Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62022CJ0343

    Решение на Съда (осми състав) от 30 март 2023 г.
    PT срещу VB.
    Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof.
    Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Конвенция от Лугано II — Процедура по признаване и изпълнение на съдебни решения — Член 34, точка 2 — Документ за образуване на производството в държавата по произход — Редовно връчване на заповед за плащане, последвано от нередовно връчване на искова молба, с която се предявява иск за плащане по швейцарското право.
    Дело C-343/22.

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2023:276

     РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

    30 март 2023 година ( *1 )

    „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Конвенция от Лугано II — Процедура по признаване и изпълнение на съдебни решения — Член 34, точка 2 — Документ за образуване на производството в държавата по произход — Редовно връчване на заповед за плащане, последвано от нередовно връчване на искова молба, с която се предявява иск за плащане по швейцарското право“

    По дело C‑343/22

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 20 януари 2022 г., постъпил в Съда на 27 май 2022 г., в рамките на производство по дело

    PT

    срещу

    VB,

    СЪДЪТ (осми състав),

    състоящ се от: M. Safjan (докладчик), председател на състава, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,

    генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

    секретар: A. Calot Escobar,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството,

    като има предвид становищата, представени:

    за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Kühne, в качеството на представители,

    за швейцарското правителство, от M. Kähr и L. Lanzrein, в качеството на представители,

    за Европейската комисия, от B. Ernst и S. Noë, в качеството на представители,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34, точка 2 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 година (ОВ L 147, 2009 г., стр. 1, наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано II“).

    2

    Запитването е отправено във връзка със спор между PT и VB относно декларация за изпълнимост в Германия на решение, постановено от швейцарски съд.

    Правна уредба

    Хагската конвенция от 15 ноември 1965 година

    3

    Член 5 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 година за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела гласи следното:

    „Централният орган на замолената държава връчва или предприема необходимите действия, за да бъде връчен актът:

    а)

    в съответствие с начините, предвидени от законодателството на замолената държава за връчване на актове, издадени в тази държава или предназначени за лица, намиращи се на нейна територия; или

    b)

    в съответствие със специалния начин, поискан от молещата държава, ако той не противоречи на законите на замолената държава.

    Освен в случая, предвиден в ал. 1, буква „b“, актът винаги може да бъде предаден на получателя, ако той се съгласи доброволно да го приеме.

    Ако актът трябва да бъде връчен в съответствие с ал. 1, централният орган може да поиска той да бъде съставен или преведен на официалния език или на един от официалните езици на неговата страна.

    Частта от молбата, която съдържа основните елементи на акта, съобразно образеца формуляр, приложен към тази конвенция, се връчва на получателя“.

    Конвенцията от Лугано II

    4

    Конвенцията от Лугано II е подписана от Европейската общност, Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.

    5

    Съгласно член 34, точка 2 от тази конвенция:

    „Съдебно решение не се признава:

    […]

    2.

    когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок [и по такъв начин, че] да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е [пропуснал] да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това“.

    6

    Член 38, параграф 1 от посочената конвенция има следния текст:

    „Съдебно решение, постановено в държава, обвързана по настоящата конвенция, и подлежащо на изпълнение в тази държава, се изпълнява в друга държава, обвързана по настоящата конвенция, когато по искане на всяка заинтересована страна то бъде обявено за изпълнимо там“.

    7

    Съгласно член 53 от същата конвенция:

    „1.   Една страна, която иска признаване или подава молба за декларация за изпълнимост, представя копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му.

    2.   Страна, която кандидатства за декларация за изпълнимост, също така представя сертификата, посочен в член 54, без да се засяга член 55“.

    8

    Член 54 от Конвенцията от Лугано II предвижда:

    „Съдът или компетентния[т] орган на държава, обвързана по настоящата конвенция, където е постановено съдебно решение, издава по искане на всяка заинтересована страна сертификат съгласно стандартния формуляр, посочен в приложение V към настоящата конвенция“.

    9

    Член III, параграф 1 от Протокол 1 относно определени въпроси на компетентността, производството и изпълнението към Конвенцията от Лугано II гласи:

    „Швейцария си запазва правото да декларира след ратифицирането, че няма да прилага следната част от разпоредбата на член 34, [точка] 2:

    „освен ако ответникът не е [пропуснал] да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да направи това“.

    Ако Швейцария декларира това, другите договарящи се страни прилагат същата резерва по отношение на съдебни решения, постановени от съдилищата на Швейцария“.

    10

    В съответствие с тази резерва Конфедерация Швейцария декларира, че няма да прилага въпросната част от член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II.

    Швейцарското право

    11

    Член 38, параграф 2 от Loi fédérale sur la poursuite pour dettes et la faillite (Федерален закон за принудителното събиране на вземания и за несъстоятелността) от 11 април 1889 г., в приложимата му към спора по главното производство редакция (RS 281.1, наричан по-нататък „LP“), гласи:

    „Принудителното събиране започва с връчване на заповедта за плащане. Следва налагане на запор или възбрана, продажба на запорираните или възбранените вещи или обявяване в несъстоятелност“.

    12

    Съгласно член 67, параграф 1 от този закон:

    „Искането за принудително събиране на вземания се отправя до Службата писмено или устно. В него се посочват:

    1.

    името и адресът по местоживеене на кредитора и евентуално на неговия пълномощник; ако лицето живее в чужбина, се посочва съдебен адресат в Швейцария. Ако няма специално указание, съдебен адресат е Службата;

    2.

    името и адресът по местоживеене на длъжника и евентуално на неговия законен представител; в искането за принудително събиране на вземания от наследствено имущество се посочват наследниците, на които да бъде връчено това искане;

    3.

    размерът на вземането в официалната швейцарска валута или изискваните обезпечения; ако вземането е лихвоносно — процентът на лихвата и денят, от който тя се начислява;

    4.

    документът за вземането и датата му, а ако няма такъв — основанието на вземането“.

    13

    Член 69 от посочения закон предвижда:

    „1.   След като получи искане за принудително събиране на вземания, Службата издава заповед за плащане.

    2   Заповедта съдържа:

    1.

    данните, предвидени за искането за принудително събиране на вземания;

    2.

    покана към длъжника да плати в двадесетдневен срок задължението и разноските по него, а когато принудителното изпълнение има за предмет обезпечения — да представи същите в този срок;

    3.

    указание, че ако възнамерява да оспори изцяло или частично вземането или правото на кредитора да иска принудително събиране на същото, длъжникът трябва да подаде възражение в десетдневен срок от връчването;

    4.

    предупреждение, че освен ако длъжникът не изпълни заповедта за плащане или не подаде възражение, се пристъпва към принудително събиране“.

    14

    Съгласно член 71, параграф 1 от същия закон:

    „След като бъде получено искане за принудително събиране на вземания, на длъжника се връчва заповед за плащане“.

    15

    Член 74, параграф 1 от LP гласи:

    „Ако възнамерява да подаде възражение, длъжникът трябва устно или писмено да заяви това или на връчващия му заповедта за плащане при самото връчване, или на Службата — в десетдневен срок от връчването“.

    16

    Съгласно член 78, параграф 1 от този закон възражението спира принудителното събиране на вземането.

    17

    Член 79 от посочения закон предвижда:

    „Когато е подадено възражение, кредиторът следва по граждански или съдебноадминистративен ред да иска признаване на правото си. Той може да изисква по-нататъшни действия по принудително събиране на вземането си само на основание на изпълняемо решение, с което изрично се отхвърля възражението“.

    Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

    18

    На 19 януари 2013 г. по искане на VB Службата за принудително събиране на вземания в Женева (Швейцария) връчва на PT, живеещ в Германия, заповед за плащане на задължения за наем. На 28 януари 2013 г. PT подава на основание член 74 от LP възражение срещу тази заповед за плащане.

