно е нарушила правото на Съюза, доколкото член 6, параграф 5 и член 18, параграф 1 от споразумението за финансиране и член 7, параграф 5 и член 28, параграф 1 от споразумението за заем допускат възможността за отпускане на средства дори без да са изпълнени свързаните с върховенството на правото и предвидени в решението за изпълнение на Съвета ключови етапи F1G, F2G и F3G.