1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят SBM Développement SAS иска отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1388 на Комисията от 23 юни 2022 година относно нерешените възражения, отнесени за разглеждане от Франция и Швеция съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на реда и условията за разрешаване на биоцида Pat’Appât Souricide Canadien Foudroyant (ОВ L 208, 2022 г., стр. 7, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

В член 19 от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1) са посочени условията за издаване на разрешение за биоцид. Параграф 1 от същия член гласи по-специално следното:

„Биоцид, различен от тези, за които е допустима опростената процедура по издаване на разрешение в съответствие с член 25, се разрешава, ако са изпълнени следните условия:

[…]“.

3

Съгласно член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012:

„Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 4, даден биоцид може да бъде разрешен, когато установените в параграф 1, буква б), подточки iii) и iv) условия не са напълно изпълнени, или може да бъде разрешен за предоставяне на пазара за употреба от масовия потребител, когато посочените в параграф 4, буква в) критерии са изпълнени, ако в случай че биоцидът не бъде разрешен, това би оказало несъразмерно отрицателно въздействие за обществото в сравнение с рисковете за здравето на хората, здравето на животните или за околната среда, произтичащи от употребата на биоцида при определените в разрешението условия.

Употребата на биоциди, разрешени съгласно настоящия параграф, подлежи на подходящи мерки за намаляване на риска, за да се гарантира, че експозицията на хората и околната среда на тези биоциди е сведена до минимум. Употребата на биоциди, разрешени съгласно настоящия параграф, се ограничава до държави членки, в които е изпълнено условието по първата алинея“.

4

Глава VII от Регламент № 528/2012 се отнася до процедурите за взаимно признаване на разрешения за биоциди в рамките на Европейския съюз. Член 32 от посочения регламент има следния текст:

„1.   Заявленията за взаимно признаване на национално разрешение се подават в съответствие с процедурата, посочена в член 33 (последващо взаимно признаване) или член 34 (паралелно взаимно признаване).

2.   Без да се засяга член 37, всички държави членки, които получават заявления за взаимно признаване на национално разрешение за биоцид, издават разрешение за даден биоцид при едни и същи условия, в съответствие с процедурите, изложени в настоящата глава“.

5

Що се отнася до последващото взаимно признаване, в член 33, параграф 1 от Регламент № 528/2012 се предвижда по-специално следното:

„Заявителите, които искат да получат последващо взаимно признаване в една или повече държави членки („заинтересованите държави членки“) на национално разрешение за биоцид, който вече е разрешен в друга държава членка в съответствие с член 17 („референтната държава членка“), подават до всеки от компетентните органи на заинтересованите държави членки заявление, което съдържа превод на националното разрешение, издадено от референтната държава членка, на посочените от заинтересованата държава членка официални езици.

[…]“.

6

Освен това съгласно член 35 от Регламент № 528/2012:

„1.   Създава се координационна група за разглеждане на всички въпроси, различни от въпросите по член 37, свързани с това дали даден биоцид, за който е подадено заявление за взаимно признаване съгласно член 33 или член 34, отговаря на установените в член 19 условия за издаване на разрешение.

[…]

2.   Ако някоя от заинтересованите държави членки прецени, че биоцид, който е оценен от референтната държава членка, не отговаря на посочените в член 19 условия, тя изпраща подробно обяснение на спорните въпроси и на основанията за своята позиция на референтната държава членка, на другите заинтересовани държави членки, на заявителя и, според случая, на притежателя на разрешението. Спорните въпроси незабавно се отнасят за разглеждане до координационната група.

3.   В рамките на координационната група всички държави членки, посочени в параграф 2 от настоящия член, правят всичко възможно за постигане на споразумение относно действията, които да се предприемат. Те предоставят на заявителя възможност да изрази своята гледна точка. Ако постигнат споразумение в рамките на 60 дни от отнасянето за разглеждане на спорните въпроси, посочено в параграф 2 от настоящия член, референтната държава членка вписва одобрението в Регистъра за биоциди. След това процедурата се счита за закрита и референтната държава членка и всяка от заинтересованите държави членки издава разрешение за биоцида в съответствие с член 33, параграф 3 или член 34, параграф 6 според случая“.

7

В случай че държавите членки не постигнат споразумение, в член 36 от Регламент № 528/2012 е предвиден механизъм за отнасяне на нерешените възражения до Европейската комисия, както следва:

„1.   Ако държавите членки, посочени в член 35, параграф 2, не постигнат споразумение в рамките на посочения в член 35, параграф 3 срок от 60 дни, референтната държава членка незабавно информира Комисията, като ѝ предоставя подробно изложение на въпросите, по които държавите членки не са могли да постигнат споразумение, и на причините за разногласието. На заинтересованите държави членки и на заявителя, а според случая и на притежателя на разрешението, се предоставя копие от това изложение.

2.   Комисията може да поиска от [Европейската агенция по химикали] становище относно научните или техническите въпроси, повдигнати от държавите членки. Когато Комисията не иска становище от Агенцията, тя дава възможност на заявителя и, според случая, на притежателя на разрешението да представи писмени бележки в рамките на 30 дни.

3.   Комисията приема посредством актове за изпълнение решение по отнесения до нея въпрос. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата на разглеждане, посочена в член 82, параграф 3.

4.   Решението, посочено в параграф 3, се адресира до всички държави членки и се изпраща за информация до заявителя и, според случая, до притежателя на разрешението. В рамките на 30 дни след уведомяването за решението заинтересованите държави членки и референтната държава членка издават, отказват да издадат или отменят разрешението, или променят неговите условия, както е необходимо, за да се съобразят с решението“.

8

В член 37 от Регламент № 528/2012 се определят условията, при които чрез дерогация от механизма за взаимно признаване, предвиден в член 32, параграф 2 от посочения регламент, дадена държава членка може да откаже издаването на разрешение или да адаптира условията на разрешението, което предстои да бъде издадено.

9

Освен това в глава IX от Регламент № 528/2012 се съдържат редица разпоредби относно отмяната, преразглеждането и изменението на разрешенията за биоциди. По-специално в член 48 от посочения регламент се предвижда следното:

„1.   Без да се засягат разпоредбите на член 23, компетентният орган на дадена държава членка или, ако става въпрос за разрешение на Съюза — Комисията, могат по всяко време да отменят или изменят издадено от тях разрешение, ако счетат, че:

2.   Когато компетентният орган или, ако става въпрос за разрешение на Съюза — Комисията, възнамерява да отмени или измени дадено разрешение, той/тя уведомява притежателя на разрешението за това, като му предоставя възможност да представи бележки или допълнителна информация в рамките на определен срок. При вземане на окончателното си решение оценяващият компетентен орган или, ако става въпрос за разрешение на Съюза — Комисията, надлежно взема предвид тези бележки.

3.   Когато компетентният орган или, ако става въпрос за разрешение на Съюза — Комисията, отмени или измени разрешение в съответствие с параграф 1, той/тя уведомява незабавно притежателя на разрешението, компетентните органи на другите държави членки и, според случая, Комисията.

Компетентните органи, издали разрешения съгласно процедурата на взаимно признаване за биоциди, за които разрешението е отменено или изменено, в рамките на 120 дни от нотификацията съответно отменят или изменят разрешенията и уведомяват Комисията за това.

В случай на несъгласие между компетентните органи на някои държави членки относно националните разрешения, които подлежат на взаимно признаване, предвидените в членове 35 и 36 процедури се прилагат mutatis mutandis“.

10

Жалбоподателят е притежател, в няколко държави членки, на разрешение за пускане на пазара на биоцид, съдържащ активното вещество алфахлоралоза, регистрирано под номер по CAS 15879‑93‑3 за продуктов тип 14 (а именно родентициди). Този продукт, предлаган на пазара в Съюза под различни наименования, е предназначен да се използва за контрол на мишки в затворени помещения (наричан по-нататък „разглежданият биоцид“).

11

Активното вещество алфахлоралоза е одобрено от Комисията и е включено в приложение I към Директива № 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди (OB L 123, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 67) с Директива 2009/93/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 година за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за включване в приложение I към нея на алфахлоралоза (alphachloralose) като активно вещество (ОВ L 201, 2009 г., стр. 46).

12

На 17 юни 2013 г. разглежданият биоцид е одобрен от компетентния орган на Обединеното кралство в съответствие с предвидената в Директива 98/8 процедура за издаване на национално разрешение. Това разрешение е оставено в сила след влизането в сила на Регламент № 528/2012.

