EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62023CC0028
Opinion of Advocate General Campos Sánchez-Bordona delivered on 11 April 2024.###
Заключение на генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona, представено на 11 април 2024 г.
Заключение на генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona, представено на 11 април 2024 г.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2024:306
Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 11 април 2024 година(1)
Дело C‑28/23
NFŠ a.s.
срещу
Slovenská republika konajúca prostredníctvom Ministerstva školstva, vedy, výskumu a športu Slovenskej republiky,
Ministerstvo školstva, vedy, výskumu a športu Slovenskej republiky
(Преюдициално запитване, отправено от Okresný súd Bratislava III (Районен съд Братислава III, Словакия)
„Преюдициално запитване — Директива 2014/24/ЕС — Обществени поръчки за строителство — Понятие — Обществена поръчка за строителство, прикрита под формата на други договори — Взаимни задължения, чието изпълнение може да се иска по съдебен ред — Сграда, построена в съответствие с изискванията на възлагащия орган — Доминиращо влияние — Значение на решение на Европейската комисия, с което се приема, че договорите са съвместими с вътрешния пазар — Директива 89/665/ЕИО — Приложимост — Обявяване на договор за нищожен — Последици от обявяването на нищожността“
1. През 2013 г. словашкото правителство сключва „договор за субсидия“ с частно предприятие(2) за изграждането на национален футболен стадион (наричан по-нататък „стадионът“) в Братислава (Словашка република).
2. През 2016 г. двете страни подписват нов договор, съдържащ клауза, която предоставя на посоченото предприятие едностранна опция да продаде стадиона на държавата, ако бъдат изпълнени определени условия.
3. През 2016 г. на основание член 108, параграф 3 ДФЕС Словакия уведомява Европейската комисия за мерките за държавна помощ за изграждането на стадиона, произтичащи от посочените договори. На 24 май 2017 г. Комисията приема, че те са съвместими с вътрешния пазар, с Решение State Aid SA.46530 — Slovakia National Football Stadium(3).
4. През 2020 г. словашките органи отказват да изпълнят подписаните договори, тъй като нарушават изначално правилата за обществените поръчки на Съюза. Разногласието довело до определен брой кръстосани спорове между двете страни(4).
5. По един от тези спорове, който не е точно указан от запитващата юрисдикция(5), тя отправя преюдициално запитване за тълкуването на Директиви 2004/18/ЕО(6), 2014/24/ЕС(7) и 89/665/ЕИО(8). По-конкретно, тя излага съмнения, че описаните по-горе договори прикриват обществена поръчка за строителство (което би изисквало тя да е възложена чрез процедура за възлагане на обществена поръчка), и ако е така, иска да се установи дали евентуалното им обявяване за нищожни има действие ex tunc.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Директива 2014/24
6. Съгласно член 2 („Определения“):
„1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
5) „договори за обществени поръчки“ означава писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги;
6) „обществени поръчки за строителство“ означава договори, които имат за предмет някое от посочените по-долу:
а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по смисъла на приложение II;
б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж;
в) изпълнение, независимо с какви средства, на строеж, отговарящ на изискванията на възлагащия орган, който има решаващо влияние върху вида или проектирането на строежа;
[…]“.
2. Директива 89/665
7. Член 1 („Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“) предвижда:
„1. […]
[…] Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че […] решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани […]
[…]
3. Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.
[…]“.
8. Съгласно член 2г („Недействителност“):
„1. Държавите членки гарантират, че даден договор се смята за недействителен от преразглеждащ орган, който е независим от възлагащия орган, или че неговата недействителност е резултат от решението на такъв преразглеждащ орган в следните случаи:
а) ако възлагащият орган е възложил обществена поръчка без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка в Официален вестник на Европейския съюз, без това да е допустимо съгласно Директива 2014/24/ЕС или Директива 2014/23/ЕС;
[…]“.
Б. Словашкото право
1. Zákon z 26. februára 1964 č. 40/1964 Zb. Občiansky zakonnik (Граждански кодекс)(9)
9. Член 39 предвижда:
„Правните сделки, които по съдържанието или целта си противоречат на закона или го заобикалят, или накърняват добрите нрави, са нищожни“.
10. Член 40 bis предвижда, че в определени случаи правната сделка се смята за действителна, освен ако засегнатата страна не поиска унищожението ѝ. Не може да иска унищожение страната, която е причинила унищожаемостта.
2. Zákon z 18. novembra 2015 č. 343/2015 Z. z. o verejnom obstarávaní a o zmene a doplnení niektorých zákonov (Закон за обществените поръчки)(10)
11. Член 3, алинея 3 гласи:
„Обществена поръчка за строителство по смисъла на този закон е поръчка, която има за предмет:
a) изпълнение на строителни работи или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите, изброени в раздел 45 от общата терминология на обществените поръчки;
b) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж;
c) изпълнение на строеж, независимо с какви средства, определени от възлагащия орган или възложителя, който има решаващо влияние върху вида или проектирането на строежа“.
3. Zákon 300/2008 Z. z. z 2. júla 2008 o organizácii a podpore športu a o zmene a doplnení niektorých zákonov (Закон относно организацията и подпомагането на спорта)(11)
12. Член 13 определя спортната инфраструктура от особена важност като спортна инфраструктура, необходима за провеждане на международни състезания и спортни мероприятия, която отговаря на изискванията на международните спортни асоциации, по-специално по отношение на своя капацитет, оборудване, размери, техническите изисквания към строителството, включително ползването ѝ от хора с намалена подвижност и ориентация и безопасността на атлетите и зрителите, както и подготовката на спортните представители.
II. Фактите, спорът и преюдициалните въпроси
13. В решение от 10 май 2006 г. словашкото правителство предвижда изграждането на стадиона. Според запитващата юрисдикция през следващите години правителството приема други решения относно стадиона, „в които се предвижда, че инвеститорът или предприятието изпълнител на проекта трябва да бъдат избрани с конкурентна процедура“(12).
14. „Без да впише предварителните преговори в документ или в регистър и без да провежда каквато и да било процедура по подбор или конкурентна процедура“(13), на 10 юли 2013 г. словашкото правителството приема Решение № 400/2013, съгласно което Ministerstvo školstva, vedy, výskumu a športu Slovenskej republiky (Министерство на образованието, науката, научноизследователската дейност и спорта на Словашката република, наричано по-нататък „Министерството на образованието“) трябва да сключи меморандум с конкретно дружество (Národný futbalový štadión, a.s.) относно условията за отпускане на субсидия и изграждане на стадиона(14).
15. Меморандумът е сключен на 11 юли 2013 г.(15)
16. На 15 август 2013 г. Министерството на образованието и Národný futbalový štadión a.s. сключват договор за условията за отпускане на субсидия за строителството на стадиона(16).
17. Съгласно клауза 6, точки 1 и 2 от този договор Министерството на образованието се задължава да публикува покана за подаване на заявления за субсидия за изграждането на стадиона и да сключи с избрания кандидат договор за отпускане на субсидия, който определя правата, отговорностите, условията и задълженията на двете страни(17).
18. На 21 ноември 2013 г. Министерството на образованието и Národný futbalový štadión a.s. подписват договора за отпускане на субсидия(18) от държавния бюджет.
19. В този договор Министерството на здравеопазването се задължава да отпусне субсидия в размер на 27 200 000 евро за осъществяването на проекта за строителство, а Národný futbalový štadión a.s. се задължава да съфинансира стадиона в размер на най-малко 60 % от разходите за строителството.
20. На 10 май 2016 г. Министерството на образованието от името на Словашката република като бъдещ купувач сключва с NFŠ като бъдещ продавач нов договор(19) (наричан по-нататък „предварителният договор за продажба“), в който на NFŠ се предоставя опцията да прехвърли на Словашката република с последващ договор за продажба собствеността и експлоатацията на стадиона(20).
21. На същия ден (10 май 2016 г.) Министерството на образованието и NFŠ сключват допълнение към договора за субсидия от 2013 г., с което изменят голяма част от клаузите му(21).
22. Предвидено е действието на предварителния договор за продажба да зависи от изпълнението на три кумулативни условия:
– публикуването му в държавния централен регистър на договорите,
– издаване на решение от Комисията за оценка на сделките, предвидени в предварителния договор за продажба и в договора за субсидия, по критериите за съвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар,
– издаване на становище от Úrad pre verejné obstarávanie Slovenskej republiky (Агенция по обществени поръчки, Словашка република) относно съвместимостта на предвидените в предварителния договор за продажба сделки с правилата за обществените поръчки.
23. По отношение на второто и третото условие(22) в акта за преюдициално запитване се посочва, че:
– с Решение SA.46530 Комисията приема, че държавната помощ е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС,
– Агенцията по обществени поръчки „не издава задължително становище, нито извършва проверка на предвидената в предварителния договор за продажба сделка“(23). Председателката ѝ само изпраща необвързващ отговор под формата на писмо от 8 юли 2016 г.
24. Тези действия пораждат поредица от висящи съдебни спорове, сред които е посоченият в точка 20, подточка 2 от акта за преюдициално запитване, във връзка с който, изглежда, е отправено преюдициалното запитване.
25. Запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се изясни дали договорът за субсидия и предварителният договор за продажба, сключени между Министерството на образованието и частноправен субект, избран без провеждане на конкурентна процедура, представляват „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, или на член 2, параграф 1, точка 6, буква в) от Директива 2014/24, като се има предвид, че:
– договорът за субсидия представлява одобрена от Комисията държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС,
– по съдържанието си задълженията по договора за субсидия се състоят от задължение за държавата да отпусне субсидията и задължение за частноправния субект да построи сградата в съответствие с определените от Министерството на образованието условия и да даде възможност на определена спортна организация да използва част от сградата,
– по съдържанието си задълженията по предварителния договор за продажба се състоят от едностранна опция в полза на частноправния субект, предполагаща задължение за държавата да купи построената сграда,
– тези договори представляват рамка от взаимни задължения между Министерството на образованието и частноправния субект, взаимносвързани по време и предмет.
26. В случай че е приложима правната уредба на Съюза относно обществените поръчки, запитващата юрисдикция иска да се установи дали съгласно член 2г, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 89/665 заобикалянето на правилата за обществените поръчки за строителство може да доведе до нищожност ex tunc.
27. При тези обстоятелства Okresný súd Bratislava III (Районен съд Братислава III, Словакия) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Договорът за субсидия и предварителният договор за продажба, сключени между министерство (държавата) и неконкурентно избран частноправен субект, представляват ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, съответно на член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24, при положение че договорът за субсидия представлява одобрена от Европейската комисия държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, по съдържанието си задълженията по договора за субсидия се състоят от задължение за държавата да отпусне субсидията и задължение за частноправния субект да построи сградата в съответствие с определените от министерството условия и да даде възможност на определена спортна организация да използва част от сградата, а по съдържанието си задълженията по предварителния договор се състоят от едностранна опция в полза на частноправния субект, предполагаща задължение за държавата да купи построената сграда, при което тези договори представляват взаимосвързана по време и предмет рамка от взаимни задължения между министерството и частноправния субект?
2) Допускат ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и съответно член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24 правна уредба на държава членка, съгласно която е нищожна (тоест недействителна от самото начало, ex tunc) правната сделка, която по съдържанието или целта си противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, ако това нарушение на закона се изразява в съществено нарушение на правилата за обществените поръчки?
3) Допускат ли член 2г, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 89/665 правна уредба на държава членка, съгласно която е нищожна (тоест недействителна от самото начало, ex tunc) правната сделка, която по съдържанието или целта си противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, ако това нарушение на закона се изразява в съществено нарушение (заобикаляне) на правилата за обществените поръчки, както е в случая в главното производство?
4) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и съответно член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че ex tunc забраняват да се признае правно действие на предварителен договор за продажба като обсъждания в главното производство?“.
III. Производството пред Съда
28. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 24 януари 2023 г.
29. Писмени становища представят NFŠ, Министерството на образованието, чешкото и словашкото правителство, както и Комисията. Всички те, с изключение на чешкото правителство, участват в съдебното заседание, проведено на 1 февруари 2024 г.
IV. Анализ
А. Допустимост
30. С оглед на съдържанието на акта за преюдициално запитване би могло да се направи извод, че словашкото правителство и дружество NFŠ (или неговият праводател) са подписали няколко договора, които, разгледани в своята съвкупност, притежават характеристиките на обществена поръчка. След като е възложена, без да е предложена предварително и публично на други оференти, тя би била опорочена и следователно недействителна(24).
31. NFŠ не е съгласно с тази теза (която обаче споделят останалите страни и участници в преюдициалното производство). Според него спорните договори: а) не попадат в приложното поле на Директиви 2004/18 и 2014/24 и б) се вписват в схема за помощи, отпуснати от словашката държава за изграждането на стадиона и предоставени законосъобразно, както потвърждава Комисията при оценката им в съответствие с членове 107 и 108 ДФЕС.
32. По принцип преюдициалните запитвания, отправени от националните юрисдикции, по презумпция са релевантни(25). За да са допустими обаче, е необходимо запитващата юрисдикция да изложи достатъчно причини, поради които според нея (а не според страните по делото) запитването е необходимо и релевантно.
33. Предвид сложността на настоящия случай мотивите на съда са особено важни. Актът за преюдициално запитване обаче е сведен по същество до възпроизвеждането на твърденията на страните по спора след обобщаване на фактите и цитиране на евентуално приложимите разпоредби или съдебна практика.
34. В глава V от акта за преюдициално запитване („Мотиви за преюдициалното запитване и връзка между разпоредбите от правото на Съюза и законодателството, приложимо към националното производство“) запитващата юрисдикция отново излага становищата на страните и само в една точка (т. 64) посочва това, в което, изглежда, се състоят нейните съмнения, които след това възпроизвежда като първи преюдициален въпрос.
35. В този контекст не е изненадващо, че NFŠ прави възражение за недопустимост на преюдициалното запитване, тъй като то не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда. То подчертава, че „липсва собствена преценка на запитващата юрисдикция“ и че тя само „приема безкритично и копира до голяма степен предложения от едната от страните по делото текст“(26).
36. NFŠ изтъква още, че актът за преюдициално запитване съдържа „неправилна и подвеждаща“ преценка на фактите. Противно на посоченото от запитващата юрисдикция, това дружество твърди, че договорът за субсидия изобщо не го задължава да построи стадиона, нито предвижда, че той трябва да бъде построен в съответствие с определените от Министерството на образованието условия. Не можело и да се твърди, че договорът за субсидия и предварителният договор за продажба, които са отделни по време и предмет, представляват „един договор“. Накрая, Агенцията по обществени поръчки на два пъти констатирала, че в случая няма нарушение на правилата за обществените поръчки(27).
37. Възражението за недопустимост, макар и изпълнено със солидни основания, не може да бъде прието, тъй като Съдът разполага с минималните елементи, за да отговори на запитващата юрисдикция. Ще бъде необходимо обаче да се изяснят неясните точки в акта за преюдициално запитване, от което ще зависи дали са приложими правилата за обществените поръчки на Съюза.
38. Що се отнася до оспореното от NFŠ описание на фактите, мога само да припомня постоянната съдебна практика на Съда: „[с]лед като единствено запитващата юрисдикция е компетентна да установи и прецени обстоятелствата по спора, с който е сезирана, по принцип Съдът трябва да прецени само обстоятелствата, които запитващата юрисдикция е решила да му представи, и следователно е длъжен да се придържа към положението, което запитващата юрисдикция счита за установено“(28).
Б. Приложима директива
39. В акта за преюдициално запитване се прави позоваване както на Директива 2004/18, така и на Директива 2014/24, с която тя е отменена. Следователно трябва да се установи коя от директивите е приложима към спора, като се изхожда от това, че поначало е приложима директивата, която е в сила към момента, в който възлагащият орган избира вида на процедурата, която ще следва(29). Този критерий може да бъде приложен mutatis mutandis в случаите, в които на практика не е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.
40. Двата договора (договорът за субсидия и предварителният договор за продажба) са подписани съответно на 10 юли 2013 г. и на 10 май 2016 г. Следователно обхващат датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2014/24, която съгласно член 90, параграф 1 от нея е 18 април 2016 г.
41. Две причини ме карат да насоча вниманието си към Директива 2014/24. Едната се състои в необходимостта да се придържам към общата представа, от която изхожда запитващата юрисдикция. Другата причина се състои в това, че окончателните условия на договора за субсидия са определени на 10 май 2016 г., след влизането в сила на посочената директива.
42. Всъщност това е въпрос, който няма голямо значение, тъй като определенията за „обществена поръчка“ и за „обществени поръчки за строителство“ са еквивалентни в двете директиви.
В. По първия преюдициален въпрос
43. По принцип националните съдилища, а не Съдът, следва да тълкуват условията на договорите, които са в основата на споровете, с които са сезирани. Както посочих по-горе, Съдът трябва да се придържа към предоставеното му от запитващата юрисдикция описание на фактическото положение.
44. В настоящия случай обаче това положение далеч не е ясно. Запитващата юрисдикция:
– посочва, че договорът за субсидия предвижда задължение за NFŠ да построи стадиона, но не уточнява каква е последицата от неизпълнението на това задължение, чието изпълнение може да се иска по съдебен ред. При липсата на повече данни тя би могла да се състои например само във връщане на субсидията,
– изтъква, че стадионът трябва да бъде построен в съответствие с установените от Министерството на образованието условия, но не уточнява колко подробно са определени тези условия(30),
– посочва, че договорът за субсидия предвижда безвъзмездно отстъпване на ползването на стадиона на спортна организация. Това отстъпване обаче е премахнато в допълнението от 2016 г.(31),
– подчертава как предварителният договор за продажба предоставя на NFŠ едностранна опция да задължи държавата да купи стадиона от него. Тя обаче не уточнява дали има възможност държавата от своя страна да задължи NFŠ да ѝ предаде стадиона, в случай че това дружество не упражни опцията,
– накрая, тя посочва, че всички договори представляват рамка от взаимни задължения, които не конкретизира (освен свързаните с получаването на субсидия).
45. Всички тези неясноти могат да имат значение за изхода на делото дори ако се приеме съображението, че между NFŠ и словашкото правителство има договорна схема.
46. За да се установи дали тази договорна схема представлява в действителност обществена поръчка за строителство, за която се прилага Директива 2014/24, трябва да се прецени, наред с други въпроси, дали между NFŠ и словашкото правителство е имало обвързващи взаимни задължения(32), които отразяват възмездния характер на договора(33) и чието изпълнение може да се иска по съдебен ред, дали това правителство е имало решаващо влияние при проектирането на стадиона и дали словашкото правителство би станало собственик на стадиона или би разполагало с построената сграда.
47. В настоящото производство не може да се пренебрегне становището на Комисията, изложено в нейното Решение SA.46530 относно съдържанието на договора за субсидия и предварителния договор за продажба, където приема, че с тези договори словашкото правителство е предоставило държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар.
48. Във всеки случай, ще припомня, че обикновеното предоставяне на държавна субсидия, което предполага прехвърляне на публични средства (в случая — за изграждането на стадион), само по себе си не е равнозначно на сключването на договор за обществена поръчка за строителство. Както предвижда съображение 4 от Директива 2014/24, „[п]равилата на Съюза за обществените поръчки нямат за цел да обхванат всички форми на изразходване на публични средства, а само онези, предназначени за придобиване на строителство, доставки или услуги срещу възнаграждение въз основа на договор за обществена поръчка“(34).
49. На тази основа ще анализирам съществените елементи на обществена поръчка за строителство и до каква степен те са налице в настоящия случай.
1. Съществени елементи на обществената поръчка за строителство
50. Съгласно член 2, параграф 1, точка 6 от Директива 2014/24 „за целите на настоящата директива“ […] „обществени поръчки за строителство“ означава договори, които имат за предмет някое от посочените по-долу: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по смисъла на приложение II; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж; в) изпълнение, независимо с какви средства, на строеж, отговарящ на изискванията на възлагащия орган, който има решаващо влияние върху вида или проектирането на строежа“.
51. За да се приеме, че е налице обществена поръчка за строителство, трябва да става въпрос за възмезден договор, сключен в писмена форма между един или няколко икономически оператора и един или няколко възлагащи органа, който има за предмет някое от посочените в предходната точка.
52. Съдът е очертал характеристиките на този вид договори по следния начин:
– „в рамките на обществена поръчка за строителство възлагащият орган получава престация, състояща се в извършването на целените от него строителни работи, която е от пряк икономически интерес за него“(35),
– „[т]ози икономически интерес е ясно установен, когато е предвидено, че възлагащият орган ще стане собственик на построеното или на строежа, предмет на поръчката“. „[М]оже да бъде установен и когато е предвидено, че възлагащият орган ще разполага с правно основание, което да му гарантира, че строежите, представляващи предмет на поръчката, ще бъдат на негово разположение предвид тяхното обществено предназначение“(36),
– „[и]кономическият интерес може да се състои и в икономическите предимства, които възлагащият орган може да извлече от бъдещото използване или прехвърляне на строежа, в обстоятелството, че той е участвал финансово в извършването на строежа, или в риска, който поема в случай на икономическа нерентабилност на строежа“(37),
– обществената поръчка за строителство „изисква изпълнителят да поеме пряко или непряко задължението да извърши строителните работи, предмет на поръчката, и изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред при условията и реда, установени от националното право“(38).
53. От друга гледна точка Съдът е приел, че „основн[ото] […] е строежът да е в съответствие с изискванията на възлагащия орган, като използваните средства във връзка с това изпълнение са без значение“(39). Това ще бъде така, когато възлагащият орган „е взел мерки за определяне на характеристиките на сградата или най-малкото упражнява решаващо влияние върху проектирането ѝ“(40).
54. Накрая, Съдът е установил критериите, по които може да се установи кога възлагащият орган упражнява това решаващо влияние: то е налице, „ако може да се докаже, че това влияние е упражнено върху архитектурната структура на сградата, като нейния размер, външните ѝ стени и носещите стени“(41). Обратно, „спецификациите, съдържащи се в технически стандарти, приложими по силата на законови разпоредби, или съответствието на характеристиките на сградата на обичайното „равнище на развитие на техниката“ на съответния пазар, […] не могат да се приемат за мерки, предприети […] за упражняване на влияние върху проектирането на сградата […]“(42).
2. Преценка на тези елементи в главното производство
55. NFŠ счита, че не са налице характеристиките на обществена поръчка, доколкото: а) липсва задължение (в негова тежест) за построяване на стадиона, чието изпълнение може да се иска по съдебен ред; б) договорът за субсидия и предварителният договор за продажба нямат възмезден характер и за словашката държава не съществува никакъв пряк икономически интерес; в) Министерството на образованието не е установило конкретни технически изисквания към проектирането.
56. Освен това NFŠ изтъква, че от материалноправна гледна точка то е спазило правилата за обществените поръчки при изграждането на стадиона, тъй като е открило процедура за възлагане на обществена поръчка за съответните строителни работи(43). Задължението за спазване на правилата за обществените поръчки при изграждането на стадиона, финансирано с държавни средства, се съдържа в договора за субсидия и в Решение SA.46530, точка 8.
57. От своя страна признавам, че прочитът на акта за преюдициално запитване и последващото развитие на преюдициалното производство не ми дават възможност да взема категорично становище относно естеството на спорната „договорна схема“.
58. На първо място, не е ясно в какво се състои престацията, чието изпълнение може да иска словашката държава от NFŠ по договора за субсидия и предварителния договор за продажба — предпоставка, която запитващата юрисдикция следва да провери.
59. Нито от писмените, нито от устно изложените в съдебното заседание становища следва, че словашката държава има право да предяви иск срещу NFŠ, за да го задължи по съдебен ред да построи стадиона, ако това предприятие в крайна сметка реши да не го направи. Отделен е въпросът дали в такъв случай NFŠ не би получило субсидията или би я изгубило, или би било длъжно да я върне. Но това само по себе си не е свързано с изпълнението на поръчка за строителство.
60. Както посочих по-горе, за да е налице същинска поръчка за строителство, е необходимо изпълнителят да поеме именно задължението да построи сградата, предмет на придобиване, чието изпълнение може да се иска по съдебен ред. Възлагащият орган (в случая — Министерството на образованието) трябва да придобие построения недвижим имот и евентуално да иска по съдебен път изпълнителят на поръчката да му го предаде, ако разполага с правно основание, което да му гарантира, че строежите ще бъдат на негово разположение предвид своето обществено предназначение.
61. На второ място, няма яснота и по отношение на придобиването на стадиона. Разбира се, това задължение не би произтичало от договора за субсидия, а хипотетично от предварителния договор за продажба. Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали след построяването на спортната инфраструктура NFŠ има задължение да я прехвърли на словашката държава, като тя може да иска изпълнение по съдебен ред.
62. Всичко сочи, както бе подчертано в съдебното заседание(44), че предварителният договор за продажба предоставя на NFŠ опцията да остане собственик на стадиона и да го експлоатира (или да предостави тази експлоатация на трети страни) или да го прехвърли на словашката държава, ако това е целесъобразно за посоченото предприятие.
63. Всъщност в Решение SA.46530 Комисията подчертава предоставената на NFŠ опция, която му позволява (но не го задължава) да продаде спортната инфраструктура на словашката държава, ако предприятието желае това. Само в такъв случай държавата ще стане собственик на стадиона(45).
64. На трето място, не става ясно и дали двата спорни договора са в пряк икономически интерес на словашката държава след премахването от договора за субсидия на задължението за безвъзмездно предоставяне на съоръженията на стадиона на Словашкия футболен съюз(46). Интересът (и последващата непряка полза) на държавата, изглежда, се свежда до обща подкрепа на националния спорт(47).
65. На четвърто място, упражняването от Министерството на образованието на решаващо влияние при проектирането на строежа чрез спорните договори е най-малкото съмнително. Без да се засяга проверката, която отново запитващата юрисдикция е компетентна да направи, всичко сочи, че единствените установени в това отношение стандарти са предвидените в правилата на УЕФА за изграждането на стадион от категория 4 и в словашките общи правила за спортните инфраструктури.
66. Впрочем анализът на стандартите на УЕФА(48) показва, че те се състоят в редица параметри, които трябва да бъдат спазени по отношение на минималните строителни изисквания, на които стадионът трябва да отговаря, за да бъде класифициран в определена категория(49). Тези стандарти обаче позволяват разнообразни архитектурни решения, които могат да бъдат осъществени в много обширни граници на професионално творчество.
67. При проектирането на футболните стадиони, отговарящи на стандартите на УЕФА, са разрешени много концептуални варианти както на външното оформление, така и на конструирането на вътрешните съоръжения. Следователно те според мен не съдържат подробните технически решения, които един същински възложител на строежа може да наложи на изпълнителя на поръчката.
68. Министерството на образованието изтъква пред запитващата юрисдикция(50) и една словашка правна уредба в областта на спортните инфраструктури(51). Тази правна уредба обаче не определя специфични за конкретен стадион предписания именно защото установява общи изисквания.
69. Самото участие на Министерството на образованието в мониторингов комитет(52) не означава непременно, че то е упражнило решаващо влияние при проектирането и изпълнението на проекта. Всъщност в писменото становище на Министерството това обстоятелство вече не се упоменава, а като фактор, отразяващ правителственото влияние върху проекта, се посочват правилата на УЕФА(53).
70. В обобщение считам, че съществуват много резерви относно квалифицирането на спорната „договорна схема“ като същинска обществена поръчка за строителство по смисъла на член 2, параграф 1, точка 6 от Директива 2014/24. Тази или противоположната квалификация зависи от крайната преценка на запитващата юрисдикция относно елементите за преценка, които самата тя не е посочила достатъчно ясно.
3. Значение на Решение SA.46530
71. Комисията има централна роля в системата за контрол върху държавните помощи, установена в членове 107 и 108 ДФЕС, които разпоредби се намират в дял VII, глава I („Правила относно конкуренцията“) ДФЕС.
72. В настоящия случай Комисията е разгледала, както посочих по-горе, договора за субсидия и предварителния договор за продажба. С Решение SA.46530 тя извършва оценка на предвидената в тях държавна помощ(54) и приема, че тя е съвместима с вътрешния пазар.
73. Комисията излага пред Съда довода, че в Решение SA.46530 не е анализирала спазването на правилата за процедурите за възлагане на обществени поръчки(55). Този довод обаче следва да се нюансира с оглед на императивно формулираната точка 8 от посоченото Решение(56), която самата Комисия определя в съдебното заседание като задължително условие за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар.
74. Прочитът на тази точка 8 показва, че според Комисията е важно за изграждането на стадиона (което всъщност е присъщото за поръчка за строителство, независимо дали обществена, или частна) да се проведе конкурентна процедура при спазване на правилата за обществените поръчки.
75. Вярно е, че като частноправен субект, NFŠ не се вписва в понятието за възлагащ орган, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24. Когато обаче държавата (която му предоставя публични средства за целта) задължи този субект да приложи правилата за обществените поръчки, което условие се изисква и от Решение SA.46530, считам, че от материалноправна гледна точка и за изграждането на стадиона са приложими правилата за възлагане на обществени поръчки, съдържащи се в посочената директива, и NFŠ се намира в положение, аналогично на положението на възлагащ орган.
76. Законодателството на Съюза в областта на обществените поръчки цели „при обществените поръчки [да] има конкуренция“(57). Това е отразено в член 18 от Директива 2014/24, който забранява „изкуствено ограничаване на конкуренцията“. Изкуствено ограничаване на конкуренцията има, когато обществената поръчка е подготвена „с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение“.
77. Комисията може активно да се намесва с цел защита на конкуренцията, когато обществената поръчка нарушава правилата, предвидени по-специално в Директива 2014/24, за да се гарантира постигането на тази цел(58). Не виждам причина, поради която не би следвало да го прави при оценката на допустимостта на държавните помощи, произтичащи от договори, сключени между публични администрации и частноправни субекти.
78. По-конкретно, считам, че Комисията не би могла да не провери дали с начина на структуриране на държавната помощ за NFŠ не се прикрива наличието на обществена поръчка, за която трябва да се проведе процедура за възлагане. Според мен тя имплицитно е направила това, с което се обяснява точка 8 от нейното Решение SA.46530.
79. Накрая, Решение SA.46530 се основава на обстоятелството, че не е било предвидено задължение за прехвърляне на собствеността върху стадиона на Словашката република(59). Този извод, който посочих по-горе, не може да бъде поставен под въпрос от запитващата юрисдикция, която трябва да се съобрази с преценката на Комисията по отношение на определящите фактори за наличието на държавна помощ.
80. Следователно Решение SA.46530 на Комисията трябва да бъде взето предвид при преценката на обстоятелствата по спора.
4. Междинно заключение
81. Договор за субсидия и предварителен договор за продажба, сключени между държавен орган и частно предприятие, с които на последното се предоставят съответно публични средства с цел да построи спортна инфраструктура, и едностранна опция да я продаде на държавата, не могат да се квалифицират като обществена поръчка за строителство, ако не пораждат задължение за държавата да купи инфраструктурата, като изпълнението може да се иска по съдебен ред, и за нея няма пряк икономически интерес или тя не е упражнила решаващо влияние при проектирането на строежа. Запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени в спора, с който е сезирана.
Г. По втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос
82. Тези въпроси се основават на предположението, че в своята съвкупност спорните договори представляват обществена поръчка за строителство, за която е трябвало да се приложат разпоредбите на Директива 2014/24. За целите на анализа моите съображения ще се основават на тази работна хипотеза.
83. След това уточнение запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националните разпоредби спорните договори са нищожни ex tunc, ако нарушават съществено правилата за обществените поръчки чрез заобикалянето им. Тя иска да се установи по същество дали тези национални разпоредби са съвместими с Директива 2014/24 (член 2, параграф 1, точка 6, буква в) и с Директива 89/665 (член 2г, параграф 1, буква а) и параграф 2).
84. Според мен не става въпрос за хипотетични въпроси, тъй като изходът на делото в главното производство може да зависи в известна степен от отговора им.
1. Приложимост на Директива 89/665
85. Според мен Директива 89/665 не е приложима в настоящия случай, тъй като в нея са установени механизми за обжалване на „решенията, взети от възлагащите органи“. Тези механизми са предвидени в полза на „всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“.
86. Член 2г от Директива 89/665 урежда недействителността (на договорите), която може да бъде обявена от преразглеждащ орган, независим от възлагащия орган, когато той е възложил обществена поръчка без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка (параграф 1, буква а), и препраща към националното законодателство за последиците от тази недействителност (параграф 2).
87. Следователно, ако се възприеме предложената от словашките органи теза, самите те (по-конкретно, Министерството на образованието) щяха да са нарушили правилата за обществените поръчки, като не са провели процедура за възлагане на обществена поръчка за спорните договори.
88. Директива 89/665 няма за цел да се защитят възлагащите органи от нарушения, които самите те са извършили, а да се даде възможност на лицата, на които е нанесена вреда от действията на тези възлагащи органи, да оспорват тези действия.
89. Член 2г от Директива 89/665 предполага, че лице, което има право да оспорва действията на възлагащия орган, е подало съответната жалба. Ако след разглеждането на жалбата сезираният с нея съд сметне договора за недействителен, се прилагат разпоредбите на отделните параграфи на посочения член. Директива 89/665 обаче, повтарям, не предвижда възможност възлагащият орган да атакува собствените си решения.
90. Отделен е въпросът дали вътрешното право предвижда способи за проверка от страна на административен орган (или орган за контрол върху действията на административните органи) на законосъобразността на негови предходни решения(60). Такава хипотеза не се урежда от Директива 89/665, а от съответните национални правила, съгласно които следва да се установи доколко е приемливо изключението от класическото правило venire contra factum propium nulli conceditur(61).
91. Всъщност с Директива 89/665 не се постига пълна хармонизация и следователно не са обхванати „всички способи за обжалване в областта на обществените поръчки“(62). Държавите членки разполагат с право на преценка при установяването на способите за обжалване, които гарантират прозрачност на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
2. Недействителност на договорите за обществени поръчки, възложени без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка
92. Решенията, изведени от разпоредбите на Директива 89/665, доколкото се отнасят до недействителността на договорите за обществени поръчки, биха могли да важат за производствата, по които чрез различните предвидени в тази директива способи договор, възложен без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, е обявен за нищожен.
93. В заключението си по дело Cross Zlín(63) направих анализ на този въпрос, изводите от който биха могли да се приложат по отношение на въпросите на запитващата юрисдикция, въпреки че по настоящото дело Директива 89/665 не е пряко приложима. В него посочвам, че:
– „по принцип съдебното решение, с което се отменя решението за възлагане на обществена поръчка, би следвало да води […] до забрана договорът да породи действието си. Решението за възлагане на обществена поръчка би следвало да се отменя с обратна сила (ex tunc), считано от момента на вземане на това решение […]“(64),
– „[т]ози общ критерий обаче допуска изключения и това е предвидено в Директива 89/665 (по-конкретно за вече сключените договори за обществени поръчки) поради неудобствата, свързани с обявяването на недействителност. […] Държавите членки могат например в случай на нарушения на формалните изисквания „да приемат принципа за недействителност за неуместен. В такива случаи държавите членки следва да разполагат с възможност за налагане на алтернативни санкции“(65),
– съдебно решение за отмяна може да се отнася до вече сключен договор, без да се стига до присъщите за неговата недействителност крайни последици, с различни решения в зависимост от разглеждания случай(66).
94. От прегледа на член 2, параграф 7, член 2г, параграфи 1—3 и член 2д, параграф 1 от Директива 89/665 следва, че(67):
– при определени обстоятелства националните норми могат да предвиждат, че съдебното решение, с което се отменя договорът за възлагане на обществена поръчка: а) или има обратна сила, засягайки ex tunc всички договорни задължения; б) или не води неизбежно до лишаването на посочения договор от неговите последици,
– недействителността на договорите обаче се запазва, когато национален съд на държава членка (която е установила това в законодателството си) постанови решение, с което обяви решението за възлагане на обществена поръчка за недействително, като изведе последици ex tunc от решението си.
95. Следователно няма никаква пречка националното право да предвижда, че съдебното решение, с което се обявява за недействителен договор за строителство, възложен без предварителна конкурентна процедура, когато последната е била задължителна, тъй като по отношение на договора е трябвало да бъдат приложени правилата за обществените поръчки, поражда действие ex tunc.
V. Заключение
96. С оглед на гореизложеното предлагам на Okresný súd Bratislava III (Районен съд Братислава III, Словакия) да се отговори по следния начин:
„Член 2, параграф 1, точка 6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО
следва да се тълкува в смисъл, че
договор за субсидия и предварителен договор за продажба, сключени между държавен орган и частно предприятие, с които на последното се предоставят съответно публични средства с цел да построи спортна инфраструктура, и едностранна опция да я продаде на държавата, не могат да се квалифицират като обществена поръчка за строителство, ако не пораждат задължение за държавата да купи инфраструктурата, като изпълнението на това задължение може да се иска по съдебен ред, и за нея няма пряк икономически интерес или тя не е упражнила решаващо влияние при проектирането на строежа. Запитващата юрисдикция следва да провери дали са налице такива обстоятелства в настоящия случай.
Няма никаква пречка законодателството на държава членка да предвижда, че съдебното решение, с което се обявява за недействителен договор за строителство, възложен без предварителна конкурентна процедура, когато последната е била задължителна, тъй като по отношение на договора е трябвало да бъдат приложени правилата за обществените поръчки, поражда действие ex tunc“.
1 Език на оригиналния текст: испански.
2 Národný futbalový štadión a.s., чийто правоприемник от 31 декември 2015 г. е NFŠ a.s. (наричано по-нататък „NFŠ“).
3 Наричано по-нататък „Решение SA.46530“.
4 Съгласно акта за преюдициално запитване (т. 20) „в момента се водят следните съдебни спорове: 1) по иск на министерството на образованието и Словашката република с ответник дружеството NFŠ за връщането на цялата сума на субсидията в размер на 27 200 000 евро, заедно с лихви и разноски, поради нищожност на договора за субсидия като противоречащ на закона, 2) по иск на дружеството NFŠ с ответници министерството на образованието и Словашката република за установяване на съдържанието на неизпълнимата клауза на предварителния договор, която определя процедурата за изчисляване на продажната цена на стадиона, 3) по иск на дружеството NFŠ за осъждането на Словашката република и министерството на образованието да заплатят неустойка в размер на 48 000 000 евро за несключването на окончателен договор за продажбата на стадиона при условията на предварителния договор и 4) по иск на дружеството NFŠ за осъждането на Словашката република и министерството на образованието да заплатят обезщетение за вредите, причинени във връзка с проекта за стадион, в размер на 47 349 262,73 евро, заедно с лихви и разноски“.
5 Както посочват страните по делото в съдебното заседание, става въпрос за спора относно изчисляването на продажната цена, посочен в точка 20, подточка 2 от акта за преюдициално запитване.
6 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116, и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282).
7 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).
8 Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1).
9 Zákon č. 40/1964 Zb., Občiansky zákonník, z 26. februára 1964 (Закон от 26 февруари 1964 г. № 40/1964, Граждански кодекс).
10 Zákon z 18. novembra 2015 č. 343/2015 Z. z. o verejnom obstarávaní a o zmene a doplnení niektorých zákonov (Закон от 18 ноември 2015 г. № 343/2015 за обществените поръчки и за изменение и допълнение на някои закони).
11 Zákon č. 300/2008 Z. z. o organizácii a podpore športu a o zmene a doplnení niektorých zákonov z 2. júla 2008 (Закон от 2 юли 2008 г. № 300/2008 относно организацията и подпомагането на спорта).
12 Точка 6 от акта за преюдициално запитване. Държавата имала интерес от изграждането на стадион, който отговаря на стандартите, установени в правилата на УЕФА (акроним на името на английски език: Union of European Football Associations). Съгласно тези правила става въпрос за стадион от категория 4, на който могат да се провеждат спортни мероприятия и всички категории състезания между национални футболни отбори.
13 Точка 7 от акта за преюдициално запитване.
14 Като част от съоръженията проектът е трябвало да включва подземен паркинг и парк за спорт.
15 Memorandum o spolupráci pri realizácii výstavby a prevádzke športovej infraštruktúry „Národný futbalový štadión“ (Меморандум за сътрудничество при осъществяването на строителството и експлоатацията на спортната инфраструктура „Národný futbalový štadión“ („Национален футболен стадион“).
16 Zmluva o podmienkach poskytnutia dotácie na výstavbu Národného futbalového štadióna (Договор за условията за отпускане на субсидия за строителството на Националния футболен стадион).
17 Поканата е публикувана на 20 септември 2013 г. Съгласно точка 10 от акта за преюдициално запитване в нея е посочено като единствено дружество, което има право да подаде заявление, Národný futbalový štadión, a.s.
18 Zmluva o poskytnutí dotácie zo štátneho rozpočtu (Договор за отпускане на субсидия от държавния бюджет). Съгласно точка 11 от акта за преюдициално запитване „субсидията е отпусната, без да се провежда подбор между по-широк кръг заинтересовани лица (без провеждане на конкурентна процедура), тъй като съгласно текста на поканата за подаване на заявления единственото лице с такова право е дружеството Národný futbalový štadión, a.s., както изисква Решение № 400/2013 на правителството“.
19 Zmluva o budúcej zmluve č. 0385/2016 (буквално „Договор за бъдещ договор“).
20 Съгласно точка 14 от акта за преюдициално запитване „част от предварителния договор за продажба са няколко приложения, които съдържат конкретните спецификации на техническите и материалните параметри на стадиона“.
21 По-специално, изключва се предвидената в първоначалния договор възможност Slovenský futbalový zväz (Словашки футболен съюз, Словакия) да ползва безплатно някои части от стадиона.
22 Може да се предположи, че първото условие е изпълнено.
23 Акт за преюдициално запитване, точка 17. Това обстоятелство обаче се оспорва от NFŠ. Вж. бележка под линия 27 от настоящото заключение.
24 От тази гледна точка би ставало въпрос за изкуствена схема за прикриване на действителното наличие на обществена поръчка, с цел заобикаляне на отварянето ѝ за конкуренцията.
25 Решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953), точки 25 и 26.
26 Становище на NFŠ, точка 40.
27 NFŠ прилага към становището си становищата на посочената Агенция № 91792/2016 от 8 юли 2016 г. и № 5931‑6000/2019-OD/9 от 6 септември 2019 г.
28 Решение от 2 април 2020 г., Coty Germany (C‑567/18, EU:C:2020:267), точка 22.
29 Решение от 14 януари 2021 г., RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel (C‑387/19, EU:C:2021:13), точка 23.
30 Съгласно точка 14 от акта за преюдициално запитване предварителният договор за продажба е договорът, „част от който са няколко приложения, които съдържат конкретните спецификации на техническите и материалните параметри на националния футболен стадион“.
31 Запитващата юрисдикция поставя акцент върху елементи от договора за субсидия от 2013 г., които обаче, както самата тя посочва, са премахнати с допълнението от 2016 г. (т. 9 във връзка с точка 15 от акта за преюдициално запитване). Въпреки това тя придава значителна тежест на възможността за безвъзмездно ползване на стадиона от Словашкия футболен съюз, която включва в текста на първия преюдициален въпрос.
32 „[С]иналагматичният характер на договор за обществена поръчка задължително се изразява в създаването на юридически обвързващи за всяка от страните по договора задължения, чието изпълнение трябва да може да се иска по съдебен ред“. Решение от 10 септември 2020 г., Tax-Fin-Lex (C‑367/19, EU:C:2020:685), точка 26.
33 „[…] както следва от обичайния юридически смисъл на думата „възмезден“, тя обозначава договор, с който всяка от страните се задължава да осъществи определена престация в замяна на насрещната престация на друга страна […]. Ето защо синалагматичният характер на договора е съществена характеристика на обществената поръчка […]“. Решение от 10 септември 2020 г., Tax-Fin-Lex (C‑367/19, EU:C:2020:685), точка 25 и цитираната съдебна практика.
34 Курсивът е мой.
35 Решение от 22 април 2021 г., Комисия/Австрия (Отдаване под наем на все още непостроена сграда) (C‑537/19, EU:C:2021:319), точка 44.
36 Решение от 25 март 2010 г., Helmut Müller (C‑451/08, EU:C:2010:168, наричано по-нататък „решение Helmut Müller“), точки 50 и 51. Решение от 10 ноември 2022 г., SHARENGO (C‑486/21, EU:C:2022:868), точки 66 и 67, потвърждава, че е необходимо „придобиването от страна на един или няколко възлагащи органа посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги“, както и че самият възлагащ орган трябва да извлече полза от съответния договор.
37 Решение Helmut Müller, точка 52.
38 Пак там, точка 63.
39 Решение от 29 октомври 2009 г., Комисия/Германия (C‑536/07, EU:C:2009:664), точка 55.
40 Решение от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti (C‑213/13, EU:C:2014:2067), точка 44, с цитиране на решение Helmut Müller.
41 Решение от 22 април 2021 г., Комисия/Австрия (Отдаване под наем на все още непостроена сграда) (C‑537/19, EU:C:2021:319), точка 53.
42 Пак там, точка 83.
43 В точка 52 и в бележка под линия 42 от писменото си становище NFŠ препраща към уебсайта на Агенцията по обществени поръчки, който съдържа договорите за строителство, които е сключило с различни икономически оператори. В съдебното заседание то потвърди, без да бъде опровергано по този въпрос, че отворената за всеки кандидат процедура за възлагане на обществена поръчка е публикувана в официалните вестници на Съюза и Словашката република.
44 На поставени от Съда въпроси както NFŠ, така и Министерството на образованието споделят тази преценка, като приемат, че упражняването на опцията (едностранна) за продажба зависи от волята на NFŠ.
45 Точка 22 от Решение SA.46530.
46 В точка 41 от писменото си становище Комисията омаловажава това премахване, въпреки че то лишава договора от твърдяната специфична материална полза за словашката държава (ако това условие беше запазено, ползата всъщност би била за Словашкия футболен съюз, който не се отъждествява с държавата).
47 В Решение SA.46530 се признава, че целите от общ интерес, с оглед на които се приема, че държавната помощ е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, са подкрепата на спорта и на други търговски или нетърговски мероприятия, като културни мероприятия, които цели са в съответствие с член 165 и член 167, параграф 4 ДФЕС.
48 https://www.jalgpall.ee/docs/Stadium%20regulations%202018.pdf
49 Член 1.02 от правилата на УЕФА. Различните строителни стандарти са дадени под формата на таблици, които съдържат елементите, по които се определят отделните категории.
50 Точка 22 от акта за преюдициално запитване.
51 Член 13 от Закон № 300/2008 от 2 юли 2008 г. относно организацията и подпомагането на спорта.
52 Точка 24 от акта за преюдициално запитване.
53 Точка 10 от писменото становище на Министерството на образоването. В писменото становище на Словашката република само се посочва лаконично, че сградата трябва да се построи в съответствие с изискванията на възлагащия орган (т. 11).
54 Според нея помощта се състои от две подмерки: едната е пряката субсидия от 27,2 милиона евро, а другата е предоставената на NFŠ опция да продаде стадиона на Словашката република в срок до пет години от изграждането му. Тази опция е оценена от независим субект на 8,76 милиона евро (т. 13 от Решение SA.46530).
55 Точка 57 от писменото ѝ становище.
56 „The construction works financed through the grant described in the section below will be subject to a competitive process, respecting the applicable procurement rules“.
57 Съображение 1 от Директива 2014/24. Наличието на конкуренция, действителна и ефективна конкуренция или избягване на нарушаване на конкуренцията се споменават както в преамбюла, така и в няколко члена от тази директива.
58 Всъщност тя е направила това по дело Комисия/Австрия (Отдаване под наем на все още непостроена сграда) (C‑537/19, EU:C:2021:319), като отправя уведомление, че определена обществена поръчка за строителство е прикрита под формата на дългосрочен договор за наем.
59 Това твърди NFŠ в точки 71—74 от писменото си становище.
60 Или, както в настоящия случай, за изтъкване на незаконосъобразността на негови решения като възражение срещу иск за изпълнение на тяхното съдържание.
61 Никой не може да възразява срещу собствените си действия. Словашките съдилища са компетентни да тълкуват член 40 bis от своя Граждански кодекс, съгласно който не може да иска унищожение (на правен акт) страната, която е причинила унищожаемостта. В съдебното заседание обаче представителят на словашката държава изрази съмненията си относно вътрешното законодателство в това отношение.
62 Решение от 14 май 2020 г., T-Systems Magyarország (C‑263/19, EU:C:2020:373), точка 53, в която от своя страна е цитирано решение от 26 март 2020 г., Hungeod и др. (C‑496/18 и C‑497/18, EU:C:2020:240), точка 73.
63 Заключение по дело CROSS Zlín (C‑303/22, EU:C:2023:652).
64 Пак там, точка 78.
65 Пак там, точка 79.
66 Пак там, точки 80 и 81.
67 Пак там, точки 83—87.