–

за J.M.P., от T. Nick, Rechtsanwalt,

–

за AP Assistenzprofis GmbH, от O. Viehweg, Rechtsanwalt,

–

за гръцкото правителство, от V. Baroutas и M. Tassopoulou, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa и A. Pimenta, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и E. Schmidt, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7), разглеждани във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35, наричана по-нататък „Конвенцията на ООН“).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между J.M.P. и AP Assistenzprofis GmbH, доставчик на услуги за лична помощ на лица с увреждания, относно обезщетение, което J.M.P. твърди, че трябва да ѝ бъде платено поради дискриминация, основана на възраст, в процедура по наемане на работа.

3

Съгласно преамбюла на Конвенцията на ООН:

„Държавите страни по настоящата конвенция,

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

4

Член 1 от тази конвенция е озаглавен „Цел“ и гласи:

„Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.

[…]“.

5

Член 3 от тази конвенция е озаглавен „Общи принципи“ и гласи:

„Принципите, върху които почива настоящата конвенция, са:

[…]“.

6

Член 5 от същата конвенция е озаглавен „Равенство и забрана на дискриминация“ и гласи:

„1.   Държавите страни по настоящата конвенция признават, че всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да било дискриминация, на еднаква закрила и еднакво отношение по закон.

[…]

4.   Всякакви конкретни мерки, необходими за ускоряване или постигане на фактическо равенство на хората с увреждания, не се считат за дискриминация по смисъла на настоящата конвенция“.

7

Член 12 от Конвенцията на ООН е озаглавен „Равнопоставеност пред закона“ и в параграф 2 предвижда:

„Държавите страни по настоящата конвенция се задължават да признават правосубектността на хората с увреждания равноправно с всички останали във всички сфери на живота“.

8

Член 19 от Конвенцията на ООН е озаглавен „Самостоятелен живот и включване в общността“ и гласи:

„Държавите страни по настоящата конвенция признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на:

9

Съгласно съображения 23 и 25 от Директива 2000/78:

[…]

10

Член 1 от тази директива e озаглавен „Цел“ и гласи:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

11

Член 2 от посочената директива гласи:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]

5.   Настоящата директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, [поддържането] на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.

12

Член 3 от същата директива е озаглавен „Приложно поле“ и в параграф 1, буква а) предвижда:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

13

Член 4 от Директива 2000/78 е озаглавен „Професионални изисквания“ и в параграф 1 предвижда:

„Въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.

14

Член 6 от тази директива е озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“ и гласи:

„1.   Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

[…]“.

15

Член 7 от тази директива е озаглавен „Позитивно действие“ и предвижда:

„1.   С оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава членка да прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързани с някое от основанията, посочени в член 1.

2.   Относно лицата с увреждания принципът за равно третиране няма да накърни правото на държавите членки да прилагат или приемат разпоредби за защита на здравето и безопасността при работа, или правото на мерки, целящи създаване или прилагане на разпоредби или улеснения за закрила за насърчаване тяхната интеграция в работната среда“.

16

Член 1 от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основен закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl. 1949 I, стр. 1), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „GG“), гласи:

„1.   Достойнството на личността е ненакърнимо. Всички публични органи са длъжни да го зачитат и закрилят.

2.   Поради това германският народ признава на личността права, които не могат да бъдат нарушавани и отнемани, като основа на всяка човешка общност, на мира и на справедливостта в света.

[…]“.

17

Член 2, параграф 1 от GG предвижда:

„Всеки човек има право да развива свободно личността си, стига да не нарушава правата на други лица, конституционния ред или моралните норми“.

18

Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране) от 14 август 2006 г. (BGBl. I, стр. 1897, наричан по-нататък „AGG“) транспонира Директива 2000/78 в германското право.

19

Член 1 от AGG гласи:

„Настоящият закон има за цел да възпрепятства или да премахне всяко поставяне в неблагоприятно положение на основание на раса или етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална идентичност“.

20

Член 3, параграф 1 от AGG гласи:

„Проява на пряка дискриминация е налице, когато на основата на някой от признаците, упоменати в член 1, едно лице е, било е или би било третирано по-неблагоприятно от друго в сравнима ситуация. […]“.

21

Член 5 от AGG гласи:

„Независимо от посочените в членове 8—10 […] признаци, разлика в третирането се допуска и когато с адекватни и подходящи мерки се цели предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, съществуващо поради един от посочените в член 1 признаци“.

22

Член 7, параграф 1 от AGG гласи:

„Работниците не трябва да бъдат подлагани на дискриминация въз основа на който и да е от признаците, изброени в член 1 […]“.

23

Член 8, параграф 1 от AGG предвижда:

„Разлика в третирането, основаваща се на някой от признаците, посочени в член 1, се допуска, когато поради характера на упражняваната дейност или в контекста, в който тя се упражнява, този признак представлява основно и определящо професията изискване, стига целта да е законна, а изискването — пропорционално“.

24

Член 10 от AGG гласи:

„Независимо от член 8, разлика в третирането, основана на възрастта, е допустима и когато е обективно и разумно обоснована от законосъобразна цел. Средствата, използвани за постигането на тази цел, трябва да са подходящи и необходими. Такава разлика в третирането може по-специално да включва:

1.   определянето на специални условия за достъп до заетост и до професионално обучение, наемане на работа и труд, включително условия за плащане на възнаграждение и за прекратяване на трудовото правоотношение на млади, възрастни и грижещите се за лица на издръжка работници и служители, за да се насърчи и гарантира професионалната им интеграция или да се гарантира защитата им,

2.   определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата, за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта,

3.   определянето на максимална възраст за наемане на работа, основана на изискване за специфично обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране,

[…]“.

25

Член 15 от AGG гласи:

„1.   При нарушение на забраната за дискриминация работодателят е длъжен да предостави обезщетение за причинените вреди. […]. […]

2.   Работникът или служителят може да поиска подходящо имуществено обезщетение за неимуществени вреди. […]“.

26

Член 33 от Sozialgesetzbuch, Erstes Buch (I) (Кодекс за социално осигуряване, книга I) от 11 декември 1975 г. (BGBl. 1975 I, стр. 3015, наричан по-нататък „SGB I“) гласи:

„Ако съдържанието на правата или задълженията не е подробно описано, що се отнася до тяхното естество или до техния обем, при тяхното определяне следва да се държи сметка за личното положение на правоимащото или на задълженото лице, за неговите потребности и възможности, както и за местните условия, доколкото няма правни разпоредби, които не допускат това. В това отношение, доколкото са основателни, следва да се зачитат желанията на правоимащото или на задълженото лице“.

27

Член 8, параграф 1 от Sozialgesetzbuch, Neuntes Buch (IX) (Кодекс за социално осигуряване, книга IX) от 23 декември 2016 г. (BGBl. 2016 I, стр. 3234, наричан по-нататък „SGB IX“) гласи:

„Когато се взема решение относно услугите и при изпълнението на услугите, целящи да се улесни [социалната] интеграция[…], следва да се изпълняват обоснованите желания на ползвателите на услугите, доколкото са пропорционални. В това отношение се взимат предвид също личната житейска ситуация, възрастта, полът, семейството, както и религиозните и идеологическите нужди на ползвателите на услугите; за останалото се прилага член 33 от [SGB I] […]“.

28

Член 78, параграф 1 от SGB IX предвижда:

„За самостоятелното и независимо справяне с ежедневието, включително организиране на деня, се предоставя асистентска подкрепа. Тя обхваща по-специално услуги по общото изпълнение на ежедневни дейности, като поддържане на домакинството, организиране на социални контакти, планиране на личния живот, участие в обществения и културния живот, занимания в свободното време, включително спортни дейности, както и осигуряване на ефективността на медицинските услуги и услугите, предписани от лекар. Те включват взаимодействие със заобикалящата среда в тези области“.

29

Ответникът в главното производство — AP Assistenzprofis, е дружество, което предоставя услуги за лична помощ и консултантски услуги на лица с увреждания за самостоятелно и независимо справяне с ежедневието, както предвижда член 78, параграф 1 от SGB IX.

30

През юли 2018 г. това дружество публикува обява за работа, в която се посочва, че А., 28‑годишна студентка, търси жени, лични асистентки, които да ѝ помагат във всички области на ежедневието и които е „за предпочитане да са на възраст между 18 и 30 години“.

31

Родената през март 1968 г. J.M.P., ищца в главното производство, кандидатства по тази обява за работа и получава отказ от ответника в главното производство.

32

След като предявява по извънсъдебен ред исканията си и получава отказ, ищцата в главното производство предявява иск срещу ответника в главното производство пред Arbeitsgericht Köln (Трудов съд Кьолн, Германия) за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на дискриминация, основана на възраст, като се позовава на член 15, параграф 2 от AGG.

33

В исковата си молба J.M.P. твърди, от една страна, че в обявата за работа изрично се посочва изискването за възраст „между 18 и 30 години“ и че именно поради възрастта си не е включена в процедурата по подбор за наемане на работа, което AP Assistenzprofis не оспорва. От друга страна, произтичащата от това разлика в третирането, основана на възраст, не била оправдана с оглед на естеството на услугите за лична помощ и не била допустима по силата на член 8, параграф 1 или член 19 от AGG, доколкото в частност възрастта не била от значение за отношенията на доверие при оказване на такава помощ.

34

Според AP Assistenzprofis искът следва да бъде отхвърлен, тъй като евентуална разлика в третирането, основана на възраст, е оправдана с оглед на член 8, параграф 1 или член 10 от AGG. Дейността по оказване на лична помощ се състояла в строго лична всеобхватна ежедневна помощ, включваща постоянна зависимост от страна на подпомаганото лице. Съответно изискването за възраст давало възможност за задоволяване на строго лични потребности на А. в контекста на социалния ѝ живот като студентка в университет.

35

Според ответника в главното производство член 8, параграф 1 от SGB IX изисква да се вземат предвид законосъобразните желания и субективните нужди на подпомаганото лице. В този контекст законосъобразно желание на подпомаганото лице във връзка с възрастта на личния асистент следвало да се счита за „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 8 от AGG и спомагало за постигането на посочената в член 78, параграф 1 от SGB IX цел на личната помощ при защита на правото на личността по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от GG. AP Assistenzprofis счита, че такова изискване е пропорционално. Освен това според него разлика в третирането, основана на възраст, била допустима и съгласно член 10 от AGG, доколкото била обективна и основателна, обоснована от законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел на лична помощ, посочена в член 78 от SGB IX, били подходящи и необходими.

36

След като Arbeitsgericht Köln (Трудов съд Кьолн) уважава иска на J.M.P., а Landesarbeitsgericht Köln (Областен трудов съд Кьолн, Германия) уважава подадената срещу това решение от AP Assistenzprofis въззивна жалба, J.M.P. подава ревизионна жалба до запитващата юрисдикция — Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия).

37

Запитващата юрисдикция най-напред отбелязва, че положение като разглежданото в главното производство попада в приложното поле на Директива 2000/78, доколкото се отнася до условията за достъп до заетост по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от тази директива. По-нататък, запитващата юрисдикция посочва, че в резултат на отказа на ответника в главното производство ищцата в главното производство е била подложена на пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от посочената директива.

38

Тъй като в случая както ищецът в главното производство, така и лицето с увреждания могат да се позоват на защита срещу дискриминация, запитващата юрисдикция отправя преюдициално запитване, с което иска да се установи как трябва да се съвместят правата на всяко едно от тези лица при разглежданата лична помощ.

39

Първо, в това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че личната помощ се отнася до всички области на живота и засяга личната и интимната сфера на подпомаганото лице. В зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай тази помощ може да отговаря на различни нужди. В случай като разглеждания в главното производство една от посочените от A. нужди е помощ в университета, която може да се състои в записване и обработване на съдържание на изучаваните предмети и да включва по-специално изготвянето на резюмета. При всяка среща с други студенти задължително се изисква лична помощ, която следователно е неразделна част от студентския живот на лицето с увреждания.

40

Второ, запитващата юрисдикция припомня, че съгласно практиката на Съда Директива 2000/78 е сред актовете на Съюза, свързани с уредените от Конвенцията на ООН въпроси, така че на нея може да се прави позоваване за целите на тълкуването на посочената директива (решение от 11 септември 2019 г., Nobel Plastiques Ibérica, C‑397/18,EU:C:2019:703, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика), тъй като тази конвенция, и по-специално член 19 от нея съдържа конкретни изисквания за осигуряване на лицата с увреждания на самостоятелност и на свобода на избор като на всички останали.

41

Трето, зачитането на правото на самостоятелност и на свободата на избор позволявало да се гарантира човешкото достойнство по смисъла на член 1 от Хартата, както и на член 1 от GG, като се имало предвид, че личната помощ се отнасяла до всички области на живота и че следователно при предоставянето ѝ неизбежно и дълбоко се засягала личната и интимната сфера на подпомаганото лице. Ето защо, ако били разумни, желанията на подпомаганото лице с увреждания следвало да се зачитат.

42

Четвърто, що се отнася до разпоредбите на правото на Съюза, които могат да оправдаят пряка дискриминация, основана на възраст, при обстоятелства като разглежданите в главното производство запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали е възможно да се приеме, че някой от мотивите, посочени в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, като например защитата на правата и свободите на другите, може да оправдае такава дискриминация, и при това посочва, че според нея редица обстоятелства подкрепят тезата, че такова право на свободен избор трябва да бъде гарантирано на лицата с увреждания в рамките на личната помощ.

43

От друга страна, запитващата юрисдикция не изключва възможността разглежданата дискриминация да бъде оправдана по силата на член 4, параграф 1 от тази директива. С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали желанието, изразено от лице с увреждане в рамките на правото му на самоопределение, предоставящото личната помощ лице да спада към определена възрастова група, представлява „характеристика“ и освен това дали предпочитанието към такава възрастова група може да представлява „основно и определящо професията изискване“, съответно по смисъла на тази разпоредба.

44

Освен това възниквал въпросът дали фактът, че чрез правото на изразяване на законосъобразни желания и на свобода на избор на лицата с увреждания при предоставянето на услуги за лична помощ националният законодател преследва цел за повишаване на личната независимост на тези лица в ежедневието им и мотивацията им за участие в обществото, би могъл да представлява „законосъобразна цел“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

45

Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7 от тази директива, който се отнася до пълното равенство на работното място, е от значение за оправдаване на дискриминация, основана на възраст, в положение като разглежданото в главното производство.

46

При тези обстоятелства Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Могат ли член 4, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7 и/или член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 — с оглед на изискванията на [Хартата] и на член 19 от [Конвенцията на ООН] — да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство може да се обоснове пряка дискриминация, основана на възраст?“.

47

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от Директива 2000/78, разглеждани в светлината на разпоредбите на Хартата и на член 19 от Конвенцията на ООН, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при наемане на работа на лице за оказване на лична помощ да се поставя условие за възраст на основание на национално законодателство, предвиждащо отчитане на индивидуалните желания на лицата, които поради увреждане имат право да ползват услуги за лична помощ.

48

Най-напред следва да се констатира, от една страна, че разглежданото в главното производство положение попада в приложното поле на Директива 2000/78, тъй като процедура по назначаване на работа на личен асистент, в която се изисква кандидатките „за предпочитане да са на възраст между 18 и 30 години“, засяга „условията за достъп до заетост“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от тази директива.

49

От друга страна, отрицателният отговор, който AP Assistenzpros дава на кандидатурата на J.M.P., се дължи на възрастта ѝ и следователно представлява „пряка дискриминация“, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

50

При тези условия следва да се провери дали такава разлика в третирането, основана на възраст, може да бъде оправдана с оглед на Директива 2000/78.

51

Най-напред следва да се разгледа член 2, параграф 5 от тази директива, който предвижда, че тази директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите.

52

Както вече е уточнил Съдът, с приемането на посочената разпоредба законодателят на Съюза е целял да предвиди и разреши възможното противоречие в областта на заетостта и професиите между, от една страна, принципа на равно третиране, и от друга, необходимостта да се поддържат общественият ред, обществената сигурност и общественото здраве, да се предотвратяват престъпленията и да се защитават правата и свободите на личността, които са от същностно значение за функционирането на всяко демократично общество. Законодателят е преценил, че в определени случаи, изброени в член 2, параграф 5 от посочената директива, закрепените в тази директива принципи не следва да се прилагат спрямо мерките, с които се въвеждат разлики в третирането въз основа на някой от признаците, посочени в член 1 от същата директива, стига обаче тези мерки да са необходими за осъществяването на упоменатите цели (решение от 12 януари 2023 г., TP (Аудио‑визуален редактор за обществена телевизия), C‑356/21, EU:C:2023:9, т. 70 и цитираната съдебна практика).

53

Тъй като въвежда изключение от принципа за забрана на дискриминацията, член 2, параграф 5 трябва да се тълкува стриктно (решение от 12 януари 2023 г., TP (Аудио‑визуален редактор за обществена телевизия), C‑356/21, EU:C:2023:9, т. 71 и цитираната съдебна практика).

54

В случая следва да се провери, първо, дали разглежданата в главното производство разлика в третирането произтича от мярка, предвидена в националното законодателство на основание член 2, параграф 5.

55

В това отношение от предоставените на Съда материали по делото се установява, че съгласно разглежданото в главното производство национално законодателство, а именно член 8, параграф 1 от SGB IX във връзка с член 33 от SGB I, когато се взема решение относно предоставянето на услуги за лична помощ и при изпълнението на тези услуги с цел насърчаване на участието в обществото на лицата с увреждания, се удовлетворяват изразените от подпомаганите лица законосъобразни желания, ако са разумни, и се вземат предвид личното положение, възрастта, полът, семейството, религиозните и идеологическите нужди на тези лица.

56

В този смисъл това законодателство достатъчно ясно допуска, и дори задължава доставчиците на услуги за лична помощ при извършване на дейността си да зачитат изразените от лицата с увреждания индивидуални желания, включително и такива, свързани евентуално с възрастта на оказващото помощта лице, и да приемат индивидуални мерки за прилагане на законодателството, като се съобразяват тези желания, като например с желанието при избора на такова лице да се изисква определена възраст. С оглед на това и освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверката, която следва да извърши в това отношение, разглежданата в главното производство разлика в третирането, основана на възраст, произтича от регламентирана в националното законодателство мярка по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

57

Второ, следва да се провери дали посочената мярка преследва една от предвидените в този член 2, параграф 5 цели, и по-специално целта за защита на правата и свободите на другите.

58

В това отношение от акта за преюдициално запитване се установява, че законодателството, по силата на което тази мярка е приета, преследва цел за защитата на самоопределението на лицата с увреждания, като гарантира правото им на изразяване на желания и на свободен избор при вземането на решения, свързани с услугите за лична помощ, както и при предоставянето на тези услуги, имайки предвид, че те се отнасят до всички области на живота и дълбоко засягат личната и интимна сфера на подпомаганите лица. По този начин посоченото законодателство цели да осигури правото на лицата с увреждания да организират условията си на живот по възможно най-самостоятелен и независим начин.

59

Както обаче се отбелязва в точка 63 от заключението на генералния адвокат, тази цел попада в обхвата на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, тъй като е насочена към защитата на правото на самоопределение на лицата с увреждания, по силата на което те трябва да могат да избират как, откъде и с кого да живеят.

60

Едно такова право задължително предполага възможност за избор при определяне на предоставяните услуги за лична помощ, в това число и при определяне на критериите за подбор на предоставящото помощта лице, както и активно участие в процеса по наемането на работа на това лице.

61

В това отношение е важно да се подчертае, от една страна, че посоченото в точка 58 от настоящото решение право на изразяване на желания и на свободен избор конкретизира правото, спадащо към признатите от правото на Съюза права по член 26 от Хартата, лицата с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната независимост, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността.

62

От друга страна, зачитането на самоопределението на лицата с увреждания е цел, залегнала и в член 19 от Конвенцията на ООН, чиито разпоредби могат да се използват за тълкуването на разпоредбите на Директива 2000/78, в това число и на тези на член 2, параграф 5 от същата директива. Посочената директива трябва всъщност да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие със споменатата конвенция (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Nobel Plastiques Ibérica, C‑397/18, EU:C:2019:703, т. 40 и цитираната съдебна практика).

63

Трето, важно е да се провери дали разлика в третирането, основана на възраст, като разглежданата в главното производство, произтича от мярка, необходима за защитата на правата и свободите на другите, по смисъла на член 2, параграф 5 от тази директива, и по-специално за защитата на правото на самоопределение на съответното лице с увреждания при предоставянето на услуги за лична помощ.

64

В случая указаното в обявата за работа предпочитание за възраст от 18 до 30 години се дължи на индивидуалната нужда на A. във всички области от социалния си живот като 28‑годишна студентка да се ползва от лична помощ, засягаща личната и интимната ѝ сфера при изпълнението на общи задачи във връзка както с организацията на ежедневието ѝ, в това число и планирането на строго лични нужди, така и с воденето на социален и културен живот. От материалите по делото, с които разполага Съдът, се установява, че посоченото предпочитание за възраст е мотивирано по-специално от обстоятелството, че предоставящото помощта лице трябва лесно да може да се интегрира в личната, социалната и университетската среда на А.

65

Поради това в случай като разглеждания в главното производство вземането предвид на изразеното от подпомаганото лице с увреждания предпочитание за определена възрастова група може да допринесе за зачитането на притежаваното от това лице право на самоопределение при предоставяне на услуги за лична помощ, тъй като разумно може да се очаква, че лице от същата като неговата възрастова група много по-лесно би могло да се интегрира в личната, социалната и университетската му среда.

66

Следователно, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверката, която следва да извърши в това отношение с оглед на всички обстоятелства по делото, разлика в третирането, основана на възраст, като разглежданата в главното производство, произтича от мярка, необходима за защита на правата и свободите на другите по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

67

Тъй като разликата в третирането, основана на възраст, може да бъде оправдана с оглед на посочения член 2, параграф 5, ако произтича от мярка, необходима за защита на правата и свободите на другите по смисъла на тази разпоредба, не се налага да се проверява дали такава разлика би могла да бъде оправдана с оглед на член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от Директива 2000/78.

68

С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, разглеждан във връзка с член 26 от Хартата и член 19 от Конвенцията на ООН, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска при наемане на работа на лице за оказване на лична помощ да се поставя условие за възраст на основание на национално законодателство, предвиждащо отчитане на индивидуалните желания на лицата, които поради увреждане имат право да ползват услуги за лична помощ, ако тази мярка е необходима за защитата на правата и свободите на другите.

69

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, разглеждан във връзка с член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 19 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска при наемане на работа на лице за оказване на лична помощ да се поставя условие за възраст на основание на национално законодателство, предвиждащо отчитане на индивидуалните желания на лицата, които поради увреждане имат право да ползват услуги за лична помощ, ако тази мярка е необходима за защитата на правата и свободите на другите.