13

В периода между 2014 г. и 2019 г. жалбоподателят е поискал последващо взаимно признаване в няколко държави членки на националното разрешение за разглеждания биоцид, което вече е било издадено от Обединеното кралство съгласно член 33 от Регламент № 528/2012. Вследствие на това на 21 октомври 2015 г. и на 26 февруари 2019 г. съответно Френската република и Кралство Швеция разрешават разглеждания биоцид под наименованието „Pat’Appât Souricide canadien Foudroyant“ във Франция и „Rodicum Express“ в Швеция.

14

Съответно на 9 декември 2019 г. и на 17 декември 2019 г. Френската република и Кралство Швеция изменят националното разрешение за разглеждания биоцид на основание член 48 от Регламент № 528/2012 в отговор на съобщаването на няколко случая на първично отравяне на кучета и вторично отравяне на котки.

15

Вследствие на това Френската република въвежда изискване за допълнително етикетиране на разглеждания биоцид, така че да се посочи ясно рискът за хората и за нецелевите организми, като се посочи по много четлив начин върху опаковката задължението за използване на разглеждания биоцид само в кутии за примамки.

16

Кралство Швеция ограничава употребата на разглеждания биоцид до обучени професионалисти. То добавя също две условия, а именно разглежданият биоцид да не се използва в среда, в която е възможно да има котки, и след употребата на разглеждания биоцид мъртвите мишки да бъдат събирани. Жалбоподателят обжалва посочените изменения пред шведските национални юрисдикции, които отхвърлят жалбата като неоснователна.

17

На 24 декември 2019 г. в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент № 528/2012 е подадено заявление за подновяване на одобрението на активното вещество алфахлоралоза. На 15 октомври 2020 г. оценяващият компетентен орган на Полша уведомява Комисията за своето решение в съответствие с член 14, параграф 1 от посочения регламент, че е необходима пълна оценка на заявлението за подновяване.

18

На 15 април 2020 г. в съответствие с член 48, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 Кралство Дания и Федерална република Германия отнасят възражения до създадената съгласно член 35 от посочения регламент координационна група срещу направените от Френската република и от Кралство Швеция изменения във връзка с разрешението за разглеждания биоцид.

19

Тъй като в координационната група не е постигнато споразумение, на 7 август 2020 г. и 21 октомври 2020 г. в съответствие с член 36, параграф 1 от Регламент № 528/2012 Кралство Швеция и Френската република отнасят нерешените възражения до Комисията и ѝ предоставят подробно изложение на въпросите, по които държавите членки не са успели да постигнат съгласие, и на причините за разногласието.

20

След като получава становище от Ruokavirasto (финландски Орган по храните) и от Veterinärförbund (финландската Асоциация на ветеринарните лекари) относно въздействието на продуктите на основата на алфахлоралоза върху домашни любимци, на 8 декември 2021 г. Република Финландия изменя разрешенията за родентициди, съдържащи алфахлоралоза, за да ограничи продуктите до професионална употреба.

21

На 23 юни 2022 г. Комисията приема обжалваното решение на основание член 36, параграф 3 от Регламент № 528/2012. Съгласно това решение, след като проучва внимателно информацията, представена от държавите членки и от жалбоподателя, Комисията приема, че разглежданият биоцид не отговаря напълно на условията, определени в член 19, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 528/2012.

22

Поради това Комисията приема, че в съответствие с член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012 разглежданият биоцид може да бъде разрешен само в държави членки, които считат, че ако той не бъде разрешен, това би оказало несъразмерно отрицателно въздействие за обществото в сравнение с рисковете за здравето на хората, здравето на животните или за околната среда, произтичащи от употребата на биоцида при определените в разрешението условия. Освен това Комисията приема, че в случай на издаване на разрешение употребата на разглеждания биоцид би трябвало да подлежи на подходящи мерки за намаляване на риска, за да се гарантира, че експозицията на животните и околната среда на този биоцид е сведена до минимум.

23

Жалбоподателят иска от Общия съд:

24

Комисията, подкрепяна от Република Финландия, иска от Общия съд:

25

Без формално да повдига възражение за недопустимост, Комисията, подкрепяна от Република Финландия, твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не отговарял на нито едно от условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС.

26

Първо, жалбоподателят не бил адресат на обжалваното решение. Второ, това решение не представлявало подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, тъй като държавите членки трябвало да вземат решение за отмяна или изменение на съществуващите разрешения. Трето, жалбоподателят не бил пряко засегнат от обжалваното решение, тъй като, макар последното да пораждало задължителни правни последици, то изисквало мерки за изпълнение и оставяло широко право на преценка на държавите членки. Всъщност държавите членки биха могли да изберат дали да запазят или не разрешението за разглеждания биоцид въз основа на свободата си за извършване на собствена преценка на пропорционалността. Те биха могли да разрешат продукта при условия, които отговарят на разпоредбите на член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012, като същевременно запазят широко право на преценка при приемането на мерките за намаляване на риска, които считат за най-подходящи.

27

Освен това от член 36, параграф 4 от Регламент № 528/2012 не следвало, че държавите членки трябва автоматично да отменят издадените разрешения. Напротив, в обжалваното решение не се изисквало постигането на резултат. То не изключвало и предлагането на пазара и употребата на разглеждания биоцид по силата на член 17, параграф 1 от Регламент № 528/2012, тъй като държавите членки разполагали със срок от 30 дни, за да се съобразят с обжалваното решение и да извършат преразглеждане на разглежданото разрешение в съответствие с член 36, параграф 4 от посочения регламент.

28

Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията и на Република Финландия.

29

Следва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

30

На първо място, в настоящия случай страните не оспорват, че обжалваното решение е адресирано единствено до държавите членки. Следователно жалбоподателят не е негов адресат.

31

На второ място, в самото начало следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и 91).

32

Съгласно съдебната практика предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква кумулативното наличие на два критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти, а от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решение от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, EU:C:1998:193, т. 43, вж. също решение от 17 май 2018 г., Bayer CropScience и др./Комисия, T‑429/13 и T‑451/13, EU:T:2018:280, т. 57 и цитираната съдебна практика).

33

Освен това, тъй като условието жалбоподателят да е пряко засегнат от обжалвания акт, е формулирано по идентичен начин както във втората част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така и в третата част от изречението на тази разпоредба, то трябва да има едно и също значение във всяка от тези части от изречението. Всъщност преценката на това обективно условие не може да варира в зависимост от различните части от изречението на тази разпоредба (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 73).

34

Следователно всеки акт, независимо дали има подзаконов или друг характер, по принцип може да засяга пряко частноправен субект и следователно пряко да породи последици за правното му положение, независимо дали включва мерки за изпълнение. Така, в случай че обжалваният акт поражда такива последици, обстоятелството, че са приети или все още трябва да бъдат приети мерки за изпълнение, само по себе си не е релевантно, тъй като тези мерки не поставят под въпрос прекия характер на връзката, съществуваща между обжалвания акт и посочените последици, при условие че този акт не оставя на държавите членки никакво право на преценка относно налагането на посочените последици на частноправния субект (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 74).

35

В разглеждания случай съгласно член 1 от обжалваното решение разглежданият биоцид не отговаря напълно на условията, определени в член 19, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 528/2012. Съгласно член 19, параграф 5 от посочения регламент в обжалваното решение се предвижда, от една страна, че този продукт може да бъде разрешен само в държавите членки, които считат, че неразрешаването му би оказало несъразмерно отрицателно въздействие за обществото в сравнение с рисковете за здравето на хората, здравето на животните или за околната среда, произтичащи от употребата на биоцида при определените в разрешението условия, и от друга страна, че употребата на този биоцид трябва да подлежи на подходящи мерки за намаляване на риска, които се приемат във всяка държава членка в зависимост от конкретните обстоятелства и наличните доказателства за случаи на вторично отравяне в тази държава членка.

36

В това отношение следва да се констатира, първо, че разрешенията за разглеждания биоцид, издадени преди приемането на обжалваното решение, се основават на констатацията, че този биоцид отговаря на условията, предвидени в член 19, параграфи 1—4 от Регламент № 528/2012. На това основание жалбоподателят е подал заявления за последващо взаимно признаване до заинтересованите държави членки по смисъла на член 33 от посочения регламент и разрешенията за посочения биоцид са били издадени от тези държави. Обжалваното решение обаче опровергава тази констатация, тъй като в него вече се посочва, че този биоцид не отговаря напълно на условията, определени в член 19, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 528/2012.

37

Освен това от член 36, параграф 4 от Регламент № 528/2012, приложим mutatis mutandis в случая, следва, че в срок от 30 дни от съобщаването на решението на Комисията, като обжалваното решение, държавите членки са длъжни да съобразят разрешението си с това решение. Така с обжалваното решение се налага на всички държави членки, които са издали разрешение за разглеждания биоцид, да преразгледат това разрешение. В това отношение съгласно член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012 те трябва да проверят дали неразрешаването на посочения биоцид би оказало несъразмерно отрицателно въздействие за обществото в сравнение с рисковете по-специално за здравето на животните, произтичащи от употребата му.

38

Освен това преди приемането на обжалваното решение, по силата на член 32, параграф 2 от Регламент № 528/2012 всички държави членки, получили заявление за взаимно признаване на национално разрешение на разглеждания биоцид, по принцип са били длъжни да издават разрешение за този продукт при едни и същи условия.

39

С член 1 от обжалваното решение обаче се изменя въведеният с член 32 от Регламент № 528/2012 режим на взаимно признаване, който се прилага до този момент по отношение на разглеждания биоцид, тъй като задължава всяка държава членка да преразгледа издаденото разрешение, като претегли, от една страна, несъразмерното отрицателно въздействие за обществото от евентуално неразрешаване, а от друга страна, рисковете, произтичащи от използването на продукта. Подобно претегляне, което е присъщо за всяка държава членка, може да доведе до оттегляне на разрешението за посочения биоцид, макар че други държави членки биха решили да запазят това разрешение при спазване, ако е необходимо, на определени условия.

40

Следователно с обжалваното решение се поставят под въпрос разрешенията, издадени от държавите членки за разглеждания биоцид. Като прилага член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012, обжалваното решение изменя критериите, на които следва да отговарят тези разрешения, както и приложимия режим по отношение на взаимното признаване на посочения продукт. Следователно това решение поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 32 по-горе.

41

Що се отнася до въпроса дали обжалваното решение оставя право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението му, следва да се отбележи, че несъмнено държавите членки разполагат със свобода на преценка при претеглянето, от една страна, на несъразмерното отрицателно въздействие за обществото от евентуално неразрешаване на биоцида и от друга страна, на рисковете, които произтичат от употребата на този продукт съгласно член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012.

42

Обжалваното решение обаче води до автоматично подлагане на разглеждания биоцид на процедурата за сравнителна оценка, предвидена в член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012, която трябва да се извърши за всички съществуващи или бъдещи разрешения за този продукт. Следователно държавите членки са длъжни да извършат посочената сравнителна оценка при преразглеждането на съществуващите разрешения, както и на евентуалните бъдещи заявления за разрешение, без да разполагат с никаква свобода на преценка в това отношение (вж. по аналогия решение от 19 декември 2019 г., Probelte/Комисия, T‑67/18, EU:T:2019:873, т. 57).

43

Освен това същественото в рамките на проверката относно прякото засягане на жалбоподателя от обжалваното решение е, че в него вече се предвижда прилагането на член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012, което изменя автоматично приложимия правен режим в областта на взаимното признаване на разрешенията за разглеждания биоцид (вж. по аналогия решение от 19 декември 2019 г., Probelte/Комисия, T‑67/18, EU:T:2019:873, т. 59).

44

Поради тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя в качеството му на притежател на национални разрешения за разглеждания биоцид и не оставя никакво право на преценка на държавите членки, на които е възложено изпълнението му, тъй като те са длъжни да извършат преразглеждане на съществуващите разрешения и да приложат допълнителното условие, предвидено в член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012, относно припомненото в точка 39 по-горе претегляне. Ето защо жалбоподателят е пряко засегнат от обжалваното решение.

45

Тъй като жалбоподателят е пряко засегнат от обжалваното решение, от това следва, че за да се признае процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, той трябва да бъде и лично засегнат от това решение.

46

В това отношение следва да се припомни, че субект, различен от адресата на даден акт, може да твърди, че е лично засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако този акт се отнася до този субект поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресата на акта (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223; вж. също решение от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия, C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 93 и цитираната съдебна практика).

47

В разглеждания случай, от една страна, обжалваното решение се отнася до условията за издаване на разрешение за разглеждания биоцид, чийто притежател е жалбоподателят в няколко държави членки. В това отношение жалбоподателят е посочен поименно в съображение 1 от обжалваното решение като настоящ притежател на разрешението за посочения биоцид.

48

От друга страна, сезирането на създадената съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 528/2012 координационна група следва от приетите от френските и шведските органи решения за изменение на условията за разрешаване на разглеждания биоцид, както изрично следва от съображения 4 и 5 от обжалваното решение. На това основание жалбоподателят е участвал в помирителната процедура в рамките на координационната група, предвидена в член 35 от Регламент № 528/2012, както е видно от съображение 16 от обжалваното решение. Той е предоставил и информация, която е била взета предвид от Комисията при приемането на това решение, както следва от съображение 16 от обжалваното решение.

49

Поради тези съображения следва да се заключи, че обжалваното решение засяга жалбоподателя поради някои присъщи за него качества и поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица, така че жалбоподателят е и лично засегнат от обжалваното решение.

50

Следователно, противно на твърденията на Комисията, жалбоподателят има процесуална легитимация да иска отмяна на обжалваното решение, тъй като е пряко и лично засегнат от него по смисъла на член 263, четвърта алинея, втора част от изречението ДФЕС.

51

Що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от несъобщаването от страна на Комисията на определена информация и от липсата на достъп до документи, съдържащи данните, за които се твърди, че тя е анализирала, за да стигне до изложения в обжалваното решение извод, те следва да бъдат разгледани по-долу в рамките на анализа на четвъртото основание.

52

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество четири основания, изведени, първото — от нарушение на член 32, параграф 2 и на член 48, параграфи 1 и 3 от Регламент № 528/2012, второто — от нарушение на член 48, параграф 3, трета алинея от Регламент № 528/2012, от съществени процесуални нарушения в резултат на неспазването на членове 35 и 36 от посочения регламент и от превишаване на правомощията на Комисията, третото — от нарушението на член 51 от Регламент № 528/2012 и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания както и от превишаване на правомощията на Комисията, и четвъртото — от явна грешка в преценката при прилагането на критериите по член 19 от Регламент № 528/2012, от нарушение на принципите на пропорционалност, на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на правото на свободна стопанска инициатива.

53

Целта на Регламент № 528/2012 съгласно съображение 3 е да се подобри свободното движение на биоциди в рамките на Съюза, като същевременно се осигури високо равнище на защита както на здравето на хората и животните, така и на околната среда. С оглед да се премахнат във възможно най-голяма степен препятствията пред търговията с биоциди, Регламентът установява правила за взаимно признаване на разрешения. В това отношение в съображение 40 от Регламент № 528/2012 се уточнява, че взаимното признаване на разрешенията за биоцид трябва да позволи да се избегне дублирането на процедурите по оценяване и да се осигури свободното движение на тези продукти в рамките на Съюза.

54

Следователно предвидените в членове 32—40 от Регламент № 528/2012 правила в областта на взаимното признаване са един от основните градивни елементи на този регламент.

55

При това положение от съображение 3 от Регламент № 528/2012 следва също, че подобряването на свободното движение на биоциди в Съюза, което предвиденият в този регламент механизъм за взаимно признаване цели да приложи, трябва да бъде съчетано със защитата на здравето на хората и животните и на околната среда, както и с принципа на предпазливост. Както е посочено в съображение 28 от Регламент № 528/2012, на пазара могат да се предлагат само продукти, които отговарят на разпоредбите на Регламента, и по-специално на член 19 от него.

56

По тези съображения правилото за взаимно признаване, предвидено в член 32, параграф 2 от Регламент № 528/2012, не представлява абсолютен принцип. Така в посочения регламент законодателят е предвидил изключения от това правило в интерес на защитата на здравето на хората и животните и на околната среда, които са от общ интерес.

57

От една страна, както следва от член 32, параграф 2 от Регламент № 528/2012, правилото за взаимно признаване се прилага, „без да се засяга член 37“ от посочения регламент, който предвижда дерогации от това правило на изчерпателно изброени основания, свързани с общ интерес.

58

От друга страна, съгласно член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 органът на дадена държава членка може да отмени или измени издадено от него разрешение, ако по-специално прецени, че условията, посочени в член 19 от този регламент не са изпълнени или вече не са изпълнени.

59

Именно в светлината на тези елементи следва да се разгледат изтъкнатите от жалбоподателя основания.

60

Жалбоподателят твърди, че член 48, параграфи 1 и 3 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че само компетентният орган на референтната държава членка по смисъла на член 33 от този регламент може да отмени или измени разрешение за биоцид, който е бил предмет на процедура за последващо взаимно признаване. Както обаче било видно от административен меморандум, адресиран до координационната група относно прилагането на член 48 от посочения регламент, Комисията е приела, че тази разпоредба разрешава на всеки компетентен орган, а не само на органа на първоначалната референтна държава членка, да отмени или да измени реда и условията относно разрешение за биоцид, което той е издал чрез взаимно признаване. В този контекст, без обаче да повдига възражение за незаконосъобразност, жалбоподателят се оплаква от липсата на яснота и точност на член 48 от посочения регламент.

61

Жалбоподателят поддържа, че на понятието „разрешение“, посочено в член 48, параграфи 1 и 3 от Регламент № 528/2012, е дадено определение в член 3, параграф 1, буква о) от този регламент и то означава национално разрешение, разрешение на Съюза или разрешение в съответствие с член 26 от посочения регламент. Според жалбоподателя такова определение би изключило разрешенията, издадени чрез взаимно признаване по силата на глава VII от същия регламент.

62

Като е разширила приложното поле на член 48, параграфи 1 и 3 от Регламент № 528/2012 и като е разрешила на всеки компетентен орган на дадена държава членка да отменя или да изменя условията на разрешение, издадено чрез взаимно признаване, Комисията била нарушила и член 32, параграф 2 от посочения регламент, съгласно който за пуснатите на пазара на Съюза биоциди се счита, че са разрешени при едни и същи условия във всички държави членки. Всъщност подобен подход би позволил на всяка държава членка да принуди всички останали държави членки да се съобразят с тези изменения, като по този начин би довел до липса на еднакво прилагане на Регламент № 528/2012, както и до множество разногласия между държавите членки. В качеството си на пазител на Договорите Комисията била длъжна в това отношение да следи за хармонизирано прилагане на Регламента, което не накърнява принципа на взаимно признаване.

63

Комисията, подкрепяна от Република Финландия, отговаря, че първото основание е недопустимо и във всички случаи трябва да се отхвърли по същество.

64

В случая следва да се приеме, че с доводите си жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е приела обжалваното решение, въпреки че не е имала право да го направи, тъй като процедурата по обсъждане в рамките на координационната група, последвана от отнасяне на нерешените възражения до Комисията, се основава на отмяната или изменението на съществуващи разрешения за разглеждания биоцид от държави членки, които не са първоначална референтна държава членка по смисъла на член 33 от Регламент № 528/2012.

65

В това отношение, макар да е вярно, че в разглеждания случай решенията за изменение на разрешението за разглеждания биоцид, приети от Френската република и от Кралство Швеция през 2019 г., не могат да се вменят на Комисията, това не променя факта, че отнасянето на нерешените възражения до Комисията по силата на член 36 от Регламент № 528/2012 непременно предполага тези възражения да са били направени в съответствие с член 48, параграф 3 от посочения регламент, чиято трета алинея препраща mutatis mutandis към членове 35 и 36 от същия регламент. Между компетентните органи на държавите членки обаче може да има несъгласие по смисъла на член 48, параграф 3 от Регламент № 528/2012 само при отмяна или изменение на съществуващо разрешение от държава членка, посочена в член 48, параграф 1 от същия регламент. При липсата на такова разногласие не може да се счита, че Комисията е надлежно оправомощена да се произнесе по него в рамките на процедурата, предвидена в членове 35 и 36 от посочения регламент.

66

В този контекст трябва във всички случаи да се отхвърлят доводите на Комисията, че основанието на жалбоподателя, изведено от нарушение на член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012, е недопустимо, тъй като тя не носи отговорност за решенията за изменение на разрешението за биоцида.

67

По същество следва да се констатира, че член 48 от Регламент № 528/2012 предвижда механизъм за отмяна или изменение на съществуващите разрешения. Така параграф 1 от посочения член позволява на компетентния орган на дадена държава членка по всяко време да отмени или измени издадено от него разрешение при условията, предвидени в тази разпоредба. Ето защо, за да се отговори на доводите на жалбоподателя, следва да се тълкува понятието „компетентен орган на дадена държава членка“.

68

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно текста на член 48 от Регламент № 528/2012 той позволява на компетентния орган на дадена държава членка да измени „издадено от [него] разрешение“, без да се правят допълнителни уточнения. Така по никакъв начин не се посочва, че тази разпоредба предоставя правомощия, освен на Комисията, само на компетентния орган на „референтната държава членка“ по смисъла на член 33, параграф 1 от посочения регламент.

69

Следва обаче да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др., C‑528/16, EU:C:2018:583, т. 42 и цитираната съдебна практика).

70

В това отношение следва да се констатира, че определение на понятието „разрешение“ от член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 е дадено в член 3, параграф 1, буква о) от този регламент и означава национално разрешение, разрешение на Съюза или разрешение в съответствие с член 26 от посочения регламент. От член 3, параграф 1, буква м) от посочения регламент следва също, че изразът „национално разрешение“ се отнася до административен акт, с който компетентният орган на държава членка издава разрешение за предоставянето на пазара и употребата на биоцид или на група биоциди на нейната територия или на част от нея.

71

Така в член 3, параграф 1, буква м) от Регламент № 528/2012 не се споменава нито референтната държава членка по смисъла на член 33, параграф 1 от този регламент, нито каквото и да било първоначално или първо разрешение в Съюза. Това определение не препраща изключително и към разпоредбите на глава VI от посочения регламент, които се отнасят до издаването на национални разрешения за биоциди, с изключение на разрешенията, които биха били издадени чрез процедура за взаимно признаване по смисъла на глава VII от Регламента.

72

Напротив, следва да се констатира, че в член 32 от Регламент № 528/2012, отнасящ се до „[р]азрешение чрез взаимно признаване“, се използва глаголният израз „издава разрешение“, за да се обозначи актът, с който компетентен орган уважава заявление за взаимно признаване на национално разрешение.

73

Комисията също така правилно посочва, че изразът „национално разрешение“ е използван в други членове от Регламент № 528/2012 в по-широк смисъл от този само на издадените от референтната държава членка разрешения. Такъв е по-специално случаят с член 39 от Регламент № 528/2012 относно заявлението за взаимно признаване от официални или научни органи, в който се предвижда възможност посочените органи да подадат заявление за национално разрешение за биоцид „съгласно процедурата за взаимно признаване“, когато в дадена държава членка не е постъпило заявление за издаване на „национално разрешение“ за биоцид, който вече е разрешен в друга държава членка.

74

Освен това член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 е част от глава IX от посочения регламент, в която се урежда отмяната, преразглеждането и изменението на вече издадени разрешения, включително по силата на механизма за взаимно признаване. Така за разлика от членове 35 и 36 от посочения регламент, които се отнасят до евентуалните възражения на една или няколко държави членки с оглед на евентуалното издаване на разрешение, член 48 от посочения регламент се отнася до положение, при което компетентният орган на дадена държава членка, след като е издал разрешение на биоцид, установи, че това разрешение следва да бъде отменено или изменено чрез дерогация от задълженията, произтичащи от механизма за взаимно признаване, предвиден в член 32 от посочения регламент.

75

В нито една от останалите разпоредби на глава IX от Регламент № 528/2012 не се споменава освен това референтната държава членка. Напротив, от членове 47 и 49 от посочения регламент следва, че исканията за отмяна или изменение на дадено разрешение трябва да се подадат до „компетентния орган, издал националното разрешение“.

76

По-специално член 47, параграф 3, втора алинея от Регламент № 528/2012 предвижда, че когато притежателят на разрешение уведоми за неочаквани или вредни въздействия, компетентните органи на държавите членки, които са издали „национално разрешение за същия биоцид съгласно процедурата за взаимно признаване“, проучват дали се налага разрешението да бъде отменено в съответствие с член 48 от посочения регламент.

77

Също така от член 49 от Регламент № 528/2012 следва, че при мотивирано искане на притежател на разрешение компетентният орган, издал националното разрешение, отменя разрешението. Този член не може да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до националното разрешение, издадено от референтната държава членка, изключвайки всяко друго разрешение, издадено съгласно предвидения в посочения регламент механизъм за взаимно признаване, тъй като в противен случай посоченият притежател няма да има право да иска отмяна на разрешение в избрана от него държава членка и по този начин тази разпоредба ще бъде лишена от всякакво полезно действие.

78

Що се отнася до целта на член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012, както правилно подчертава Комисията, от съображение 47 от този регламент следва, че в глава IX от него, към която се отнася посоченият член 48, се уточняват условията, при които разрешенията могат да бъдат отменени, преразгледани или изменени, за да се вземат предвид по-специално научното и техническото развитие. Освен това в съображението се посочва, че е необходимо също да има оповестяване и обмен на информация, която може да повлияе на издаването на разрешенията, за да се даде възможност на компетентните органи и на Комисията да предприемат подходящи действия. От точка 56 по-горе следва, че причината за съществуването на тези механизми е необходимата защита на здравето на хората и животните и на околната среда.

79

В това отношение в член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 се изброяват изчерпателно основанията, поради които дадена държава членка може да отмени или измени издадено от нея разрешение за биоцид. Не може обаче да се изключи, че едно или повече от тези основания могат да бъдат установени в една държава членка, например поради някои местни характеристики, без това да е така и в други държави членки, които са разрешили същия продукт. Би било в противоречие с припомнената в точка 78 по-горе цел тази държава членка, която е издала разрешение за биоцид, да не е в състояние да преразгледа посоченото разрешение, когато установи, по-специално поради научното и техническото развитие, че разрешението за този продукт не може да бъде оставено в сила.

80

В по-общ план ограничаването на прилагането на член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 само до референтната държава членка би било в противоречие с принципа на предпазливост, съгласно който превантивно действие е необходимо, за да се избегнат рисковете за здравето на човека или околната среда, и на който се основават разпоредбите на посочения регламент в съответствие с член 1, параграф 1 от него.

81

Също така, противно на твърденията на жалбоподателя, изразът „национално разрешение“ не може да се тълкува като отнасящ се единствено до разрешенията, издадени от референтната държава членка по смисъла на член 33 от Регламент № 528/2012. Напротив, от употребата на този израз в посочения регламент е видно, че използването на термина „национално“ трябва да се разбира като обозначаващо биоцидите, разрешени на национално равнище, за разлика от биоцидите, за които е издадено разрешение от Съюза в съответствие с глава VIII от Регламент № 528/2012.

82

Относно доводите на жалбоподателя, изведени от начина, по който такова тълкуване може да засегне принципа на взаимно признаване, следва да се припомни, че както бе посочено в точки 55 и 56 по-горе, свободното движение на биоциди, което предвидените в членове 32—40 от Регламент № 528/2012 правила за взаимно признаване целят да приведат в действие, трябва да се прилага при спазване на защитата на здравето на хората и животните, на околната среда, както и на принципа на предпазливост.

83

Така предвиденото в член 32, параграф 2 от Регламент № 528/2012 правило за взаимно признаване не е абсолютно, тъй като процедурата за взаимно признаване не създава автоматизъм, а в интерес на защитата на здравето на хората и животните и на околната среда, както и на принципа на предпазливост, оставя свобода на преценка на държавата членка, която е сезирана с искане за взаимно признаване.

84

В това отношение в членове 35 и 36 от Регламент № 528/2012 се установява механизъм за разрешаване на евентуални разногласия, които могат да възникнат между държавите членки при подаване на заявление за взаимно признаване във връзка с това дали даден биоцид отговаря на условията, предвидени в член 19 от посочения регламент. Този механизъм се основава на постигането на споразумение между държавите членки. С оглед на посочения механизъм жалбоподателят няма основание да твърди, че съгласно член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 всяка държава членка би могла да наложи на всички останали държави членки да се съобразят с извършените от нея изменения на разрешението.

85

Поради това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че в приложение на принципа на взаимно признаване единствено референтната държава членка, която е издала първоначалното национално разрешение в Съюза, има право да отмени или измени разрешението, което е предоставила на основание член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012.

86

Накрая, в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят не може да се позовава и на липсата на яснота и точност на член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012, а следователно и на нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

87

Всъщност принципът на правна сигурност изисква правните норми да бъдат ясни и точни и прилагането им да бъде предвидимо за правните субекти, за да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които им налага съответната правна уредба, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (вж. решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C‑443/21, EU:C:2022:899, т. 46 и цитираната съдебна практика). Когато обаче има известна неяснота относно смисъла и обхвата на дадена правна норма, следва да се прецени дали двусмислеността на тази правна норма е такава, че може да попречи на правните субекти с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на тази норма (решение от 14 април 2005 г., Белгия/Комисия, C‑110/03, EU:C:2005:223, т. 31).

88

Както обаче следва от точки 68—81 по-горе, тълкуването на използваното в член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 понятие „компетентен орган“, съгласно което именно това е органът, издал националното разрешение, следва достатъчно ясно не само от текста на член 48 от посочения регламент като цяло, но и от неговия контекст и от целта на Регламента.

89

Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото на позоваване на този принцип предполага, че компетентните органи на Съюза са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (вж. решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 77 и цитираната съдебна практика). В случая обаче жалбоподателят не е успял да докаже, че Комисията му е предоставила конкретни уверения относно това, че предвиденото в член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012 понятие „компетентен орган“ се отнася единствено до органите на референтната държава членка на произход.

90

Поради това първото основание трябва да се отхвърли.

91

Жалбоподателят твърди, че в случай на несъгласие между държави членки член 48, параграф 3 от Регламент № 528/2012 предвижда прилагането mutatis mutandis на процедурите, предвидени в членове 35 и 36 от този регламент. Такова прилагане mutatis mutandis допускало само необходимите изменения, без обаче да може да се направи отклонение от основния правен принцип. В случая обаче при тълкуването на член 48, параграф 3 от Регламент № 528/2012 Комисията била изменила определенията на понятията „референтна държава членка“ и „заинтересована държава членка“, използвани в член 33, параграф 1 от посочения регламент, и по този начин била нарушила принципа на правна сигурност.

92

Според жалбоподателя в член 36, параграф 1 от Регламент № 528/2012 ясно се посочвало, че ако държавите членки не постигнат споразумение, „референтната държава членка“ незабавно информира Комисията за това. Ставало въпрос за държавата, която е издала първоначалното национално разрешение за биоцида съгласно член 17 от посочения регламент. Френската република и Кралство Швеция, които в случая са отнесли нерешените възражения до Комисията, обаче не отговаряли на това определение по отношение на разглеждания биоцид. Решението на Комисията да не отхвърля направеното от тях отнасяне на нерешени възражения по смисъла на член 36 от Регламент № 528/2012 представлявало „съществено процесуално нарушение“. Като приела подобни възражения, Комисията допуснала грешки при прилагане на правото и „процесуални“ нарушения и е превишила правомощията си.

93

Комисията, подпомагана от Република Финландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

94

В случая от член 48, параграф 3 от Регламент № 528/2012 следва, че в случай на несъгласие между компетентните органи на някои държави членки относно националните разрешения, които подлежат на взаимно признаване, вследствие на отмяна или изменение на разрешение от държава членка в съответствие с член 48, параграф 1 от посочения регламент, предвидените в членове 35 и 36 процедури се прилагат mutatis mutandis.

95

В това отношение е вярно, че с член 36, параграф 1 от Регламент № 528/2012 на „референтната държава членка“ се възлага да информира Комисията за продължаващите разногласия между държавите членки след обсъжданията в рамките на координационната група.

96

Както обаче следва от употребата на израза „mutatis mutandis“ в член 48, параграф 3 от Регламент № 528/2012, член 36, параграф 1 от посочения регламент трябва да се прилага в конкретен контекст, а именно в контекста на отмяната или изменението на вече издадено национално разрешение. Подобен контекст се различава от контекста на издаването на първо разрешение чрез взаимно признаване, уредено в членове 32—40 от посочения регламент.

97

Всъщност при издаването на национално разрешение от компетентен орган членове 33 и 34 от Регламент № 528/2012, отнасящи се съответно до процедурата за последващо взаимно признаване и до процедурата за паралелно взаимно признаване, предоставят преобладаваща роля на референтната държава членка. Тя отговаря за извършването на оценка на първото заявление за разрешение на биоцида. Въз основа на тази оценка и на последващото национално разрешение заявителят може да получи взаимно признаване на това национално разрешение в една или повече от заинтересованите държави членки. Следователно евентуалните възражения на една от заинтересованите държави членки са насочени към резултатите от оценката, извършена от референтната държава членка, и към въпроса дали биоцидът отговаря на установените в член 19 от Регламент № 528/2012 условия за издаване на разрешение, както следва от член 35, параграф 1, първа алинея от посочения регламент.

98

Именно в този контекст, когато между държавите членки не бъде постигнато споразумение в срока от 60 дни, определен в член 35, параграф 3 от Регламент № 528/2012, референтната държава членка незабавно информира Комисията, като ѝ предоставя подробно изложение на въпросите, по които държавите членки не са могли да постигнат споразумение, и на причините за разногласието в съответствие с член 36, параграф 1 от посочения регламент. Така определянето на референтната държава членка в такъв контекст се обяснява с централната ѝ роля в рамките на процедурата за взаимно признаване.

99

За сметка на това, когато вече са били издадени национални разрешения в рамките на процедура за взаимно признаване, но по-специално поради развитието на научните и техническите познания или появата на особени последици компетентният орган на дадена държава членка констатира, че такова разрешение следва да се отмени или измени на основанията, предвидени в член 48, параграф 1 от Регламент № 528/2012, следва да се признае не решението за предоставяне на разрешение на референтната държава членка, а решението за отмяна или изменение на държавата членка, която го е приела. Това решение за отмяна или изменение по принцип следва да се прилага и в други държави членки.

100

След като прилагането на членове 35 и 36 от Регламент № 528/2012 трябва да се извърши mutatis mutandis съгласно самия текст на член 48, параграф 3, трета алинея от посочения регламент, препращането към референтната държава членка в член 36, параграф 1 от същия регламент не може да се тълкува в смисъл, че само тази държава може да уведоми Комисията за съществуващото разногласие по отношение на разглежданото решение за отмяна или изменение.

101

Освен това, както правилно подчертава Република Финландия, такова тълкуване позволява да се гарантира полезното действие на механизма, предвиден в член 48, параграф 3 от Регламент № 528/2012, при положение че държавата членка, която е приела решението за отмяна или изменение, е запозната най-добре с обстоятелствата, подкрепящи решението ѝ, и които могат да доведат до отмяна или изменение на националното разрешение в другите държави членки. Следователно тя е в най-добра позиция да информира Комисията и да ѝ предостави изложението, изисквано в член 36, параграф 1 от посочения регламент, приложим mutatis mutandis.

102

При всички положения, дори да се предположи, че е нарушен член 36, параграф 1 от Регламент № 528/2012, поради факта че това съобщаване е направено от друга държава членка, не може да се приеме, че в случая подобна нередовност трябва да доведе до отмяна на обжалваното решение. Всъщност определянето на компетентния орган на „референтната“ държава членка като орган, който отговаря за информирането на Комисията, преследва преди всичко практическа цел, без обаче да предоставя права на частноправните субекти, чието неспазване би имало отражение върху съдържанието на решението на Комисията.

103

Тъй като твърдяното нарушение на член 36, параграф 1 от Регламент № 528/2012 се основава най-много на процесуална нередовност, то може да доведе до пълна или частична отмяна на обжалваното решение само ако се установи, че без тази нередовност обжалваното решение би могло да има различно съдържание (вж. в този смисъл решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 80 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателят обаче не е изтъкнал нито един довод, годен да докаже, че ако Италианската република е била информирала Комисията за разногласията между държавите членки вместо Френската република и Кралство Швеция, обжалваното решение би могло да има различно съдържание.

104

Накрая, съгласно съображение 42 от Регламент № 528/2012 относно механизма за разрешаване на спорове, предвиден в членове 35 и 36 от посочения регламент, ако координационната група не успее да постигне съгласие в определен срок, Комисията следва да бъде оправомощена да вземе решение. Така правомощието на Комисията да вземе такова решение произтича не от сезирането на „референтната държава членка“, а от самите членове 35 и 36 от Регламента, в които се предвижда намесата на Комисията веднага след изтичането на 60‑дневния срок, предвиден в член 35, параграф 3 от посочения регламент, без да бъде постигнато споразумение. Между страните обаче е безспорно, че към момента на изтичане на горепосочения срок държавите членки, заседаващи в рамките на координационната група, не са постигнали споразумение относно решенията на Френската република и на Кралство Швеция за изменение на разрешението за разглеждания биоцид.

105

От това следва, че като е приела обжалваното решение, Комисията не е превишила правомощията, които са ѝ предоставени с членове 35 и 36 от Регламент № 528/2012.

106

Поради това второто основание следва да се отхвърли.

107

Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 51 от Регламент № 528/2012, тъй като не е определила посредством актове за изпълнение правилата за прилагане на член 48 от посочения регламент. Това обаче било необходимо предвид съмненията, които прилагането на тази разпоредба пораждали пред държавите членки и притежателите на разрешения за биоциди. Комисията се задоволила да приеме административни насоки, както е видно от приложения A 14, A 15 и A 29 от жалбата, и да изпрати на компетентните органи на държавите членки тълкувателни становища ad hoc в нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Като е приела тълкувателни декларации преди и след обжалваното решение, тя също така е превишила правомощията си, тъй като тълкуването на правото на Съюза било от компетентността на Съда на Европейския съюз.

108

Комисията, подпомагана от Република Финландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

109

От член 51 от Регламент № 528/2012 следва, че за да се осигури съгласуван подход по отношение на отмяната и изменението на разрешенията, чрез актове за изпълнение Комисията определя подробни правила за прилагането на членове 47—50 от посочения регламент.

110

Несъмнено Комисията признава, че все още не е приела такива актове за изпълнение. В случая обаче законосъобразността на обжалваното решение трябва да се прецени преди всичко с оглед на член 48 от Регламент № 528/2012 във връзка с членове 35 и 36 от същия регламент, така както са приети от законодателя на Съюза. Съгласно член 288, втора алинея ДФЕС Регламентът „е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“. Следователно липсата на приемане на актове за изпълнение от Комисията по никакъв начин не е пречка за прилагането на член 48 от Регламент № 528/2012 и не води до незаконосъобразност на това прилагане.

111

Следва да се добави, че в случая жалбоподателят не е предявил иск за установяване на неправомерно бездействие срещу Комисията на основание член 265 ДФЕС, а жалба за отмяна на обжалваното решение на основание член 263 ДФЕС.

112

Също така, дори да се предположи, че Комисията е нарушила член 51 от Регламент № 528/2012, дори принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, като не е приела изискваните в случая актове за изпълнение, подобно нарушение не би позволило да се установи незаконосъобразността на обжалваното решение и следователно да се стигне до неговата отмяна. Следователно този довод е несъстоятелен.

113

Освен това жалбоподателят изобщо не обяснява защо неприемането на мерки за изпълнение от страна на Комисията би довело до нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Поради това този довод трябва да се отхвърли, тъй като не е подкрепен с доказателства.

114

Освен това, що се отнася до „административните насоки“ на Комисията, на които се позовава жалбоподателят, следва да се отбележи, че документите, съдържащи се в приложения A 14 и A 29 от жалбата, са на първо място, бележка, адресирана до координационната група за биоцидите, и на второ място, бележка, с която компетентните органи на държавите членки се приканват да постигнат споразумение относно хармонизирането на разрешенията за биоциди, съдържащи алфахлоралоза. В двете бележки от самото начало се посочва, че те не представляват официалната позиция на Комисията и че държавите членки не са правно задължени да ги спазват, тъй като единствено Съдът на Европейския съюз може да даде обвързващо тълкуване на правото на Съюза.

115

Що се отнася до съдържащата се в приложение A 15 от жалбата размяна на електронни писма, в тях не се съдържа никакво указание относно твърдяно обвързващо тълкуване на член 48 от Регламент № 528/2012 от страна на Комисията.

116

Следователно във всички случаи жалбоподателят няма основание да твърди, че Комисията е превишила правомощията си, като е приела съответните „административни насоки“.

117

Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

118

Жалбоподателят изтъква, че посочената в съображение 16 от обжалваното решение информация, на която Комисията се е основала, за да го приеме, се отнася само до активното вещество алфахлоралоза. Разгледаните от Комисията научни данни не съдържали никаква информация относно употребата на биоциди или относно недостатъчните мерки за намаляване на риска, въведени за намаляване на риска от вторично отравяне при кучета и котка. Тази информация представлявала най-много „признаци“ за причинно-следствена връзка с употребата на разглеждания биоцид.

119

Според жалбоподателя Комисията не е взела предвид факта, че наличието на риск от вторично отравяне вече е бил разгледан и приет за приемлив на равнището на Съюза в рамките на процедурата за одобрение на активното вещество алфахлоралоза, при условие че бъдат въведени определени мерки за намаляване на риска. Жалбоподателят е спазил и дори надхвърлил тези изисквания, като е предлагал разглеждания биоцид в предварително напълнени кутии за примамки. Освен това Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е заключило, че рискът от отравянето на котки бил незначителен предвид характеристиките на активното вещество и формата, в която разглежданите биоциди на жалбоподателя са били предлагани на пазара.

120

От своя страна представената от Република Финландия и Кралство Швеция научна информация се отнасяла до обща информация за токсичните свойства на активното вещество алфахлоралоза и клиничните симптоми при отравяне с това вещество. Данните от шведския компетентен орган, съдържащи се в приложение Б 9 от писмената защита, по никакъв начин не подкрепяли позицията на Комисията, която била възприела напълно хипотетичен подход към риска. Освен това Френската република не е представила научни данни, обосноваващи твърдените случаи на отравяне на нейна територия.

121

В това отношение Комисията и съответните държави членки не били извършили никаква задълбочена проверка на представените научни доказателства, за да проверят дали условията по член 19, параграф 1 от Регламент № 528/2012 действително вече не са изпълнени. Впрочем жалбоподателят е поискал от Комисията по силата на член 36, параграф 2 от Регламент № 528/2012 да прикани Агенцията по химикали (ECHA) да даде становище по въпроса дали разглежданият биоцид отговаря на условията по член 19, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 528/2012. Комисията е отхвърлила това заявление предвид текущата процедура по подновяване на одобрението на активното вещество алфахлоралоза, която трябвало да приключи с решение не по-рано от 2026 г.

122

В писмената реплика жалбоподателят добавя, че Комисията не е съобщила научните данни и анализи в подкрепа на изводите си, нито използвания метод за оценка, позволяващ да се установи връзка между разглеждания биоцид и случаите, посочени във Финландия и Швеция.

123

Така обжалваното решение представлявало произволно решение, нарушаващо принципа на пропорционалност, по-специално предвид направените от жалбоподателя значителни инвестиции с цел да получи решение за неговия биоцид и да поднови процедурата за одобрение на активното вещество алфахлоралоза. Освен това била допусната явна грешка в преценката, която довела до нарушение на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, както и до нарушение на основното право на свободна стопанска инициатива на жалбоподателя, защитено с член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

124

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

125

В самото начало следва да се отбележи, че настоящата жалба, която е свързана с взаимното признаване на биоциди, се вписва в много сложен и изменящ се технически и научен контекст. Следователно органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално що се отнася до много сложните факти от научен и технически характер при определяне на естеството и обхвата на приеманите от тях мерки. В такъв случай контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или злоупотреба с власт, както и дали тези органи явно не са превишили пределите на правото им на преценка. В такъв контекст съдът на Съюза всъщност не може да замени със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на единствените институции, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 60 и цитираната съдебна практика).

126

Освен това, за да се установи, че дадена институция е допуснала явна грешка в преценката на сложни факти, която може да обоснове отмяната на даден акт, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност извършените в този акт преценки на фактите (решение от 13 октомври 2021 г., European Union Copper Task Force/Комисия, T‑153/19, непубликувано, EU:T:2021:688, т. 65).

127

В настоящия случай в съображение 16 от обжалваното решение се посочва, че Комисията се основава, от една страна, на информацията, предоставена от държавите членки и от жалбоподателя, и от друга страна, на становището на финландския Орган по храните и на финландската Асоциация на ветеринарните лекари, както и на докладите на Университетската болница за животни в Упсала (Швеция) и на Sveriges Veterinärförbund (шведска Асоциация на ветеринарните лекари), в които се посочва, че разглежданият биоцид оказва неприемливо въздействие върху здравето на животните и се потвърждава чрез аналитични изследвания, проведени върху отровените животни, че е имало значителен брой случаи на отравяне на котки с алфахлоралоза.

128

От доклада от 19 ноември 2019 г. на Болницата за малки животни към шведския Университет за селскостопански науки относно предполагаемите случаи на отравяне с алфахлоралоза между 2014 г. и 2019 г. е видно, че от 2014 г. нататък посочената ветеринарна болница е установила предполагаеми случаи на вторична интоксикация с алфахлоралоза, като тези случаи се увеличават значително през 2019 г. По-специално тази болница посочва в доклада си, че през ноември и декември на посочената година е третирала около един случай на интоксикация на ден. В няколко от тези случаи собствениците на съответните животни са видели как котките им развиват симптоми на интоксикация в рамките на 30—60 минути, след като са изяли гризач, докато в стомаха на други интоксикирани животни са намерени остатъци от гризачи.

129

Освен това случаите на вторично отравяне на котки, дължащи се на алфахлоралоза, са потвърдени след изследване, проведено от изследователи от Statens veterinärmedicinska anstalt (шведски национален ветеринарен институт), Болницата за малки животни към шведския Университет за селскостопански науки и Университетската болница за животни в Упсала, резултатите от което са публикувани на 27 юли 2021 г. в научното списание Journal of Analytical Toxicology. Самото проучване се основава на различни научни статии. Уведомлението, изпратено от компетентния шведски орган на 18 декември 2019 г. до компетентните органи на другите държави членки в съответствие с член 48 от Регламент № 528/2012, съдържа и приложени удостоверителни документи.

130

Освен това от становището на финландския Орган по храните (Ruokavirasto) от 8 юни 2021 г. относно действието на препаратите на основата на алфахлоралоза върху животните и дивата фауна е видно, че през 2018 г. е докладван първи случай на отравяне на котка. Впоследствие този орган получава на няколко пъти информация от ветеринарни лекари и собственици на животни относно подозрителни случаи на отравяне с алфахлоралоза. През 2019 г. е проведено проучване сред ветеринарни лекари, както и през 2020—2021 г. съвместно проучване в скандинавските страни относно тези подозрителни случаи на отравяне. Въпреки че докладът от това изследване все още не е финализиран и че по това време никоя лаборатория във Финландия не е провеждала тестове за откриване на алфахлоралоза, финландският Орган по храните стига до извода, че препаратите на основата на това вещество причиняват значителни страдания на животните и на дивата фауна и че броят на посочените случаи на отравяне е бил значителен. В становище от 4 юни 2021 г. финландската Асоциация на ветеринарните лекари от своя страна също стига до извода, че веществото алфахлоралоза е особено опасна за котките отрова.

131

Жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че възпроизведените в точки 128 и 129 по-горе твърдения са погрешни, поради което Комисията не е могла да се основе на тях, нито пък Комисията е тълкувала тези данни явно неправилно. Освен това фактът, че в обжалваното решение Комисията е направила препращане към представените от държавите членки документи, без да отговори конкретно на всеки довод, изтъкнат от жалбоподателя в рамките на неговото становище по проекторешението съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 528/2012, не означава, че тя неправилно е пренебрегнала тези доводи.

132

В това отношение, първо, е вярно, че посочените в точка 131 по-горе документи не се отнасят изрично до разглеждания биоцид и с тях не се установява изрична причинно-следствена връзка между установените случаи на отравяне и конкретния продукт. Разглежданият биоцид обаче, подобно на другите биоциди, съдържащи алфахлоралоза, може да бъде разрешен от държавите членки само при спазване на условията, предвидени в приложението към Директива 2009/93 (вж. т. 11 по-горе). По-специално тези продукти не могат да бъдат разрешени за употреба на открито и са разрешени само продукти, използвани в предварително напълнени кутии за примамки, които не подлежат на отваряне.

133

Жалбоподателят не посочва по какво биоцидът му се различава от останалите биоциди, съдържащи алфахлоралоза, пуснати на шведския или финландския пазар, така че рискът от вторично отравяне, който той представлява по отношение на котките, да е по-малък от риска при посочените други продукти. Наистина жалбоподателят твърди, че е предлагал на пазара биоцида си в предварително напълнени кутии за примамки. Всички продукти на основата на алфахлоралоза обаче е трябвало задължително да се използват в предварително напълнени кутии за примамки, които не подлежат на отваряне. Освен това от 2019 г. Република Финландия е наложила пускането на пазара на съдържащите алфахлоралоза биоциди в предварително напълнени кутии за примамки, каквито са тези на жалбоподателя. Това допълнително изискване обаче не е позволило да се намали в достатъчна степен броят на случаите на отравяне при котки (съображение 12 от обжалваното решение).

134

Второ, рискът от вторично отравяне несъмнено е отчетен като приемлив на равнището на Съюза в рамките на процедурата за одобрение на активното вещество алфахлоралоза. Включването на това вещество в приложение I към Директива 98/8 на 31 юли 2009 г. обаче се основава на данните, предоставени от заявителя на одобрението към онзи момент в съответствие с член 11 от същата директива. Наличните данни за дадено активно вещество обаче могат да се променят благодарение на научния и техническия прогрес, както следва от съображение 13 от Регламент № 528/2012. Поради това активните вещества, одобрени на равнището на Съюза, трябва редовно да бъдат преразглеждани в рамките на подновяване или преразглеждане на разрешението на посочените вещества в съответствие с членове 12—16 от посочения регламент.

135

Що се отнася до първото разрешение за разглеждания биоцид в Обединеното кралство, от доклада за оценка на компетентния орган на тази държава, изготвен през юни 2013 г., е видно, че с оглед, от една страна, на сходствата между биоцида на жалбоподателя и представителния биоцид, разгледан в рамките на процедурата за одобрение на активното вещество, и от друга страна, на предвижданите видове употреба, оценката на експозицията на околната среда била възпроизведена в доклада за оценка на активното вещество алфахлоралоза от 30 май 2008 г. В това отношение, за да се направи извод за наличието на незначителен риск от вторично отравяне, докладът за оценка се основава на изследвания от 2000 г., 2001 г. и 2003 г. относно поведението на гризачите, които са погълнали алфахлоралоза, както и на малкото количество, което е необходимо, за да възникнат тези последици. Освен това следва да се отбележи, че в този доклад за оценка преценката на риска от вторично отравяне се основава на бързото действие на биоцида върху мишките, както и на малките погълнати количества, без да се споменава начинът на опаковане на тестообразната маса, съдържаща активното вещество.

136

Тази оценка на риска от вторично отравяне обаче е поставена под въпрос от по-късни данни, основно от 2019 г., които показват, че въпреки наложените условия за употреба и опаковане е имало нарастващ брой вторични отравяния, поне в някои държави членки, както следва от точки 128—130 по-горе.

137

Трето, вярно е, че съдържащата се в преписката информация от Френската република и от Република Финландия е от общ характер и с нея не се предоставят научни данни в числов вид. Посочените в точки 128 и 129 по-горе доклади относно положението в Швеция обаче съдържат точни указания относно установените случаи на отравяне. Освен това в посочената в точка 129 по-горе статия се дават подробни обяснения относно задълбоченото проучване на случаите на вторични отравяния на котки с алфахлоралоза. Поради съображенията, изложени в точки 132 и 133 по-горе, тези обстоятелства не могат да се считат за ирелевантни само поради това че се отнасят до активното вещество, а не до самия биоцид.

138

Освен това, както следва от член 1, параграф 1 от Регламент № 528/2012 във връзка със съображение 3 от същия регламент, целта му е да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда, а разпоредбите му се основават на принципа на предпазливост, чиято цел е да се защити здравето на хората, здравето на животните, както и околната среда. В това отношение, както вече е постановил Съдът, самото наличие на активно вещество в даден продукт може да представлява риск за околната среда или за здравето на животните (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2021 г., Biofa, C‑29/20, EU:C:2021:843, т. 35).

139

Четвърто, що се отнася до твърдяната липса на задълбочена проверка от страна на Комисията на научните доказателства, представени с цел да се провери дали условията по член 19, параграф 1 от Регламент № 528/2012 действително вече не са изпълнени, жалбоподателят не посочва кои са данните, които Комисията не е взела предвид или е изтълкувала неправилно.

140

Освен това от член 36, параграф 2 от Регламент № 528/2012 следва, че Комисията може да поиска от ECHA да даде становище по научни или технически въпроси, повдигнати от държавите членки. В този смисъл консултирането с ECHA е само възможност за Комисията, а не задължение.

141

Следва също така да се припомни, че едва на етапа на разрешаването на даден биоцид, с оглед на пускането му на пазара, всички предвидени видове употреба на такъв продукт се разглеждат подробно и се извършва оценка на рисковете от биоцида с оглед на всеки вид употреба (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2022 г., Sciessent/Комисия, T‑122/20 и T‑123/20, EU:T:2022:712, т. 61). В рамките на процедурите за взаимно признаване, предвидени в глава VII от Регламент № 528/2012, референтната държава членка следва да извърши такава проверка, като разрешението за биоцидите следва да бъде взето впоследствие от съответните държави членки, а не от Комисията. Следователно всяка от заинтересованите държави членки трябва да провери дали даден биоцид може да бъде предмет на взаимно признаване или дали са налице изчерпателно изброени в Регламент № 528/2012 съображения от общ интерес, обосноваващи отказа да се уважи искане за такова признаване.

142

В това отношение ролята, която член 36 от Регламент № 528/2012 възлага на Комисията, не съвпада с тази на държавите членки в рамките на тяхната процедура за издаване на национално разрешение. Комисията единствено може да приеме решение по въпросите, с които е сезирана, за да разреши споровете между тези държави. В този контекст, макар Комисията да е длъжна да действа при спазване на принципа на добра администрация и да разгледа внимателно и безпристрастно всички данни, с които е сезирана, за да разреши този спор, тя не следва да извършва нова изчерпателна проверка дали са спазени всички условия по член 19 от Регламент № 528/2012.

143

В случая обаче поставеният на Комисията въпрос се отнася до наличието на неприемливо въздействие върху здравето на животните, причинено от разглеждания биоцид, доколкото той съдържа алфахлоралоза. В това отношение жалбоподателят не посочва поради каква причина е било необходимо извършването на консултация с ECHA, за да се позволи на Комисията да вземе решение, нито по какви научни или технически въпроси е трябвало да бъде дадено становище, при положение че документите по досието показват, че съществуват случаи на отравяне на котки с алфахалоза в Швеция, а дори и в други държави членки, въпреки стриктните условия за пускане на пазара на продуктите, съдържащи това вещество.

144

С оглед на това неприемливо въздействие върху здравето на животните, докладвано от няколко държави членки, Комисията действително разрешава разногласията между държавите — членки на Съюза, разрешили биоцида, като прилага член 19, параграф 5 от Регламент № 528/2012. Такова разрешение по никакъв начин не е изключено от член 48, параграф 3 от посочения регламент във връзка с член 36 от същия регламент.

145

Що се отнася до довода, че Комисията не е съобщила научните данни и анализи в подкрепа на изводите си, нито използвания метод за оценка, позволяващ да се установи връзка между разглеждания биоцид и случаите, посочени във Финландия и Швеция, следва да се отбележи, че този довод, който по същество се основава на нарушение на правото на жалбоподателя на достъп до материалите по преписката, е повдигнат за първи път на етапа на репликата.

146

От член 84, параграф 1 от Процедурния правилник обаче следва, че в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. В това отношение правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо. Обратно, правно основание, за което не би могло да се счита, че почива на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, не следва да бъде допуснато. Всъщност при тези обстоятелства нищо не е пречело на жалбоподателите да повдигнат това основание на етапа на жалбата (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2008 г., Bayer CropScience и др./Комисия, T‑75/06, EU:T:2008:317, т. 134 и цитираната съдебна практика).

147

Тъй като едва на етапа на репликата жалбоподателят е повдигнал довода, свързан с несъобщаването на някои научни данни и информация, и последният не се основава на обстоятелства, установени след подаването на жалбата, той следва да се приеме за просрочен и следователно за недопустим.

148

Относно твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност следва да се припомни, че този принцип, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 124 и цитираната съдебна практика).

149

Що се отнася до съдебния контрол за спазването на посочените в точка 148 по-горе условия, доколкото при приемането на определено решение се налага Комисията да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и да извърши комплексни проверки, тя разполага с широко право на преценка в съответната област, като съдебният контрол за законосъобразност върху нейните актове е ограничен. Единствено явно неподходящият характер на взета в тази област мярка с оглед на целта, която Комисията възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 125 и цитираната съдебна практика).

150

В разглеждания случай, макар в обжалваното решение да се констатира, че разглежданият биоцид не отговаря напълно на условията по член 19, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 528/2012, то обаче оставя на всяка държава членка възможността да провери дали този продукт все пак може да бъде разрешен посредством подходящи мерки за намаляване на риска в съответствие с член 19, параграф 5 от посочения регламент. Така държавите членки като Република Финландия и Кралство Швеция, които са изразили загриженост относно многобройните случаи на отравяния на котки на тяхна територия, могат при необходимост да решат да изменят и дори да прекратят действието на разрешението за биоцида в интерес на защитата на здравето на животните и на принципа на предпазливост, както е припомнено в точки 55—57 по-горе. Това решение обаче не засяга възможността други държави членки да приемат, че са изпълнени предвидените в член 19, параграф 5, първа алинея от Регламент № 528/2012 условия и да разрешат продукта, без да налагат нови мерки за намаляване на риска. Предвид широката свобода на преценка, с която разполагат държавите членки, не може да се заключи, че обжалваното решение има явно неподходящ характер с оглед на преследваната цел, а именно да се сложи край на спора между държавите членки относно разглеждания биоцид съгласно член 36 от Регламент № 528/2012.

151

Следователно жалбоподателят не е доказал, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката или от нарушение на принципа на пропорционалност.

152

Накрая, след като доводите на жалбоподателя, изведени от явна грешка в преценката, са отхвърлени, той не би могъл да твърди, че тази грешка е довела до нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и до нарушение на основното право на свободна стопанска инициатива съгласно член 16 от Хартата на основните права.

153

Следователно първото основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти необосновано.

154

Тъй като всички основания на жалбоподателя са отхвърлени, жалбата следва да се отхвърли.

155

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва да се осъди да заплати съдебните разноски.

156

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки понасят направените от тях съдебни разноски, когато са встъпили по делото. Поради това Република Финландия следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: