1)

Допускат ли членове 108 и 288 ДФЕС и членове 16 и 31 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (1) национална правна уредба като член 48 от Закон № 234 от 24 декември 2012 г., която позволява на националния орган на етапа на изпълнението на решението за възстановяване да разшири кръга на субектите, длъжни да възстановят неправомерната помощ, чрез преценка на икономическата приемственост между предприятията, без да предвижда отпадане на това правомощие, когато Комисията вече е определила преките адресати, с което изключва компетентността на Комисията в областта на държавните помощи?

2)

Допускат ли членове 263 и 288 ДФЕС, членове 41 и 47 от Хартата и членове 16 и 31 от Регламент (ЕС) 2015/1589 национална правна уредба относно държавните помощи като член 48 от Закон № 234 от 24 декември 2012 г., доколкото тази уредба — като предвижда, че при изпълнението на решение за възстановяване държавата при необходимост определя длъжните да възстановят помощта субекти — дава възможност изпълнението на това решение да бъде насочено срещу различен от адресатите на решението самостоятелен субект, който не е участвал в процедурата пред Комисията, не е разполагал с право на изслушване и съответно няма право да обжалва това решение пред Общия съд на Европейския съюз?