ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. RICHARD DE LA TOUR

представено на 13 юни 2024 година(1)

Дело C‑80/23

Наказателно производство

срещу

В.С.,

в присъствието на:

Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция за борба с организираната престъпност

(Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд, България)

„Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Директива (ЕС) 2016/680 — Обвиняем — Полицейска регистрация на лични данни — Чувствителни данни — Биометрични и генетични данни — Принудително изпълнение — Цели за предотвратяване и разкриване на престъпленията — Приключване на висящо разследване — Съпоставяне с лични данни, събрани при други разследвания — Решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията) (C‑205/21, EU:C:2023:49) — Тълкуване на решението на Съда — Задължение за съответстващо тълкуване — Член 10 — Член 6, буква a) — Преценка на „абсолютната необходимост“ от обработването на чувствителни данни от компетентните органи — Условия — Контрол“

I.      Въведение

1.        Невинаги диалогът между юрисдикции завършва след първия обмен между съответните събеседници. Възможно е обсъждането между Съда и националния съд, който вече го е сезирал, да продължи по-дълго, когато, след като се запознае с преюдициалното решение на Съда, националният съд счете, че все още липсва информация, която според него изглежда абсолютно необходима, за да разреши висящия пред него спор. Такъв е случаят по настоящото дело.

2.        Преюдициалното запитване на Софийски градски съд (България) се отнася до член 6, буква а) и член 10 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(2), както са тълкувани от Съда в решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията)(3).

3.        Това е второто запитване, отправено от тази юрисдикция до Съда в рамките на същия спор по главното производство(4). Спорът се отнася до отправено от българските полицейски органи искане за разрешаване на принудителното събиране за целите на регистрацията им на фотографски, дактилоскопични и генетични данни(5) за В.С. След привличането ѝ като обвиняема за престъпление, квалифицирано като умишлено престъпление от общ характер, В.С. е поканена да ѝ бъде извършена такава регистрация на личните данни, което тя отказва. Поради това полицейските органи искат от запитващата юрисдикция да разпореди принудителното извършване на полицейската регистрация.

4.        В отправеното до тази юрисдикция искане на полицейските органи се посочва, че са събрани достатъчно доказателства за вината на В.С. Уточнява се също, че тя официално е обвинена в извършване на умишлено престъпление от общ характер и че е отказала да бъдат събрани данните ѝ. Към искането са приложени само копия от постановлението за привличане на В.С. като обвиняема и от декларацията, с която тя отказва да даде съгласие да ѝ бъде извършена полицейска регистрация. Само с оглед на тези обстоятелства посочената юрисдикция е трябвало съгласно националното си право да разпореди принудителното извършване на полицейската регистрация на данните за В.С.

5.        Когато обаче разглежда искането, запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на подобно положение с изискванията, произтичащи от Директива 2016/680, по-специално относно събирането и обработването на чувствителни данни. В решение Регистрация на биометрични и генетични данни I Съдът дава отговор на въпросите на тази юрисдикция.

6.        Като отправя до Съда два нови преюдициални въпроса, запитващата юрисдикция обяснява, че все още не е успяла да установи дали може да разпореди извършване на такава регистрация, без да наруши правото на Съюза.

7.        С тези въпроси се иска от Съда, от една страна, да изясни постановеното в решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, що се отнася до изискването за „абсолютна необходимост“ от обработването на специални категории лични данни, считани за чувствителни, предвидено в член 10 от Директива 2016/680(6), и от друга страна, да уточни какво се очаква от запитващата юрисдикция, за да преодолее несъвместимостта на българското законодателство относно полицейската регистрация с тази директива.

II.    Правна уредба

8.        Що се отнася до правната уредба, препращам към точки 3—34 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I.

III. Фактите по делото в главното производство и преюдициалните въпроси

9.        Запитващата юрисдикция посочва, че се е запознала с решението на 26 януари 2023 г. Тя обаче приема, че остават недоизяснени определени обстоятелства, и все още не може да установи дали трябва да даде разрешение за събиране на биометричните и генетичните данни за В.С.

10.      Първо, запитващата юрисдикция приема, че за да се произнесе по отправеното от полицейските органи искане за разрешаване на принудително извършване на полицейска регистрация, тя не може да извърши проверките, посочени в точка 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, тъй като не разполага с необходимата за целта база от документи. Всъщност съгласно българското право тя следва да се произнесе само въз основа на искането(7) — в което се посочва воденото наказателно производство срещу В.С., направени са твърдения, че са събрани достатъчно доказателства за вината ѝ, и се потвърждава привличането ѝ като обвиняема — към което са приложени постановлението за привличане като обвиняем и писменият отказ на В.С. да ѝ бъде извършена полицейска регистрация. Не се предвижда на запитващата юрисдикция да се предоставят останалите документи, съдържащи се в преписката.

11.      Запитващата юрисдикция посочва, че съответстващо тълкуване на националното ѝ право би било възможно, ако вместо специалното правило на член 68 от ЗМВР, тя приложи общите правила на Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“), по-специално правилото на член 158 от него(8). Така тя би могла да разполага с цялото дело. Всъщност действията по разследване, извършвани в хода на досъдебното производство(9), които водят до накърняване на личната сфера на физически лица, като например събиране на трафични данни или оглед на лице, се извършват от разследващите органи след предварително разрешение от съд. В този случай делото се предоставя на съда, който може да прегледа всички материали, за да прецени дали искането за предварително разрешение е основателно(10). Запитващата юрисдикция посочва причините за тази разлика в правния режим, както следва: от една страна, искането за събиране на биометрични и генетични данни се прави от полицейски орган, а не от прокурора, и от друга страна, събирането на тези данни е само с цел евентуалното бъдещо използване на тези данни, ако някога възникне такава необходимост.

12.      Запитващата юрисдикция посочва още, че съгласно българското право не се счита, че предоставянето на делото във връзка с издаване на предварително разрешение може да възпрепятства наказателното разследване. Ето защо обосновката на непредоставянето на делото на съда, сезиран с искане за разрешаване на принудително извършване на полицейска регистрация, не може да се изведе от мотива, посочен в точка 100 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, а именно поради опасения, че това може да възпрепятства нормалното провеждане на наказателното разследване.

13.      Макар от това решение да следва, че е в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз(11) делото да не бъде предоставено на съда, сезиран с искане за разрешаване на принудително извършване на полицейска регистрация, запитващата юрисдикция иска да се установи как би могла да извърши проверките, които следват от прочита на точки 132 и 133 от посоченото решение, за да направи преценка на „абсолютната необходимост“ по смисъла на член 10 от Директива 2016/680 от обработването на биометричните и генетичните данни на В.С. и да провери дали от естеството и тежестта на престъплението, за което тя е заподозряна в наказателното производство, или от други релевантни фактори, като например конкретните обстоятелства във връзка с престъплението, евентуалната му връзка с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалния профил на В.С., може да се установи такава необходимост.

14.      Така запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 10 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че проверката на „абсолютна необходимост“ може да се направи, без съдът да има достъп до цялото дело, или обратното, тази проверка изисква достъп на съда до цялото дело, въпреки че Съдът, изглежда, е приел за законосъобразно съдът да не разполага с делото(12).

15.      Второ, в случай че Директива 2016/680 изисква предоставяне на цялото дело на съда, запитващата юрисдикция счита, че би следвало да провери основателността на обвинението. Такава проверка се изисква, тъй като според запитващата юрисдикция от точки 130 и 131 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I следва, че само привличането на лицето като обвиняем не е достатъчно, за да се установи „абсолютната необходимост“ от събирането на данни, и e необходимо да са налице сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило престъплението.

16.      Запитващата юрисдикция стига до извода, че трябва да може да извърши преценка дали обвинението е в достатъчна степен подкрепено от доказателства, и поради факта, първо, че става въпрос за изискване, поставено от член 6, буква a) от Директива 2016/680; второ, тази преценка трябва във всички случаи да се извършва в производството по член 158 от НПК, което е най-близо до производството по член 68, алинея 5 от ЗМВР; трето, възможността за бъдеща такава преценка не премахва вероятността към момента на даване на съдебното разрешение за принудително събиране на биометрични и генетични данни в действителност да няма събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението; четвърто, замисълът на Директива 2016/680 е да създаде такъв механизъм, че да не се допусне събиране на лични данни, особено биометрични и генетични, без да има основание за това, което ще трябва да се провери веднага, и пето, поне част от необходимите проверки по точки 132 и 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I предполагат именно обсъждане на събраните доказателства, тъй като от тези точки следва, че трябва да се преценяват естеството и тежестта на престъплението, както и обстоятелствата при извършването му. За да се преценят обаче тези обстоятелства, е нужно да се установи, че са налице сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило престъплението, която преценка предполага вече да са били събрани достатъчно доказателства.

17.      Съответно преценката на „абсолютната необходимост“ от събирането на данни предполага и осъществяването на преценка на доказателствата, на които се основава обвинението, и на наличието на сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило престъплението.

18.      Запитващата юрисдикция иска да се установи дали, след като вече разполага с делото, ще бъде длъжна да извърши пълна проверка на законосъобразността на принудителното събиране на данни, включително относно основателността на обвинението, или следва да се дезинтересира от проверката на обвинението и да се ограничи до проверка на другите, несвързани с този проблем обстоятелства, посочени в точки 132 и 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (като предишни деяния или профил на обвиняемия).

19.      При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Ще бъде ли спазено изискването за проверка за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 от Директива [2016/680], както е разтълкувана от Съда в т. 133 от [решение Регистрация на биометрични и генетични данни I], ако тя бъде извършена само въз основа на акта за привличане на лицето като обвиняем и на писмения му отказ да бъдат събрани неговите биометрични и генетични данни, или е необходимо съдът да разполага с всички материали по делото, които съобразно националния закон му се предоставят при искане за разрешение за извършване на следствени действия, накърняващи правната сфера на физически лица, когато това искане е направено по наказателно дело?

2)      При положителен отговор [на първия въпрос] — след като му е предоставено делото, съдът, в рамките на преценката за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 вр. чл. 6, б. „а“ от Директива 2016/680, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението, посочено в обвинението?“.

20.      Писмени становища представят унгарското правителство и Европейската комисия. Българското и унгарското правителство, както и Комисията участват в съдебното заседание, проведено на 20 март 2024 г., в хода на което отговарят и на поставените от Съда въпроси за устен отговор.

IV.    Анализ

21.      За да се увенчае с успех споменатият по-горе диалог(13) и да позволи на двете заинтересовани страни да се изслушат и разберат, те трябва да се уверят, че се изразяват на разбираем и за двете страни език.

22.      Комисията предлага диалогът да се преустанови в известна степен рязко, като иска от Съда да обяви преюдициалните въпроси за недопустими, тъй като се основават на неправилен прочит на решение Регистрация на биометрични и генетични данни I. Обратно, според мен един по-дидактичен подход трябва да има превес и при всички положения тези въпроси са допустими(14).

23.      Тъй като от прочита на решение Регистрация на биометрични и генетични данни I за запитващата юрисдикция възникват нови въпроси, трябва да се провери дали решението е правилно разбрано. Това обаче явно не е така.

24.      Запитващата юрисдикция изхожда от схващането, според мен погрешно, че Съдът ѝ е възложил сама да запълни празнотите в националното право чрез извършване на импровизирана проверка ad hoc. Освен това предоставената с Директива 2016/680 роля на компетентните органи при преценката на „абсолютната необходимост“ — абсолютно необходимо условие за обработването на чувствителни данни — не изглежда да е била добре разбрана. Накрая, от прочита на решение Регистрация на биометрични и генетични данни I от страна на запитващата юрисдикция не е станала очевидна правилната връзка между проверката на „абсолютната необходимост“ и тази на основателността на обвинението.

25.      Ето защо в рамките на това ново производство за сътрудничество между Съда и запитващата юрисдикция Съдът следва да даде на последната полезен отговор, който да ѝ позволи да реши спора, с който е сезирана. За тази цел Съдът трябва да даде отговор на въпрос, който не му е поставен наистина и чийто отговор отчасти се основава на тълкуване на националното право. Следователно Съдът е изправен пред необичайна задача.

26.      Съответно от първостепенна важност за по-нататъшния анализ е да се подчертае, че запитващата юрисдикция не е сезирана с искане да упражни контрол върху преценката дали е налице „абсолютна необходимост“ от събирането и обработването на чувствителните данни на В.С., която е извършена от компетентните органи по смисъла на член 3, точка 7 от Директива 2016/680 (в случая — полицейските органи). Това се дължи на обстоятелството, че съгласно българското право не се предвижда тези органи да извършват такава преценка.

27.      При тези условия преюдициалните въпроси повдигат следния предварителен основен въпрос: може ли запитващата юрисдикция да гарантира пълната ефективност на член 10 от Директива 2016/680 само чрез осъществявана от нея проверка, вече въз основа на член 158 от НПК(15), който предвижда извършване на следствени действия в рамките на наказателни производства по общия ред, и по-специално вземане на образци за ДНК профил?

28.      Ще предложа да се приеме, че предлаганото съответстващо тълкуване няма как да направи положението в главното производство съвместимо с изискванията по член 10 от Директива 2016/680 (част A). Отговорът на двата поставени въпроса би трябвало да запази своята полезност за разрешаването на спора в главното производство само ако Съдът възприеме различен подход. Ето защо, при условията на евентуалност, по мое мнение и след бърз анализ ще дам насоки за отговор на тези въпроси (част Б).

 А.      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, задължение за съответстващо тълкуване и определяне на задачата на запитващата юрисдикция

29.      Първо, следва да се разгледат изводите, които трябва да се направят от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, а след това да се изследват резултатите, до които би трябвало да доведе предложеното от запитващата юрисдикция тълкуване, за да може накрая да се прецени дали това тълкуване наистина може да приведе българското право в съответствие с изискванията на член 10 от Директива 2016/680, както произтичат от това решение.

1.      Изводите от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I

30.      В това решение Съдът по-специално е запитан дали член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е необходимо за постигането на конкретни преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез събиране само на част от съответните данни(16).

31.      Доколкото обработването на специални категории данни, каквито са биометричните и генетичните данни, трябва да бъде разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“(17), Съдът постановява, че такова обработване може да се счита за необходимо само в ограничен брой случаи и че тази необходимост трябва да се преценява особено строго(18), като целта на член 10 от Директива 2016/680 е да се осигури засилена защита на лицата, чиито чувствителни данни се обработват(19).

32.      Във връзка с полицейската регистрация Съдът отбелязва, че „абсолютната необходимост“ от събирането за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни за обвиняемите трябва да се преценява с оглед на целите на това събиране, като тези цели трябва да бъдат конкретни, изрично указани и легитимни. Освен това събраните данни трябва да са подходящи, относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които се обработват(20). Разпоредбите на националното право трябва да предвиждат, че обработването е законосъобразно само ако и доколкото е необходимо за изпълнението на задача, осъществявана от компетентен орган за целите, определени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, и да посочват най-малкото общите цели на обработването, личните данни, които се обработват, и конкретните цели на обработването(21). Тези цели трябва да бъдат определени достатъчно точно и конкретно, за да може да се прецени дали обработването е „абсолютно необходимо“(22).

33.      Към това се добавя особено стриктен контрол върху спазването на принципа за свеждане на данните до минимум. От една страна, преследваната цел не трябва да може разумно да се постигне по толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права на субектите на данни. Администраторът трябва да се увери, че тази цел не може да бъде постигната чрез използване на категории данни, различни от изброените в член 10 от Директива 2016/680(23). От друга страна, изискването за „абсолютна необходимост“ предполага да се вземе предвид особената важност на целта, която подобно обработване трябва да постигне(24).

34.      Въз основа на тези съображения Съдът изрично приема, че „национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с изискването по член 10 от Директива 2016/680“(25). Такова законодателство „може да доведе до неизбирателно и общо събиране на биометрични и генетични данни за повечето лица, които са привлечени като обвиняеми, тъй като понятието „умишлено престъпление от общ характер“ е особено широко и може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и тежестта им“(26). По‑специално, „[е]динствено обстоятелството, че дадено лице е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, само по себе си не позволява да се презумира, че събирането на биометрични и генетични данни е абсолютно необходимо с оглед на целите, които то преследва, и с оглед на произтичащото от него нарушаване на основните права, по‑специално на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата“(27).

35.      Съдът отбелязва още, че дори ако са налице сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило престъпление, обосноваващо привличането му като обвиняем, което предполага, че вече са били събрани достатъчно доказателства, може да възникнат случаи, в които събирането на биометрични и на генетични данни няма да бъде конкретно необходимо за целите на висящото наказателно производство(28). Вероятността събирането на тези данни да е абсолютно необходимо в рамките на други производства, не може да се презумира, а трябва да се преценява, като се вземат предвид други релевантни фактори, каквито са по‑специално естеството и тежестта на предполагаемото престъпление, в което е обвинено съответното лице, конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната му връзка с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице(29).

36.      Ето защо, след като дава всички тези указания, Съдът постановява, че запитващата юрисдикция следва „да провери дали, за да се гарантира ефективността на член 10 от Директива 2016/680, е възможно националното законодателство, което предвижда [принудителното извършване на полицейската регистрация], да се тълкува в съответствие с правото на Съюза. По‑специално запитващата юрисдикция следва да провери дали националното право позволява да се прецени „абсолютната необходимост“ от събирането за целите на регистрацията им както на биометричните, така и на генетичните данни за съответното лице. По-конкретно, на това основание би следвало да може да провери дали естеството и тежестта на престъплението, за което е заподозряно съответното лице в наказателното производство по главното производство, или други релевантни фактори като [конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната му връзка с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице] могат да представляват обстоятелства, от които може да се установи такава „абсолютна необходимост“. Освен това тя следва да се увери, че събирането на данни за гражданското състояние […] само по себе си не позволява да се постигн[ат] преследваните цели“(30).

37.      Накрая, Съдът много ясно посочва, че „[в] случай че националното право не гарантира такъв контрол на мярката за събиране на биометрични и генетични данни, запитващата юрисдикция трябва да осигури пълното действие на посочения член 10, като отхвърли искането на полицейските органи да разреши принудителното събиране на данни“(31).

2.      Причини за несъвместимостта на българското законодателство с член 10 от Директива 2016/680 и недостатъци на предложеното съответстващо тълкуване

38.      Изводът(32), до който е достигнал Съдът в решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, макар да е съпътстван от обичайна предпазливост(33), е ясен: режимът на полицейска регистрация, съставен елемент от който е принудителното ѝ извършване, е несъвместим с изискванията по член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680.

39.      Представителят на българското правителство не поддържа друго становище в пледоарията си по настоящото дело, когато признава невъзможността на компетентните органи да преценяват дали е налице „абсолютна необходимост“ от полицейска регистрация, и посочва на Съда, че е бил уведомен от Министерството на вътрешните работи, че в процес на приемане е изменение на член 68 от ЗМВР, с което трябва да се въведе задължение за компетентните органи във всеки отделен случай да проверяват дали е налице императивно изискване за „абсолютна необходимост“ относно събирането на биометрични и генетични данни за лица, привлечени като обвиняеми.

40.      Вярно е, че Съдът не е спрял до тази констатация за несъвместимост и е възложил на запитващата юрисдикция да провери дали е възможно националното законодателство, което предвижда принудително извършване на полицейска регистрация, да се тълкува в съответствие с правото на Съюза. За тази цел Съдът е възложил по-конкретно на тази юрисдикция да провери дали националното право позволява да се прецени „абсолютната необходимост“ от събирането на данни за целите на регистрацията им(34).

41.      За да тълкува член 68 от ЗМВР в съответствие с член 10 от Директива 2016/680, при произнасяне по искането за разрешаване на принудително извършване на полицейска регистрация запитващата юрисдикция възнамерява да приложи гаранциите, предвидени в член 158 от НПК, от който, изглежда, следва, че събирането на доказателства под формата на биометрични и генетични данни в рамките на наказателно разследване изисква по принцип предварително разрешение от съда, който ще може да провери тяхната необходимост за целите на наказателното разследване въз основа на всички материали по делото, с които той трябва да разполага.

42.      При все това, от една страна, както правилно посочва Комисията, точка 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I не може да се тълкува в смисъл, че в нея Съдът е постановил, че преценка на „абсолютната необходимост“ от събирането на данни, осъществена от самата запитваща юрисдикция, би могла да отговори на изискванията по член 10 от Директива 2016/680. От друга страна, считам, че липсата на изискваната от член 10 преценка на „абсолютната необходимост“ от събирането на биометричните и генетичните данни за В.С. от самите компетентни органи не може да се компенсира от запитващата юрисдикция предвид централната роля на тези органи в установената с тази директива система(35). Съответно въпросът за съдебния контрол върху преценката дали е налице „абсолютна необходимост“ от събирането на чувствителни данни в рамките на наказателно производство, е отделен въпрос — евентуално последващ — от този за преценката от компетентните органи на такава необходимост.

43.      Следователно предложеното от запитващата юрисдикция съответстващо тълкуване според мен не води до премахване от българския правен ред на всички аспекти, в които този правен ред е несъвместим с член 10 от Директива 2016/680.

44.      Достатъчно е в това отношение да се отбележат следните елементи.

45.      Първо, освен ако не греша, при режима по член 158 от НПК(36) съдът преценява само необходимостта от събирането на данни с оглед на преследваната с тази разпоредба цел. Предварителното разрешение за събиране на съответните данни чрез действията по разследване може да бъде дадено, като се вземат предвид събраните до момента доказателства, обосноваващи сериозни съмнения относно участието на съответното лице в извършването на престъплението и ползата от събирането на тези данни за приключването на разследването.

46.      От своя страна член 10 от Директива 2016/680 изисква компетентните органи да преценяват абсолютна необходимост, т.е. по-строга такава. При това, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, целите на полицейската регистрация изглеждат по-широки от целта на член 158 от НПК.

47.      Всъщност, видно от точка 99 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, полицейската регистрация преследва две основни цели, а именно, от една страна, съпоставяне с данните, вече събрани при други наказателни разследвания за целите на евентуалното им приключване, и от друга страна, използване на тези данни при висящо наказателно разследване(37). В хода на съдебното заседание по настоящото дело българското правителство посочва, че основната цел на полицейската регистрация е използването на данните, събрани в рамките на висящото наказателно дело. Евентуалното бъдещо използване на тези данни би представлявало вторична цел. За разлика от това запитващата юрисдикция твърди, че при полицейската регистрация събирането на данните е само с цел евентуалното им бъдещо използване, ако някога възникне такава необходимост(38).

48.      Такова твърдение повдига три групи въпроси(39). Всъщност, на първо място, при положение че член 68 от ЗМВР преследва цел, идентична на целта на член 158 от НПК, може да се постави въпросът в кои случаи за събирането на биометрични и генетични данни се изисква предварително разрешение от съда и в кои случаи такова разрешение не е необходимо. Следователно за постигането на една и съща цел, изглежда, са налице едновременно две паралелни производства, които предоставят съществено различни гаранции. В този смисъл полицейската регистрация би представлявала начин за събиране на доказателства, използвани в рамките на висящото производство. Запитващата юрисдикция обаче постоянно припомня, че производството по полицейска регистрация „е различно от наказателното производство и не е част от него“(40).

49.      На второ място, при все че, както твърди българското правителство, основната цел на полицейската регистрация е събирането на доказателства в рамките на висящото наказателно разследване, фактът, че законодателството води до това, че по принцип се разрешава събирането на биометрични и генетични данни за лице, привлечено като обвиняем „само“ за престъпление данъчна измама, е най‑малкото озадачаващ(41).

50.      Освен това член 158 от НПК не предвижда, че в рамките на разрешението, което се готви да издаде, съдът може да вземе предвид „абсолютната необходимост“ от извършване на полицейска регистрация за целите на съпоставяне с данните, събрани при други разследвания, което като че ли наистина е една от целите на българското законодателство, на което се основава полицейската регистрация.

51.      На трето място, от съображенията в точка 47 от настоящото заключение е очевидно, че целите, които полицейската регистрация преследва, продължават да не са ясно установени. Те не биха били ясни и ако следва да се приложи член 158 от НПК.

52.      Второ, ефективността на член 10 от Директива 2016/680 би била явно подкопана, ако въпросът за „абсолютната необходимост“ от обработването на чувствителни данни се поставя за първи път едва във връзка с издаването от съда на предварителното разрешение за извършване на действието по събиране на данни по член 158 от НПК.

53.      От съвместния прочит на членове 27 и 68 от ЗМВР следва, че категорията лица, по отношение на които се извършва полицейска регистрация, е широка(42) и че данните, събирани от тези лица, винаги са едни и същи, без никакво разграничение. За целите на полицейската регистрация за всяко лице, което е привлечено като обвиняем, трябва автоматично да се събират едни и същи категории данни, без компетентните органи по смисъла на член 3, точка 7 от Директива 2016/680 в нито един момент да проверяват дали събирането на чувствителни данни е абсолютно необходимо за целите на приключването на висящото наказателно разследване или за целите на разкриването на престъпления по други разследвания. Освен това от точки 113 и 114 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I е видно, че в националното законодателство няма изискване за установяване на конкретна нужда, за да се пристъпи към събиране на всички данни, до които се отнася полицейската регистрация, и че не се предвижда задължение за компетентния орган да установи и докаже, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели.

54.      От това следва, че условията, при които може да се направи извод, че полицейската регистрация по член 68 от ЗМВР е абсолютно необходима, не са предвидени в националното законодателство и че обработването на биометрични и генетични данни от компетентните органи за цели, попадащи в приложното поле на Директива 2016/680, не се ограничава от подходящи гаранции(43). Прилагането на член 158 от НПК не може да промени тази констатация.

55.      Ако „абсолютната необходимост“ от събиране и обработване на чувствителни данни не е дефинирана в законодателството, нито е гарантирана чрез упражняването на правото на преценка на компетентните органи, не може съдът сам да компенсира липсата във вътрешния правен ред на тези два предварителни етапа. По този въпрос споделям становището, изложено от Комисията в съдебното заседание, че съдебният контрол е вторичен, в смисъл че представлява проверка от съда на преценката на „абсолютната необходимост“, извършена от компетентните органи в съответствие с предвиденото в закона. Ще добавя, че може основателно да се зададе въпросът какви критерии би могла да прилага запитващата юрисдикция при такава проверка, при положение че понятието „абсолютна необходимост“ няма легално определение.

56.      Трето, дори ако предоставените с член 158 от НПК гаранции са достатъчни — quod non — лицата, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, които не са се противопоставили на полицейската регистрация, не биха могли да се ползват от тези гаранции. Както потвърждава българското правителство в съдебното заседание, компетентните органи никога няма да направят преценка на „абсолютната необходимост“ от обработването за тези лица(44). Това е особено тревожно положение. Всъщност разумно е да се предположи, че възможностите за съпротива на току-що привлечено като обвиняем лице срещу полицейско разпореждане за осъществяване на полицейска регистрация са особено отслабени. Следователно привеждането в съответствие на националното право, което би произтекло от прилагането на член 158 от НПК, би било само частично, тъй като полицейска регистрация без преценка на „абсолютната необходимост“ от компетентните органи би могла да продължи за всички лица, попадащи в нейното —изключително широко — приложно поле, които не са се противопоставили на тази регистрация(45).

3.      Заключение

57.      От изложените дотук съображения следва, че член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката при условията, описани в точка 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, на „абсолютната необходимост“ от полицейска регистрация, като се имат предвид всички цели, които се твърди, че въпросната регистрация преследва, трябва да се извършва по ефективен начин от компетентните за извършването на тази регистрация органи, преди тези органи да могат евентуално да отправят искане за разрешаване на принудителното ѝ извършване. За целта не е достатъчно преценката на „абсолютната необходимост“ от полицейската регистрация да се извършва за първи път от съда, от който се иска да разреши принудителното извършване, единствено в случай на отказ на привлеченото като обвиняем лице по отношение на него да бъде извършена тази регистрация, и само с оглед на една от целите, които се твърди, че преследва националното законодателство, представляващо нейното правно основание.

58.      Следователно предложеното от запитващата юрисдикция съответстващо тълкуване не изглежда достатъчно, за да приведе българското законодателство в съответствие с припомнените по‑горе изисквания. Ето защо в съответствие с вече предвиденото от Съда в точка 134 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I този съд би трябвало да отхвърли искането на полицейските органи да разреши принудителното събиране на данните на В.С.

 Б.      По преюдициалните въпроси

59.      Доколкото поставените въпроси изхождат от схващането, че запитващата юрисдикция би могла да преодолее непълнотите в българското законодателство в областта на обработването на лични данни от компетентните органи с оглед на изискванията по член 10 от Директива 2016/680 чрез прилагането на правила на наказателното производство, и тъй като считам, че това средство за преодоляване на несъответствия не е достатъчно, за да може да се приеме, че въпросното законодателство е в съответствие с правото на Съюза, ще разгледам тези въпроси при условията на евентуалност, в случай че Съдът изрази различно становище.

60.      По същество запитващата юрисдикция иска от Съда да изясни дали проверката на „абсолютната необходимост“ от обработването на чувствителни данни може да се извърши само въз основа на постановлението за привличане като обвиняем, или е необходимо да ѝ се предоставят всички материали по делото (първи преюдициален въпрос), за да може самата тя да направи преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението, посочено в постановлението за привличане като обвиняем (втори преюдициален въпрос).

61.      От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция, изглежда, е открила известно напрежение между, от една страна, точки 100 и 101 и от друга страна, точки 130—133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I.

62.      В точка 100 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I Съдът е постановил, че „[о]бстоятелството, че от контрола на съда временно се изключва преценката на доказателствата, на които се основава обвинението на съответното лице, и следователно събирането на биометричните и генетичните му данни, може да се окаже обосновано в досъдебната фаза на наказателното производство. Всъщност такава проверка в тази фаза би могла да възпрепятства наказателното разследване, в хода на което се събират тези данни, и да ограничи прекомерно възможността на разследващите органи да разкрият други престъпления въз основа на сравнение на тези данни с данни, събрани в хода на други разследвания. Следователно това ограничение на ефективната съдебна защита не е непропорционално, тъй като националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол“. От това Съдът прави извод, че член 47 от Хартата допуска, когато се произнася по искане за разрешаване на принудително събиране на чувствителните данни за обвиняемо лице „националният съд да не разполага с възможността да прецени доказателствата, на които се основава обвинението, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на принудителното събиране“(46).

63.      Тълкувайки този път член 10 от Директива 2016/680, Съдът е постановил също, че „[е]динствено обстоятелството, че дадено лице е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, само по себе си не позволява да се презумира, че събирането на биометрични и генетични данни е абсолютно необходимо с оглед на целите, които то преследва, и с оглед на произтичащото от него нарушаване на основните права […]“(47). Съдът отбелязва още, че „от една страна, ако са налице сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило престъпление, обосноваващо привличането му като обвиняем, което предполага, че вече са били събрани достатъчно доказателства за участието на това лице в престъплението, може да възникнат случаи, в които събирането както на биометрични, така и на генетични данни няма да бъде конкретно необходимо за целите на висящото наказателно производство“(48). От друга страна, „вероятността биометричните и генетичните данни за обвиняемия да са абсолютно необходими в рамките на други производства, различни от това, по което той е привлечен като обвиняем, може да се определи само с оглед на всички релевантни данни, каквито са по-специално естеството и тежестта на предполагаемото престъпление, в което е обвинен, конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната връзка на посоченото престъпление с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице“(49).

64.      Така Съдът е приел, че фактът, че компетентният съд не може да осъществи контрол по същество върху условията за привличане на обвиняем, което съставлява правното основание за събирането на данни(50), за да разреши принудително извършване на полицейска регистрация, може да представлява допустимо ограничение на правото на ефективни правни средства за защита поради опасения, че това може да възпрепятства нормалното провеждане на наказателното разследване.