    19

    VB предявява иск срещу PT пред Tribunal des baux et loyers du canton de Genève (Съд по спорове във връзка с аренда и наем, кантон Женева) (Швейцария), без да иска отмяна на възражението. Този съд прави опит да връчи на PT съставената на френски език искова молба на адреса му на местоживеене в Германия. PT, който не владее френски език, отказва да приеме преписа на исковата молба поради липсата на превод на немски език. Според запитващата юрисдикция PT не получава никаква друга информация, докато трае производството. С решение от 30 януари 2014 г., връчено чрез публично обявление, Tribunal des baux et loyers du canton de Genève (Съд по спорове във връзка с аренда и наем, кантон Женева) осъжда PT да заплати сума общо в размер на 4120,70 швейцарски франка (CHF) (около 4090 евро), заедно с лихвите. Възражението срещу заповедта за плащане не е отхвърлено с това решение.

    20

    VB подава до Landgericht (Областен съд, Германия) молба, с която иска решението от 30 януари 2014 г. да бъде обявено за изпълнимо в Германия в съответствие с член 38, параграф 1 и член 53 от Конвенцията от Лугано II. За целта той представя заверени преписи и преводи на това решение, както и сертификата по член 54 от тази конвенция. След като този съд уважава молбата, PT обжалва решението му пред Oberlandesgericht (Висш областен съд, Германия).

    21

    Последният отхвърля въззивната жалба, като приема, че член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II не е пречка за признаването на решението от 30 януари 2014 г. Според него редовно връчената на ответника на 19 януари 2013 г. заповед за плащане следва да се приеме за документ за образуване на производството.

    22

    PT подава касационна жалба до запитващата юрисдикция.

    23

    Според тази юрисдикция заповедта за плащане е редовно връчена, но съобщението за исковата молба не отговаря на условията по член 5, алинея 1 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 година за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, тъй като няма превод на документа на немски език. Запитващата юрисдикция смята, че без такъв превод извършеното връчване не дава възможност на PT да организира защитата си.

    24

    Тъй като връчването на заповедта за плащане е последвано от нередовно връчване на исковата молба, важното според запитващата юрисдикция е да се определи кой от тези документи трябва да се счита за документ за образуване на производството.

    25

    При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

    „Трябва ли член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че исковата молба, с която се предявява иск за плащане, след като преди това е издадена швейцарска заповед за плащане, но не е поискано отхвърляне на подаденото срещу заповедта възражение, представлява документ за образуване на производството?“.

    По преюдициалния въпрос

    26

    С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкува в смисъл, че представлява документ за образуване на производството, по смисъла на тази разпоредба, исковата молба, с която се предявява иск за плащане по швейцарското право, подадена след издаването на швейцарска заповед за плащане и без да е поискана отмяна на подаденото срещу тази заповед възражение.

    27

    Важно е да се припомни, че текстът на Конвенцията от Лугано II е почти идентичен на съответните членове от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) и че на еквивалентните разпоредби на посочените актове следва да се дава сходно тълкуване (решение от 2 май 2019 г., Pillar Securitisation (C‑694/17, EU:C:2019:345, т. 27).

    28

    От практиката на Съда по член 34, параграф 2 от Регламент № 44/2001, който съответства на член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II, следва, че съдът на сезираната държава членка е длъжен в случай на обжалване да откаже или отмени изпълнението на неприсъствено чуждестранно съдебно решение, ако на неявилия се ответник не е бил връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е пропуснал да започне дело за оспорване на това съдебно решение пред съдилищата на държавата членка по произход, когато е било възможно да стори това (решение от 6 септември 2012 г., Trade Agency, C‑619/10, EU:C:2012:531, т. 32).

    29

    Във връзка с горното, след като Конфедерация Швейцария е направила резерва съгласно член III, параграф 1 от Протокол 1 към Конвенцията от Лугано II по отношение на прилагането на посочената в точка 9 от настоящото решение част от член 34, точка 2 от тази конвенция, която част се отнася до оспорването на неприсъствено чуждестранно съдебно решение, другите договарящи се страни прилагат същата резерва по отношение на съдебните решения, постановени от швейцарските съдилища.

    30

    Следователно в контекста на член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II и що се отнася до отношенията с Конфедерация Швейцария, отказ да се изпълни чуждестранното съдебно решение, се постановява без изключение, ако документът за образуване на производството или равностоен документ не е връчен на ответника в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си.

    31

    В случая според запитващата юрисдикция такъв отказ е наложителен, ако се прецени, че документът за образуване на производството е не заповедта за плащане, издадена от Службата за принудително събиране на вземания, а исковата молба, подадена впоследствие пред съда на кантон Женева.

    32

    От практиката на Съда следва, че понятието „документ за образуване на производството или равностоен документ“ обозначава документа или документите, чието редовно и своевременно връчване на ответника му дава възможност да предяви правата си, преди в държавата на произход да бъде постановено подлежащо на изпълнение решение (решение от 13 юли 1995 г., Hengst Import, C‑474/93, EU:C:1995:243, т. 19).

    33

    Въз основа на тази дефиниция Съдът е приел като документи за образуване на производството германската заповед за плащане (Zahlungsbefehl), чието връчване позволява на заявителя, ако няма направено възражение, да получи подлежащо на изпълнение решение (решение от 16 юни 1981 г., Klomps, 166/80, EU:C:1981:137, т. 9), и италианската заповед за плащане (decreto ingiuntivo), връчвана заедно със заявлението за издаването ѝ (решение от 13 юли 1995 г., Hengst Import, C‑474/93, EU:C:1995:243, т. 20 и 21).

    34

    За сметка на това Съдът е приел, че не отговаря на тази дефиниция на понятието „документ за образуване на производството“ германското разпореждане за издаване на изпълнителен лист (Vollstreckungsbefehl), което само по себе си е изпълняемо и се постановява след връчването на заповедта за плащане (решение от 16 юни 1981 г., Klomps, 166/80, EU:C:1981:137, т. 9).

    35

    От това следва, че при две провеждани непосредствено едно след друго производства, всяко от които може да завърши с изпълняемо решение за едно и също задължение, актът, с който започва първото, може да се счита за документ за образуване на второто, по смисъла на член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II, само при наличието на функционално единство между двете.

    36

    В случая от акта за преюдициално запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че съгласно швейцарското право производството по издаване на заповед за плащане пред Службата за принудително събиране на вземания е различно от съдебното производство по иск за плащане.

    37

    В първото производство длъжникът може съгласно член 74, параграф 1 от LP да подаде възражение срещу заповедта за плащане в десетдневен срок. Възражението спира производството пред Службата за принудително събиране на вземания и принуждава кредитора да предприеме действия по съдебен ред. Съгласно член 79 от LP кредиторът може да иска продължаване на производството само на основание на подлежащо на изпълнение решение, с което изрично се отхвърля възражението. В образуваното впоследствие по общия ред производство по иск за плащане съдът ще може едновременно да се произнесе и по отмяната на възражението.

    38

    Второто производство, а именно това по съдебния иск за плащане, е самостоятелно спрямо производството по принудително събиране на вземания. Без съмнение, целта на съдебния иск за плащане е да се събере вземане, за чието принудително събиране е издадена заповед за плащане в съответствие с членове 38, 67 и 69 от LP. Според запитващата юрисдикция обаче с предявяването на иска за плащане, без същевременно да се иска отмяна на направеното възражение, не се цели приключване на производството по принудително събиране, спряно с възражението, което от своя страна не е предпоставка на иска за плащане.

    39

    При това положение, доколкото в гражданското производство по иска за плащане не е поискана отмяна на възражението, следва да се приеме — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които трябва да извърши — че между производството по принудително събиране на вземания и съдебния иск за плащане няма функционално единство, което би позволило заповедта за плащане да се разглежда като документ за образуване на производството, по смисъла на член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II.

    40

    С оглед на всичко изложено по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкува в смисъл, че представлява документ за образуване на производството, по смисъла на тази разпоредба, исковата молба, с която се предявява иск за плащане по швейцарското право, подадена след предварителното издаване на швейцарска заповед за плащане и без да е поискана отмяна на подаденото срещу тази заповед възражение.

    По съдебните разноски

    41

    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

     

    По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

     

    Член 34, точка 2 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 година,

     

    трябва да се тълкува в смисъл, че:

     

    представлява документ за образуване на производството, по смисъла на тази разпоредба, исковата молба, с която се предявява иск за плащане по швейцарското право, подадена след предварителното издаване на швейцарска заповед за плащане и без да е поискана отмяна на подаденото срещу тази заповед възражение.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: немски.

    Top