–

за DM, от KS и ZY,

–

за Европейската комисия, от M. Wasmeier и Ив. Залогин, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4 от Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 година относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 2008 г., стр. 42) във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу DM и други физически лица за участие в организирана престъпна група и подкуп.

3

Член 4 от Рамково решение 2008/841, озаглавен „Особени обстоятелства“, гласи:

„Всяка от държавите членки може да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 3, могат да бъдат намалени или че на [извършителя на престъплението] може да не бъде наложено наказание, ако той например:

4

В редакцията, която е в сила от 29 април 2006 г. до 28 май 2010 г., член 334 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“), озаглавен „Правомощия на въззивния съд“, предвижда в алинея 4, че въззивният съд може да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, по-специално когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощията си по член 369, параграф 4 от НПК.

5

В редакцията, която е в сила от 29 април 2006 г. до 28 май 2010 г., член 368 от НПК, озаглавен „Искане на обвиняемия до съда“, гласи следното:

6

В редакцията, която е в сила от 29 април 2006 г. до 28 май 2010 г., член 369 от НПК, озаглавен „Разглеждане на делото“, гласи:

7

Считано от 28 май 2010 г., българският законодател премахва възможността по член 334, точка 4 от НПК въззивният съд да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, ако първоинстанционният съд не е упражнил правомощията си по член 369, алинея 4 от този кодекс. Националният законодател отменя и разпоредбите на глава двадесет и шеста от посочения кодекс, а именно членове 368 и 369 от него, като същевременно уточнява, че неприключените съдебни производства се довършват по досегашния ред.

8

В редакцията, която е в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., член 334, точка 4 от НПК отново предвижда по същия начин, както в редакцията в сила от 29 април 2006 г. до 28 май 2010 г., че въззивният съд може да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, по-специално когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощията си по член 369, алинея 4 от НПК.

9

В редакцията, която е в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., НПК включва и глава двадесет и шеста, в която се съдържат членове 368 и 369 от този кодекс. Първият член е формулиран по същия начин, както в редакцията на посочения кодекс, която е в сила от 29 април 2006 г. до 28 май 2010 г. Същото се отнася и за член 369 от този кодекс, като единствено се удължава определеният в алинея 1 от последния член срок от два на три месеца.

10

В редакцията, която е в сила от 5 ноември 2017 г., член 334, точка 4 от НПК вече не предвижда, че въззивният съд може да отмени съдебното решение и да прекрати наказателното производство, когато пред първоинстанционния съд не са отстранени съществените нарушения на процесуалните правила или са допуснати нови нарушения.

11

В редакцията, която е в сила от 5 ноември 2017 г., член 368 от НПК, озаглавен „Ускоряване на досъдебното производство“, гласи следното:

12

В редакцията, която е в сила от 5 ноември 2017 г., член 369 от НПК, озаглавен „Произнасяне на съда. Мерки за ускоряване на наказателното производство“, гласи:

13

В същата редакция на НПК последните два члена продължават да са включени в глава двадесет и шеста от този кодекс.

14

На 5 юли 2013 г. пет лица, сред които и DM, са привлечени в качеството на обвиняеми за участие в организирана престъпна група по член 321, алинея 3 от Наказателния кодекс и за подкуп по член 301, алинея 1 от същия кодекс.

15

Поради прекомерна продължителност на досъдебното производство на 31 август 2015 г. DM подава молба до Специализирания наказателен съд (България) с искане делото да бъде разгледано от този съд по реда на действащата от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г. редакция на член 368, алинея 1 от НПК.

16

С определение от 30 септември 2015 г. на основание член 369, алинея 1 от НПК, в редакцията му в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., посоченият съд връща наказателното дело на Специализирана прокуратура (България), като ѝ определя тримесечен срок, в който да внесе или обвинителен акт, или предложение за освобождаване на извършителя от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, или споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.

17

На 8 януари 2016 г. Специализираната прокуратура внася делото за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинителен акт срещу четири обвиняеми лица, включително DM, по обвинение за извършване на престъпленията, посочени в точка 14 от настоящото решение.

18

С определение от 3 февруари 2016 г. съдията докладчик прекратява съдебното производство поради допуснати съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила и връща делото на специализираната прокуратура за отстраняване на тези нарушения.

19

Тя изготвя нов обвинителен акт в едномесечния срок и на 22 март 2016 г. го внася в Специализирания наказателен съд.

20

В хода на производството пред този съд DM прави искане на основание член 369, алинея 4, трето предложение от НПК, в редакцията му в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., да се прекрати образуваното спрямо нея наказателно производство поради допуснати нови нарушения на процесуалните правила, извършени в хода на досъдебното производство. По-специално, според нея обвинителният акт не е формулиран ясно и точно, така че обвиняемите да могат да го разберат, да организират ефективно своята защита и да ангажират съответните доказателства.

21

На 27 юни 2016 г. Специализираният наказателен съд обаче оставя това искане без уважение, като приема, че обвинителният акт отговаря на предвидените в член 246 от НПК законови изисквания за точност и яснота.

22

С постановената на 19 ноември 2019 г. присъда Специализираният наказателен съд признава DM за виновна в извършването на престъпленията, в които е обвинена, и я осъжда на наказание лишаване от свобода, налага ѝ парична глоба и я лишава от права, свързани със заеманата от нея длъжност.

23

Сезиран като въззивна съдебна инстанция, Апелативният специализиран наказателен съд (България) постановява решение на 9 ноември 2020 г., с което отменя изцяло присъдата поради допуснати съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт от 22 март 2016 г. със законовите изисквания по член 246 от НПК за яснота и точност, и връща делото на Специализирания наказателен съд за ново разглеждане.

24

На 3 февруари 2021 г. последният съд на свой ред връща делото на прокуратурата, за да отстрани съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство при изготвянето на обвинителния акт.

25

На 7 юли 2022 г. Специализираната прокуратура внася нов обвинителен акт спрямо DM и останалите три обвиняеми лица.

26

Вследствие на законодателни изменения и затруднения във връзка с подсъдността делото в крайна сметка е разпределено на Окръжен съд Сливен (България), който е запитващата юрисдикция.

27

Този съд отбелязва, че считано от 5 ноември 2017 г., е премахната възможността за прекратяване на наказателното производство при прекомерна продължителност на досъдебното производство и при допуснати многократни, но отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо Апелативният специализиран наказателен съд, който на 9 ноември 2020 г. отменя присъдата на първоинстанционния съд именно поради допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт от 22 март 2016 г. и несъответствието му със законовите изисквания за точност и яснота по член 246 от НПК, не може да прекрати наказателното производство срещу DM.

28

Ако обаче първоинстанционният съд бе приложил правилно член 369, алинея 4, предложение трето от НПК, в редакцията му в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., наказателното производство срещу DM трябвало да бъде прекратено през 2016 г.

29

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че с оглед на практиката на Конституционния съд (България), съгласно която забраната за обратно действие на закона се нарушава, когато в резултат на новата правна преценка на последиците от едно възникнало право, макар и при различна правна уредба, се стига до отмяна на права или когато за заварените случаи ще последват неблагоприятни последици, е конституционно недопустимо с оглед на принципа на правовата държава законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти, които са придобили права и са действали в съответствие със съществуващата нормативна уредба.

30

Тази съдебна практика намирала приложение в настоящия случай именно поради съществените различия в релевантните разпоредби на НПК преди и след 5 ноември 2017 г. Към 22 март 2016 г., при действието на НПК, в редакцията му в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., за DM възникнало правото наказателното производство спрямо нея да бъде прекратено на основание член 369, алинея 4, предложение трето от този кодекс. Без значение за реализирането на това право било обстоятелството, че поради съдебна грешка възникването му е установено почти пет години по-късно при действието на друг закон, който не уреждал т.нар. „заварени случаи“ и в този смисъл създавал неблагоприятни последици за тях. Както следва от изложените съображения, това всъщност било в противоречие с действащите конституционни принципи на България.

31

Според запитващата юрисдикция с членове 368 и 369 от НПК, в редакцията му в сила от 13 август 2013 г. до 5 ноември 2017 г., се прилага предоставената на държавите членки възможност по член 4 от Рамково решение 2008/841 при определени обстоятелства, когато става въпрос за престъпления, свързани с организираната престъпност, да не наложат наказание на извършителя на престъплението, в случая поради бездействието на разследващите органи или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.

32

Според тази юрисдикция текстът на членове 368 и 369 от НПК в редакцията му, която е в сила от 5 ноември 2017 г., се различава съществено от текста на предходната редакция на този кодекс, без обаче в тези членове да се предвиждат преходни разпоредби за висящите производства, инициирани по време на действието на тази предходна редакция, като вследствие на това се отнема възможността обвиняемото лице да се възползва от придобитото право да бъде прекратено наказателното производство спрямо него, а това противоречи на правото на Съюза.

33

Тези разпоредби на НПК противоречали на член 4 от Рамково решение 2008/841, тъй като възпрепятствали прилагането в България на мерки, гарантиращи, че при определени обстоятелства на извършителя на деяние, свързано с организираната престъпност, може да не бъде наложено наказание, след като такива мерки са били приети и обвиняеми са придобили правото да се възползват от тях. Тези разпоредби противоречали и на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, доколкото се отнемала предоставената възможност за правна защита на лицата, привлечени като обвиняеми за престъпления, посочени в Рамково решение 2008/841/ПВР, за това делото им да бъде решено в разумен срок. Накрая, същите разпоредби противоречали на член 52 от Хартата във връзка с член 47 от нея, доколкото ограничавали прилагането на ефективни правни средства за защита, предоставени от национален закон при прилагането на рамково решение на Съюза, поставяйки по този начин под съмнение справедливостта на цялото наказателно производство.

34

При тези обстоятелства Окръжен съд Сливен решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

35

С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Рамково решение 2008/841, и по-специално член 4 от него във връзка с членове 47 и 52 от Хартата, както и с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в хода на наказателното производство спрямо обвиняемо лице, премахва правото му това производство да бъде прекратено, когато не са били отстранени съществените, но отстраними нарушения на процесуалните правила, опорочаващи обвинителния акт.

36

В това отношение следва да се припомни, че приложното поле на Хартата, що се отнася до дейността на държавите членки, е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза (решение от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:C:2019:981, т. 42).

37

При това положение следва да се провери дали такава национална правна уредба трябва да се счита за уредба, с която се прилага Рамково решение 2008/841 по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, и следователно дали член 47 от нея се прилага към положения като разглежданото в главното производство (вж. по аналогия решение от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:C:2019:981, т. 45).

38

Както следва от съображения 1 и 3 от Рамково решение 2008/841, с него се предприема комбиниран подход към трансграничните проблеми като организираната престъпност, като, от една страна, това рамково решение следва да обхване престъпленията, чието извършване е характерно за престъпните организации, а от друга страна, то следва да предвиди налагането на наказания, съответстващи на тежестта на тези престъпления, на физическите и юридическите лица, които са извършили тези престъпления или са отговорни за тяхното извършване.

39

Съгласно членове 2 и 3 от това рамково решение всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпление се смята определен вид поведение, свързано с престъпна организация, което се състои в това всяко лице, което преднамерено и като съзнава целта и общата дейност на престъпната организация или намерението да се извършат въпросните престъпления, участва активно в престъпната дейност на организацията, включително чрез предоставянето на информация или материални средства, набирането на нови членове и всякакви форми на финансиране на дейността ѝ, като знае, че това участие ще допринесе за осъществяването на престъпните дейности на организацията. Във връзка с това всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че такова престъпление се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко между две и пет години.

40

Що се отнася до член 4 от посоченото рамково решение, той предвижда, че всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 3 от него, могат да бъдат намалени или че на извършителя на престъплението може да не бъде наложено наказание, когато например той се откаже от престъпната дейност и предостави на административните или съдебните органи информация, която при други условия те не биха могли да получат, като им помага да предотвратят, прекратят или ограничат последиците от престъплението, да идентифицират или подведат под отговорност други извършители на деянието, да издирят доказателства, да лишат престъпната организация от незаконни средства или от приходите от престъпната ѝ дейност или да предотвратят извършването на други престъпления, посочени в член 2 от същото рамково решение.

41

Национална правна уредба, която предвижда правото на обвиняемо лице наказателното производство спрямо него да бъде прекратено, когато не са били отстранени съществените, но отстраними нарушения на процесуалните правила, опорочаващи обвинителния акт, обаче не попада в приложното поле нито на член 4 от Рамково решение 2008/841, нито на други разпоредби от това рамково решение. Всъщност тази национална правна уредба предвижда, че при определени условия наказателното преследване срещу обвиняемото лице се прекратява, докато член 4 от това рамково решение предвижда, че държавите членки могат да предвидят, че при определени условия извършителят на престъплението може да се възползва от намаляване на наказанието или че може да не му бъде наложено наказание.

42

Така член 4 от Рамково решение 2008/841 предполага съответното лице да е извършител на престъплението, като на него може да му бъде намалено наказанието или да не му бъде налагано наказание, докато посочената национална правна уредба се отнася само до обвиняемо лице, което при определени условия може да се ползва от правото образуваното срещу него наказателно производство да бъде прекратено.

43

При това положение националната правна уредба, която води до отмяна на последното право, също не може да попадне в приложното поле нито на член 4 от Рамково решение 2008/841, нито на други разпоредби от него.

44

От изложените съображения следва, че тъй като не може да се приеме, че с разглежданата в главното производство правна уредба се прилага Рамково решение 2008/841 по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, член 47 от нея, както и други разпоредби на Хартата не следва да се прилагат към положение като разглежданото в главното производство.

45

Що се отнася до член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, следва да се припомни, че тази разпоредба предвижда, че държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.

46

В рамките на преюдициално производство между висящия пред запитващата юрисдикция спор и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да постанови тази юрисдикция (в този смисъл вж. решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 47 и 48).

47

В конкретния случай, както следва от точки 43 и 44 от настоящото решение, спорът в главното производство няма никаква връзка с разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска. По-специално, този спор няма връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, до който се отнася първият въпрос. Ето защо от запитващата юрисдикция не се изисква да приложи тази разпоредба, за да реши спора по същество (в този смисъл вж. решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 49).

48

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че Рамково решение 2008/841, и по-специално член 4 от него във връзка с членове 47 и 52 от Хартата, както и с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в хода на наказателното производство спрямо обвиняемо лице премахва правото му това производство да бъде прекратено, когато не са били отстранени съществените, но отстраними нарушения на процесуалните правила, опорочаващи обвинителния акт.

49

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 година относно борбата с организираната престъпност, и по-специално член 4 от него във връзка с членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба, която в хода на наказателното производство спрямо обвиняемо лице премахва правото му това производство да бъде прекратено, когато не са били отстранени съществените, но отстраними нарушения на процесуалните правила, опорочаващи обвинителния акт.