а)

да осъди Комисията да заплати обезщетение в размер на 593 177 661,75 EUR като лихви за забава върху главницата от 1 060 000 000 EUR по лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ за първия календарен ден на месеца, в който е прието Решение C(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 г. по преписка COMP/C-3/37.990 Intel (наричано по-нататък „Решението“) (а именно 1,25 %), увеличена с 3,5 процентни пункта (или друг подходящ според Съда лихвен процент), за периода от 13 август 2009 г. (датата на предварителното плащане на глобата от Intel) до 25 февруари 2022 г. (датата на погасяване на главницата на глобата от Европейската комисия), като се приспадне вече платената от Комисията на Intel сума за лихви в размер на 38 059 598,52 EUR,

б)

да осъди Комисията да плати лихви върху исканата по буква а) по-горе сума за периода от 25 февруари 2022 г. (датата на погасяване на главницата на глобата от Комисията) или, при условията на евентуалност, от 28 април 2022 г. (датата на първия иск на Intel за лихви), или от 6 юли 2022 г. (датата на настоящия иск), или, алтернативно, от датата на постановяване на решението по настоящия иск до датата, на която Комисията действително изплати сумата в изпълнение на решението, с което се уважава настоящият иск при лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за операциите по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта, или друг подходящ според Съда лихвен процент,

в)

в допълнение или при условията на евентуалност:

г)

във всички случаи да осъди Комисията да плати съдебните разноски на Intel за настоящото производство.

1.

Първо: на основание член 268 ДФЕС във връзка с член 340, параграф 2 ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата на основните права ищецът иска да му бъдат присъдени обезщетение и лихви за вредите, които претърпял поради отказа на Комисията да му плати лихви за забава върху главницата на глобата, възстановена след отмяната с решение T-286/09 RENV, ECLI:EU:T:2022:19, на член 2 от Решение C(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 г. по преписка COMP/C-3/37.990 Intel. В това отношение ищецът се позовава на изискването за предприемане на необходимите мерки за изпълнение на решението за отмяна на глобата съгласно член 266 ДФЕС, което включва плащането на лихви за забава. Комисията неправилно твърди, че срокът за всяка претенция за извъндоговорна отговорност започва да тече от датата на предварителното плащане на глобата.

2.

Второ: в допълнение или при условията на евентуалност, на основание член 263 ДФЕС ищецът иска отмяна на всяко решение на Комисията, с което се отказва възстановяване на лихвите за забава в посочения по-горе размер, поради това че то i) противоречи на член 266 ДФЕС и ii) неправилно определя датата, от която започва да тече срокът за всяко искане за извъндоговорна отговорност.

3.

Трето: при условията на евентуалност спрямо предходното, на основание член 265 ДФЕС, доколкото Комисията не е приела окончателна позиция (въпреки исканията на ищеца), ищецът иска да се установи, че Комисията е действала незаконосъобразно, като не е платила на Intel посочените лихви за забава на основание член 266 ДФЕС, и да се осъди Комисията да плати тези лихви за забава в посочения по-горе размер.

4.

При условията на евентуалност ищецът твърди, че всяко противоположно тълкуване на регламентите от 2002 г., 2012 г. и/или 2018 г., което би изключило плащането на лихвите за забава в съответствие с член 266 ДФЕС, както е тълкуван от Съда и Общия съд, би довело до нарушение на първичното право на Съюза. При тези обстоятелства ищецът твърди при условията на евентуалност основание за незаконосъобразност по членове 266 ДФЕС и 277 ДФЕС.