1)

Трябва ли член 10, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването (1) да се тълкува в смисъл, че на мотива за преследване, свързан с политическото мнение, могат да се позовават и молители, които само твърдят, че застъпват и/или изразяват политическо мнение, без да са предизвикали недоверието на субект на преследване докато са пребивавали в държавата си на произход и откакто пребивават в приемащата държава?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, и следователно ако самото мнение по политически въпроси е достатъчно, за да се класифицира като политическо мнение, какво следва да е значението на силата на това политическо мнение, идеи или убеждения и на интереса на чужденеца да извършва действията, произтичащи от тях, при разглеждането и преценката на молба за убежище, т.е. в контекста на преценката на реалистичността на твърдяното от молителя опасение от преследване?

3)

При отрицателен отговор на първия въпрос, приложим ли е критерият, съгласно който това политическо мнение трябва да е дълбоко вкоренено, и при отрицателен отговор, какъв критерий следва да се определи и как следва да се прилага?

4)

В случай че е приложим критерият, съгласно който това политическо мнение трябва да е дълбоко вкоренено, може ли да се очаква от молител, който не докаже, че застъпва дълбоко вкоренено политическо мнение, да се откаже от изразяване на политическото си мнение след връщането в държавата си на произход, за да не предизвика недоверието на субект на преследване?