Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

11 април 2024 година

(*)

„Преюдициално запитване — Социална сигурност — Работници мигранти — Семейни обезщетения — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 3 — Обезщетения за болест — Приложно поле — Обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък — Гражданин на една държава членка, който пребивава и работи в друга държава членка и полага грижи за член на семейството си в първата държава членка — Допълнителен характер спрямо добавката за чужда помощ — Член 4 — Равно третиране“

По дело C‑116/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 23 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 27 февруари 2023 г., в рамките на производство по дело

XXXX,

при участието на:

Sozialministeriumservice,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, N. Wahl и M. L. Arastey Sahún (докладчик), съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за XXXX, от K. Mayr и D. Menkovic, в качеството на представители,

–        за австрийското правителство, от J. Schmoll и C. Leeb, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18 ДФЕС, член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), членове 3, 4, 7 и 21 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), както и на принципа на ефективност.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между XXXX и Sozialministeriumservice (Орган на Федералното министерство на социалната политика, Австрия) (наричан по-нататък „службата към министерството“) относно отказа на последната да предостави на XXXX обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Регламент № 883/2004

3        Съображения 8, 9, 12 и 16 от Регламент № 883/2004 гласят:

„(8)      Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата членка, в която са наети, включително пограничните работници.

(9)      Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и духа на съдебните решения.

[…]

(12)      В светлината на пропорционалността[…] следва да се положат усилия, за да се гарантира, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати или до припокриване на обезщетения от един и същ вид за един и същ период.

[…]

(16)      В Общността по принцип не е оправдано поставянето на социалноосигурителните права в зависимост от мястото на пребиваване на заинтересованото лице, въпреки това, в специфични случаи, в частност, що се отнася до специални обезщетения, свързани с икономическото и социалното положение на заинтересованото лице, мястото на пребиваване би могло да бъде взето под внимание“.

4        Член 3, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

a)      обезщетения за болест;

[…]

з)      обезщетения за безработица;

[…]“.

5        Член 4 от посочения регламент гласи:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент[,] получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани“.

6        Член 5 от същия регламент има следния текст:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

a)      когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, получаването на обезщетения от социалното осигуряване [или] на други доходи има определени правни последици, съответните разпоредби от това законодателство се прилагат също така и към получаването на равностойни обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга държава членка или към доход, придобит в друга държава членка;

б)      когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия“.

7        Съгласно член 7 от Регламент № 883/2004:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, паричните обезщетения, платими съгласно законодателството на една или повече държави членки или съгласно настоящия регламент не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията“.

8        Член 11 от този регламент гласи:

„1.      Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

[…]

3.      Съгласно членове 12—16:

a)      спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;

[…]“.

9        В член 21 от посочения регламент се предвижда следното:

„1.      Осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство. По споразумение между компетентната институция и институцията по място на пребиваване или престой, тези обезщетения могат, въпреки това, да се предоставят от институцията по място на пребиваване или престой, за сметка на компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от компетентната институция законодателство.

[…]“.

 Регламент (ЕС) № 492/2011

10      Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1) гласи:

„1.      Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.      Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани“.

 Австрийското право

 AVRAG

11      Член 14a, параграф 1 от Arbeitsvertragsrechts-Anpassungsgesetz (Закон за адаптиране на законодателството в областта на трудовите договори, BGBl. 459/1993), в редакцията си, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „AVRAG“), предвижда:

„Работникът може писмено да изиска намаляване на нормалната продължителност на работното време, промяна на графика за полагане на труд или неплатен отпуск, за да придружава близък роднина […] в края на живота му, за определен срок, който не надвишава три месеца, като уточни началото и продължителността му, дори ако работникът и близкият роднина не са част от едно и също домакинство. […]“.

12      Член 14с, параграф 1 от този закон гласи:

„При условие че трудовото правоотношение е достигнало непрекъсната продължителност от три месеца, работникът и работодателят могат да се договорят писмено за неплатен отпуск за полагане на грижи за близък с продължителност от един до три месеца, за да може работникът да помага на или полага грижи за близък роднина по смисъла на член 14a, който към началната дата на отпуска за полагане на грижи за близък получава добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен съгласно член 5 от Bundespflegegeldgesetz (Федерален закон за обезщетенията за дългосрочни грижи, BGBl. 110/1993), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „BPGG“). […]“.

 BPGG

13      Член 3а от BPGG има следния текст:

„1.      Право на добавка за чужда помощ по настоящия закон имат, дори да не получават основно обезщетение по член 3, параграфи 1 и 2, австрийските граждани, чието обичайно местопребиваване е на националната територия, освен ако друга държава членка е компетентна за обезщетенията за полагане на грижи в изпълнение на Регламент [№ 883/2004] […].

2.      На австрийски граждани са приравнени:

1)      чуждите граждани, които не попадат в никоя от изброените в следващите точки хипотези, доколкото от международни договори или от правото на Съюза произтича равно третиране, или

[…]

3)      лицата, които имат право на престой по силата на правото на Съюза […]

[…]“.

14      Съгласно член 21c от BPGG:

„1.      Лицата, които са договорили отпуск за полагане на грижи за близък в изпълнение на член 14c от AVRAG […], получават през времетраенето на отпуска за полагане на грижи за близък, но за не повече от три месеца, обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък съгласно разпоредбите на настоящия раздел. […] Обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък е право.

2.      Преди да може да поиска обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък, ползващото отпуска лице трябва да е било осигурено по трудовото правоотношение, което се прекъсва с него, в продължение на непрекъснат период от три месеца […] и да има пълно покритие […] Освен ако е предвидено друго в настоящия закон или в наредба, приета на основание параграф 5, обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък се дължи до основния размер на обезщетенията за безработица […]

3.      Лицата, които, за да придружават близък роднина в края на живота му или дете с много тежко заболяване, вземат отпуск за семейна солидарност

1)      по член 14a или член 14b от AVRAG […],

[…]

получават през периода на отпуска за семейна солидарност обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък съгласно настоящия раздел. […]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15      Жалбоподателят по главното производство, италиански гражданин, който от 2013 г. живее и работи в Австрия, договаря с работодателя си, в съответствие с член 14c, параграф 1 от AVRAG, отпуск за полагане на грижи за близък за периода от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г., за да полага грижи за баща си, който живее в Италия.

16      На 10 май 2022 г. този жалбоподател подава до службата към министерството заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък на основание член 21c, параграф 1 от BPGG за периода от 10 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. поради това, че здравословното състояние на баща му изисква постоянни грижи. Последният, който, изглежда, получава добавка за чужда помощ съгласно италианското законодателство, е в такова състояние на потребност от постоянни грижи, което би му дало право, ако пребиваваше обичайно в Австрия, на добавка за чужда помощ от трета степен на основание член 3a от BPGG.

17      Бащата на жалбоподателя по главното производство е починал на 29 май 2022 г.

18      С решение от 7 юни 2022 г. службата към министерството отхвърля заявлението на жалбоподателя по главното производство с мотива, че баща му не получавал добавка за чужда помощ по силата на австрийското право, а плащането на такава добавка на получаващото грижи лице било необходимо условие, за да може полагащото грижи лице да ползва отпуск за полагане на грижи за близък по силата на приложимото австрийско законодателство.

19      На 7 юли 2022 г. жалбоподателят по главното производство подава жалба срещу това решение до Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) — запитващата юрисдикция, като поддържа, че обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък няма допълнителен характер спрямо добавката за чужда помощ, доколкото последната се предоставя и изплаща на получаващото грижи лице, докато обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък се предоставя и изплаща на полагащото грижи лице. Следователно последното обезщетение представлявало социална помощ в полза на полагащото грижи лице, така че предоставянето му било определено от мястото на работа на същото. Всъщност такова обезщетение трябвало да се смята за „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004. Затова, при положение че работи в Австрия, жалбоподателят по главното производство преценява, че австрийското законодателство, предвиждащо това обезщетение, в случая е приложимо за него в съответствие с член 11, параграф 3, буква а) от този регламент и че той трябва да получава посоченото обезщетение, което по естеството си е парично обезщетение, въпреки че има престой в друга държава членка, съгласно член 21, параграф 1 от посочения регламент.

20      Освен това жалбоподателят по главното производство поддържа, че тълкуването, съдържащо се в решението от 7 юни 2022 г. на службата към министерството, изключва по същество получаването на обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък от граждани на Европейския съюз, които нямат австрийско гражданство, тъй като само те поначало биха могли да имат родители, пребиваващи извън австрийската територия. Така това тълкуване представлявало непряка дискриминация на работниците мигранти или най-малкото — ограничение на свободното движение на работници, противоречащо на член 45 ДФЕС и на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

21      Запитващата юрисдикция отбелязва, първо, че макар страните по спора в главното производство да са съгласни, че обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък следва да се квалифицира като „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004, било мислимо също така това обезщетение да има характер на обезщетение за временно спиране на работа, което би обосновало разглеждането му като обезщетение за безработица.

22      Второ, по отношение на квалифицирането на обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък като „парично обезщетение“, тази юрисдикция препраща към практиката на Съда, според която обезщетенията, изплащани на полагащото грижи лице, се считат за „обезщетения за болест“ по силата на Регламент № 883/2004. Тъй като разглежданото обезщетение се предоставяло на полагащото грижи лице, но в крайна сметка било в полза на получаващото грижи лице, то трябвало да бъде квалифицирано не като „парично обезщетение“, а като „обезщетение в натура“, което се дължи само за полагане на грижи за лица, пребиваващи в Австрия. Същевременно могло да се счита и че това обезщетение е не в обхвата на Регламент № 883/2004, а в този на статута на полагащото грижи лице с оглед на трудовото право, което би имало за последица то да се дължи, ако полагащото грижи лице отговаря на условията по член 21c, параграф 1 от BPGG, независимо от мястото на пребиваване на получаващото грижи лице.

23      Трето, посочената юрисдикция изпитва съмнения дали фактът, че жалбоподателят по главното производство е упражнил правото си на свободно движение преди 10 години, установявайки се в Австрия, има значение за прилагането на Регламент № 883/2004 и дали вследствие на това отказът да му бъде предоставено обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък, не възпрепятства упражняването на това право на свободно движение.

24      Четвърто, що се отнася до предвиденото в член 3a от BPGG изискване, според което австрийската добавка за чужда помощ се предоставя само на получаващи грижи лица с обичайно местопребиваване на австрийска територия, същата юрисдикция отбелязва, че този критерий, естествено, може по-лесно да се изпълни от австрийските граждани, отколкото от гражданите на други държави членки, както в настоящия случай бащата на жалбоподателя по главното производство, който пребивава в Италия и изглежда, получава италианска добавка за чужда помощ. Така запитващата юрисдикция поставя въпроса за наличието на непряка дискриминация по смисъла на член 4 от Регламент № 883/2004 въз основа на гражданството, но и на мястото на пребиваване, при положение че задължението — за да се претендира обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък — получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, би засегнало в по-голяма степен работниците мигранти, какъвто е жалбоподателят по главното производство, отколкото австрийските граждани, чиито родители поначало имат обичайно местопребиваване в Австрия.

25      Пето, тази юрисдикция иска да се установи, с оглед на практиката на Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), от която произтича, че при разглеждането на заявленията всяка социалноосигурителна институция трябва да действа в духа на социалното правоприлагане в полза на осигуреното лице, доколко следва да се отчита фактът, че жалбоподателят по главното производство отговаря на условията за изплащане на друго, по-благоприятно национално обезщетение, а именно обезщетението при отпуск за семейна солидарност, предвидена в член 21c, параграф 3 от BPGG, което не зависи от плащането на получаващото грижи лице на австрийска добавка за чужда помощ. Тя иска да се установи, макар тази съдебна практика да е неприложима за службата към министерството, която няма характер на социалноосигурителна институция, и въпреки че жалбоподателят по главното производство не е поискал да му бъде предоставено това обезщетение при отпуск за семейна солидарност, дали разглежданото положение не представлява непряка дискриминация, противоречаща в частност на член 4 от Регламент № 883/2004 и на член 7 от Хартата.

26      При това положение Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?

2)      Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?

3)      Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?

4)      Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?

5)      Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?

6)      В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?

7)      Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първите четири въпроса

27      С първите си четири въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, изплащано на работник, който помага на или полага грижи за свой близък — получател на добавка за чужда помощ в друга държава членка, и който на това основание ползва неплатен отпуск. При утвърдителен отговор тази юрисдикция иска да се установи дали такова обезщетение попада в обхвата на понятието „парично обезщетение“ по смисъла на този регламент.

 По допустимостта

28      Без формално да повдига възражение за недопустимост на тези въпроси, Европейската комисия поддържа, че те са ирелевантни за решаването на спора по главното производство, тъй като член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 се прилагат, независимо дали разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък попада в приложното поле на Регламент № 883/2004.

29      В това отношение следва да се припомни установената съдебна практика, според която въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване, само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 7 декември 2023 г., Община Разград, C‑441/22 и C‑443/22, EU:C:2023:970, т. 44 и цитираната съдебна практика).

30      В случая обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция счита за релевантен за решаването на спора по главното производство отговора, който Съдът ще даде на посочените въпроси, по-конкретно, за да квалифицира от гледна точка на правото на Съюза разглежданото обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък. При това положение не може да се приеме, че исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза очевидно не ѝ е необходимо за решаването на спора, с който е сезирана.

31      Следователно първите четири въпроса са допустими.

 По същество

32      В самото начало следва да се подчертае, че разграничението между престациите, които попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004, и престациите, изключени от него, се основава главно на елементите, характерни за всяка престация, а именно нейната крайна цел и условията за отпускането ѝ, а не на това дали една престация се квалифицира от дадено национално законодателство като социалноосигурително обезщетение (решение от 15 юни 2023 г., Thermalhotel Fontana, C‑411/22, EU:C:2023:490, т. 22 и цитираната съдебна практика).

33      Така съгласно постоянната практика на Съда едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително, доколкото, от една страна, то се отпуска на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на определеното от закона положение и от друга страна, е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004. Тези две условия са кумулативни (решение от 15 юни 2023 г., Thermalhotel Fontana, C‑411/22, EU:C:2023:490, т. 23 и цитираната съдебна практика).

34      Относно първото условие, посочено в предходната точка от настоящото решение, следва да се припомни, че то е изпълнено, когато обезщетението се предоставя с оглед на обективни критерии, които пораждат право да се получи съответното обезщетение, щом критериите са изпълнени, без компетентният орган да може да взема под внимание други лични обстоятелства (решение от 15 юни 2023 г., Thermalhotel Fontana, C‑411/22, EU:C:2023:490, т. 24 и цитираната съдебна практика).

35      В конкретния случай изглежда, че първото условие е изпълнено, като се има предвид, че разглежданото по главното производство обезщетение се предоставя по право, в съответствие с член 21c, параграф 1, последно изречение от BPGG, когато заявителят ползва отпуск за полагане на грижи за близък, без службата към министерството да взема под внимание други лични обстоятелства, свързани със същия.

36      Що се отнася до второто условие, посочено в точка 33 от настоящото решение, член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 споменава изрично „обезщетенията за болест“, каквито са престациите, насочени основно към оздравяването на болния, като осигуряват обслужването, необходимо с оглед на състоянието му, и по този начин покриват риска, свързан с определено болестно състояние (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Thermalhotel Fontana, C‑411/22, EU:C:2023:490, т. 27 и цитираната съдебна практика).

37      В това отношение Съдът е постановил, че са приравнени на „обезщетения за болест“ по смисъла на тази разпоредба разходите, които са направени поради състоянието на лицето, нуждаещо се от чужда помощ, и които са свързани със или поне съпътстват полаганите за лицето и за подобряването на ежедневните му условия на живот грижи, по-специално разходите, които му осигуряват подпомагане от страна на трети лица, при положение че са насочени към подобряване на здравословното състояние и качеството на живот на зависимите от грижи лица (вж. в този смисъл решения от 5 март 1998 г., Molenaar, C‑160/96, EU:C:1998:84, т. 23 и 24, и от 25 юли 2018 г., A (Помощ за лице с увреждане), C‑679/16, EU:C:2018:601, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика).

38      В настоящия случай предоставянето на разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък несъмнено произтича от статута на работник на полагащото грижи лице. Същевременно, от една страна, това предоставяне е обвързано с условието получаващото грижите лице да получава добавка за чужда помощ в определен размер по силата на австрийското право.

39      От друга страна, изглежда, че разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, макар да се предоставя и изплаща на полагащото грижите лице, за да компенсира загубата на възнаграждение, която то понася през периода на неплатения си отпуск, в крайна сметка има за основна цел също така да позволи на полагащото грижи лице да осигури грижите, които изисква здравословното състояние на получаващото грижите лице, така че то е в полза преди всичко на последното.

40      При тези условия следва да се приеме, че разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък попада в обхвата на понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004.

41      По-нататък, що се отнася до въпроса дали това обезщетение трябва да се квалифицира като „парично обезщетение“ по смисъла на този регламент, важно е да се уточни, че посоченото обезщетение представлява фиксирана парична сума, изплащана периодично на полагащото грижите лице, без да се отчита действителната тежест на грижите, която сума има за цел да компенсира загубата на възнаграждение, свързана с отпуска за полагане на грижи за близък, както и да облекчи произтичащите от този отпуск разходи.

42      В това отношение от практиката на Съда следва, че самото поемане на вноските на трето лице, което помага на зависимо от грижи лице в дома му, трябва да се квалифицира като парично обезщетение, доколкото е допълнително спрямо предоставянето на грижи в стриктен смисъл, тъй като цели да улесни достъпа до грижи (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2004 г., Gaumain-Cerri и Barth, C‑502/01 и C‑31/02, EU:C:2004:413, т. 27).

43      Следователно разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, което по-конкретно има допълнителен характер спрямо предоставянето на грижи в стриктен смисъл, трябва също да се квалифицира като „парично обезщетение“ по смисъла на Регламент № 883/2004.

44      С оглед на гореизложеното на първите четири въпроса следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на тази разпоредба обхваща обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, изплащано на работник, който помага на или полага грижи за свой близък — получател на добавка за чужда помощ в друга държава членка, и който на това основание ползва неплатен отпуск. Следователно такова обезщетение попада в обхвата и на понятието „парични обезщетения“ по смисъла на този регламент.

 По петия въпрос

45      В самото начало следва да се отбележи, че в петия си въпрос запитващата юрисдикция се позовава на член 18 ДФЕС.

46      В това отношение следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да бъде полезен с отговора си на националния съд, за да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си (решение от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C‑169/22, EU:C:2023:638, т. 47 и цитираната съдебна практика).

47      Що се отнася до член 18 ДФЕС, Съдът многократно е отбелязвал, че тази разпоредба се прилага самостоятелно само в случаи, уредени от правото на Съюза, за които Договорът за функционирането на ЕС не предвижда специални разпоредби за недопускане на дискриминация (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Caisse nationale d’assurance pension, C‑731/21, EU:C:2022:969, т. 28 и цитираната съдебна практика).

48      Принципът за недопускане на дискриминация обаче се конкретизира в социалноосигурителната област с член 45 ДФЕС и член 4 от Регламент № 883/2004, както и с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 98).

49      При това положение, като се имат предвид всички изложени от запитващата юрисдикция обстоятелства, следва да се приеме, че с петия си въпрос тази юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45, параграф 2 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, по силата на която отпускането на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък е обусловено от това получаващото грижите лице да получава добавка за чужда помощ в определен размер съгласно законодателството на тази държава членка.

50      В това отношение следва да се припомни, от една страна, че член 4 от Регламент № 883/2004 има за цел да осигури в съответствие с член 45 ДФЕС равно третиране в областта на социалното осигуряване, независимо от гражданството, премахвайки в това отношение всякаква дискриминация, произтичаща от националните законодателства на държавите членки. От друга страна, член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 уточнява, че работник, който е гражданин на държава членка, има право на територията на другите държави членки на същите социални и данъчни предимства като работниците — местни граждани (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 93 и 94 и цитираната съдебна практика).

51      Понятието „социално предимство“, чийто обхват е разширен с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 до работниците — граждани на други държави членки, обхваща всички предимства, които, независимо дали са свързани с трудов договор, обикновено се признават на работниците — местни граждани, главно поради обективното им качество на работници или само поради факта, че тяхното местожителство се намира на национална територия, и чието разширяване, така че да бъдат включени работниците — граждани на други държави членки, при това положение, изглежда, може да улесни тяхната мобилност в рамките на Съюза, а оттам и тяхната интеграция в приемащата държава членка. Посочването на социалните предимства в тази разпоредба не може да се тълкува ограничително (решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 95 и цитираната съдебна практика).

52      От практиката на Съда впрочем следва, че някои обезщетения могат да представляват както обезщетения за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004, така и социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 96 и цитираната съдебна практика).

53      Следователно фактът, че целта на разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, както бе посочено в точка 39 от настоящото решение, е да бъде в полза преди всичко на получаващото грижи лице, не се отразява на квалифицирането му и като „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, доколкото това обезщетение е предназначено да осигури издръжката на работник, който не упражнява никаква професионална дейност през времето на отпуска си и следователно не получава никакво възнаграждение.

54      Това важи на още по-силно основание предвид посоченото в точка 48 от настоящото решение, че и член 4 от Регламент № 883/2004, и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 конкретизират правилото за равно третиране в областта на социалното осигуряване, предвидено в член 45 ДФЕС. Ето защо тези две разпоредби по принцип трябва да се тълкуват по един и същ начин и в съответствие с член 45 ДФЕС (решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 98).

55      При тези условия според практиката на Съда разграничение, основаващо се на местоживеенето, може да бъде по-неблагоприятно за гражданите на други държави членки, доколкото неживеещите в страната лица са най-често чужди граждани, и следователно представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, която може да се допусне само при условие че е обективно обоснована (решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 99 и цитираната съдебна практика).

56      В настоящия случай предоставянето на разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък е обусловено, в съответствие с член 21c, параграф 1 от BPGG във връзка с член 14c, параграф 1 от AVRAG и член 3a от BPGG, от това получаващото грижите лице да получава добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен по силата на австрийското право. Следователно това обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък се предоставя само в хипотезата, при която австрийските органи са компетентни да отпускат добавка за чужда помощ на получаващото грижите лице. Вследствие на това пряката връзка с държавата членка по обичайното местопребиваване на получаващите грижите лица трябва да се счита за установена.

57      От това произтича, че фактът, че обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък има допълнителен характер спрямо добавката за чужда помощ, отпускана по силата на приложимото австрийско законодателство, би могъл да засегне повече работниците мигранти, какъвто е жалбоподателят по главното производство, чийто баща е пребивавал в друга държава членка, отколкото австрийските граждани, чието семейство и в частност родители поначало пребивават обичайно в Австрия.

58      Така става ясно, че този допълнителен характер на обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък води до непряка дискриминация, основана на гражданство, която може да се допусне само при условие че е обективно обоснована.

59      В това отношение Съдът многократно е постановявал, че за да бъде обоснована, такава непряка дискриминация трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 104 и цитираната съдебна практика).

60      Въпреки че актът за преюдициално запитване не съдържа елементи, свързани с евентуалното обосноваване на допълнителния характер на обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък спрямо добавката за чужда помощ от трета или по-висока степен, отпускана по силата на приложимото австрийско законодателство, Комисията все пак изтъква в писменото си становище целта за запазване на финансовото равновесие на националната система за социална сигурност.

61      В това отношение е важно да се подчертае, че Съдът вече е постановил, че Регламент № 883/2004 не въвежда обща система за социална сигурност, а запазва отделни национални системи. Държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност, и при липса на хармонизиране на равнището на Съюза всяка държава членка трябва да определи в законодателството си по-конкретно условията, при които възниква право на социални обезщетения (решение от 15 септември 2022 г., Rechtsanwaltskammer Wien, C‑58/21, EU:C:2022:691, т. 61 и цитираната съдебна практика).

62      Доколкото, както отбелязва Комисията в писменото си становище, равнището на зависимост би могло да указва до каква степен съответното лице се нуждае от грижи, като съответно предполага полагащото грижите лице да е в невъзможност да продължава да извършва своята професионална дейност, целта да се ограничи отпускането на обезщетения, финансирани с публични средства, до случаите на зависимост от чужда помощ от трета или по-висока степен, изглежда легитимна.

63      Същевременно следва да се подчертае, че такова условие, свързано със зависимост от чужда помощ от трета или по-висока степен, може да бъде изпълнено и когато добавката за чужда помощ е предоставена в съответствие със законодателството на друга държава членка. В това отношение трябва да се припомни, че член 5 от Регламент № 883/2004, тълкуван в светлината на съображение 9 от него, установява изведения от съдебната практика принцип на приравняване на обезщетения, доходи и факти, който законодателят на Съюза е искал да въведе в текста на посочения регламент, така че този принцип да се развие, като се спазят същността и духът на решенията на Съда (решение от 12 март 2020 г., Caisse d’assurance retraite et de la santé au travail d’Alsace-Moselle, C‑769/18, EU:C:2020:203, т. 42 и цитираната съдебна практика).

64      При това положение запитващата юрисдикция е тази, която в крайна сметка трябва да прецени, по-конкретно в светлината на изложените в точки 61—63 от настоящото решение съображения и въз основа на всички налични релевантни елементи, дали с оглед на допустимите в правото на Съюза обосновки като припомнените в точка 59 от настоящото решение, в частност, що се отнася до наличието на евентуален риск от сериозно засягане на финансовото равновесие на системата за социална сигурност (вж. в този смисъл решения от 28 април 1998 г., Kohll, C‑158/96, EU:C:1998:171, т. 41, и от 15 септември 2022 г., Rechtsanwaltskammer Wien, C‑58/21, EU:C:2022:691, т. 74 и цитираната съдебна практика), допълнителният характер на разглежданото обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък спрямо добавката за чужда помощ от трета или по-висока степен, отпускана по силата на австрийското законодателство, би могъл да бъде обоснован. Същевременно разглежданата по главното производство непряка дискриминация, основана на гражданство, както беше описана в точка 58 от настоящото решение, може да бъде обоснована само ако отговаря на стремежа да осъществи преследваната цел последователно и систематично (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Caisse nationale d’assurance pension, C‑731/21, EU:C:2022:969, т. 37 и цитираната съдебна практика), което запитващата юрисдикция трябва да провери.

65      С оглед на гореизложените съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 45, параграф 2 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която отпускането на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък е обусловено от това получаващото грижите лице да получава добавка за чужда помощ в определен размер по силата на законодателството на тази държава членка, освен ако това условие е обективно обосновано от легитимна цел, свързана по-конкретно с поддържането на финансовото равновесие на националната система за социална сигурност, и представлява пропорционално средство, позволяващо да се постигне тази цел.

 По шестия и седмия въпрос

66      С шестия и седмия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или съдебна практика, която, от една страна, обвързва предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък и това на обезщетение при отпуск за семейна солидарност с различни условия и от друга страна, не позволява заявление за отпуск за полагане на грижи за близък да се преквалифицира в заявление за отпуск за семейна солидарност.

