EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62022CN0759

Дело C-759/22, Sächsische Ärzteversorgung: Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 15 декември 2022 г. — Sächsische Ärzteversorgung/Deutsche Bundesbank

OB C 112, 27.3.2023, p. 22–23 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.3.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/22


Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 15 декември 2022 г. — Sächsische Ärzteversorgung/Deutsche Bundesbank

(Дело C-759/22, Sächsische Ärzteversorgung)

(2023/C 112/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sächsische Ärzteversorgung

Ответник: Deutsche Bundesbank

Преюдициални въпроси

Въпроси за тълкуването на Регламенти (ЕС) 2018/231 и (ЕС) № 549/2013 (1):

1)

a)

Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към ЕСС всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?

При отрицателен отговор:

б)

Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?

2)

Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към ЕСС винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от приложение А към ЕСС, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от приложение А към ЕСС?

3)

При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към ЕСС, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от приложение А към ЕСС?

4)

a)

За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към ЕСС всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?

При утвърдителен отговор:

б)

Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?

5)

Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към ЕСС, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от приложение А към ЕСС трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от приложение А към ЕСС?

6)

а)

Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към ЕСС само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?

При утвърдителен отговор на последния въпрос:

б)

Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към ЕСС да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?

в)

Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към ЕСС само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от приложение А към ЕСС?


(1)  Регламент (ЕС) 2018/231 на Европейската централна банка от 26 януари 2018 година относно изискванията за статистическа отчетност за пенсионни фондове (ЕЦБ/2018/2) (OB L 45, 2018 г., стр. 3) във връзка с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (OB L 174, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „ЕСС“).


Top