1.

В настоящото преюдициално запитване запитващата юрисдикция иска Съдът да тълкува различни разпоредби от правото на Съюза, за да реши дали да уважи или да отхвърли извънредни жалби за отмяна, подадени от лица, осъдени на лишаване от свобода за престъпленията укриване на данъци и създаване на организирана престъпна група.

2.

Спорът се свежда до съвместимостта с правото на Съюза на национален режим относно давността за наказателно преследване, който след намесата на Curtea Constitutională (Конституционен съд, Румъния) не предвижда за определен период от време възможност за прекъсване на давността. Според запитващата юрисдикция този режим може да доведе до безнаказаност за множество престъпления, накърняващи финансовите интереси на Съюза.

3.

Отговорът на преюдициалните въпроси ще изисква Съдът да развие своята — все още намираща се на ранен етап от развитието си — практика относно принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), защитен съгласно член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата на основните права на Съюза (наричана по-нататък „Хартата“).

4.

Член 1, параграф от Конвенцията за ЗФИ гласи:

„За целите на настоящата конвенция измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, съставляват:

[…]

[…]“.

5.

Член 2 предвижда:

„1.   Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянието, посочено в член 1, както и съучастието, подбудителството или опитът да бъде извършено деянието, посочено в член 1, параграф 1, ще бъдат наказуеми с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, включително, поне в случаи на тежка измама, наказания с лишаване от свобода, които могат да доведат до екстрадиция, като се разбира, че за сериозна измама се счита измамата, включваща минимална сума, определена от всяка държава членка. Тази минимална сума не може да бъде по-висока от 50000 [евро].

[…]“.

6.

Член 1 гласи:

„До 31 март всяка година, а за първи път — в срок до 31 март 2007 г., Румъния докладва на Комисията за напредъка, направен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението.

[…]“.

7.

Приложението към това решение гласи:

„Показатели, които Румъния трябва да постигне, посочени в член 1:

8.

Член 2, параграф 2 гласи:

„По отношение на приходите, произтичащи от собствени ресурси от ДДС, настоящата директива се прилага само в случаи на тежки престъпления срещу общата система на [данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“)]. За целите на настоящата директива престъпленията срещу общата система на ДДС се считат за тежки, когато умишлените действия или бездействия, определени в член 3, параграф 2, буква г), са свързани с територията на две или повече държави — членки на Съюза, и включват общи щети в размер най–малко на 10000000 EUR“.

9.

Съгласно член 16:

„Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г., включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г., 29 ноември 1996 г. и 19 юни 1997 г., се заменя от настоящата директива за държавите членки, обвързани от нея, считано от 6 юли 2019 г.

За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на Конвенцията се считат за позовавания на настоящата директива“.

10.

Член 17, параграф 1 предвижда:

„Държавите членки приемат и публикуват до 6 юли 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки. Те прилагат тези мерки от 6 юли 2019 г.

[…]“.

11.

Член 15, параграф 2 предвижда, че „законите имат действие само за в бъдеще, с изключение на по-благоприятните наказателни и административно-наказателни закони“.

12.

Член 147 гласи:

„1.   Действащите разпоредби на закони и постановления, както и тези на наредбите, които са обявени за противоконституционни, престават да пораждат правно действие 45 дни след обнародването на решението на Конституционния съд, ако в рамките на този срок парламентът или съответно правителството не приведе противоконституционните разпоредби в съответствие с разпоредбите на конституцията. През този срок действието на обявените за противоконституционни правни норми се спира по силата на закона.

[…]

4.   Решенията на Конституционния съд се обнародват в Monitorul Oficial al României (Официален вестник на Румъния). От датата на обнародване тези решения са задължителни за всички лица и произвеждат правно действие само за в бъдеще“.

13.

Съгласно член 123, параграф 1 „давността […] се прекъсва с извършването на всяко действие, за което заподозреният или подсъдимият трябва да бъде уведомен по закон в хода на наказателното производство“.

14.

Член 5, параграф 1 предвижда, че „ако между извършването на престъплението и окончателното съдебно решение са приети един или повече наказателни закони, се прилага по-благоприятният закон“.

15.

Съгласно член 5, параграф 2 предходният параграф се прилага и когато обявените за противоконституционни закони или някои от разпоредбите им съдържат по-благоприятни наказателни разпоредби.

16.

Съгласно член 6, параграф 1, „когато закон, който предвижда по-леко наказание, влезе в сила след влизането в сила на присъдата и преди наказанието лишаване от свобода или глоба да е изтърпяно изцяло, наложеното наказание, ако надвишава предвидения в новия закон специален максимален размер за извършеното престъпление, се намалява до този максимален размер“.

17.

Член 154, параграф 1 гласи:

„Давностните срокове за погасяване на наказателната отговорност са:

18.

Член 155 предвижда:

„(1)   Давността за наказателно преследване се прекъсва с извършването на всяко процесуално действие по делото.

(2)   След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок.

[…]“.

19.

Член 155 от Наказателния кодекс от 2009 г. е изменен с Декрет-закон № 71 от 30 май 2022 г. ( 7 ). Оттогава параграф 1 от този член гласи: „давността за наказателно преследване се прекъсва с извършването по делото на всяко процесуално действие, за което заподозреният или подсъдимият трябва да бъде уведомен по закон в хода на наказателното производство“.

20.

Член 426, буква b) позволява да се подаде извънредна жалба за отмяна на влезли в сила присъди, когато обвиняемият е бил осъден, макар да са съществували доказателства за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство.

21.

С решение № 297/2018 от 26 април 2018 г., обнародвано на 25 юни 2018 г., Curtea Constituțională (Конституционен съд, Румъния), уважавайки възражение за противоконституционност, обявява за противоконституционно прекъсването на давността за наказателно преследване с извършването на всяко процесуално действие по делото, както предвижда член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс от 2009 г.

22.

