–

за I GmbH & Co. KG, от D. Ehle, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, от A. C. Becker и B. Hofstötter, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 1360/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002, 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006, на коефициента, необходим за изчисляване на допълнителен налог за пазарните години 2001/2002 и 2004/2005, както и на сумата, която производителите на захар трябва да платят на продавачите на цвекло поради разликата между максималния размер на налога и размера на налога, дължим за пазарните години 2002/2003, 2003/2004 и 2005/2006 (ОВ L 343, 2013 г., стр. 2).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между I GmbH & Co. KG и Hauptzollamt HZA (главна митническа служба, Германия) (наричана по-нататък „митническата служба“) относно възстановяването на налозите върху производството в сектора на захарта, недължимо платени за пазарната 2001/2002 година.

3

Член 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 105/2009 на Съвета от 26 януари 2009 г. (ОВ L 36, 2009 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1150/2000“) предвижда:

„1.   За целите на прилагането на настоящия регламент правото на Общностите върху собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436/ ЕО, Евратом, [на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (OB L 163, 2007 г., стр. 17 и поправка в OB L 262, 2008 г., стр. 42] се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника.

2.   За дата на констатацията, посочена в параграф 1, се смята датата на вписване в счетоводните книги, предвидено в митническите регламенти.

За налозите и другите такси, свързани с общата организация на пазара на захарта, за дата на констатацията, посочена в параграф 1, се смята датата на уведомяването съгласно правната уредба на захарния сектор.

Ако това уведомяване не е изрично предвидено, за дата се смята датата на констатация от държавите членки на дължимите от длъжниците суми, ако е необходимо чрез авансово плащане или плащане на салдото.

[…]

4.   Параграф 1 се прилага, когато уведомяването трябва да се коригира“.

4

Съображения 10, 11, 12 и 23 от Регламент № 1360/2013 гласят:

[…]

5

Член 1, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Размерът на налозите върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002, 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 е посочен в точка 1 от приложението“.

6

Съгласно член 2 от посочения регламент:

„Датата на констатацията, посочена в член 2, параграф 2, втора алинея от [Регламент № 1150/2000], за налозите, определени с настоящия регламент, е най-късно 30 септември 2014 г., с изключение на случаите, в които държавите членки са възпрепятствани да спазят този срок поради прилагането на националното законодателство относно възстановяването в полза на икономическите оператори на платени от тях недължими суми“.

7

Член 3, алинеи от втора до четвърта от Регламент № 1360/2013 определя датите, от които се прилагат налозите върху производството, посочени в точка 1 от приложението към този регламент, що се отнася до пазарните 2001/2002—2005/2006 години. В съответствие с член 3, първа алинея от посочения регламент той влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, а именно на 20 декември 2013 г.

8

Член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/264 на Съвета от 19 февруари 2018 година за определяне на размера на налозите върху производството и коефициента за изчисляване на допълнителния налог в сектора на захарта за пазарната 1999/2000 година и за определяне на размера на налозите върху производството в сектора на захарта за пазарната 2000/2001 година (ОВ L 51, 2018 г., стр. 1) гласи:

„Разликата между налозите, определени с регламенти (ЕО) № 2267/2000 [на Комисията от 12 октомври 2000 година за определяне за пазарната 1999/2000 година на размера на налозите върху производството и коефициента за изчисляване на допълнителния налог в сектора на захарта (ОВ L 259, 2000 г., стр. 29)] и (ЕО) № 1993/2001 [на Комисията от 11 октомври 2001 година за определяне за пазарната 2000/2001 година на размера на налозите върху производството в сектора на захарта (ОВ L 271, 2001 г., стр. 15)], и налозите, предвидени в член 1 от настоящия регламент, се възстановява на икономическите оператори, които са платили налози във връзка с пазарните години 1999/2000 и 2000/2001, въз основа на надлежно обосновано заявление от тяхна страна“.

9

Член 12, параграф 1, първо изречение от Marktorganisationsgesetz (Закон за организацията на пазарите) в редакцията му, приложима към спора по главното производство, гласи:

„Разпоредбите на [Abgabeordnung (Данъчен кодекс)] […] се прилагат съответно към налозите за целите на организацията на пазарите, които по силата на разпоредбите, посочени в член 1, параграф 2, се събират върху продукти от обхвата на организацията на пазарите, доколкото настоящият закон или правилници за неговото прилагане не предвиждат правило в отклонение от тези разпоредби“.

10

Член 169, параграфи 1 и 2 от Данъчния кодекс в приложимата му към спора по главното производство редакция, предвижда:

(1)   Определяне на данъчното задължение, както и отмяна или изменение на същото не се разрешават след изтичането на срока за определянето му. […]

(2)   Срокът за определяне на данъчното задължение е:

11

Член 170, параграф 1 от този кодекс има следния текст:

„Срокът за определяне започва да тече, считано от приключването на календарната година, през която е възникнало данъчното задължение или през която възникнало под условие данъчно задължение е станало безусловно“.

12

Съгласно член 171, параграф 3 от посочения кодекс:

„Когато извън производство по обжалване по административен или съдебен ред е подадено искане на основание член 129 за определяне на размера на данъчното задължение или искане за отмяна, изменение или корекция на размера на данъчното задължение преди изтичането на срока за определяне, този срок не изтича за това искане, преди по него да е постановено решение, което не подлежи на обжалване“.

13

През пазарните 2001/2002—2005/2006 години за дружество I, в качеството му на производител на захар, се е прилагала предвидената в Регламент № 1260/2001 система на налози върху производството в сектора на захарта.

14

Размерът на тези налози е определен в изпълнение на регламентите, които Европейската комисия приема всяка година. Така за пазарната 2001/2002 година този размер е определен съгласно Регламент (ЕО) № 1837/2002 на Комисията от 15 октомври 2002 година за определяне на размера на налога върху производството, както и на коефициента за допълнителния налог в сектора на захарта за пазарната 2001/2002 година (ОВ L 278, 2002 г., стр. 13).

15

С акт от 25 ноември 2002 г., приет в изпълнение на този регламент, митническата служба определя размера на налога върху производството, който I трябва да плати за пазарната 2001/2002 година (наричан по-нататък „актът от 25 ноември 2002 г.“).

16

С решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260) и определения от 6 октомври 2008 г., Raffinerie Tirlemontoise (C‑200/06, EU:C:2008:541) и SAFBA (C‑175/07—C‑184/07, EU:C:2008:543), Съдът е обявил регламентите на Комисията за пазарните 2002/2003—2004/2005 години за невалидни.

17

С акт от 27 януари 2010 г. митническата служба отхвърля подаденото от I заявление за изменение на акта от 25 ноември 2002 г.

18

С решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), Регламент № 1193/2009, с който са изменени регламентите на Комисията относно пазарните 2002/2003—2004/2005 години на свой ред е обявен от Съда за невалиден. След обявяването на това решение Съветът на Европейския съюз е определил наново налозите върху производството в сектора на захарта за пазарните 2001/2002—2005/2006 години, като е приел Регламент № 1360/2013, с който е намалил налозите върху производството за тези пазарни години.

19

На 18 декември 2014 г. I подава до митническата служба ново заявление за изменение на налозите и за възстановяване на надплатените суми, заедно с лихва, на основание Регламент № 1360/2013.

20

С акт от 28 януари 2016 г., потвърден след обжалване по административен ред, митническата служба отхвърля това ново заявление, с мотива че актът от 25 ноември 2002 г. е станал окончателен.

21

Finanzgericht (Финансов съд, Германия) отхвърля подадената от I жалба срещу акта от 28 януари 2016 г. поради това, че възстановяването на налозите върху производството с обратна сила, извършено от Регламент № 1360/2013, няма никакво действие върху окончателния акт от 25 ноември 2002 г., тъй като изменението на този акт се урежда изключително от националното право.

22

I подава ревизионна жалба срещу това съдебно решение пред Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) — запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си то изтъква, че в своето решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland (C‑360/18, EU:C:2019:1124), Съдът потвърдил съществуването на право, изведено от правото на Съюза, на възстановяване на недължимо платените налози. I поддържа, че тези налози са могли да бъдат правилно определени и че следователно то е било в състояние да упражни това право на възстановяване едва от датата на влизане в сила на Регламент № 1360/2013. При това положение не трябвало правото на възстановяване да се поставя в зависимост от отмяна или изменение на акта от 25 ноември 2002 г. От това I прави извода, че принципът на ефективност не допуска митническата служба да се позовава на националните давностни срокове и на окончателния характер на този акт.

23

Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно тълкуването на член 2 от Регламент № 1360/2013 и съотношението между принципа на правна сигурност в правото на Съюза и решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland (C‑360/18, EU:C:2019:1124).

24

В това отношение тя счита, най-напред, че правото на Съюза не урежда процесуалните предпоставки за изменение на актовете за определяне на размера на налозите, приети въз основа на Регламент № 1837/2002, и за подаване на заявление за възстановяване на суми. Следователно тези предпоставки се уреждат от националното право, в съответствие с предвидените в него процесуални условия и ред.

25

В съответствие с приложимото национално процесуално право обаче I не би имало право да иска възстановяване на недължимо платените налози. Действително актът от 25 ноември 2002 г. е станал окончателен и вече не било възможно да се изменя с обратна сила, тъй като срокът за определяне на размера на налозите върху производството в сектора на захарта за пазарната 2001/2002 година е изтекъл през февруари 2010 г., но преди приемането на Регламент № 1360/2013. Според запитващата юрисдикция, доколкото германското право не предвижда възстановяване на налози върху производството при липса на изменение на окончателния административен акт, с който са определени тези налози, възстановяването на посочените недължимо платени налози е възможно само при условие че от правото на Съюза пряко произтича право на възстановяване.

26

След това, според тази юрисдикция такова право не произтича автоматично от Регламент № 1360/2013, тъй като не е ясно в кои случаи и при какви процесуални предпоставки следва да се извърши предвидената в този регламент корекция с обратна сила. Фактът, че корекция с обратна сила не поражда автоматично право на възстановяване, може да бъде изведен и по аргумент за противното от член 2, параграф 2 от Регламент 2018/264, приложим за пазарните 1999/2000 и 2001/2002 години, в който законодателят на Европейския съюз, обратно, изрично е предвидил такова право — което би било излишно, ако това право произтичаше изначално от изменението на налозите.

27

Посочената юрисдикция същевременно е на мнение, че право на възстановяване на недължимо платени налози произтича от изискването да се гарантира полезния ефект на Регламент № 1360/2013, както Съдът го е изтълкувал в решението си от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland (C‑360/18, EU:C:2019:1124), като се направи така, че производителите на захар да понасят само точната сума на налозите. Тя добавя, че макар процедурата, редът и условията за възстановяване, към които спадат давностните или преклузивните срокове, да са от обхвата на националното право, държавите членки трябва все пак да спазват принципите на равностойност и ефективност, така че за производителите на захар да не е практически невъзможно да подадат заявление за възстановяване. Следователно в конкретния случай изтичането на срока за определяне на размера на налозите и произтичащият от него окончателен характер на данъчните актове не трябва да възпрепятства упражняването на правото на възстановяване на жалбоподателя по главното производство.

28

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съвместимостта на такъв извод с общия принцип на правна сигурност в правото на Съюза, както е тълкуван от Съда в решенията му от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz (C‑453/00, EU:C:2004:17), и от 20 декември 2017 г., Incyte (C‑492/16, EU:C:2017:995). Според тази съдебна практика по принцип правото на Съюза не изисква административен акт, придобил окончателен характер, да бъде оттеглен, доколкото този характер, придобит след изтичане на разумните срокове за обжалване или след изчерпване на възможните способи за обжалването му, допринася за правната сигурност. От посочената съдебна практика впрочем произтича, че административен орган може да бъде задължен да преразгледа акт за определяне на налозите, за да вземе предвид постановено от Съда решение само когато, в частност, това изменение все още е възможно по силата на националното право.

29

Според запитващата юрисдикция обаче решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland (C‑360/18, EU:C:2019:1124), противоречало на тази съдебна практика, тъй като признавало съществуването на право на възстановяване, въпреки че националният административен акт е придобил окончателен характер и давностният срок за възстановяване на недължимо платените данъци вече е изтекъл. Това важало в още по-голяма степен, тъй като в случая изменението на налозите с Регламент № 1360/2013 е направено около единадесет години след съответната пазарна година.

30

Накрая, според запитващата юрисдикция са поставя и въпросът дали жалбоподателят по главното производство се е обърнал своевременно към митническата служба, за да получи възстановяването на неоснователно събраните от него налози и дали срокът, определен в член 2 от Регламент № 1360/2013, а именно 30 септември 2014 г., се прилага за производителите на захар. Тази юрисдикция счита, че в съответствие с член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1150/2000 този срок се отнася за държавите членки и целта му е да гарантира, че собствените ресурси на Съюза се предоставят на разположение навреме на Комисията преди тази дата. Същевременно, ако този срок не е крайната дата за подаването на заявление за възстановяване на недължимо платените налози, би съществувало съмнение в какъв срок трябва да се подаде това заявление.

31

При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2 от Регламент № 1360/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за подаване на заявление по този регламент за възстановяване на недължимо платените суми, представляващи налози върху производството в сектора на захарта, изтича най-късно на датата на установяване на тези налози, а именно на 30 септември 2014 г.

33

За да се отговори на този въпрос, следва в самото начало да се отбележи, че видно от съображения 10 и 11 от Регламент № 1360/2013, Съветът е приел същия, за да се съобрази с решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591). В това решение Съдът приема по-конкретно, че методът, използван от Комисията за определяне на размера на налозите върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003—2005/2006, не е правилен и затова засегнатите производители на захар имат право да получат възстановяване на недължимо платените суми, представляващи такива налози, заедно с лихви. Съгласно съображение 12 от този Регламент, тъй като размерът на налозите за пазарната 2001/2002 година е определен по същия метод, който Съдът обяви за недействителен, налозите върху производството, както и коефициентът за допълнителния налог за същата пазарна година следва също да бъдат съответно коригирани. По този начин посоченият регламент цели да коригира с обратна сила размера на налозите за пазарните години 2001/2002—2005/2006, в съответствие с метода, одобрен от Съда в посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 35 и 36).

34

От това следва, от една страна, че Регламент № 1360/2013 въвежда правото на възстановяване на недължимо платените суми, представляващи налози върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006, които производителите на захар черпят от правото на Съюза, така както е тълкувано от Съда. При това положение, за да се гарантира полезният ефект на този регламент, тези производители на захар трябва да могат ефективно да получат такова възстановяване (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 37 и 38).

35

От друга страна, това право на възстановяване може да се упражни едва от датата на влизане в сила на посочения регламент, т.е. от 20 декември 2013 г. Всъщност едва от тази дата компетентните национални органи са можели да определят, вследствие на определянето с обратна сила на новите налози върху производството в сектора на захарта, точния размер на налозите, надплатени от всеки от засегнатите производители. Също така едва от посочената дата тези производители са можели да узнаят този размер и следователно — надлежно да подадат заявления за възстановяването на недължимо платените налози (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 40 и 41).

36

Що се отнася до предпоставките и срока за упражняване на посоченото право на възстановяване, най-напред следва да се отбележи, че в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент № 1360/2013, точка 1 от приложението към същия определя новите налози върху производството в сектора на захарта, изразени като размер в евро за тон продукт за всяка пазарна година, от пазарната 2001/2002 до пазарната 2005/2006 година. След това, член 2 от този регламент определя по принцип датата, до която държавите членки са длъжни да впишат по сметката на собствените ресурси на Съюза размера на тези нови налози. Накрая, член 3 от посочения регламент определя датите, от които посочените нови налози се прилагат с обратна сила (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 42—44).

37

В частност, от член 2 от Регламент № 1360/2013 във връзка с член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1150/2000 следва, че определената в първата от тези разпоредби дата, а именно 30 септември 2014 г., е датата, на която държавите членки по принцип е трябвало да определят дължимите от данъчнозадължените лица суми за новите налози върху производството в сектора на захарта, и да впишат тези суми по сметката на собствените ресурси на Съюза, а не датата, на която производителите на захар е трябвало да подадат заявлението си за възстановяване на недължимо платените от тях суми. Както следва от съображение 23 от Регламент № 1360/2013, определеният в член 2 от този регламент срок не засяга сроковете, предвидени в националното законодателство за възстановяването на суми в полза на съответните икономически оператори.

38

От горепосочените разпоредби следва, че Регламент № 1360/2013 е заменил разпоредбите на регламентите на Комисията за определяне на размера на налозите върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006, сред които тези на Регламент № 1837/2002, с обратна сила, считано от датата на прилагане на тези разпоредби, без обаче да предвижда процедурите и механизмите, които държавите членки следва да прилагат, за да приведат в действие правото на производителите на захар на възстановяване на недължимо платените налози, произтичащи от това изменение (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 45 и 53).

39

От това следва, от една страна, че по силата на Регламент № 1360/2013 компетентните национални органи са призвани не да възстановят националните данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза, като при необходимост изменят окончателни административни актове или съдебни решения, с които се налага плащането на тези данъци, какъвто е бил случаят по делата, по които са постановени решения от 6 октомври 2015 г., Târşia,C‑69/14 (EU:C:2015:662, т. 24—30), и от 11 септември 2019 г., Călin,C‑676/17 (EU:C:2019:700, т. 24—29), а да извършат преоценка с обратна сила на собствен ресурс на Съюза, който тези органи са събрали за сметка на същия, решението за която е на законодателя на Съюза.

40

Следователно за тази цел посочените органи трябва не да преразгледат, да извършат корекция или дори да отменят националните актове за определяне на размера на данъка и съответните данъчни актове, приети въз основа на регламентите на Комисията, посочени в точка 38 от настоящото решение, а да изчислят за всеки от засегнатите производители на захар размера на разликата между недължимо платените суми, представляващи определени с тези регламенти налози, и дължимите като налози суми, определени с Регламент № 1360/2013, за да дадат възможност на тези производители надлежно да подадат заявления за възстановяване на тези суми и така да гарантират полезното действие на последния регламент.

41

От друга страна, при липсата в Регламент № 1360/2013 на разпоредби относно процедурите и механизмите, които държавите членки следва да прилагат, за да приведат в действие правото на производителите на захар на възстановяване на недължимо платените налози, държавите членки запазват правото си да прилагат процесуалните правила, предвидени от техния вътрешен правен ред, по-специално в материята на давностните или преклузивните срокове, при условие че спазват принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика).

42

Спазването на посочените принципи изисква тези процесуални правила да не бъдат по-неблагоприятни от условията за удовлетворяване на подобни искания, основани на разпоредби на националното право (принцип на равностойност), нито предвидени така, че да правят практически невъзможно или прекалено трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 47 и цитираната съдебна практика).

43

Що се отнася, от една страна, до спазването на принципа на равностойност, запитващата юрисдикция, която познава непосредствено процесуалните правила, чието предназначение е да гарантират във вътрешното право защитата на правата, които субектите на правото черпят от правния ред на Съюза, следва да провери дали процесуалните правила, предвидени за изпълнение на задължението за възстановяване на недължимо платени налози, въведено с Регламент № 1360/2013, не са по-неблагоприятни от тези, приложими за подобни заявления, основани на вътрешното право (вж. по аналогия решение от 14 октомври 2020 г., Valoris,C‑677/19, EU:C:2020:825, т. 29 и цитираната съдебна практика).

44

От друга страна, по отношение на спазването на принципа на ефективност, от постоянната практика на Съда е видно, че определянето на разумни давностни или преклузивни срокове принципно отговаря на изискването за ефективност, доколкото то представлява приложение на основния принцип на правна сигурност, който осигурява закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация, дори когато изтичането на такива срокове може поради своето естество да възпрепятства засегнатите лица да предявят частично или в пълна степен правата си (решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 52 и цитираната съдебна практика).

45

В това отношение Съдът е постановил, че щом като правото на производителите на захар да получат възстановяване на недължимо платените налози може да бъде упражнено едва от датата на влизане в сила на Регламент № 1360/2013, то национални правила, които предвиждат, че преклузивните и давностните срокове, приложими към заявлението за това възстановяване, изтичат преди влизането в сила на посочения регламент, правят практически невъзможно упражняването на такова право на възстановяване. От това Съдът прави извода, че Регламент № 1360/2013 в светлината на принципа на ефективност не допуска такива национални правила (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 55, 56 и 58).

46

Следователно трябва да се считат за съответстващи на принципа на ефективност национални процесуални правила, приложими за възстановяването на основание Регламент № 1360/2013 на недължимо платени налози върху производството в сектора на захарта, които предвиждат разумни преклузивни и давностни срокове, при условие че тези срокове текат от датата на влизане в сила на Регламент № 1360/2013.

47

В конкретния случай запитващата юрисдикция изброява в акта за преюдициално запитване разпоредбите на германското право, а именно член 169, параграфи 1 и 2 и член 170 от Данъчния кодекс, които предвиждат срокове за отмяна или изменение на определени данъци и такси. Тези срокове са съответно една година и четири години, според случая. Запитващата юрисдикция обаче не посочва дали и съответно кой от посочените срокове може да се прилага за подаването на заявления за възстановяване на основание Регламент № 1360/2013.

48

В това отношение следва същевременно да се припомни, че Съдът е счел например, че тригодишен национален преклузивен срок може да се приеме за разумен по смисъла на тази съдебна практика (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland,C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 52 и цитираната съдебна практика), и че срок от една година за подаването на молби или жалби, основани на нарушение на правото на Съюза, сам по себе си не изглежда неразумен, стига обаче той да започва да тече най-рано от влизането в сила на правната уредба, приета за отстраняване на това нарушение (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2020 г., Valoris,C‑677/19, EU:C:2020:825, т. 27 и 28).

49

С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2 от Регламент № 1360/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква срокът за подаване на заявление по този регламент за възстановяване на недължимо платените суми, представляващи налози върху производството в сектора на захарта, да изтича най-късно на датата на установяване на тези налози, а именно на 30 септември 2014 г. Държавите членки трябва да определят приложимия срок в националното си право, при условие че спазват принципите на равностойност и ефективност, като се има предвид, че срок от една година сам по себе си не изглежда неразумен, стига обаче той да започва да тече най-рано от влизането в сила на Регламент № 1360/2013.

50

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 1360/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правила, които позволяват на компетентните национални органи да отхвърлят основано на този регламент заявление за възстановяване на недължимо платени суми, представляващи налози върху производството в сектора на захарта, като се позовават на окончателния характер на националните актове, с които преди приемането на посочения регламент е определен размерът на тези налози, в изпълнение на няколко регламента на Комисията, които същият регламент е заменил с обратна сила.

51

В самото начало следва да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, че заявлението за възстановяване, подадено от I в едногодишен срок, считано от датата на влизане в сила на Регламент № 1360/2013, т.е. на 18 декември 2014 г., е отхвърлено от компетентните национални органи с мотива, че приетият от митническата служба на основание Регламент № 1837/2002 акт от 25 ноември 2002 г. за определяне на размера на дължимите от I налози за пазарната 2001/2002 година е станал окончателен с изтичането, през февруари 2010 г., на преклузивните и давностните срокове, предвидени за подаване на заявление за изменение на този акт.

52

В това отношение е достатъчно да се припомни, че както е видно по-конкретно от точка 45 от настоящото решение, Регламент № 1360/2013 във връзка с принципа на ефективност не допуска национална правна уредба, по силата на която основано на този регламент заявление за възстановяване на налози върху производството в сектора на захарта може да бъде отхвърлено с мотива, че актовете, които определят тези налози преди приемането на посочения регламент, са станали окончателни.

53

Този извод съвсем не се поставя под въпрос от принципа на правна сигурност, който запитващата юрисдикция изтъква.

54

Всъщност е вярно, че в съответствие с постоянната съдебна практика, щом като окончателният характер на административно решение, придобит след изтичане на разумните срокове за обжалване или след изчерпване на възможните способи за обжалването му, допринася за правната сигурност, правото на Съюза не изисква административен орган да бъде по принцип задължен да преразгледа административно решение, придобило такъв окончателен характер (решение от 20 декември 2017 г., Incyte,C‑492/16, EU:C:2017:995, т. 46 и цитираната съдебна практика).

55

Същевременно, както беше отбелязано в точка 40 от настоящото решение, прилагането на Регламент № 1360/2013 от компетентните национални органи не изисква те да преразгледат, да извършат корекция или дори да отменят националните актове за определяне на размера на данъка, какъвто е актът от 25 ноември 2002 г., приети въз основа на регламентите на Комисията, които този регламент е заменил с обратна сила. Следователно окончателният характер на такива решения и на такива данъчни актове не може да е пречка за упражняването от производителите на захар на правото им на възстановяване на недължимо платените налози, което черпят от правото на Съюза, както е въведено от посочения регламент.

56

С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1360/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правила, които позволяват на компетентните национални органи да отхвърлят основано на този регламент заявление за възстановяване на недължимо платените суми, представляващи налози върху производството в сектора на захарта, като се позоват на окончателния характер на националните актове, с които преди приемането на посочения регламент е определен размерът на тези налози, в изпълнение на няколко регламента на Комисията, които същият регламент е заменил с обратна сила.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: