Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62023CN0126

Дело C-126/23, Burdene: Преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Venezia (Италия), постъпило на 2 март 2023 г. — UD, QO, VU, LO, CA/Presidenza del Consiglio dei ministri, Ministero dell'Interno

OB C 189, 30.5.2023, p. 18–18 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

30.5.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/18

Преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Venezia (Италия), постъпило на 2 март 2023 г. — UD, QO, VU, LO, CA/Presidenza del Consiglio dei ministri, Ministero dell'Interno

(Дело C-126/23, Burdene (1))

(2023/C 189/24)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Ordinario di Venezia

Страни в главното производство

Ищци: UD, QO, VU, LO, CA

Ответници: Presidenza del Consiglio dei ministri, Ministero dell'Interno

Преюдициални въпроси

При обстоятелствата, посочени в буква а), във връзка с иск за обезщетение за вреди, предявен от италиански граждани, живеещи постоянно в Италия, срещу държавата, в качеството ѝ на законодател, поради неизпълнение и/или неправилно и/или непълно изпълнение на задълженията, предвидени в Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (2), и по специално на задължението, предвидено в член 12, параграф 2 от нея, държавите членки да въведат до 1 юли 2005 г. (както е предвидено в член 18, параграф 1 от нея) общ режим за подходящо и справедливо обезщетение на жертвите на всички умишлени престъпления, извършени с насилие, в случаите, в които те не могат да получат пълно обезщетение за претърпените вреди от пряко отговорните лица, и във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година:

a)

с оглед на разпоредбата на член 11, параграф 2 bis от Закон № 122/2016, която поставя изплащането на обезщетение на родителите и сестрата на жертвата на убийство в зависимост от липсата на съпруг и деца на тази жертва, дори при наличието на влязла в сила присъда, с която се определя количествено и в тяхна полза правото на обезщетение за вредите, а извършителят на престъплението се осъжда да го изплати:

—

може ли да се счита, че изплащането в полза на родителите и сестрата на жертва на умишлено престъпление, извършено с насилие, в случай на убийство, на обезщетението, определено в член 11, параграф 2 bis от Закон № 122 от 7 юли 2016 г. (Disposizioni per l’adempimento degli obblighi derivanti dall’appartenenza dell’Italia all’Unione Europea — Legge Europea 2015-2016 (за приемане на разпоредби за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Италия в Европейския съюз — Европейски закон 2015—2016) и неговите последващи изменения (посочени в член 6 от Закон № 167 от 20 ноември 2017 г. и член 1, параграфи 593—596 от Закон № 145 от 30 декември 2018 г.), тъй като е поставено в зависимост от липсата на деца и съпруг на жертвата (що се отнася до родителите) и липсата на родители (в случай на братя или сестри), е в съответствие с предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2004/80, както и с член 20 (равенство), член 21 (недискриминация), член 33, параграф 1 (защита на семейството), член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от протокол № 12 към ЕКПЧ (недискриминация)?,

б)

по отношение на ограничението за изплащане на обезщетението:

—

може ли условието за предоставяне на обезщетението, предвидено в член 11, параграф 3 от Закон № 122/2016 за приемане на разпоредби за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Италия в Европейския съюз — Европейски закон 2015—2016 и неговите последващи изменения (посочени в член 6 от Закон № 167 от 20 ноември 2017 г. и член 1, параграфи 593–596 от Закон № 145 от 30 декември 2018 г.), съдържащо се в израза „във всеки случай в рамките на наличните средства във фонда по член 14“, без никоя разпоредба да налага на италианската държава да отпусне суми, които да се използват конкретно за изплащане на обезщетенията, дори определени на статистическа основа и във всеки случай годни конкретно да обезщетят в разумен срок правоимащите лица, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“, в приложение на предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?

(1)  Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.

(2)  ОВ L 261, 2004 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 31

Top