Според Curtea Constituțională (Конституционен съд) посочената разпоредба от Наказателния кодекс от 2009 г. няма предвидим характер и противоречи на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, тъй като съдържащият се в нея израз „всяко процесуално действие“ включва и действия, за които заподозреният или обвиняемият не се уведомява. Това обстоятелство не им позволява да узнаят, че е прекъсната давността и че е започнала да тече нова давност за наказателното им преследване ( 9 ).

23.

Румънският законодател не се е намесил, за да измени член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс от 2009 г. в предписания от Curtea Constituțională (Конституционен съд) смисъл, и е създадена нееднаква съдебна практика в общите съдилища относно прекъсването на давността за наказателно преследване ( 10 ).

24.

С решение № 358/2022 от 26 май 2022 г., обнародвано на 9 юни 2022 г., Curtea Constituțională (Конституционен съд), като уважава ново възражение за противоконституционност, обявява за противоконституционен член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс от 2009 г.

25.

Съдът посочва, че:

26.

С решение № 67/2022 от 25 октомври 2022 г., обнародвано на 28 ноември 2022 г., Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), сезиран с жалба в интерес на закона съгласно класификацията на запитващата юрисдикция ( 12 ), приема следното:

27.

Член 99, буква ș) от Закон № 303/2004 ( 13 ) квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на решенията на Curtea Constituțională (Конституционнен съд) или на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), постановени по жалби в интерес на закона.

28.

Член 271, буква s) от Закон № 303/2022 ( 14 ) предвижда, че „недобросъвестността или грубата небрежност при изпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение[…]“.

29.

Съгласно член 272 от Закон № 303/2022:

„(1)   Съдия или прокурор действа недобросъвестно, ако съзнателно нарушава материалноправни или процесуалноправни норми и има намерение или допуска, че нарушението ще увреди друго лице.

(2)   Съдия или прокурор допуска груба небрежност, когато нарушава материалноправни или процесуалноправни норми по виновен, сериозен, неопровержим и неизвиним начин

[…]“.

30.

С влязла в сила присъда № 285/AP от 30 юни 2020 г. ( 15 ) Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) осъжда няколко лица (C. O, C. I., L. N., K. A. и S. P.) за престъпленията укриване на данъци и създаване на организирана престъпна група.

31.

Що се отнася до престъплението укриване на данъци, апелативният съд по същество приема за доказано, че през 2010 г. осъдените лица са пропуснали изцяло или отчасти да отразят в счетоводството си извършените търговски сделки, както и приходите от продажбата на клиенти от страната на газьол, които са закупили под режим отложено плащане на акциза. Вследствие на това са причинени щети на държавната хазна, включително по отношение на ДДС и акциз върху газьола.

32.

Наложените присъди включват лишаване от свобода и задължение за плащане на обезщетение за данъчни вреди в общ размер на 13964482 румънски леи (около 3240000 евро), с включен ДДС.

33.

Две от осъдените лица (K. A. и S. P.) понастоящем изтърпяват наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата от 30 юни 2020 г.

34.

Осъдените лица подават пред запитващата юрисдикция извънредна жалба за отмяна (член 426, буква b) от Наказателно-процесуалния кодекс) на присъдата от 30 юни 2020 г.

35.

В извънредната си жалба те искат тази присъда да бъде отменена, тъй като са били осъдени въпреки изтеклата давност за наказателно преследване. В това отношение те се позовават на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

36.

Според жалбоподателите:

37.

В рамките на производството по извънредната жалба Ministerul Public — Direcția Națională Anticorupție (Прокуратура — Национална дирекция за борба с корупцията, Румъния, наричана по-нататък „НДБК“) иска да се отправи преюдициално запитване до Съда, за да се установи дали член 325 ДФЕС, Решение 2006/928 и член 49 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се остави без приложение конституционната съдебна практика, установена с решение № 358/2022. Според нея прилагането на това решение води до системен риск от безнаказаност в хипотезите, в които се прилага правото на Съюза.

38.

Обратно, жалбоподателите твърдят, че в настоящия случай не са приложими нормите на правото на Съюза, поради което преюдициалното запитване е неоснователно. Освен това те изтъкват, че принципът на прилагане на по-благоприятния наказателен закон има конституционен ранг и предимство пред всяка евентуално приложима правна норма на Съюза.

39.

Запитващата юрисдикция посочва, че ако уважи исканията на жалбоподателите, би трябвало да отмени влязлата в сила присъда и да прекрати наказателното производство, което би довело до невъзможност те да продължат да изтърпяват присъдата си. Изхождайки от тази предпоставка, запитващата юрисдикция посочва накратко няколко причини за отхвърляне на прилагането в настоящия случай на принципа на по-благоприятния наказателен закон, гарантиран от румънската конституция, чието прилагане било в противоречие с правото на Съюза.

40.

В този контекст Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

41.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 22 февруари 2023 г., придружено от молба за разглеждане по реда на бързото производство.

42.

След получаването на потвърждение от запитващата юрисдикция, че двама от жалбоподателите в главното производство изтърпяват наказание лишаване от свобода, наложено с присъдата от 30 юни 2020 г., и ще бъдат освободени, ако подадените извънредни жалби за отмяна на присъдата им бъдат уважени, Съдът решава преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство.

43.

На 24 март 2023 г. запитващата юрисдикция представя на Съда допълнение към преюдициалното си запитване, за което заинтересованите лица са уведомени, за да го вземат предвид в писмените си становища.

44.

Писмени становища представят четирима от жалбоподателите в главното производство (C. O, C. I., L. N. и S. P.), както и румънското правителство и Европейската комисия.

45.

На проведеното на 10 май 2023 г. съдебно заседание се явяват румънското правителство и Комисията.

46.

Нямам съмнения, че трите отправени преюдициални въпроса са допустими, но относно допустимостта на допълнението, представено от запитващата юрисдикция на 24 март 2023 г., изпитвам съмнения.

47.

В това допълнение запитващата юрисдикция иска в случай на утвърдителен отговор на въпросите ѝ Съдът да изложи съображения, с които да се избегне възможността принципът на недопускане на дискриминация, съдържащ се в румънската конституция, да направи този отговор неприложим ( 16 ).

