EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62022TN0110

Дело T-110/22: Жалба, подадена на 28 февруари 2022 г. — Kremer/Комисия

OB C 158, 11.4.2022, p. 14–15 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 158, 11.4.2022, p. 11–12 (GA)

11.4.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 158/14


Жалба, подадена на 28 февруари 2022 г. — Kremer/Комисия

(Дело T-110/22)

(2022/C 158/17)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Christiane Kremer (Брюксел, Белгия) (представители: D. Grisay и A. Ansay, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

да приеме настоящите жалба за отмяна и иск за извъндоговорна отговорност;

да ги обяви за допустими и вследствие на това:

като главно искане,

да обяви жалбата за отмяна за основателна и да постанови, че решението за отхвърляне поради недопустимост на органа по назначаването (ОН) от 24 февруари 2022 г. е нищожно поради това, че:

член 77 от Правилника за длъжностните лица и член 11 от Приложение VIII към Правилника, на които е основано изпратеното до жалбоподателката становище за определяне, са незаконни;

като не е предложила на жалбоподателката в своето становище за определяне никакво възстановяване на неотчетените от компетентния европейски орган пенсионни права, Европейската комисия не е изпълнила задължението си за полагане на грижа;

като не е предложила на жалбоподателката в своето становище за определяне никакво възстановяване на неотчетените от компетентния европейски орган пенсионни права, Европейската комисия е нарушила принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация;

и да върне преписката на ОН, който да определи сумата, която да се възстанови на жалбоподателката;

при условията на евентуалност,

да обяви за основателен иска за обезщетение, основан на неоснователно обогатяване, поради това, че жалбоподателката е обедняла с размера на пенсионните си права в нейната национална пенсионна схема, които не са били взети предвид от компетентния орган на Съюза, и които корелативно са обогатили пенсионната каса на Европейския съюз;

да осъди Комисията за обезщети двете финансови вреди, претърпени от жалбоподателката, оценени към деня на подаване на настоящата жалба на сумата от 55 401,07 EUR за главницата.

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, изведено от възражение за недопустимост на член 77, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“) и на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника. Жалбоподателката изтъква, че горепосочените разпоредби предвиждат, че длъжностното лице трябва да вземе решението да прехвърли своите пенсионни права, придобити в рамките на националната система, към пенсионната каса на Европейския съюз (наричана по-нататък „ПКЕС“) в срок от десет години от постъпването на служба в институциите на Европейския съюз. Едва обаче в момента на неговото излизане в пенсия длъжностното лице, извършило прехвърляне, може да правилно да измери значимостта на неговото евентуално прехвърляне, по-конкретно поради правилото, което ограничава размера на пенсиите до 70 %. Въз основа на това жалбоподателката заключава, че това правило поражда разлика в третирането в сравнение с длъжностно лице с кариера изцяло в рамките на европейската система в нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

2.

Второ основание, изведено от нарушение на задълженията за съдействие и за полагане на грижа, посочени в член 24 от Правилника. Жалбоподателката твърди, че при прехвърлянето на техните пенсионни права от националната система към ПКЕС длъжностните лица поначало получават от Комисията таблица, в която се уточнява, че имат право на възстановяване на небонифицирания актюерски еквивалент на внесените суми в тяхната национална схема по произход, които не са отчетени в пенсионната схема на Съюза. Освен това възстановяването се извършва поначало без ограничения, нито особени постъпки. Според жалбоподателката обаче тя не е получила нито тази таблица, нито никакво възстановяване.

3.

Трето основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Жалбоподателката счита, че съществува необоснована с обективен критерий дискриминация между някои длъжностни лица, на които се предоставя възстановяване при прехвърлянето на техните пенсионни права и други, за които това не е така.

4.

Четвърто основание, изведено от извъндоговорната отговорност поради наличието на неоснователно обогатяване в ущърб на жалбоподателката.


Top