а)

физическото лице (модел) и студиото за видеочат,

б)

платформата за стрийминг на живо и

в)

физическото лице, което плаща такса за достъп до тези услуги за стрийминг на живо (краен клиент)

А)

националните данъчни органи на държавата на доставчика могат да класифицират трансграничните услуги, предоставяни от данъчнозадължено лице в държава — членка на ЕС (P1 — студио за видеочат), състоящи се в доставка (трансфер) на цифрово съдържание от типа, включен в главното производство, на данъчнозадължено лице в друга държава членка (P2) чрез онлайн платформа за предаване на живо, намираща се в трета държава членка (P3), като услуги, даващи достъп до развлекателно събитие по смисъла на член 53 от Директивата за ДДС, в резултат на което ДДС, свързан с тези услуги, трябва да бъде събран и заплатен на хазната на държавата, в която се намира седалището на доставчика, където в предишен момент същите услуги са били класифицирани от данъчните органи на държавата, в която е установен получателят на услугите (P2), с административен данъчен акт, който е влязъл в сила поради липса на обжалване в съда, като вътреобщностни услуги, попадащи в обхвата на общото правило, посочено в член 44 от Директивата за ДДС. Възможно ли е данъчните органи на дадена държава, впоследствие сезирани или задействани служебно, да пристъпят към различна правна класификация на трансграничните услуги, подлежащи на данъчна проверка в тази държава, различна от вече правната класификация за същите услуги, съдържаща се в данъчен административен акт, станал окончателен поради липса на оспорване пред съда, на данъчните власти на друга държава, първоначално сезирани или действащи служебно, с последващо двойно данъчно облагане с ДДС, или обвързани ли са данъчните органи, впоследствие сезирани или действащи служебно, от правната квалификация на въпросните трансгранични услуги, дадена от първоначално засегнатите от проблема данъчни органи, която е станала окончателна, тъй като не е била оспорена и [следователно] вече не подлежи на промяна?

Б)

Въз основа на дадения отговор на предходните въпроси: в ситуация като тази в главното производство, кое е, съгласно Директивата за ДДС и принципа за предотвратяване на двойното данъчно облагане, мястото, което следва да се счита за място на доставка на услугите?