—

да отмени решението на Комисията, съобщено на жалбоподателя посредством писмо от 1 април 2022 г., с което решение се отхвърля като недопустимо искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане на основание, че нарушава Договорите,

—

в допълнение/при условията на субсидиарност да обяви, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на Комисията съгласно член 265 ДФЕС,

—

да обяви, че нидерландският Национален план в областта на енергетиката и климата не е в съответствие с Орхуската конвенция, че той е бил оценен и/или е бил приет и/или е бил публикуван незаконосъобразно от Комисията и съответно нарушава правото на Съюза и международното право и/или че посоченият план е незаконосъобразен,

—

да обяви, че Комисията не е изпълнила своите задължения за предприемане на действия съгласно правото на Съюза и международното право, а именно, че не е приела мерките, които са необходими и подходящи за справяне със и/или отстраняване на липсата на съгласуваност на нидерландския Национален план в областта на енергетиката и климата с Орхуската конвенция,

—

да обяви, че Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (1) не привежда в изпълнение разпоредбите на Орхуската конвенция, включително на член 7 от нея, и съответно не е в съответствие с правото на Съюза и с международното право в областта на околната среда, поради което е незаконосъобразен,

—

с оглед на националните планове в областта на енергетиката и климата и по-специално на обстоятелството, че нидерландският Национален план в областта на енергетиката и климата не е съобразен с Орхуската конвенция, да обяви, че неизпълнението от страна на Комисията на задълженията ѝ съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 съставлява нарушение на посочения регламент, нарушение на Конвенцията и най-вече нарушение на Договорите,

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

В рамките на първото основание се посочва, че решението на Комисията, съобщено на жалбоподателя посредством писмо от 1 април 2022г., следва да се отмени, тъй като съставлява нарушение на Договорите и на законодателството в областта на околната среда. През декември 2021 г. жалбоподателят отправя искане до Комисията за вътрешно преразглеждане що се отнася до посочените в него въпроси във връзка със законодателството в областта на околната среда. В отговор на искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане Комисията приема, че то е недопустимо. Жалбоподателят счита, че решението на Комисията в това отношение е изначално погрешно, съставлява нарушение на правото на ЕС и на международното право в областта на околната среда и освен това съставлява нарушение на Договорите. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила задълженията си за предприемане на действия и за бездействие в съответствие с Договорите и с международното право, включително членове 3, 6 и 7 от Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция). Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на Комисията нарушава вторичното право на Европейския съюз, включително членове 9 и 10 от Регламент (EО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (2), и/или задълженията ѝ съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. Жалбоподателят твърди също така, че решението на Комисията нарушава правото му на достъп до правосъдие съгласно Орхуската конвенция и изменения Регламент относно Орхуската конвенция.

2.

В рамките на второто основание се посочва, че е налице бездействие от страна на Комисията по смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с националните планове в областта на енергетиката и климата, които са оценени, приети и публикувани от Комисията, включително, по-специално, оспорваният нидерландски Национален план в областта на енергетиката и климата. Бездействието на Комисията представлява нарушение на задълженията ѝ съгласно Договорите и международното право, включително членове 3, 6 и 7 от Орхуската конвенция. По-нататък жалбоподателят твърди, че бездействието на Комисията нарушава вторичното право на Съюза, включително и по-специално, членове 9 и 10 от изменения Регламент (ЕО) № 1367/2006.

3.

В рамките на третото основание се твърди, че невъзможността на Комисията да осигури пълното съответствие на нидерландския Национален план в областта на енергетиката и климата с Орхуската конвенция означава, че този план е, и през релевантния период е бил оценен, приет и публикуван при очевидно нарушаване на правото на ЕС и на международното право и съответно е незаконосъобразен. В това отношение жалбоподателят твърди също така, че обстоятелството, че Комисията не е приела и/или взела подходящи мерки за справяне и отстраняване на посочените проблеми представлява бездействие от нейна страна в нарушение на член 265 ДФЕС.

4.

В рамките на четвъртото основание се твърди, че Регламент (ЕС) 2018/1999 не привежда в изпълнение разпоредбите на Орхуската конвенция, включително на член 7 от нея, и съответно не е в съответствие с правото на Съюза и с международното право в областта на околната среда. В допълнение или при условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Регламент (ЕС) 2018/1999 нарушава Договорите. В съответствие с това жалбоподателят посочва, че Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде обявен за незаконосъобразен.