48.

Всъщност допълнението съдържа нов и допълнителен прикрит преюдициален въпрос, който, както посочват C. I., C. O. и румънското правителство, е хипотетичен ( 17 ), тъй като не е необходим за разрешаването на спора по главното производство. Съмненията, които стоят в основата му, се отнасят до присъди, които вече са отменени от румънските съдилища при прилагане на практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд). В главното производство жалбоподателите не се намират в такова положение.

49.

С първите си два преюдициални въпроса, на които може да се отговори заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали при описаните фактически и правни обстоятелства член 325, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 2 от Конвенцията за ЗФИ, Решение 2006/928 и член 49 от Хартата допуска националните норми и съдебна практика относно прекъсването на давността за наказателно преследване.

50.

Двата въпроса изхождат от предпоставката, че с прилагането на националните норми в смисъла на конституционната съдебна практика се създава риск от безнаказаност за престъпления, съставляващи тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза. На тази основа съображенията на запитващата юрисдикция съдържат цитати по-специално от решения на Съда по дела Åkerberg Fransson ( 18 ), Taricco и др. ( 19 ), M.A.S. и M.B. ( 20 ) и Euro Box Promotion и др. ( 21 ).

51.

Преди всичко следва да се отхвърли прилагането в настоящия случай на Директивата за ЗФИ, член 12 от която предвижда общи правила относно давността за наказателно преследване за престъплението измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, тъй като:

52.

Що се отнася до Директива 2006/112/ЕО ( 22 ) във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, тя действително налага на държавите членки задължение да се борят с измамите с ДДС ( 23 ), но не съдържа конкретни правила, приложими към положение като разглежданото в главното производство.

53.

Що се отнася до член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 4, параграф 3 ДЕС, те могат да се вземат предвид при анализа на съпоставимостта на националните закони и съдебна практика с член 325, параграф 1 ДФЕС, норма от първичното право, с която е въведен принципът на защита на финансовите интереси на Съюза.

54.

Същото важи и за Конвенцията за ЗФИ, която уточнява принципа по член 325 ДФЕС.

55.

Освен член 325 ДФЕС, Решение 2006/928 ( 24 ) също може да има значение за отговора. Въпреки че разглежданите престъпления, за които е наложено наказание, се отнасят до измами с ДДС, положението, създадено от практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд) относно давността за наказателно преследване, засяга и корупционните престъпления, особено на високо равнище, както посочва Комисията в своя доклад по МСП от 2022 г. ( 25 ).

56.

След като направих тези уточнения, по-нататък в изложението ми ще анализирам:

57.

Съгласно член 325, параграф 1 ДФЕС държавите членки „се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки […], които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите членки […]“ ( 26 ).

58.

Държавите членки в частност следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират ефективното и цялостно събиране на собствените ресурси, сред които са приходите от прилагането на единна ставка към хармонизираната основа на ДДС ( 27 ).

59.

Позоваването в член 325 ДФЕС на „измамата и […] всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза“, означава според Съда ( 28 ), че корупционните актове може да са свързани със случаи на измама, и обратно, извършването на измама може да е улеснено от корупционни актове. Засягането на финансовите интереси в някои случаи може да е резултат от съчетаването на ДДС измама и корупционни актове ( 29 ).

60.

„Измамата“ съгласно определението в член 1 от Конвенцията за ЗФИ ( 30 ) обхваща приходите, получени от прилагането на унифицирана ставка към хармонизираната основа на ДДС, която се определя според правилата на Съюза ( 31 ).

61.

Както посочих по-горе, в настоящия случай лицата са осъдени за престъпленията укриване на данъци и създаване на организирана престъпна група, извършени във връзка с ДДС и акциз върху газьола. Следователно няма съмнение, че се прилага член 325, параграф 1 ДФЕС, както и че става въпрос за тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза: размерът на измамата надхвърля 50000 евро (член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ).

62.

При прилагане на член 325, параграф 1 ДФЕС държавите членки разполагат с възможността свободно да избират приложимите санкции. Те могат да бъдат под формата на административноправни санкции, наказателноправни санкции или съчетание между тях. При всички случаи те трябва да гарантират събирането на всички приходи от ДДС, а следователно и защитата на финансовите интереси на Съюза. Наказателноправните санкции могат да бъдат необходими за ефективното и възпиращо действие на борбата срещу тежките измами в областта на ДДС ( 32 ).

63.

Румънското право предвижда наказателноправни санкции за тези измами и в настоящото преюдициално производство няма съмнение, че като такива те са ефективни и възпиращи. Не се оспорва също така, че абстрактно погледнато, давностните срокове ( 33 ), предвидени в Наказателния кодекс от 2009 г. за тази категория престъпления са подходящи ( 34 ), тоест не противоречат на ефективния и възпиращ характер на санкциите. Тези срокове надвишават установените в член 12 от Директивата за ЗФИ минимални срокове.

64.

Следователно повдигнатият проблем не е свързан с така предвидените в румънското право санкции, нито с установените в Наказателния кодекс от 2009 г. давностни срокове, а с правната невъзможност за прекъсване на тези срокове поради постановяването на двете решения на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

65.

Според румънските върховни съдилища давността за наказателно преследване в румънския правен ред е елемент от материалното право (и следователно не е елемент от процесуалното право). Това схващане не е в противоречие с правото на Съюза, както ще анализирам по-нататък.

66.

Посочените решения и бездействието на националния законодател имат за последица невъзможността за определен период от време ( 35 ) да бъде прекъсната давността за наказателно преследване от какъвто и да е постановен в хода на наказателното производство акт. Отпадането на основанията за прекъсване се счита за „по-благоприятен наказателен закон“ по смисъла на член 15, параграф 2 от румънската конституция и на член 5 от Наказателния кодекс от 2009 г. Въпреки различната съдебна практика на по-ниските по степен съдилища, по отношение на разглеждания период от време следва да се спазва именно това тълкуване поради задължителната му сила, тъй като е установено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) с решенията му № 297/2018 и № 358/2022 и от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) с решението му № 67/2022, постановено в интерес на закона.

67.

Поради това присъдите на лицата, осъдени както за тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, така и за други престъпления ( 36 ), могат да бъдат отменени и те да бъдат освободени: достатъчно е между извършването на деянието и влязлата в сила присъда, с която им е наложено наказанието, да е изтекла предвидената в Наказателния кодекс от 2009 г. давност (без възможност да се вземе предвид каквото и да е основание за прекъсването ѝ).

68.

Запитващата юрисдикция ( 37 ) предлага тълкуване на националното право, което позволява в настоящия случай да се отхвърли наличието на „по-благоприятен наказателен закон“ ( 38 ). Това обаче е въпрос, който само тя би могла да прецени. Възможността националното право да се тълкува по начин, съответстващ на правото на Съюза, макар това да предполага отклонение от практиката на върховен съд, е ограничена от забраната да се извършва тълкуване contra legem на националното право ( 39 ).

69.

Аз от своя страна не виждам как може да се извърши тълкуване на румънските норми и конституционна съдебна практика относно прекъсването на давността за наказателно преследване в периода 2018—2022 г., което да не противоречи на решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд). С тях се определя окончателно правото, което се прилага в Румъния, и установената с тях практика е „последната дума“ относно националното законодателство ( 40 ).

70.

Като се изключи възможността за друго тълкуване, следва да се установи дали националното право, което произтича от нормите и конституционната съдебна практика за тяхното тълкуване, нарушава задължението случаите на тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, да се наказват чрез ефективни и възпиращи наказателноправни санкции. В акта си за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, че това нарушение е налице.

71.

Според наличната в преюдициалното производство информация тази преценка би могла да се счита за основателна, ако в разглеждания период положението в Румъния е довело до безнаказаност за значителен брой престъпления против финансовите интереси на Съюза по начин, който е несъвместим с член 325, параграф 1 ДФЕС.

72.

Съдът придава директен ефект на задължението за борба срещу незаконните дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, чрез възпиращи и ефективна мерки. Член 325, параграф 1 ДФЕС налага задължение на държавите членки за постигането на точен резултат, без да урежда никакви условия ( 41 ).

73.

Всяка държава членка следва да гарантира, че правната уредба, приложима към престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, няма да е организирана по такъв начин, че да съществува системен риск от безнаказаност. Те обаче трябва да направят това, като същевременно гарантират защитата на основните права на обвиняемите лица ( 42 ).

74.

Както става ясно от акта за преюдициално запитване, румънският законодател не е изпълнил това задължение в продължение на почти четири години, като не е изменил член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс от 2009 г. след постановяването на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд). В крайна сметка изменението е осъществено чрез Декрет-закон № 71/2022, но в периода между посоченото решение и този декрет-закон е съществувала безнаказаност за голям брой тежки престъпления, накърняващи финансовите интереси на Съюза поради обратното действие на lex mitior.

75.

Решение 2006/928 е акт, приет от Комисията на основание на Акта за присъединяване, който е част от първичното право на Съюза. По-конкретно то представлява решение по смисъла на член 288, четвърта алинея ДФЕС.

76.

Докладите на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, изготвени по силата на въведения с Решение 2006/928 механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), също трябва да се определят като актове, приети от институция на Съюза, чието правно основание е член 2 от това решение ( 43 ).

77.

Съдът вече е анализирал естеството и правните последици на Решение 2006/928, като той подчертава, че докато не бъде отменено, то е задължително в своята цялост за Румъния.

78.

Целите, които са включени в приложението към Решение 2006/928, са насочени към това да гарантират зачитането на правовата държава като ценност (член 2 ДЕС) и имат задължителен характер за Румъния: тази държава членка трябва да вземе подходящи мерки за постигането им, като по силата на принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) надлежно вземе предвид изготвените от Комисията доклади, както и формулираните в тези доклади препоръки ( 44 ).

79.

По-конкретно с Решение 2006/928 е въведен МСП и са установени цели, посочени в член 1 и в приложението към него, в областта на реформата на съдебната система и борбата с корупцията в Румъния. Тези цели имат обвързващ характер, поради което Румъния носи специфичното задължение да ги постигне и да се въздържа от прилагане на каквито и да е мерки, които биха могли да застрашат тяхното постигане ( 45 ).

80.

Запитващата юрисдикция подчертава, че понастоящем румънските съдилища прекратяват наказателните производства, включително при извънредна жалба за отмяна, поради отпадането на основанията за прекъсване на давността за наказателно преследване в периода от 2018 г. до 2022 г. вследствие на практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

81.

В този контекст тази юрисдикция припомня, че в доклада по МСП от 2022 г. се посочва, че спорното положение може да има „съществено влияние върху текущите досъдебни и съдебни производства“ с възможни „сериозни последици“ от „снемане[то] на наказателната отговорност при значителен брой дела“ ( 46 ). Поради това тя счита, че това положение засяга цялата румънска правосъдна система.

82.

Положението, описано от запитващата юрисдикция и от доклада по МСП от 2022 г., разкрива съществуването на риск от безнаказаност в Румъния за тежките измами, засягащи финансовите интереси на Съюза (както и за корупцията по високите етажи на властта, които често са свързани с тях), в периода от 2018 г. до 2022 г., въпреки че не се посочва с точност колко случая засягат тези финансови интереси. Споменатият риск произтича от липсата на основания за прекъсване на давността за наказателно преследване (и едновременно с това, от прекомерната продължителност на съответните наказателни производства, надхвърляща давностния срок).

83.

Запитващата юрисдикция следва да установи като фактически въпрос дали поради практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд) румънската държава е изложена на системен риск от безнаказаност за тежките измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, и свързаните с тях корупционни престъпления. В този случай Румъния не изпълнява специфичното задължение да постигне целите, установени в приложението към Решение 2006/928 (по-конкретно целите за борба с корупцията).

84.

Член 325, параграф 1 ДФЕС има директен ефект, подобно на Решение 2006/928. В съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза и двете разпоредби правят неприложима по право всяка противоречаща им национална мярка ( 47 ).

85.

„[…] [К]омпетентните национални юрисдикции следва да гарантират пълното действие на задълженията, произтичащи от член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС, и да оставят без приложение вътрешните разпоредби, по-специално в областта на давността, които в рамките на производство във връзка с тежки измами в областта на ДДС възпрепятстват налагането на ефективни и възпиращи санкции за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза“ ( 48 ).

86.

В рамките на спорното производство се прилага член 325, параграф 1 ДФЕС и Решение 2006/928, т.е. „прилага се правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

87.

Изхождайки от тази предпоставка, запитващата юрисдикция трябва да се увери, че гарантираните с Хартата основни права са спазени (в случая тези на осъдените лица). Ако с оглед на гореизложеното реши да не приложи националната съдебна практика относно липсата на основания за прекъсване на давността за наказателно преследване в периода от 2018 г. до 2022 г., тя не може да направи това, без да се позове на разпоредбите на Хартата, чиято стойност не е по-ниска от тази на член 325, параграф 1 ДФЕС ( 49 ).

88.

Задължението да се гарантира ефективното събиране на ресурсите на Съюза не освобождава националните съдилища от задължението да спазват основните права, гарантирани от Хартата, когато става въпрос за наказателни производства, образувани за престъпления в областта на ДДС, при които се прилага правото на Съюза ( 50 ).

89.

В това отношение основното право, с което би могло да се обоснове запазването и прилагането на румънската конституционна съдебна практика, е закрепеното в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата: прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон или lex mitior.

90.

Повтарям, задължението да се осигури защита на средствата на Съюза в областта на ДДС не може да освободи националните съдилища от прилагането на lex mitior като принцип, свързан с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, който е неразделна част от принципа на правова държава. Последният от своя страна е една от фундаменталните ценности, на които се основава Съюзът (член 2 ДЕС).

91.

Съгласно член 49, параграф 1 от Хартата „[…] не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо към момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание“.

92.

Принципът на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, установен по посочения начин в Хартата, е част от първичното право на Съюза ( 51 ) и се съдържа в международните договори, сключени от държавите — членки на Съюза ( 52 ).

93.

Според Съда „прилагането на по-благоприятния наказателен закон по необходимост предполага последователното приемане във времето на различни закони и се основава на констатацията, че законодателят е променил своя възглед относно наказателноправната квалификация на фактите или относно приложимото за дадено престъпление наказание“ ( 53 ).

94.

Принципът на lex mitior е предвиден като изключение от забраната за прилагане с обратна сила на наказателноправните норми. Доколкото обратното действие in bonam partem е в полза на подсъдимия, не може да се твърди, че прилагането на последващия наказателен закон нарушава принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието (nullum crimen, nulla poena sine lege). Просто старият закон, действащ към момента на извършване на престъплението, се замества от новия със задна сила и по този начин се подобрява наказателноправното положение на подсъдимия (или осъденото лице).

95.

Макар и основанието му да се оспорва, принципът на lex mitior се основава на съображението, че дадено лице не трябва да бъде осъдено или да продължава да е лишено от свобода за деяние, което според (променения) възглед на законодателя е престанало да бъде наказуемо съгласно предходния закон. Така това лице получава ползите, произтичащи от последващите промени в преценката на законодателя ( 54 ).

96.

От разясненията относно Хартата (член 52, параграф 3) следва, че признатото в член 49 от нея право има същия смисъл и обхват като гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

97.

Тъй като ЕКПЧ не съдържа изрично този принцип, Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), следвайки правилото, установено в практиката на Съда, извежда посочения принцип от член 7 от нея ( 55 ).

98.

Според ЕСПЧ:

99.

Досега обаче нито ЕСПЧ, нито Съдът са очертали ясно точния обхват на принципа на lex mitior в случаи като разглеждания. Настоящото преюдициално запитване дава повод на Съда да развие практиката си, като установи дали от член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата следва:

100.

Конституционните традиции на държавите членки всъщност „не са много общи“ по отношение на принципа на lex mitior. В някои държави тази основна наказателноправна гаранция е почти пренебрегната, а в други ѝ се предоставя широк обхват, включително конституционен (Португалия, Румъния, Италия или Испания, наред с други държави). Според мен Съдът би трябвало да установи самостоятелен и специфичен стандарт за защита на член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, който да предложи на неговите адресати високо ниво на защита, а не само минимална защита.

101.

Член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата се отнася до прилагането с обратна сила на закона, който предвижда „по-леко наказание“. Както посочих по-горе, Съдът приема, че прилагането на по-благоприятния наказателен закон се основава на констатацията, че законодателят е променил своя възглед „относно наказателноправната квалификация на фактите или относно приложимото за дадено престъпление наказание“ ( 59 ).

102.

И двете позовавания не са определящи, но сочат, че принципът на lex mitior, установен в Хартата, се прилага само за нормите на материалното наказателно право, но не и за нормите на процесуалното наказателно право.

103.

Ако това е така, ще трябва да се установи във всеки отделен случай кога давността и нейното прекъсване има материален характер и кога тя има чисто процесуален характер за целите на член 49 от Хартата. Това уточнение е важно, тъй като процесуалните наказателни норми обикновено следват правилото tempus regit actum.

104.

Съгласно практиката на румънските върховни съдилища нормите относно давността в наказателното право в Румъния са материалноправни. Правото на Съюза допуска тази национална съдебна практика, както Съдът посочва в решение M.A.S. и M.B.

105.

Защитата на финансовите интереси на Съюза чрез налагането на наказателноправни санкции е от споделената компетентност между Съюза и държавите членки съгласно член 4, параграф 2 ДФЕС.

106.

Към датата на фактите по главното производство уредбата на приложимата давност за престъпления в областта на ДДС не е предмет на хармонизация от законодателя на Съюза ( 60 ). Държавите членки са били свободни да предвидят, че в техния правен ред режимът на давността за наказателно преследване и на нейното прекъсване се урежда от материалното наказателно право ( 61 ).

107.

Следователно поради липсата на хармонизация на режима на давността за наказателно преследване на престъпленията против финансовите интереси на Съюза въпросът дали нормите относно давността на държава членка са процесуалноправни или материалноправни се решава съгласно нейното национално право ( 62 ).

108.

Вярно е, че в решение Taricco Съдът решава да придаде процесуален характер на нормите относно давността за наказателно преследване, както е посочено от ЕСПЧ ( 63 ), но в други случаи Съдът възприема различен подход по отношение на давностните срокове ( 64 ).

109.

Съгласно практиката на ЕСПЧ тези норми са процесуалноправни, доколкото не определят престъпленията и наказанията, които се налагат за тях, а установяват само предварително условие за разглеждането на делото ( 65 ). ЕСПЧ обаче приема, че осъждането на подсъдим за погасено по давност престъпление нарушава член 7 от ЕКПЧ ( 66 ).

110.

В решение M.A.S. и M.B. ( 67 ) Съдът (с основание според мен) нюансира решение Taricco, като:

111.

С оглед на решение M.A.S. и M.B. считам, че докато няма хармонизация в правото на Съюза ( 70 ), всяка държава членка може да продължава да придава материалноправен характер на нормите, които уреждат давността за наказателно преследване (логично тук се включват и нормите, които уреждат прекъсването на давността). В това отношение подобни норми се подчиняват на принципа на lex mitior, предвиден в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата.

112.

Curtea Constituțională (Конституционен съд) приема не само че давността за наказателно преследване е част от материалното наказателно право, но и обявява за противоконституционен член 155 от Наказателния кодекс от 2009 г. относно прекъсването на давностните срокове. Вследствие на посочената съдебна практика в периода от 25 юни 2018 г. до 30 май 2022 г. тези срокове текат без възможност за прекъсване.

113.

Би могло да се твърди, че актовете на конституционен съд не съставляват „по-благоприятен наказателен закон“, тъй като не се считат за същински законодателни мерки, приети от държавата членка. Считам обаче, че това твърдение следва да се отхвърли.

114.

Като обявява за противоконституционен член 155 от Наказателния кодекс от 2009 г., Curtea Constituțională (Конституционен съд) действа като „национален законодател“ ( 71 ). В държавите с концентриран конституционен контрол решенията, с които се обявява противоконституционност на законите, имат същото обвързващо действие и сила като самите закони, които се обявяват за изцяло или частично неприложими (и евентуално нищожни) поради несъвместимостта им с националната конституция. В тези държави решенията, с които се обявява противоконституционността на закони, имат действие erga omnes и водят до пълното или частично отпадане на тези закони от правния ред (Испания, Полша, Португалия, Литва, Румъния, Германия или Италия).

115.

Следователно за целите на прилагането с обратна сила на lex mitior не виждам разлика между пълната или частична отмяна на наказателен закон посредством друг последващ закон (актове на законодателя) и премахването от правния ред, също пълно или частично, на този закон посредством решение за обявяване на противоконституционност (актове на конституционния съд) ( 72 ).

116.

Следователно обявяването на противоконституционност като извършеното от Curtea Constituțională (Конституционен съд) с решения № 297/2018 и № 358/2022 е равнозначно по същество на законодателно изменение за целите на прилагането на принципа на lex mitior. Това обявяване е задължително за всички публични органи, включително за съдилищата ( 73 ), въпреки че последните продължават да са компетентни да преценят съвместимостта с правото на Съюза на национална норма, обявена от конституционен съд за непротивоконституционна ( 74 ).

117.

В настоящия случай с решения № 297/2018 и № 358/2022 Curtea Constituțională (Конституционен съд) разрешава въпрос, свързан с румънското конституционно право, и не се произнася относно съвместимостта му с правото на Съюза, нито „оспорва“ предимството на последното.

118.

Когато Съдът се позовава на „последователното приемане във времето на различни закони“, той използва понятието „закони“ в широк смисъл. Възприето по този начин, това понятие включва, разбира се, законите, приети от законодателни органи на държавите членки, но също и техните изменения, произтичащи от обявена от конституционен съд противоконституционност. Считам, че това твърдение съответства в по-голяма степен на задължението защитените от Хартата права да не се тълкуват по начин, който ограничава тяхното съдържание.

119.

Решението на ЕСПЧ по дело Ruban с/у Украйна не е в разрез с тълкуването, което предлагам. Посоченото дело се отнася до евентуалното нарушаване на принципа на lex mitior от украинската държава вследствие на решение на нейния конституционен съд. ЕСПЧ изключва наличието на нарушение на член 7 от ЕКПЧ, но анализира обявяването на противоконституционност все едно че става въпрос за законодателно изменение, без да изрази несъгласие, че тази конституционна съдебна практика не предполага последователно приемане във времето на различни „закони“ ( 75 ).

120.

В решение Scoppola с/у Италия ЕСПЧ, изглежда, е бил склонен да ограничи прилагането на lex mitior до все още неприключените с влязла в сила присъда наказателни производства ( 76 ). По някои последващи дела обаче той разширява прилагането на този принцип и по отношение на влезли в сила присъди, при условие че тази възможност е предвидена в националното право ( 77 ).

121.

На пръв поглед би могло да се помисли, че и Съдът свежда принципа на lex mitior до присъдите, които не са влезли в сила ( 78 ). Считам обаче, че това мнение би било прибързано, тъй като по дело Delvigne разглежданото национално законодателство дава на осъдените лица възможност за преразглеждане в съответствие с новия закон на положението, произтичащо от предходна влязла в сила присъда.

122.

Според мен lex mitior трябва да се прилага и по отношение на изпълняваните присъди, които са влезли в сила. Признавам, че това не е така във всички държави — членки на Съюза, въпреки че това е решението, възприето от някои от тях ( 79 ). Дори в държавите, в които като общо правило lex mitior не се прилага по отношение на присъдите със сила на пресъдено нещо, има множество изключения от това правило. Така обратното действие in melius се прилага и по отношение на този вид присъди, когато това е предвидено от новия наказателен закон или когато дадено престъпление бъде декриминализирано ( 80 ), или когато конституционен съд обяви наказателен закон за противоконституционен ( 81 ).

123.

При всички положения принципът, предвиден в членове 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, има самостоятелно значение, независещо от множеството решения, до които са стигнали държавите членки, и нивото на защита, което следва да осигури, трябва да е високо, а не минимално, както посочих по-горе.

124.

Няма логика промяната в преценката (или в критериите за определяне на наказанието) на законодателя да се прилага само в полза на обвиняемите или подсъдимите, а не за лицата, които изпълняват влезли в сила присъди за подобни престъпления. Липсата на логика е най-осезаема в случай на декриминализиране с последващ закон на наказуеми преди това престъпления (abolitio criminis). За правилното правосъзнание не е приемливо в тази хипотеза осъдените с влязла в сила присъда за едно от тези престъпления да останат в затвора само поради свързани с времето причини, докато извършителите на същите престъпления, които все още чакат присъдата си, да бъдат освободени от наказателна отговорност.

125.

Същият критерий за справедливост и съгласуваност, произтичащ от lex mitior спрямо обвиняемите или подсъдимите, е приложим и спрямо вече осъдените лица. Повтарям, не е оправдано, в случай на две лица, извършили аналогични престъпления в един и същ ден, само едното от тях да се ползва от този принцип само защото при него наказателното производство е приключило по-бързо и присъдата е влязла в сила, докато при другото лице, което все още не е осъдено с влязла в сила присъда, производството се е проточило във времето.

126.

Логиката на принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон трябва да се прилага и спрямо влезлите в сила присъди, за да се избегнат противоречия като посоченото по-горе. Вярно е обаче, че подобно разрешение води до преразглеждане на присъди, ползващи се със сила на пресъдено нещо, но считам, че това възражение не е непреодолимо. То не е непреодолимо в случаите на декриминализиране на престъпления и не виждам причина да е обратното в други случаи на последователно приемане във времето на различни закони ( 82 ).

127.

Преразглеждането на влезли в сила присъди вследствие на lex mitior изисква вътрешното право да предлага процесуално средство за извършването на такова преразглеждане по искане на осъденото лице. Съгласно акта за преюдициално запитване в Румъния такова средство е извънредната жалба за отмяна, предвидена в член 426, параграф 1, буква b) от румънския Наказателно-процесуален кодекс, с ограниченията, посочени в решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд).

128.

В обобщение предлагам тълкуване на принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, предвиден в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, съгласно което:

129.

В разглеждания случай принципът на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, предвиден в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, обосновава освобождаването от наказателна отговорност на осъдените лица, по отношение на които към съответния момент се е прилагал режим на прекъсване на давността за наказателно преследване, който впоследствие е бил обявен за противоконституционен, при условие че става въпрос за области, в които се прилага правото на Съюза. Така освобождаването от наказателна отговорност обхваща и тежките измами, засягащи финансовите интереси на Съюза в нарушение на член 325 ДФЕС и Решение 2006/928.

130.

Следователно правото на Съюза не изисква в случай като описания да се остави без приложение разглежданата практика на Curtea Constituțională (Конституционен съд), въпреки че тази съдебна практика води до безнаказаност на извършителите на някои от посочените престъпления.

131.

Ако за разлика от това, което предлагам, Съдът приеме, че в настоящия случай не се прилага обратното действие на по-благоприятния наказателен закон на основание член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, е необходимо да се прецени дали румънското право предвижда по-висок стандарт за защита в сравнение с принципа на lex mitior.

132.

Юрисдикция на държава членка може да бъде изправена, както в настоящия случай, пред ситуация, в която трябва да прецени съвместимостта с основните права на национална разпоредба или мярка, чрез която се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

133.

Когато в този контекст действията на държавите членки не се регламентират изцяло от правото на Съюза, член 53 от Хартата потвърждава, че действително националните органи и юрисдикции могат да прилагат националните стандарти за защита на основните права.

134.

В румънското право националният стандарт за защита на принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон е очертан в член 15, параграф 2 от Конституцията и в член 5, параграф 1 от Наказателния кодекс от 2009 г., чийто обхват е уточнен от Curtea Constituțională (Конституционен съд).

135.

Както припомних по-горе, съгласно практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) нормите относно давността за наказателно преследване и относно прекъсването на давността са материалноправни и следователно спрямо тях се прилага принципът на lex mitior ( 83 ).

136.

В решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) се подчертава, че в периода от 25 юни 2018 г. до 30 май 2022 г. не е съществувало никакво основание за прекъсване на давността за наказателно преследване поради прилагането на посочения принцип.

137.

Съдът приема, че за да може този национален стандарт за защита на принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, предвиден в румънското право, да се прилага, той трябва да отговаря на две условия ( 84 ):

138.

По отношение на първото условие правото на Съюза не предвижда специфичен режим в тази област. Следователно прилагането на румънския стандарт за защита не намалява нивото на защита, предвидено в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата.

139.

По-трудно е да се установи дали стандартът за защита на принципа на lex mitior, предвиден в румънското право, възпрепятства единството, предимството и ефективността на правото на Съюза, тъй като съдебната практика, установена с решение M.A.S. и M.B., от една страна, и с решение Euro Box Promotion, от друга страна, не е лесна за съгласуване.

140.

В решение M.A.S. и M.B. Съдът:

141.

Така Съдът допуска ограничаване на прилагането на принципа на предимство на правото на Съюза: националните съдилища могат да прилагат вътрешни разпоредби, които противоречат на правото на Съюза, за да се защити основно право (правото на законоустановеност в наказателното право), гарантирано с по-висок стандарт от националното право в сравнение с предвидения от правото на Съюза ( 89 ).

142.

Следователно решение M.A.S. и M.B. не задължава националния съд да даде абсолютен приоритет на защитата на финансовите интереси на Съюза до степен, че те да имат предимство пред основно право като принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията.

143.

В решение Euro Box Promotion Съдът анализира румънската правна уредба и конституционна съдебна практика ( 90 ), които, подобно на италианската по дело M.A.S. и M.B., могат да породят системен риск от безнаказаност за тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, в нарушение на задължението, предвидено в член 325, параграф 1 ДФЕС. След този анализ той приема, че:

144.

Според мен настоящият случай се доближава повече до случая, по който е постановено решение M.A.S. и M.B., отколкото до разглеждания в решение Euro Box Promotion. В последното Съдът не установява наличие на нарушение на член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата посредством практиката относно формирането на съдебните състави по корупционни дела на Върховния касационен съд, която румънският Конституционен съд е обявил за противоконституционна. В румънското право не съществува ясно и национален стандарт за защита на правото на независим съд, предварително създаден със закон. Неговото съществуване е предложено от една от страните в съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда, но румънското правителство и Комисията отричат такъв да съществува ( 95 ).

145.

При всички случаи считам, че позоваването на системния риск от безнаказаност за тежки престъпления против финансовите интереси на Съюза не е основание за ограничаване на основно право като правото на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, когато в конституционната система на държава членка съществува по-висок стандарт за защита на това право в сравнение с предвидения в член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата.

146.

В обобщение, ако тълкуването, което предлагам на член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, не бъде прието, практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд) относно липсата на основания за прекъсване на давността за наказателно преследване в периода от 2018 г. до 2022 г. установява по-висок национален стандарт за защита на принципа на прилагане с обратна сила на lex mitior в сравнение с предвидения в посочения член от Хартата.

147.

Вярно е, че прилагането на този национален стандарт може да създаде риск от безнаказаност на лицата, осъдени за извършване на тежки престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както беше анализирано по-горе и подчертано от запитващата юрисдикция.

148.

Прецедентът, установен с решение M.A.S. и M.B., обаче създава същия риск от безнаказаност и не виждам причини за заобикалянето му в настоящия случай. В този случай е ясно наличието на по-висок национален стандарт за защита на принципа на lex mitior, както е по дело M.A.S. и M.B., за разлика от дело Euro Box Promotion.

149.

Несъмнено финансовите интереси на Съюза заслужават защита, но тя не може да има предимство пред защитата на основно право, каквото представлява принципът на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон.

150.

Основните права в правова общност, каквато е Съюзът, не са по-малко важни от финансовите ѝ интереси. С други думи, финансовите интереси на Съюза не могат да бъдат защитавани за сметка на нарушаване на основните права.

151.

Ако прилагането на член 325 ДФЕС и на нормите за прилагането му е неправилно и в една или няколко държави се създава системен риск от безнаказаност, Съюзът разполага с други правни механизми, за да реагира, какъвто е искът за установяване на неизпълнение на задължения. Считам, че намаляването на нивото на защита на принципа на lex mitior с цел по-добра защита на финансовите интереси на Съюза не е съвместимо с правовата държава като ценност по член 2 ДЕС.

152.

Следователно предимството на правото на Съюза не проявява действието си в настоящия случай и запитващата юрисдикция не трябва да оставя без приложение практиката на Curtea Constituțională (Конституционен съд), за да гарантира спазването на член 325, параграф 1 ДФЕС и на Решение 2006/928. Обратно, тя следва да се придържа към тази съдебна практика, за да запази по-високия стандарт на защита на принципа на lex mitior на румънското право, който поради своето естество е в полза на извършителите на престъпления.

153.

Това решение е и най-съпоставимо с принципа на законоустановеност в наказателното право и неговите изисквания за предвидимост и точност на приложимия наказателен закон ( 96 ). Решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд), допълнени с решението на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), поясняват режима на прекъсване на давността за наказателно преследване по член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс от 2009 г. след период на съмнения сред общите съдилища. Оставянето без приложение на тази съдебна практика ще внесе нови неясноти относно прекъсването на давността за наказателно преследване в периода 2018—2022 г.

154.

Запитващата юрисдикция отправя третия си въпрос, в случай че Съдът отговори утвърдително на първите два въпроса (и само ако не може да се даде тълкуване в съответствие с правото на Съюза).

155.

Тъй като предлагам отрицателен отговор на първите два въпроса, не е необходимо да разглеждам третия въпрос. Въпреки това ще го направя, в случай че Съдът изрази различно становище.

156.

Съдът вече се е произнесъл относно аспекти на румънската правна система ( 97 ) по начин, който позволява да се отговори на този последен преюдициален въпрос. В него запитващата юрисдикция поставя акцента върху възможността за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите, когато не се съобразят с практиката на конституционния съд, тъй като според тях тя противоречи на правото на Съюза.

157.

Както посочват запитващата юрисдикция ( 98 ) и румънското правителство, член 99, буква ș) от Закон № 303/2004, съгласно който неизпълнението на решенията на Curtea Constituțională (Конституционнен съд) или на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), постановени по жалби в интерес на закона, представлява дисциплинарно нарушение, е отменен след постановяването на решение RS.

158.

В решение № 520/2022 от 9 ноември 2022 г. на Curtea Constituțională (Конституционен съд) обаче се посочва, че неизпълнението от страна на съдиите на решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд) или на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) може да доведе до дисциплинарно наказание, ако съдията е действал недобросъвестно или е допуснал груба небрежност. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали този нов дисциплинарен режим е съвместим с правото на Съюза.

159.

Решения Euro Box Promotion и RS обаче съдържат достатъчно ключови насоки за отговора на този въпрос. Поради това ще се огранича до възпроизвеждането на някои от изложените в тях изводи:

160.

Следователно отговорът на третия въпрос следва да бъде в същия смисъл.

161.

С оглед на гореизложеното предлагам да се отговори на преюдициалното запитване на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) по следния начин: