Жалба, подадена на 11 август 2022 г. от Araceli García Fernández и др. срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 1 юни 2022 г. по дело T-523/17, Eleveté Invest Group и др./Комисия и ЕСП

(Дело C-541/22 P)

(2022/C 441/10)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Araceli García Fernández, Faustino González Parra, Fernando Luis Treviño de Las Cuevas, Juan Antonio Galán Alcázar, Lucía Palazuelo Vallejo-Nágera, Macon, SA, Marta Espejel García, Memphis Investments Ltd, Pedro Alcántara de la Herrán Matorras, Pedro José de Jesús Benito Trebbau López, Pedro Regalado Cuadrado Martínez, María Rosario Mari Juan Domingo (представители: B.M. Cremades Román, J. López Useros, S. Cajal Martín и P. Marrodán Lázaro, адвокати)

Други страни в производството: Eleveté Invest Group, SL, Antonio Bail Cajal, Carlos Sobrini Marín, Edificios 1326 de l'Hospitalet, SL, Juan José Homs Tapias, Anna María Torras Giro, Marbore 2000, SL, Tristán González del Valle, Европейска комисия, Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), Кралство Испания, Banco Santander, SA

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

Основания и основни доводи

Жалбоподателите оспорват всички съображения и диспозитива на решението на Общия съд, поради допуснати, наред с останалото, множество грешки при прилагането и тълкуването на правото на ЕС, недостатъчност и противоречие на мотивите, както и грешки при квалифицирането на и правните последици от фактите и при преценката на доказателствата.

В този смисъл жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на претенциите си.

С първото основание жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране (наричан по-нататък „РЕМП“).

С първата част на първото основание на жалбата се твърди погрешно тълкуване и прилагане на член 18, параграф 1, буква a) РЕМП във връзка с необходимостта от ликвидно улеснение, неизпълнението на задълженията за поверителност, както и при тълкуването на принципа на добра администрация. С втората част на първото основание жалбоподателите твърдят непълнота на мотивите и погрешно тълкуване на член 18, параграф 1, буква б) РЕМП. В този смисъл се посочва, че Banco Popular Español (наричана по-нататък „BPE“) не била неплатежоспособна и че ЕСП е имал на разположение други по-малко ограничителни мерки. С третата част на първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд тълкува и прилага погрешно член 18, параграф 1, буква в) РЕМП.

Във връзка с второто основание жалбоподателите считат, че Общият съд тълкува и прилага погрешно член 20 РЕМП. В този смисъл жалбоподателите сочат грешки в тълкуването и прилагането на член 20, параграфи 1, 5, 7, 9-11 РЕМП. Също така в петата част на второто основание на жалбата жалбоподателите поддържат, че Общият съд погрешно тълкува и прилага правото на достъп до преписката за отчуждаване, тъй като неговите съображения противоречат на предвиденото в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ. В шестата част на второто основание на жалбата жалбоподателите извеждат на преден план грешката при прилагане на правото що се отнася до преценката на задължението за мотивиране.

Третото основание е изведено от претенцията за обезщетение, направена във връзка с отмяната на обжалваното решение с потвърждение на последиците.

Във връзка с четвъртото основание жалбоподателите считат, че Общият съд прави погрешно тълкуване и прилагане на РЕМП във връзка с искането за извъндоговорна отговорност, независимо от искането за отмяна. В първата част на четвъртото основание за обжалване се анализира как Общият съд допуска явна грешка в преценката като тълкува и прилага съображение 116, членове 88 и 91 РЕМП и член 339 ДФЕС с равнище на защита, което е много по-ниско от приетото от ЕС в областта на банково преструктуриране. В същото време се твърди грешка при тълкуването и прилагането на РЕМП в нарушение на задължението за полагане на грижа. Накрая, във втората част на четвъртото основание за обжалване се твърди грешка при тълкуването и прилагането на член 20, параграфи 15 и 16 РЕМП, както и липса на мотивиран отговор.

(1)  ОВ L 225, 2014 г., стр. 1