1)

Трябва ли член 12, параграф 2, първо изречение от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) да се тълкува в смисъл, че дължимото на организатора на пътуването обезщетение за прекратяване не отпада, ако към момента на пътуването вече не е налице значително засягане поради извънредни и непредотвратими обстоятелства, дори в по-ранен момент да са съществували такива обстоятелства, които биха довели до значително засягане, или отговорът на въпроса дали извънредни и непредотвратими обстоятелства водят до значително засягане на пътуването зависи единствено от основаващо се на прогноза решение към момента на волеизявлението за прекратяване?

2)

В случай че от значение е основаващо се на прогноза решение, до кой момент пътуващият трябва да изчака, за да направи волеизявление за прекратяване, без да се налага да плаща обезщетение за прекратяване, дори ако впоследствие значителното засягане поради извънредни и непредотвратими обстоятелства престане да съществува?