65.      Що се отнася до проверката на „абсолютната необходимост“ от събирането на данни, от точки 130—133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I не следва, че Съдът изисква да се проверява основателността на обвинението. Той само е посочил, че в рамките на спора по главното производство привличането на лице като обвиняем представлява необходимо, но недостатъчно условие, за да се констатира „абсолютната необходимост“ от събиране на чувствителни данни за съответното лице. Освен това посочените в точка 132 от това решение фактори, като естеството и тежестта на престъплението, конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната му връзка с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице, са критерии, различни от тези, на които се основава обвинението, а именно, по принцип, наличието на сериозни и съгласувани улики, въз основа на които може да се счита, че съответното лице е извършило престъпление.

66.      При тези условия проверката от съда на „абсолютната необходимост“ от събирането на биометрични и генетични данни не изисква да се проверява основателността на обвинението. Член 10 от Директива 2016/680 не изисква, но и не се противопоставя цялото дело да бъде предоставено на съда, при условие че преценката на „абсолютната необходимост“, според реда и условията, посочени от Съда в точка 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, може да се извърши по ефективен начин само въз основа на постановлението за привличане като обвиняем.

67.      Накрая, тъй като текстът на втория преюдициален въпрос се отнася и до член 6, буква a) от Директива 2016/680, от съображения за изчерпателност само ще припомня, че по принцип този член задължава държавите членки да следят за това да се прави ясно разграничение между данните на различните категории субекти на данни, така че да не се налага, независимо от категорията, към която принадлежат, лицата да понасят една и съща намеса в основното право на защита на личните им данни(51). Съгласно този член една от тези категории е съставена от „лица, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили или ще извършат престъпление“.

68.      Съдът е постановил, че наличието на достатъчен брой доказателства за вината на дадено лице по принцип представлява сериозно основание да се счита, че то е извършило престъпление, и че член 6, буква а) от Директива 2016/680 допуска национално законодателство, което предвижда принудително събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни за лицата, по отношение на които са събрани достатъчно доказателства, че са виновни в извършването на умишлено престъпление от общ характер, и които са били привлечени като обвиняеми на това основание(52). Противно на възприетото от запитващата юрисдикция тълкуване, тази разпоредба не може да изисква от съда, на който е възложено да извърши проверка на „абсолютната необходимост“ от мярка за събиране на чувствителни данни, да се увери в основателността на обвинението, като сам извърши преценка на доказателствата, на които то се основава.

69.      От тези съображения следва, че член 6, буква a) и член 10 от Директива 2016/680 трябва да се тълкуват в смисъл, че проверката от съда на „абсолютната необходимост“ от събирането на биометрични и генетични данни не изисква да се проверява основателността на обвинението. Тези членове не изискват, но и не се противопоставят на това цялото дело да бъде предоставено на съда, при условие че преценката на „абсолютната необходимост“, според реда и условията, посочени от Съда в точка 133 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I, може да се извърши по ефективен начин само въз основа на постановлението за привличане като обвиняем.

V.      Заключение

70.      С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Софийски градски съд (България) преюдициални въпроси по следния начин:

„Основен отговор:

Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        преценката при условията, описани в точка 133 от решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията) (C‑205/21, EU:C:2023:49), на „абсолютната необходимост“ от полицейска регистрация, като се имат предвид всички цели, които се твърди, че въпросната регистрация преследва, трябва да се извършва по ефективен начин от компетентните за извършването на тази регистрация органи, преди тези органи да могат евентуално да отправят искане за разрешаване на принудителното ѝ извършване.

–        За целта не е достатъчно преценката на „абсолютната необходимост“ от полицейската регистрация да се извършва за първи път от съда, от който се иска да разреши принудителното извършване, единствено в случай на отказ на привлеченото като обвиняем лице по отношение на него да бъде извършена тази регистрация, и само с оглед на една от целите, които се твърди, че преследва националното законодателство, представляващо нейното правно основание.

Отговор при условията на евентуалност:

Член 6, буква а) и член 10 от Директива 2016/680

трябва да се тълкуват в смисъл, че

проверката от съда на „абсолютната необходимост“ от събирането на биометрични и генетични данни не изисква да се проверява основателността на обвинението. Тези членове не изискват, но и не се противопоставят на това цялото дело да бъде предоставено на съда, при условие че преценката на „абсолютната необходимост“, според реда и условията, посочени от Съда в точка 133 от решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията) (C‑205/21, EU:C:2023:49), може да се извърши по ефективен начин само въз основа на постановлението за привличане като обвиняем“.

1      Език на оригиналния текст: френски.

2      ОВ L 119, 2016 г., стр. 89.

3      C‑205/21, наричано по-нататък „решение Регистрация на биометрични и генетични данни I“, EU:C:2023:49.

4      Макар производството по дело C‑205/21 да е образувано пред Съда от Специализиран наказателен съд (България), в хода на производството този съд е закрит и образуваното пред него дело в главното производство преминава в хода на съдебното производство в компетентност на Софийски градски съд: вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 51).

5      Изземването на образци за ДНК профил на лицето, привлечено като обвиняем, е част от събираните при полицейската регистрация данни.

6      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 63).

7      В жалбата в главното производство се посочва законното основание за полицейската регистрация, а именно член 68, параграф 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., наричан по-нататък „ЗМВР“) и член 11, алинея 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (ДВ, бр. 90 от 31 октомври 2014 г.).

8      Видно от преписката, с която разполага Съдът, член 158 от НПК се отнася до огледа на лице като следствено действие в досъдебното производство. Този оглед може да доведе до събиране на биометрични и генетични данни. Оглед на лице се извършва с писменото му съгласие. При липсата на съгласие прокурорът отправя искане за предварително разрешаване на принудително извършване на огледа до съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието (член 158, алинея 3 от НПК). В неотложни случаи оглед се извършва без разрешение, а се подава искане за последващото му одобрение (член 158, алинея 4 от НПК). Съгласно предоставената на Съда от запитващата юрисдикция информация делото се предоставя на съда, който може да прегледа всички материали по делото, за да прецени дали искането за предварително разрешение или за последващо одобрение е основателно.

9      По искане, изглежда, на прокуратурата: вж. точки 16 и 24 от преюдициалното запитване.

10      Или искането за последващо одобрение, в зависимост от случая.

11      Наричана по-нататък „Хартата“.

12      Съгласно извода, направен от запитващата юрисдикция от точки 100 и 101 от решение Регистрация на биометрични и генетични данни I.

13      Вж. точка 1 от настоящото заключение.

14      Всъщност от практиката на Съда следва, че дори при наличието на съдебна практика, с която се разрешава разглежданият правен въпрос, националните юрисдикции запазват пълна свобода да сезират Съда, ако считат това за уместно. Обстоятелството, че Съдът вече е тълкувал същата разпоредба от правото на Съюза с оглед на същата национална правна уредба, не може да доведе до недопустимост на поставените въпроси (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth (C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 21 и цитираната съдебна практика, както и т. 22). Освен това от преюдициалното запитване следва, че отправените въпроси са пряко свързани със спора в главното производство и са релевантни за неговото решаване от запитващата юрисдикция. В допълнение, запитването съдържа достатъчно данни, за да може да се определи обхватът на тези въпроси и да им бъде даден полезен отговор. Ето защо въпросите трябва да се приемат за допустими (вж. по аналогия решение от 20 декември 2017 г., Schweppes (C‑291/16, EU:C:2017:990, т. 25).

15      Вж. бележка под линия 8 от настоящото заключение.

16      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 114).

17      Припомням, че съгласно съдебната практика целта на член 10 от Директива 2016/680 е да се осигури по-голяма защита по отношение на подобно обработване, което поради особената чувствителност на тези данни и контекста, в който те се обработват, може да породи, както е видно от съображение 37 от посочената директива, значителни рискове за основните права и свободи, като правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата (вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 116 и цитираната съдебна практика).

18      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 118).

19      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 120).

20      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 122).

21      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 123).

22      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 124).

23      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 125 и 126).

24      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 127).

25      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 128). Курсивът е мой.

26      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 129).

27      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 130).

28      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 131).

29      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 132).

30      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 133).

31      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 134). По този начин Съдът, изглежда, е признал директния ефект на член 10 от Директива 2016/680. Всъщност националната юрисдикция не е длъжна само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение разпоредба от вътрешното си право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза, ако последната няма директен ефект (вж. решение от 20 февруари 2024 г., X (Липса на основания за прекратяване) (C‑715/20, EU:C:2024:139, т. 74).

32      Припомнен в точка 3 от диспозитива на решение Регистрация на биометрични и генетични данни I.

33      В производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право: сред постоянната практика на Съда вж. решение от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязъл в сила съдебен акт) (C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 31).

34      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 133).

35      Припомням, че приложното поле на Директива 2016/680 е дефинирано именно чрез позоваване на тези органи, тъй като от член 2, параграф 1 от тази директива следва, че тя „се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1“.

36      Вж. бележка под линия 8 от настоящото заключение.

37      От своя страна член 27 от ЗМВР гласи, че данните от полицейската регистрация, извършена на основание член 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

38      Вж. точка 25 от преюдициалното запитване.

39      Припомням, че точното и конкретно определяне на тези цели е необходима предпоставка, за да може да се прецени дали обработването е „абсолютно необходимо“: вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 124).

40      Точка 21 от преюдициалното запитване. Вж. също точка 6 от запитването.

41      От преписката, с която разполага Съдът, не следва, че прилагането на член 158 от НПК в рамките на спора по главното производство позволява на съда да степенува количеството и качеството на данните, подлежащи на събиране, по-специално на чувствителните данни.

42      Вж. също решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 78).

43      Съгласно указанията на Съда в решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 63).

44      Във връзка с това ще припомня, че видно от формулировката на съображение 37 от Директива 2016/680, „съгласието на субекта на данни не следва да предоставя само по себе си правно основание за обработването на чувствителни лични данни от компетентните органи“. При всички положения, от една страна, съгласието на лицето не означава освобождаване от задължението да се извърши преценка на „абсолютната необходимост“ от събирането на данни, и от друга страна, тази необходимост трябва да се провери преди самото изразяване на съгласие.

45      Преписката, с която разполага Съдът, не съдържа информация относно възможността тези лица да подадат жалба в съответствие с предвиденото в член 54 от Директива 2016/680. Както запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване (вж. т. 25 от запитването), така и българското правителство в съдебното заседание пред Съда, изглежда, считат, че в такъв случай няма възможност за защита по съдебен ред.

46      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 101).

47      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 130).

48      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 131).

49      Решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 132).

50      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 88).

51      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 83).

52      Вж. решение Регистрация на биометрични и генетични данни I (т. 85 и 86).