1

С жалбата си жалбоподателят, г‑н Роман Аркадиевич Абрамович, от една страна, на основание член 263 ДФЕС иска да бъдат отменени, първо, Решение (ОВППС) 2022/429 на Съвета от 15 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 87 I, 2022 г., стр. 44), и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/427 на Съвета от 15 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 87 I, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „първоначалните актове“), второ, Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149), и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.“), трето, Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 134), и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.“), и четвърто, Решение (ОВППС) 2023/811 на Съвета от 13 април 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 101, 2023 г., стр. 67), и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/806 на Съвета от 13 април 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 101, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците от април 2023 г.“, а общо с актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и от март 2023 г. — „актовете за оставяне в списъците“), в частта, в която тези актове (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“) се отнасят до него, и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС иска обезщетение за вредите, които претърпял вследствие от приемането на първоначалните актове.

2

Жалбоподателят е бизнесмен с руско, израелско и португалско гражданство.

3

На 17 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16). На същата дата Съветът приема на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

4

На 21 февруари 2022 г. президентът на Руската федерация подписва указ, с който признава независимостта и суверенитета на самопровъзгласилите се „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“ и разпорежда разполагането на руски въоръжени сили в тези зони.

5

На 22 февруари 2022 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност публикува декларация от името на Европейския съюз, в която осъжда тези действия, тъй като те представляват сериозно нарушение на международното право. Той обявява, че Съюзът ще реагира срещу тези последни нарушения на Руската федерация, като приеме спешно допълнителни ограничителни мерки.

6

На 23 февруари 2022 г. Съветът приема първи пакет ограничителни мерки. Те включват, първо, ограниченията, отнасящи се до икономическите отношения с неконтролираните от правителството Донецка и Луганска област, второ, ограничаване на достъпа до капиталовия пазар, по-специално посредством забрана за финансиране на Руската федерация, нейното правителство и централната ѝ банка, и трето, добавяне на членове на правителството, банки, бизнесмени, генерали, както и на 336 членове на Государственная Дума Федерального Собрания Российской Федерации (Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация) в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат ограничителни мерки.

7

На 24 февруари 2022 г. президентът на Руската федерация обявява военна операция в Украйна и на същия ден руските въоръжени сили нападат Украйна на няколко места.

8

На 25 февруари 2022 г. Съветът приема втори пакет ограничителни мерки. Първо, това са индивидуални мерки срещу политици и бизнесмени, съпричастни към нарушаването на териториалната цялост на Украйна. Второ, това са ограничителни мерки, приложими в областта на финансите, отбраната, енергетиката и сектора на авиацията и космическата индустрия. Трето, това са мерки, с които се суспендира прилагането на някои разпоредби от споразумението относно улесняване на издаването на визи за някои категории граждани на Руската федерация, които искат виза за краткосрочно пребиваване.

9

На същата дата, предвид сериозната обстановка в Украйна Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2022/329 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1) и от друга страна, Регламент (ЕС) 2022/330 за изменение на Регламент № 269/2014 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1), с цел по-специално да актуализира критериите, при прилагането на които физически или юридически лица, образувания или органи могат да бъдат обект на разглежданите ограничителни мерки. Според съображение 11 от Решение 2022/329 Съветът счита, че критериите за включване в списъка следва да бъдат изменени, за да обхванат лица и образувания, които подкрепят и извличат ползи от руското правителство, както и лица и образувания, които му осигуряват значителни източници на приходи, а също и физически или юридически лица, свързани с включените в списъка лица или образувания.

10

Член 2, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/145, в редакцията му съгласно изменението с Решение 2022/329, предвижда следното:

„1.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

[…]

[…]

2.   Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в приложението“.

11

Условията и редът за замразяването на финансови средства са определени в член 2, параграфи 3—6 от така измененото Решение 2014/145.

12

Член 1, параграф 1, букви б) и д) от измененото Решение 2014/145 забранява влизането и транзитното преминаване през териториите на държавите членки на физическите лица, които отговарят на определени критерии, по същество идентични с критериите по член 2, параграф 1, букви г) и ж) от същото решение.

13

Регламент № 269/2014, в редакцията си съгласно изменението с Регламент 2022/330, налага приемането на мерки за замразяване на финансови средства и определя условията и реда за замразяването с по същество идентична формулировка като тази в измененото Решение 2014/145. Всъщност член 3, параграф 1, букви а)—ж) от така изменения регламент възпроизвежда в съществената част член 2, параграф 1, букви а)—ж) от посоченото решение.

14

В този контекст, с първоначалните актове Съветът добавя името на жалбоподателя в списъците на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, в приложението към измененото Решение 2014/145 и в приложение I към изменения Регламент № 269/2014 (наричани по-нататък „разглежданите списъци“).

15

Основанията за включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци са следните:

„[Жалбоподателят] е руски олигарх, който има дългогодишни и близки връзки с Владимир Путин. Той е имал привилегирован достъп до президента и е поддържал много добри отношения с него. Тази връзка с руския лидер му помогна да запази огромното си богатство. Той е основен акционер на стоманодобивната група Evraz, която е един от най-големите данъкоплатци в Русия.

Следователно той се възползва от вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или за дестабилизирането на Украйна. Наред с това той е един от видните руски бизнесмени, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

16

На 16 март 2022 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/145, изменено, и в Регламент № 269/2014, прилаган с Регламент за изпълнение 2022/427 (ОВ С 121 I, 2022 г., стр. 1). В това известие се посочва по-специално, че засегнатите лица могат да отправят до Съвета искане, придружено от съпътстваща документация, за преразглеждане на решението за включване на имената им в разглежданите списъци.

17

С писмо от 13 април 2022 г. Съветът предоставя на жалбоподателя информацията, съдържаща се в преписката с доказателства с референтен номер WK 3624/2022 от 12 март 2022 г. (наричана по-нататък „първата преписка WK“), въз основа на която е взел решението си.

18

На 25 май 2022 г. жалбоподателят подава искане за преразглеждане на първоначалните актове.

19

На 14 септември 2022 г. Съветът приема актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г., с които удължава действието на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя до 15 март 2023 г. В тези актове Съветът обосновава удължаването на мерките, като възпроизвежда всички мотиви на първоначалните актове.

20

С писмо от 22 декември 2022 г., към което е приложена преписката с доказателства с референтен номер WK 17693/2022 от 15 декември 2022 г. (наричана по-нататък „втората преписка WK“), Съветът уведомява жалбоподателя, че възнамерява да удължи действието на ограничителните мерки срещу него, и го приканва да представи становището си.

21

С писмо от 19 януари 2023 г. жалбоподателят представя становище по новите доказателства.

22

С актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. действието на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя е удължено до 15 септември 2023 г. С писмо от 14 март 2023 г. Съветът уведомява жалбоподателя за решението си.

23

С актовете за оставяне в списъците от април 2023 г. са направени изменения в текста на изложението на мотивите относно жалбоподателя на някои езици, както и в данните за него в частта, озаглавена „Идентифицираща информация“.

24

Мотивите за включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци са променени в актовете за оставяне в списъците от април 2023 г., както следва:

„[Жалбоподателят] е руски олигарх, който има дългогодишни и близки връзки с Владимир Путин. Той е имал привилегирован достъп до президента и е поддържал много добри отношения с него. Тази връзка с руския лидер му помогна да запази огромното си богатство. Той е основен акционер на стоманодобивната група Evraz, която е един от най-големите данъкоплатци в Русия.

Следователно той се възползва от вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или за дестабилизирането на Украйна. Наред с това той е един от видните руски бизнесмени, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

25

С писмо от 11 май 2023 г. Съветът уведомява жалбоподателя в отговор на негово писмо от 4 май 2023 г. за причините за посочените изменения.

26

Жалбоподателят иска от Общия съд:

27

Съветът, подпомаган от Европейската комисия, иска от Общия съд:

28

В жалбата жалбоподателят изтъква четири основания за отменителното си искане, като формулира първото от тях като „нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране“, второто — като „явна грешка в преценката“, третото — като „нарушение на принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност“, и четвъртото — като „нарушение на основните права“. Освен това той изтъква, че незаконосъобразното поведение на Съвета му е причинило вреди, които подлежат на обезщетяване. В първите си две изявления за изменение на жалбата жалбоподателят излага и доводи за „нарушение на правото на защита“ и „неизпълнение на задължението на Съвета за преразглеждане при приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и от март 2023 г.“, които по същество се свързват с първото основание, поради което ще бъдат анализирани като част от него.

29

По същество първото основание може да бъде разделено на две части, първата от които се отнася до „нарушението на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране“, а втората е съставена от доводи, изложени от жалбоподателя в първите две изявления за изменение на жалбата, насочени конкретно срещу актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и от март 2023 г.

30

Жалбоподателят изтъква, че предоставената от Съвета информация не му позволява да се защити надлежно. В частност той упреква Съвета, че не е уточнил естеството и обхвата на поддържаните с президента Путин „връзки“ или „отношения“.

31

Според жалбоподателя Съветът не му е предоставил надеждна и достоверна информация, която да му позволи да провери основанията за включването и оставянето на името му в разглежданите списъци, както и индивидуалните, специфични и конкретни причини, поради които Съветът е приел, че обжалваните актове са обосновани.

32

В това отношение жалбоподателят подчертава, че намиращите се в преписката доказателства, съставени само от статии от печата или откъси и екранни снимки на интернет сайтове, не позволяват да се установи какъвто и да е акт на подкрепа или извличане на полза от президента Путин.

33

Също така жалбоподателят упреква Съвета, че не е индивидуализирал вземащите решения лица в Русия, от които той се възползвал.

34

Освен това жалбоподателят изтъква, че твърденията на Съвета го принуждават да доказва отрицателни факти, което обръща тежестта на доказване.

35

В писмената реплика жалбоподателят изтъква липсата на актуално фактическо основание към момента на приемане на разглежданите ограничителни мерки. Също така той упреква Съвета, че не е съобразил контекста и обстоятелствата в случая, доколкото не представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които да дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между него и „ситуациите, на които се противодейства“, а именно действията, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

36

В изявленията за изменение на жалбата жалбоподателят изтъква, че няма данни, от които да се заключи, че що се отнася до стоманодобивната група Evraz (наричана по-нататък „Evraz“), неговият статут на акционер в дружеството майка му позволява да оказва влияние върху ситуациите, на които се противодейства чрез ограничителните мерки. В това отношение той подчертава, че Съветът вече не се основава на доказателствата, приложени към писмото от 22 декември 2022 г., в които се споменават общо търговските отношения на Evraz, и в частност договорите, сключени от негови дъщерни дружества с Националната гвардия на Руската федерация. Освен това доказателствата, съдържащи се във втората преписка WK, макар и в голямата си част да са отпреди актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г., не били посочени при тяхното приемане.

37

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

38

Съгласно постоянната съдебна практика правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), изисква заинтересуваното лице да може да се запознае с мотивите, на които се основава взетото по отношение на него решение, посредством прочита на самото решение или чрез изпращане на мотивите за него по искане на това лице (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 100 и цитираната съдебна практика).

39

Предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС задължение за мотивиране на увреждащите актове, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразност на този акт (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba,C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49 и 50, и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK,C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 47 и цитираната съдебна практика).

40

Мотивите, изисквани от член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. По-конкретно, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, нито да съдържат подробен отговор на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на акта, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba,C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и цитираната съдебна практика и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK,C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 48 и цитираната съдебна практика).

41

Така, от една страна, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка. От друга страна, степента на точност на мотивите на акта трябва да е съразмерна на действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които той трябва да бъде приет (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет,T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 104 и цитираната съдебна практика).

42

Освен това в съдебната практика се уточнява, че мотивите към акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, трябва да посочват не само правното основание на тази мярка, но и специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на дискреционното си право на преценка Съветът приема, че спрямо съответното лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет,T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 105 и цитираната съдебна практика).

43

Накрая следва да се припомни, че задължението за мотивиране на актовете представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, който има отношение към материалноправната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивирането на акта се състои в това да се даде формален израз на съображенията, на които почива този акт. Ако в тези съображения има грешки, те водят до порок от гледна точка на материалноправната законосъобразност на акта, а не от гледна точка на мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет,T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 96 и цитираната съдебна практика). Същото важи и за разграничението между въпроса за мотивирането и въпроса за доказването на твърдяното поведение, който също се отнася до материалноправната законосъобразност на разглеждания акт и предполага да се проверят истинността на посочените в акта факти и квалификацията им като основания за прилагането на ограничителните мерки спрямо съответното лице (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., Чиж и др./Съвет, T‑276/12, непубликувано, EU:T:2015:748, т. 111 и цитираната съдебна практика).

44

В самото начало следва да се приеме, както жалбоподателят признава в съдебното заседание, че доводите му относно точността, относно неактуалността на твърденията, фигуриращи в мотивите за включването му, и относно съдържанието на втората преписка WK се отнасят до обосноваността на обжалваните актове, а не до това дали имат мотиви и дали мотивите им са достатъчни. Същото важи и за неговия довод, че била обърната доказателствената тежест, който има отношение към въпроса за правилността на мотивите.

45

В случая на първо място следва да се отбележи, че общият контекст, в който Съветът намира за необходимо да приеме разглежданите ограничителни мерки, е изложен ясно в съображенията на обжалваните актове, в които се споменава по-специално непровокираната и неоправдана военна агресия на Руската федерация срещу Украйна. Правните основания, на които са приети посочените актове, а именно член 29 ДЕС и член 215 ДФЕС, също са ясно посочени. Обжалваните актове са мотивирани с изложението, възпроизведено в точки 14 и 24 по-горе. Така контекстът и обстоятелствата, при които са приети посочените актове, са били добре известни на жалбоподателя.

46

На второ място, при прочита на мотивите на обжалваните актове се установява достатъчно ясно, че Съветът е включил името на жалбоподателя в разглежданите списъци въз основа на два критерия, изрично посочени в мотивите за включването, а именно критериите по член 2, параграф 1, букви г) и ж) от измененото Решение 2014/145 (наричани по-нататък съответно „критерият по буква г)“ и „критерият по буква ж)“) (вж. т. 10 по-горе), което жалбоподателят впрочем не оспорва.

47

На трето място, мотивите за включване, посочени в точки 15 и 24 по-горе, са позволили на жалбоподателя да разбере, че името му е включено и оставено в разглежданите списъци по-специално поради факта, че е поддържал тесни и дългогодишни връзки с президента Путин, които, независимо от какво естество са били, са му помогнали да запази огромното си богатство, и по този начин той се е възползвал от вземащите решения в Русия лица, отговорни за анексирането на Крим или за дестабилизирането на Украйна. Освен това жалбоподателят е определен като един от основните акционери в дружеството майка на Evraz, което е сред най-големите данъкоплатци в Русия, поради което е определен като виден бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектор, който осигурява или представлява значителен източник на приходи за правителството на Руската федерация.

48

В това отношение, що се отнася по-конкретно до твърдението, че вземащите решения лица в Русия са посочени неясно и общо, следва да се отбележи, както заявява и Съветът, че изложението на мотивите е достатъчно точно и със споменаването на „руския лидер“ в единствено число позволява лесно да се разпознае президентът Путин като вземащото решения лице в Русия, от което се е възползвал жалбоподателят.

49

Накрая, след като няма промяна в мотивите за включване и за оставяне на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, жалбоподателят няма основание да упреква Съвета, че в мотивите на актовете за оставяне в списъците не е посочил доказателствата, които му е изпратил с писмото от 22 декември 2022 г.

50

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че в обжалваните актове са изложени в достатъчна степен правните и фактическите обстоятелства, които според Съвета представляват тяхното основание.

51

Ето защо тази част от твърденията следва да се отхвърлят.

52

По същество жалбоподателят упреква Съвета, че не му е предоставил възможност да бъде изслушан преди приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и от март 2023 г., както и че не е дал отговор по същество на определени данни и доводи, представени от него.

53

Освен това жалбоподателят упреква Съвета, че не е направил преоценка на необходимостта от удължаване на разглежданите ограничителни мерки спрямо него, че се е позовал на неактуални данни и че е оставил без внимание промените в обстоятелствата, настъпили след включването на името му в разглежданите списъци, по-специално във връзка с неговата роля в различни хуманитарни инициативи и в медиацията между страните, както и с неговите отношения с президента Путин.

54

Ето защо жалбоподателят счита, че актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и от март 2023 г. нямаше да бъдат приети, ако Съветът беше преразгледал случая и го беше изслушал.

55

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

56

Предвиденото в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата право на изслушване във всяко производство — което е неразделна част от зачитането на правото на защита — гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди спрямо него да бъде взето решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет,T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 75 и цитираната съдебна практика).

57

В производствата, в които се приемат решения по-специално за оставяне на името на определено лице в списъка в приложението към акт за налагане на ограничителни мерки, зачитането на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита изисква компетентният орган на Съюза да съобщи на съответното лице данните, с които разполага срещу него и на които ще основе решението си, така че това лице да може да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има полза да сезира съда на Съюза. При съобщаването на данните компетентният орган на Съюза трябва да даде възможност на лицето да изложи надлежно своята гледна точка във връзка със засягащите го мотиви (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 111 и 112, и от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 93).

58

Наличието на нарушение на правото на защита трябва да се преценява в зависимост от специфичните във всеки отделен случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 102 и цитираната съдебна практика).

59

Правото на изслушване преди приемането на актове за оставяне на името на дадено лице или образувание в списъка на лицата или образуванията, спрямо които са приети ограничителни мерки, е релевантно, когато в решението за оставяне на името на лицето в списъка Съветът приема за установени в негов ущърб нови обстоятелства, тоест такива, които не са посочени в първоначалното решение за включване на името му в този списък (вж. решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет,T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 54 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет,C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 33).

60

В самото начало следва да се припомни, че нито въпросната правна уредба, нито общият принцип за зачитане на правото на защита предоставят на заинтересованите лица правото на устно изслушване, а е достатъчно те да имат възможност да изложат становищата си в писмен вид (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 93, и от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет,T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 105).

61

В този смисъл, когато съответното лице представи становище по изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е длъжен да провери грижливо и безпристрастно правилността на изложените мотиви в светлината на това становище и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към него (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114).

62

В случая, що се отнася до актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г., на 16 март 2022 г. Съветът публикува известие (вж. т. 16 по-горе) на вниманието на засегнатите лица и образувания, с което ги уведомява за възможността да отправят искане за преразглеждане до 1 юни 2022 г. Това позволява на жалбоподателя да представи първото си искане за преразглеждане от 25 май 2022 г., така че той е имал възможност да изложи гледната си точка преди приемането на посочените актове за оставяне в списъците.

63

Що се отнася до преценката за необходимостта от запазване на мерките спрямо жалбоподателя, в писмото си от 15 септември 2022 г. Съветът не само припомня доводите си от писмената защита, доколкото становището на жалбоподателя в искането му за преразглеждане е било сходно с изтъкнатите в жалбата му отменителни основания, но и дава някои допълнителни уточнения във връзка с отношенията на жалбоподателя с президента Путин и във връзка с качеството му на основен акционер в Evraz, които обосновават запазването на разглежданите ограничителни мерки спрямо него. Освен това Съветът е имал възможност да се позове на непроменените обстоятелства, за което свидетелства в частност фактът на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. въз основа на същите доказателства като първоначалните актове. В това отношение предвид изложеното по-горе участието на жалбоподателя в благотворителни дейности, хуманитарни инициативи и медиация не може да се счита за промяна в обстоятелствата.

64

Следователно Съветът не е нарушил задължението да преразгледа положението на жалбоподателя преди приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

65

Що се отнася до актовете за оставяне в списъците от март 2023 г., следва да се отбележи, че с писмо от 22 декември 2022 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че възнамерява да остави името му в разглежданите списъци въз основа на същите мотиви, и го приканва да представи становище, което той прави с писмо от 19 януари 2023 г.

66

Така жалбоподателят е имал възможност да изрази становище по новите доказателства, които Съветът му е предоставил с писмото от 22 декември 2022 г., към което е приложена втората преписка WK.

67

Следователно Съветът е предоставил на жалбоподателя новите доказателства преди приемането на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. и жалбоподателят е имал възможност да изложи своята гледна точка по тях преди запазването на разглежданите ограничителни мерки спрямо него.

68

Освен това следва да се отбележи, че наистина Съветът отхвърля второто искане за преразглеждане и решава да запази разглежданите мерки спрямо жалбоподателя, но това не би могло да е доказателство, че той не е изпълнил задължението си за преразглеждане. Всъщност, от една страна, не е настъпвала промяна в обстоятелствата спрямо приемането на първоначалните актове, а от друга страна, нищо не е пречело на жалбоподателя да представи нови доказателства с второто искане за преразглеждане, за да обоснове довода си, че имало промени в обстоятелствата след включването на името му в разглежданите списъци. Освен това в писмото от 14 март 2023 г. Съветът уточнява причините за оставянето на името на жалбоподателя в посочените списъци, а именно, от една страна, неговата дейност като виден бизнесмен, и от друга страна, неговите връзки с президента Путин.

69

Във връзка с твърденията за липса на отговор по същество на някои от доводите на жалбоподателя трябва да се посочи, че зачитането на правото на защита и на правото на изслушване изисква институциите на Съюза да позволят на лицето, до което се отнася увреждащият акт, надлежно да изложи гледната си точка, но не може да ги задължава да я приемат (вж. в този смисъл решения от 7 юли 2017 г., Арбузов/Съвет, T‑221/15, непубликувано, EU:T:2017:478, т. 84, и от 27 септември 2018 г., Ezz и др./Съвет, T‑288/15, EU:T:2018:619, т. 330).

70

В този смисъл само по себе си това, че Съветът не е приел за необосновано удължаването на ограничителните мерки и дори не е счел за необходимо да извърши проверки с оглед на становището на жалбоподателя, не означава, че той не се е запознал с това становище (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2018 г., Ezz и др./Съвет, T‑288/15, EU:T:2018:619, т. 330 и 331).

71

Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя за неактуалността на новите доказателства, следва да се приеме, че доколкото това е довод за грешка в преценката, изтъкването му в подкрепа на тази част от твърденията е безполезно.

72

По изложените съображения следва да се приеме, че Съветът е изпълнил задълженията си във връзка със зачитането на правото на изслушване на жалбоподателя в хода на производството, завършило с приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и от март 2023 г. Ето защо трябва да се отхвърлят тази част от твърденията, а следователно и всички твърдения по първото основание.

73

Жалбоподателят по същество изтъква, че Съветът не представя достатъчно конкретни, точни и съгласувани данни, които да са достатъчно солидна фактическа основа за включването и оставянето на името му в разглежданите списъци при прилагане на критериите по букви г) и ж).

74

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

75

В самото начало е важно да се отбележи, че второто основание трябва да се разглежда като сочещо грешка в преценката, а не явна грешка в преценката. Всъщност, макар Съветът да разполага с известно право на преценка, когато определя във всеки конкретен случай дали са изпълнени правните критерии, на които се основават разглежданите ограничителни мерки, това не променя факта, че съдилищата на Съюза трябва да осигурят по принцип пълен контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза (вж. решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано,EU:T:2022:674, т. 61 и цитираната съдебна практика).

76

Ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението за приемане или запазване на ограничителни мерки, което представлява индивидуален акт за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да включва въпроса дали тези мотиви или поне едно от съображенията в тях, считано само по себе си за достатъчно да обоснове това решение, се подкрепят от доказателствата (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119, и от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет,T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 128).

77

При тази преценка доказателствата и данните трябва да се разглеждат не изолирано, а в техния контекст. Всъщност Съветът удовлетворява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето или образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или общо ситуациите, на които се противодейства (вж. решение от 20 юли 2017 г., Badica и Kardiam/Съвет, T‑619/15, EU:T:2017:532, т. 99 и цитираната съдебна практика; решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 63 и 66).

78

Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице или образувание, а не то да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни. За целта не се изисква Съветът да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно изложените мотиви в акта, чиято отмяна е поискана. Важно е представените данни или доказателства да подкрепят мотивите, възприети срещу съответното лице или образувание (решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P,EU:C:2013:518, т. 121 и 122, и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 67; вж. също решение от 1 юни 2022 г., Пригожин/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 73 и цитираната съдебна практика).

79

В този случай съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуалното становище по тях, представено в частност от съответното лице или образувание (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 124).

80

Що се отнася по-конкретно до контрола за законосъобразност върху актовете за оставяне на името на съответното лице в разглежданите списъци, следва да се припомни, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели. Съответно при периодичното преразглеждане на тези ограничителни мерки Съветът трябва да актуализира преценката на положението и да направи равносметка на въздействието на такива мерки, за да определи дали те са позволили да се постигнат целите, преследвани с първоначалното включване на имената на съответните лица и образувания в спорния списък, или все още е възможно да се направи същият извод за посочените лица и образувания (вж. решение от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет,T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 55 и цитираната съдебна практика; решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 67).

81

От това следва, че не е забранено, за да обоснове оставянето на името на дадено лице в списъка на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, Съветът да се опре на същите доказателства, които са обосновали първоначалното включване, повторното включване или предходното оставяне на името на жалбоподателя в разглеждания списък, стига, от една страна, да няма промяна в основанията за включване, и от друга страна, контекстът да не се е променил толкова, че тези доказателства вече да не са актуални (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет,T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 99). В това отношение промяната в контекста включва отчитането, от една страна, на положението в държавата, по отношение на която е въведена системата от ограничителни мерки, както и на конкретното положение на съответното лице (решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 78; в този смисъл вж. също решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет,T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 101), а от друга страна, на всички релевантни обстоятелства, и по-специално осъществяването на целите на ограничителните мерки (решение от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет,T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 56; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет,T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 82—84 и цитираната съдебна практика).

82

Именно въз основа на тези принципи следва да се провери дали Съветът е допуснал грешка в преценката с решението си да включи и след това да остави името на жалбоподателя в разглежданите списъци, като се започне от проверката за прилагането на критерия по буква ж) спрямо него.

83

Жалбоподателят оспорва въобще това, че участието му като основен акционер в Evraz може да предполага значителен принос в данъчните постъпления на Руската федерация във връзка с анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна или тесни връзки с руското правителство.

84

На първо място, жалбоподателят уточнява, че Evraz не представлява важен източник на приходи за Руската федерация, тъй като плащаните от него данъци били предназначени за регионалния бюджет, който бил независим от федералния.

85

На второ място, жалбоподателят изтъква отрицателните последствия за Evraz от действията на руското правителство в Украйна.

86

На трето място, жалбоподателят посочва, че притежава само 28,64 % от капитала на дружеството майка на Evraz, което не му давало нито качеството мажоритарен акционер, нито възможност да определя неговите дейности.

87

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че дейностите на Evraz не се извършват само в Русия, а и в Съединените щати, Канада, Чехия и Казахстан.

88

На пето място, жалбоподателят посочва, че плащаните лично от него данъци в Русия не са значителни и следователно той не може да се счита за голям данъкоплатец за Руската федерация. В това отношение той оспорва прилагането на критерия за „сектора на дейност“, който бил дискриминационен за целите на определянето на значителните източници на приходи. Той добавя, че това дали Evraz е доставчик на стомана за националната железопътна компания, не може да е определящо за доказването на осигуряването на значителен източник на приходи за руското правителство.

89

На шесто и последно място, жалбоподателят оспорва квалификацията „водещ бизнесмен“ в Русия и припомня, че богатството му е инвестирано до голяма степен извън тази държава, а именно в Израел, Обединеното кралство, Съединените щати и Канада, наред с други, и че освен това той се изявява като признат филантроп, чиито благотворителни инициативи се простират във всички държави, в които осъществява дейност.

90

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

91

В случая съображението във възприетите спрямо жалбоподателя мотиви, което има отношение към критерия по буква ж), е това, че тъй като е основен акционер или един от основните акционери в Evraz, което е един от най-големите данъкоплатци в Русия, той е виден бизнесмен, който осъществява дейност в икономически сектори, които осигуряват или представляват значителен източник на приходи за правителството на Руската федерация.

92

Критерият по буква ж) си служи с понятието „видни бизнесмени“ във връзка с осъществяването на „дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на [руското] правителство“, без друго условие за пряка или непряка връзка с посоченото правителство. Целта на този критерий всъщност е да се упражни максимален натиск върху руските власти, за да преустановят своите действия и политики, дестабилизиращи Украйна, както и военната агресия срещу тази държава.

93

В това отношение е налице логическа връзка между насочването на мерките срещу видните бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на руското правителство, от една страна, и целта на разглежданите ограничителни мерки, а именно да се увеличи натискът върху Руската федерация и да се увеличи цената на нейните действия за подкопаването на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, от друга страна (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Роснефт и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157 и цитираната съдебна практика).

94

Нищо в съображенията или разпоредбите на измененото Решение 2014/145 и изменения Регламент № 269/2014 обаче не позволява да се заключи, че е било в тежест на Съвета да докаже наличието на тесни връзки или отношение на взаимозависимост между лицето, чието име се включва в разглежданите списъци, и руското правителство или неговите действия, подкопаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

95

Такова тълкуване би било в противоречие не само с текста на критерия по буква ж), но и с неговата цел.

96

Всъщност, от една страна, предвид текста на критерия по буква ж) следва да се приеме, че визираните лица трябва да се считат за видни поради значимостта си в икономическия сектор, в който осъществяват дейността си, и поради значимостта на този сектор за руската икономика (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Роснефт и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157 и цитираната съдебна практика). В този смисъл понятието „видни бизнесмени“ трябва да се разбира като визиращо значимостта на съответните бизнесмени от гледна точка — в зависимост от случая — на професионалния им статут, значимостта на икономическите им дейности, мащаба на капиталовите им участия или функциите им в едно или повече предприятия, в които осъществяват тези дейности.

97

От друга страна, целта на разглежданите ограничителни мерки не е да бъдат санкционирани определени лица или образувания поради връзките им с положението в Украйна или с руското правителство, а както е припомнено в точка 93 по-горе, да бъде оказан максимален натиск върху руските власти, за да преустановят действията и политиките, дестабилизиращи Украйна, както и да бъде увеличена цената на действията на Руската федерация за подкопаването на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна и да се способства за край на кризата (вж. в този смисъл решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет,T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 163 и цитираната съдебна практика).

98

В заключение, критерият по буква ж) трябва да се тълкува в смисъл, че следва да се прилага към „видни бизнесмени“ в смисъла, описан в точка 96 по-горе, от една страна, а от друга, че трябва именно икономическите сектори, в които осъществяват дейност тези лица, да осигуряват значителни източници на приходи за руското правителство.

99

Следователно правилността на мотивите в обжалваните актове трябва да се преценява въз основа на това тълкуване на критерия по буква ж).

100

В случая, тъй като тези мотиви за включване и за оставяне на името на жалбоподателя в разглежданите списъци са останали без промяна, не следва да се прави разграничение между първоначалните актове, от една страна, и актовете за оставяне в списъците, от друга, доколкото проверката на твърдените данни в изложението на мотивите и в доказателствата, включени в първата и втората преписка WK, по същество се отнася до едни и същи фактически обстоятелства.

101

Възприетите по отношение на жалбоподателя мотиви от гледна точка на критерия по буква ж) са свързани с това, че към момента на приемането на първоначалните актове и на актовете за оставяне в списъците той е бил основен акционер или един от основните акционери в Evraz, което е сред най-големите руски данъкоплатци и осъществява дейност по-специално в икономически сектор, който осигурява или представлява значителен източник на приходи за руското правителство.

102

От данните в преписката по делото се установява, че жалбоподателят притежава пряко 28,64 % от капитала на дружеството майка на Evraz и че само трима други акционери в него притежават дялове, надхвърлящи 5 %.

103

Макар че жалбоподателят оспорва качеството си на основен акционер в Evraz и правомощието си да определя дейностите на посочената група или да упражнява контрол върху нея, безспорно той не само е един от най-големите акционери в дружеството майка на Evraz, но и според проспекта на това дружество, който жалбоподателят представя по делото, той е основният акционер в него.

104

Всъщност жалбоподателят притежава най-голям процент от акциите с право на глас в дружеството майка на Evraz измежду четиримата основни акционери, един от които е той и които заедно притежават 63,35 % от тези акции с право на глас, докато останалата част от капитала на дружеството е свободно търгуема, и са в състояние да упражняват контрол върху избора на директори, разпределянето на дивиденти, назначаването на съвета на директорите и други решения относно политиката на посоченото дружество майка. В това отношение, както подчертава Съветът, следва да се отбележи, че съветът на директорите на това дружество майка се състои от единадесет членове, от които шестима независими директори без изпълнителни функции, като жалбоподателят има право сам да назначи до трима директори. При всяко положение следва да се посочи, че дори участието на жалбоподателя във въпросното дружество майка като обикновен инвеститор да е миноритарно участие, което не му позволява да упражнява контрол върху него под никаква форма, то все пак e значително, като се има в частност предвид, че Evraz е една от основните руски групи в областта на стоманодобива и минното дело. От това следва, че като основен акционер във въпросното дружество майка в продължение на много години, жалбоподателят може да бъде квалифициран като виден бизнесмен съгласно критерия по буква ж).

105

Що се отнася по-конкретно до това доколко „виден“ е жалбоподателят, следва да се уточни, че както беше посочено в точки 96 и 97 по-горе, за влизане в категорията „видни бизнесмени“ критерият по буква ж) не изисква наличие на тесни връзки или отношение на взаимозависимост с руското правителство или с президента на Руската федерация. Това не зависи и от някакъв вид участие на жалбоподателя в решението за продължаване на нашествието в Украйна или от пряка или непряка връзка с анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, поради което доводът на жалбоподателя, че той не извлича полза от действията на руското правителство в Украйна, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

106

От това следва, че Съветът правилно е приел, че жалбоподателят е виден бизнесмен, по-специално поради професионалния си статут, значимостта на икономическите си дейности, мащаба на капиталовите си участия в Evraz, и по-конкретно качеството си на основен акционер в дружеството майка на посочената група дружества (вж. т. 96 по-горе).

107

Освен това жалбоподателят по същество оспорва това, че осъществява дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи за руското правителство по смисъла на критерия по буква ж).

108

В това отношение следва да се отбележи, както посочва Съветът, че обратно на твърденията на жалбоподателя, предвид текста на критерия по буква ж) съдържащият се в него израз „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“ се отнася до приходите, произхождащи от важните икономически сектори в Руската федерация, а не само до плащаните от видните бизнесмени данъци. Всъщност, макар в текста на съображение 11 от Решение 2022/329 да се посочва, че критериите за включване в списъка трябва да бъдат изменени, за да обхванат „лица и образувания, които […] осигуряват значителни източници на приходи“ на правителството на Руската федерация, това не променя факта, че това съображение не би могло да оправдава тълкуване на посочения критерий в смисъл, който е в противоречие със съвсем ясния му текст. Освен това следва да се отбележи, че поддържаното от жалбоподателя тълкуване би било в разрез с целта на разглежданите ограничителни мерки, а именно да бъде отслабена способността на Руската федерация да води агресивната си война срещу Украйна.

109

Също така, макар че наистина в измененото Решение 2014/145 и изменения Регламент № 269/2014 няма определение на понятието „значителни източници на приходи“, все пак използването на качественото прилагателно „значителни“, отнасящо се към думата „източници“, предполага тези източници да са съществени, тоест да не са пренебрежими.

110

Нещо повече, собственият принос на Evraz към бюджета на Руската федерация може да е от полза за определянето на икономическата му значимост, по-специално за да се приеме за установено, че е виден бизнесменът, който е основен акционер в неговото дружество майка, но този принос не е определящ за отговора на въпроса дали икономическият сектор, в който осъществява дейност жалбоподателят, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство.

111

В случая, що се отнася до въпроса дали икономическият сектор, в който извършва дейност жалбоподателят посредством Evraz, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство, не може основателно да се твърди, че това не е вярно за сектора на стоманодобива и минното дело.

112

Всъщност наличието на осигурен от сектора на стоманодобива и минното дело значителен източник на приходи за руското правителство може да се изведе от контекста, както и от доказателство № 2 от първата преписка WK, което сочи, че през 2016 г. този икономически сектор е бил трети в Русия по данъчни постъпления, а сред първите 50 руски данъкоплатци е имало 10 от посочения сектор, сред които и Evraz. От това доказателство се установява още, че макар през 2016 г. общата данъчна тежест върху руската икономика да е намаляла, за тези данъкоплатци тя се е увеличила от 12,4 % на 12,9 %.

113

Освен това от доказателство № 10 от първата преписка WK и от историята на Evraz, която жалбоподателят представя по делото, се установява, че дружеството майка на тази група дружества е едно от най-големите вертикално интегрирани стоманодобивни и минни предприятия в света, включващо редица дъщерни дружества.

114

Това се потвърждава и от годишния отчет на дружеството майка на Evraz за 2021 г., който жалбоподателят представя по делото и в който са посочени приходите по сектори на дейност. От този доклад по-специално се установява, че стоманодобивните дейности са донесли 12,5 милиарда щатски долара (USD), като се вземат предвид и приходите от този сектор в региона на Северна Америка (съответстващи на 2,3 милиарда USD). По-точно, макар посоченото дружество майка да осъществява дейност в редица сектори на руската икономика, приходите само от стоманодобив, които в Русия са се увеличили с 48,3 % от 2020 г. до 2021 г., представляват 66,3 % от общите му приходи. Според посочения доклад това дружество майка е „лидер на пазарите на строителството и на железопътните продукти в Русия“. Всъщност то държи 28 % дял от пазара на железопътни колела в Русия, както и 97 % от пазара на влакове.

115

Освен това от проспекта на Evraz се установява, че през 2018 г. то е било четвъртият производител на сурова стомана в Русия и най-големият по обем производител на стоманени профили за строителството и за железопътната индустрия в тази държава и в Общността на независимите държави (ОНД). Годишният отчет на дружеството майка на Evraz за 2021 г. сочи също, че 94,8 % от 71 210‑те работещи в Evraz са наети в Русия и в ОНД.

116

Така всички тези данни, взети заедно, позволяват да се установи, че въпросният икономически сектор, а именно секторът на стоманодобива и минното дело, в който по-конкретно осъществява дейност Evraz, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство.

117

Дори да се приеме за установено, обстоятелството, че данъчните постъпления от сектора на стоманодобива и минното дело са предназначени основно за бюджетите на местните федерални единици, е неотносимо. Всъщност предвид целта на разглежданите ограничителни мерки, припомнена в точка 93 по-горе, понятието „приходи на правителството на Руската федерация“ не би трябвало да се тълкува рестриктивно и да се ограничава до данъчните постъпления, предназначени за федералния бюджет на тази държава. Освен това при всяко положение, дори този източник на приходи да не е предназначен за федералния бюджет, нито да се използва пряко от посоченото правителство за покриване на военните му разходи, това не променя факта, че като цяло, без разлика според това дали тези приходи са от федералния бюджет, или от регионалните бюджети, този източник позволява на посоченото правителство да мобилизира повече ресурси за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

118

Освен това доводите на жалбоподателя, които се основават на контекстуални данни, отнасящи се по-скоро до неговата личност, а именно неговите хуманитарни дейности и ролята му в мирните преговори, трябва да се отхвърлят като безпредметни. Всъщност такива данни са неотносими при преценката дали в настоящия случай са изпълнени условията на критерия по буква ж), уточнен в точки 92—97 по-горе.

119

Накрая, не може да се приеме оплакването на жалбоподателя във второто изявление за изменение на жалбата, че като се опрял на доказателствата от втората преписка WK, при приемането на актовете за оставяне в списъците Съветът допуснал грешки, засягащи преценката на договорите между дъщерните дружества на Evraz и Националната гвардия на Руската федерация и наличието на проектозакон за военновременната икономика, който задължавал предприятия като Evraz да доставят материали и услуги на армията. Всъщност следва да се констатира, че Съветът посочва тези данни само по съображения за изчерпателност и че доколкото не ги е ползвал, за да обоснове актовете за оставяне в списъците, тъй като те нямат пряка връзка с критерия по буква ж), посоченото оплакване трябва да се отхвърли като безпредметно.

120

Ето защо следва да се заключи, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се докаже фактът, че икономическият сектор, в който осъществява дейност жалбоподателят, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство.

121

По всички изложени съображения следва да се приеме, че мотивът за включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, основан на статута му на виден бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектори, осигуряващи значителни източници на приходи на руското правителство, което съответства на критерия по буква ж), е подкрепен с достатъчно доказателства, поради което по отношение на него Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е решил да включи и след това да остави името на жалбоподателя в разглежданите списъци.

122

Съгласно съдебната практика обаче, когато става дума за контрола за законосъобразност на решения за приемане на ограничителни мерки и като се има предвид превантивният им характер, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 72 и цитираната съдебна практика).

123

Ето защо твърдението за наличието на второто основание следва да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо да се проверява основателността на останалите оплаквания на жалбоподателя, с които той оспорва преценката на Съвета по отношение на критерия по буква г).

124

Третото основание се разделя на две части — от една страна, нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, и от друга страна, нарушение на принципа на пропорционалност.

125

По същество жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки са дискриминационни. Според него, първо, даденото от Съвета тълкуване на критерия по буква ж) е твърде широко, тъй като позволява да се наложат санкции на всички бизнесмени, независимо от техния произход, само защото осъществяват или са осъществявали значителна икономическа дейност в Русия и изпълняват данъчните си задължения. Второ, прилагането на този критерий от Съвета било дискриминационно, тъй като посоченият критерий визирал бизнесмените с руско гражданство и руските предприятия, а не засягал чуждестранните предприятия, макар те също да осъществяват дейност на руска територия и да плащат данъци и такси в бюджета на Руската федерация. Трето, жалбоподателят счита, че е санкциониран заради обстоятелства извън своя контрол, независимо дали става въпрос за размера на дължимите данъци, разпределението на данъчните постъпления между регионите и федералното правителство или използването на предоставения на последното бюджет. Тъй като той нямал никакъв инструмент за влияние върху руската данъчна политика и разпределението на резултатите от дейността на Evraz, никаква ограничителна мярка спрямо него не можела да промени задълженията на това дружество като руски данъкоплатец.

126

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

127

Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на равно третиране, който е основен принцип на правото, забранява да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решения от 31 май 2018 г., Kaddour/Съвет,T‑461/16, EU:T:2018:316, т. 152 и цитираната съдебна практика, и от 13 септември 2018 г., Внешекономбанк/Съвет, T‑737/14, непубликувано, EU:T:2018:543, т. 161 и цитираната съдебна практика).

128

В случая, на първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че тълкуването на критерия по буква ж) от страна на Съвета е твърде широко, тъй като позволява по същество да бъдат санкционирани всички бизнесмени, независимо от техния произход, само защото осъществяват или са осъществявали значителна икономическа дейност в Русия и изпълняват данъчните си задължения, следва да се отбележи, че жалбоподателят не уточнява по какъв начин и спрямо кои лица би било дискриминационно това твърде широко според него тълкуване на посочения критерий. Обратно на твърденията на жалбоподателя, не са визирани всички бизнесмени, осъществяващи значителна икономическа дейност в Русия, които на това основание плащат или са плащали данъци в тази държава — всъщност под този критерий биха могли да попаднат само бизнесмените, които осъществяват дейност в икономически сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство. Във всеки случай мотивите, на които се основава Съветът при приемането на обжалваните актове, се опират на констатацията, че жалбоподателят е основен акционер в Evraz, един от най-големите данъкоплатци в Руската федерация. Така, обратно на твърдяното от него, разглежданите ограничителни мерки са наложени на жалбоподателя след индивидуална оценка, основана на конкретни, отнасящи се до него доказателства.

129

Освен това в рамките на критерия по буква ж) икономическият сектор, а не бизнесмените като такива или дружествата, в които те са акционери, е определен като осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство (вж. т. 98 по-горе). В този смисъл не е визирано само по себе си плащането на данъци от страна на жалбоподателя или от страна на дружеството майка на Evraz или неговите дъщерни дружества. Посоченият критерий се отнася до всички приходи, генерирани от икономическия сектор, в който осъществява дейност визираният бизнесмен, и следователно включва по-конкретно, но не само данъчните приходи, генерирани от този сектор.

130

На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че прилагането на критерия по буква ж) от страна на Съвета е дискриминационно, тъй като посоченият критерий визира руските бизнесмени и предприятия, а не засяга чуждестранните предприятия, достатъчно е да се посочи, както отбелязва Съветът, че този критерий не визира гражданството на включените в списъците лица, а всяко физическо лице, което има качеството „виден бизнесмен“ по смисъла на посочения критерий. Следователно лицата, визирани от разглежданите ограничителни мерки, могат да са с всякакво гражданство, ако отговарят на въпросния критерий.

131

При тези обстоятелства, дори да се предположи, че Съветът не е наложил мерки за замразяване на финансови средства спрямо определени лица, които отговарят на критерия по буква ж), и не е разгледал грижливо и безпристрастно всички релевантни данни, свързани с тези лица, жалбоподателят не може надлежно да се позовава на това обстоятелство, доколкото принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация трябва да се съвместява с принципа на законност (вж. в този смисъл решение от 3 май 2016 г., Post Bank Iran/Съвет, T‑68/14, непубликувано, EU:T:2016:263, т. 135 и цитираната съдебна практика). При всяко положение следва да се отбележи, че при разглеждането на второто основание се установява, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, когато в рамките на правото на преценка, с което разполага, за да установи дали са изпълнени критериите за включване в списъците, е решил да включи и да остави името на жалбоподателя в разглежданите списъци.

132

На трето място следва да се отбележи, че жалбоподателят не обяснява по какви причини твърдяната от него липса на влияние върху предназначението на руските данъчни постъпления и разпределението на резултата от дейността на Evraz може да съставлява нарушение на принципа на равно третиране, поради което този довод следва да се отхвърли като необоснован.

133

Ето защо тази част от твърденията следва да се отхвърлят.

134

Жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки спрямо него са неподходящи и непропорционални, доколкото не оказват никакъв натиск върху руските власти и не могат да имат полезно действие, тъй като той не участва в никакви действия, свързани с анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна.

135

В това отношение жалбоподателят счита, от една страна, че разглежданите мерки спрямо него не са необходими за постигането на преследваните цели, като се има предвид, че той не е участвал и не е питан никога при вземането на решения, свързани с анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна. Нещо повече, той твърди, че посочените мерки са далеч от предполагаемата си цел да засегнат политиката на Руската федерация в Украйна, като се има предвид несъщественият принос за федералния бюджет, и има опасност да доведат до отрицателни последици за неговите дейности извън Русия. Освен това той изтъква, че тези мерки са приети поради неговия статут на акционер в дружеството майка на Evraz, което не е обект на подобна мярка. Накрая той изтъква, че въпросните мерки са непропорционални, доколкото му пречат да участва ефективно като вектор за комуникация в рамките на мирните преговори.

136

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

137

Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква приложените с разпоредба от правото на Съюза мерки да могат да способстват за постигането на легитимните цели на съответната правна уредба и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 122, и от 1 юни 2022 г., Пригожин/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 133).

138

В този смисъл, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо търсените цели (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Ротенберг/Съвет,T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 178 и цитираната съдебна практика).

139

Що се отнася до съдебния контрол за спазването на принципа на пропорционалност, на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Следователно единствено явно неподходящият характер на приетата в тези области мярка по отношение на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на мярката (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Ротенберг/Съвет,T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 179 и цитираната съдебна практика).

140

В случая следва да се отбележи, че с оглед на първостепенното значение на целите на разглежданите ограничителни мерки — а именно защитата на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и насърчаването на мирното уреждане на кризата в тази страна, които са част от по-широката цел за поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, в съответствие с прогласените в член 21, параграф 2, буква в) ДЕС цели на външната дейност на Съюза — отрицателните последици от прилагането им спрямо жалбоподателя не са явно непропорционални (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 март 2017 г., Роснефт,C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 150).

141

Необходимо е също така да се отбележи, че в съображения 2—10 от Решение 2022/329 Съветът констатира непрекъснато влошаване на положението в Украйна, довело на 24 февруари 2022 г. до нападението на Руската федерация над Украйна, което е грубо нарушение на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на тази държава. Така именно изострянето на положението в Украйна, характеризиращо се със започването на агресивната война на Руската федерация, е причината, поради която Съветът намира за необходимо да разшири кръга на лицата и образуванията, визирани от разглежданите ограничителни мерки, за да се постигнат преследваните цели. При такъв подход обаче, основан на прогресивно ограничаване на правата в зависимост от ефективността на мерките, се налага изводът, че мерките са и пропорционални (вж. по аналогия решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 126, и от 25 януари 2017 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет, T‑255/15, непубликувано, EU:T:2017:25, т. 104).

142

Предвид развитието на положението в Украйна Съветът е имал основание да се надява, че като насочи мерките и спрямо бизнесмените, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на руското правителство, тези действия ще бъдат преустановени или пък ще се увеличи цената им за предприелите ги лица и това ще създаде стимул за спиране на отявленото нарушение на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (вж. по аналогия решение от 13 септември 2018 г., Роснефт и др./Съвет, T‑715/14, непубликувано, EU:T:2018:544, т. 157).

143

В случая при разглеждането на второто основание се констатира, че ограничителните мерки спрямо жалбоподателя са обосновани, защото неговото положение позволява да се приеме, че той отговаря на условията за прилагане на критерия по буква ж). Всъщност включването на жалбоподателя в списъците, в качеството му на основен акционер в дружеството майка на Evraz, е съобразено със сектора, в който осъществява дейност това дружество, независимо от това дали спрямо дружеството като юридическо лице има и индивидуални санкции и какви са данъчните приходи, които би получило руското правителство.

144

Впрочем това, че жалбоподателят изобщо не участвал при вземането на решения, свързани с анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, е без значение, тъй като ограничителните мерки не са му наложени по тази причина, а защото в частност е виден бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на руското правителство, което е отговорно за анексирането на Крим и за дестабилизирането на Украйна. В това отношение следва да се припомни, че значимостта на целите на акта на Съюза, който въвежда режим на ограничителни мерки, може да обоснове дори и значителни отрицателни последици за определени оператори, включително тези, които не носят никаква отговорност за положението, довело до приемането на съответните мерки (вж. по аналогия решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 361, и от 28 март 2017 г., Роснефт,C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 150).

145

Колкото до това дали приетите спрямо жалбоподателя ограничителни мерки са подходящи, следва да се отбележи, че по отношение на дотолкова фундаментални за международната общност цели от общ интерес като споменатите в точка 140 по-горе посочените мерки не биха могли сами по себе си да се считат за неадекватни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 декември 2020 г., Kalai/Съвет, T‑178/19, непубликувано, EU:T:2020:580, т. 171 и цитираната съдебна практика).

146

Що се отнася до необходимостта от разглежданите ограничителни мерки, следва да се констатира, че няма други, по-слабо ограничителни мерки, които да позволяват също толкова ефикасно да се постигнат търсените цели, а именно да се упражни натиск върху вземащите решения в Русия лица, отговорни за положението в Украйна, особено като се има предвид възможността за заобикаляне на наложените ограничения (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Ротенберг/Съвет,T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 182 и цитираната съдебна практика). Извън това, жалбоподателят и не доказва, че Съветът е можел да предвиди мерки, които са по-слабо ограничителни, но също толкова подходящи като наложените.

147

Що се отнася до довода на жалбоподателя за последствията за участието му в мирните преговори, следва да се припомни, че член 2, параграфи 3 и 4 от измененото Решение 2014/145, както и член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от изменения Регламент № 269/2014 предвиждат възможност, от една страна, да се разрешава използването на замразени финансови средства за задоволяване на основни нужди или за изпълнение на определени задължения, а от друга страна, да се издават конкретни разрешения, които позволяват размразяване на финансови средства, други финансови активи или други икономически ресурси. Съгласно член 1, параграф 6 от посоченото решение компетентните органи на държавата членка могат също така да разрешават влизането на визираните лица на нейна територия, по-специално поради спешни хуманитарни нужди или поради участие в междуправителствени срещи и в срещи, които се провеждат с подкрепата на Съюза или чийто домакин е Съюзът или държава членка, поела председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), и на които се провежда политически диалог, пряко насърчаващ политическите цели на ограничителните мерки, включително подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

148

Извън това, както основателно подчертава Съветът, участието в мирните преговори и по-общо доставката на хуманитарна помощ не биха могли да се отразяват на преценката на Съвета относно необходимостта от приемането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя или други руски видни бизнесмени, за да се увеличи натискът върху президента Путин и неговото правителство.

149

По изложените съображения следва да се приеме, че разглежданите ограничителни мерки не са дискриминационни, нито непропорционални.

150

Ето защо следва да се отхвърлят тази част от твърденията, както и всички твърдения по третото основание.

151

Според жалбоподателя включването и оставянето на името му в разглежданите списъци представляват неоправдано и несъразмерно ограничение на основните му права, сред които по-специално правото на собственост, правото на зачитане на личния живот и свободата на стопанската инициатива, както и правото на свободно движение на територията на държавите членки. Той счита, че приемането на разглежданите ограничителни мерки е довело и до нарушение на правото му да се ползва от презумпцията за невиновност, и му е нанесло неимуществени вреди вследствие на засягането на репутацията му.

152

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

153

Най-напред следва да се отбележи, че правото на зачитане на личния живот, правото на свобода на стопанската инициатива, правото на собственост и правото на свободно движение и пребиваване са част от общите принципи на правото на Съюза и са закрепени съответно в членове 7, 16, 17 и 45 от Хартата.

154

Наистина, ограничителните мерки, предвидени в обжалваните актове, въпреки своя охранителен характер, водят до ограничения при упражняването на посочените в точка 153 по-горе основни права от страна на жалбоподателя.

155

Основните права, на които се позовава жалбоподателят, обаче не са абсолютни и упражняването им може да се ограничава при условията, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата, който гласи, от една страна, че „[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от [Хартата], трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи“, а от друга, че „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

156

Така, за да бъде в съответствие с правото на Съюза, съответното ограничение за упражняването на основните права и свободи трябва да отговаря на четири условия. Първо, то трябва е „предвидено в закон“, в смисъл че институцията на Съюза, която приема мерки, които е възможно да ограничат основните права на дадено физическо или юридическо лице, трябва да разполага със законово основание за това. Второ, то трябва да зачита основното съдържание на тези права. Трето, то трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза. Четвърто, то трябва да е пропорционално (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет,T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 145 и 222 и цитираната съдебна практика).

157

Налага се констатацията, че в случая тези четири условия са изпълнени.

158

На първо място, разглежданите ограничения са „предвидени в закон“, тъй като са въведени с актове, които са по-специално с общо приложение и имат ясно правно основание в правото на Съюза, а също и достатъчна предвидимост, което впрочем жалбоподателят не оспорва.

159

На второ място, що се отнася до въпроса дали разглежданите ограничения зачитат „основното съдържание“ на основните права, изтъкнати от жалбоподателя, следва да се отбележи, че разглежданите ограничителни мерки са ограничени във времето и са обратими. Всъщност, от една страна, те се прилагат за срок от шест месеца и подлежат на постоянен преглед, както е предвидено в член 6, трета алинея от измененото Решение 2014/145, а от друга страна, възможно е освобождаване от прилаганите ограничителни мерки както що се отнася до замразяването на финансови средства, така и що се отнася до ограниченията за допускане на територията на държавите членки (вж. т. 147 по-горе).

160

На трето място, разглежданите ограничения отговарят на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза. Всъщност те целят по-специално да се окаже пряк и непряк натиск върху вземащите решения лица и руското правителство, отговорни за нашествието в Украйна, за да се намали способността им да продължават действията си, подкопаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и да се сложи край на тези действия с оглед на опазването на европейската и световната стабилност. Това е цел, която спада към целите на ОВППС, посочени в член 21, параграф 2, букви б) и в) ДЕС, каквито са по-специално опазването на мира, предотвратяването на конфликти, укрепването на международната сигурност и защитата на цивилното население (вж. в този смисъл решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет,T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 226).

161

На четвърто място, по въпроса за пропорционалността на разглежданите ограничения следва да се отбележи, че по отношение на дотолкова фундаментални за международната общност цели от общ интерес като споменатите в точка 140 по-горе мерките за замразяване на финансови средства не биха могли сами по себе си да се считат за неадекватни. Що се отнася до необходимостта от разглежданите ограничителни мерки, следва да се приеме, че други, по-слабо ограничителни мерки не биха позволили също толкова ефикасно да се постигнат търсените цели, а именно да се упражни натиск върху вземащите решения в Русия лица, отговорни за положението в Украйна, особено като се има предвид възможността за заобикаляне на наложените ограничения (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Ротенберг/Съвет,T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 182 и цитираната съдебна практика).

162

По-нататък трябва да се припомни, че член 2, параграфи 3 и 4 от измененото Решение 2014/145, както и член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от изменения Регламент № 269/2014 предвиждат възможност, от една страна, да се разрешава използването на замразени финансови средства за задоволяване на основни нужди или за изпълнение на определени задължения, а от друга страна, да се издават конкретни разрешения, които позволяват размразяване на финансови средства, други финансови активи или други икономически ресурси.

163

Що се отнася по-конкретно до твърдението, че член 1 от измененото Решение 2014/145 нарушава закрепеното в член 21 ДФЕС и член 45, параграф 1 от Хартата право на жалбоподателя като португалски гражданин, а следователно и гражданин на Съюза, на свободно движение на територията на Съюза, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че с приемането на актове в областта на ОВППС — което е предвидено в Договорите — може да се ограничава правото на свободно движение на гражданите на Съюза. Всъщност жалбоподателят просто твърди, че ограничаването на свободата му на движение било непропорционално.

164

Следва обаче да се констатира, че жалбоподателят не обяснява защо подобно ограничение да е непропорционално по отношение на преследваната цел. Всъщност в своите писмени изявления той се ограничава с общо препращане към своите доводи в подкрепа на изтъкнатото основание, изразяващо се в нарушение на принципа на пропорционалност, без да изложи причините, поради които счита, че развитите по това основание доводи са релевантни в подкрепа на твърдението му за непропорционално засягане на свободата му на движение в рамките на Съюза. Ето защо доводите на жалбоподателя за непропорционално засягане на свободата на движение на гражданите на Съюза следва да се отхвърлят като необосновани.

165

Що се отнася до твърдението, с което жалбоподателят поставя под въпрос възможността за Съвета да налага ограничения на свободното движение на основание член 215 ДФЕС, ако се приеме, че това твърдение е самостоятелен довод, трябва да се констатира, че той също не е обоснован и следователно трябва да се отхвърли. Във всеки случай следва да се отбележи, че ограничения на свободното движение са предвидени единствено в член 1 от измененото Решение 2014/145 и не фигурират в изменения Регламент № 269/2014. Както се установява от преамбюла на посоченото решение обаче, то е прието не на основание член 215 ДФЕС, а на основание член 29 ДЕС.

166

Освен това следва да се посочи, че жалбоподателят изобщо не се обосновава защо приетите спрямо него ограничителни мерки да засягат правото му на зачитане на личния живот.

167

Накрая, що се отнася до твърдението за нарушение на правото на жалбоподателя да се ползва от презумпция за невиновност, което той изтъква в писмените си изявления, без обаче да го подкрепи с конкретни доводи, следва да се отбележи, че доколкото приетите спрямо него ограничителни мерки нямат за последица конфискуване на имуществото на жалбоподателя, а просто замразяването му с охранителна цел, следва да се приеме, че тези мерки нямат наказателен характер и следователно не водят до засягане на правото да се ползва презумпция за невиновност, което е признато в член 48, параграф 1 от Хартата и изисква всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, да се счита за невинно до установяване на вината му в съответствие със закона. Колкото до споменатите в това оплакване неимуществени вреди вследствие от засягането на репутацията му, изтъкването на такива вреди е безполезно, когато целта е да се докаже нарушение на правото на жалбоподателя да се ползва от презумпция за невиновност.

168

Следва да се заключи, че разглежданите ограничения, които произтичат от приетите с обжалваните актове ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, не са непропорционални и не биха могли да водят до незаконосъобразност на посочените актове.

169

По изложените съображения следва да се отхвърлят твърденията по четвъртото основание, а съответно и цялото искане за отмяна.

170

Жалбоподателят иска обезщетение за нанесените на репутацията му вреди, които оценява неокончателно на един милион евро.

171

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

172

От съдебната практика следва, че Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за противоправното поведение на своите институции или органи при наличието на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, действителното наличие на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увреденото лице вреда (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет,C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 32 и цитираната съдебна практика).

173

Условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, които съдът на Съюза не е длъжен да разглежда в определен ред, са кумулативни, поради което е достатъчно едно от тях да не е изпълнено, за да бъде отхвърлен искът изцяло (решение от 1 февруари 2023 г., Клименко/Съвет, T‑470/21, непубликувано, EU:T:2023:26, т. 62; в този смисъл вж. също решение от 13 декември 2018 г., Европейски съюз/Kendrion,C‑150/17 P, EU:C:2018:1014, т. 118 и цитираната съдебна практика).

174

От всичко изложено по-горе обаче следва, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на обжалваните актове, с които името му е включено в разглежданите списъци, трябва да се отхвърлят, а при това положение в случая не е изпълнено условието оспорваното поведение на Съвета да е незаконосъобразно. Затова, щом не е изпълнено едно от условията, припомнени в точка 172 по-горе, не би могла да бъде ангажирана отговорността на Съюза.

175

Ето защо искането за обезщетение трябва да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо да се преценява дали действително са налице вреди и дали има причинно-следствена връзка между вредите и нарушението на разглежданото задължение. Поради това жалбата следва да се отхвърли изцяло.

176

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета.

177

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

Обстоятелствата по спора

Фактите след подаването на разглежданата тук жалба

Искания на страните

От правна страна

По искането за отмяна

По първото основание

– По първата част — „нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране“

– По втората част — „нарушение на правото на защита“ и „неизпълнение на задължението на Съвета за преразглеждане при приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г.“

По второто основание — „явна грешка в преценката“

– Предварителни съображения

– Прилагането на критерия по буква ж) спрямо жалбоподателя

По третото основание — нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

– По първата част — нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране

– По втората част — нарушение на принципа на пропорционалност

По четвъртото основание — нарушение на основните права

По искането за обезщетение

По съдебните разноски