–

за OSTP Italy Srl, от R. Dominici, A. Macchi, F. Munari и S. Pedemonte, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Meloncelli, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart и F. Moro,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 43—45 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между OSTP Italy Srl (наричано по-нататък „OSTP“), от една страна, и Agenzia delle Dogane e dei Monopoli, Ufficio delle Dogane di Genova 1 (Агенция „Митници и монополи“, митническо бюро Генуа 1, Италия), Agenzia delle Dogane e dei Monopoli, Ufficio delle Dogane di Genova 2 (Агенция „Митници и монополи“, митническо бюро Генуа 2, Италия) (наричани по-нататък заедно „Агенция „Митници и монополи“) и Agenzia delle Entrate — Riscossione — Genova (Данъчна администрация — Събиране на вземания — Генуа, Италия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“), от друга страна, относно изпълнението във връзка с вземане с предмет традиционни собствени ресурси на Европейския съюз, при което изпълнението е отменено с решение на национална юрисдикция, но срещу това решение е подадена висяща към момента жалба.

3

Съгласно член 43 („Решения, вземани от правораздавателен орган“) от Митническия кодекс на Съюза:

„Членове 44 и 45 не се прилагат за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган или от митническите органи, когато действат като правораздавателни органи“.

4

Член 44 („Право на обжалване“) от този кодекс гласи:

„1.   Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

Всяко лице, което е подало заявление до митническите органи за издаване на решение и което не е получило решение по заявлението си в срока, посочен в член 22, параграф 3, също има право на обжалване.

2.   Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

3.   Жалбата се подава в държавата членка, където е взето или поискано решението.

4.   Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи“.

5

Член 45 („Спиране на изпълнението“) от цитирания кодекс предвижда:

„1.   Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение.

2.   Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

3.   В случаите по параграф 2, когато в резултат на обжалваното решение възниква задължение за плащане на вносни или износни мита, спирането на изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника“.

6

Член 90 („Задължително обезпечаване“) от същия кодекс гласи в параграф 1, първа алинея:

„Когато се предвижда задължително предоставяне на обезпечение, митническите органи определят размера на това обезпечение, който е равен на точния размер на вносните и износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на други вземания, в случай че този размер може със сигурност да бъде определен в момента, в който се изисква обезпечението“.

7

Съгласно член 98 („Освобождаване на обезпечението“) от Митническия кодекс на Съюза:

„1.   Митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново.

2.   Когато митническото задължение или съответното друго вземане е частично погасено или може да възникне само за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице, освен когато тази сума не оправдава това“.

8

Член 124 („Погасяване“) от този кодекс предвижда в параграф 1:

„Без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:

[…]

[…]

[…]“.

9

Член 2 („Дата на констатиране на традиционните собствени ресурси“) от Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства (ОВ L 168, 2014 г., стр. 39), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 г. (ОВ L 132, 2016 г., стр. 85) (наричан по-нататък „Регламент № 609/2014“), предвижда в параграф 1:

„За целите на прилагането на настоящия регламент правото на Съюза върху традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2014/335/ЕС, Евратом [на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (OB L 168, 2014 г., стр. 105], се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника“.

10

Член 13 („Несъбираеми суми“) от Регламент № 609/2014 предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на правата, констатирани съгласно член 2, се предоставят на [Европейската комисия] при условията, предвидени в настоящия регламент.

2.   Държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на вземанията, констатирани съгласно член 2, които се оказват несъбираеми поради която и да е от следните причини:

Държавите членки могат да бъдат освободени от задължението да предоставят на Комисията сумите, съответстващи на вземанията, констатирани съгласно член 2, когато тези вземания се окажат несъбираеми поради отлагане на вписването по сметките или на уведомяването за митническото задължение с цел да не се попречи на наказателно разследване, засягащо финансовите интереси на Съюза.

Размерът на установените вземания се обявява за несъбираем с решение на компетентния административен орган, който установява, че те са несъбираеми.

Размерът на установените вземания се смята за несъбираем не по-късно след изтичането на петгодишен срок от датата, на която сумата е установена съгласно член 2 или — в случай на обжалване по административен или съдебен ред — от датата на произнасяне, съобщаване или публикуване на окончателното решение.

[…]“.

11

Решение 2014/335 отменя и замества Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, 2007 г., стр. 17).

12

Член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2014/335, който възпроизвежда член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436, предвижда:

„Собствени ресурси, записани в бюджета на Съюза, представляват приходите от:

[…]“.

13

Член 47 от decreto legislativo n. 546 — Disposizioni sul processo tributario in attuazione della delega al Governo contenuta nell’art. 30 della legge 30 dicembre 1991, n. 413 (Законодателен декрет № 546, разпоредби относно данъчния процес в изпълнение на делегирането на правомощия на правителството с член 30 от Закон № 413 от 30 декември 1991 г.) от 31 декември 1992 г. (GURI, бр. 9 от 13 януари 1993 г., редовна притурка № 8) (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 546/1992“), по същество предвижда, че когато жалбоподателят оспорва акт, който е приет от данъчния орган и може да му причини тежки и непоправими вреди, той може да поиска изпълнението на този акт временно да бъде спряно до разглеждането на жалбата по същество.

14

Съгласно член 67bis от този законодателен декрет, предмет на който е временното изпълнение, постановените от данъчните юрисдикции решения са изпълняеми.

15

Член 68 („Плащане на данъка, докато производството е висящо“) от цитирания законодателен декрет гласи:

„1.   В отклонение и от предвиденото в отделните данъчни закони, когато е предвидено събирането на части на данъка, предмет на производство пред [финансовите] комисии, този данък, ведно със съответните лихви, предвидени от данъчните закони, трябва да се плати по следната схема:

В случаите, посочени в предходните подточки, вече изплатените суми във всички случаи се приспадат от сумите, подлежащи на плащане.

2.   Ако жалбата бъде уважена, данъкът, който е надплатен спрямо постановеното в решението на Commissione tributaria provinciale [(данъчната комисия на провинцията)], ведно със съответните лихви, предвидени от данъчните закони, трябва да бъде служебно възстановен в 90‑дневен срок от връчването на решението. Ако не бъде извършено възстановяване, данъчнозадълженото лице може да подаде молба съгласно член 70 до Commissione tributaria provinciale [(данъчната комисия на провинцията)] за изпълнение или, ако решението се обжалва на следващ процесуален стадий, до Commissione tributaria regionale [(регионалната данъчна комисия)].

3.   […]

3-bis. До постановяването на решението плащането на традиционните собствени ресурси, упоменати в член 2, параграф 1, буква а) от Решение [2007/436] и на данъка върху добавената стойност, начислен върху вноса, продължава да се урежда от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година [относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58),] изменен с [Митническия кодекс на Съюза,] и от другите релевантни разпоредба на Европейския съюз в тази материя“.

16

Съгласно член 69 („Изпълнение на осъдителните решения, благоприятни за данъчнозадълженото лице“) от Законодателен декрет № 546/1992:

„1.   Решенията, с които се разпорежда да бъдат изплатени суми в полза на данъчнозадълженото лице, и решенията, постановени по жалби срещу становища относно действията във връзка с кадастъра, упоменати в член 2, параграф 2, са незабавно изпълняеми. За плащането на суми, които са над десет хиляди евро и не са съдебни разноски, съдът може да предвиди условие, като отчете и платежоспособността на молителя, да се представи подходящо обезпечение.

[…]

4.   Сумите, дължими в резултат от решението, трябва да бъдат изплатени в срок от 90 дни от неговото връчване или от представянето на обезпечението, упоменато в параграф 2, ако такова е изискуемо.

5.   При неизпълнение на решението данъчнозадълженото лице може да подаде молба съгласно член 70 до Commissione tributaria provinciale [(данъчната комисия на провинцията)] за изпълнение или, ако решението се обжалва на следващ процесуален стадий, до Commissione tributaria regionale [(регионалната данъчна комисия)]“.

17

На 9 октомври 2019 г. Агенция „Митници и монополи“, митническо бюро Генуа 2 връчва на OSTP допълнителни и коригиращи ревизионни актове, предмет на които са антидъмпингови мита, дължими за вноса на стоманени тръби от трети държави, по съображение по-специално, че тези тръби са представени за внесени от Индия, но реално са от Китай. След тези актове, на следващия ден на OSTP са връчени решения за налагане на санкции.

18

По същото съображение Агенция „Митници и монополи“, бюро Генуа 1, връчва на OSTP и коригиращ ревизионен акт, последван от решение за налагане на OSTP на санкции.

19

Всички ревизионни актове и санкции са отменени изцяло от запитващата юрисдикция с решения от 17 и от 19 май 2021 г.

20

Агенция „Митници и монополи“ обжалва тези решения пред Corte di giustizia tributaria di secondo grado della Liguria (по-рано Commissione tributaria regionale della Liguria) (второинстанционен данъчен съд, по-рано регионална данъчна комисия Лигурия, Италия), който формално не е постановил решение за спиране на изпълнението на споменатите решения.

21

На 26 януари 2022 г. данъчната администрация връчва на OSTP предварително известие за вписване на ипотека, с което го уведомява, че при неплащане на сумите, упоменати в ревизионните актове, върху недвижимите му имоти ще бъде вписана ипотека за сума, равна на дълга в двоен размер.

22

OSTP обжалва това известие пред запитващата юрисдикция, като твърди, че съгласно националното законодателство относно събирането на мита и такси, ако първоинстанционният съд е уважил изцяло или частично жалбата срещу ревизионен акт, претендираните на основание на този акт суми престават да бъдат изискуеми.

23

Агенция „Митници и монополи“ се конституира като страна в този втори спор. Тя твърди, че вече няма основание за произнасяне, защото OSTP междувременно е изплатило в пълен размер сумите, посочени в отменените ревизионни актове, което водело до отпадането на спора.

24

При условията на евентуалност, Агенция „Митници и монополи“ изтъква в подкрепа на позицията, защитавана от данъчната администрация, определение на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) № 22012 от 13 октомври 2020 г.

25

В това определение Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) по същество отбелязва, че съгласно член 45 от Митническия кодекс на Съюза подаването на жалба по административен или съдебен ред не спира изпълнителната сила на дадено решение относно прилагането на митническото законодателство и че съгласно член 98 от този кодекс обезпечението, дадено за митническо задължение, не може да бъде освободено, по-специално ако това задължение не е погасено.

26

Оттук тази юрисдикция най-напред прави извод, че взетите от митническата администрация мерки трябва да се считат за незабавно изпълняеми, по-нататък, че защитата на данъчнозадълженото лице срещу евентуалните непоправими вреди, които могат да бъдат понесени заради незаконосъобразността на ревизионния акт, трябва да се смята за гарантирана с възможността да се подаде молба за опрощаване на мита, молба за спиране на изпълнението на коригиращия ревизионен акт или, в хода на производството, молба за спиране на изпълнението на ревизионния акт, и накрая, че благоприятният за данъчнозадълженото лице акт на съдебния орган, който не е влязъл в сила, не предоставя право на посоченото лице да търси възстановяване на вече платени мита, доколкото преведените суми остават като обезпечение за плащането на митническото задължение до пълното му погасяване.

27

С оглед на тези обстоятелства, както и на задължението за държавите членки, припомнено от Съда в решение от 11 юли 2019 г., Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение) (C‑304/18, EU:C:2019:601), когато действието на дадена мярка на административния орган не е било спряно съгласно митническите кодекси, да действат своевременно, за да гарантират собствените ресурси на Съюза, посочената юрисдикция заключава, че „в областта на събираните на границите данъци, които представляват собствени ресурси на [Съюза], за невлязлото в сила съдебно решение, което предвижда възстановяването в полза на данъчнозадълженото лице на митата, за които е сметнато, че не са дължими, няма как да се приеме, че е незабавно изпълняемо съгласно член 69, параграф 1 от Законодателен декрет [№ 546/1992] […], [защото тази] разпоредба [е] несъвместима […] с Митническия кодекс [на Съюза]“.

28

Във връзка с това запитващата юрисдикция по същество иска преди всичко да се установи дали от член 45 от този кодекс или дори от членове 43 и 44 от него може да се заключи, че държавите членки не бива да предвиждат, че първоинстанционните съдебни решения, с които са отменени ревизионни актове относно традиционните собствени ресурси на Съюза, са незабавно изпълняеми. Запитващата юрисдикция в частност иска да се установи дали такъв подход не е в разрез с правото на обжалване, припомнено в член 44 от същия кодекс, разглеждан през призмата на принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран с член 19 ДЕС и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който според нея задължава държавите членки да предвидят спирането на изпълнението на всяко административно решение, отменено от първоинстанционна юрисдикция, за да може способите за защита, залегнали в националното законодателство, действително да бъдат от полза за правния субект.

29

В тази насока запитващата юрисдикция уточнява, че въпреки че OSTP в крайна сметка е превело поисканите суми, за нея тези съмнения трябва да бъдат разсеяни, защото, от една страна, не е изключено това дружество да е постъпило по този начин поради опасение да не бъде учредена ипотека в двоен размер на поисканите суми, и от друга страна, въпросът за обосноваността на твърденията на Агенция „Митници и монополи“ има отражение върху възлагането на съдебните разноски, по които тя все още не се е произнесла.

30

При тези условия Corte di giustizia tributaria di primo grado di Genova (по-рано Commissione tributaria provinciale di Genova) (Първоинстанционен данъчен съд Генуа, по-рано Данъчна комисия на провинция Генуа, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Могат ли членове 43[—]45 [от Митническия кодекс на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че изключват съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на решенията на национални съдебни органи, постановени на първа инстанция, с които изцяло или отчасти се отменят ревизионните актове относно собствени ресурси на [Съюза]?“.

31

Италианското правителство твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, защото спорът по главното производство станал безпредметен, след като жалбоподателят платил поисканите суми, и защото в запитването си запитващата юрисдикция посочила, че отправя въпроса си в хипотеза, при която данъчнозадълженото лице все още не е платило поисканите суми.

32

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. Също така само националният съд, който е сезиран с този спор и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 50, и от 24 ноември 2022 г.(Отмяна на оспорваната разпоредба), C‑289/21, EU:C:2022:920, т. 24).

33

Ето защо презумпцията за релевантност на преюдициалните въпроси, отправени от националните юрисдикции, може да бъде оборена само в изключителни случаи (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2005 г., Pupino, C‑105/03, EU:C:2005:386, т. 30). Поради това Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 62).

34

Наистина в настоящия случай от данните в преюдициалното запитване може да се заключи, че с плащането от жалбоподателя в главното производство на поисканите суми е отпаднала заплахата да бъде вписана ипотека върху недвижимите му имоти. Отправеният въпрос обаче продължава да е релевантен, доколкото — което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — в зависимост от отговора на Съда жалбоподателят по главното производство би могъл, както е направил по делото в главното производство, да се противопостави на мерките за събиране на неизискуемите суми и да предяви правото си на възстановяване на вече платените суми. В допълнение, тази юрисдикция посочва, че се нуждае от отговор на отправения от нея преюдициален въпрос, за да се произнесе съгласно националното право по възлагането на съдебните разноски, което зависи от това дали жалбата е основателна.

35

По-специално, тъй като запитващата юрисдикция все още не се е произнесла по съществото на спора в главното производство, не е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че проблемът е от хипотетично естество (вж. по аналогия решение от 28 ноември 2018 г., Amt Azienda Trasporti e Mobilità и др., C‑328/17, EU:C:2018:958, т. 35—38).

36

Тази теза не се поставя под въпрос от твърдението на италианското правителство, че в запитването си запитващата юрисдикция отправя своя въпрос в хипотеза, при която данъчнозадълженото лице все още не е платило поисканите суми. Всъщност в преюдициалното запитване не се открива такава информация. Наистина в него запитващата юрисдикция говори за „случая, когато данъчнозадълженото лице все още не е платило“, но тя прави това само за да обсъди позицията на Агенция „Митници и монополи“ относно определение на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд), която според нея „включ[ва] в обхвата на правния принцип, изяснен от [тази юрисдикция], и случая, когато данъчнозадълженото лице все още не е платило“.

37

Освен това, доколкото Съдът разполага с всички необходими данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставения му въпрос, преюдициалното запитване трябва да се обяви за допустимо.

38

Като начало, безспорно е, че съмненията, изразени от запитващата юрисдикция, са свързани с тълкуването на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд), възприето в определение № 22012 от 13 октомври 2020 г. Всъщност в това определение последният съд изключва прилагането на член 69, параграф 1 от Законодателен декрет № 546/1992, съгласно който съдебните решения, с които се разпорежда плащането на суми в полза на данъчнозадълженото лице, са незабавно изпълняеми, по същество със съображението, че член 45 от Митническия кодекс на Съюза изисква изпълнението на всяко първоинстанционно съдебно решение, с което се отменят ревизионни актове относно традиционни собствени ресурси на Съюза, да бъде спряно, докато това решение не влезе в сила. Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали тълкуването, дадено от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд), е в съзвучие с член 45 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 43 от него.

39

Следователно с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 43—45 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на първоинстанционните съдебни решения, които все още не са влезли в сила, в случаите, когато се касае за традиционни собствени ресурси на Съюза.

40

Най-напред е уместно да се отбележи, че нито член 44, нито член 45 от Митническия кодекс на Съюза могат да са относими за преценката дали национално законодателство, съгласно което първоинстанционните съдебни решения са незабавно изпълняеми, включително когато тези решения са довели до пълна или частична отмяна на ревизионни актове относно традиционни собствени ресурси на Съюза, е съвместимо с правото на Съюза.

41

Всъщност член 43 от този кодекс изрично прогласява, че членове 44 и 45 от него не се прилагат за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган. Ето защо, независимо че член 44, параграф 2 от същия кодекс визира случая, когато правото на обжалване, за което тази разпоредба предвижда, че трябва да може да се упражни на две нива, би било упражнено последователно пред два правораздавателни органа, все пак залегналото в член 45, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза правило, че подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение, важи само за жалбите, подадени срещу решения относно прилагането на митническото законодателство, приети от митническите органи, а не срещу актове на правораздавателни органи, постановени по такива жалби.

42

Тъй като въпросът за незабавната изпълняемост на първоинстанционните съдебни решения, както и правният режим на обжалването не попадат в приложното поле на членове 44 и 45 от Митническия кодекс на Съюза, тези разпоредби няма как да не допускат национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на първоинстанционните съдебни решения, които все още не са влезли в сила, нито пък могат да изискват националното законодателство да предвижда, че тези решения имат такова действие.

43

Това тълкуване не се поставя под въпрос от задължението, изтъкнато от италианското правителство в писменото му становище, за държавите членки съгласно член 13 от Регламент № 609/2014 във връзка с Решение 2014/335 да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на вземанията на Съюза за традиционните собствени ресурси.

44

Наистина съгласно член 45, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза подаването на жалба не спира изпълнението, така че, когато оспорва коригиращ ревизионен акт, към момента на произнасяне на първа инстанция по жалбата му, подадена по съдебен ред, данъчнозадълженото лице по принцип вече ще е платило поисканите суми или най-малкото, ако митническите органи са разпоредили по отношение на него спиране на изпълнението съгласно член 45, параграф 2 от този кодекс, ще е предоставило митническо обезпечение съобразно член 45, параграф 3 от него. Съответно, когато вследствие на жалба, подадена от митническите органи, първоинстанционното съдебно решение, с което са отменени коригиращи ревизионни актове, е отменено на свой ред, следва да се предположи, че държавата членка вече разполага със сумата, която съответства на вземанията на Съюза за традиционните собствени ресурси и която тя трябва да предостави на разположение на Комисията съгласно член 13 от Регламент № 609/2014 във връзка с Решение 2014/335.

45

Обратно на това, което, изглежда, е приел Corte suprema di Cassazione (Върховен касационен съд) в определение № 22012 от 13 октомври 2020 г., обаче оттук няма как да се заключи, че за да се гарантира събирането от Съюза на вземанията, установени съгласно член 2 от Регламент № 609/2014, член 45, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да допуснат митническите органи, когато последните са се забавили със събирането на сумите по издадения от тях коригиращ ревизионен акт, да имат възможността да направят това и след постановяването на първоинстанционно съдебно решение, с което е отменен този ревизионен акт, докато споменатото решение не влезе в сила.

46

Обратно на постановката, на която, изглежда, почива тази преценка, подобно тълкуване не се явява необходимо, за да се гарантира събирането от Съюза на вземанията, констатирани по силата на член 2 от Регламент № 609/2014. Съдът вече е имал повод да подчертае, че грешките, допуснати от митническите органи на държава членка, всъщност не я освобождават от задължението ѝ да преведе на Съюза сумите по вземанията, които тя е била длъжна да констатира, евентуално заедно с лихви за забава (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2019 г., Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение), C‑304/18, EU:C:2019:601, т. 61). Неположената грижа от страна на митническите органи също няма как да освободи държавата членка от това задължение.

47

Преди всичко обаче, доколкото формулировката на член 43 от Митническия кодекс на Съюза е напълно ясна и недвусмислена, що се отнася до неприложимостта на членове 44 и 45 от този кодекс към жалбите срещу решение, прието от правораздавателен орган, не може да има друго тълкуване на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2019 г., Комисия/Испания (Води — Актуализиране на плановете за управление за Канарските острови), C‑556/18, EU:C:2019:785, т. 34).

48

Ето защо, без да е необходимо да се проверява дали в настоящия случай са релевантни принципите, прогласени с член 19 ДЕС и с член 47 от Хартата на основните права, на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 43—45 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на първоинстанционните съдебни решения, които все още не са влезли в сила, в случаите, когато се касае за традиционни собствени ресурси на Съюза.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Членове 43—45 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на първоинстанционните съдебни решения, които все още не са влезли в сила, в случаите, когато се касае за традиционни собствени ресурси на Европейския съюз.