67      В това отношение от член 48 ДФЕС, който предвижда система за координиране, а не за хармонизация на законодателствата на държавите членки, и въз основа на който е приет Регламент № 883/2004, следва, че материалноправните и процесуалните различия между социалноосигурителните системи на всички държави членки и оттам — в правата на участващите в тях лица, не се засягат от тази разпоредба, тъй като всяка държава членка остава компетентна да определи в законодателството си, като спазва правото на Съюза, условията за отпускане на обезщетенията по схема за социално осигуряване (решение от 25 ноември 2021 г., Finanzamt Österreich (Семейни обезщетения за сътрудник по програма за помощ за развитие), C‑372/20, EU:C:2021:962, т. 70 и цитираната съдебна практика).

68      Следователно Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми и има единствено за цел да осигури координирането им, за да гарантира ефективното упражняване на свободното движение на хора. Така държавите членки запазват компетентността си да уреждат съответните си системи за социална сигурност (решение от 25 ноември 2021 г., Finanzamt Österreich (Семейни обезщетения за сътрудник по програма за помощ за развитие), C‑372/20, EU:C:2021:962, т. 71 и цитираната съдебна практика).

69      В конкретния случай от акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за семейна солидарност на основание член 21c, параграф 3 от BPGG се различават от тези, предвидени в параграф 1 от този член, що се отнася до предоставянето на разглежданото по главното производство обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, при положение че член 21c, параграф 3 от BPGG не изисква получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, както е предвидено в член 21c, параграф 1 от BPGG.

70      От друга страна, в положение като разглежданото по главното производство на службата към министерството, изглежда, не се налага да извършва, в съответствие с постоянната практика на Verwaltungsgerichtshof (Административен съд), преценка на заявлението за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък в духа на социалното правоприлагане в полза на осигуреното лице, дори заявителят да отговаря на условията за отпускане на по-благоприятно национално обезщетение, а именно обезщетението при отпуск за семейна солидарност на основание член 21c, параграф 3 от BPGG.

71      Както обаче поддържа австрийското правителство в писменото си становище, различното схващане за две права, свързани със социалноосигурителни престации, всяко от които преследва различни цели, както и начинът, по който тези права могат да бъдат претендирани пред компетентните национални органи, са от обхвата само на националното право.

72      По този начин се оказва, че различното схващане за условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък и на обезщетение при отпуск за семейна солидарност не поражда дискриминационно действие в ущърб на лицата, които са упражнили правото си на свободно движение.

73      От гореизложеното следва, че на шестия и седмия въпрос следва да се отговори, че член 4 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба или съдебна практика, която, от една страна, обвързва предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък и на обезщетение при отпуск за семейна солидарност с различни условия и от друга страна, не позволява заявление за отпуск за полагане на грижи за близък да се преквалифицира в заявление за отпуск за семейна солидарност.

 По съдебните разноски

74      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

1)      Член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност

трябва да се тълкува в смисъл, че

понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на тази разпоредба обхваща обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, изплащано на работник, който помага на или полага грижи за свой близък — получател на добавка за чужда помощ в друга държава членка, и който на това основание ползва неплатен отпуск. Следователно такова обезщетение попада в обхвата и на понятието „парични обезщетения“ по смисъла на този регламент.

2)      Член 45, параграф 2 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която отпускането на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък е обусловено от това получаващото грижите лице да получава добавка за чужда помощ в определен размер по силата на законодателството на тази държава членка, освен ако това условие е обективно обосновано от легитимна цел, свързана по-конкретно с поддържането на финансовото равновесие на националната система за социална сигурност, и представлява пропорционално средство, позволяващо да се постигне тази цел.

3)      Член 4 от Регламент № 883/2004

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба или съдебна практика, която, от една страна, обвързва предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък и на обезщетение при отпуск за семейна солидарност с различни условия и от друга страна, не позволява заявление за отпуск за полагане на грижи за близък да се преквалифицира в заявление за отпуск за семейна солидарност.

Подписи

*      Език на производството: немски.