—

да остави без приложение национален закон (чл.121 ал.4 от Конституцията, чл.174 ал.4 НПК и чл.15 ал.2 ЗСРС), както и тълкуването на чл.8 ал.2 ЕКПЧ, направено от ЕСПЧ по д № 70078/12, които изискват изрично и писмено мотивиране на съдебното разрешение (за слушане, записване и съхранение на телекомуникационни съобщения без съгласието на потребителите), независимо от наличието на мотиви в искането, въз основа на което е дадено разрешението, като основание за оставянето без приложение е възможността при съвместен прочит на искането и разрешението да се установят 1) точните причини, поради които съдът е преценил, предвид фактическите и правните обстоятелства по случая, че законовите изисквания са спазени и 2) за кое лице и кой комуникатор е дадено съдебното разрешение;

—

да остави без приложение или да тълкува съответно национален закон (чл.105 ал.2 НПК), в онази негова част, която изисква спазване на националните процесуални правила (в случая чл.174 ал.4 НПК и чл.15 ал.2 ЗСРС), при преценка дали следва да се изключат процесните телекомуникационни съобщения от доказателствата, вместо което да приложи правилото, установено в Решение от 16.2.2023 г по С-349/21.