–

за FV, от J.‑M. Bauler, avocat,

–

за Caisse pour l’avenir des enfants, от A. Rodesch и B. Rodesch, avocats,

–

за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС, на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OВ L 141, 2011 г., стр. 1), на член 67 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OВ L 166, 2004 г., стр. 1 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), както и на член 60 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (OВ L 284, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между FV, пограничен работник, и Caisse pour l’avenir des enfants (Орган, който изплаща обезщетения за осигуряване на бъдещето на децата) (Люксембург) (наричана по-нататък „CAE“) по повод на нейния отказ да отпусне семейна добавка на дете, настанено по съдебен ред в дома на FV.

3

В съответствие с член 1, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (OВ L 178, 2019 г., стр. 1), този регламент се прилага за „настаняването на детето в институция или поверяване на приемна грижа“.

4

Съгласно член 30, параграф 1 от Регламент 2019/1111:

„Решение, постановено в една държава членка, се признава в останалите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура“.

5

Член 7 от Регламент № 492/2011 предвижда:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

[…]“.

6

Съображение 8 от Регламент № 883/2004 гласи следното:

„Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата членка, в която са наети, включително пограничните работници“.

7

Член 1 от този регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

8

Съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент:

„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.

9

Съгласно член 3, параграф 1 от същия регламент:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социално осигуряване:

[…]

10

Член 4 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Равно третиране“, предвижда:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани“.

11

Член 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), гласи следното:

„За целите на настоящата директива:

[…]“.

12

Релевантните разпоредби от люксембургското право са членове 269 и 270 от Сode de la sécurité sociale (Кодекс за социална сигурност), в редакцията им, действаща след 1 август 2016 г., датата на влизане в сила на loi du 23 juillet 2016, portant modification du code de la sécurité sociale, de la loi modifiée du 4 décembre 1967 concernant l’impôt sur le revenu, et abrogeant la loi modifiée du 21 décembre 2007 concernant le boni pour enfant (Закон от 23 юли 2016 г. за изменение на Кодекса за социална сигурност, на изменения Закон от 4 декември 1967 г. за данъка върху дохода и за отмяна на изменения Закон от 21 декември 2007 г. относно бонуса за дете (Mémorial A 2016, стр. 2348, наричан по-нататък „Кодексът“).

13

Член 269, параграф 1 от Кодекса, озаглавен „Условия за предоставяне“, гласи:

„Въвежда се добавка за осигуряване на бъдещето на децата, наричана по-нататък „семейна добавка“.

Право на семейна добавка имат:

14

Член 270 от този кодекс предвижда:

„За целите на прилагането на член 269, параграф 1, буква b) за членове на семейството на лице, за които възниква право на семейна добавка, се считат децата, родени от брака, децата, родени без брак и осиновените от това лице деца“.

15

В член 273, параграф 4 от същия кодекс се уточнява по отношение на пребиваващи в страната деца:

„В случай на настаняване по съдебен ред на дете, семейните добавки се изплащат на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за детето, при което детето има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно“.

16

FV, който работи в Люксембург и живее в Белгия, има статут на пограничен работник, поради което към него се прилага люксембургската схема за семейните добавки. От 26 декември 2005 г. детето FW е настанено в дома на FV по силата на решение, постановено от белгийски съд.

17

С решение от 7 февруари 2017 г. управителният комитет на CAE отнема с обратно действие, считано от 1 август 2016 г., семейните добавки, получавани за детето FW, тъй като това дете, което няма родствена връзка с FV, няма качеството „член на семейството“ по смисъла на член 270 от този кодекс.

18

Сonseil arbitral de la sécurité sociale (Арбитражен съвет по социална сигурност, Люксембург) изменя това решение и връща преписката на CAE.

19

На 27 януари 2022 г. Conseil supérieur de la sécurité sociale (Висш съвет по социална сигурност, Люксембург) обаче потвърждава, с акт за изменение, решението на CAE от 7 февруари 2017 г. FV подава касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Люксембург), който е запитващата юрисдикция.

20

Тази юрисдикция обяснява, че съгласно приложимото национално законодателство пребиваващо в страната дете има пряко право на изплащане на семейни обезщетения. За сметка на това за деца, които не пребивават в страната, такова право е предвидено само като производно право за „членовете на семейството“ на пограничния работник — определение, което не включва децата, настанени по съдебен ред в дома на такъв работник.

21

Като се позовава на решение от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник) (C‑802/18, EU:C:2020:269), посочената юрисдикция иска да се установи дали тази разлика в третирането е в съответствие с правото на Съюза. Всъщност според нея от това решение следва, че „дете на пограничен работник“, което може да се ползва непряко от социалните предимства, е и детето, което има родствена връзка със съпруга или регистрирания партньор на съответния работник, когато този работник осигурява издръжката на детето.

22

При тези обстоятелства Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли принципът на равно третиране, гарантиран [в член] 45 ДФЕС и [в член 7], параграф 2 от Регламент [№ 492/2011], както и [член 67 от Регламент № 883/2004] и [член 60 от Регламент № 987/2009], разпоредби на държава членка, съгласно които пограничен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняването от него на дейност като наето лице в тази държава членка, за дете, настанено при него със съдебно решение, докато всички деца, настанени със съдебно решение и пребиваващи на територията на тази държава членка, имат право на такава добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за съответното дете и при което детето има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно? Може ли отговорът на поставения въпрос да бъде повлиян от факта, че пограничният работник осигурява издръжката на такова дете?“.

23

С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което чуждестранен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняваната от него дейност като наето лице в тази държава членка за дете, настанено по съдебен ред при него, за което той полага грижи, докато дете, което е настанено по съдебен ред и пребивава в посочената държава членка, има право да получава тази добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за това дете, и дали за отговора на този въпрос има значение обстоятелството, че чуждестранният работник осигурява издръжката на настаненото при него дете.

24

В самото начало е важно да се отбележи, че настоящото дело засяга единствено въпроса дали държава членка може да прилага диференцирани условия за отпускане на семейна добавка като разглежданата в главното производство, в зависимост от това дали става въпрос за работник — местно лице, или за чуждестранен работник.

25

При това положение преюдициалният въпрос не може да бъде разгледан в светлината на член 67 от Регламент № 883/2004 и на член 60 от Регламент № 987/2009, тъй като тези разпоредби се отнасят не до положението на самия работник, а до това на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка.

26

След това уточнение най-напред следва да се отбележи, че що се отнася до член 45, параграф 2 ДФЕС, тази разпоредба гласи, че свободното движение на работници налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. На свой ред член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 представлява конкретен израз в специфичната област на предоставянето на социални предимства на така закрепения принцип на равно третиране, тъй като уточнява, че работникът, гражданин на държава членка, има право на територията на другите държави членки, на които не е гражданин, на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2020 г., Jobcenter Krefeld, C‑181/19, EU:C:2020:794, т. 44 и 78, и от 21 декември 2023 г., Chief Appeals Officer и др., C‑488/21, EU:C:2023:1013, т. 49).

27

По-нататък, Съдът вече е имал повод да постанови, от една страна, че тъй като е свързана с упражняването от пограничен работник на дейност като заето лице, разглежданата в главното производство семейна добавка представлява социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011. От друга страна, тази добавка представлява и социалноосигурително обезщетение, числящо се към семейните обезщетения по член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004 (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 31 и 40).

28

Съдът обаче многократно е постановявал, че принципът на равно третиране, закрепен както в член 45, параграф 2 ДФЕС, така и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, забранява не само пряката дискриминация на основание гражданство, но и всички непреки форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (решение от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 54 и цитираната съдебна практика).

29

Що се отнася до този принцип, на който се основава свободното движение на работници, Съдът вече е постановил, че именно за да се гарантира във възможно най-голяма степен равно третиране на всички лица, заети на територията на държава членка, съгласно член 4 във връзка със съображение 8 от Регламент № 883/2004, лицето, което по-специално упражнява дейност като наето лице в държава членка, по принцип е подчинено на законодателството на тази държава членка и съгласно същия член трябва да получава там същите обезщетения като гражданите на същата държава (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 108 и цитираната съдебна практика).

30

Както обаче бе припомнено в точка 26 от настоящото решение, член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 изразява същия принцип на равно третиране, като предвижда, че работник от друга държава членка има право на същите социални предимства, както работниците местни граждани.

31

При положение че допринасят за финансирането на социалните политики на приемащата държава членка предвид данъците и социалните осигуровки, които плащат в тази държава поради упражняваната от тях дейност като наети лица, пограничните работници трябва да имат право на семейни обезщетения, както и на социални и данъчни предимства при същите условия като работниците местни граждани (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑542/09, EU:C:2012:346, т. 66, от 16 юни 2022 г., Комисия/Австрия (Индексиране на семейните обезщетения), C‑328/20, EU:C:2022:468, т. 109, и от 21 декември 2023 г., Chief Appeals Officer и др., C‑488/21, EU:C:2023:1013, т. 71).

32

В случая по силата на приложимото национално законодателство чуждестранните работници не се ползват при същите условия като работниците — местни лица, от разглежданата в главното производство семейна добавка, що се отнася до децата, настанени в дома на такива работници, доколкото, за разлика от работника —местно лице, пограничният работник не получава тази добавка за дете, което е настанено в неговия дом и за което той полага грижи.

33

Всъщност, видно от акта за преюдициално запитване, съгласно член 269, параграф 1, буква а) от Кодекса право на семейна добавка имат всички деца, които действително и постоянно пребивават в Люксембург, където е законното им местоживеене. Що се отнася до настанените по съдебен ред деца, член 273, параграф 4 от този кодекс уточнява, че в случай на такова настаняване добавката се изплаща на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за детето, при което то има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно.

34

Съгласно член 269, параграф1, буква b) и член 270 от Кодекса обаче пограничен работник има право на семейната добавка само за децата, които съгласно последната разпоредба се считат за членове на неговото семейство, а именно децата, родени от брака, децата, родени без брак и осиновените от това лице деца.

35

При това положение на дете, настанено в дома на работник, упражнил правото си на свободно движение, което има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно при този работник, не може да се предостави семейно обезщетение, което за пограничния работник представлява „социално предимство“, докато, напротив децата, които са били настанени, имат законно местоживеене и пребивават действително и постоянно при работници, граждани на приемащата държава членка, могат да претендират за такова обезщетение. Такава разлика в третирането, която може да бъде по-неблагоприятна за гражданите на други държави членки, доколкото лицата, които не пребивават в съответната държава, са най-често чужди граждани, представлява непряка дискриминация, основана на гражданството.

36

Обстоятелството, че решението за настаняване на детето е постановено от съд на държава членка, различна от приемащата държава членка на съответния работник, не би могло да повлияе на този извод.

37

Всъщност компетентните люксембургски органи са длъжни да признаят решение за настаняване, издадено в друга държава членка, и да му придадат същата правна сила като на равностойно национално решение. Това следва от член 1, параграф 2, буква г) във връзка с член 30, параграф 1 от Регламент 2019/1111. Тези разпоредби съответстват на по същество идентичните разпоредби на член 1, параграф 2, буква г) и на член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (OВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183), който е бил приложим към датата на влизане в сила на Закона от 23 юли 2016 г. за изменение на Кодекса, и който е отменен с Регламент 2019/1111.

38

За да бъде оправдана, посочената в точка 35 от настоящото решение непряка дискриминация трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑542/09, EU:C:2012:346, т. 55 и 73, и от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 56 и 58). Запитващата юрисдикция обаче не посочва никаква легитимна цел, която да може да оправдае такава непряка дискриминация.

39

Ето защо следва да се приеме, че член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 не допускат разпоредби на държава членка, по силата на които чуждестранните работници, за разлика от работниците — местни лица, не могат да получават социално предимство като разглежданото в главното производство семейно обезщетение за настанените в дома им деца, за които те полагат грижи и чието законно местоживеене, както и действително и постоянно пребиваване е при тях.

40

Накрая, що се отнася до това дали обстоятелството, че чуждестранният работник осигурява издръжката на настаненото в дома му дете, за което той полага грижи, оказва влияние върху отговора на поставения въпрос, достатъчно е да се отбележи, че за да не се наруши принципът на равно третиране на пограничните работници, подобно обстоятелство може да се вземе предвид при отпускането на семейно обезщетение на такъв работник само ако приложимото национално законодателство предвижда подобно условие за отпускането на тази добавка на работник — местно лице, на което е поверена грижата за настанено при него дете.

41

С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което чуждестранен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняваната от него дейност като наето лице в тази държава членка за дете, настанено по съдебен ред при него, за което той полага грижи, докато дете, настанено по такъв съдебен ред, което пребивава в посочената държава членка, има право да получава тази добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за това дете. Обстоятелството, че чуждестранният работник осигурява издръжката на настаненото при него дете, може да се вземе предвид при отпускането на семейно обезщетение на такъв работник за настанено в дома му дете само ако приложимото национално законодателство предвижда такова условие за отпускането на тази добавка на работник — местно лице, на когото е поверена грижите за настанено в дома му дете.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат законодателство на държава членка, съгласно което чуждестранен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняваната от него дейност като наето лице в тази държава членка за дете, настанено по съдебен ред при него, за което той полага грижи, докато дете, настанено по такъв съдебен ред, което пребивава в посочената държава членка, има право да получава тази добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за това дете. Обстоятелството, че чуждестранният работник осигурява издръжката на настаненото при него дете, може да се вземе предвид при отпускането на семейно обезщетение на такъв работник за настанено в дома му дете само ако приложимото национално законодателство предвижда такова условие за отпускането на тази добавка на работник — местно лице, на когото е поверена грижата за настанено в дома му дете.