–

за ARST SpA — Azienda regionale sarda trasporti, от S. Manso, avvocato,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Garofoli, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от L. Malferrari, P. Messina и G. Wilms, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, буква а), член 4, буква й) и член 6, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214), изменен с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. (ОВ L 60, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 561/2006“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между ARST SpA — Azienda regionale sarda trasporti (наричано по-нататък „Arst“), предприятие за местен обществен транспорт в регион Сардиния (Италия) и няколко наети на работа в това дружество лица по повод на плащането от страна на Arst на претендираното от тях обезщетение и/или компенсаторно плащане, съразмерно на неползваните часове на почивка и на часовете, надвишаващи максимално допустимото общо време на управление през две последователни седмици.

3

Член 3, буква а), точка 1 от Директива 2002/15/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (ОВ L 80, 2002 г., стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 125) съдържа следното определение на понятието „работно време“:

„по отношение на транспортни работници: времето от началото до края на работа, през което мобилният работник е на индивидуалното си работно място, на разположение на работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е.:

4

Съображения 17 и 24 от Регламент № 561/2006 гласят:

[…]

5

Съгласно член 1 от посочения регламент той „определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност“ и „също така има за цел да насърчи подобряването на практиките на наблюдение и привеждане в изпълнение на държавите членки и подобряването на работните практики в автомобилната транспортна промишленост“.

6

Член 2, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„Настоящият регламент се прилага към автомобилен превоз:

[…]

7

Член 3 от същия регламент гласи:

„Настоящият регламент не се прилага към автомобилен превоз с:

[…]“.

8

Член 4 от Регламент № 561/2006 има следното съдържание:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

9

Член 6, параграфи 3 и 5 от Регламент № 561/2006 гласи:

„(3)   Общото време на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа.

[…]

5.   Водачът регистрира като друга работа всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д), както и всяко време, прекарано в управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент […]“.

10

Съгласно член 15 от този регламент „[д]ържавите членки гарантират, че водачите на превозни средства, посочени в член 3, буква а), попадат в обхвата на националните правила, които осигуряват достатъчна защита по отношение на допустимото време на управление и задължителните прекъсвания и периоди на почивка“.

11

Член 2, точка 2 от Регламент № 1073/2009 съдържа следното определение на понятието „редовни превози“: „услуги по извършване на превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране“.

12

На 5 септември 2011 г. няколко наети на работа от Arst водачи на превозни средства за автомобилен превоз на пътници предявяват пред Tribunale di Oristano (Първоинстанционен съд Ористано, Италия) осъдителен иск срещу посоченото дружество, за да получат обезщетение и/или компенсаторно плащане, съразмерно на неползваните часове за почивка и на часовете, надвишаващи максимално допустимото общо време на управление през две последователни седмици в нарушение на Регламент № 561/2006. Тези водачи твърдят, че поради работното време, определено от Arst в периода между 11 април 2007 г., датата на влизане в сила на посочения регламент, и 6 декември 2010 г. нито един от тях не е ползвал „нормална седмична почивка“ по смисъла на член 4, буква з) от Регламента и че всички те са превишили максимално допустимото общо време на управление през две последователни седмици, посочено в член 6, параграф 3 от същия регламент.

13

От своя страна Arst твърди, че Регламент № 561/2006 не е приложим за тези водачи по силата на член 3, буква а) от него, тъй като те изминали само веднъж или два пъти разстояния, надвишаващи предвидената в тази разпоредба граница, и то само в определени работни смени.

14

Посочената юрисдикция уважава изцяло иска, но намалява с 50 % размера на поисканото от UN и TF обезщетение, поради по-краткия период, през който са полагали труд като шофьори.

15

Arst обжалва това решение пред Corte d’appello di Cagliari (Апелативен съд, Каляри, Италия). С решение от 10 март 2016 г. посоченият съд намалява размера на сумата, която Arst е осъдено от първоинстанционния съд да заплати на водачите, и отхвърля иска в останалата част.

16

Corte d’Appello di Cagliari (Апелативен съд Каляри), от една страна, постановява, че понятието „маршрут“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 при извънградския транспорт обозначава общото разстояние, изминато от водача в рамките на един работен ден, така че трябва да се вземат предвид изминатите километри при всички пътувания, извършени от водача през този работен ден, за да се определи дали е надвишена границата от 50 километра. От друга страна, с оглед на член 4, букви й) и к) от този регламент посоченият съд приема, че „дневното време на управление“ съвпада с работния ден, и поради това отхвърля довода на Arst, че за да се провери дали е спазен предвиденият в член 6, параграф 3 от Регламента общ период на управление през две последователни седмици, трябва да се вземе предвид само времето на управление.

17

Arst подава жалба до запитващата юрисдикция Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия), като оспорва тълкуването, възприето от Corte d’appello di Cagliari (Апелативен съд Каляри) в неговото решение от 10 март 2016 г., както на понятието „маршрут“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, така и на понятието „общо време на управление през всеки две последователни седмици“, съдържащо се в член 6, параграф 3 от Регламента.

18

Тази юрисдикция отбелязва, от една страна, че Arst осигурява автомобилния превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране. От друга страна, тъй като съгласно член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, този регламент не се прилага към автомобилен превоз с превозни средства, използвани за превоз на пътници по редовни линии, когато маршрутът на линията не надвишава 50 километра, посочената юрисдикция иска да установи дали терминът „маршрут“ обозначава маршрута, определен от транспортното предприятие за целите на заплащането на билета, както според нея изглежда следва от текста на тази разпоредба, в която се прави позоваване на маршрута на „въпросната линия“. Същевременно тя иска да се установи дали този термин обозначава по-скоро километрите, изминати от даден водач с превозното средство в един работен ден, дори ако той обслужва няколко маршрута, както изглежда може да се заключи от целта на регламента, а именно съгласно съображение 17 от него „подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата“.

19

Запитващата юрисдикция уточнява, че първият въпрос произтича от факта, че Arst извършва редовен превоз на пътници по няколко различни маршрута и че водачите му обслужват няколко маршрута в един и същ работен ден и с едно и също превозно средство. Тази юрисдикция отбелязва също, че употребата на използваните за тази услуга превозни средства е смесена — както за пътувания за по-малко, така и за повече от 50 километра, и отбелязва, че съгласно решение от 9 септември 2021 г., Ministère public (Извънтериториални санкции) (C‑906/19, EU:C:2021:715), Регламент № 561/2006 се прилага за превозните средства, използвани по този начин. Според нея обаче смесената употреба не означава, че всички осигурявани от Arst превози попадат в обхвата на Регламента.

20

Що се отнася по-специално до член 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006, запитващата юрисдикция иска да се установи дали при преценката дали е спазено общото време на управление през две последователни седмици следва да се вземе предвид само „времето на управление“, което е записано по смисъла на член 4, буква й) от Регламента през въпросните две седмици, или и всяка „друга работа“, извършена от съответния водач по смисъла на член 6, параграф 5 от Регламента. Посочената юрисдикция счита, че не е възможно ясно да се определи дали тази „друга работа“ е от значение за изчисляването на общото време на управление през две последователни седмици, установено в посочения член 6, параграф 3. Тя също така отбелязва, че Corte d’appello di Cagliari (Апелативен съд Каляри) е отхвърлил довода на Arst, че за тази цел трябва да се вземе предвид само времето, прекарано от водача зад волана.

21

При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

Първият преюдициален въпрос e съставен от две части, които следва да се разгледат последователно.

23

С първата част от първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „маршрут[…] на […] линия[, който] не надвишава 50 километра“, съответства на километрите по маршрута, установен от транспортното предприятие за редовните пътнически превози, които то предоставя.

24

В Регламент № 561/2006 няма определение на понятието „маршрут на линията“ и член 3, буква а) от него не препраща към правото на държавите членки за определянето на това понятие. Ето защо за целите на тълкуването на тази разпоредба следва да се вземе предвид обичайното значение на съдържащите се в нея термини в общоупотребимия език, както и нейният контекст и целта, преследвана от разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., Pricoforest, C‑13/21, EU:C:2022:531, т. 22 и цитираната съдебна практика).

25

В общоупотребимия език терминът „маршрут“ означава път или трасе, по който/което се преминава или трябва да се премине, по-специално при движението по пътищата, и който/което свързва точка на тръгване с точка на пристигане. Терминът „линия“ обозначава свързващата тези две точки непрекъсната черта.

26

Следователно текстът на член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 се отнася до конкретно разстояние, което е изминато или следва да бъде изминато при движение по път, свързващ дадена точка на тръгване с дадена точка на пристигане, за да се осигури превозът на пътници по редовни линии, за който е предназначено съответното превозно средство (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., Pricoforest, C‑13/21, EU:C:2022:531, т. 24). В този текст не се посочва разстоянието, действително изминато от водача по пътя през даден период на полагане на труд, или максималното разстояние, изминато от съответното превозно средство от точката на тръгването му.

27

Съгласно определението на понятието „редовни превози“ в член 2, точка 2 от Регламент № 1073/2009, към който препраща член 4, буква н) от Регламент № 561/2006, то означава „услуги по извършване на превоз на пътници с определена честота и по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране“. Понятието „определен маршрут“ изключва възможността да се взема предвид всяко действително изминато по пътя разстояние от водача през даден период на полагане на труд или максималното разстояние, изминато от съответното превозно средство от точката на тръгването му, надвишаващо този маршрут.

28

Следователно понятието „маршрут[…] на […] линия[, който] не надвишава 50 километра“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се разбира като отнасящо се до определен ненадвишаващ това разстояние маршрут, който свързва точка на тръгване с точка на пристигане и според случая обслужва предварително определени междинни места за спиране, на които пътниците се качват и слизат. Следователно по силата на тази разпоредба такъв автомобилен превоз на пътници е изключен от обхвата на посочения регламент, независимо дали водачите, които го осъществяват, обслужват няколко от тези маршрути в един и същ работен ден и с едно и също превозно средство.

29

При всички положения, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, спрямо водачите на превозни средства, за които Регламент № 561/2006 не се прилага по силата на член 3, буква а) от него, трябва, в съответствие с член 15 във връзка със съображение 24 от този регламент, да се прилагат национални правила, които имат за цел да осигурят подходяща защита по отношение на разрешеното време на управление, както и задължителните почивки в работно време и извън него. Във всички случаи приложимото национално законодателство трябва да спазва установените с Директива 2002/15 правила, що се отнася по-специално до работното време и почивките в работно време и извън него.

30

По изложените съображения на първата част от първия въпрос следва да се отговори, че член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „маршрут[…] на […] линия[, който] не надвишава 50 километра“, съответства на установения от транспортното предприятие ненадвишаващ това разстояние маршрут, който съответното превозно средство трябва да измине по пътя, за да свърже дадена точка на тръгване с дадена точка на пристигане и според случая да обслужи предварително определени междинни места за спиране, за да осигури превоза на пътници по редовни линии, за който е използвано.

31

С втората част от първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква б) във връзка с член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага за всички автомобилни превози, извършвани от съответното предприятие, когато превозните средства, използвани за превоз на пътници по редовни линии, се използват за обслужването основно на маршрути на линията, ненадвишаващи 50 километра, и спорадично на маршрути на линията, надвишаващи 50 километра.

32

В самото начало е важно да се припомни, че що се отнася до автомобилния превоз на пътници, извършван по редовни линии, обхватът на Регламент № 561/2006 е определен, от една страна, в член 2, параграф 1, буква б), съгласно който този регламент се прилага за автомобилен превоз на пътници, извършван с превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел.

33

От друга страна, съгласно член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 той не се прилага към автомобилен превоз с „превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра“. Доколкото въвежда изключение от обхвата на Регламента, тази разпоредба трябва да се тълкува ограничително, така че действието ѝ да не се разпростира отвъд необходимото за осигуряване защитата на интересите, които изключението цели да гарантира (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2021 г., Ministère public (Извънтериториални санкции), C‑906/19, EU:C:2021:715, т. 33).

34

При тези условия, когато, както в случая, дадено предприятие осигурява превоза на пътници по редовни линии с маршрут, който надвишава 50 километра, като този превоз се извършва с превозни средства, обикновено използвани за превоз на пътници по редовни линии, чийто маршрут не надвишава 50 километра, подобна смесена употреба не може да доведе до приложимост на Регламент № 561/2006 спрямо всички редовни превози на пътници, осигурявани от това предприятие. Всъщност превозът на пътници по редовни линии с маршрут, който не надвишава 50 километра, е изрично изключен от обхвата на Регламента по силата на член 3, буква а) от него.

35

По изложените съображения на втората част от първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква б) във връзка с член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент не се прилага за всички автомобилни превози, извършвани от съответното предприятие, когато превозните средства, използвани за превоз на пътници по редовни линии, се използват за обслужването основно на маршрути на линията, ненадвишаващи 50 километра, и спорадично по маршрути на линията, надвишаващи 50 километра. Регламентът се прилага само когато тези маршрути надвишават 50 километра.

36

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „общо време на управление през всеки две последователни седмици“ обхваща освен „времето на управление“ по смисъла на член 4, буква й) от този регламент, всяка „друга работа“ по смисъла на член 6, параграф 5 от посочения регламент, извършена от водача през тези две седмици.

37

Съгласно член 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006 „общото време на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа“.

38

В текстовете на тази разпоредба по-специално на испански, немски, английски, френски, унгарски и португалски език се прави позоваване на понятието „време на управление“, което съгласно определението в член 4, буква й) от този регламент означава „продължителността на записаната дейност на управление“ в съответствие с разпоредбите на Регламент № 165/2014. За сметка на това изразът „periodo di guida“, съдържащ се в текста на италиански език на член 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006, съответства на понятието „период на управление“, което съгласно определението в член 4, буква р) от Регламента означава „общата продължителност на времето на управление от момента, в който водачът започва да управлява след период на почивка извън работно време или в работно време, до момента, в който той вземе почивка извън работно време или в работно време“, като се уточнява, че „периодът на управление може да бъде непрекъснат или прекъснат“.

39

При тези обстоятелства се налага изводът, че както понятието „време на управление“, така и понятието „период на управление“ по смисъла на член 4, букви й) и р) от Регламент № 561/2006 се отнасят до периода от време, който водачът прекарва в управление, макар първото понятие да се отнася само до записания период от време.

40

В замяна на това съгласно определението в член 4, буква д) от Регламент № 561/2006 понятието „друга работа“ означава „всички дейности, които са определени като работно време в член 3, буква, а), [точка 1] от Директива [2002/15], с изключение на „управление“. Съгласно последната разпоредба „работното време“ включва по-специално „времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния превоз“, в частност „управление“, „товарене и разтоварване“, „помагане на пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него“, „почистване и техническа поддръжка“ и „всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция“.

41

От това следва, че понятията „време на управление“ и „период на управление“ по смисъла на член 4, букви й) и р) от Регламент № 561/2006 обхващат само дейността на управление, а не всички дейности, извършвани от водача през работното му време.

42

Освен това член 6, параграф 5 от Регламент № 561/2006 задължава водача да регистрира като „друга работа“ не само „всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д) [от този регламент]“, т.е. всяка дейност с изключение на управлението, което е определено като „работно време“, но и „всяко време, прекарано в управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на [посочения] регламент“.

43

От това следва, че за да се изчисли общото време на управление през две последователни седмици, което съгласно член 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006 не трябва да надвишава 90 часа, следва да се вземат предвид само периодите от време, които водачът прекарва в управление и които попадат в обхвата на този регламент. Всъщност включването в това изчисление на времето, което водачът прекарва в управление на превозно средство, за което този регламент не се прилага по силата на член 3, буква а) от него, би означавало в обхвата на член 6, параграф 3 от посочения регламент да се включи изрично изключен от приложното му поле автомобилен превоз.

44

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „общо време на управление през всеки две последователни седмици“ обхваща само „времето на управление“ по смисъла на член 4, буква й) от този регламент, като се изключва всяка „друга работа“ по смисъла на член 6, параграф 5 от посочения регламент, извършена от водача през тези две седмици.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: