–

за Maersk A/S и MACS Maritime Carrier Shipping GmbH & Co., от C. Lopera Merino, abogada, G. Quintás Rodriguez и C. Zubeldía Blein, procuradoras,

–

за Allianz Seguros y Reaseguros SA, от L. A. Souto Maqueda, abogado,

–

за Mapfre España Compañía de Seguros y Reaseguros SA, от J. Tojeiro Sierto, abogado,

–

за испанското правителство, от M. J. Ruiz Sánchez, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от S. Noë и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел Iа“).

2

Запитванията са отправени в рамките на три спора, съответно между датското транспортно дружество Maersk A/S и испанското застрахователно дружество Allianz Seguros y Reaseguros SA (наричано по-нататък „Allianz“) по дела C‑345/22 и C‑347/22 и между испанското застрахователно дружество Mapfre España Compañía de Seguros y Reaseguros SA (наричано по-нататък „Mapfre“) и германското транспортно дружество MACS Maritime Carrier Shipping GmbH (наричано по-нататък „MACS“) по дело C‑346/22, по които пред испански съд са предявени искове от тези две застрахователни дружества, правоприемници на трети приобретатели на стоките, превозени по море от посочените транспортни дружества, за обезщетение за имуществените вреди, които се твърди, че са нанесени на стоките при превоза, и се оспорва от посочените транспортни дружества компетентността на испанските съдилища поради клауза, с която се предоставя компетентност на съд на Обединеното кралство да разглежда споровете, възникнали във връзка с разглежданите в главните производства договори за превоз.

3

С Решение (ЕС) 2020/135 от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1) Съветът на Европейския съюз одобрява от името на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) посоченото споразумение за оттегляне (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“). Споразумението за оттегляне е приложено към това решение и влиза в сила на 1 февруари 2020 г.

4

Член 67 от Споразумението за оттегляне е озаглавен „Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения и свързано с това сътрудничество между централните органи“ и параграф 1 от него предвижда:

„В Обединеното кралство, а така също и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства съгласно членове 29, 30 и 31 от Регламент [„Брюксел Iа“] […], се прилагат следните актове или разпоредби:

[…]“.

5

Съгласно член 126 от това споразумение, озаглавен „Преходен период“:

„Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“.

6

Член 127 от посоченото споразумение e озаглавен „Обхват на прехода“ и гласи следното:

„1.   Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.

[…]

3.   По време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза.

[…]“.

7

Член 17, първа алинея от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с Конвенцията от 9 октомври 1978 година за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 304, 1978 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 16), с Конвенцията от 25 октомври 1982 година за присъединяването на Република Гърция (ОВ L 388, 1982 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 118) и с Конвенцията от 26 май 1989 година за присъединяването на Кралство Испания и Португалската република (ОВ L 285, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 11, стр. 3, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), предвижда:

„Ако една или повече от страните имат местоживеене в договаряща държава и се споразумеят, че съд на договаряща държава или съдилищата на такава държава са компетентни да уредят всеки спор, който е възникнал или може да възникне във връзка с конкретно правоотношение, този съд или съдилища имат изключителна компетентност. Споразумението за избор на съд се сключва:

[...]“.

8

Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел I“) гласи:

„Ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

9

Глава II от Регламент „Брюксел Ia“ е озаглавена „Компетентност“ и включва раздел 7, който от своя страна е озаглавен „Пророгация на компетентност“. Съгласно член 25 от този регламент, който се съдържа в посочения раздел:

„1.   Ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

[…]

5.   Споразумение за предоставяне на компетентност, което съставлява част от договор, се счита за споразумение, което е независимо от останалите разпоредби на договора.

Действителността на споразумение за предоставяне на компетентност не може да бъде оспорвана единствено на основание недействителността на договора“.

10

Съображение XI от преамбюла на Ley 14/2014 de Navegación Marítima (Закон 14/2014 за морското корабоплаване) от 24 юли 2014 г. (BOE, бр. 180 от 25 юли 2014 г., стр. 59193, наричан по-нататък „LNM“) гласи:

„[…] [Дял IX, г]лава I съдържа специални правила за подведомственост и компетентност и въз основа на прилагането с предимство в тази област на разпоредбите на международните договори и на правото на Европейския съюз има за цел да бъдат предотвратени установени злоупотреби, като предвижда, че клаузите за предоставяне на компетентност на чуждестранен съд или арбитраж в чужбина, съдържащи се в договори за използване на кораб или в допълнителни договори в областта на корабоплаването, са нищожни, когато не са индивидуално и отделно договорени […]“.

11

Съгласно член 251 от LNM, озаглавен „Транслативен ефект“:

„Прехвърлянето на коносамента поражда същото действие като предаването на посочените в него стоки, без да се засяга възможността лицето, което неправомерно е било лишено от тези стоки, да предприеме действия в областта на наказателното преследване или с гражданскоправен характер. Приобретателят на коносамента придобива всички права и искове на прехвърлителя върху стоките, с изключение на споразуменията в областта на съдебната компетентност и арбитража, за които се изисква съгласието на приобретателя съгласно дял IX, глава I“.

12

Член 468 от LNM се съдържа в дял IX, глава I от този закон и е озаглавен „Клаузи за компетентност и арбитраж“; първа алинея от него предвижда:

„Без да се засягат действащите в Испания международни договори и разпоредбите на правото на Европейския съюз, клаузите за възлагане на компетентност на чуждестранен съд или арбитраж в чужбина, съдържащи се в договори за използване на кораб или в допълнителни договори в областта на корабоплаването, са нищожни и се считат за несъществуващи, когато не са индивидуално и отделно договорени.

[…]“.

13

Maersk Line Perú SAC, перуанско дъщерно дружество на Maersk, като превозвач, и Aquafrost Perú (наричано по-нататък „Aquafrost“), като товародател, сключват договор за морски превоз на товари при условия CFR („Стойност и навло“), удостоверен с коносамент, издаден на 9 април 2018 г. На обратната страна на коносамента се съдържа клауза за предоставяне на компетентност със следния текст:

„[…] настоящият коносамент се урежда и тълкува съгласно разпоредбите на английското право, а произтичащите от него спорове се отнасят за разрешаване до High Court of Justice [England & Wales] [Висш съд (Англия и Уелс), Обединено кралство], като се изключва компетентността на съдилищата на друга държава. Освен това превозвачът може по своя преценка да предяви иск срещу търговеца пред компетентен съд по мястото, където търговецът осъществява дейността си“.

14

Разглежданите стоки са придобити от Oversea Atlantic Fish SL (наричано по-нататък „Oversea“), което съответно става трето лице — приносител на коносамента. Тъй като посочените стоки са пристигнали повредени в пристанището по местоназначение, Allianz, което е встъпило в правата на Oversea, сезира Juzgado de lo Mercantil no 3 de Pontevedra (Търговски съд № 3 Понтеведра, Испания) с иск срещу Maersk за обезщетение за вреди в размер на 67449,71 евро. Този иск е предявен преди изтичането на преходния период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне.

15

Въз основа на клаузата за предоставяне на компетентност, посочена в точка 13 от настоящото решение, Maersk прави възражение, че испанските съдилища не са компетентни.

16

С определение от 26 май 2020 г. Juzgado de lo Mercantil no 3 de Pontevedra (Търговски съд № 3 Понтеведра) отхвърля това възражение. Maersk подава жалба срещу посоченото определение пред същия съд, който я отхвърля с определение от 2 декември 2020 г. Освен това с решение от 7 юли 2021 г. този съд уважава по същество иска на Allianz.

17

Maersk обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Audiencia Provincial de Pontevedra (Областен съд Понтеведра, Испания), като оспорва компетентността на испанските съдилища на основанието, че посочената клауза за предоставяне на компетентност е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента. Всъщност следвало да се приложи член 25 от Регламент „Брюксел Ia“, а не член 251 от LNM, който бил в противоречие с правото на Съюза.

18

Запитващата юрисдикция има съмнения дали същата клауза за предоставяне на компетентност е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента, макар то да не е дало изрично, индивидуално и отделно съгласието си за такава клауза при придобиването на коносамента. Според нея от решение от 18 ноември 2020 г., DelayFix (C‑519/19, EU:C:2020:933), следва, че Регламент „Брюксел Ia“ укрепва автономията на волята на договарящите страни при избора на компетентния съд спрямо положението при действието на Регламент „Брюксел I“.

19

Освен това, по-специално от точка 27 от решение от 16 март 1999 г., Castelletti (C‑159/97, EU:C:1999:142), следва, че в сектора на международното морско корабоплаване съществува презумпция, че договарящата страна се е запознала и се е съгласила с клаузите за предоставяне на компетентност, съдържащи се в договорите за превоз, тъй като става въпрос за обичайно използвана в този сектор клауза.

20

В допълнение запитващата юрисдикция подчертава, че клаузите за предоставяне на компетентност са самостоятелни и отделими, поради което, що се отнася до приложимото материално право, за тях може да се прилага правен режим, различен от този за останалата част от договора, в който се съдържат. Ето защо клауза за предоставяне на компетентност може да е действителна дори ако самият договор е нищожен.

21

В конкретния случай на коносаменти в областта на превоза на стоки, които съдържат клауза за предоставяне на компетентност и впоследствие са придобити от трето лице, член 251 от LNM препраща към член 468 от същия закон, който предвижда, че такава клауза е нищожна, когато не е индивидуално и отделно договорена с това трето лице.

22

В обяснителния меморандум към LNM тази правна уредба се обосновава с необходимостта да бъдат защитени интересите на националните получатели, които са приносители на коносаменти, в които първоначалните страни са включили клауза за предоставяне на компетентност и които се намират в по-слаба договорна позиция, по-специално при договори за превози с коносамент по редовни линии. Всъщност да се принудят националните предприятия, товародатели и получатели на стоки, да отнасят споровете си пред чуждестранни съдилища, може да доведе на практика до отслабване на тяхната съдебна защита.

23

Запитващата юрисдикция посочва, че би било проблематично да се прилага член 251 от LNM, за да се преодолеят евентуални празнини в правото на Съюза. Освен това според нея съществува противоречие между тази разпоредба и практиката на Съда, установена по-специално с решение от 9 ноември 2000 г., Coreck (C‑387/98, EU:C:2000:606, т. 23). Всъщност, след като съгласно испанското право клаузите за възлагане на компетентност и арбитраж обвързват страните само ако е доказано, че са резултат от индивидуално и отделно договаряне, прехвърлянето на правата, произтичащи от коносамент, не е пълно.

24

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения дали евентуално не е неприложима разглежданата в главното производство национална правна уредба.

25

Всъщност, първо, запитващата юрисдикция счита, като се основава както на член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, така и на съдебната практика, установена с решения от 3 юли 1997 г., Benincasa (C‑269/95, EU:C:1997:337), и от 18 ноември 2020 г., DelayFix (C‑519/19, EU:C:2020:933), че действителността на клауза за предоставяне на компетентност трябва да се преценява от гледна точка на правото на държавата, чиито съдилища са посочени за компетентни с тази клауза, така че в случая следва да се приложи английското право, а не член 468 от LNM. Второ, дори да се предположи, че член 251 от LNM е приложим за спора в главното производство, тази юрисдикция смята, че формата, под която трябва да се даде съгласие за клауза за предоставяне на компетентност, се урежда по-скоро от правото на Съюза, отколкото от националното право, за да се избегне всяка държава членка да поставя различни условия в това отношение. Трето, посочената юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на член 251 от LNM със съдебната практика, установена с решение от 9 ноември 2000 г., Coreck (C‑387/98, EU:C:2000:606), тъй като съгласно тази разпоредба правата и задълженията, произтичащи от съдържаща се в коносамент клауза за предоставяне на компетентност, не са сред тези, които се прехвърлят на третото лице — приносител на коносамента.

26

При тези обстоятелства Audiencia Provincial de Pontevedra (Областен съд Понтеведра) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

MACS, като превозвач, и Tunacor Fisheries Ltd, като товародател, сключват договор за морски превоз на стоки при условия CFR („Стойност и навло“), удостоверен с коносамент, издаден на 13 април 2019 г. На обратната страна на коносамента се съдържа клауза за предоставяне на компетентност със следния текст:

„Настоящият коносамент се урежда от разпоредбите на английското право, а всички произтичащи от него спорове се отнасят за разрешаване до High Court of Justice [England & Wales] [Висш съд (Англия и Уелс)]“.

28

Разглежданите стоки са придобити от Fortitude Fishing SL (наричано по-нататък „Fortitude“), което съответно става трето лице — приносител на коносамента. Тъй като посочените стоки са пристигнали повредени в пристанището по местоназначение, Mapfre, което е встъпило в правата на Fortitude, сезира Juzgado de lo Mercantil no 3 de Pontevedra (Търговски съд № 3 Понтеведра) с иск срещу MACS за обезщетение за вреди в размер на 80187,90 евро. Този иск е предявен преди изтичането на преходния период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне.

29

Въз основа на клаузата за предоставяне на компетентност, посочена в точка 27 от настоящото решение, MACS прави възражение, че испанските съдилища не са компетентни.

30

С определение от 3 май 2021 г. Juzgado de lo Mercantil no 3 de Pontevedra (Търговски съд № 3 Понтеведра) приема, че не е компетентен да се произнесе.

31

Mapfre обжалва този съдебен акт пред Audiencia Provincial de Pontevedra (Областен съд Понтеведра), който е запитващата юрисдикция и по дело C‑346/22, като твърди, от една страна, че испанските съдилища са компетентни, тъй като Fortitude нито е било страна по договора за превоз, сключен между MACS и Tunacor Fisheries, нито е участвало в превоза, и от друга страна, че съгласно член 251 от LNM посочената клауза за предоставяне на компетентност не може да му бъде противопоставена.

32

За сметка на това MACS оспорва компетентността на испанските съдилища на основанието, че същата клауза за предоставяне на компетентност е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента. Всъщност следвало да се приложи член 25 от Регламент „Брюксел Ia“, а не член 251 от LNM, който бил в противоречие с правото на Съюза.

33

Тъй като има същите съмнения като изложените по дело C‑345/22, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда преюдициални въпроси, които по същество са идентични с поставените по посоченото дело.

34

Maersk Line Perú, като превозвач, и Aquafrost, като товародател, сключват договор за морски превоз на стоки при условия CFR („Стойност и навло“), удостоверен с коносамент, издаден на 2 август 2018 г. На обратната страна на коносамента се съдържа клауза за предоставяне на компетентност, чийто текст е идентичен с този на разглежданата по дело C‑345/22 клауза за предоставяне на компетентност.

35

Разглежданите стоки са придобити от Oversea, което съответно става трето лице — приносител на коносамента. Тъй като посочените стоки са пристигнали повредени в пристанището по местоназначение, Allianz, което е встъпило в правата на Oversea, сезира Juzgado de lo Mercantil no 3 de Pontevedra (Търговски съд № 3 Понтеведра) с иск срещу Maersk за обезщетение за вреди в размер на 106093,65 евро. Този иск е предявен преди изтичането на преходния период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне.

36

Въз основа на клаузата за предоставяне на компетентност, посочена в точка 34 от настоящото решение, Maersk прави възражение, че испанските съдилища не са компетентни.

37

С определение от 20 октомври 2020 г. Juzgado de lo Mercantil no 3 de Pontevedra (Търговски съд № 3 Понтеведра) отхвърля това възражение. Maersk не подава жалба срещу този съдебен акт пред същия съд. Освен това с решение от 9 юли 2021 г. този съд уважава по същество иска на Allianz.

38

Maersk обжалва това съдебно решение пред Audiencia Provincial de Pontevedra (Областен съд Понтеведра), който е запитващата юрисдикция и по дело C‑347/22, като оспорва компетентността на испанските съдилища на основанието, че посочената клауза за предоставяне на компетентност е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента. Всъщност следвало да се приложи член 25 от Регламент „Брюксел Ia“, а не член 251 от LNM, който бил в противоречие с правото на Съюза.

39

Тъй като има същите съмнения като изложените по дело C‑345/22, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда преюдициални въпроси, които по същество са идентични с поставените по посоченото дело.

40

С решение на председателя на Съда от 15 юли 2022 г. дела C‑345/22, C‑346/22 и C‑347/22 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

41

Що се отнася до въпроса дали в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция, попада случай като разглеждания в главните производства, важно е да се отбележи, от една страна, че с клаузите за предоставяне на компетентност, спорни по тези дела, компетентността за разглеждане на споровете, възникнали във връзка с договорите за морски превоз по посочените дела, е предоставена на съд в Обединеното кралство, и от друга страна, че Споразумението за оттегляне е влязло в сила на 1 февруари 2020 г.

42

Въпреки това съгласно член 67, параграф 1, буква а) от Споразумението за оттегляне разпоредбите относно компетентността, съдържащи се в Регламент „Брюксел Ia“, се прилагат по отношение на Обединеното кралство, както и в държавите членки в случаи, засягащи Обединеното кралство, към съдебните производства, образувани преди изтичане на преходния период, предвиден в член 126 от това споразумение (решение от 24 ноември 2022 г., Tilman,C‑358/21, EU:C:2022:923, т. 28).

43

Освен това съгласно член 127, параграфи 1 и 3 от посоченото споразумение през този преходен период правото на Съюза, от една страна, се прилага по отношение на Обединеното кралство и от друга страна, се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като приложимите в Съюза.

44

Ето защо, доколкото от актовете за преюдициално запитване е видно, че Allianz и Mapfre са предявили съответните си искове преди 31 декември 2020 г. и следователно преди края на посочения преходен период, следва да се констатира, подобно на испанското правителство и Европейската комисия в писмените им становища, че независимо от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза Регламент „Брюксел Ia“ е приложим към споровете по главните производства.

45

С първия въпрос по всяко от съединените дела запитващата юрисдикция иска по същество да се установи трябва ли член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че въпросът дали клауза за предоставяне на компетентност е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента, който съдържа тази клауза, се урежда от правото на държавата членка, чийто съд или съдилища са посочени за компетентни с тази клауза.

46

Съгласно член 25, параграф 1, първо изречение от Регламент „Брюксел Ia“, „[а]ко страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка“.

47

Съответно тази разпоредба не уточнява дали клауза, с която се възлага компетентност, може, освен към страните по договора, да се прилага и към трето лице, страна по последващ договор и правоприемник изцяло или частично на правата и задълженията на една от страните по първоначалния договор (решение от 18 ноември 2020 г., DelayFix, C‑519/19, EU:C:2020:933, т. 40 и цитираната съдебна практика).

48

Освен това, макар от член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ да следва, че материалноправната действителност на клауза за предоставяне на компетентност се преценява от гледна точка на правото на държавата членка, чийто съд или съдилища са посочени за компетентни с тази клауза, това не променя факта, че въпросът за противопоставимостта на такава клауза на трето спрямо договора лице, като например трето лице — приносител на коносамента, не е свързан с материалноправната действителност на тази клауза, както отбелязва генералният адвокат в точки 54—56 от заключението си, а с последиците от нея, преценката на които неизбежно следва тази на материалноправната ѝ действителност, като последната преценка трябва да се извършва с оглед на отношенията между първоначалните страни по договора.

49

Следователно член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ не уточнява последиците от клауза за предоставяне на компетентност по отношение на трето лице, нито приложимото в това отношение национално право.

50

Въпреки това следва да се припомни, че видно от практиката на Съда във връзка с член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция и член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, съдържаща се в коносамент клауза, с която се учредява компетентност, е противопоставима на трето лице спрямо този договор, щом като е приета за валидна между изпращача и превозвача, и по силата на приложимото национално право с придобиването на коносамента третото лице — приносител, встъпва в правата и задълженията на изпращача. В такъв случай не е необходимо за сезирания съд да проверява дали това трето лице е дало съгласието си за клаузата (решения от 19 юни 1984 г., Russ, 71/83, EU:C:1984:217, т. 24 и 25, и от 7 февруари 2013 г., Refcomp, C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 34 и цитираната съдебна практика).

51

Оттук Съдът заключава, що се отнася до тези разпоредби на Брюкселската конвенция и на Регламент „Брюксел I“, че само в случай че съгласно приложимото към съществото на спора национално право, определено в приложение на нормите на международното частно право на сезирания съд, третото лице — приносител на коносамента, е встъпило във всички права и задължения на първоначалния съдоговорител, клаузата за предоставяне на компетентност, с която това трето лице не се е съгласило, все пак би могла да му бъде противопоставена (решения от 9 ноември 2000 г., Coreck, C‑387/98, EU:C:2000:606, т. 24, 25 и 30, и от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 65). И обратно, когато приложимото национално право не предвижда такова правоотношение на правоприемство, юрисдикцията трябва да провери наличието на съгласие от страна на това трето лице по отношение на такава клауза (решение от 7 февруари 2013 г., Refcomp, C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 36 и цитираната съдебна практика).

52

Макар да е вярно, че текстът на член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ отчасти се различава от текста на член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция и на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, все пак следва да се констатира, както прави генералният адвокат в точки 51—54 от заключението си и както по същество следва от решение от 24 ноември 2022 г., Tilman (C‑358/21, EU:C:2022:923, т. 34), че изложената в точки 50 и 51 от настоящото решение съдебна практика е приложима към тази разпоредба от Регламент „Брюксел Ia“.

53

Всъщност, от една страна, доколкото член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ вече не съдържа условие поне една от страните да има местоживеене в държава членка, се налага изводът, че премахването на това изискване засилва автономията на волята на страните по отношение на избора на компетентния съд или съдилища, без това премахване да оказва каквото и да било влияние върху определянето на последиците от клауза за предоставяне на компетентност по отношение на трето спрямо договора лице. От друга страна, доколкото тази разпоредба вече определя приложимото национално право, за да се прецени материалноправната действителност на такава клауза, следва да се приеме, предвид изложеното в точка 48 от настоящото решение, че тази нова стълкновителна норма все пак не урежда противопоставимостта на съответната клауза на такова трето лице.

54

Следователно, ако в случая запитващата юрисдикция констатира, че Oversea и Fortitude, в качеството си на трети лица — приносители на коносаменти, са встъпили във всички права и задължения съответно на Aquafrost и Tunacor Fisheries, в качеството им на товародатели и следователно на първоначални страни по разглежданите в главните производства договори за превоз, тази юрисдикция би трябвало да стигне до извода, в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, както е тълкуван в практиката на Съда, че спорните по тези дела клаузи за предоставяне на компетентност са противопоставими на тези трети лица. За сметка на това тази разпоредба не е релевантна при разглеждането на въпроса дали посочените трети лица са встъпили във всички права и задължения на тези товародатели, тъй като тази суброгация се урежда от приложимото към съществото на спора национално право, определено съгласно нормите на международното частно право на държавата членка, в която се намира запитващата юрисдикция.

55

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос по всяко от съединените дела следва да се отговори, че член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът дали клауза за предоставяне на компетентност е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента, който съдържа тази клауза, не се урежда от правото на държавата членка, чийто съд или съдилища са посочени за компетентни с тази клауза. Посочената клауза е противопоставима на това трето лице, ако с придобиването на коносамента то встъпва във всички права и задължения на една от първоначалните страни по договора, което следва да се прецени в съответствие с приложимото към съществото на спора национално право, определено съгласно нормите на международното частно право на държавата членка, в която се намира сезираният със спора съд.

56

С втория, третия и четвъртия въпрос по всяко от съединените дела, които въпроси следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която трето лице спрямо договор за превоз на стоки, сключен между превозвач и товародател, което придобива удостоверяващия този договор коносамент и съответно става трето лице — приносител на коносамента, встъпва във всички права и задължения на товародателя, с изключение на произтичащите от съдържаща се в коносамента клауза за предоставяне на компетентност, като тази клауза е противопоставима на третото лице само ако то я е договорило индивидуално и отделно.

57

С оглед на изложеното в точки 50—52 и 55 от настоящото решение член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ следва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност, съдържаща се в коносамент, е противопоставима на третото лице — приносител на коносамента, когато, от една страна, тя е призната за действителна в правоотношението между товародателя и превозвача, сключили договора за превоз, удостоверен с посочения коносамент, и от друга страна, в съответствие с приложимото национално право, определено съгласно нормите на международното частно право на държавата членка, в която се намира сезираният със спора съд, третото лице, като придобива коносамента, встъпва във всички права и задължения на една от първоначалните страни по договора.

58

В случая обаче запитващата юрисдикция не е представила данни, които могат да поставят под въпрос действителността на разглежданите в главните производства клаузи за предоставяне на компетентност. Следователно тази юрисдикция трябва да провери дали съгласно приложимото национално право всяко от третите лица — приносители на разглежданите по тези дела коносаменти, е встъпило във всички права и задължения на съответните товародатели. Ако това е така, не е необходимо да се проверява дали всяко от третите лица действително се е съгласило с тези клаузи.

59

В това отношение, както е видно от актовете за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция, изглежда, счита, че испанското право е приложимото национално право. При все това член 251 от LNM във връзка с член 468 от този закон предвижда по същество, че приобретателят на коносамента придобива всички права и искове на прехвърлителя върху стоките, с изключение на свързаните с клаузите за предоставяне на компетентност, за които се изисква съгласието на приобретателя, като тези клаузи са нищожни и се считат за несъществуващи, когато не са индивидуално и отделно договорени.

60

Ето защо следва да се констатира, подобно на Комисията в писменото ѝ становище и на генералния адвокат в точка 61 от заключението му, че такава национална правна уредба води до заобикаляне на член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, както е тълкуван в практиката на Съда, и следователно е в противоречие с последната разпоредба.

61

Всъщност съгласно представените от запитващата юрисдикция данни член 251 от LNM във връзка с член 468 от този закон задължава съответните национални съдилища да проверяват дали третото лице се е съгласило с клауза за предоставяне на компетентност, съдържаща се в придобития от него коносамент, макар да е встъпило във всички права и задължения на товародателя, сключил удостоверения с този коносамент договор.

62

Освен това следва да се отбележи, че тази национална правна уредба е в противоречие със съдебната практика, установена с решение от 9 ноември 2000 г., Coreck (C‑387/98, EU:C:2000:606, т. 25), тъй като води до това третото лице — приносител на коносамента, да получи повече права отколкото е имал товародателят, на когото то е правоприемник, доколкото третото лице може да избира да не бъде обвързано от договорената между първоначалните страни по договора пророгация на компетентност.

63

При това положение следва да се припомни, че за да се гарантира ефективността на всички разпоредби от правото на Съюза, принципът на предимство задължава по-специално националните юрисдикции във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза (решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект), C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 35 и цитираната съдебна практика).

64

Задължението за съответстващо тълкуване на националното право обаче има известни ограничения, и по-специално не би могло да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект), C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 36 и цитираната съдебна практика).

65

Следва също да се припомни, че когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза, по силата на принципа на предимство националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на установените в това право изисквания в спора, с който е сезиран, като при необходимост по свой почин остави без приложение националната правна уредба или практика, дори и последваща, доколкото тя е в противоречие с пряко приложима разпоредба от правото на Съюза, каквато е разпоредбата от регламент, без да е необходимо да иска или да изчаква предварителната отмяна на националната правна уредба или практика по законодателен път или по какъвто и да било друг предвиден в конституцията ред (вж. в този смисъл решения от 21 януари 2021 г., Whiteland Import Export, C‑308/19, EU:C:2021:47, т. 31, и от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект), C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 37 и 57 и цитираната съдебна практика).

66

В случая член 251 от LNM препраща към разпоредбите на дял IX, глава I от този закон, що се отнася до изискването за съгласие на приобретателя на коносамент със съдържащите се в последния клаузи за предоставяне на компетентност. При все това член 468 от LNM, който се съдържа в посочената глава I, предвижда, че „[б]ез да се засягат […] разпоредбите на правото на [ЕС], клаузите за възлагане на компетентност на чуждестранен съд или арбитраж в чужбина, съдържащи се в договори за използване на кораб или в допълнителни договори в областта на корабоплаването, са нищожни и се считат за несъществуващи, когато не са индивидуално и отделно договорени“.

67

Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали член 251 от LNM във връзка с член 468 от този закон може да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него правило, съгласно което приобретателят на коносамента придобива всички права и искове на прехвърлителя върху стоките, с изключение на свързаните с клаузите за предоставяне на компетентност и арбитражните клаузи, ако той не ги е договорил индивидуално и отделно, се прилага за дадено положение само ако последното не попада в приложното поле на член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“. Ако тази юрисдикция установи, че това не е така, тя би трябвало да остави без приложение тази национална норма в споровете по главните производства, доколкото тя е в противоречие с посочената пряко приложима разпоредба от правото на Съюза.

68

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория, третия и четвъртия въпрос по всяко от съединените дела следва да се отговори, че член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която трето лице спрямо договор за превоз на стоки, сключен между превозвач и товародател, което придобива удостоверяващия този договор коносамент и съответно става трето лице — приносител на коносамента, встъпва във всички права и задължения на товародателя, с изключение на произтичащите от съдържаща се в коносамента клауза за предоставяне на компетентност, като тази клауза е противопоставима на третото лице само ако то я е договорило индивидуално и отделно.

69

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: